Викинг

10

Къщата на Роло

Роло продължаваше да тормози Фиона. Понеже не можа да легне с нея, той правеше живота й ад, като непрекъснато й подхвърляше жестоки думи. Най-лошото от всичко беше постоянното му напомняне, че Торн е мъртъв. Фиона обаче не усещаше такова нещо. Тя бе надникнала вътре в себе си и бе възнаградена с видение, че той е жив и е добре.

— Какво те кара да смяташ, че Торн е жив? — запита я Роло след още един неуспешен опит да легне с нея.

Искаше да я унижи и да я нарани, точно както тя го унижаваше и нараняваше. Това, което му причиняваше, беше жестоко и той искаше да я накаже. Но се страхуваше от заканата й да го направи безсилен завинаги. Викингите много се гордееха със сексуалната си мощ.

— Не е мъртъв — каза храбро Фиона. — Видях го жив и здрав.

— Ако е жив, защо не идва да те вземе? — възрази Роло. — Ти си негова съпруга.

— Смята, че аз съм виновна за болестта му.

— Прав е — продължи да я напада Роло. — Виж какво направи с мене.

Той погледна безпомощно отпуснатата си мъжественост и придърпа туниката, за да прикрие срама си.

Фиона също спусна туниката си и скочи от леглото му.

— И двамата знаем, че нямам нищо общо с болестта на Торн.

Роло пребледня под червената си брада.

— Нищо не знаеш!

— Знам всичко.

Той отстъпи изплашен. Мислеше, че може да се справи с черните магии на Фиона, но страховитата му сила не беше нищо в сравнение с нейните тайнствени познания. Бавно се дръпна още една крачка назад.

— Ако обещая повече да не те докосвам, ще възстановиш ли мъжествеността ми?

— Ще си помисля — каза Фиона снизходително.

Роло отвори вратата и едва не се сблъска с една слугиня.

— Махай се от пътя ми! — изрева той.

— Господарю, сестра ти се върна — едва изрече слугинята, треперейки пред гнева на Роло.

— Брита е тук?

Той тръгна към залата, за да посрещне сестра си. Фиона го последва с любопитство.

— Защо не си с годеника си Туролф? — запита Роло.

— Торн е жив — каза Брита вместо обяснение.

Роло присви очи.

— Но аз мислех…

— Грешал си. Този човек е здрав като бик.

— Значи те знаят?

— Да, знаят. Намериха шишенцето в стаята ми.

Фиона ахна възмутено.

— Каква жена си ти? Какво се надяваше да спечелиш, като убиеш Торн?

— Туролф щеше да стане наследник на Улоф след смъртта на Торн. Имаше какво да спечеля — изсъска Брита. — Прогониха ме завинаги от дома на Улоф и нямам изгледи да си намеря мъж.

— Защо не си внимавала?! — избухна Роло. — Цяло чудо е, че Улоф не те е убил.

— Трябваше да се моля за живота си. Сега всичко е изгубено. — И тя изгледа Фиона на кръв. — И тебе трябва да обвинят наравно с Бран, магьоснице! Защо не бях тук да те видя как се молиш за милост, когато брат ми те е направил своя курва! Както са ми казвали, Роло не е внимателен с жените.

Срамувайки се да признае, че Фиона е унищожила мъжествеността му със своите магии, Роло каза навъсено:

— Фиона се научи да се подчинява. Много съм доволен от нея.

Тя го изгледа стреснато, отвори уста, за да отрече, но огромното ръчище на Роло веднага я запуши. Свирепият поглед, който й метна, я предупреждаваше, че дори заплахата да го остави завинаги немощен няма да му попречи да й направи нещо, ако тя разкрие истината пред всички в къщата.

— Какво става тук? — поиска да узнае Брита.

— Опитвам се да науча Фиона на подчинение — обясни Роло. — Тя не трябва да продумва, освен ако не я заговоря.

— Съмнявам се, че ще успееш, братко — подразни го Брита. — Както и да е, не ме е грижа какво правиш с твоята курва, стига да не пречи на плановете ми да си намеря нов съпруг в алтинга следващия месец. Надявам се, че я биеш редовно и по много. — Обърна се да излезе, но внезапно се извъртя към тях. — Впрочем, Фиона, може да ти е интересно да знаеш, че Торн се разведе с тебе пред цялата къща. Вече не си негова съпруга.

Смехът й заглъхна, докато излизаше вдигнала царствено глава.

