Викинг

12

— Предполагам, че се чувстваш доста добре сега.

Фиона трепна силно. Не допускаше, че Брита ще я чака да се върне в залата.

— Не знам за какво говориш — възрази Фиона.

— Ако не беше ти, сега Торн щеше да е мой годеник. Щяхме да се оженим много скоро.

— Ти се опита да го убиеш — изсъска Фиона.

— Беше грешка — натърти Брита. — Не съм имала намерение да го убивам. Бях му сърдита, защото се интересуваше толкова малко от мене и защото ме даде на брат си. Исках само малко да го разболея.

Фиона знаеше каква е работата, но реши да си държи езика зад зъбите, докато се намира в дома на Брита, и се закле, че няма да яде и пие нищо, което не е приготвила или поднесла със собствените си ръце. И да бъде нащрек. Никак не й се искаше да стои тук, но трябваше да се справи, докато Торн се върне да я вземе.

Много се радваше, че и Тайра е тук. Брита веднага беше намерила работа на робинята, но все пак беше чудесно да вижда приятелско лице сред тълпата непознати, Фиона си спомни с ужас как Роло я опипваше в същата тази къща. Но господ се бе показал милостив. Торн беше оцелял, а Роло беше станал немощен благодарение на познанията й за билките. Тя тръсна глава, сякаш да се отърве от неприятните мисли, и се съсредоточи в молитвите си.

Торн и отрядите на викингските ярлове пропълзяха пред гората до неприятелския лагер. Натъкнаха се на четирима стражи и ги обезвредиха бързо и чисто. Нашествениците спяха. Торн ги виждаше легнали на земята, увити в кожените си наметала, сложили оръжията близо до себе си. Броят им беше застрашителен, но Торн непоклатимо вярваше в силата на своите викингски бойци.

— Виждаш ли Туролф? — прошепна Роло, коленичил в мъха край Торн.

Той огледа внимателно лагера. Забеляза двама стражи, които обикаляха наоколо, но не видя брат си.

— Не. Много тъмно е, не виждам нищо зад огньовете.

— Може да са го отвели на някой от корабите си — предположи Роло.

— Да, може — допусна Торн. — Ще взема десет души и ще заобиколя откъм фиорда. Ако Туролф е на някой техен кораб, ще го открия. Ти и другите трябва да ме изчакате тук.

Роло изобрази усмивка под увисналите си мустаци.

— Нашествениците ще проклинат деня, в който са стъпили на наша земя. Намери брат си, Торн. Аз ще имам грижата за всичко тук.

Торн кимна и изчезна безшумно в тъмнината, за да подбере онези, които да тръгнат с него. Взе Улм, Арен и неколцина други от собствените си бойци. Заобиколиха спящите северняци и се насочиха към фиорда, но точно тогава зад тях внезапно се разнесе звън на оръжия. Само се огледа през рамо и се съсредоточи в задачата си — да намери Туролф и да го освободи.

Видя четири дракара да се полюшват върху вълните и наброи на палубите им около двадесет души стража. Той прецени, че десетте му бойци са равностойни на двойно по-многобройните нашественици.

Стиснал Кръвопиеца в едната ръка и боздугана в другата, Торн нададе викингския боен крясък и се втурна към неприятеля, размахвайки сръчно оръжията. Северняците го чуха и се спуснаха да отблъснат викингите. Битката беше свирепа и кръвопролитна. Чуваше се пукот на строшени кости, на земята падаха отсечени ръце и крака.

Арен се биеше зад гърба на Торн, Улм размахваше меча до него. Раниха леко Арен в главата, но той продължаваше да сече, без да обръща внимание на кръвта, капеща от раната му. Улм отби един смъртоносен удари но свой ред нанесе страшна рана. Торн се биеше като побеснял, безпощаден като самото си име. Арен избърса кръвта, която се стичаше по очите му, и това за миг му попречи да види опасността, заплашваща Торн откъм гърба. Нашественикът нададе триумфален вик, замахна покрай Арен и мечът му се заби в незащитения гръб на Торн.

Болка и изненада се изписаха на обляното в кръв лице на Торн, когато размаха меча и едва не изтърбуши нападателя си. Това беше последното, което направи, преди да се свлече безчувствен на колене и да падне по очи.

