Сълзи от злато

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Леденият вятър виеше около каменните зидове на Хоенщайн и минаваше през всяка пролука и цепнатина. Елиза настръхна, когато студеното течение прогони топлината, идеща от огъня в камината. Въпреки вълнената пелерина, с която бе обвила раменете си, тя зъзнеше. Отгоре се чу гласът на Максим, който ревеше заповеди с нетърпящ възражение тон. Веднага след това Фич и Спенс затрополиха по стълбите нагоре. Двамата се бяха увили с дебели пелерини и изглеждаха като рунтави чудовища от далечния север на фона на снежната покривка.

Те спряха пред камината, за да свалят пелерините си, след това Фич посегна отново към триона и вдигна един наръч дъски, докато Спенс ровеше в едно сандъче с пирони, клещи и други инструменти. Фич поздрави Елиза, минавайки покрай нея с едно бързо „Добро утро, мадам“ и отмина. Двамата се повлякоха по стълбите нагоре с всичките си инструменти и дървении. На горната площадка ги очакваше маркизът, разкрачен, поставил ръце на кръста си; той гледаше към покрива, където бурята бе разтурила временната кръпка. Без да проговорят и без да направят опити за извинение, те се заеха бързо с поправката на покрива, като този път получаваха помощ и указания от негово благородие.

Докато мъжете работеха горе, Елиза се зае с почистването. Можеше да използва това като претекст, за да влезе в спалнята на Максим. Първо се захвана с долните помещения, измете, избърса праха, лъсна мебелите и изми стълбите и пода. Междувременно часът за обяд дойде и отмина и когато вече едва дочакваше мъжете да направят почивка и да слязат, Дитрих мина с пълна табла край нея и провали плана й да влезе в спалнята на Максим в негово отсъствие.

Много по-късно, когато натикваше парчета плат около прозорците, за да изолира течението в спалнята си, тя загуби надежда, че горните помещения ще се опразнят днес, тъй като работите по ремонта продължиха целия следобед. Постепенно осъзна, че трябва да прекара нова нощ в страх и ужас от яда на Максим, ако не успее да извади бодливите тръни от леглото му.

След като уплътни основно прозорците, тя почувства, че все още духа. Откри, че студеният въздух идва от вратата, която преди е била закрита с голям стенен килим. Опитите и да отвори тази врата бяха безуспешни, а когато отново я раздруса, разбра, че е заключена от другата страна.

В желанието си да направи главното крило по-уютно за живеене, тя грижливо почисти и гоблена. Тежкият килим сигурно би спрял течението, помисли си тя.

Завлече навития гоблен до стената, на която трябваше да го окачи. Качи се на стол. Като се подпря на стената, успя след няколко опита да закачи единия край на куката. Потна и кашляща, тя спря да си почине… След това се захвана с другия край, но не успя да го вкара през намиращата се над нея втора кука.

Тъкмо бършеше изпотеното си чело с ръкава, като чу зад гърба си приглушен смях. Макар че трепереше от изтощение, тя успя да се извърне дотолкова, че да хвърли поглед през рамо. Максим се бе облегнал на вратата, ризата му бе разтворена небрежно до средата. Без да се стеснява погледът му се плъзгаше по откритите й глезени нагоре към закръгления й ханш, който се очертаваше под плата, към стройната й талия, докато накрая срещна обвиняващия и поглед.

— Вратата бе само притворена, — поясни той с престорена невинност. — Чух… хм… шум от борба и се опасявах, че нещо ви се е случило.

— Сгрешили сте! И моля ви, не стойте повече тук и не ме зяпайте! По-добре ми помогнете! — Тя чувствуваше, че всеки момент може да се сгромоляса под тежестта.

Максим дойде веднага и се качи зад нея на стола, за да поеме пръчката от треперещата й ръка. Държейки пръчката с едната си ръка, с другата обърна куката в правилната посока. Елиза се опита да му помогне и повдигна една гънка на гоблена, за да му олекне. При това тя дойде така близо до него, че телата им се докоснаха.

Максим се наведе напред и затегна разхлабения щифт на куката. На Елиза й стана съвсем горещо, когато усети зад себе си цялата тежест на тялото му. Разтърси я прилив на блаженство, непознато и същевременно особено възбуждащо. Изведнъж той спря движенията си и когато тя се обърна да го погледне, откри, че очите му се бяха плъзнали през раменете и се опитваха да погледнат към бюста й. Елиза спусна веднага ръце, мушна го вбесена с лакът в ребрата и скочи от стола.

