Шпионинът, който дойде от студа

23.Самопризнание

— Добре, Карден. — Лицето му беше пребледняло и застинало, като че ли бе от камък; главата му бе отметната назад и леко наведена встрани, подобно на човек, който се вслушва в някакъв далечен звук. Беше обхванат от ужасяващо спокойствие, което се дължеше не на примирение, а на самоконтрол — сякаш цялото му тяло беше стегнато в стоманените клещи на волята му.

— Добре, Карден, пусни я.

Лиз се взираше в него. Лицето и беше сгърчено и грозно, тъмните й очи бяха плувнали в сълзи.

— Не, Алек, не — отрони тя. За нея в стаята нямаше друг човек — само Лиймас — висок и изправен като войник.

— Не им казвай — рече тя, повишавайки глас, — каквото и да с, не им казвай само заради мен… вече ми е все едно, Алек. Наистина.

— Млъкни, Лиз — рече той грубо. — Вече е много късно-и обърна очи към председателката. — Тя не знае нищо. Абсолютно нищо. Изведете я оттук и я върнете в къщи. Аз ще ви разкажа останалото.

Председателката хвърли бърз поглед към мъжете, седнали от двете й страни. Позамисли се, после каза:

— Може да напусне заседателната зала, но не и да се върне в къщи, не преди да свършим със свидетелските показания. После ще видим.

— Тя не знае нищо, уверявам ви! — извика Лиймас. — Карден е прав, не разбирате ли? Това беше операция, планирана операция. Как би могла да знае това? Тя е само едно объркано момиче от библиотеката за смахнати — не ви върши работа.

— Тя е свидетел — отсече председателката. — Фидлер може да поиска да я разпита. — Той вече не беше „другарят“ Фидлер.

Щом споменаха името му, Фидлер сякаш се отърси от унеса, в който бе потънал, и Лиз за пръв път го разгледа по-внимателно. Дълбоките тъмни очи се спряха за момент върху нея и той лекичко се усмихна, сякаш да засвидетелства уважение към расата й. Дребна и самотна фигура, помисли си Лиз, обхваната от странно успокоение.

— Тя не знае нищо — рече Фидлер. — Лиймас е прав, пуснете я. — Гласът му звучеше уморено.

— Съзнавате ли какво говорите? — попита председателката. — Разбирате ли какво означава това? Няма ли въпроси към нея?

— Тя каза всичко, което можеше да ни каже — Фидлер бе сключил ръце върху коленете си и ги изучаваше като че ли го интересуваха повече, отколкото това, което ставаше в съдебната зала. — Всичко беше толкова хитро направено. — Той кимна. — Пуснете я. Не може да ни каже неща, които не знае — и с иронична тържественост добави: — Нямам въпроси към свидетелката.

Един пазач отключи вратата и се провикна в коридора. В абсолютната тишина на съдебната зала те чуха в отговор женски глас и бавното приближаване на тежки стъпки. Фидлер се изправи рязко, хвана Лиз за ръката и я поведе към изхода. Щом стигна до вратата, тя се обърна и погледна назад към Лиймас, но той беше извърнал очи встрани като човек, който не може да гледа кръв.

— Върни се в Англия — каза Фидлер. — Върни се в Англия.

Изведнъж Лиз се разрида неудържимо. Жената, която я придружаваше, я прегърна през раменете, по-скоро за да я подкрепи, отколкото да я успокои, и я изведе от стаята. Пазачът затвори вратата. Плачът на Лиз постепенно заглъхна в далечината.

— Нямам кой знае какво да кажа — започна Лиймас. — Карден е прав. Беше нагласено. В лицето на Карл Римек ние загубихме най-кадърния си агент в Зоната. Всички останали вече бяха ликвидирани. Не проумявахме какво стана — сякаш Мундт ги откриваше едва ли не преди да ги вербуваме. Върнах се в Лондон и се срещнах с Кънтроул. Там бяха също Питър Гилъм и Джордж Смайли. Джордж всъщност бе пенсиониран и се занимаваше с разни умнотии. Филология или нещо такова.

И така те бяха измъдрили тази идея. Да принудим Мундт да влезе в собствения си капан, ето как го определи Кънтроул. Само да се преструваме и да чакаме дали ще се хванат. После разработихме плана обратно, така да се каже. Индуктивно, както се изрази Смайли. Ако Мундт беше наш агент, как щяхме да му плащаме, как щеше да изглежда архивът и така нататък. Питър си спомни за някакъв арабин, който преди година-две се беше опитал да ни продаде пълно описание на Отдела. Тогава ние го отпратихме. По-късно разбрахме, че сме направили грешка. Питър се сети да включи и това във версията — все едно, че сме отказали, защото вече имаме информацията. Хитро измислено.

Сами можете да си представите останалото. Престореното западане: пиенето, проблемите с парите, клюките, че Лиймас е откраднал от касата. Всичко се допълваше. Хванахме Елси от счетоводството и още един-двама да разпространяват слуховете. Справиха се дяволски добре — добави той с известна гордост. — После си избрах една сутрин — събота сутрин, пълно с хора наоколо — и се развихрих. Отразиха го в местната преса — дори мисля, че и в „Уъркър“ — и вече всичко стигна и до вас. Оттам нататък — добави той пренебрежително — започнахте, започнахте да копаете собствените си гробове.

— Твоя гроб — тихо го поправи Мундт. Той замислено наблюдаваше Лиймас с невероятно светлите си очи. — Сигурно и този на другаря Фидлер.

— Едва ли можете да обвините Фидлер — отбеляза Лиймас с безразличие. — Просто се случи така, че той се захвана с тази история. Той не е единственият човек в Отдела, който с удоволствие би те обесил, Мундт.

