Терез Ракен

31

Една сутрин Лоран, вместо да се качи в ателието си, отиде в кръчмата на улица Генего срещу пасажа. Оттам започна да следи хората, минаващи по улица Мазарин. Дебнеше Терез. Предната вечер младата жена бе казала, че ще излезе рано и сигурно ще се върне чак вечерта.

Лоран чака близо половин час. Знаеше, че жена му минава винаги по улица Мазарин; за миг все пак се уплаши да не би да я е изпуснал, ако е тръгнала по улица Сен. Хрумна му да влезе в пасажа и дори да се скрие в прохода към тяхната къща. Докато се чудеше какво да прави, видя Терез, която излезе бързо от пасажа. Беше със светла рокля с дълъг шлейф и за пръв път той забеляза, че се е облякла като лека жена; тя полюляваше бедра предизвикателно, заглеждаше мъжете и вдигаше толкова високо полата си с ръка, че се виждаха целите й крака, връзките на обувките и белите й чорапи. Тръгна по улица Мазарин. Лоран я последва.

Времето бе меко, младата жена вървеше бавно, с вдигната глава, с разпилени нагърба коси. Мъжете, които я поглеждаха в лицето, се обръщаха, за да я видят и в гръб. Тя тръгна по улица Екол-дьо-Медсин. Лоран се изплаши; знаеше, че на няколко крачки има полицейски участък; никакво съмнение, жена му очевидно отиваше да го предаде. Даде си дума да се хвърли върху нея, ако премине вратата на участъка, да я моли, да я бие, да я принуди да мълчи. На ъгъла на една улица тя погледна минаващия полицай и той потрепера, че ще го заговори; скри се в един вход, обхвана го внезапен страх, че щом се покаже, ще го задържат. Тази разходка бе за него истинска агония; докато жена му се грееше на слънце по тротоара, развявайки поли, небрежна и безсрамна, той вървеше зад нея блед и треперещ, като си повтаряше, че всичко е свършено, че няма да може да се спаси и ще го осъдят на смърт. Струваше му се, че всяка нейна стъпка до приближава до наказанието. Страхът го караше да прави лъжливи заключения и най-малките движения усилиха увереността му в това. Той я следеше, вървеше след нея, където и да отидеше тя, както се отива на изтезание.

Внезапно Терез се озова на старинния площад Сен-Мишел и се отправи към едно кафене на улица Мьосийо-льо-Пренс. Тя седна сред група жени и студенти на една от масите на тротоара. Ръкува се фамилиарно с всичките тези хора. После си поръча чаша абсент.

Чувстваше се очевидно добре, разговаряше с млад рус човек, който явно я чакаше там. Две леки жени се наведоха над масата, на която беше тя и й заговориха на „ти“ с дрезгавите си гласове. Около нея жените пушеха цигари, а мъжете целуваха жените посред улицата, пред минувачите, които дори не обръщаха глава. До Лоран, застанал неподвижно от другата страна на площада под една порта за коли, достигаха груби шеги, нахално кикотене.

Когато Терез изпи абсента си, тя стана, улови ръката на младия човек и тръгна по улица Арп. Лоран ги проследи до улица Сент-Андре-де-з-Ар. Там ги видя, като влизаха в една къща с квартири. Той остана посред улицата, загледан във фасадата на къщата. Жена му се появи до един отворен прозорец на втория етаж. После му се стори, че различава как ръцете на млад рус човек се плъзгат около талията на Терез. Прозорецът се захлопна рязко.

Лоран най-сетне разбра. Без да чака повече, той си тръгна успокоен, сигурен, щастлив.

„Виж ти — казваше си той, докато вървеше по кейовете, — така е по-добре. По този начин има занимание и няма да й дойде наум да прави зло… Тя е дяволски хитра, много по-хитра е от мен.“

Особено го учудваше това, че пръв не се бе сетил да се отдаде на порок. Може би така щеше да намери лек срещу ужаса. Не бе помислил за това, защото плътта му беше вече мъртва и не усещаше ни най-малко желание за разврат. Измяната на жена му никак не го развълнува; кръвта и нервите му не се бунтуваха при мисълта, че тя се намира в обятията на друг. Напротив, това го забавляваше; сякаш бе проследил жената на някой свой приятел и се подсмиваше на номера, който тази жена е изиграла на мъжа си. Така се бе отчуждил от Терез, че тя вече нямаше място в сърцето му; бе готов да я продаде и да я предава сто пъти от ръка на ръка, за да си купи един час спокойствие.