— Похотлив сладострастник! — извика тя със зачервени бузи. — Трябва да внимавам за всяко движение. На вас не може да ви се вярва!

Куката на стената изскърца, когато Максим спусна пръчката, след това той се обърна усмихнат и слезе от стола. Като застана пред нея, той каза:

— Скъпа Елиза, това не е въпрос на доверие. Не става дума за посегателство от моя страна, но вие ми предлагате такива гледки, които никой мъж не може да отмине безучастно.

— Вървите след мен като разгонен рогач! — процеди тя. — Необходима ви е съпруга, с която да задоволявате страстите си.

По устните на Максим пробягна усмивка.

— Брак ли ми предлагате, чаровно момиче?

— Съвсем не! — В сините й очи блесна възмущение.

Максим отбеляза отговора й със звучен смях.

— Трябва само да кажете и желанието ви ще се изпълни.

— Не съм казала, че трябва да се ожените за мен.

— Ако мислите за това, то с готовност бих се отзовал, тъй като компрометирах името ви, като ви отвлякох.

— Сър, вие ще сте последния, на когото бих дала ръката си! Вие сте… Вие сте отвратителен!

Мимоходом той опипа с пръсти рамката на вратата.

— Но аз ще знам как да се отнасям с жената, за която съм женен.

— Как? — подигра се Елиза. — Като я завлечете в покоите си и не я пуснете повече навън? Тя ще бъде затворена, както съм аз сега или както сигурно би била Арабела!

— Бих бил безкрайно внимателен съпруг, — увери я той доверчиво. — А вие, прелестна Елиза, не би трябвало да спите сама през дългите зимни нощи.

— Искате да намекнете, че при брак с Николаус бих била самотна?

— Николаус би бил добър съпруг… когато е в къщи.

— А вие можете ли да обещаете, че ще сте винаги до мен?

— Би било самонадеяно да обещавам такова нещо, но ако не ме зове дългът, бих бил винаги и с удоволствие до вас.

Елиза отвърна поглед. Блясъкът в очите му и топлината на думите му я объркаха. Как можеше да вярва, че той би бил любящ съпруг, след като и двамата знаеха, че той обича Арабела? Е да, за един мъж не е необходимо да обича жената, за да изпитва удоволствие с нея. Да, точно това искаше той от нея и нищо повече.

Като се обърна, за да му отговори както подобаваше, тя забеляза учудено; че си бе отишъл. Максим бе изчезнал безшумно и тишината я заобикаляше. Какво всъщност искаше той? Да се позабавлява с нея, или… Тя хвърли обвинителен поглед към вратата. Несъмнено би му доставило голямо удоволствие да я прелъсти и след това да я захвърли, когато й се насити. Ако се поддаде, разбира се. Не, в тази пиеса тя няма да играе ролята на глупачката. Пиесата би била много по-хубава, ако играят двама глупаци.

При все това тя не можеше да отрече, че бе развълнувана. Все още й се струваше, че чувства топлината на тялото му. Как можа Арабела да забрави толкова бързо възбуждащото присъствие на този мъж и след мнимата му смърт да се подаде на просташкото ухажване на Риланд Хъксфорд? Що за жена беше Арабела, че да не жали за загубата на този мъж поне десет години?

Елиза прекара остатъка от деня уединена в покоите си. Не се мерна и за вечеря, беше така объркана, че се опасяваше да не се поддаде на нежното изкуство на Максим да убеждава.

Неубедителният предлог, който предаде на Спенс, накара господарят на замъка лично да почука на вратата й.

— Спенс съобщи, че не се чувствате добре — обади се Максим. — Трябва ли ви лекар?

— Опазил ме бог! По-скоро бих умряла, отколкото да позволя да ме опипва някой шарлатанин, който дори не разбира нито дума от това, което му казвам.

Максим се усмихна доволен. Поне не бе загубила хапливия си език.

— Ще изпратя Дитрих да ви донесе нещо за ядене. Да поръчам ли преди това да потърси корени от бучиниш, за да ви ги приготвим, милейди?