Улм го видя как пада и изрева яростно, за да подтикне хората си към още по-големи подвизи. Нашествениците отстъпиха пред противниците, които ги нападнаха с удвоени сили, и скоро свирепите викингски бойци избиха северняците до крак. Торн не видя поражението на враговете си, защото лежеше безчувствен и кръвта бавно напускаше тялото му.

— Свърши се, Торн — каза Улм, коленичил в калта край него. — Всички са мъртви.

— Туролф? — изрече едва-едва Торн.

— Арен претърсва корабите. Ако е тук, ще го намерим.

Арен намери Туролф вързан и със запушена уста под палубата на флагманския кораб. Беше отслабнал от глада и боя, но с изключение на една рана на бедрото, която вече зарастваше, като че ли му нямаше нищо.

— Защо си тук? Мислех, че си отплавал с Торн — каза Туролф, когато Арен смъкна превръзката от устата му.

— Бяхме се отдалечили на три дни път, но се върнахме — каза Арен, докато му помагаше да се изправи.

— Какво ви накара да се върнете?

— Фиона ни предупреди. Имала видение, че северняци нападат къщата ви, и накара Торн да обърне корабите. Улм ни посрещна в селото и разказа какво е станало.

— Северняците лагеруват наблизо — каза Туролф. — Ще трябва цяла викингска армия, за да ги победи. Къде е Торн?

— Роло и околните ярлове ни дойдоха на помощ. В момента се бият с нашествениците. Торн е тежко ранен, има опасност за живота му, ако не му помогнем. Можеш ли да вървиш?

— Да. Раната ми е лека. Ами ти? Цялото ти лице е в кръв.

— Нищо ми няма. Безпокоя се за Торн.

Туролф веднага видя брат си. Той лежеше на земята, заобиколен от Улм и оцелелите в битката. Туролф си проби път и веднага се озова до него. Коленичи и смръщи вежди, като видя огромната локва кръв под тялото на Торн. След малко Роло и останалите викинги се зададоха с победни викове откъм гората.

Торн още беше в съзнание, макар че силите му бързо отпадаха. Видя Туролф да се навежда над него и се насили да се усмихне, но усмивката веднага премина в болезнена гримаса.

— Радвам се, че дойдохме навреме — изрече той със стиснати зъби. — Роло и другите са…

Зърна Роло до рамото на Туролф.

— Прогонихме оцелелите нашественици.

— Дръж се — каза Туролф. — Ще намерим лечител да те излекува.

— Фиона — прошепна Торн с последен дъх.

Тя беше единственият човек, който знаеше как да го спаси.

— Направете носилка — разпореди се Туролф. — Ще отнесем брат ми у дома.

— Домът ти е унищожен — напомни му Роло. — Занесете го у нас, в залата, Фиона и Брита ще се погрижат за него.

Туролф изруга ядно.

— Никак не ми харесва да поверя живота на брат си на магьосница и убийца.

— Нямаш избор — заяви раздразнено Роло. — Фиона е лечителка. Познава билките и лекарствата и може да спаси живота му. А Брита се разкайва за неразумната си постъпка. Никога не е имала намерение да убива Торн.

— Добре де, добре — съгласи се намусено Туролф.

— Остави съмненията. А Фиона да си гледа брат ти по живо, по здраво. Склонен съм да се съглася с преценката ти. Тя наистина е магьосница.

Направиха носилка и викингите тръгнаха бавно към дома на Роло. Бяха превързали раната на Торн, за да не кърви, но той беше толкова блед, че малцина вярваха, че ще понесе пътуването.

Фиона усети мига, когато Торн бе повален. Почувства как я пронизва остра болка, падна на колене с проточен вик, обгърна раменете си с ръце и се залюля напред-назад.

Тайра я видя и се втурна към нея.

— Фиона, какво става? Да не си болна?

И тя се опита да я изправи на крака.

Фиона отблъсна ръцете на момичето, продължавайки да се люлее напред-назад, а болката в нея не стихваше.

— Торн. Нещо се е случило с Торн. О, господи, той е мъртъв. — Тя вдигна обляното си в сълзи лице. — Не, не е мъртъв, но е много близо. Много близо.

— Няма откъде да знаеш — каза Тайра. — Седни. Ще ти донеса малко бира. Толкова си бледа, че ме плашиш.

Фиона позволи на Тайра да я изправи и да я настани на близката пейка. След това робинята отиде да потърси бира.

— Какво видя този път, магьоснице? — запита Брита с пренебрежителен тон.

