— Не ми хареса реакцията му — обясни Чарлз на Лий в преддверието на офиса на Ф. У. Тейлър. — Не говорихме дълго по телефона, но въпреки това не ми хареса реакцията му. Като че ли смяташе, че съм превъзбуден. Или пиян. Или се шегувам.
— Мога да го уверя, че не си такъв — топло му отвърна Лий Фалкаро. — Отбивай се при мен по всяко време.
Чарлз й отговори с притеснена усмивка. Вратата се отвори и те влязоха вътре.
Чичо Франк ги огледа.
— Вече ви бяхме отписали. Как е?
— Лошо — каза Чарлз. — По-лошо от всичко, което можеш да си представиш. Има нелегална организация, която се занимава с политически убийства.
— Много лошо — повтори старият човек. — Трябва да разтърсим организацията на телохранителите. Да направим присъствието им задължително през цялото време, да ги проверяваме и да разберем дали наистина могат да стрелят. Мразя подобни мерки, но не можем да допуснем Правителството да избива хората ни.
— Много по-лошо е от това — каза Лий. Съществува връзка между Моб и Правителството. Ние избягахме от Ирландия с бързоходна лодка и бяхме заловени от танкер на Моб. Караше петрол и амуниции за Правителството. Джими Ригън беше замесен в това. Скочихме в езерото Мичигън и се промъкнахме обратно тук. Бяхме в Моб — сред обикновените хора — достатъчно дълго, за да разберем, че Моб и Правителството са дупе и гащи. Някой ден те ще ни се нахвърлят.
— Аха — меко отвърна Тейлър. — Това отдавна си го мислех.
— Защо, за бога — избухна Чарлз, — досега не си направил нищо? Не можеш да си представиш какво е там. Правителството е кошмар. Те имат роби. А и Моб не е по-стока. Сметки! Ограничения! Пропуски! Разрешения! Ние се правим че не забелязване, но всичко това съществува!
— Те са луди — допълни Лий. — Много луди. Аз говоря от практическа гледна точка. По улиците на Моб се разхождат невротици и психопати. За Правителството това е естествено, но в Моб — не го очаквах. Трябва да бъдем готови, г-н Тейлър. Всеки психопат или по-чувствителен невротик в Синдик е потенциален техен агент.
— Не забравяй и Правителството, скъпа. Трябва да бъдат смазани. Те не носят добро дори на себе си, а какво остава за останалите. Животът там е тегло, поне да го разбираха. Подчинили са и туземците с ужасяваща жестокост.
Тейлър се облегна назад и каза:
— Какво препоръчвате?
— Бойна флота и армия — отвърна Чарлз.
— Масова диагноза на нестабилните — бе отговорът на Лий. — Скрийнинг на тежките случаи и лечение там, където е възможно. В Ривъредж сигурно бъка от агенти.
Тейлър поклати глава:
— Няма да помогне.
Чарлз беше втрещен.
— Няма да помогне? Чичо Франк, какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „няма да помогне“? Не бяхме ли достатъчно ясни? Те искат да ни окупират, да ни ограбят, да ни подчинят!
— Няма да помогне — повтори Тейлър. — Ще избера злото, което познаваме. Бойната флота е ликвидирана. Ще въоръжим нашите търговски съдове и ще се надяваме на най-доброто. Редовната армия е ликвидирана. Ще съберем само милиция. Чистка на нестабилните също няма да правим.
— Защо? Моите хора са разработили перфектна и ефективна техника…
— Моля ви, нека да се изкажа. Имам усещането, че няма да донесе нищо добро, но ме изслушайте. Първо ще се заема с твоето черно изкуство, Лий. Както знаете, аз съм се занимавал с история. За един историк твоята работа е много интересна. Последователността е следната: изучаването на ненормалните случаи в психологията запада след откритията на Либерман. Изучаването на същите тези случаи бе възродено от теб, когато опроверга изследванията на Либерман. Допускам, че Либерман и неговите последователи са били прави, а също така допускам, че и ти си права. Допускам, че това, което се е променило, е самото население. Следователно преди Либерман е имало достатъчно количество невротици и психопати за изследване, а по времето на Либерман техният брой е намалял, така че предишните обобщения вече не са били в сила. Това означава също, че сега, в днешно време, Лий, невротиците и психопатите са отново сред нас в обилни количества.
