Викинг

4

Фиона откъсна поглед от съблазнителното обещание, което блестеше в горещите сини дълбини на очите на Торн. Спомни си пророчеството на Бран и й се прииска да побегне толкова бързо и толкова далече, колкото можеха да я отнесат краката й. Немислимо беше нейното бъдеще да е обвързано с този яростен пират и варварин. Как можеха ръцете му, облени в кръвта на невинни души, да карат плътта й така да тръпне и да пламти? Как можеше тя да гледа твърдите му устни и да иска той да я целуне? Господ да й помогне, защото тя бе изпаднал в опасност и можеше да остави душата си на дявола.

Торн почувства как Фиона се отдръпва от него и бързо се свести. Устата му беше толкова близо до нейната, че чувстваше лекия й дъх на устните си. Какво, в името на Один, правеше сега с нея? Изруга и я отблъсна, осъзнавайки, че ги наблюдават.

— Брита е права — каза той грубо. — Не можем да влезем в къщата. И двамата трябва да идем първо в банята.

Той викна на една робиня, която вадеше вода от кладенеца:

— Донеси чисти дрехи в банята, Тайра, ще се изкъпя, преди да вляза в къщата. Донеси нещо за обличане и за новата ми робиня. Дрехите й са твърде хубави като за робиня.

— Да, господарю — каза Тайра и се отдалечи. — Добре дошъл у дома — подхвърли през рамо красивата девойка.

— Тук имате баня? — запита Фиона.

Досега беше смятала, че викингите не се къпят.

— Да, и то доста хубава. — Торн посочи към една малка кръгла колиба. — Ваната е достатъчно голяма за двама.

Очите на Фиона се разшириха.

— За двама ли?

— Да не си глуха, момиче? Ела, първото ти задължение ще бъде да ме изкъпеш.

Торн хвана ръката й и я повлече към колибата. Вратата беше отворена и той я бутна вътре.

Помещението нямаше прозорци, беше тъмно и пълно с изпарения. Единствената светлина идваше от огъня, който гореше под огромния казан с кипяща вода. Огромна дървена вана бе разположена по средата на колибата, Фиона погледна замечтано към нея, копнеейки да полежи дълго в нея… сама.

След миг трима роби влязоха в колибата и започнаха да пълнят ваната с равни количества топла и студена вода. Когато я напълниха достатъчно, Торн им махна да излязат. Тогава пристигна Тайра, носейки чисти дрехи. Сложи внимателно нещата на Торн на пейката и започна да се съблича.

— Аз ще те изкъпя, господарю.

Торн нетърпеливо махна с ръка.

— Не и този път, Тайра. Фиона ще ме изкъпе.

Фиона изведнъж осъзна, че Тайра и Торн говорят на галски и че девойката навярно е дошла тук от нейната родина.

— С радост ще отстъпя задачата си на Тайра — изрече тя и й се усмихна.

Може би щяха да станат приятелки. Би й харесало.

— Не — изрече рязко Торн. — Тайра ще помага на баща ми и брат ми. Фиона, ти ще имаш задължението да къпеш мен.

Тайра отправи към Фиона поглед, изпълнен с ненавист, и това попари надеждите й да се сприятели с красивата робиня.

— Ако тя не ти хареса, господарю, аз с радост ще те обслужа.

И изхвръкна навън с развяваща се край стройните й глезени пола.

— Ти благородник ли си? — запита Фиона. — Така ми се стори от обръщението й.

— Да. Баща ми е ярл, това по вашему е граф. Той е фаворит на крал Харалд Светлокосия. Помогни ми да се съблека, водата изстива.

— Не, господарю — изрече тя с тон, от който далеч не лъхаше покорство.

— Не ме ядосвай, момиче. — Той вдигна крак на пейката и я накара да коленичи пред него. — Развържи ми сандалите.

Фиона изскърца със зъби и се подчини. Когато свърши, се изправи и зяпна от учудване, като видя Торн да сваля наметалото и туниката и да ги хвърля настрана. Гол, той беше още по-страшен за нея, отколкото облечен. Светли, златисти косми покриваха гърдите му и се сгъстяваха в тъмна пътека по слабините. Тялото му бе набраздено от белези, някои стари, други пресни, все още набъбнали. Дебели жили, подобни на въжета, изпъкваха под загорялата кожа на ръцете и тялото му. Краката му бяха дълги и яки, образец на здравина и мощ. Никъде по огромното му тяло нямаше и капчица тлъстина. После погледът й се спря върху неговата мъжественост и тя пребледня. Той беше в състояние на пълна възбуда. Тя отмести очи.