— Има много ранени — каза Фиона, без да обръща внимание на сарказма на Брита. Посегна под пейката за сандъчето си с лекарства, което беше донесла от дракара на Торн, и въздъхна облекчено, намирайки го непокътнато. — Ще трябва отделна стая за Торн. Мога да лекувам другите в залата.

— За какво, в името на Один, ми говориш? — запита Брита. — Старата Матилда винаги е лекувала ранените ни; няма нужда да си даваш труд.

— Сама ще лекувам Торн, — настоя Фиона.

Брита се намръщи.

— Какво те кара да смяташ, че Торн е сред ранените?

Фиона потръпна и затвори очи.

— Знам го.

Брита бавно се дръпна с напрегнато и изплашено лице. Обърна се и избяга.

Докараха ранените на следващата сутрин. Фиона трепереше, но се владееше и изтича да ги посрещне. Погледна побелялото лице на Торн и разбра, че няма време за губене.

— Има приготвена стая за него — каза тя и отпрати носачите към една опразнена спалня. — Внимавайте.

— Не можеш да направиш нищо за него — намеси се рязко Туролф. — Не е помръднал и не е казал и една дума, откакто тръгнахме насам.

— Как можа да се случи това?! — обърна се Фиона към него. — Торн е отличен боец. Твърде сръчен, за да позволи да го изненадат.

— Никой не е безсмъртен — отвърна Туролф. — Торн ще умре със смъртта на воина, точно както би искал. Поразен в битка, с меч в едната ръка и боздуган в другата. Това е смърт, достойна за викинг.

Фиона се надигна на пръсти и изгледа сурово Туролф.

— Не говори така, сякаш вече го няма. Няма да го оставя да умре, чуваш ли ме? Погрижи се за другите ранени; аз ще гледам Торн.

И тя се обърна и тръгна след мъжете, които носеха носилката му.

Торн не издаде и звук, когато го положиха по корем. Фиона взе един нож и умело разряза подгизналите от кръв дрехи. Тайра донесе леген с гореща вода и чисти парцали. Фиона се порови из сандъчето с лекарства, намери вързопчето с билки и ги пусна във водата. Почака няколко минути, за да се накиснат добре, и започна да почиства и дезинфекцира раните на Торн с настройката.

— Няма да умреш, господарю викинг — прошепна му тя на ухото, докато отмиваше кръвта и мръсотията.

Потръпна смутено, когато натисна мястото около раната и от грозната дупка избликна гной.

Тя започна трескаво да изстисква гнойта и да почиства и дезинфекцира раната с различни билки. После поръси направо в нея семена от копър, за да ускори заздравяването. След ден-два, с божията воля, след като инфекцията отминеше, щеше да съшие краищата. А засега я покри с чисто платно, напоено с отвара от невен, и започна да се моли Торн да оздравее.

На следващия ден нямаше почти никаква промяна в състоянието на Торн. Беше загубил много кръв и Фиона реши, че му трябва нещо за възстановяване на загубата. Прати Тайра да набере бял равнец и му свари ободряващ чай. Започна да му го дава на малки глътки, докато той не изпи достатъчно според нея количество.

Когато го втресе, тя помоли да й донесат листа и кора от върба, за да изстиска от тях сок, който да намали треската и болките му.

След два дни се усети магическото действие на семената от копър и отварата от невен. Инфекцията си бе отишла като по чудо, раната беше цялата розова и чиста, Фиона грижливо заши зеещите краища. Сега Торн имаше още един белег, който да прибави към внушителната си колекция. Но макар че тя бе употребила всичките си знания и умения, той не идваше в съзнание.

След като направи всичко, което й беше по силите, Фиона остави Тайра да бди над Торн и отиде в залата да види останалите ранени. Матилда, старица с ограничени лечителски умения, се беше погрижила за повечето от тях, но от нейните методи може би щеше да има повече вреда, отколкото полза. Фиона направи каквото можа, за да поправи щетите от действията на Матилда, и се върна при Торн, но беше толкова изтощена, че заспа, както си седеше на пейката до сламеника му.

Събуди се със силно трепване, когато в стаята влезе Туролф.

— Отивам заедно с Роло на алтинга — каза той, докато гледаше с тъга неподвижното лице на Торн.

— Поне изчакай Торн да се събуди — каза Фиона с едва доловима строгост в гласа.