Момичето отвори уста, затвори я и замислено загледа ноктите си.
— Няма да се съглася — продължи Тейлър — да се приложи чистка или регистриране, или масово лечение, или някакво друго насилие над духа на Синдик.
Чарлз избухна:
— По дяволите, това е въпрос на живот или смърт за Синдик!
— Не, Чарлз. Нищо не може да бъде въпрос на живот или смърт за Синдик. Когато нещо стане въпрос на живот или смърт за Синдик, тогава Синдик ще бъде вече мъртъв, неговата нравственост ще бъде вече унищожена, а уважението — изчезнало. Това, което ще бъде останало, няма да е Синдик, а неговата мъртва обвивка. Мога обективно да кажа дали Синдик е жив или мъртъв. Страхувам се, че умира. Нарастващата вълна невротици е един от симптомите. Предложението, направено от вас двамата, които трябва да сте изпълнени с безгрижието, безотговорността и непресъхващата жизненост на Синдик, предложението ви да се прикрием зад наемници, вместо да вярваме на хората, които са ни създали — това е друг симптом. Опитът на Дик Райнер да прокара политика за помитане на Правителството от моретата е още един симптом.
Споменах, че изборът ми пада на дявола, когото познаваме. Това е положението, въпреки че имам причини да се страхувам, че фундаментът под краката ни се разпада. Ако наистина е така, това може да доведе до края на нашата епоха. Можем да го позакрепим чрез въоръжаване на търговските кораби и създаване на милиция. Ако хората са с нас и сега, както винаги са били, това ще помогне. Дяволът, когото не познаваме, е какво ще стане, ако радикално разместим живота в Синдик и взаимоотношенията в него
Не мога да подкрепя идеята за бойна флота. Не мога да подкрепя идеята за редовна армия. Не мога да подкрепя каквито и да е ограничителни мерки върху свободата на когото и да било, освен на арестуваните криминални престъпници. Четете историята. Тя ме е научила да не се намесвам, тя ме е научила, че никой човек не трябва да се смята за достатъчно умен или за достатъчно смел, за да прави това.
Кой би могъл да твърди, че знае какво трябва да прави, след като не знае какво ще произлезе от това? Благословен да бъде великият кроманьонец за изобретяването на лъка и проклет да е за изобретяването на бойните ракети. Благословени да бъдат ниските, трътлести шумери за чудесата на красотата, изваяни от злато и лазурит; проклети да са за зазиданите живи прислужници в гробниците на знатните мъртъвци. Благословен да е Ши Хуанг Ти за изграждането на Великата китайска стена между северното варварство и южната култура; проклет да е за изгорените в Китай книги. Благословен да бъде цар Минос за удобството на кнососките тоалетни с течаща вода и проклет да е за годишния данък от гърци, принасяни в жертва. Благословен да бъде фараонът за мира и проклет да е за робството. Благословени да бъдат гърците за ограничаването на населението, така че останалите добре хранени хора са успели да запалят пред Запада фара на познанието; проклети да са за проституцията, разврата и колонизаторските войни, чрез които са постигнали това. Благословени да бъдат римляните за силата, с която разрушавали всяка преграда, ограничаваща техния строителен гений; проклети да са за слабостта, попречила им да пречупят кървавата хватка на етруската свирепост, насадена в съзнанието им. Благословени да бъдат евреите, които познаха бащинската ръка на Бога и проклети да са, че я направиха достъпна само за преминалите малка хирургическа операция. Благословени да бъдат християните, които премахнаха глупавата условност на обрязването; Проклети да са за заместването й с неизброими мисловни лабиринти. Благословен да бъде Юстиниян за създаването на Законника; проклет да е за безбройните подлости, които останаха в основата на мизерното хилядолетно съществуване на Византия. Благословени да бъдат духовниците, за учението и проповедите; проклети да са за измислените ограничения, всичко отвъд които е ерес или смъртен грях.
