Таен свидетел

22

Новият началник на полицията беше Били Капъл, син на вожда и член на племенния съвет. Вождът оповести назначението на Били и обясни пред полицаите, че то е само временно. Били щял да оглавява участъка, докато потърсят и назначат подходящ човек. И тъй като той несъмнено щял да бъде от племето, нямало да го търсят дълго. Всъщност и вождът, и Били знаеха, че временният пост много скоро ще стане постоянен. Били печелеше 50 000 долара годишно като член на племенния съвет, плюс месечните си дивиденти. Като началник на полицията заплатата му щеше да бъде три пъти по-голяма. Освен това благодарение на нова разпоредба той можеше да бъде едновременно и началник на полицията, и член на съвета. Беше чудесна сделка, особено за клана Капъл.

Опитът на Били в силите на реда беше твърде незначителен, но не му и трябваше по-голям. Беше работил за кратко в охраната на казиното, после беше избран в съвета и се включи в доброволния спасителен отряд, преди членовете му да станат щатни служители.

На втория ден, откакто зае поста, му се обадиха от полицията във Фоли и проявиха интерес да арестуват Бърл Мънгър — човека от видеото, помогнал за кражбата на пикапа „Додж Рам“. Тъй като полицията във Фоли не можеше да извършва арести извън Алабама и тъй като полицията на тапакола нямаше юрисдикция извън резервата, положението малко се усложни. Били обеща да се обади на полицията в Дефюниък Спрингс и да ги помоли за съдействие. Не направи нищо подобно обаче, а звънна на баща си, който предаде новината където трябваше. Бърл Мънгър скоро научи, че в Алабама има заповед за ареста му.

Били не можа да намери видеото, за което спомена полицията във Фоли. Претърси кабинетите на управлението, всички папки и компютри, но не откри нищо. Подозираше, че Лайман Грит е скрил някъде видеото или го е взел със себе си. Отново се обади на баща си и му съобщи, че вероятно имат проблем. Звънна във Фоли и поиска видеоматериала, но тамошните ченгета вече бяха скептични и се питаха „какво правят онези индианци там, по дяволите“. Обещаха да изпратят видеото, но не се разбързаха.

Бърл Мънгър беше изчезнал. Били и вождът посетиха Лайман Грит в дома му. По време на напрегнатата среща Грит се закле, че не знае нищо за видеото. Нямал представа за какво говорят полицаите във Фоли. Вождът прибягна до обичайните заплахи, но Грит не се плашеше лесно. Накрая ги помоли да напуснат къщата му.

Докато беше началник на полицията, той беше установил, че вождът е непочтен и се бърка в чуждите работи. А сега, когато остана безработен, вече презираше него и семейството му.

Видеото беше скрито на тавана на Грит заедно с копие от материала, заснет от камерите на Фрог Фрийман. Той се смяташе за почтен полицай, уволнен от компрометирани политици. Ако някога настъпеше ден за разплата, може би щеше да има нужда от козове.

Грит беше честен, а и доста способен човек. Два дни след катастрофата, докато въпросите се трупаха, а отговорите се изплъзваха, той отиде сам на мястото на инцидента. Три загадки будеха недоумение. Първата: защо крадец на коли ще отмъкне пикап за поне 30 000 долара и ще кара три часа до отдалечено място на индианска територия? Шосето, на което се беше озовал пикапът, се намираше насред резервата им и буквално не водеше наникъде. Тръгваше от задната страна на казиното, лъкатушеше все по-навътре в земите на тапакола и се ползваше само от шепа хора, които живееха в най-отдалечените места. С раздутите си бюджети племето павира някогашния черен път и го поддържаше добре, но същото важеше вече за почти всяка полска или горска пътека в резервата. Съдейки по действията му във видеото, крадецът имаше опит, а ветерани като него обикновено след броени часове продаваха откраднатите превозни средства на сервизи, където ги разфасоваха. Не бродеха по необичайни места посред нощ, не се наливаха с „Джак Даниълс“ и не шофираха безразсъдно. Доколкото беше известно на Грит, в окръг Брънзуик нямаше канали за продажба на крадени стоки. Не можеше да повярва, че шофьор, който е пил или е пиян, може да оцелее след челен сблъсък дори с малка тойота, да поеме удара на въздушната възглавница и просто да си тръгне. Пък и къде ще отиде? Половината резерват беше блатист и необитаем. А по-високите части бяха покрити с гъста гора. Единствената хубава земя беше заета от казиното. Всеки външен човек, проникнал в недрата на резервата, би се загубил безнадеждно само след пет минути. Ако онзи със счупения нос от видеото на Фрог наистина беше шофьорът на откраднатия пикап, значи имаше съучастник — онзи другия, който бе карал втория пикап с фалшивите номера от Флорида.