— Няма изгледи да се събуди — отвърна Туролф. — Но ще се върна след алтинга, за да го изпратя както подобава към Валхала. Сигурно беше, че ще умре, още преди да напуснем бойното поле. Ти само удължаваш пътуването му към Валхала с твоите магии. — И той махна нетърпеливо с ръка. — Остави ме насаме с брат ми. Искам да се сбогувам с него.

Фиона изчака отвън, докато Туролф говореше нещо на Торн на родния си език. След малко той излезе, без да я погледне и без да й каже нито една дума.

След малко при болния влезе Брита и сбърчи нос при вида на кървавите превръзки, които Фиона току-що беше сменила.

— Ще оживее ли? — запита тя. — Туролф май не мисли така. Дори Роло смята, че Торн ще умре. Брат ми отиде с Туролф на алтинга. Ако не беше ти, сега старейшините на алтинга щяха да ме омъжат за Торн. А ето че Роло трябва да ми търси нов съпруг.

Фиона отвори уста, за да отговори както се полага, но се стресна от стона на Торн. Побърза към него с набърчено от тревога чело. Това беше първият звук, изтръгнал се от устата на ранения, откакто го бяха донесли.

— Чуваш ли ме, Торн? Време е да се събудиш.

— Само си губиш времето — каза Брита и царствено се отправи към вратата.

Изтощена, угрижена и ядосана от пренебрежителното поведение на Брита, Фиона загуби самообладание.

— Ти си една отмъстителна кучка, Брита. Не те е грижа за никого освен за тебе самата, а когато нещата не стават така, както ги искаш, прибягваш до коварство, за да си отмъстиш. Нямаш никаква съвест. Не те е грижа дали Торн ще оживее или ще умре.

— А тебе пък защо те е грижа? — подразни я Брита. — Торн те взе за робиня, а после те направи своя курва. Не го е грижа какво ще стане с тебе. Вече си му омръзнала. Всички знаят, че магията ти го държи вързан за тебе.

Лицето на Фиона почервеня от ярост, вените на челото й се издуха. Беше толкова ядосана, че цялата трепереше. Изведнъж стаята започна да се люлее пред очите й. Повдигаше й се неудържимо и тя бавно се свлече на пода.

Брита изгледа безстрастно неподвижната фигура на Фиона. После повика Тайра да се погрижи за господарката си.

— Тя има нужда от почивка — заяви Тайра, докато й вееше с престилката си. — В истинско легло. Преуморена е от усилията да спаси живота на Торн.

— Отнесете я в стаята на Роло — каза Брита и хвърли странен поглед към припадналата. Умът й работеше трескаво, докато премисляше различните възможни причини за припадъка. Ако подозренията й се окажеха верни, съзираше начин да използва положението на Фиона в своя полза. — Ще пратя Матилда да се погрижи за нея.

— Аз ще се погрижа за моята господарка — възрази упорито Тайра.

Не и се искаше онази мърлява старица да пипа Фиона.

— Не. Матилда разбира от тези неща. Ти остани при Фиона. Ще пратя хора да я отнесат в стаята на Роло.

Тайра беше принудена да излезе от стаята, докато старата знахарка преглеждаше Фиона. Тя знаеше, че господарката й не би позволила никой да я докосне, ако беше в съзнание, но сега бе изпаднала в блажено неведение относно краткия, но доста осезателен преглед на Матилда. Когато старицата си тръгна, Тайра я събуди, като размаха едно изгорено перо под носа й.

Брита повика Матилда в стаята си. Когато старата жена влезе вътре, Брита я изгледа въпросително.

— Носи дете — изрече с уверен тон Матилда.

— Сигурна ли си?

— Да. Утробата й расте.

— Можеш да си вървиш, Матилда — махна с ръка Брита.

Когато старицата си тръгна, младата жена остана замислена в стаята си. Питаше се чие ли е това дете. Фиона изобщо знае ли за него? Смяташе, че тъй като Фиона е била интимна и с Роло, и с Торн, не може да знае със сигурност кой е създал детето. Устата й се разкриви в грозна усмивка. Вече притежаваше сведения, които имаше намерение да използва както трябва.

Фиона сбърчи нос и извърна глава от отвратителната воня на горено перо.

— Събуди се, Фиона — подкани я Тайра.

Клепачите й потрепнаха.

— Какво стана?

— Припадна.

Фиона се намръщи, когато осъзна, че е настанена в леглото на Роло. Потръпна от отвращение.

— Защо съм тук?

— Брита каза да те донесат в стаята на Роло. После ме накара да изляза и повика старата Матилда да те прегледа.