Отначало Фиона беше разтърсена от новината. После се ядоса. Торн беше истински глупак. Явно не знаеше, че християнските бракове са за цял живот. Викингите можеха да се отнасят лекомислено към брака, но християните — не. После една ужасяваща мисъл й мина през главата. Ако Торн вече не я иска, какво ще стане с нея? Къде ще отиде? Беше успяла да накара Роло да се бои от магиите й, но какво щеше да стане, когато един ден свършеха билките, които му даваше? Нямаше представа дали тези билки растат тук, в този суров климат, не знаеше и къде да ги търси.

Не, реши тя. Нямаше да остане тук, в дома на Роло. Някак трябваше да намери обратния път към Ман. Копнееше да види Бран, да почувства успокоение от присъствието му. Бран бе настоявал, че Торн е избраникът за нея, и тя вече бе започнала да вярва в това.

Защото бе започнала да го обича.

Домът на Торн

Зазоряваше се, когато Торн затъкна боздугана в широкия си кожен колан и пъхна Кръвопиеца в ножницата. Лицето му беше изопнато и решително. Отиваше да вземе Фиона и никой нямаше да го спре. Беше изминал целия път до остров Ман за нея и никой мъж нямаше да му отнеме. Мястото й беше в неговото легло, не в това на Роло. Нямаше значение, че се беше развел с нея пред свидетели. Ако не можеше да я има като съпруга, щеше да я вземе за любовница.

Почти всички негови бойци бяха предложили да го придружат до дома на Роло. Не защото вярваха в справедливостта на начинанието му, а защото предвкусваха добра битка. Повечето от тях все още бяха убедени, че Торн е обсебен от нечиста сила. Но вероятността да се разгори хубав бой надделяваше над задръжките им.

Торн нямаше търпение да тръгне. Беше се колебал дни наред, докато не разбра, че не може да живее без Фиона. Не можеше да спи. Нямаше апетит за нищо — нито за храна, нито за пиене, нито за жени. Образът на Фиона непрекъснато беше пред него, преследваше го със сладката си усмивка и съблазнителния поглед. Магията й беше съдбовна. Единствената противоотрова беше да се зарови в сладката й плът, докато тя не се прости с душата си или докато той не умре от наслада. Копнежът му по нея го подлудяваше.

Торн тъкмо бе пъхнал ножа във връзката на сандала си, когато видя баща си и Туролф да идват към него. Изправи се и зачака да се доближат.

— Значи отиваш за нея — поде с рязък глас Улоф.

— Така е. Не мога да я оставя на Роло.

— Говорех сериозно, когато казах, че ще направя брат ти наследник на твое място, ако съзнателно ми се противопоставиш.

— Да, знам.

— И още си решен да извършиш тази глупост?

— Нямам избор. Искам Фиона.

Улоф въздъхна.

— Надявах се, че ще намериш сили да преодолееш магията на тази вещица, но съм се лъгал. Не ми оставяш никакъв избор, Торн. Аз държа на думата си.

— Не го прави, Торн — настоя и Туролф. — Ти си наследникът на татко. Единственият начин, по който можеше да премахнеш магията на Фиона, е ако останем единни срещу нея.

— Съжалявам, Туролф. Не мога да изоставя Фиона, нито заради тебе, нито заради когото и да било. Ти напълно заслужаваш да бъдеш наследник на татко.

— Това последната ти дума ли е? — запита мрачно Улоф.

— Да.

Улоф му обърна гръб и заговори с достатъчно висок глас, за да привлече вниманието на всички наоколо:

— Чуйте ме! Заявявам тук пред свидетели, че Торн вече не е мой наследник. Когато ме повикат във Валхала, титлата и богатството ми трябва да преминат към втория ми син Туролф. Нека това бъде съобщено на краля, за да не оспори никой моето решение след смъртта ми.

Обърна се пак към Торн, а на лицето му бе отпечатана тъга.

— Не е защото те обичам по-малко, просто се страхувам, че си обсебен.

— Съжалявам, Торн — каза и Туролф. — Нямам пръст в това. Заради собственото ти спасение не мога да ти пожелая успех.

След миг Торн вече възсядаше коня си. Хората му вървяха редом с него. Малцина от тях умееха да яздят добре.

