Викинг

11

Привечер на същия ден Фиона седеше в стаята на Торн, докато траеше погребението на Бран. Понеже Туролф не искаше да я вижда, тя беше принудена да оплаква отдалече смъртта на своя наставник и приятел. По едно време Тайра се вмъкна в стаята с поднос, отрупан с храна. Държеше главата си обърната и щеше да излезе, без да каже нито дума, ако Фиона не се беше обърнала към нея.

— Съжалявам, че не можах да кажа на Торн за това, за което говорихме, преди да ме отпратят оттук.

Тайра вдигна глава и Фиона ахна. Лявата страна на лицето й беше цялата в драскотини, горната й устна беше подута, сякаш жестоко хапана.

— Боже господи, какво се е случило с тебе?

Тайра сведе очи.

— Нищо.

Изведнъж Фиона се досети.

— Това е от Улм, нали? Само животно може да се отнася така с една жена.

Тайра вдигна примирено рамене.

— Да. Направих грешка, че се съпротивлявах. Вече няма да правя така.

— О, Тайра, толкова съжалявам. Ще говоря с Торн. Ще му кажа, че искам да те вземем с нас на Ман.

Очите на Тайра светнаха.

— Ще го направиш ли? Не смеех да те помоля. Страхувах се, след като ти си отиде. Знам, че и си ти изтърпяла същото отношение като любовница на Роло. Да спиш с него сигурно не е било никак приятно, особено след Торн.

— Роло изобщо не е лягал с мене — каза Фиона и се усмихна.

Тайра отвори широко очи.

— Но как… — Тя притисна ръка към устата си. — Ти си го омагьосала! Да можех и аз да направя това с Улм!

— Не беше магия, Тайра. Познанията ми за билките ме спасиха. Роло вярва, че съм откраднала мъжествеността му, и донякъде е така. Много беше облекчен, когато Торн дойде да ме вземе.

— Трябва да вървя, преди да са ме потърсили — каза Тайра и погледна плахо към вратата.

— Опитай се тази вечер да избягваш Улм. Ще направя каквото мога, за да ти помогна.

— Благодаря ти, Фиона. Остров Ман е близо до родината ми; знам, че там ще бъда щастлива.

Тя се измъкна от стаята, оставяйки Фиона да се пита как ли ще може да й помогне, когато Торн е толкова твърдоглав и опак.

Фиона заспа пред студеното огнище. Бе придърпала една от кожените завивки от леглото на Торн и се бе свила на пода. Спеше дълбоко, когато той влезе в стаята си. Свещта беше догоряла и той запали друга, а после я вдигна високо, докато оглеждаше малката стая, търсейки Фиона. Видя я сгушена в кожената завивка и напрежението се оттече от тялото му. Коленичи до нея и погали бледата й буза с кокалчетата на пръстите си. Ако беше будна, тя щеше да се учуди на ласкавия му жест. Устните му докоснаха меката абаносова коса на слепоочието й. Нежността, която проявяваше, го учуди и той се отпусна назад, търсейки в сърцето си причината за връхлетелите го топли чувства.

Нямаше нужда Фиона дори да бъде будна, за да го омагьосва, помисли той. Беше пленен, примамен и оплетен от сили, които не разбираше. Страхуваше се, че вече никой не може да му помогне, но това нямаше значение. Той я пое полека и я пренесе на леглото си. След миг вече беше гол и лежеше до нея, мъчейки се да свали туниката и ризата й.

Фиона се събуди със силно трепване, когато разбра, че Торн я съблича. Чувствителните й зърна се стегнаха и се втвърдиха, когато той ги оголи за жадния си поглед. После той сведе глава и леко ги засмука, докато в същото време пръстите му се вплитаха в косата й. Торн вдигна глава и се взря във виолетовите й очи.

— Ще ме спреш ли? — запита той. — Толкова време бях лишен от сладкото ти тяло.

Погледът му се върна към зърната й, осветени от свещта и блестящи от влагата от езика му.

— Не мога да те спра, дори да искам. Ти си два пъти по-голям от мене. Лесно можеш да ми пречупиш врата.

— Мога да измисля по-приятни неща, които да правя с тебе.

Тя затаи дъх, когато загрубелите му пръсти се плъзнаха между краката й и започнаха да я галят и милват. Торн наблюдаваше лицето й, по което играеха отблясъците на насладата. Тялото й се стегна и тя извика, когато той пъхна пръст в стегнатия й отвор. После дръпна ръка и сведе глава към онова място, където допреди миг се намираше пръстът му. Фиона едва не излетя от леглото.