Заскита, доволен от резкия и благоприятен обрат, който го отведе от ужас в покой. Беше почти благодарен на жена си, че е отишла при любовник, когато мислеше, че ще влезе в полицейския участък. Това приключение имаше съвсем неочаквана развръзка и тя го изненада приятно. От всичко, което видя, му стана ясно, че неправилно е треперил и че на свой ред трябва да се отдаде на порока, за да види дали това няма да го успокои и да го отвлече от мислите му.

Вечерта, когато се върна в магазина, Лоран реши да поиска няколко хиляди франка от жена си и да прибегне дори до крайни мерки, за да ги получи. Той си казваше, че порокът струва скъпо за мъжа, и смътно завиждаше на проститутките, защото можеха да се продават. Дочака търпеливо Терез, която още не се бе прибрала. Когато тя се върна, той се държа кротко и не й каза нищо за утринната си шпионска разходка. Тя беше малко пияна; от небрежно навлечените й дрехи се носеше мирис на тютюн и алкохол като от кръчма. Изтощена, с лице на бледи петна, тя залиташе, натежала от позорната дневна умора. Вечерята мина мълчаливо. Терез не хапна нищо. При десерта Лоран се облакъти на масата и без предисловие й поиска пет хиляди франка.

— Не — отговори тя сухо, — ако те оставя да правиш каквото ти хрумне, ще се озовем на улицата… Нима не ти е известно какво е положението ни? Просто вървим към пълна мизерия.

— Възможно е — каза той спокойно, — но това ми е безразлично, аз искам пари.

— Не, и хиляда пъти не! Ти напусна работа, търговията ни не върви и ние трябва да живеем само от процентите на моята зестра. Всеки ден посягам на парите си, за да те храня и да ти давам по сто франка на месец, които ме принуди да ти обещая. Повече нищо няма да получиш, чуваш ли? Безполезно е да искаш.

— Размисли и после отказвай. Казвам ти, че имам нужда от пет хиляди франка и ще ги получа. Ти ще ми ги дадеш, каквото ще да става!

Това спокойно упорство ядоса Терез и тя напълно изтрезня.

— О, знам — извика тя, — ти искаш да свършиш както започна… Ето вече четири години, откакто те храня. Ти дойде у нас само за да ядеш и пиеш и оттогава си ни в тежест. Господинът не прави нищо, господинът се е подредил да живее на мой гръб със скръстени ръце… Не, няма да получиш нищо, нито су… Искаш ли да ти кажа какво си ти! Е, добре, ти си…

И тя му подхвърли една дума. Лоран сви рамене и се разсмя. Той се задоволи да отговори:

— Хубави думи си научила в обществото, в което се движиш напоследъ!

— Поне не се движа с убийци!

Лоран страшно пребледня. Той млъкна за миг, втренчил поглед в жена си.

После поде с треперещ глас:

— Слушай, моето момиче, да не се караме! Това няма да ни доведе до нищо, нито мене, нито тебе. Аз вече съм стигнал до последния предел. Благоразумно би било за нас двамата да внимаваме, ако не искаме да ни постигне нещастие… Искам ти пет хиляди франка, защото имам нужда от тях! Ще ти кажа дори, че смятам да ги употребя така, че да осигуря нашето спокойствие.

Той се усмихна странно и продължи:

— Хайде, размисли, кажи последната си дума.

— Няма какво да размислям — отговори младата жена, — казах ти, че няма да получиш нито су.

Мъжът й грубо скочи. Тя се уплаши, че ще я набие. Сви се, решена да не отстъпва под ударите. Но Лоран дори не се приближи. Той се задоволи да заяви студено, че е уморен от живота и ще отиде да разкаже за убийството на кварталната полиция.

— Ти ме тласкаш към крайности — каза той, — направи живота ми невъзможен.

Предпочитам да свърша с това… ще ни съдят и ще ни осъдят и двамата. Толкова.

— Да не мислиш, че ще ме уплашиш? — извика Терез. — И аз съм уморена като тебе. И дори ако ти не отидеш, аз ще отида при полицейския комисар. Добре, в края на краищата, готова съм да те последвам на ешафода, не съм страхливка като тебе. Хайде, ела с мене при комисаря.

Тя стана и тръгна към стълбата.

— Точно така — каза Лоран, — да вървим заедно.

