Таен свидетел

42

Кабеларките надушиха историята в неделя към шест часа вечерта и, изглежда, се оказаха неподготвени за нея. Почти не отразиха новината, тъй като престъпленията не бяха известни, обвиняемите — също. Положението се промени драстично след две събития: новината за затварянето на казиното и откритието на неизвестен разследващ журналист на названието „Крайбрежна мафия“. Второто беше толкова сензационно, че нямаше как да бъде пренебрегнато, и скоро пред заключените врати на „Трежър Кий“ гъмжеше от репортери.

Лейси и Джо Хелън гледаха телевизия в захлас и не вярваха на очите си. Заговорът беше разкрит. Мафиотската организация беше разбита. Корупцията бе разобличена. Престъпниците се бяха озовали в ареста. Понятието за справедливост възкръсна. Вълнуваха се при мисълта, че те са предизвикали тази верига от изумителни събития. Но толкова много неща бяха изгубени пътьом, че не можеха да изпитат гордост, поне засега. Когато „сензационната новина“ прекъсна по средата друга новина и на екрана се появи лицето на съдия Клодия Макдоувър, Джо Хелън закри устата си с ръце и се разплака. Репортерката възторжено разказваше как съдия Макдоувър и нейната адвокатка били арестувани на частен самолет, с който възнамерявали да избягат от страната. Половината подробности бяха истина, другата — не, но репортерката компенсираше недостатъчната достоверност с въодушевление.

— Това сълзи на радост ли са? — попита Лейси.

— Може би. Още не знам. Със сигурност не съм тъжна. Просто ми е трудно да повярвам.

— Така е, наистина. Само преди няколко месеца не бях чувала за тези хора и изобщо не се бях замисляла за казиното.

— Може ли да се прибера у дома?

Гънтър беше слязъл с джипа в града, за да купи червено месо и дървени въглища. В момента беше на верандата, печеше на грила телешки антрекот и картофи в жарта. От време на време надникваше, за да се осведоми за последните новини, но късно вечерта вече въртяха едни и същи репортажи. Той многократно повтори:

— Поздравления, момичета, вие разобличихте най-корумпираната съдийка в американската история. Наздраве!

Само че те не бяха в празнично настроение. Джо Хелън беше почти сигурна, че ще запази работата си, макар че съдията, който щеше да поеме поста на Макдоувър, щеше да има правото да наеме друг на нейно място. Дори да мислеше за иска си за възнаграждение като информатор, не го спомена. В този момент този план й се струваше твърде сложен и далечен, освен това беше изгубила адвоката си, който би трябвало да знае как да се възползва от въпросния статут.

Преди вечеря Лейси звънна на Гайзмар и двамата си свериха часовниците. После се обади на Върна и двете си поговориха за арестите на хората, обвинени в убийството на Хюго. Звънна и на Али Пачеко, но той не вдигна. Не бяха говорили цял ден, но тя не се сърдеше. Той сигурно беше много зает.

В девет сутринта в понеделник прокурор Пола Галоуей се яви пред федерален съдия в Талахаси и поиска поредица решения, които незабавно щяха да закрият трийсет и седем предприятия. Повечето се намираха в окръг Брънзуик, но всъщност беше засегната цялата северозападна част на щата. Сред тях имаше барове, магазини за алкохол, ресторанти, стриптийз клубове, хотели, минимаркети, търговски центрове, увеселителни паркове, голф игрища и три жилищни комплекса в строеж. Пипалата на организацията се простираха и до няколко готови жилищни комплекса като „Рабит Рън“, но тъй като повечето имоти бяха разпродадени на частни лица, нямаше да ги закачат.

Госпожа Галоуей представи пред съдията списък с четирийсет и осем банкови сметки и помоли те да бъдат временно замразени. Повечето бяха свързани с въпросните предприятия, но някои бяха лични. Хенк Сколи например държеше двеста хиляди долара на срочен депозит и около четирийсет хиляди долара в разплащателна сметка. Те бяха замразени от съдията — ветеран, който играеше в отбора на госпожа Галоуей. Поради характера на процедурата нямаше кой да възрази на нейното искане. Тя помоли конкретен адвокат с голяма фирма в Талахаси да бъде назначен за съдия-изпълнител на всички компании, назовани до този момент.