— О, господи!

Фиона не можа да не изстене при мисълта, че старицата е опипвала тялото й.

След малко в стаята влезе Брита, а полите шумоляха около глезените й.

— Остави ни — нареди тя на Тайра. — Искам да говоря с Фиона насаме.

Тайра погледна към Фиона, видя я да кимва леко и нерешително излезе от стаята.

— Знаеш ли защо припадна? — запита рязко Брита.

— Да, ясно ми е — отвърна с равен глас Фиона.

— Чие е детето?

Нахалният въпрос остави Фиона без думи.

— Спала си и с Роло, и с Торн — предизвика я Брита. — Знам със сигурност, че Роло е спал редовно с тебе, докато беше тук. Слугите го потвърдиха, както и той самият. Питам се как ли ще приеме Торн тази новина, ако оживее.

Фиона се опита да стане, но падна безпомощно върху възглавниците, защото главата й се замая.

— Не ставай от леглото — нареди Брита. — Тайра ще се грижи за Торн, докато бъдеш в състояние да се върнеш при него.

Фиона нямаше избор. Беше твърде слаба и изтощена, за да стане от леглото. Отпусна се с въздишка и затвори очи. Като се наспи добре, ще може да се справи с коварните интриги на Брита. Тази жена се държеше твърде добре с нея, за да й вярва.

Торн отвори очи за светлината на деня. Твърде много го болеше, за да е във Валхала, затова предположи, че е още жив. Устата му беше суха като пясък, чувстваше отвратителен вкус. Видя Тайра, задрямала на пейката наблизо, и отвори уста, за да поиска бира. Успя да издаде само някакъв стон, който беше по-скоро животински, отколкото човешки. Това обаче беше достатъчно, за да събуди Тайра, която побърза към него и поднесе канче с бира към устните му, а той започна жадно да я гълта.

— Значи, оживя все пак — каза Брита, когато се вмъкна в стаята и се изправи до леглото му. — Стори ми се, че чух шум. Можеш да излезеш, Тайра, аз ще се справя тук. В края на краищата — пусна тя умелата лъжа, — вещите ми грижи върнаха Торн от ръба на смъртта.

— Но… — възрази Тайра.

— Върви — заповяда Брита и избута момичето от стаята. Когато Тайра се отдалечи, тя се приближи с мила усмивка към леглото на Торн.

— Слава на Один, че се събуди — изрече тя и отмахна един кичур коса от челото на болния. — Ужасно се безпокоях.

— Ти си се грижила за мене? — изрече Торн със слаб глас.

Умът му беше още замаян от боледуването, иначе щеше да се сети, че Брита не притежава никакви лечителски познания.

— Да — потвърди тя. — Аз единствена вярвах, че ще оцелееш. Туролф вече беше подготвил изпращането ти във Валхала. Какво мога да направя за тебе, Торн? Искам да измоля прошка за всички мъки, които ти причиних. Можеш ли да ми простиш?

Торн се намръщи. Не можеше да мисли ясно, нито пък можеше да повярва, че Брита е стояла при него през най-страшните му часове. Къде беше Фиона? Нима беше отказала да го лекува? Искаше му се да си спомни нещата по-ясно.

— Фиона — успя най-накрая да изпъшка той.

Усмивката на Брита стана рязка като бръснач.

— Тя е болна.

— Болна? Но… как? Защо?

— Носи детето на Роло — изрече триумфално Брита.

Торн помисли, че не е чул правилно. Брита каза, че Фиона носела детето на Роло?

— Не…

Той затвори очи и потъна в сън.

— О, да, Торн Безмилостни — изрече Брита с наслаждение. — Познавам те. Много си горд, за да приемеш детето на друг мъж. Какво ще правиш сега, надменен викингски боецо?

Смехът й се разнесе като отровен облак над спящия мъж.

Фиона се втурна в стаята на Торн минути след като Брита излезе оттам. Тайра й бе казала, че Торн се е събудил, и тя измъкна от леглото изтощеното си тяло, за да го види с очите си. За съжаление, когато дойде, той отново беше заспал. Но този път тя щеше да остане при него. Докато го чакаше отново да се събуди, донесе гореща вода, изми го и го обръсна. Когато свърши, се отпусна на пейката да си почине. След малко Торн отвори очи и веднага я видя.

— Какво правиш тук? — изхърка той с глас, ръждясал от продължителното мълчание.

Обвинителният му тон я стресна.

