Терез Ракен

19

Тъй или иначе, подмолната работа на Терез и Лоран вече даваше известни резултати. Терез беше започнала да става мрачна и отчаяна, което след няколко дни обезпокои госпожа Ракен. Старата търговка пожела да узнае какво натъжава племенницата й. Тогава младата жена изигра необикновено изкусно своята роля на безутешна вдовица. Тя се оплака от скука, слабост, нервни кризи, но смътно, без да изяснява нищо. Когато леля й я притискаше с въпроси, отговаряше, че е добре, че няма представа какво я гнети, че плаче, без да знае защо. А непрекъснато се задушаваше, усмихваше се бледо, печално, потъваше в потискащо мълчание и безнадеждност. Госпожа Ракен сериозно се обезпокои за младата жена, така покосен, сякаш линееща от неизвестна болест. Тя имаше на света само племенницата си и всяка вечер молеше бог да й запази това дете, за да й затвори очите. В нейната старческа обич се примесваше малко егоизъм. Когато й мина през ума, че може да загуби Терез и да умре сама във влажния магазин на пасажа, тя се почувства уязвима и в последното слабо утешение, което все още й помагаше да живее. От този миг не изпускаше от поглед племенницата си, следеше с ужас посърналата млада жена, задавайки си въпроса как да я излекува от безмълвното й отчаяние.

Положението беше сериозно и тя счете за свой дълг да поиска мнението на своя стар приятел Мишо. Веднъж в четвъртък вечер го задържа в магазина и му разкри грижите си.

— Дявол да го вземе! — каза старецът с грубата откровеност, присъща на някогашната му професия. — Отдавна забелязвам, че Терез се цупи и отлично знам защо лицето й е жълто и натъжено.

— Знаете ли? — извика търговката. — Кажете ми бързо! Ако можехме да я излекуваме!

— О, лечението е съвсем просто — засмя се Мишо. — Вашата племенница се отегчава, защото е самотна вечер в стаята си почти от две години. Тя има нужда от мъж. Личи й по очите.

Грубата откровеност на бившия комисар порази болезнено госпожа Ракен. Те мислеше, че раната, която все още кървеше в нея след страшната злополука в Сент-Уен, е също тъй жива и жестока в сърцето на младата вдовица. Струваше й се, че след смъртта на сина й не би могъл да съществува друг мъж за племенницата й. И ето че Мишо се кикотеше и твърдеше, че Терез е болна, защото й трябвало мъж!

— Оженете я колкото се може по-скоро — каза той, като си отиваше, — ако не искате да я видите как повяхва напълно. Такъв е моят съвет, мила госпожо, и той е добър, повярвайте ми!

Госпожа Ракен не можа изведнъж да приеме мисълта, че синът й е вече забравен. Старият Мишо дори не произнесе името на Камий и започна да се шегува, като заговори за предполагаемата болест на Терез. Клетата майка разбра, че тя единствена пази дълбоко в сърцето си жив спомена за скъпото си дете. Тя се разплака, стори й се, че Камий за втори път умря. После, когато изтри сълзите си, уморена от съжаления, се замисли върху думите на Мишо, свикна с мисълта да си купи малко щастие с цената на един брак, срещу който сърцето й се бунтуваше, сякаш той щеше да убие още веднъж сина й. Обземаше я малодушие, когато се озовеше сама срещу мрачната, потисната Терез, сред леденото безмълвие на магазина. Тя не беше от тези сковани и сухи личности, които изпитват остра наслада да живеят във вечна безнадеждност; беше податлива на снизходителност, преданост, сърдечни излияния, имаше темперамент на добродушна, любезна и приветлива жена, който я подтикваше да проявява известна нежност. Откакто племенницата й престана да говори и седеше срещу нея бледа и изнемощяла, животът й стана непоносим, а магазинът й изглеждаше като гроб; тя би искала да е обградена с гореща привързаност, с живот, с ласки, с нежност и веселие, което би й помогнало да дочака спокойно смъртта. Тези несъзнателни желания я накараха да се примири с преженването на Терез; тя дори донякъде забрави сина си; в пустото съществуване, което водеше, настъпи нещо като пробуждане, появиха се нови подтици, нова дейност за ума й. Започна да търси мъж за племенницата си и това запълваше мислите й. Изборът на мъж за нея беше много важен въпрос. Бедната старица продължаваше да мисли повече за себе си, отколкото за Терез. Искаше да я омъжи тъй, че и самата тя да е щастлива, защото много се страхуваше новият съпруг на младата жена да не смути последните й старчески дни. Плашеше я мисълта да допусне чужд човек в ежедневието си и единствено тази мисъл я въздържаше, възпираше я да заговори открито с племенницата си за нов брак.

