Синдик

VII.

Всичко започна, когато момичето го изведе през вратата на залата за конференции. Естествено е човек да има лоши предчувствия, естествено е да не им обръща внимание. Но подобната на гробница врата надолу по стълбите беше смразяваща, когато се отвори пред него, и още по-страшна, когато се затвори след него.

— Това ли е мястото? — попита накрая. — Коя сте вие? Какво е това?

— Психологична лаборатория — отвърна момичето.

Това имаше върху Чарлз същия ефект, какъвто биха имали думите „алхимичен отдел“ или „секция по астрология“ върху добре информиран млад човек през 1950 г. Той повтори равнодушно:

— Психологична лаборатория. Ако не искате да ми кажете, добре. Аз съм доброволец без условия — което трябваше да й напомни, че той е нещо като герой и към него трябва да се отнасят с определена доза почтеност и че тя може да запази за себе си тези шегички.

— Исках да кажа точно това — отвърна тя, заета с бърникане по ключалките на друга, подобна на портал на гробница, врата. — Аз съм психолог. Аз, между другото, съм Лий Фалкаро — тъй като ме попита.

— От рода на Старе… на Едуард Фалкаро ли?

— Абсолютно истинска. Той е брат на баща ми. Татко е надолу към Маями, контролира проследяванията и игрите като цяло.

Втората врата се отвори към сивкава стая, чийто въздух имаше странен дъх на смърт.

— Седни — заповяда момичето, сочейки му странен стол. Той седна и откри, че това е най-удобната мебел, която е виждал някога. Контактът на стола с тялото му беше толкова пълен, че никъде не му убиваше, никъде не го притискаше. Момичето изучаваше циферблатите от задната страна на облегалката и мърмореше нещо за настройката им. Той се възпротиви.

— Стой си там — рече тя решително. След това седна на един обикновен стол. Чарлз се опита да се премести и откри, че креслото се движи заедно с него. Все още не усещаше напрежение или натиск.

— Чудиш се — започна момичето — какво означава думата „психология“. Тя има лоша слава и хората са се отказали от нея като от нещо срамно. Наистина в наши дни няма стремеж към изучаване на човешкото съзнание. Хората се справят и така. Получават това, което искат, без съсипващи ги усилия. На езика на чичо ти, Франк Тейлър, Синдик е подходящо структурирана организация с висока нравственост и широка обществена подкрепа. А на моя език Синдик е идеалът за баща, който изпълнява добре бащинските си задължения. Когато времената са добри и хората живеят леко, те не се самовглъбяват. Но моето семейството запази традициита на експерименталната психология. Едно време старият Амадео Фалкаро често се е консултирал с професор Оскар Щернвайс от факултета по психология на Колумбийския университет — той не е бил чак такъв заклет импровизатор, какъвто го описват в книгите. В края на краищата една от неговите дъщери беше женена за един от синовете на Щернвайс и наследи записките, книгите и апаратурата на професора. Създаде се на пръв поглед глупавата традиция да ги съхраняваме. Но когато академичните звена по психология взаимно се обвиняваха в абсолютна некадърност и успяваха да докажат това и когато психологията беше унищожена като наука, семейната традиция остана незасегната, защото беше извън разприте. А сега, ти сигурно се чудиш какво общо има това с опита ни да те внедрим в Правителството.

— Така е — отвърна Чарлз разпалено. Ако тя беше само красива кукла извън структурите на Синдик, той отдавна щеше да се е възпротивил, да е обявил думите й за глупост и да си е тръгнал. Но тъй като тя беше не само в сърцето на Синдик, но и от рода Фалкаро, той нямаше друг избор, освен да изслуша бръщолевенето й и едва тогава да си тръгне. Това бяха глупости, психология. Инстинктивни импулси, абсолютен дух, вектори на съзнанието, съвети, психоматика — гнили идеи на болното съзнание на древните хора. Това е известно на всеки…

— Знаем, че Правителството използва антиблокиращи препарати при първоначалната проверка на вербуваните от тях хора. Непогрешимият метод, който те прилагат при втория тест, се базира на детектора на лъжата. Той се основава на факта, че изказването на лъжа води до появата на специфични импулси в тялото на лъжеца. Ние ще преодолеем това, като те представим за млад човек, който мрази Синдик по някаква съществена причина…

— Нещо объркваш нещата, току-що каза, че те не могат да бъдат измамени.