— Торн! Не! Не можеш. Не искаш да…

— Искам да те вкуся, Фиона. Не ми отказвай това.

Тя не можеше да му откаже нищо и устата му породи в тялото й тръпки, каквито не бе усещала досега. Подлудяващият ритъм на езика му, задълбал се в интимната й плът, дразнейки чувствителния възел, я караше да трепери и да се извива под него. Миглите й трептяха над пламналите й бузи. Главата й се люшкаше насам-натам, докато от устата й излизаха нечути звуци.

Торн усети как мускулите й се стягат и вдигна глава, за да я погледне. Суровите очертания на лицето му изпъкваха под трепкащата светлина на свещта.

— Искам да гледам лицето ти, когато ти давам наслада. Искам да знаеш, че не Роло, а аз карам тялото ти да пее.

После той за последен път пъхна пръста си дълбоко в нея и се усмихна доволно, когато тя извика и подскочи. Още преди последната тръпка да напусне тялото й, той раздели коленете й и с мощен тласък навлезе в нея.

Пръстите му се вплетоха в нейните, приковавайки ръцете й отстрани до главата, докато устата му похищаваше нейната. Тя изстена, усещайки собствения си мускусен, сладък вкус на устните му. После той започна да се движи напред и назад в нея, с дълги, силни тласъци, които пронизваха самата й душа.

Когато му се стори, че Фиона ще загине от липса на въздух, той най-накрая прекъсна целувката. Тя зарови лице в шията му, докато той я изпълваше така плътно, че тя не можеше да разбере къде свършва нейното тяло и къде започва неговото. Фиона чу как дишането му се ускорява, докато той продължаваше да влиза и излиза от нея. Гърлен стон се откъсна от устата му, когато отново я доведе до кулминация.

— Хайде, любов моя, последвай ме във Валхала.

Фиона се притисна към него, докато той изливаше семето си в нея, притискайки я към леглото със силата на непресъхващата си жажда.

Свещта беше почти напълно догоряла, когато Фиона се събуди. Лежеше в прегръдките на Торн, заровила лице в шията му, а ръцете му обгръщаха гърдите й. Той се размърда и отвори очи. Тя се запита дали е спял, защото събуждането му беше мигновено. Ръката му обхвана по-плътно гърдата й, а след това се спусна надолу, за да си поиграе с мъхестото гнездо между краката й.

Тя се напрегна, но моментално се отпусна и го остави да си играе с нея, докато тялото й постепенно се възбуждаше. Как може такъв едър и силен мъж като нейния викингски съпруг да бъде толкова нежен? После изведнъж си спомни последните му думи от снощи към нея. Беше я нарекъл своя любов. Лека въздишка се откъсна от устните й.

Торн долови въздишката и ръката му замръзна на бедрото й.

— Какво има?

— Ти разбра ли какво каза?

— Кога?

— Когато… се любехме.

— Може би съм казал много неща, но не си спомням повечето от тях.

Фиона сви вежди. Защо мъжете трябва да бъдат толкова безчувствени?

— Нарече ме своя любов. Обичаш ли ме, Торн? Любовта към мене ли те доведе при Роло, за да ме поискаш отново?

— Любов ли? Тази дума ми е чужда. Викингите нямат време за сантиментални приказки. Викингските бойци се женят, за да имат деца, да има кой да управлява дома им, по политически или материални причини. Ние уважаваме съпругите си, но рядко ги обичаме. Понякога викингските жени се сражават редом с мъжете, сръчно размахват мечове и боздугани… Разводът е лесно нещо при викингите. Ако не си подхождат, трябва само да обявят намерението си пред свидетели. Повечето мъже си вземат любовници, но съпругите им рядко възразяват.

— Християните се женят за цял живот — изрече Фиона. — Понякога отначало не се обичат, но любовта идва с времето. Викингските жени може да позволяват на мъжете си да имат любовници, но аз няма да го позволя.

— Ще се научиш да приемаш викингските обичаи.

Фиона въздъхна тежко.

— Правиш нещата много трудни за мене.

— Защо?

— Как може да те обичам, когато си толкова упорит и не приемаш любовта ми?

Въпросът й толкова го разтревожи, че той остана без думи. Когато най-накрая успя да проговори, изрече:

— Кой е казал, че те обичам? Никога не съм молил да ме обичаш. Нито съм искам да ме омагьосваш. Магическата ти песен ме привлече на твоя остров, а после ти открадна душата ми.