Торн като че ли не забеляза накъде е отправен погледът й, докато се наместваше във ваната и въздишаше доволно.

— Ела — каза той и я повика с пръст. — Водата е чудесна.

— Ще почакам, докато свършиш — отвърна Фиона.

— Не можеш да ме къпеш оттам. Ще ти разкъсам дрехите, ако не се подчиниш.

Фиона се побоя, че той ще направи точно каквото се закани, ако не го послуша, затова се накани да влезе във ваната, както си беше с дрехите.

— Не, това не ми харесва. Свали си дрехите. Няма да ми цапаш водата. Не за първи път ще те видя гола.

Издайническа червенина пропълзя по шията на Фиона. Би предпочела да забрави за онази среща.

— Може би Тайра…

— Не, Тайра няма да свърши работа. Не отлагай неизбежното. Аз съм господарят, ти си робинята. Свали си дрехите и влизай във ваната.

Гласът му беше суров, неумолим… решителен.

Фиона можеше да се обърне и да избяга, но щеше ли да има полза от това? Почувства как Торн може всеки момент да стане от ваната, както си е гол, и да я накара насила да изпълни заповедта му. Със сигурност никой от домакинството му нямаше да й дойде на помощ. Съдбата на робите беше трудна. Ако не се подчини, ще бъде сурово наказана.

С треперещи ръце тя откопча токата на рамото си. Туниката се свлече до кръста й, разкривайки тънката ленена риза отдолу. После откопча колана на кръста и туниката падна в краката й. Излезе от нея и погледна към Торн, надявайки се, че ще й позволи да остави поне ризата. Но не беше съдено да стане така.

— Всичко. Сваляй всичко. Побързай, водата изстива.

Устните й се свиха примирено, тя измъкна ръце от ризата и я остави също да падне на пода. Влезе във ваната толкова бързо, че Торн едва можа да зърне бялата й кожа, розовите зърна на гърдите и стегнатите хълбоци.

— Забрави сапуна.

Устните му се надигнаха в хитра усмивка, докато поглеждаше многозначително към пейката до стената.

— Защо ти харесва да ме измъчваш? — запита сърдито Фиона. — Да не се страхуваш от магиите ми? Може би следващата ми магия ще те направи безсилен като мъж?

Торн се взря в нея със страх, примесен с гняв.

— Ако мислех така, щях веднага да те убия. Много те бива да омагьосваш мъжете, но не вярвам силите ти да са зли или сърцето ти да е дотам черно, че да ми навредиш. Сапунът, Фиона. Чакам.

Проклинайки викинга под нос, Фиона излезе от ваната и взе сапуна от пейката заедно с тривката. След секунди беше обратно във ваната. Но не и преди Торн да огледа както трябва пищното й тяло. Кожата й беше гладка и без никакви белези, талията тънка, краката дълги и красиво оформени. Гърдите й бяха заоблени и съвършени, с издължени розови зърна с цвета на узрели череши.

— Измий ми гърба — каза Торн, дръпна се към средата на ваната и обърна гърба си към нея.

Фиона насапуниса тривката, заинтригувана от аромата на сапуна. На остров Ман хората правеха сапун от луга и пепел и той не миришеше така хубаво.

— Никога не съм виждала такъв сапун — забеляза тя.

— Идва от Византион. Нашите кораби откарват там кожи, кехлибар, мед, мечове и роби и ги разменят срещу сапун, подправки, коприна, злато и сребро. Не сме толкова див народ, за каквито ни смятат.

Фиона не мислеше така, но мъдро реши да запази мнението си за себе си. Когато насапуниса гърба на Торн, той протегна към нея първо едната си ръка, после другата. След това я накара да насапуниса и краката му, един след друг. После потопи глава под водата и я накара да измие дългата му руса коса. На Фиона много й се дощя да натисне главата му под водата и да го държи така, докато престане да диша. Накрая той взе тривката от нея и изми интимните си части, през което време Фиона обърна глава и гледаше на другата страна.