Домът на Роло се намираше на няколко левги от този на Улоф. Земите им граничеха и това ги правеше естествени съюзници. Много пъти в миналото си бяха помагали при нападенията на датчаните. Но сега това нямаше никакво значение за Торн, защото Роло държеше нещо, което беше негово.

Роло се упражняваше в двубой с меч с един от своите хора, когато видя приближаващата въоръжена дружина. Отначало помисли, че датчаните са дошли да го нападнат в търсене на плячка и нови земи. Издаде предупредителен вик и хората му моментално се въоръжиха. Но вече беше късно, неприятелите ги бяха обградили. Един конник излезе напред и вдигна предизвикателно боздугана си.

— Роло! Чуваш ли ме?

Роло пребледня. Беше по-лошо, отколкото си мислеше.

— Торн Безмилостни, ти ли си?

— Аз съм. Дойдох за онази магьосница, която ми принадлежи. Дай ми я с мир или излез да се биеш с мене.

— Ако става дума за Брита, вземи си я.

— Не искам Брита и ти го знаеш много добре. Дошъл съм за Фиона.

— А, искаш да кажеш, за моята курва — подразни го Роло. — Може би тя ме предпочита като любовник. Такова страстно парче… Никак не ми се ще да се разделям с нея.

Роло нарочно дразнеше Торн. В никакъв случай не искаше той да разбере колко му се иска да се отърве от тази вещица. Беше убеден, че щом Фиона излезе от живота му, ще възстанови напълно мъжествеността си.

— Тогава се приготви да се биеш за нея — каза Торн, стиснал здраво боздугана. — Смятам да те пратя във Валхала.

— Стой! — извика Роло. — Твърде отдавна сме съюзници и приятели, за да оставим една жена да ни раздели. Имам робини, които са много по-красиви от нея. Вземи си я. Колкото повече я опознавам, толкова повече се убеждавам, че е способна да върши злини. Тя ми направи магия и няма да позволя да ми се качи на главата, както на тебе. Ще ти я дам.

— Никакви мошеничества — предупреди го Торн, изненадан от отстъпчивостта на Роло.

Какво ли му е направила Фиона, че иска да се отърве от нея?

— Нищо такова — увери го Роло. — Държа на думата си.

Фиона беше в малката си стая без прозорци в противоположния край на двора и не чу разговора между Торн и Роло. Нямаше никаква представа, че Торн е дошъл да я вземе. Затова много се изненада, когато Роло отвори вратата на стаята и й заповяда да излезе.

Тя го изгледа непокорно.

— Какво искаш?

— Любовникът ти е дошъл за тебе — изсъска Роло. — Честит да ти е. Побързай, да не вземе да изгуби търпение и ни нападне.

— Торн е тук? — запита Фиона с широко отворени очи.

— Глупаво постъпих, че не повярвах в магическите ти сили — забеляза Роло. — Торн е твърд мъж, не се поддава на чувства. Само един обсебен мъж ще иска някоя жена така силно, както той те иска. Вземи си наметалото. Радвам се, че ще се отърва от тебе.

Фиона се обърна, за да вземе наметалото, и побърза след Роло. Брита се изпречи пред нея и я накара да спре.

— Върви при любовника си — изсъска тя. — Сега можеш да бъдеш само негова курва. Няма вероятност да се ожени втори път за тебе.

Фиона стисна зъби и заобиколи съперницата си с високо вдигната глава. Торн може и да мислеше, че вече не са женени, но тя си знаеше. Както и да е, нямаше да му бъде лесно с нея. Ако не я искаше за съпруга, можеш да я задържи само като своя курва. Когато пристъпи през прага, вече кипеше от яд. Как смее Торн да я принизява до проста любовница!

Трябваше обаче да признае, че се зарадва да го види жив и здрав, възстановил предишните си сили. Благодари на бога, че някой е проявил разум да потърси помощта на Бран, иначе днес Торн нямаше да бъде тук.

— Върви, Торн те чака — подкани я Роло и я побутна. — Но първо премахни магията от мене и ми върни мъжествеността.

Фиона едва се удържа да не се разсмее.

— Добре. — Махна с ръка. — Готово. Изчакай две седмици, преди да вземеш жена, и се заклевам, че силата ти ще се възвърне напълно.

Роло едва не припадна от облекчение. Ако Торн не беше дошъл да вземе Фиона, той не знаеше какво да прави с нея. Беше толкова отчаян, че дори мислеше да я върне на Ман.

— Фиона!

В гласа на Торн се долавяше облекчение. Той слезе от коня и се насочи към нея.