— Да, и още нещо! — беснееше Елиза, напълно излязла от кожата си. — Пипнете си ушите, милорд! Станали ли са вече по-дълги? А носът? Станал ли е дълъг и космат? Растат ли ви на ръцете и краката копита, расте ли ви магарешка опашка? Вещица наистина! Ако бях вещица, отдавна щяхте да имате мозък на магаре! Изчезвайте, чудовище такова!

— Сега знаем със сигурност, чаровна Елиза, че отново се радвате на добро настроение и сте здрава, — каза той нежно и си тръгна.

— Аз вещица! — ругаеше тя, като се увиваше в одеялата. — Пада му се тази вечер да легне на тръните!

Тя прекара нощта неспокойно. Бурята бушуваше край замъка, а мислите и кръжаха непрестанно около Максим — около неговите докосвания и неговия гняв, който сигурно няма да се забави дълго.

Утрото настъпи и Елиза слухтеше дълго и напрегнато за стъпки по стълбите, преди да отвори предпазливо вратата и да се осмели да излезе навън. Учудването й беше голямо, когато, излизайки в коридора забеляза, че Максим се бе облегнал на стената недалеч от стълбата, като че ли я чакаше.

Тя забави веднага стъпките си и го загледа с недоверие. Когато той я погледна усмихнат, това я трогна още повече, тъй като очакваше скандал заради злобната си шега с тръните.

— Колко жалко. — Изпъшка той и поклати съчувствено глава — че се разболяхте…

Елиза отбягна погледа му.

— Отново съм добре.

— Сигурна ли сте? — Той пристъпи към нея, пъхна показалец под брадичката й, повдигна лицето й, за да огледа цвета му. — Надявам се, че бурята не е попречила на съня ви.

— Е, малко, — отговори тя въздържано. — А вие… вие спахте ли добре, сър.

— За съжаление, не. Като свършиха с ремонта на тавана, Фич сложи толкова дърва в огъня, че ми стана много горещо. Взех си завивката и спах в салона. Обзалагам се, че това момче изгори цялата гора.

Елиза пое дъх. Още една отсрочка. Може би през деня ще й се удаде някаква възможност да махне бодлите преди да ги е открил.

— Фич сигурно е искал да ви се хареса, — предположи тя неубедително. — От време на време е склонен да преувеличава.

— Да, наистина. Прави го уж за добро, но вече трябва да внимавам и да заключвам вратата си, за да не направи пак някоя поразия.

Надеждата на Елиза се изпари незабавно, но тя се осъзна веднага и каза:

— Всъщност, исках да почистя горе при вас. След ремонта сигурно е необходимо.

— Фич почисти всичко вчера, така че може да си спестите труда.

— Не може да става и дума за умора.

— Бяхте болна и не искам да ви повтори.

Беше безсмислено. Трябваше да се признае за победена.

Следващите дни подозрението й, естествено, нарастваше все повече, тъй като никой човек фактически не можеше да има толкова достоверни причини да не легне в леглото си, като Максим Сиймур. Много по-вероятно бе той да чака благоприятна възможност за отмъщение.

Бурята бушуваше, без да спре, мощни вихри навяваха големи снежни дъги около зъбците на крепостните стени. В двора бяха изринати тесни пътечки само там, където бе наложително.

На четвъртия ден тя слезе долу в салона с предчувствието за ново избухване на Максим. Изслуша днешното му обяснение със сладко съчувстваща усмивка и отговори:

— Жалко, че тази седмица не използвахте леглото си. Така, както го отбягвате, човек може да помисли, че сте развили някаква непоносимост към него.

— Вярно, в последно време намирам много малко покой в леглото си — съгласи се той замислено.

— Да, да, затворничеството изнервя, — отговори тя. — А и това време… капитанът сигурно няма да дойде днес, както каза. — В думите й не се чувстваше разочарование.

— Напротив, Николаус ще дойде — възрази решително Максим. Той отиде до входната врата, отвори я, за да прецени времето. Оловносивите облаци висяха ниско, но вятърът бе утихнал. Максим затвори вратата и се върна до камината, за да подържи ръцете си на топло. — Бъдете сигурна, че Николаус е вече на път.

— Защо сте толкова убеден, че ще пристигне? — Елиза бе повече от скептична, тъй като пътищата бяха заснежени, а северния вятър навяваше арктически студ. — Сигурно няма да се реши да излезе при такова време. Освен това бурята може да се засили.