— Мога ли сега да си вървя? — запита тя, отдалечавайки се полека от него.

Молбата й като че ли го развесели.

— Трябва най-напред да се изкъпеш.

Той излезе от ваната за чиста тривка и се върна, преди тя да усети. Обърна я рязко и изтри гърба й.

Фиона пухтеше притеснена, докато той миеше ръцете й а после и гърдите й. Гледаше я втренчено, сякаш очакваше тя да реагира по някакъв необичаен начин на манипулациите му.

— Мога сама да се измия — каза тя със задавен глас, когато Торн посегна с насапунисаната тривка под талията й.

— Харесва ми да го правя — възрази той, докато прокарваше тривката между краката й.

Фиона прехапа устни, за да не извика. Никой никога не я беше докосвал там. Беше нередно, но бавното движение напред-назад създаваше в нея усещания, от които краката й се разтреперваха и нервите й се опъваха още повече.

— Не прави така. — Едва позна собствения си глас, слаб и немощен. — Моля те, господарю.

Без да обръща внимание на протеста й, Торн остави тривката и пръстите му започнаха да галят и дразнят хлъзгавите от сапуна извивки на тялото й. Фиона не можа да потисне един вик на изненада, когато устата му намери щръкналото зърно и той започна да го смуче. Когато пръстът му се пъхна във влажния й проход, тялото й подскочи.

Той се зарови дълбоко в нея, търсейки и намирайки търсеното. Отдели лице от гърдите й.

— Ти си девствена.

В гласа му се долавяше нотка на доволство.

Тя не отговори. Не можеше.

Изведнъж той я извади от ваната и я отнесе на пейката.

— Ще взема твоята девственост, Фиона. Това е цената, която искам, заради това, че ме омагьоса.

Коленичи пред нея, приковал горящия си поглед към розовите й пълни устни. Мислите му се завъртяха като подхванати от силен вихър, когато си представи какви еротични удоволствия можеше да му даде тя с тази разкошна уста.

Ръката му се върна към тайното й място, а устата отново откри зърната й и той започна да милва стегнатите розови пъпки с език. Пръстите му галеха скритата й нежна плът, влизайки и излизайки, и палецът му откри едно толкова чувствително място, че тя цялата се разтърси под ръката му.

— Не прави това ужасно нещо.

Гласът й трепереше от страх. Тя не знаеше какво става с нея.

— Нищо не съм направил, само изпитвах страстта ти. Задъханото ти дишане и треперенето на тялото ти много ми харесват. Може да си дребна на ръст, но преливаш от страст. Да, Фиона. Ще имам твоята страст, цялата — заяви той дръзко. — А сега ще свършиш. Заповядвам ти.

Фиона нямаше представа за какво говори той. Само знаеше, че се разпада, натрошена на милион парчета, докато най-сладката болка, която някога бе изпитвала, я пронизваше от край до край. Шокът я остави почти безчувствена. Чу Торн да вика името й някъде от много далече, но нямаше сили да му отговори.

Той се отпусна назад на петите си, стреснат от реакцията на Фиона. Беше имал безброй жени. Някои набързо, други след внимателно проучване, но рядко беше виждал жена, която да притежава такава невинна страст като Фиона. Запита се как ли щеше да реагира тя, когато влезе в нея и я доведе до кулминацията със своята мъжественост, а не с пръстите си. Нямаше търпение да разбере това. Не си спомняше някога да се е възбуждал повече или да е бил така готов да вземе някоя жена.

Щеше да я вземе когато и да е — през деня или през нощта, когато го връхлети подтикът да я притежава, реши той. Щеше да тържествува над свежата й плът, докато магията й изгуби власт над него; а после щеше да я продаде на Роло. Насочи се нападателно към нея, но една страшна мисъл му мина през ума.

Ами ако магията й стане още по-силна, след като я вземе? Ако тя никога не му омръзне? Ами ако остане завинаги омагьосан? Ами ако…

Имаше много несигурност и страшни последствия, над които да мисли. Здравият разум му казваше, че трябва да се съпротивлява на неуловимата й съблазън и да се бори, за да се освободи от магията й. Щеше да му е необходима забележителна сила на волята, но само един слаб мъж би се оставил тя да го изкуси със сладостта на тялото си и със съблазнителните си виолетови очи. Изправи се, изпаднал в силни колебания.