— Глупак си, ако вярваш в това. Познавах те още от времето, когато бях достатъчно голяма, за да разбирам. Не знаех името ти, но знаех, че един викинг ще дойде на Ман и ще ме пожелае — това винаги е било част от моя живот. Не исках да повярвам на пророчеството на Бран до деня, когато ти ме отвлече.

— Как ще го обясниш? — запита Торн, без да престава да я гали. — Твоят магьосник ли ме привлече на Ман? Не мисля — отговори той на собствения си въпрос. — Не, не глас на мъж чувах в шума на вълните и плясъка на веслата. Защо вярваш, че сме обречени да бъдем заедно?

— Защото бог така е пожелал. Бог и келтските божества на Бран. Той каза, че ние двамата ще се обичаме цяла вечност, Торн, но ти, изглежда, си доста труден за обичане.

— Помолих те да се омъжиш за мене, нали?

— А после се разведе с мене.

— Ти каза, че твоят бог не признава развода ни.

— Така е. Но аз ще бъда твоя съпруга само ако ме обичаш. Говоренето за любов започна да изнервя Торн.

— Никога няма да те напусна; това достатъчно ли ти е?

— Не.

— Ако склоня да те задържа като моя съпруга, а не като любовница, трябва ли да искаш нещо повече от мене? Ако призная, че те обичам, никога няма да знам дали говори сърцето ми или това е резултат от магия.

— Имаш ли сърце, господарю викинг? — предизвика го Фиона.

— Вярвам, че го разкрих пред тебе.

— Ти ми показа своята страст. Това не е достатъчно, Торн.

— Достатъчно е — отсече той и я дръпна под себе си. — Дадох ти от себе си повече, отколкото съм давал на която и да било друга жена. Толкова дълго бях обсебен от тебе, че дори не си спомням кога не е било така. А сега ще те имам.

Той разтвори краката й и проникна в нея. Тя го обгръщаше плътно, извънредно плътно и той изстена от удоволствие.

— Защо си толкова упорит? — изпъшка Фиона, докато се движеше в ритъм с дългите му, силни тласъци.

— А ти защо трябва да искаш любов, когато така и така ме притежаваш? — отвърна Торн, но в следния миг умът му престана да действа и тялото започна да взема връх.

— Защото без любов това, което правим, няма никакъв смисъл — прошепна Фиона, докато той превръщаше страстта й във всепоглъщащ пламък.

Торн не я чу. Тялото му бе замряло в очакване на кулминацията му и след миг той изля семето си. Последният му тласък изпрати Фиона отвъд границата на усещанията.

Торн стана от леглото още на зазоряване. Фиона се събуди, когато го усети да се раздвижва. Не беше имала време да говори с него за Тайра и възнамеряваше да го стори сега, преди Улм отново да я е наранил.

— Торн, трябва да говоря с тебе за Тайра.

Той запали нова свещ и се надвеси над леглото.

— Мислех, че ще поспиш още. Не може ли този разговор да почака? Да не би тя да е направила нещо, което да те е ядосало? Между нас няма нищо. Тя беше моя любовница дълго преди да те доведа тук.

— Тайра не ме ядосала. Искам да я вземем с нас на Ман. Тя е твоя робиня, нали? Ти решаваш какво да правиш с нея.

Торн присви подозрително очи.

— Защо толкова си се загрижила за нея?

— Улм я е наранил сериозно. Без твоето покровителство тя ще стане плячка на мъже, които ще се отнасят зле с нея.

Торн сви рамене.

— Така правят викингите. Някои мъже са груби любовници. Тайра скоро ще се научи как да им се харесва.

Фиона се вбеси.

— Тайра е една беззащитна жена! Защо да я оставяш тук, за да я пребива Улм? Ти никога не си се държал грубо с мене. Не всички мъже са еднакви, дори викингите. Тя ти принадлежи. Ще оставиш ли други да се разпореждат с твоята собственост?

— Ти си моя собственост и те вземам със себе си — възрази Торн.

Глупак, помисли Фиона. В очите на бога те бяха съпруг и съпруга, не мъж и неговата робиня.

— Как да остана с мъж, който не ме обича?

— Точно както аз можах да се оженя за вещица, която открадна сърцето ми — и той й се усмихна шеговито. — Колко силно искаш да вземеш Тайра с нас на Ман?

— Ужасно. Тя и братовчед ти Арен се харесват.