Докато Терез играеше с онова съвършено лицемерие, в което бе възпитана, комедията на скука и изнемога, Лоран изпълняваше ролята на чувствителен и услужлив приятел. Той проявяваше най-различни дребни грижи към двете жени, особено към госпожа Ракен, която обсипваше с любезно внимание. Полека-лека стана необходим в магазина; единствен той внасяше оживление в тази мрачна яма. Когато не се отбиеше вечер при тях, старата жена се въртеше, като че ли търси нещо наоколо си, изпадаше в лошо настроение, сякаш й липсва нещо, страхуваше се почти да остане насаме с отчаянието на Терез. Впрочем Лоран отсъстваше рядко вечер, само колкото да покаже властта си. Той идваше всеки ден в магазина след работа и оставаше там, докато затворят пасажа. Изпълняваше поръчките, подаваше на госпожа Ракен, която едва се придвижваше, дребните предмети, от които тя имаше нужда. После сядаше, разговаряше. Беше се приучил да говори като артист с тих, проникновен глас, с който галеше слуха и сърцето на добрата старица. Като приятел и нежен човек, чиято душа страда от страданията на другите, той сякаш особено се безпокоеше за здравето на Терез. Неведнъж дръпваше настрана госпожа Ракен и я караше да изпада в ужас, като сам се правеше на страшно изплашен от промените и пораженията, които, както казваше, забелязвал по лицето на младата жена.

— Скоро ще я загубим — шепнеше той със сълзи в гласа. — Няма защо да се самозалъгваме. Тя е тежко болна! Ах! Сбогом, наше клето щастие, приятни, спокойни вечери!

Госпожа Ракен го слушаше с тревога. В своята дързост Лоран стигаше дотам, че говореше за Камий.

— Сама виждате — казваше той, — смъртта на бедния ми приятел беше прекалено страшен удар за нея. Тя гасне от две години, от онзи злополучен ден, когато загуби Камий. Нищо не може да я утеши, нищо не може да я излекува. Трябва да се примирим!

Тези нагли лъжи изтръгваха горещи сълзи от очите на старата жена. Споменът за сина й я вълнуваше и заслепяваше. Винаги, когато споменаваха пред нея Камий, тя избухваше в ридания, забравяше се от мъка и беше готова да разцелува всеки, който споменеше името на горкото й дете. Лоран беше забелязал каква тревога и умиление предизвиква в нея това име. Той можеше, когато поиска, да я накара да плаче, да я довежда до такова вълнение, което я лишаваше от ясна преценка на нещата, и злоупотребяваше с тази своя власт, за да я държи винаги превита и скръбна в ръцете си. Всяка вечер, въпреки че цял трепереше и се бунтуваше вътрешно, той повеждаше разговор за редките качества, за нежното сърце и ума на Камий. Превъзнасяше своята жертва нагло и изкусно. От време на време, когато срещнеше очите на Терез, странно втренчени в неговите, потръпваше и накрая сам започваше да вярва на думите си. Тогава замлъкваше, обзет внезапно от бясна ревност, страхуваше се вдовицата да не обикне човека, който той беше хвърлил във водата и когото сега хвалеше с убеждението на халюциниращ. Обляна в сълзи по време на тези разговори, госпожа Ракен не виждаше нищо около себе си. Докато плачеше, тя си мислеше за благородното любящо сърце на Лоран. Той единствен си спомняше за сина й, той единствен още говореше за него с треперещ и развълнуван глас. Тя изтриваше сълзите си, гледаше младия човек с безкрайна нежност, обичаше го като свое собствено дете.

Една вечер в четвъртък Мишо и Гриве бяха вече в трапезарията, когато Лоран влезе, приближи се до Терез и с нежна загриженост я запита за здравето й. Той седна за малко до нея, като изигра пред присъстващите своята роля на предан и разтревожен приятел. Докато младите хора седяха един до друг и си размениха няколко думи, Мишо, който ги гледаше, се наведе и каза съвсем тихо на старата търговка, сочейки Лоран.

— Ето ви мъж за племенницата ви. Уредете бързо сватбата. Ние ще ви помогнем, ако е необходимо.