— Така ли иначе теб ще те обесим — увери го Мундт.

— Уби един от пазачите, опита се и мен да убиеш. Лиймас се усмихна студено.

— В тъмното всички котки си приличат, Мундт… Смайли все предупреждаваше, че е възможно и да се провали. Твърдеше, че може да се получи реакция, която не сме в състояние да овладеем. Извадено му е жилото — знаеш. Друг човек е след случая Фенън — след историята с Мундт в Лондон. Казват, че нещо е станало с него тогава — затова е напуснал Цирка. Ето това не мога да си обясня, защо са уредили всички сметки, защо са платили на момичето, защо всичко това. Сигурно Смайли нарочно е провалил операцията, сигурно. Сигурно е изпаднал в криза и съвестта му е проговорила, решил е, че е грешно да се убива или нещо такова. Лудост е, след цялата подготовка, след всички усилия така да разтури цялата работа. — — Но Смайли те мразеше, Мундт, Мисля, че с всички бе така, макар че не го казвахме гласно. Планирахме това, сякаш бе нещо като игра… трудно ми е да обясня сега. Знаехме, че сме изправени с гръб до стената. Провалихме се срещу Мундт и сега трябва да го убием. И все пак беше игра.

— Той се обърна към Трибунала и каза: — Грешите за Фидлер, той не е наш агент. Защо ще поема Лондон подобен риск с човек от ранга на Фидлер? Да, признавам, разчитаха на него. Знаеха, че мрази Мундт — и с пълно право. Фидлер е евреин, нали? Всички вие знаете, не може да не знаете какво име си е създал Мундт, какво изпитва той към евреите. Ще ви кажа нещо — никой друг няма да го стори, затова аз ще ви кажа. Мундт е наредил да пребият Фидлер и през цялото време, докато-са го обработвали, го е дразнил и му се е подигравал, че е евреин. Всички знаете какъв човек е Мундт, но го търпите защото си върши добре работата. Но… — за момент гласът му секна, после продължи — но, за Бога… достатъчно хора се забъркаха в тая работа и без да стигаме дотам, че да режем главата на Фидлер. Казвам ви, Фидлер е наред… идеологически здрав, нали това е изразът?

Той погледна към хората от Трибунала. Те го наблюдаваха безучастно с втренчени, студени погледи. Фидлер, който се бе върнал на мястото си и слушаше с подчертана незаинтересованост, изгледа Лиймас озадачено.

— Но ти обърка всичко, Лиймас, нали така? — попита той. — Старо куче като тебе, Лиймас, по време на най-важната операция в кариерата си, се влюбва в… как я нарече… едно объркано младо момиче от библиотеката за смахнати? Лондон не може да не е знаел, Смайли не би могъл да направи това сам. — Фидлер се обърна към Мундт. — Ето това е най-странното, Мундт. Невъзможно е да не са се досетили, че ще провериш всяка подробност от неговата версия. Нали затова Лиймас живееше този двойствен живот. А пък после изпращат пари на бакалина, плащат наема, откупват и наемния договор на момичето. И най-невероятното е, че хора с опит като техния изплащат хиляда лири на едно момиче — при това член на Партията, — което би трябвало да смята Лиймас за разорен. Не се опитвай да ме убедиш, че съвестта на Смайли може да стигне чак дотам. Лондон е направил това. Какъв риск!

Лиймас сви рамене.

— Смайли беше прав. Не можахме да предотвратим реакцията. Не сме предполагали, че ще ме доведете тук, в Холандия — да, но не и тук. — Той помълча малко, после продължи: — Никога не ми е минавало през ума, че ще докарате момичето. Какъв глупак съм бил.

— Но не и Мундт — бързо се намеси Фидлер. — Мундт знаеше какво да търси — знаеше, че момичето ще даде необходимите доказателства — много е умен Мундт, признавам! Той дори знаеше за наемния договор — наистина изумително. Искам да кажа, как е могъл да открие това? Тя не е казвала на никого. Аз познавам това момиче, разбирам го… тя не би се доверила на никого. — Той погледна към Мундт — може би Мундт ще ни каже откъде има тази информация?

Мундт се поколеба, според Лиймас малко повече от необходимото:

— От членския й внос — рече той. — Преди месец е увеличила месечната си вноска в Партията с десет шилинга. Това стигна до мен. И така опитах се да установя как е могла да си го позволи. Успях.

— Майсторско обяснение — отвърна хладно Фидлер. Никой не продума.

— Смятам — каза председателката, като погледна двамата си колеги, — че Трибуналът е вече в състояние да приготви своя доклад за Президиума. В случай че — добави тя, насочвайки малките си жестоки очички към Фидлер — нямаш повече какво да кажеш.

Фидлер поклати глава. Сякаш нещо все още го забавляваше.

— В такъв случай — продължи председателката — моите колеги са на мнение, че трябва да освободим другаря Фидлер от задълженията му, докато дисциплинарната комисия на Президиума вземе становище за неговото положение.

Лиймас е арестуван вече. Искам да напомня на всички, че Трибуналът няма изпълнителна власт. Народният съд, подпомогнат от другаря Мундт, несъмнено ще реши какви мерки да предприеме срещу този английски агент — провокатор и убиец.

Погледът й се плъзна покрай Лиймас и се спря на Мундт. Но Мундт гледаше Фидлер така, както палачът безпристрастно преценява жертвата, на чийто врат ще нахлузи въжето.

И изведнъж, подобно на човек, който е бил дълго лъган, Лиймас осъзна с поразителна яснота цялата отвратителна игра.