— Значи това било. Много добре, Тайра може да дойде с нас.

Лицето на Фиона светна.

— О, Торн, благодаря ти!

— Ще го направя само ако доброволно останеш с мене.

— Като твоя съпруга ли?

Торн замълча и мълчанието му трая толкова дълго, че Фиона започна да се бои, че изобщо няма да получи отговор. Накрая той изрече:

— Да, ако го желаеш. Ще се оженим отново. Ти си моя, Фиона. Никой друг мъж няма да те има. Само като се сетя, че Роло те е притежавал, ми иде да го убия.

— Мъжете са странни създания — произнесе замислено Фиона. — Съмнявам се, че някога ще разбера извратената им природа. Предполагам, че няма нищо, с което да те убедя, че Роло никога не е лягал с мене, затова няма да се старая. Няма нужда да се женим повторно, защото никога не съм преставала да бъда твоя съпруга. Моята християнска религия не вярва в развода и не признава никакви изключения.

Торн отметна глава и се разсмя.

— Значи, постигнахме съгласие. Ти ще останеш в леглото ми, а аз ще се опитам да забравя, че си била любовница на Роло.

Фиона изсумтя възмутено, когато той изведнъж се изправи, без да обръща внимание на сърдития й протест.

— Трябва да вървя. Днес ще изпратим баща ми във Валхала. Всичко е готово. Трябва само да поднесем факела към дракара и да го отпратим в открито море. Той ще отиде във Валхала с всичките си притежания. На другия ден отплаваме към Ман. Цялата ми собственост е натоварена на петте ми дракара и всичко е приготвено за път. Ако не тръгнем сега, ще се наложи да стоим тук до другото лято, а предполагам, че не ти се иска да прекараш няколко месеца затворена в стаята ми.

— Ще бъда готова — каза Фиона. — Ще кажеш ли на Тайра?

— Да, когато минавам през залата.

И той тръгна да излиза.

— Торн!

Той спря и се обърна към нея.

— Какво?

— Ако пак ми споменеш за Роло, ще ти направя това, което направих и на него.

— И какво е то? — запита той любопитно.

Тя му се усмихна сладко.

— Ами лиших го от мъжествеността му.

Гъста мъгла виснеше над залива, когато петте дракара, натоварени със сто и петдесет мъже и всичките движими имущества на Торн, вдигнаха котва и отплаваха с отлива. Фиона седеше свита под навеса, опънат специално за нея на палубата на кораба на Торн — „Гарванът на Один“. Въздухът беше студен и влажен, затова тя придърпа една кожа и я уви около себе си, за да се предпази от студа. Не се чувстваше добре тази сутрин и го приписваше на вълнението от това, че се връща на родния си остров.

Щеше да е чудесно да види отново баща си, помисли тя с копнеж. Горкият човек сигурно се е разболял от притеснение заради нея. Тя се надяваше, че мъжете, които Торн беше оставил на Ман, са го управлявали с мир в негово отсъствие, и се молеше дано нейните сънародници да преуспяват под управлението на викингите.

С напредването на деня Фиона установи, че започва да страда от морска болест. Беше доста изненадващо, защото това не й се бе случило, когато пътуваше от Ман за родината на Торн. Насили се да преглътне горчилката, която се надигаше към гърлото й, и да се съсредоточи върху несигурното си бъдеще с мъж, който я искаше, но отказваше да признае, че я обича. Дълбоко в сърцето си Фиона вярваше, че Торн я обича. Усещаше го с всеки дъх, който си поемаше, чувстваше го всеки път, когато той се любеше с нея. Запита се дали Торн осъзнава, че и тя го обича.

На три дни път от Каупанг Фиона седеше, дремейки в лятната горещина, докато дракарът леко пореше вълните. Изведнъж тя загуби представа за времето и мястото, когато едно видение започна да се оформя пред вътрешния й поглед. Видя орди от северняци да обсаждат родния дом на Торн и да изненадват Туролф неподготвен и без достатъчно бойци. Също като предишното нападение, но още по-лошо. Този път Торн не беше наблизо, за да дойде на помощ.

Викът на Фиона събуди Торн и той побърза към нея, докато хората от екипажа я гледаха с ужас и почуда. Очите й бяха изцъклени, тя трепереше силно. Той коленичи до нея и я прегърна.

— Какво ти е? В името на Один, плашиш хората с това странно държание.

Фиона полека се свестяваше.

— Трябва да се върнем.