Мишо се усмихна лукаво. Той си представяше, че Терез има нужда от силен мъж. Сякаш откровение осени госпожа Ракен; само за миг тя прозря всичките изгоди, които би имала лично тя от женитбата на Терез и Лоран. Този брак щеше само да направи по-тесни връзките, които и без това вече свързваха двете с приятеля на сина й, с този прекрасен човек, който идваше вечер, за да ги поразвлече. Така нямаше да се наложи да въвежда чужденец в дома си, нямаше да се подхвърли на опасността да бъде нещастна. Напротив, като осигури подобна поддръжка на Терез, щеше да си достави още малко радост в последните години, щеше да се сдобие с нов син в лицето на този момък, който от три години и засвидетелстваше синовна обич. Освен това, струваше й се, че Терез ще измени по-малко на паметта на Камий, като се ожени за Лоран. Странни са доводите на обичащите сърца. Госпожа Ракен, която би плакала, ако види непознат да целува младата вдовица, не се бунтуваше в сърцето си при мисълта да я отдаде на ласките на стария приятел на сина си. Тя смяташе, както се казва, че всичко си остава в семеен кръг.

Цялата вече, докато гостите играеха на домино, старата жена гледаше двойката така разнежено, че младите хора разбраха — комедията им е успяла и развръзката е близка. Мишо, преди да се оттегли, поговори тихо с госпожа Ракен; после улови сърдечно Лоран подръка и заяви, че ще го поизпрати. На тръгване Лоран размени бърз поглед с Терез, поглед, пълен с настойчива заръка.

Мишо се беше заел да опипа почвата. Младият човек го увери, че е много предан на дамите, но остана изумен от проекта за брак между Терез и него. Лоран добави с развълнуван глас, че обича като сестра вдовицата на нещастния си приятел и му се струва светотатство да се ожени за нея. Бившият полицейски комисар настоя; той приведе хиляди доводи, за да получи съгласието му, заговори за преданост и стигна дотам да го убеждава, че е негов дълг да бъде син на госпожа Ракен и мъж на Терез. Постепенно Лоран се остави да го убедят, престори се, че подтикнат от душевно вълнение, отстъпва и приема мисълта за този брак, сякаш паднала му от небето, продиктувана му от предаността и дълга, както казваше стария Мишо. Когато получи формалното съгласие на Лоран, той се раздели с него, като потриваше ръце; мислеше си, че е удържал блестяща победа и се поздравяваше, че пръв се е сетил за този брак, който щеше да върне на приемите в четвъртък предишното оживление.

Докато Мишо приказваше с Лоран, крачейки бавно по кейовете, госпожа Ракен проведе почти същия разговор с Терез. Точно когато племенницата й както обикновено се готвеше да се прибере бледа и с колебливи стъпки в стаята си, старата жена я задържа за миг. Тя я заразпитва с нежен глас, помоли я да бъде откровена, да й признае причините за мъката, която я гнетеше. После, понеже успя да й измъкне само неопределени отговори, заговори за пустотата на вдовишкия живот и малко по малко, навеждайки я на мисълта за нов брак, я запита направо дали не изпитва тайно желание да се омъжи пак. Терез се развика, каза, че никога не е мислила за такова нещо и че ще остане вярна на Камий. Госпожа Ракен се разплака. Тя заговори против убеждението на сърцето си, намекна, че отчаянието не може вечно да продължава; и най-сетне при едно възклицание на младата жена, че никога няма да замени с другиго Камий, внезапно назова Лоран. И се впусна да й обяснява колко подходящ, колко изгоден би бил за нея брака с него, изля душата си, повтори на глас това, което бе премисляла цялата вечер; нарисува с наивен егоизъм картината на своята последна утеха сред милите си деца. Терез я слушаше, навела глава, примирена и покорна, готова да задоволи и най-малките желания на леля си.

— Обичам Лоран като брат — скръбно каза тя, когато леля й млъкна. — Понеже вие желаете, ще се помъча да го обикна като съпруг. Искам да ви направя щастлива… мислех, че ще ме оставите да плача сама, но ще изтрия сълзите си, щом се отнася до вашето щастие.

Тя целуна старата жена, която се изненада и се изплаши, че първа е забравила сина си. Като си лягаше, госпожа Ракен зарида горчиво, обвини се, че се е оказала по-слаба от Терез и от егоизъм е настояла за този брак, който младата вдовица приемаше от чиста самопожертвувателност.

На другата сутрин Мишо и старата му приятелка имаха кратък разговор в пасажа пред вратата на магазина. Те си съобщиха резултатите от своите опити и решиха да действат направо, без да се бавят и да сгодят младите хора още същата вечер.

Вечерта още в пет часа Мишо беше вече в магазина, когато Лоран влезе. Щом той седна, бившият полицейски комисар прошепна в ухото му:

— Тя приема.

Терез чу тези нескромни думи, пребледня и втренчи боязливо очи в Лоран.

любовниците се гледаха няколко секунди, сякаш за да се посъветват. И двамата разбраха, че трябва да приемат без колебание създаденото положение и да приключат работата с един замах. Лоран стана и улови ръката на госпожа Ракен, която едва сдържаше сълзите си.