Задълженията на съдия-изпълнителя щяха да бъдат обширни. Той щеше да получи правен контрол над всички предприятия, които щяха да бъдат лишени от средствата си изцяло или частично, защото бяха придобити чрез престъпна дейност в рамките на вече уместно назования „Синдикат на Дюбоуз“.

Съдия-изпълнителят щеше да стигне до основаването на всеки бизнес и компания и щеше да провери счетоводните им документи. С помощта на съдебни одитори той щеше да се опита да тръгне по следите на парите, обвързващи предприятията, и да ги проследи обратно до синдиката. Съвместно с ФБР щеше да проникне в лабиринта от офшорни фирми, основани от Дюбоуз, и да извади на бял свят активите на всяка от тях. И най-важното — съдия-изпълнителят щеше да ръководи конфискацията и продажбата на всички имоти, свързани със Синдиката на Дюбоуз.

Два часа по-късно госпожа Галоуей даде старателно подготвена пресконференция, за каквато мечтаят всички прокурори. Изправи се пред тълпа репортери и говори пред гора от микрофони. Зад нея бяха заместник-прокурорите, включително Ребека Уеб, и няколко агенти на ФБР. От дясната й страна на голям екран показваха увеличените полицейски снимки на петимата Братовчеди и Клайд Уестбей. Тя обясни обвиненията в убийство срещу тях, ареста им и намерението си да поиска смъртно наказание.

Остави въпросите за накрая и от обвинението в убийство премина към обвиненията по ЗРКО. Арестите продължавали, но двайсет и шестима от трийсет и тримата обвиняеми вече били арестувани. ФБР и нейната служба били в началните етапи на разследването и им предстояла още много работа. Престъпната дейност на Синдиката на Дюбоуз била мащабна и добре организирана.

Когато даде думата на репортерите, те направо я бомбардираха с въпроси.

В понеделник на обед планинското убежище започна да губи привлекателността си. Омръзна им да гледат новините, да дремят, да четат стари книги, подбрани от някой друг, да седят на кея и да съзерцават багрите на ранната есен, колкото и да бяха красиви. Приятелят на Гънтър си искаше самолета. Лейси трябваше да отиде на работа. А Джо Хелън изгаряше от желание да влезе в сградата на съда на окръг Брънзуик със съзнанието, че никога вече няма да види лицето на Клодия Макдоувър. Нямаше търпение да чуе клюките.

И най-важното, според Али опасността за Джо Хелън вече беше отминала. Дюбоуз имаше много по-сериозни проблеми от една бъбрива съдебна стенографка. Сега, когато всички основни играчи бяха зад решетките и лишени от телефони, той трудно би могъл да организира нещата. Али каза също, че ФБР ще охранява Джо Хелън няколко седмици.

Ръсти ги взе в два часа, а спускането от планината се оказа по-ужасяващо от изкачването. Дори Гънтър беше на нокти, докато стигнат до Франклин. Благодариха на Ръсти, обещаха си пак да се видят и отлетяха.

Лейси искаше да се прибере направо у дома, но не беше възможно. Беше оставила новата си кола във Валдоста и нямаше друг избор, освен да кацнат там. Полетът беше труден, Гънтър избягваше бурите и напразно се опитваше да намери спокойна височина. Когато кацнаха, Лейси и Джо Хелън бяха уплашени и щастливи, че се качват в кола. Прегърнаха Гънтър, благодариха му и се сбогуваха. Изчакаха го да излети и побързаха да напуснат града. Талахаси се намираше по средата на пътя между Валдоста и Панама Сити, където Джо Хелън беше оставила колата си пред мотел „Нептюн“.

Тъй като им предстоеше дълго пътуване, на Лейси й хрумна по-добра идея. Щяха да пренощуват в Талахаси, в нейното жилище, и да поканят Али на вечеря. На паста и хубаво вино щяха да чуят разказа му за случилото се през последните три дни. Щяха да изцедят от него всички подробности, които ги интересуват. Кой е щракнал белезниците на Дюбоуз и какво е казал той? Разкажи ни за Клодия и опита й за бягство. Кой са другите обвиняеми и къде са сега? Кой е заплашвал Джо Хелън?

Хрумваха им десетки въпроси, докато скъсяваха разстоянието.

Лейси звънна на Али и го покани на вечеря. Обеща му и бонус — щеше да се запознае с Джо Хелън.

— Значи ще се запозная с прословутия таен свидетел?

— От плът и кръв.

— Нямам търпение.