Когато слязоха в магазина, те се спогледаха неспокойни, ужасени. Стори им се, че някой ги прикова към пода. Няколкото секунди, през които бяха слезли по дървената стълба, им бяха достатъчни да ги осени като мълния мисълта за последствията от подобно признание. В същото време внезапно те видяха съвсем ясно полицаите, затвора, съда, гилотината. И се почувстваха така безсилни, че бяха готови да се хвърлят на колене, да се молят един на друг да останат, да не разкриват нищо. Страх и неловкост ги задържаха неподвижни и безмълвни две-три минути. Първа Терез се реши да отстъпи, тя каза:

— След всичко, което стана, много глупаво е да ти оспорвам тези пари. Днес или утре, ти все ще ги изядеш. Може би дори е по-добре да ти ги дам веднага.

Тя не се опитваше повече да скрива поражението си. Седна на тезгяха и подписа един чек от пет хиляди франка, които Лоран щеше да получи от банката. Тази вечер не стана повече дума за комисаря.

Щом Лоран напълни с пари джобовете си, започна да пие, да ходи по проститутки, впусна се в шумен и разгулен живот. Не се връщаше през нощта вкъщи, спеше орез деня, скиташе по цели нощи, търсеше силни преживявания, мъчеше се да избяга от действителността. Но само още повече грохваше. Колкото повече крещяха около него, толкова повече се вслушваше в необятната и зловеща тишина в душата си; когато някоя любовница го целуваше, когато гаврътваше някоячаша, вместо удовлетворение усещаше само тежка тъга. Развратът и гуляите вече не го влечаха; цялото му същество, охладняло и сякаш вцепенено вътрешно, изпадаше в нервна възбуда от целувките и лакомствата. Но отвратен предварително, той не бе в състояние да развихри въображението си, да възбуди 1увствеността и стомаха си. Само се измъчваше малко повече от преди, като се насилваше да развратничи, и толкова. После, когато се прибереше и видеше отново госпожа Ракен и Терез, изтощението го хвърляше в ужасни кризи на страх и той си даваше дума, че няма да излиза повече, че ще остане в къщи с мъките си, за да свикне с тях и да ги победи.

От своя страна Терез започна да излиза все по-рядко и по-рядко. Един месец тя живя като Лоран по тротоарите, из кафенетата. Връщаше се за миг вечер, хранеше госпожа Ракен, слагаше я да си легне и отново изчезваше до другия ден. Веднъж не се видя с мъжа си четири дни. После я обзе дълбоко отвращение, почувства, че порокът няма да я облекчи повече от комедията с разкаянието. Напразно се бе мъкнала и всички квартири в Латинския квартал, напразно се бе отдавала на покварен и разпътен живот. Нервите й бяха разбити; развратът, физическите наслади не можеха повече да й дадат силния тласък, който да й донесе забрава. Тя бе като онези пияници, чиито обгоряло небце е нечувствително дори за огъня на най-силните напитки. Оставаше безчувствена към сладострастието, любовниците й само я отегчаваха и уморяваха. Тогава ги изостави, като си каза, че вече не са й необходими. Бе обзета от безнадеждна леност, която я задържаше в къщи; започна да ходи с мръсна фуста, несресана, с нечисто лице и ръце. Съвсем се запусна.

Когато убийците отново се озоваха така лице в лице, изтощени, изчерпали всичките възможности да се избавят един от друг, те разбраха, че нямат вече сили да се борят. Развратът не ги бе успокоил, а пак ги хвърли в тревогите им. Отново се озоваха в мрачното и влажно жилище на пасажа, където се чувстваха затворници завинаги, защото колкото и да се бяха мъчили да се спасят, нито веднъж не успяха да скъсат кървавата връзка, която ги свързваше. Те дори не помислиха да се заемат с някаква работа. Толкова потиснати, смазани, свързани от действителността се чувстваха, че ясно съзнаваха безполезността от каквито и да било опити за борба. И се възвърнаха към съвместния живот, но взаимната им омраза премина в неистов бяс.

Вечерните кавги се възобновиха. Впрочем побоищата и виковете продължаваха през целия ден. Към омразата се прибави и недоверието, а недоверието ги доведе до лудост.