— Няма да ги мамим. Ще бъдеш млад човек, който мрази Синдик. Ние ще потулим сегашната ти личност за известно време. В продължение на половин година ще те помпаме със секонал. Ще заличим сегашната ти личност, скривайки я зад нова. Ще погребем Чарлз Орсино под планина от предположения, забрани и фикс-идеи, с които ще бъдеш обработван по шестнайсет часа на ден, докато станеш прекалено гроги, за да можеш да им устоиш. Естествено изградената по такъв начин личност ще бъде невротична, но това съвпада с целта на мисията.

Той се бореше с метафизични схващания за първи път през живота си:

— Но, но… а как ще разбера, че аз съм аз?

— Смятаме, че можем да сложим превключвател към сегашната ти личност. Когато положиш клетвата за вярност към Правителството, трябва да се върнеш отново в истинската си същност.

Той не пропусна да забележи малката двойна бръчица, появила се между веждите й, когато каза „смятаме“ и „трябва“. Усещаше, че сега е може би по-близо до смъртта, отколкото когато куршумът на Халоран прелетя покрай него.

— Продължаваш ли да държиш на това? — попита тя просто.

Много фактори се включваха в „това“. Живот за Синдик, както в детските исторически книжки. „Това“ само по себе си не изглеждаше кой-знае колко привлекателно. Но ако се подсилеше с неща, звучащи като: „това ще ми достави повече забавление отколкото полото“, а също така „това ще издигне високо моя престиж във фамилията“, и ето че вече се получаваше нещо. Под напрегнатия поглед на Лий Фалкаро обаче той пропусна да допълни „това“ с „ако стане“.

— Продължавам да държа — отвърна Чарлз.

Тя се засмя.

— Няма да бъде толкова трудно, едно време са били необходими записи от гласуванията, данни от Обществената сигурност, военната служба, адреси, които могат да се проверят — хиляди неща. Сега всичко, с което трябва да те снабдим, е ново име и личен живот.

Всичко започна в този пролетен ден и продължи до късно есента.

Биещата камбана.

Блестящата светлина.

Люлеещото се махало.

Ти си Макс Уиман от Буфало, Територия Синдик. Ти си Макс Уиман от Буфало, Територия Синдик. Ти си Макс Уиман от Буфало, Територия Синдик…

Мама пържеше сутрин свински наденици, ти обичаше сладкия мирис на черен хляб, идващ от пекарницата на улица „Весей“.

Г-н Какмубешеимето, учителят по английски, с мустаците, искаше ти да отидеш в колеж…

Ухо надайте, добри хора,

за вас аз песен пея;

а ако кратка ви се види —

по дълга не умея.

Но работата по оградите за добитъка беше по-належаща, те се нуждаеха от аварийни работници…

Ти си Макс Уиман от Буфало, Територия Синдик. Ти си…

Биещата камбана.

Блестящата светлина.

Люлеещото се махало.

И свинските наденици, и учителят с мустаците, и стихотворенията, които толкова обичаше, и страница 24, параграф 3, максимална скорост на лентата за движение на жив добитък 3 мили в час; по-старите пътеки поддържат тази скорост с редуктори, куплирани към стандартни 18-инчови двигатели. Стандартът при новите конструкции налага поддържане на скоростта чрез директно задвижване от специален високомоментен двигател. Това изисква специални умения от техниците по поддръжката и аварийните работници, които трябва да разграничават тези два типа устройства, да изготвят два типа схеми на свързване и определено количество взаимнонезаменяеми части, въпреки че принципите на доброто проектиране ги свеждат до минимум. Основната разлика при свързването на стандартния 18-инчов и на високомоментния двигател …

Разбира се, нещата сега са по-добре, Макс Уиман, ти си много задължен на Джим Хоган, Бащата на Синдик в Буфало, който се е борил за вашата свобода в доброто старо време, и на неговите наследници, които неуморно работят за свободата и щастието днес.