Очите на Фиона бяха замъглени, а погледът й — празен. Тя знаеше какво иска Торн и се боеше от болката, която щеше да предизвика насилственото влизане на този исполински викинг. Почувства го да се отмества от нея и се вгледа смутено в него.

— Облечи се! — заповяда той рязко. — Едва не се поддадох този път, но няма да те оставя да ми вземеш душата.

Взе една дреха от пейката и й я подхвърли.

Фиона погледна туниката, направена от груб, домашно тъкан кафяв плат, и набърчи нос.

— По-добре да облека собствените си дрехи.

— Ще носиш дрехи, предназначени за робите ми.

Той облече богати одежди, достойни за благородник, и я зачака да навлече туниката. Когато тя се поколеба, Торн я грабна от ръцете й и я нахлузи през главата й. Грубата дреха увисна върху дребното й стройно тяло като чувал, дращейки нежната й кожа. Той измъкна колана й от купчината мръсни дрехи и го закопча на талията й.

— Ела, Тайра ще ти обясни какви са задълженията ти. Никой друг роб не говори галски. Предлагам ти да се сприятелиш с нея.

Фиона се съмняваше, че Тайра ще я приеме като приятелка. Благодари на бога, че имаше Бран. Без него нямаше да си има никого. Излезе след Торн от задимената баня и се озова под ярките слънчеви лъчи. Първият човек, когото видя, след като очите й свикнаха със светлината, беше Бран.

Очите му светнаха, когато я съзря.

— Добре ли си? — запита той, бързайки да я приветства. Изгледа укорително викинга, когато видя каква груба дреха е облякла Фиона. — Да не ти е направил нещо лошо, дете?

— Зле ли ти изглежда? — запита грубо Торн. — Ние не смазваме робите си, те са твърде ценни. Освен ако — добави заплашително — не направят нещо, което заслужава наказание. Влезте вътре и двамата. Ще получите храна и вода, ако сте гладни. Ние не морим робите си от глад.

Вътрешността на къщата изненада Фиона. Цялата дървения в дългата зала беше резбована, боядисана и варакосана. Изящно бродирани тъкани висяха по стените. Въздухът беше задимен и наситен с миризма на готвено. В средата на голямата зала имаше огнище, в което гореше буен огън; дълъг димен стълб се изкачваше към тавана и излизаше навън през една дупка в него. Над огъня висеше окачен гигантски казан, наглеждан от един роб, чието задължение беше да не оставя яденето да загори. Други роби сновяха около дългата маса, където скоро щеше да бъде поднесена вечерята.

По пейките покрай двете дълги стени на залата седяха мъже, увлечени в разговори и игри. Но всички прекратиха заниманията си, когато Торн влезе в залата заедно с Фиона и Бран. Той махна на Тайра. Тя веднага побърза дойде при него.

— Оставям Фиона засега на твоите грижи — каза й Торн. — Ти говориш нейния език; научи я какви са задълженията й тук.

Тайра наведе глава в знак на покорство.

Торн се запъти към брат си и баща си, без да се обърне повече. Сякаш съвсем забрави за Фиона. Но това съвсем не беше така. Той си спомняше всичко, което бе станало в банята. Никога досега никоя жена не го бе обсебвала така, никога не се бе наслаждавал толкова много на онова, което тя можеше да му даде. Трябваше да призове на помощ цялото си самообладание, за да се измъкне от властната магия на Фиона.

Щеше да я има, да, но както той реши. Когато обособеността му намалее и може да я прецени обективно, без да губи част от себе си, за да я вземе. Беше силен мъж, способен да устои на вълшебствата на Фиона. Мъдро решение беше да я направи своя робиня, помисли той. Щом добиеше контрол над нея, вълшебната й сила щеше да намалее и той щеше да се освободи от магията.

Фиона научи много неща за първите си часове като робиня. Робите се отнасяха почтително към своите господари. Робините държаха главите си наведени, поведението им беше скромно, но това не означаваше, че по-смелите не поглеждаха Торн и брат му с възхищение и лъстиви помисли, Фиона добре осъзнаваше, че надменният й викингски господар е забележителен мъж, и се закле никога да не прави така, че да остава насаме с него. Това, което се бе случило в банята, й бе показало, че когато стане дума за него, силата на волята й се губи. Не че имаше кой знае колко голям избор.