Те се страхуваха един от друг. Сцената, която се бе разиграла, когато Лоран бе поискал пет хиляди франка, сега започна да се повтаря всяка сутрин и вечер. Преследваше ги натрапчивата мисъл, че взаимно ще се предадат. Вече не излизаха от къщи. Щом единият от тях кажеше някоя дума или направеше някой жест, другият си въобразяваше, че той се готви да отиде в полицейския участък. Тогава се биеха или се умоляваха един друг да мълчат. Страдаха ужасно, но нямаха достатъчно смелост да се излекуват, да пъхнат нагорещено желязо в раната. Заплашваха се, че ще разкрият престъплението единствено за да си внушат страх и да се освободят от тази мисъл, защото никога не биха намерили в себе си сили да говорят и да потърсят покой във възмездието.

Повече от двадесет пъти се бяха проследявали до вратата на полицейския участък. Ту Лоран искаше да признае престъплението, ту Терез тичаше да се предаде. И винаги се срещаха на улицата и решаваха да почакат още, след като си разменяха обиди и пламенни молби.

След всяко ново стълкновение ставаха още по-подозрителни и по-свирепи.

От сутрин до вечер се шпионираха. Лоран не излизаше вече от жилището в пасажа, а и Терез не го пускаше да излиза сам. Техните съмнения, ужасът от признанието ги сближаваха, обвързваха ги жестоко. Никога след женитбата си не бяха живели така тясно свързани и никога не бяха страдали така. Но въпреки тревогите не откъсваха очи един от друг, предпочитаха да изтърпят най-палещите мъки, отколкото да се разделят за един час.

Ако Терез слезеше в магазина, Лоран също веднага слизаше от страх да не заговори с някоя клиентка. Ако Лоран застанеше до вратата, загледан в минувачите на пасажа, Терез заставаше до него, за да го следи да не заговори с някого. В четвъртък вечер, когато идваха гостите, убийците си отправяха умолителни погледи и слушаха думите си с ужас, страхуваха се да не би другия да признае нещо, да каже нещо двусмислено.

Това положение не можеше да продължава.

Терез и Лоран стигнаха поотделно до мисълта да се избавят с ново престъпление от първото престъпление. Абсолютно необходимо бе единият от двамата да изчезне, за да се успокои другия. Тази мисъл им хрумна едновременно; и двамата чувстваха тягостна необходимост да се разделят колкото се може по-скоро, и двамата искаха да се разделят завинаги. Появилото се желание за ново убийство им се стори естествена, съдбоносна, неизбежна последица от убийството на Камий. Те дори не се замислиха, приеха плана за убийство, като единствено средство за спасение. Лоран реши да убие Терез, защото Терез го притесняваше и можеше да го погуби с една-единствена дума, защото му причиняваше непоносими страдания; Терез реши да убие Лоран по същите причини.

Твърдо взетото решение за убийство ги успокои малко. Те започнаха да премислят подробностите. Действаха като в треска, без да проявяват предпазливост; дори не се сещаха за възможните последици от предстоящото убийство, без да са си осигурили бягство или друг начин да избягнат наказанието. Чувстваха непреодолима потребност да се убият и се подчиняваха на тази необходимост като побеснели животни. Не се бяха издали за първото престъпление, което бяха прикрили с толкова хитрост, а в същото време рискуваха да отидат на ешафода, подготвяйки второ убийство, за което дори не помисляха как да го укрият. В поведението им имаше някакво противоречие, но те не го забелязваха. Казваха си само, че ако успеят да избягат, ще отидат да живеят в чужбина, като отнесат всичките пари. Терез от петнадесет-двадесет дни бе изтеглила всичките няколко хиляди франка от зестрата си и ги държеше в чекмеджето, Лоран знаеше това. Нито за миг не се питаха какво ще стане с госпожа Ракен.

Преди няколко седмици Лоран бе срещнал един от старите си ученици от колежа, който работеше тогава при един известен химик, занимаващ се с токсикология. Този приятел го покани в лабораторията, където работеше, за да му покаже апаратите и му назова съставките. Една вечер, когато вече се бе решил да убие Терез, Лоран, като гледаше как тя пие подсладена вода от чашата, си припомни, че бе видял в лабораторията малко флаконче с циановодородна киселина. Сети се какво му бе казал младият лаборант за страшното действие на тази отрова, която поразявала, без да остави големи следи, и реши, че точно това е отровата, която му трябва. На другия ден успя да се измъкне, отиде при приятеля си и докато той беше с гръб, открадна малкото флаконче.

Същия ден Терез се възползва от отсъствието на Лоран, за да наточи един кухненски нож, нащърбен от чупенето на захар. Тя скри ножа в един ъгъл на бюфета.