Това беше първата загадка, която се набиваше на очи.

Втората беше още по-смущаваща: какво правеха в резервата посред нощ двама адвокати, чиято работа беше да разследват съдии? Не можеше да се каже, че са проникнали вътре незаконно — колкото и да се опитваха, индианците засега не бяха успели да се изолират със стена от външния свят, — но нямаха никаква юрисдикция на тази територия. Племенният съд се състоеше от трима души, добре платени, макар и без никаква правна подготовка. Но Комисията по съдийска етика във Флорида не можеше да ги пипне с пръст.

Третата загадка беше също много смущаваща: как се беше случила катастрофата? Освен двете коли явно не бе имало никой на този равен участък от пътя. Времето в онази нощ беше ясно. Нямаше обозначени ограничения на скоростта, но при тези завои никой шофьор не можеше да вдигне повече от осемдесет километра в час. Дори под влияние на алкохола изчезналият шофьор би трябвало да съумее да остане в своето платно.

Застанал точно на мястото на сблъсъка и загледан в асфалта, нашарен с петна от автомобилни течности и осеян с отломки, Грит си призна, че е крайно озадачен. Това не беше обикновен случай на злощастен сблъсък и избягал шофьор. Явно тук се криеше нещо много повече.

Десетина коли на различните служби за спешно реагиране бяха оставили същински лабиринт от следи по банкетите, канавките и из равното поле на изток. Ако вторият пикап, онзи с фалшивите флоридски номера, беше взел шофьора, къде го беше откарал? Може би беше свърнал от шосето, за да остане незабелязан от индианците, които си тръгваха от казиното след късната смяна. Засега Грит беше говорил с всички жители на района, но никой не беше видял нищо, повечето спели. Само госпожа Бийл беше чула трясъка.

В пръстта отвъд плитката крайпътна канавка Грит беше забелязал следи от гуми, които се отдалечават от местопроизшествието. Широки гуми, широка каросерия, добро сцепление — вероятно пикап. Проследи отпечатъците петдесетина метра и в бодлив храсталак намери топка хартиени салфетки — четири къса, смачкани и залепнали от засъхналата течност, която можеше да бъде само кръв. Не докосна хартиената топка, а се върна в патрулката си и извади от багажника плик с цип. Внимателно пъхна хартиените салфетки в плика, после продължи да крачи по следите. Изгуби ги в някакви храсти и треви, после отново ги намери на около четвърт миля от колата си. Пресичаха празното корито на един поток, продължаваха още стотина метра и завиваха наляво по чакълест път, за който Грит дори не знаеше. Оттам нататък бе невъзможно да ги следва. Пътят се виеше около осемстотин метра, минаваше покрай единствената къща в далечината и се включваше в асфалтирано шосе.

Грит бавно се върна до мястото на произшествието и се качи в колата си. Ясно беше видял лицето на онзи тип на видеото на Фрог. Сега с малко късмет, току-виж, се окажеше, че се е сдобил и с проба от кръвта му.

Шофьорът на пикапа познаваше района по-добре от самия него.

Срещата се състоя в необзаведен апартамент на Сийгроув Бийч, един от многото, построени и продавани от друга анонимна фирма, изгубена в лабиринта на организацията на Дюбоуз. Когато вождът Капъл пристигна на паркинга сам, един мъж, когото той познаваше само като Хенк, го заведе в сградата. След дългогодишно вземане-даване с Дюбоуз вождът още се изумяваше от факта колко малко знае за него и за най-близкото му обкръжение. Допускаше, че Хенк има известно влияние, защото остана в стаята по време на срещата. Не говореше, но попиваше всяка дума.

Дюбоуз беше имал дълъг ден. Два часа по-рано се беше срещнал с Клодия Макдоувър в апартамента й в „Рабит Рън“ и тя му разказа за срещата си с представителите на КСЕ. Той прочете жалбата, попита кой, по дяволите, е Грег Майърс и се постара да успокои адски разтревожената съдийка. След това го откараха в апартамента, където изчака вожда.

Капъл носеше куфарче, от което извади лаптоп и го остави върху барплота. В новия апартамент нямаше столове или други места за сядане, вътре още миришеше на прясна боя.

— Има два видеоматериала — обясни Капъл. — Първият е от полицията във Фоли, Алабама, откъдето най-накрая получихме копие днес следобед. Почти сигурни сме, че са го изпратили още миналата седмица и Грит някак го е изгубил, скрил или каквото е там. Няма го в досието и никъде не се споменава. Но ето новото копие.

Вождът натисна някакви клавиши и Дюбоуз се приближи. Изгледаха заснетата кражба на пикапа „Додж Рам“ от паркинга във Фоли. Дюбоуз не каза нищо, преди записът да свърши. После нареди:

— Пусни го пак.