— Добре дошъл — каза тя нежно. — Ако не беше лечителското ми умение, отдавна щеше да пируваш във Валхала.

Торн изглеждаше доста объркан.

— Брита каза, че си била много болна, за да се грижиш за мене. Накара ме да повярвам, че нейните познания са ми спасили живота.

— Значи си много объркан, ако й вярваш — навъси се Фиона. Изглежда ли ти на лечителка? До вчера дори не стъпваше тук, за да види какво става с тебе.

Истината в думите на Фиона го заслепи. Наистина беше много объркан, за да повярва, че Брита умее да лекува. Това, че беше жив, го дължеше единствено на Фиона и на огромните й познания за лекарствата. За какво друго го беше излъгала Брита?

— Мислиш ли, че ще можеш да хапнеш нещо? — запита Фиона и погледът й обгърна изтощеното му тяло. — Сипвах ти течности в устата, но не успях да ти дам почти никаква храна.

— Мога да изям и кон — каза Торн съвсем сериозно.

— Ще започнем със супа и хляб, да видим как ще се справиш — и тя се обърна, за да излезе.

— Фиона, почакай.

Тя се извърна в недоумение към него.

— Да?

Той изгледа внимателно лицето й, забеляза, че е бледа и измъчена.

— Брита каза, че си болна.

Фиона се изчерви и отмести поглед.

— Нищо ми няма.

Възнамеряваше да му каже за детето, но чак когато той си възвърне властта над сетивата си.

Погледът на Торн се плъзна по тялото й и се задържа на плоския й корем.

— Носиш ли дете?

Фиона замръзна. Какво му е казала Брита? Само тя можеше да узнае подобно нещо. И вирна предизвикателно брадичка.

— Да.

— Прав ли съм да смятам, че детето е от Роло?

Фиона рязко си пое дъх. Брита вече беше пръснала отровата си, помисли тя с огорчение. Как може Торн да вярва на лъжите й? Не заслужаваше никакъв отговор и тя нямаше да му отговори. Може би ако престанеше да му обръща внимание, той щеше да разбере колко глупаво постъпва.

— Сега се връщам с бульона — каза тя сухо.

— Няма ли да отговориш на въпроса ми? Чие дете носиш?

— Твоето.

— Лъже! — извика Брита, която влезе в стаята тъкмо навреме, за да чуе отговора на Фиона. — Тя беше курва на Роло. Детето е от брат ми. Самият той ми каза, че е спал с нея — няма да ме лъже.

Торн затвори очи, за да избяга от болката, която носеха думите на Брита. Разумът му вече беше достатъчно ясен, за да разсъди, че Фиона не е имала избор, но въпреки това го заболя. Бяха я дали на Роло против волята й и тя е трябвало да му служи в леглото. Това, от което наистина го болеше, бяха нейните лъжи. Защо продължаваше да отрича, че е била любовница на Роло? Макар да знаеше, че тя е приемала Роло в себе си, той още я искаше. Нито гордост, нито отвращение, нито гняв — нищо не беше отслабило нуждата му да я притежава. Наистина беше омагьосан. Щеше да трябва магия, дори по-силна от тази на Фиона, за да разкъса мрежата, която тя бе изплела около сърцето му.

— Лъжите на Брита са напоени с отрова — нападна я Фиона. — Вярвай й, ако искаш, господарю викинг, това вече не ме интересува. Само ми направи едно добро. Отведи ме у дома, за да родя там детето си.

— Не съм в състояние да те водя където и да било — изрече навъсено Торн. — Знам, че си ми спасила живота. Благодарен съм ти.

Фиона сви рамене.

— Това умея да правя най-добре.

Торн я изгледа, видя колко е изтощена и почувства вина, задето е станал причина за преумората й.

— Нека някой друг да ми донесе храната. Ти върви да си легнеш. Всеки момент ще припаднеш, а аз трябва да помисля. Умът ми твърде дълго бездействаше.

— Много добре — каза Фиона и въздъхна. — Бран каза, че няма да е лесно, но никога не съм предполагала колко трудно ще е в действителност.

— Кое е трудното? — запита Брита любопитно.

— Да накарам Торн да разбере, че ме обича — каза Фиона, излизайки от стаята.

— Това е магия! — нападна я Брита, прибирайки полите си, докато другата минаваше край нея. — Тя ти е направила любовна магия.

— Да — измърмори Торн с отпаднал и примирен глас. — Точно това е направила.