А щастието днес е едно момиче на име Инге Клобел, сега, когато ти си почти мъж.

Ти си Макс Уиман от Буфало, Територия Синдик. Ти си Макс Уиман от Буфало, Територия Синдик и Инге Клобел е причината да отхвърлиш глупавата мечта за обучение в колеж, защото нейните устни, и косата й, и очите й, краката й значат за тебе повече, значат повече от…

…късните фонологични промени включват палатални мутации, т.е. пред ht и hs дифтонгите eo, io, които са резултат от прекъсване, стават ie (i, y), като в cneoht, chieht и ceox (x е еквивалентно на hs), siex, six, syx…

…глупавата мечта за колежа, що за начин е това да отмъстиш на Синдик и…

Биещата камбана.

Блестящата светлина.

Люлеещото се махало.

…да отмъщаваш на Синдик и на младия Майк Хоган навсякъде из околността и Инге каза, че той спрял и казал здравей но той просто е бил учтив…

…така ти удряш силно ръчките и един ден излизаш на аварийно повикване и никой от по-възрастните мъже не може да разбере защо транспортьорът не работи (това е един чудовищен транспортьор, замръзнал като паметник, а хранилката за животните се намира на четири мили от зърнохранилището в предградията и воловете по двора реват от глад) и ти проследяваш повредения кабел, изваждаш поялната горелка, запалваш синкав пламък и транспортьорът се раздвижва отново, а твоят следобед вече е загубен.

А те бяха там.

ЛИЙ ФАЛКАРО: (НАВЕЖДАЙКИ СЕ НАД МЪРМОРЕЩОТО, ТРЕПЕРЕЩО ЧОВЕШКО ТЯЛО) АДРЕНАЛИН, ПО-ЯКРА КАРТИНА, ПО-СИЛЕН ЗВУК.

АСИСТЕНТ: (ОТВАРЯЙКИ КРАНЧЕТО НА СИСТЕМАТА, СВЪРЗАНА КЪМ РЪКАТА, УВЕЛИЧАВАЙКИ КОНТРАСТА НА ВИДЕОТО, УСИЛВАЙКИ ЗВУКА) ТОЙ СЕ СЪБУЖДА.

ЛИЙ ФАЛКАРО: (ШЕПНЕ) ЗНАМ. ЗНАМ. ТАКА ТРЯБВА.

АСИСТЕНТ: (ЕДВА ЧУТО) СТУДЕНОКРЪВНА КУЧКА.

Ти си Макс Уиман, ти си Макс Уиман,

и ти не знаеш какво да правиш със Синдик, който те предаде, с момичето, което ти изневери с представител на Синдик, с мечтата за колежа, която лежи в руини, любовта, която лежи в руини след толкова много обещания и клетви, двадесетгодишната вяра, която лежи в руини след толкова много декларации.

Биещата камбана.

Блестящата светлина.

Люлееещото се махало.

И едно двойно уиски с глътка бира.

ЛИЙ ФАЛКАРО: АЛКОХОЛ.