— Какво? Да не си луда? Вече три дни плаваме, жено.

— Туролф има нужда от тебе. Конниците от север са се върнали и домът ти е обсаден. Послушай ме, Торн, няма да те лъжа за това.

Торн я изгледа продължително.

— Не, няма да ме излъжеш. Кажи ми какво видя.

— Това, което ти казах. Почти нищо друго.

— Караш ме да се върна, макар че Туролф заплашваше да ти отсече главата?

— Туролф е твой брат. Ти го обичаш. Трябва да го спасиш.

Без да откъсва поглед от нея, Торн подвикна на моряците да обръщат кораба. Те се подчиниха без никакво колебание. Кърмчията полека завъртя кораба и останалите дракари го последваха. След малко петте кораба вече пътуваха в обратната посока.

След три дни хвърлиха котва в Каупанг. Посрещна ги Улм. Главата му беше превързана, стъпваше внимателно с десния си крак. Беше се укрил в селото, след като нашествениците бяха ограбили имението, затова пръв бе видял дракарите на Торн да се връщат.

— Нападнаха ни преди три дни и плениха брат ти. Държат го за откуп — каза той на Торн. — Вече пратихме известие на краля. Но се съмнявам, че той ще отвори съкровищницата си, за да плати откупа.

— Къде са враговете сега? — изрече рязко Торн. — В имението ли са?

— Къщата изгоря — отвърна Улм. — До основи. Врагът лагерува край брега на фиорда, заради откупа. Вече отведоха робите, ограбиха имуществото на Туролф, но не им беше достатъчно. Пратиха ме в селото да искам пари от селяните. Те нямат и затова пратиха човек при краля.

— Колко са враговете?

— Поне сто и петдесет бойци — каза Улм. — Промъкнаха се във фиорда под прикритието на нощта и нападнаха призори, ние още спяхме. Известихме Роло. В момента събира ярловете, които са ни съюзници, за да защитят Туролф. Те непременно ще дойдат. Земите на Туролф, изглежда, не са достатъчни на северняците, затова ще искат да завладеят и околните.

— Роло е наш съюзник — потвърди навъсено Торн. — Въпреки противоречията, които имахме, ще е в полза и на двама ни да обединим силите си. Той ще ни се притече на помощ, за да спаси земите си.

Улм изгледа мрачно Фиона.

— Откъде разбра, че трябва да се върнеш? Магьосницата ли те предупреди?

— Достатъчно е, че съм тук — отсече Торн. — Не се занимавай с Фиона. Няма време за губене. Ще отведа хората си в, дома на Роло, за да обмислим заедно как да спасим Туролф. Ти можеш ли да дойдеш с нас?

— Да. Стига ми да имам поне една здрава ръка, за да въртя меча, и един крак, на който да стоя.

Фиона бе сметнала, че завинаги е напуснала дома на Роло, но сега отново се намираше там, в същата къща, където той неуспешно се беше опитвал да я похити. Гигантът никак не се зарадва, че я вижда, когато тя и Торн прекрачиха прага му. Изгледа я кисело и повече не й обърна внимание. Фиона се опита да не се набива на очи, докато се движеше из залата, помагайки на слугите да приготвят храната за многото мъже, които бяха пристигнали, за да защитят земите си от нашествениците.

Първата среща на Торн с Роло беше хладна, но заради брат си Торн остави настрана неприязнените чувства и заедно с Роло и останалите ярлове започнаха да кроят планове как да разбият неприятеля. Торн предложи да потеглят в полунощ и да нападнат призори. Постигнаха съгласие да не се плаща никакъв откуп. Щяха да се бият за свободата на Туролф и да победят, защото Тор беше на тяхна страна. След като постигнаха съгласие, ярловете се разотидоха, за да съобщят на бойците си какво им предстои.

Фиона намери място на една пейка в препълнената с хора зала и седна да чака Торн. Видя го да влиза в залата, после зърна как Брита, която до момента беше успяла да избягва, се промъква към него и му шепне нещо на ухото. Фиона кипна вътрешно. Тази жена никога ли няма да се примири? За негова чест Торн отпъди с нетърпелив жест жената, която се беше опитала да го убие. После видя Фиона и се отправи към нея.

— Всичко е готово — каза той и се отпусна на пейката до нея. — Не ми харесва, че трябва да те оставя тук с Брита, но съм уверен, че можеш да се справиш с нея. Само не забравяй — продължи, притискайки я към себе си, — че ми принадлежиш. Накарах Арен да обещае, че ще те отведе обратно на Ман, ако загина в битката. Няма да те оставя тук на Роло.