Тя искаше да се втурне в прегръдките му, но не го направи, защото още му беше сърдита, задето беше прекратил брака им. Затова го остави той да се приближи към нея.

Торн едва се сдържаше — най-голямото му желание беше да я грабне, да я отнесе някъде на усамотено място и да се люби до безкрайност с нея.

— Добре ли си?

Погледът му я обгърна с такава жажда, че тя усети как кожата й пламва.

— Да, нищо ми няма.

Той се взря в нея с напрегнато изражение, Фиона изглеждаше учудващо добре за жена, изложена на суровите сексуални набези на Роло. Беше чувал, че Роло е груб любовник, и сам беше виждал доказателства за това. Страхуваше се, че Фиона таи в себе си рани, за които не говори.

— Ако ти е направил нещо лошо, ще го убия — каза Торн. — Моите хора са готови за битка.

Фиона поклати глава.

— Не се бий заради мене. Роло се отказва доброволно от мене, това е достатъчно.

— Да, достатъчно е — съгласи се неохотно Торн.

После я изненада, като я грабна и я метна на коня. Сложи я да седне по мъжки и скочи на седлото зад нея. Смушка коня и той тръгна.

Пътуваха в мълчание чак докато Торн даде заповед да спрат за нощувка. Можеха да продължат, но мъжете бяха уморени, защото бяха вървели цял ден до имението на Роло, без никаква почивка. Торн слезе от коня и подаде ръка на Фиона. Тя се спусна без усилие, но веднага се дръпна от него.

— Сърдита ми се виждаш — каза той, озадачен от държанието й.

В края на краищата, нали я беше спасил!

Фиона се взря в очите му, в които танцуваха ледени пламъци, и усети как я поглъща водовъртежът на тъмните му желания. Сякаш всяко събитие в живота й водеше до този момент — да попадне в плен на жаждата си за този мъж. Тя бързо отмести поглед, преди гневът й да се превърне в изгарящо желание.

— Какво очакваш? — нападна го тя. — Вече не сме женени. Сега твоя любовница ли ще ставам?

— Значи Брита ти е казала. Трябваше да се досетя. Нямах друг избор, освен да се разведа с тебе. Бях убеден, че ти си се опитала да ме убиеш.

— И докъде стигнахме сега с тебе, господарю викинг?

Той се замисли, но не намираше отговор на въпроса й, затова умело смени темата.

— Какво си сторила на Роло? Намекна, че си му направила магия. Изглеждаше облекчен, че се отървава от тебе.

— Не съм направила нищо, което да не е заслужил — изсумтя Фиона.

Торн кимна.

— Точно както подозирах. Ти си магьосница. Аз съм обсебен. Умът и тялото ми вече не ми принадлежат. Каква магия ще ми направиш сега?

— Още не съм решила — каза загадъчно Фиона и тръгна.

Торн я сграбчи за ръката и я накара да се обърне към него. От изсечените черти на лицето му лъхаше нещо мрачно.

— Хареса ли ти Роло? По-добър любовник ли е от мене? По-издръжлив ли е? Наслади ли се на уменията му?

Фиона погледна право в пламтящите му зеници и отговори:

— Не знам. Роло не е спал с мене.

Торн се изсмя сухо.

— Толкова ли те е страх от мене, че да ме лъжеш? Никой мъж, който е с ума си, няма да ти устои. Роло никога не е отричал, че те иска в леглото си.

Думите му я изпълниха с хладен гняв. Тя се опита да се дръпне от него, но той я държеше здраво.

— Отговори ми! Хареса ли ти това, което той правеше с тебе?

Щом я питаше така, Фиона не можеше да отрече истината. Не бе могла да понесе нищо от това, което Роло бе правил с нея. Наистина той не можа да я унижи по най-крайния начин, но и докосването му предизвикваше гадене у нея.

— Не, не ми хареса това, което Роло правеше с мене.

Торн рязко я пусна и тя отстъпи пред яростта, която виждаше да се набира в дълбините на измъчените му сини очи.

— Трябваше да го убия.

— Толкова ли ти харесва да убиваш?

— Аз съм викинг — каза той с гордост. — Това правим ние.

Фиона побърза да се отдалечи, докато още чувстваше сили да го стори.