Торн беше твърде опитен за нея. Тя реши при първа възможност да се посъветва с Бран. Ако Торн беше нейното бъдеще, тя трябваше да го научи да я уважава, да се отнася с нея не като със своя собственост, а като с жена, която трябва да бъде оценявана сама по себе си. Но как би могъл той да бъде нейното бъдеще, щом беше сгоден за Брита?

Торн наблюдаваше Фиона с ъгъла на окото си, гледаше я как се движи из залата. Походката й беше грациозна и плавна въпреки грубата туника, с която беше облечена. Той усети, че се втвърдява, когато си представи това съвършено тяло под бодливия домашно тъкан плат. Намръщи се, когато видя Тайра да побутва и смушква Фиона, за да я накара да побърза. Можеше да си представи какви синини остават по бялата й кожа, но трябваше да се въздържи и да не се скара на Тайра. Не биваше да показва пристрастие към някой от робите.

След миг в залата влезе Брита и като по даден знак всички заеха местата си край дългата маса. Яденето се състоеше от овнешко и говеждо печено, поднесено на едри късове върху блюдата, освен това имаше варени яйца, пушена риба, хляб, намазан с прясно масло и мед.

Торн загледа как Фиона носи голяма кана с бира към масата и пълни роговете за пиене. Когато наля бира в неговия рог, горещият му поглед се спря върху нея и той видя как ръката й затреперва. Торн се усмихна, приятно му беше, че може така явно да я развълнува.

Страхувайки се, че Фиона може да разлее бирата по него, той я хвана за китката и взе каната от нея.

— Ти си изморена, върви да ядеш при Бран. Пътуването от Ман беше дълго и трудно. Ние не преуморяваме робите си. Можеш да се заемеш със задълженията си утре сутрин.

— Защо така глезиш тази жена, Торн? — запита Брита, хвърляйки суров поглед към Фиона. — Тя е само една робиня.

— Робите са ценни. Тя струва цяло състояние, ако реша да я продам.

Роло се обади от другата страна на масата:

— Аз я искам, Торн. Кажи цената.

Туролф го чу и се включи в разговора.

— Продай я на Роло, братко. Нека той се справя с нейната магия.

— Аз не вярвам в магии — изсмя се Роло. В очите му се появи сластен блясък. — Освен това — добави той грубо — малко магия в леглото ще ми дойде много добре.

Забележката му предизвика гръмък смях от сътрапезниците, край масата заваляха разни недвусмислени намеци.

— Още не съм готов да я продам — каза Торн. — Когато бъда готов, ще помисля над предложението ти.

Все още в здравата хватка на Торн, Фиона си наложи да го погледне. Не бе разбрала какво си казват мъжете, но от начина, по който я гледаха, можеше да разбере, че говорят за нея.

— Какво каза той? — запита тя.

— Ще ти кажа — намеси се Брита, говорейки на галски. — Роло те иска и Торн обеща да те продаде на него.

Фиона погледна към Торн. Наистина ли щеше да я продаде? Роло беше още по-голям варварин и от него. Неизреченият й въпрос остана без отговор, защото Торн погледна страшно към Брита и повтори на Фиона заповедта си — да вземе храна и да седне да си почива на пейката. Тя избяга в мига, когато той пусна китката й.

— Защо я доведе тук, Торн? — запита Брита. — Само неприятности ще произлязат, помни ми думата. Ти сам казваш, че е магьосница. Колко време ще мине, преди тя да хвърли злата си магия върху някого от нас?

— Брита казва истината, синко — съгласи се Улоф. — Защо настояваш да задържиш тази магьосница? Тя може да ни докара само беди.

— Не искам да чувам нищо повече за Фиона! — изрева Торн и удари с юмрук по масата.

— Много добре — каза Улоф и изгледа мрачно сина си. — Тогава да говорим за твоята сватба. Посочи деня и ще изпратя да доведат някой старейшина, за да извърши церемонията.

Последното, за което искаше да говори Торн, беше сватбата му. Не можеше да се ожени за никоя жена, докато Фиона не вдигнеше магиите си от него.

— Ще помисля — измърмори той.