Вгледа се в лицето й.

— Имала ли си видения, които да предсказват смъртта ми, Фиона?

Тя поклати глава.

— Не видях нищо друго освен това, което ти казах. Не мога да предизвиквам виденията си. Те идват сами и рядко виждам нещо за себе си.

Торн стисна ръката й и я накара да стане от пейката.

— Ела навън с мене. Искам да останем за малко насаме, преди да тръгна в битката срещу датчаните.

Фиона усещаше как очите на Брита се забиват в гърба й, докато тя и Торн излизаха от залата, хванати за ръка. Минаха покрай хъркащите мъже и отидоха в овощната градина недалече от къщата. Торн спря, облегна се на едно дърво и обгърна Фиона с две ръце.

— За какво искаш да говорим? — запита тя.

Лунната светлина се отразяваше в очите му, превърнали се в неспокойни сини дълбини, изпълнени с желание.

— Торн, аз…

Думите й изведнъж секнаха, когато устата му плени нейната в една дива, буреносна целувка. Тя усети как мъжествеността му се опира в нея и бързо се издува. Изстена срещу устните му, когато ръцете му започнаха да изследват тялото й, галейки чувствено гърдите, хълбоците и бедрата й.

Той я подлудяваше; плътта й гореше, сърцето й биеше диво. Ръцете му обхванаха седалището й и той я притисна към себе си.

— Вдигни си краката на кръста ми — заповяда Торн с дрезгав глас, докато нетърпеливо запретваше туниката й нагоре. — Искам те сега. Бойната стръв тупти във вените ми и ти си единствената жена, която може да я утоли.

Фиона обви ръце около врата му, докато той вдигаше своята туника и телата им се сливаха.

— Сигурен ли си, Торн? — запита тя. — Аз ли съм единствената жена, която може да задоволи жаждата ти? Нима Брита не ти се предложи тази вечер?

Торн я задържа здраво и проникна дълбоко в кадифената й плът, стенейки от удоволствието, което винаги постигаше с нея.

— Брита се опита да ме убие; не искам да имам нищо общо с нея. Обсебен съм от тебе, Фиона; никоя друга жена не ме привлича. Когато хвърли магията си върху мене, дори не знаеше колко силно ще ми подейства.

Той започна да се движи бавно, влизаше и излизаше, местейки тялото й, за да посреща по-добре тласъците му, а неговата масивна ерекция я разпъваше и изпълваше, докато устата му обсебваше нейната и целувките му я оставяха без дъх. Тя се възнасяше в небесата, тялото й трепереше, докато той непрекъснато влизаше и излизаше, докарвайки я до лудост с тази толкова интензивна наслада, че й се струваше, че може всеки момент да умре. Торн прекъсна целувката и зарови лице между гърдите и, докато тя се разтърсваше в кулминацията си. После и той отпусна юздите на собствената си страст, разтърсвайки я с тласъците си, стенеше и викаше името й, докато потъваше във вълните на екстаза.

Фиона го прегръщаше силно, с отчаяние, породено от страха. Ами ако го ранят в битката? Ако умре? Как ще живее без него? Потърси видение, но не успя. За какво й беше дарбата, ако не можеше да я използва, когато поиска? Измърка протестиращо, когато Торн я пусна да стъпи на земята и смъкна туниката й надолу.

— Време е да тръгваме — каза той, поглеждайки докъде се е качила луната на небето.

— Внимавай, Торн, моля те.

Той й се усмихна.

— Толкова много ли те е грижа за мене? Или си решила, че съм по-добър любовник от Роло?

— Дяволите да те вземат! Не знам защо изобщо ме е грижа — изфуча ядосано Фиона. — Ти си арогантен, надменен и ужасно твърдоглав. Може би ми е жал за човек, който има толкова малко ум в главата. Или просто изпитвам неприязън.

Той сграбчи раменете й и се взря във виолетовите дълбини на очите й.

— Истината, Фиона. Кажи ми истината. Интересува ли те какво ще стане с мене?

Тя си пое дъх.

— Да. Интересува ме. Съдено ни е да бъдем заедно, независимо дали вярваш в това или не. Ти си единственият мъж, който е… лягал с мене.

Щеше да каже „който ме е докосвал“, но нямаше да е вярно. Роло я бе докосвал и това беше отвратително преживяване.

Торн се намръщи.

— Не съм искал любовта ти. