Сълзи от злато

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Оловносиви облаци тегнеха ниско над крепостта Хоенщайн; силни ветрове измитаха снега от пустите пътеки. Конете мъчително си проправяха път през преспите, влачейки шейната, в която седеше Елиза. Вече приближаваха крепостния ров. Въпреки почти непрогледната снежна пелена, тя можа да различи неясните контури на решетката над входа, която все още беше вдигната. След приглушеното потрепване на копитата но дървения мост последваха разпорежданията на Максим, докато той обуздаваше Еди. Фич и Спенс трябваше да държат впряга й, докато Шербърн и Джъстин слязат, Кенет помагаше на слугите да заведат другите коне в обора.

Елиза отвори вратата на шейната и видя Максим пред себе си. По брадата му, която беше израснала за тези два дни, имаше снежинки. Под качулката веждите и миглите му бяха покрити със скреж. От студ той беше стиснал зъби, лицето му беше бледо и с хлътнали бузи. Той не проговори, докато й помагаше да слезе. Елиза усещаше желанието му за топлина и го прихвана през кръста. Така те се отправиха към главния вход. След тях вървяха Шербърн и Джъстин. Елиза си мислеше, че стигнаха крепостта буквално в последния момент.

Максим посегна да отвори портала, но вятърът мигновено изтръгна бравата от замръзналите му пръсти и блъсна вратата във вътрешната стена. В двора се завихри бял облак. Когато най-сетне портата се затвори зад тях, Елиза се обърна към Максим, който изтощен се облегна безмълвен на стената. Тя предпазливо свали вкочанената му ръкавица и се опита да съживи ръката му, разтривайки я леко.

Госпожа Ханц мрачно гледаше новопристигналите, които сваляха мокрите си от снега дрехи. Тя естествено не смееше гласно да изрази недоволството си от безпорядъка, защото още помнеше какво й бе казала Елиза преди да тръгнат от тук.

Елиза се обърна към икономката.

— Дитрих не разбира добре английски, затова му кажете да ни донесе яденето горе. Тези мъже изминаха пътя от Любек до тук и са изтощени и полузамръзнали. Кажете му още, че трябва да стопли достатъчно вода, за да могат да се изкъпят. Господин лордът може да се изкъпе в моите покои, другите трябва да използват старите помещения.

— Разбрах, уважаема госпожице! — госпожа Ханц понечи да си тръгне, но беше спряна от последното нареждане на Елиза:

— И когато дойдат Фич И Спенс, кажете им да качат багажа на господин лорда при мен. Нашите гости трябва да си поделят стаите горе. Погрижете се да има нови сламени дюшеци и спално бельо от помещенията на ратаите.

Жената повдигна тъмните си вежди:

— Къде ще спи господин лордът?

— Естествено, при мен — отвърна Елиза и се обърна към съпруга си, без да й обръща повече внимание.

— Значи все пак се е случило! — проблесна през главата на госпожа Ханц. Тя си го знаеше през цялото време. Тази английска мръсница е оплела господин лорда, за да го ошушка. Не заслужава и най-малко внимание. Ако маркизът не беше тук, тя открито щеше да й покаже презрението си.

Госпожа Ханц смяташе яда си за оправдан и това й даваше сили и я правеше дейна. За това момиче нямаше място в една голяма къща, още по-малко като господарка на слугите, които ще виждат в нея обикновена повлекана. И госпожа Ханц щеше да се погрижи те да го видят.

Елиза не забеляза оживлението в кухнята, тъй като посвети цялото си внимание на Максим. Госпожа Ханц безцеремонно нареждаше на готвача, като че ли тя беше пълноправна господарка на крепостта.

— Хайде да се качваме, Максим, горе ще се стоплиш на огъня — настояваше Елиза. — Междувременно ще донесат водата за миене и яденето.

Когато Фич отвори вратата, плътно следван от сър Кенет, в залата отново нахлу леден повей.

— Фич ще заведеш ли господата в стаите на господин лорда. — помоли Елиза. — Виж дали има достатъчно дърва за огнището. Преди да си легнат те трябва добре да се стоплят, да се изкъпят и да вечерят.

С любезен жест Фич се обърна към гостите:

— Последвайте ме, ще ви заведа горе.

Фич пъргаво заизкачва стълбите, но мъжете можеха да го следват само бавно и сковано. Максим също едва-едва тръгна нагоре, подкрепян от Елиза. Когато пристигнаха в отредените им стаи, той предпазливо се отпусна на един стол пред камината, треперещ от студ. Елиза веднага наметна топла кожа на раменете му. Когато коленичи пред него и му издърпа ботушите, по лицето му премина болка. Тя му свали влажните от снега дрехи и започна леко да го масажира, като плахо целуваше при това гърдите, ръцете, пръстите му. Животът бавно се завръщаше в него и той започна да отговаря на целувките й. След това Елиза го загърна грижливо в кожата, наля бира в една керамична чаша и отиде до камината да я сгрее с нагорещеното желязо.

— Сега вече трябва да си по-добре — усмихна се тя.

— Наистина се съмнявах, че ще успеем да изминем последните мили — призна той и отново потрепери.

— На Хилърт няма да му е лесно да те последва.

— Да, ако времето се задържи такова, може да дойде чак през пролетта.

— От сега ме е страх.

— Аз ще бъда подготвен за това, скъпа, понеже нямам намерение да те оставя вдовица за следващите двайсет или повече години.

Елиза се помъчи да се усмихне, стана и му подаде чашата. Максим прокара ръка по брадясалото си лице. Той беше толкова изтощен, че едва вдигаше ръката си, но се дразнеше, че изглежда така.

— Една млада съпруга не бива да вижда мъжа си в такова състояние. Сигурно изглеждам ужасно.

— Обичам те — прошепна тя на колене пред него — и как изглеждаш никак не ме интересува. Интересува ме само как се чувстваш. Не бих понесла да те загубя.

Движенията на Максим бяха забавени и внимателни, като че ли някоя рядка птица бе кацнала на ръката му и той внимаваше да не я пропъди. Жената, за която се беше оженил, бе изключителна. Тя можеше да бъде нежна и плаха, дива и невъздържана, строга и делова, щастлива и изпълнена с надежда. За краткото време, което те бяха заедно, за него беше ясно какво печели в нейно лице.

Без да говори, той разпусна косите й и ги погали така буйно разстлани по раменете й. Омаян, той гледаше как тя обвива един светъл кичур около пръста си и постепенно у него се оформяше прозрението — да, той я обичаше и ценеше повече от своя живот.

Чу се леко почукване и магията отлетя. Елиза се отдръпна от Максим, когато Фич влезе. Бутайки с рамо вратата, той внесе две ведра с димяща топла вода. Елиза се приготви да обръсне лорда и той им хвърли кратък поглед. Лицето му остана безизразно. Като изля водата в качето, той застана до стола на лорда:

— Милорд, сигурно ще се радвате да чуете, че ние със Спенс вече се погаждаме добре. Преди често се по-спречквахме. Това не означава, разбира се, че от време на време не уреждаме стари сметки с оная дебела стара сврака Ханц. Но за това не си заслужава да говоря. А как беше при вас, сър? Честно казано, не ви очаквахме толкова рано. Спенс и аз са мислехме вече, че сте попаднали в клопка.

— Клопка е слабо казано — отбеляза Максим, тъкмо когато Елиза прокарваше бръснача по горната му устна. — Но що се отнася до нас двамата, ние се оженихме преди няколко дни в Любек.

Фич засия от радост.

— Това се казва хубава новина, милорд — той огледа стаята. — Това е най-доброто от дълго време насам, което се случва на господина. Ако лорд Сиймур е загубил звание и богатство, дамата си я бива. Никога не съм се замислял дали ще се ожените за лейди, но изборът ви наистина е сполучлив.

Елиза се усмихва през рамо:

— Благодаря, Фич.