(ТОЙ КАПЕШЕ КАПКА ПО КАПКА ОТ СТЕРИЛНА МЕНЗУРА, МИНАВАШЕ ПРЕЗ ГУМЕНИТЕ МАРКУЧИ И ПОПАДАШЕ В РЪКАТА НА СТЕНЕЩОТО, ПОТЯЩО СЕ ЧОВЕШКО ТЯЛО. МОЛЕКУЛИТЕ МУ СЕ СМЕСВАХА С МОЛЕКУЛИТЕ НА СЕРУМА: ЗА СЕКУНДИ БИВАХА ОТНЕСЕНИ ДО СТЕНИТЕ НА КЛЕТКИТЕ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК. СТЕНИТЕ НА КЛЕТКИТЕ, КЛЕТЪЧНОТО СЪДЪРЖАНИЕ, ПРОМЕНЯХА СТРУКТУРАТА СИ, ЩОМ СЕ СБЛЪСКВАХА С МОЛЕКУЛИТЕ НА АЛКОХОЛА; КЛЕТЪЧНАТА СТРУКТУРА, КОЯТО КРЕПИ ЦИТОПЛАЗМАТА И ЯДРЕНОТО ВЕЩЕСТВО, СТАВАШЕ ПО-ТЪНКА ОТ ПРЕДИ. ПОТОЦИТЕ ЕЛЕКТРОНИ, КОИТО СА СЛЕДВАЛИ ПОЗНАТИТЕ ПЪТИЩА ПО ВЕРИГИТЕ ОТ НЕВРОНИ, НАМИРАХА ПО-ЛЕКИ ПЪТИЩА ПРЕЗ ИЗТЪНЕНИТЕ ОТ ОТРОВАТА КЛЕТЪЧНИ СТЕНИ. „СПОМЕНЪТ“ ИЛИ „ИДЕЯТА“ ИЛИ „НАДЕЖДАТА“ ИЛИ „СТОЙНОСТТА“, КОИТО СА БИЛИ КОНФИГУРАЦИИ ОТ НЕВРОНИ, СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННИТЕ ПОТОЦИ, ИЗЧЕЗВАХА, КОГАТО ЕЛЕКТРОННИТЕ ПОТОЦИ НАМИРАХА ПО-ЛЕКИ ПЪТИЩА. ПОЯВЯВАХА СЕ НОВИ „СПОМЕНИ“, „ИДЕИ“, „НАДЕЖДИ“ И „СТОЙНОСТИ“, КОИТО СА КОНФИГУРАЦИИ ОТ НЕВРОНИ, СВЪРЗАНИ С НОВИ ВРЪЗКИ ОТ ЕЛЕКТРОННИ ПОТОЦИ.)

И любовта и предаността умират, но не така сякаш никога не са съществували. Техните сенки остават, Макс Уиман, и ти си преследван от тях. Те те гонят от Буфало до Ейре, и няма забрава, достатъчно дълбока, нито в мексиканските цигари с марихуана, нито в текилата от Тампа, нито във водката от Питсбърг или джина от Ню Йорк.

Ти разказваш на нелюбопитните хора, които се отбиват в кръчмата на ъгъла за една-две глътки и казват че ти си най-добрият авариен техник, който някога е идвал в Ейре, разказваш им, че жените са дяволски мръсни, казваш им, че Синдик — тук ставаш предпазлив и с пиянско внимание се оглеждаш наоколо, понижавайки глас — казваш им, че Синдик е дяволски гаден, и пиян рецитираш стихове, докато те се отдръпнат от тебе, объркани и раздразнени.

ЛИЙ ФАЛКАРО: (ПРОКАРВАЙКИ УМОРЕНО РЪЦЕ ПРЕЗ ЧЕЛОТО СИ) ДОБРЕ, ТОЙ Е ГОТОВ. ОТСТРАНЕТЕ СИСТЕМИТЕ, ДАЙТЕ МУ 48 ЧАСА ПОЧИВКА В ЛЕГЛОТО И СЛЕД ТОВА ГО ОСТАВЕТЕ НА УЛИЦАТА ПО ПОСОКА НА РИВЪРЕДЖ.

АСИСТЕНТ: ДА ПРИБИРАМ ЛИ АПАРАТУРАТА?

ЛИЙ ФАЛКАРО: НЕ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ.

АСИСТЕНТ: (НЕЧУТО, ИЗВАЖДАЙКИ ИГЛИТЕ НА ТРЪБИТЕ ОТ ЛАКЪТЯ НА ЧОВЕШКИЯ ТРУП) КОЯ ЛИ Е СЛЕДВАЩАТА ЖЕРТВА?