— По-добре мисли бързо — намеси се Роло. — Не мога да стоя тук вечно. Домът ми има нужда от мене.

— Следващото събиране на тукашния алтинг3 е в края на лятото, преди да паднат първите снегове — каза Улоф. — Всички старейшини ще дойдат. Това е добро време за сватба.

— Казах, че ще помисля — повтори Торн, слагайки край на разговора.

— Разбираш ли езика им? — обърна се Фиона към Бран, след като бе слушала внимателно думите им.

По реакцията на Брита към думите на Торн можеше да съди, че разговорът никак не е харесал на викингската девойка.

— Да — каза Бран, — можах да разбера някои думи. Карат се за тебе.

Фиона се изчерви и наведе глава над чинията си.

— И аз така си мислех. Торн ще ме продаде ли?

— Не е ясно — отвърна Бран, без да я поглежда. — Предстоят ти трудности, Фиона. Трябва да си подготвена. Торн не иска да те продава, но понякога човек е принуден да прави нещо, което не иска, защото няма друг избор.

— Не разбирам.

— И аз. Но аз разчитам руните и се съветвам със звездите. Никога не са ме лъгали. Дори когато сам не ги разбирам, това, което ми казват, винаги се случва. Пророчеството, за което ти говорих преди толкова години, не се е променило. Викингът е твоето бъдеще. Не знам как или защо, но е така.

— Ненавиждам го! — избухна Фиона. — Той се опита да… И тя наведе глава, не можейки да продължи.

— Но не го е направил — напомни й Бран.

Лицето й пламтеше от срам. Досещаше ли се Бран за събитията, които се бяха разиграли в банята?

— Не, но аз исках да го направи. Това, което стори с мене… не мога да го обясня, но беше вълшебно, невероятно. Бих искала да имам майка, за да ме посъветва. Да, и изповедник — допълни тя бързо, — за да ме избави от греховете ми.

— Фиона, Фиона — изрече тихо Бран, потупвайки главата й със съсухрената си ръка. — Не се отчайвай. Не мога да ти кажа какво предстои, но знам края и той е щастлив. Когато му дойде времето, викингът ще започне да те цени, дори ще те обикне. Но трябва да бъдеш търпелива. Научи го с поведението си, че си жена, каквато няма друга по света. А сега си изяж вечерята и легни на пейката. Изминалите седмици не бяха леки за тебе. И ще ти става все по-трудно, преди положението да се подобри — добави той тайнствено.

Фиона не можеше да си представи един надменен варварин, какъвто беше този викинг, да обича някоя жена, още по-малко пък нея. А тя би ли могла да се научи да го обича? Той щеше да я накара да изпитва неща, които според нея бяха греховни. Никога не си беше представяла, че ще се държи разпуснато, но не можеше да намери друга дума за поведението си. Торн бе сторил нещо с тялото й така опитно, че я бе оставил задъхана и искаща още и още. Дълбоко в женското си сърце тя знаеше, че има още нещо освен това, което й бе дал в банята. Имаше наслада, със сигурност, но и среща на душите, нещо, което се съмняваше, че Торн някога ще й даде. Господ да й прости, но тя искаше всичко.

Торн довърши вечерята и остана на масата с баща си, брат си и Роло, след като Брита се оттегли в стаята си, а робите налягаха за сън по пейките и на лавиците в залата. Беше видял Фиона и Бран да си шепнат, а после я загледа жадно как се настанява на пейката и заспива, докато Бран я наблюдава.

— Не можеш да откъснеш очи от нея — обади се Улоф. — Наблюдавах те по време на вечерята, не виждаше никоя друга освен нея.

— Брита е ревнива жена — обади се и Роло. — Не ти завиждам, ако решиш да задържиш Фиона. Склонен съм да повярвам, че наистина си омагьосан. Може би трябваше да послушаш баща си и да убиеш тази жена.

— Ако убия Фиона, това няма да поправи нещата — възрази Торн. — Трябва да я убедя да свали магията по собствена воля. Уморен съм, лека нощ — каза той и се изправи.

Излезе от залата, без да поглежда към Фиона, докато минаваше край пейката, на която спеше тя.