— Милейди, удоволствието е мое да бъда на вашите услуги — ухили се той доволен. Поклони се ниско и тръгна към вратата: — След като ви донеса още вода, веднага ще кажа и на Спенс.

Той затръшна вратата след себе си и се чу как се затича по коридора.

— Изглежда одобрява връзката ни — шеговито отбеляза Максим и придърпа жена си, за да я целуне по меките устни.

Елиза потъна във възхищението, което прочете в очите му.

— Вероятно страшно се радва, че вече не воюваме.

Фич донесе още няколко ведра и тръгна за последните. Максим се надигна и последва Елиза към медната вана, където тя доливаше студена вода, за да я направи приятна. Максим пусна кожата на земята и стъпи във водата. Той се отпусна и се чувстваше вече по-добре, когато Фич се появи с другите пълни ведра. Елиза наливаше студена, а Фич — гореща. След това тя взе едно канче и започна да облива мускулестия гръб на Максим.

Силно покашляне накара Елиза да се обърне. В преддверието стоеше госпожа Ханц с пълен поднос. Тя с мъка скриваше презрението си, когато Елиза я помоли да се приближи към камината.

— Оставете яденето там, за да е топло. Господин лордът и аз ще вечеряме след банята.

— Госпожице, не знаех, че ще вечеряте с лорда — каза тя, като продължаваше да стой като закована на вратата.

Това, че една жена помагаше на любовника си да се къпе в присъствието на други, бе за нея вече прекалено. Не можеше да се сдържи да направи забележка, че не е прието една обикновена жена да се храни заедно с благородниците.

— Мислех, че ще вечеряте долу в кухнята.

— Сбъркали сте, госпожо Ханц — обясни остро Елиза, подразнена от високомерието й.

— Тогава желаете ли да донеса още един поднос?

— Естествено — нетърпеливо й отвърна тя. — И по-бързо. Ах, кажете на Дитрих да стопли още вода. След вечеря искам и аз да се изкъпя.

Максим, който не считаше за нужно да пълнят втори път ваната, каза, без да подозира нищо:

— Скъпа, няма защо да чакаш, можем заедно да се изкъпем във ваната.

От възмущение дъхът на госпожа Ханц секна. Тя пристъпи няколко крачки напред, трясна подноса на масата и веднага излезе отвратена от безнравствеността, на която току-що бе станала свидетел. Мърморейки под нос, тя закрачи тежко по коридора така, че подът се тресеше под стъпките й.

Фич щеше да се пръсне от смях, когато лейди Елиза строго погледна съпруга си след неговите думи.

— Е, аз си тръгвам вече — обяви той високо, като забеляза леко сбръчканото чело на господаря. Понякога бе достатъчен един поглед на маркиза, за да бъде задействан някой. По най-бързия начин Фич изчезна от стаята и затвори след себе си.

— Е, милейди… — Максим се облегна назад, опря ръце на ръба на ваната и загледа прекрасното лице на жена си. — Имаме всичкото време на този свят и няма защо да се страхуваме от дългата, студена нощ. Ела и украси банята на съпруга си със своето присъствие, сгрей кръвта му.

Със съблазнителна усмивка Елиза прибра отново косите на врата си. За момент заключи вратата, сложи подноса до огъня, забелязвайки че храната е достатъчна за двама. После приседна на леглото, събу обувките си, повдигна високо поли, за да свали чорапите си и му позволи до насита да се възхити от стройните й крака. Когато се качваше при него във ваната, той я поглъщаше с поглед, запленен от голотата й. Елиза се отпусна блажено в ръцете му. Наслаждаваха се на приятното усещане да са притиснати един о друг в прегръдките на водата. Той я целуваше с разточителното умение на мъж, който има много време пред себе си.

Едно почукване на вратата ги изтръгна от унеса. Максим е нежелание вдигна глава:

— Кой е?

— Господине, нося още един поднос с ядене — чу се госпожа Ханц. — Да го внеса ли?

— Може да си вървите обратно — заповяда Максим. — Заети сме.

— Но госпожица Редбърн каза …

— Сега тя се казва госпожа Сиймур — кратко отсече той.