Изгледаха го втори път.

— Какво знаеш? — попита Дюбоуз.

— Пикапът хонда е собственост на някой си Бърл Мънгър, който вече е предупреден, че го издирват, и е изчезнал. Ти какво знаеш за него?

Дюбоуз се отдръпна от екрана и закрачи из апартамента.

— Нищо. Външен човек е. Трябваше ни откраднат пикап, обадихме му се. Мънгър не е от клуба, просто независим изпълнител. Нищо не знае.

— Е, говорил е с някого, когато е предавал пикапа и е вземал парите. Има какво да каже.

— Да, има. Допускам, че му е поръчано да се омита и да не се вясва повече.

— Така е. Кой е другият мъж, който е откраднал доджа?

— Нямам представа, сигурно някой, който работи с Мънгър. Пак повтарям, не познаваме тези хора. Просто платихме в брой за един откраднат пикап. — Дюбоуз се върна до барплота и се загледа в монитора. — Покажи ми другото видео.

Вождът отново натрака нещо и пусна видеото на Фрог. Още след първите няколко минути Дюбоуз започна да клати глава от възмущение. Изгледа го отново и изригна:

— Тъпанар! Тъпанар смотан!

— Значи познаваш тия двамата, така ли?

— Да.

— А момчето със счупения нос е карало доджа, когато се е блъснал, нали?

— Мамка му, мамка му, мамка му!

— Явно това означава „да, да, да“. Знаеш ли, Вон, хич не ми харесват тия тайни. Скалъпваш тази работа на наша територия, а не ми казваш и дума. Не искам да ти ставам партньор, но за много неща сме като сиамски близнаци. Ако има пробойни, трябва да знам.

Дюбоуз отново закрачи, гризейки нокът в опит да запази спокойствие, но му идеше да избухне.

— Какво те интересува? — попита остро той.

— Кой е този със счупения нос? И защо използваш такива глупаци? Спират посред нощ в провинциален магазин, не паркират на тъмно, ами точно отпред, като че ли се молят камерите да ги заснемат, и хоп, имаме кадри на твоите хора точно след важната задача.

— Добре де, тъпаци са. Кой е гледал това видео, второто?

— Аз, ти, Били, Фрог, шериф Пикет и Грит.

— Значи можем да потулим нещата, нали?

— Може би. Макар че Грит ме притеснява. Излъга ни за първото видео, каза, че не знае нищо за него, но ченгетата от Фоли заявиха на Били, че са го изпратили още преди седмица. Грит е намислил нещо, а сега, като остана без работа, не се побира в кожата си. Няма да се учудя, ако е скрил някъде копия и от двата видеоматериала.

— Ама какви ги върши, по дяволите?

— Наложи се да го уволня, нали помниш? Ти участва в това решение. Трябваше да се отървем от него, за да контролираме разследването. От КСЕ душат наоколо и са адски подозрителни. Кой знае, може да извикат федералните и да ги убедят да поогледат отблизо. Грит никога не е бил отборен играч. Трябваше да го отстраним.

— Добре, добре — каза Дюбоуз, зареял поглед в мрака през плъзгащата се врата. — Ето какво ще направим. Уреди среща с него и го убеди, че си играе с огъня. Скита се из резервата, така че го озапти.

— Тази метафора хич не ми харесва.

Дюбоуз се обърна и тръгна към вожда, все едно се канеше да го фрасне. Очите му горяха, всеки момент щеше да избухне.

— А аз не давам пет пари какво ти харесва. Няма да затънем, защото Грит е сърдит, че си е изгубил работата. Обясни му с кого си има работа. Той има жена и три деца и си живее чудесно дори без хубавата си полицейска униформа. Залогът за него е твърде голям, за да става праведник точно сега. Да си затваря устата, да даде каквото крие и да се вземе в ръце. Иначе… Ясно?

— Няма да навредя на свой събрат.

— Няма да се наложи. Ти не разбираш силата на заплахата, вожде. Аз мога да напиша книга по въпроса. Само това владея. Само това харесвам. И Грит трябва да го проумее. Потънали аз, потъваш и ти, потъват още много хора. Но това няма да се случи. Работата ти е да убедиш Грит да си трае и да се стегне. Направи го и всичко останало ще се подреди.

Вождът се пресегна и затвори лаптопа си.

— Ами шериф Пикет? — попита той.

— Катастрофата е извън неговата юрисдикция. Но е под твоята. Една катастрофа по-малко на главата му. Освен това аз ще се погрижа за него. Ти стегни Трит. И се увери, че Мънгър е изчезнал. Успокой момчетата във Фоли — ще преживеем и тази малка буря.

— А онзи със счупения нос?

— Утре на обед ще е на хиляда километра от тук. Аз ще се оправя с него.