— Скъпа майко — каза той усмихнато, — вчера разговарях с господин Мишо за нашето щастие. Вашите деца искат да ви направят щастлива.

Клетата старица, като чу да я нарича „скъпа майко“, се обля в сълзи. Тя бързо улови ръката на Терез и я постави в ръката на Лоран, без да може да проговори.

Тръпка пробягна по телата на любовниците при това съприкосновение. Те останаха, стиснали нервно пламтящите си ръце. Тогава младият човек поде с колеблив глас:

— Терез, искате ли да създадем на леля ви приятно и спокойно съществуване?

— Да — отговори със слаб глас Терез. — Ние имаме да изпълним един дълг.

Тогава Лоран се обърна към госпожа Ракен смъртноблед и добави:

— Когато Камий падна във водата, той ми извика: „Спаси жена ми, поверявам ти я.“ Мисля, че изпълнявам последната му воля, като се женя за Терез.

При тези думи Терез дръпна ръката си от ръката на Лоран. Сякаш получи удар в гърдите. Безсрамието на любовника й я порази. Тя го изгледа с блуждаещи очи, докато госпожа Ракен, задушена от ридания, мълвеше:

— Да, да, приятелю, оженете се за нея, направете я щастлива, синът ми ще ви благодари от гроба си.

Лоран почувства, че няма да издържи и се облегна на един стол. Мишо, също развълнуван до сълзи, го побутна леко към Терез и каза:

— Целунете се. Нека това бъде вашият годеж.

Младият човек се почувства странно неловко, като докосна с устни бузите на вдовицата, а тя се отдръпна рязко, сякаш опарена от двете целувки на любовника си. Това бяха първите ласки, които й подаряваше той пред свидетели; всичката кръв се изкачи в лицето й, тя се изчерви и пламна, тя, която не знаеше какво е свян и никога не поруменяваше в безсрамните си любовни излияния.

След тази решителна стъпка любовниците си отдъхнаха. Женитбата им беше решена, те се приближаваха към целта, която преследваха от толкова дълго време. Всичко беше уредено още същата вечер. Следващия четвъртък съобщиха за сватбата на Гриве, Оливие и жена му. Мишо беше възхитен; той потриваше ръце и повтаряше:

— Аз пръв се сетих за това, аз ги ожених… Ще видите каква двойка ще излезе!

Сюзан целуна мълчаливо Терез. Това нещастно безжизнено и безцветно създание искрено беше обикнало младата мрачна и строга вдовица. Тя я обичаше по детски, с известна доза почтителен страх. Оливие поздрави лелята и племенницата, Гриве си позволи няколко пиперливи шеги, които имаха твърде слаб успех. Общо взето, всички бяха очаровани, възхитени, и заявиха, че тъй е на света — всяко зло за добро; всъщност компанията вече се виждаше на сватбеното пиршество.

Терез и Лоран запазиха достойното си и тактично държане. Те просто проявяваха един към друг нежно и любезно внимание. Сякаш изпълняваха висш дълг на самоотверженост. Нищо по лицата им не позволяваше да се отгатнат страшните мъки и желания, които ги разтърсваха. Госпожа Ракен ги гледаше с тъжна усмивка, с умилена и благодарна благосклонност.

Оставаха още някои формалности. Лоран трябваше да пише на баща си, за да поиска съгласието му. Старият селянин от Жофьос, който почти бе забравил, че има син в Париж, му отговори в четири реда, че е свободен да се жени или да се беси, ако му харесва; той му даваше да разбере, че е решил никога да не му даде нито су, предоставяше му пълна свобода на действие и да върши каквито ще лудории. Съгласието, дадено в такава форма, силно разтревожи Лоран.

Госпожа Ракен, след като прочете писмото на този изроден баща, обзета от порив на доброта, извърши една глупост. Тя приписа на племенницата си своите четиридесет и няколко хиляди франка и остана без всякакъв доход, даде всичко на младоженците, като се довери на добрата им воля и се постави в зависимост от тях. Лоран не внесе нищо в общата каса; той дори даде да се разбере, че няма намерение да остане вечно на служба и може би ще се отдаде на живопис. Впрочем бъдещето на младото семейство беше осигурено; рентите от четиридесет и няколко хиляди франка, прибавени към доходите от магазина, щяха да дадат възможност на тримата да живеят добре. Щяха да имат достатъчно, за да бъдат щастливи.

Избързаха с приготовленията за сватбата. Съкратиха формалностите до последна възможност. Човек би казал, че всички са се разбързали да тласнат Лоран в стаята на Терез. Най-сетне настъпи желания ден.