Благословени да бъдат мореплавателите за откритите нови хоризонти пред заплашената от глад Европа и проклети да са за сифилиса, който пренесоха отвъд океана. Благословени да са индианците за отглеждането на царевицата, съхранителката на живота, и проклети да са за разпространението на същата тази царевица, унищожителка на почвата. Благословени да бъдат плантаторите на Вирджиния за утехата от тютюна и проклети да са за червените пресъхнали долини, сменили горската зеленина. Благословени да бъдат акушерките за форцепсите, които облекчават страданията на раждането и проклети да са за появилите се на бял свят безброй изроди. Благословени да бъдат момчетата от Трумановата програма за подпомагане на развиващите се страни, че унищожиха маларийния комар на остров Цейлон; проклети да са, че направиха възможно раждането на повече цейлонци, отколкото можеше да изхранва островът. Благословени да са бащите-основатели за нютоновската прецизност при създаването на Конституцията през 18 в. и проклети да са за неработоспособната й прелест, излязла наяве през следващите три века.
Кой е наясно какво прави, защо го прави и какви ще бъдат последствията? Нека учените, ако искат, да се занимават със своите теории. Аз самият предпочитам поезията. Но факт е, че досега задачата за двата милиарда тела не е решена. Доста предпазливо някои учени ни напомнят, че десетки цивилизации преди нас са потънали в небитието. Не виждам причина защо нашата да няма същата съдба. Не виждам обаче и причина защо междувременно да не се позабавляваме и да не посъберем емоционални преживявания, които да ни топлят на старини. Не, аз няма да съдействам за ликвидирането на Правителството и хегемонията ни над Моб. Такава политика автоматично, неминуемо и незабавно ще доведе след себе си много, много насилствена смърт и болезнени рани. Това не са емоционалните преживявания, които имам предвид. С трепет и страх ще препоръчам създаването на милиция — но слаба и с чисто защитни функции — и ще се моля тя да не ни въвлече в агресивна война.
Той погледна към двамата и присви рамене.
— Лий е толкова непреклонна, а Чарлз — толкова неумолим. Предполагам, че вече сте решени. Имам неясното желание да взема пистолета и да ви застрелям. Имам усещането, че сте готови да се впуснете в кръстоносен поход, за да пробудито Синдик за съществуващите опасности. Смятате, че съдбата на цивилизацията зависи от вас. Прави сте, разбира се, съдбата на цивилизацията зависи от всеки един от нас във всеки един момент. Ние всички сме компоненти от задачата за двата милиарда тела. По някакъв начин, в продължение на един век, за всеки човек от територията на Синдик ние успяхме да постигнем гражданските свободи, свободата на мисълта и жизнения стандарт, на които са се радвали средните класи преди 1914 г., плюс по-дълъг живот, по-добро здраве, по-висока нравственост, по-голяма власт над природата, без проблемите с прислугата и без някои предразсъдъци. Няколко изключително приятни десетилетия. Когато погледнете назад в историята, ще се запитате кой разумен човек би искал нещо повече. Ще се запитате също кой би се осмелил да омаловажи това.
Той поспря и погледна изпитателно сериозните млади лица. Имаше толкова много неща, които би могъл да им каже още… но само сви рамене.
— Бог да ви благослови. Събирайте своите емоционални преживявания, докато можете. Някои обичат да четат телефонния указател, други харесват да ги чешат зад ушите. Различните хора получават своите импулси и удовлетворения по различни начини. Сега сте свободни се заемете с вашите тъмни и кървави дела; аз си имам работа.
Когато остана сам, той се облегна назад и дълго се смя.
Победа, поражение или примирие — какво значение имаше? — тези двамата щяха да стигнат далеко и при това щяха да се забавляват по целия път.