Викингските бойци спяха около догарящия огън. Фиона се уви по-плътно в наметалото си и се помъчи да не обръща внимание на силното тяло на Торн, долепено до нейното, за да я пази от нощния студ. Освен топлината той не й даваше нищо друго. Но тя и не би приела нищо, независимо какво щеше да й предложи. Нейният гняв и неговата неотстъпчивост, недоверието му в нея бяха като мечове, които ги разделяха. Този упорит глупак по-скоро би повярвал, че Роло е спал с нея, отколкото да приеме истината.

Фиона затвори очи, опитвайки се да заспи. Изведнъж трепна, защото под клепачите й започнаха да се въртят видения. Чувството беше мощно и потискащо, толкова силно, че цялото тяло като че ли я болеше. Поддавайки се на свръхестествената сила, която я разтърсваше, тя се отпусна и остави видението да я овладее.

Видя дома на Торн обсаден от нашественици. Усети отчаяние. Торн беше взел повечето бойци със себе си, оставяйки Улоф с опасно малко хора, почти беззащитен срещу нападение. После тя усети студеното присъствие на смъртта и не можа да потисне вика, надигнал се в гърлото й.

Торн се стресна, скочи и посегна към оръжията си.

— Какво има? Нападат ли ни?

Спящите викинги се събудиха моментално и наскачаха, готови да посрещнат атаката на врага.

— Трябва да тръгваме незабавно! — извика Фиона, готова да хукне.

Трепереше така силно, че думите едва излизаха от устата й.

— Какво има? — запита Торн, след като се увери, че не ги заплашва непосредствена опасност.

— Викинги нахлуват от север — едва изрече Фиона, давейки се в потока от думи. — Домът ти… Трябва да побързаме, преди да са избили всички.

Торн сграбчи раменете й и леко я разтърси.

— Полека, Фиона. Кажи ми откъде разбра.

— Понякога виждам разни неща. Не много често, но се научих да възприемам сериозно виденията си. Трябва да побързаме, Торн. Усещам… усещам смърт.

Торн се вгледа в нея, опитвайки се да реши дали да й вярва, или да приеме видението й за лош сън. Хората му се бяха втренчили в нея така, сякаш я смятаха за обладана от духове. Някои дори отстъпиха страхливо назад. Но колкото повече я гледаше, толкова повече се убеждаваше, че тя наистина е имала свръхестествено откровение. Кожата му настръхна, сърцето му заби силно. Може би беше луд или обладан от духове, както и Фиона. Но й вярваше. Бързо даде разпореждания и метна Фиона на седлото. Когато се качи зад нея, хората му вече потегляха.

Стигнаха имението точно когато слънцето се подаваше иззад планините. Завариха истинско бойно поле. Гръмовният звън на мечове и бойни секири огласяше околностите. Торн погледна озадачено към Фиона, сякаш се опитваше да разбере плашещата сила, която притежаваше тя. Свали я на земята, каза й да го чака до коня, нададе бойния вик на викингите и хукна към хората си, които вече се сражаваха с неприятелите.

Нашествениците видяха приближаващите подкрепления и бавно започнаха да се оттеглят. Торн и бойците му се втурнаха във вихъра на битката и северняците разумно решиха да отстъпят. Разпръснаха се, макар и непобедени в боя, и изчезнаха, но Торн знаеше, че ще се прегрупират и пак ще се върнат.

Туролф потупа Торн по гърба, когато двамата братя се видяха след края на битката.

— Дойде в най-подходящия момент, братко. Без тебе нямаше да имаме достатъчно хора, за да отбием нападението.

— Благодари на Фиона за навременното ни пристигане — отвърна Торн. — Тя имаше видение и ни събуди посред нощ. Тор беше с нас, защото пристигнахме навреме. Къде е татко?

Туролф се огледа из двора, осеян с трупове.

— Биеше се зад гърба ми допреди малко. Може би…

И двамата едновременно забелязаха Улоф наблизо. Лежеше по очи в праха, със забита в гърба му секира, а под тялото му се събираше локва кръв.

— Не! — изкрещя Туролф и падна на колене до баща си.

Обърна предпазливо ранения и с мъка в сърцето видя, че очите му още бяха отворени, но вече бяха започнали да се изцъклят. Не след дълго валкюрите щяха да дойдат, за да го отведат във Валхала.

Торн коленичи в праха до баща си.

— Татко, чуваш ли ме? Аз съм, Торн. Отблъснахме северняците.

— Това е работа на вещицата.