Госпожа Ханц се хвана за гърлото. Господинът сигурно има достатъчно разум, за да вземе такова недостойно създание за жена.

— Господине… означава ли това, че госпожица Редбърн е сега госпожа Сиймур?

— Ах, глупава жено, как по-ясно да го кажа — прогърмя гласът му. — Сега тя е лейди Сиймур! А сега си вървете и ни оставете на мира. Не искам да бъда обезпокоен, докато не ви повикам. Изчезвайте!

— Както желаете, милорд — отвърна тя сломено и с треперещ глас.

Наистина тъжен ден, в който един благородник пропада, давайки си името на едно обикновено улично момиче.

— Лейди Сиймур — повтори Елиза замечтано, обви ръце около врата му и прокара пръст през кестенявите му коси. — Добре звучи.

— Даже много добре, милейди — прошепна той, докато с отворени уста обхождаше шията й. — На никоя друга името не би правило такава чест.

Тя го погледна учудено:

— Даже и на Арабела?

— Ти си моята любима, ти и никоя друга — увери я той и бе възнаграден от сияещия й поглед.

Вилнеещата зимна буря безмилостно потапяше страната в бял облак. В топлия уют на покоите си младата двойка не мислеше, за свирепостта на виелицата и се радваше на мига. Те лежаха в леглото и се наслаждаваха на безделието си в спокойната утрин. Гласовете им звучаха меко, приглушено. Лежаха на една възглавница и си говореха за хиляди неща — за надеждите си, мечтите, копнежите, за миналото, настоящето, бъдещето. Максим лежеше с ръка под главата, Елиза беше легнала по гръб, опряла крака на твърдите му мъжки бедра. Държаха се за ръце, Максим галеше и целуваше фините й пръсти и я гледаше с поглед, изпълнен с любов.

Това бе началото на брака им, една здрава основа, върху която можеше да се строи, да бъде обогатяван с радостите на живота, за да устои на всички бури и изпитания, които вероятно щяха да ги споходят. Това бе сливането на два живота в един.

Наближаваше вече обяд, когато най-после слязоха долу и се присъединиха към другите гости под мрачните погледи на госпожа Ханц.

— Добре, дошли в скромната ми крепост! — сърдечно поздрави той и се засмя, когато другите извисиха гласовете при шеговитите му думи.

— Кълна се, че по разкош може да се мери с всеки дворец на кралицата в Англия — прогърмя сър Кенет.

Елиза приближи до масата, където бяха наредени примамливи ястия. За да привлече вниманието на мъжете, тя почука с ножа върху една метална чаша и извика бодро:

— Господа, чувствайте се добре под този стар покрив. Едни ден и вие ще остареете и ще ви се присмиват за това. Не мислете за овехтелите маси, за скърцането на пантите, за разрухата. Нека хапнем и пийнем за наша обща радост. Днес трябва да се веселим, надхитрихме Хилърт… А и бурята носи толкова много сняг, че сме далеч от преследването му. Смело, господа! До края на зимата можем да се наслаждаваме на компанията си и на вкусните ястия на нашия Дитрих.

С грациозен жест тя посочи широко усмихнатия готвач и продължи:

— Талантът му може да предизвика завист у английската кралица.

— Чуйте — сър Кенет отпи една голяма глътка вино и избърса дебелите си мустаци — ние сме почти пред вратите на рая, щом сме с този най-хубав ангел сред ангелите. — Той вдигна чаша.

— Да пием за прекрасната лейди Сиймур, която още като нежна девойка се осмели да натрие носа на господата от Ханзата.

Мъжете пиха за нейно здраве, а след това Елиза вдигна наздравица:

— За мъжете, на които дължа спасението си. Да живеят дълго и да са винаги готови да се справят с една дузина змейове.

Госпожа Ханц скришом наблюдаваше развеселените приятели, без да показва презрението си. Щеше да изчака подходящия момент, за да ги научи. Тези жалки англичани щяха да усетят какво значи отмъщението на Хилърт.