Максим пристъпи към масата и постави крака си на пейката. Сложи единия си лакът на свитото коляно и подпря брадичката си с ръка. В очите му имаше дяволит блясък.

— Хващам се на бас, че Николаус ще пристигне преди да е станало обяд. Хващам се на бас на една нощ в леглото ми…

Елиза му заповяда да се въздържи, като вдигна ръка. Беше разбрала.

— Добре, убедихте ме. — прекъсна го тя. — А сега се налага да побързам, защото трябва да се оправя. — Тя се завъртя кокетно на токчетата си и извика. — Фич! Спенс! Искам да се изкъпя. Донесете горе гореща вода… а също така и студена. Бързо! — След това хукна по стълбите.

Двамата бързо взеха висящия над огнището котел, за да го замъкнат в покоите на дамата. Когато Спенс се задъхваше с кобилица на раменете и две ведра студена вода през салона, по устните на Максим заигра иронична усмивка. Той нареди на Фич да донесе още едно пълно ведро от кладенеца, нареждане, което го учуди, тъй като Фич знаеше, че господарят му бе взел вече банята си тази сутрин.

След като всички приготовления бяха извършени, се чу как падна резето в покоите на дамата. Слугите отбелязаха учудено, че Максим изкачи последното пълно ведро нагоре и се промъкна скришом по стълбата.

— Какъв противен тип, — мърмореше си Елиза, докато се гмуркаше дълбоко в медната вана. — Прави ме на глупачка, за да може в благоприятен момент да ме подведе най-подло.

Тя се наклони напред и се наслади на топлата вода около тялото си. Оправи кока си и започна да сапунисва гърба и раменете си с ароматния сапун, който си бе купила в Хамбург. След това се изпъна отново назад и със затворени очи се наслаждаваше на аромата и топлината.

Беше прекрасно освежаване, но изведнъж…

Леденостудена капка падна на гърдите й; изненадана тя трябваше бързо да поеме въздух. Отвори си очите и видя пред себе си дъното на дървеното ведро, а на ръба му висеше нова капка. Тя скочи изплашено, без да се съобрази, че зад ведрото ще се появи усмихнатото лице на Максим.

Веднага й стана ясно какво бе намислил. Тя извика в очакване на ледения поток, вдигна ръцете си над главата, за да се предпази… и зачака…

Когато си отвори плахо очите, тя видя, че той бе наклонил ведрото и гледаше в повърхността на водата. Сапунената вода бе толкова прозрачна, че можеше да види всичко, което искаше.

Тя кръстоса ръце и му отправи пълен с възмущение поглед.

— Е, какво? — сопна му се тя. — Дошъл сте за да зяпате или да си отмъстите?

Зъбите му блеснаха в иронична усмивка.

— Прекрасна Елиза, за съжаление и най-сладкото цвете на отмъщението увяхва и добива горчив привкус. Такава поразителна красота не бива да бъде лекомислено наранявана, трябва да се щади… Възможността да ви видя е достатъчна награда за мен. Отстраних тръните и ги изгорих.

— Ооо! — Подигравателното му съчувствие бе по-лошо от леден поток. Ръката й затърси пипнешком сапуна. — Зяпащ похотливец! Как можете да си позволите да ме безпокоите, докато се къпя!

Максим се засмя на избухването й и му противопостави своя хумор:

— Банята на една дама е толкова свята, колкото я леглото на мъжа. Струва ми се, че наказанието отговаря на провинението.

С вик на ярост тя сграбчи сапуна и вдигна ръката си. Като се смееше Максим й махна с ръка за довиждане, преди да стигне с един скок до вратата, бутна стола настрана и дръпна резето. Той се наведе тъкмо навреме, за да отклони удара, но когато се обърна, долови един поглед на ядосаната Елиза и примамващо разголените й гърди.

— Ако водата е много гореща, хубавице моя, ползвайте ведрото — пошегува се той и изпратя въздушна целувка. След това излезе.

Елиза се потопи така дълбоко във водата, че имаше опасност да я разплиска. Скърцайки със зъби, тя даде простор на яростта си и дари Максим с не много ласкави думи. Постепенно се успокои дотолкова, че можа да стане и да се подсуши. Припомни си, че Максим бе отворил резето отвътре, преди да излезе.

Тя погледна към гоблена и скритата зад него врата. Този хитрец! Трябваше повече да внимава!