До последния си миг Улоф беше убеден, че Фиона е виновна за всяко зло, което може да им се случи.

— Не, татко — каза Торн. — Тя ме предупреди за нападението. Дойдохме с моите хора навреме, за да спасим имението.

Улоф не се трогна от думите на сина си.

— Умирам — изхърка той. — Обявявам Туролф за мой наследник.

— Но, татко — започна смутено Туролф.

— Не, не говори. Чуй ме, защото нямам много време, преди да тръгна по пътя към Валхала. Вещицата… Убий вещицата.

Кръвта заклокочи в гърлото му и той изпусна последния си дъх.

— Мъртъв е — каза Туролф с хладен и спокоен глас.

— Туролф е новият ярл — извика Улм и размаха юмрук във въздуха, за да наблегне на думите си.

През цялото време беше стоял близо до Улоф и беше чул кого обявява за свой наследник умиращият мъж.

— Да — съгласи се Туролф унило.

— Такава беше волята на татко — потвърди Торн.

Изведнъж Туролф забеляза Фиона, застанала зад Торн, каза:

— Ще изпълня последното желание на татко. — Изтегли меча си. — Дръпни се, Торн, трябва да убия тази магьосница. Ти няма да имаш власт над душата си, докато тя не се озове под краката ти и не я стъпчеш.

Фиона не помръдна. Беше парализирана от страх. Предположи, че Торн е толкова смаян, че няма да може да реагира, за да я спаси, и се приготви да се яви пред своя бог.

Торн наистина беше поразен. Още стоеше на колене до трупа на баща си, когато видя Туролф да изтегля меча си. Преди да успее да помръдне, зърна мълниеносния размах на острието. Изстена от ужас, разбирайки, че няма да стигне навреме до нея. Направи отчаян скок, но мечът вече се снишаваше със свистене. Тогава мярна с ъгъла на окото си как Бран изскача иззад Улм и се хвърля пред Фиона, изблъсквайки я настрани, за да поеме удара върху себе си.

Мечът на Туролф посрещна плът и кости и посече Бран с мощния си удар. Фиона изпищя, хвърли се към стареца и положи главата му на скута си.

— Не ме оставяй, Бран, моля те — изхълца тя сърцераздирателно.

— Още когато тръгнах по този път, знаех, че никога повече няма да видя родната си земя — прошепна Бран с едва доловим, прекъсващ се глас.

— Какво ще правя без тебе?

— Дръж се за твоя викинг. Той е твоето бъдеще. Сега може да се съмняваш в това, но така ще бъде. Остави ме да си ида в мир, дете.

— Бог да е с тебе, Бран — изрече едва чуто Фиона, когато последният дъх напусна гърдите на стареца.

Смъртта на Бран не успокои Туролф. Той беше истински син на баща си.

— Видя ли какво направи Фиона, братко? Нищо добро не се случва, когато тя е тук. Късметът ни измени в деня, когато ти беше примамен на нейния остров и се върна тук обсебен от една жена, която беше видял само веднъж. Не исках да убивам мъдреца, защото той ти спаси живота. Татко щеше да го върне у дома му на Ман. Но тази магьосница се отплаща на приятелите си със смърт. Това ли искаш за себе си?

— Ако не беше Фиона, северняците щяха да избият всички ви — възрази ядосано Торн. — Не вдигай отново меча си срещу нея.

Туролф прибра меча в ножницата и изсумтя недоволно.

— Не мога да се боря срещу магията, но мога да се разпореждам кой да живее в дома ми. Ти си добре дошъл, Торн, но не и твоята любовница.

— Няма да направя нищо, което да внесе раздор между нас — каза Торн. — Лятото отминава, но моретата още са спокойни. Не мога да те оставя да убиеш Фиона. Ще я отведа в родното й място на Ман.

Той огледа лицата, струпани в кръг около тях — мъже, които познаваше от детинство.

— Мнозина от вас нямат земя — продължи Торн. — Тези, които решат да се качат на петте ми дракара, ще намерят богати нови земи, където да се установят, и красиви жени, с които да се любят. От Ман можете да плавате към всички пристанища на света и да трупате богатства. Кой идва с мене?

Повечето от моряците на Торн, които бяха плавали с него в предишните му пътешествия, бяха готови да се впуснат в новото приключение. Които не можеха да заминат заради семейни задължения или по други причини, намериха кой да ги замени. Арен, братовчедът на Торн, се присъедини към него, но Улм избра да остане като помощник на Туролф.