Фиона се събуди със силно трепване. Нямаше представа какво я е събудило. Вслуша се в звуците на нощта, в хъркането на мъжете и бълнуването им и реши, че няма нищо. Пейката беше неудобна и на нея й беше студено. Огънят в огнището бе догорял, а не й бяха дали и никаква завивка. Погледна към Бран и видя, че той спи дълбоко недалече от нея, явно без да усеща студа. Изведнъж една ръка затисна устата й и тя едва не полудя от страх.

— Не се плаши — прошепна някакъв глас на ухото й. — Излез навън с мене, искам да поговорим.

Фиона поклати глава и се опита да ухапе ръката, която й пречеше да извика. Позна гласа на Роло — не искаше да ходи никъде с него.

Без да обръща внимание на съпротивата й, той я смъкна от пейката и я понесе покрай спящите роби, извън залата. Пусна я на земята и махна ръка от устата й едва когато стигнаха доста далече от къщата.

— Какво искаш? — изсъска гневно Фиона. — Нямаш право да ме измъкваш от леглото ми.

— Защо не си в леглото на Торн?

— Защо? Защо трябва да съм в леглото му?

— Ако беше моя робиня, щеше да си в моето легло. Не можах да заспя, мислех само за тебе. Ти лежеше в другия край на залата и чувах как шумоли дрехата ти, когато се обръщаше насън. Разбрах, че няма да имам покой, докато не те взема.

Той я дръпна към себе си. Тя беше като играчка в огромните му ръце, безсилна пред великанската му сила. Започна да се бори с него, но безуспешно. Черно отчаяние се спусна над нея, докато той я накланяше все повече към земята. Тя се замоли за избавление, но се боеше, че никой няма да й дойде на помощ. Беше сама в този чужд свят на гиганти и варвари.

Торн не можа да заспи. Мислите му все се отклоняваха към Фиона, която спеше в залата сред другите роби… и към Роло. Спомни си, че не й бяха дали никакво наметало или одеяло за защита срещу студа, и реши да поправи този пропуск. Стана, уви се с коженото си наметало, намери едно одеяло и излезе от малката стаичка, която му служеше за спалня. Стигна до залата и намери мястото, където спеше Фиона. Сепна се, когато видя, че я няма. Разтърси Бран, за да го събуди.

— Къде е Фиона, старче?

Бран погледна празната пейка, после отново към Торн. Загрижено набърчи чело.

— Не знам, господарю.

— Мислех, че си вълшебник. Вълшебниците знаят всичко. — Той сграбчи туниката на Бран в мощния си юмрук и го разтърси, сякаш беше купчина парцали. — Къде е тя?

Очите на Бран се замъглиха, докато гледаше някъде покрай Торн, към вратата.

— Върви, господарю, тя има нужда от тебе. Бързай.

Торн се вгледа в Бран, опитвайки се да разбере какво означават думите му. След миг разбра и очите му блеснаха. Отметна Бран настрани и се хвърли към вратата. Навън беше тъмно. Долови някакво движение до постройката, където държаха сечивата, и се отправи натам. В следващия миг се впусна в бяг.

Фиона омекна в ръцете на Роло, правейки се, че му се подчинява. Веднага щом се поддадеше на заблудата, тя щеше да го ритне в слабините и да избяга. Задави се, когато той нададе триумфален вик и залепи устата си в нейната. От целувката му й се повдигна. Замоли се да има малко сила, за да го нарани сериозно, и дръпна коляното си назад, готвейки се за удара.

Торн — нейният спасител — се появи като че ли от небето.

— Какво, в името на Локи, става тук?

Роло я пусна така внезапно, че тя падна

— Ти си гост в моя дом, Роло, Човек не злоупотребява с гостоприемството на домакина си. Мислех, че съм напълно ясен, като казах, че никой друг освен мене не може да докосва Фиона.

Роло вдигна рамене.

— Нямам никакво извинение, Торн. Не знам какво ми стана. Моля за прошка.

Торн обаче не се укроти, Фиона стана и отстъпи назад пред яростта му, която поради някаква причина като че ли беше насочена не само срещу Роло, но и срещу нея.

Властният му поглед я прикова на място. А думите му я зашеметиха:

— Трябваше да се сетя, че ще се опиташ да омагьосаш и брата на годеницата ми, Фиона. А след това може би брат ми и баща ми, така ли? Колко мъже искаш да страдат по тебе?