Торн беше доволен от резултата.

— Ще започнем приготовленията, след като изпратим баща ми във Валхала така, както се полага на боец с неговото положение — Той се обърна към Туролф — Одобряваш ли това, братко?

— Да. Но твоята любовница трябва да стои в стаята ти, докато заминете. Още не е късно да си промениш решението, ако размислиш.

Торн не каза нищо, само дръпна Фиона от тялото на Бран и я отведе в къщата. Спря едва когато стигнаха в стаята му.

— Благодаря ти, че ме отвеждаш у дома — каза Фиона, щом вратата се затвори зад тях.

— Аз съм луд или обсебен — измърмори мрачно Торн.

— Съжалявам за баща ти.

— Той умря така, както би искал. Викингът не може да си пожелае по-добра смърт. Не трябва да тъжиш за Бран; той беше стар и много надживя определеното му време.

— Ще ми липсва, но се радвам, че си отивам у дома. Колко време ще останеш на Ман?

Торн сви рамене.

— Поне през зимата. Може би дотогава ще ми омръзнеш и отново ще тръгна на лов за плячка. Или пък ще ме освободиш от магията си.

— Как можеш още да ме обвиняваш, че съм магьосница? — запита Фиона, ядосана на неговото упорство.

— Как да не те обвинявам? Виждаш неща, които другите не виждат, познаваш билките и отварите. Направи нещо на Роло, което го накара да се страхува от тебе. Но въпреки това те искам. Баща ми лежи мъртъв, а аз не мога да мисля за нищо друго, само искам да те хвърля на леглото, да разтворя краката ти и да се вмъкна в горещия ти център.

Без никакво предупреждение той стисна раменете й и я привлече към себе си. Още беше с ризницата и тя усети натиска на всяка полирана брънка, която се впиваше в нежната й плът. Но тази лека болка изчезна, когато той повдигна брадичката й и впи уста в нейната. Тя изстена, протестирайки, когато твърдият му език раздели устните й и се вмъкна зад зъбите, за да изследва устата й. Той продължи да я целува до замайване, докато дишането остана само далечен спомен и тя се отпусна изнемощяла в ръцете му.

Ръката му обгърна тила й в нежна ласка, така мъчително нежна, че Фиона се уплаши да не би липсата на дъх да я кара да си представя нежност там, където я няма. Викингите бяха варвари; не знаеха какво е мекота. После си спомни, че Торн никога не се беше държал грубо с нея, и това противоречеше на всичко, което някога беше чула или научила за викингите.

— Фиона, сладка Фиона, омайна Фиона — шепнеше той срещу устните й. — Обсебен съм от тебе. Ти владееш душата ми. И макар че цял живот ще страдам, не мога да те оставя. Няма значение, че Роло те е направил своя любовница, защото ти пак ще бъдеш моя.

Думите му подействаха на Фиона като внезапно плисната студена вода. Когато той я положи на леглото от кожи, тя се изплъзна изпод него с едно сръчно движение. Той се надигна, озадачен, когато тя скочи на крака и го изгледа гневно.

— Вече не сме женени — заяви Фиона и зачака той да го потвърди.

— Вярно е. Но това няма значение. Християнският ни брак не беше обвързващ.

Тя присви очи.

— Вече не сме съпруг и съпруга, така ли? — повтори въпросително.

— Никога не сме били.

— А какво съм аз за тебе? Твоя робиня? Или твоя курва?

Торн се намръщи.

— Не съм видял нищо, което да докаже, че не си магьосница. Дори Роло повярва, че имаш вълшебна сила. Сам видях доказателството. Не искам магьосница за съпруга.

У Фиона избухна гняв. Каквото и да вярваше Торн, тя още беше негова съпруга в очите на своя християнски бог. Но не искаше мъж, който я смята за вещица, или такъв, който иска да я направи своя курва. И тя съвсем съзнателно му обърна гръб.

— Не съм курва на никой мъж — заяви Фиона. — Християнският ни брак още е валиден.

По лицето на Торн се изписа гняв. Нарочно ли го дразни? Да не мисли, че се бои от нейните магии? Не, той не се страхува от никой мъж и от никоя жена. И за да го докаже, изрече:

— Ще те задържа. Ако смяташ, че сме женени, така да бъде. — Знаеше, че изрича това само с устата, но не можеше да повярва, че го е казал.

Лудост!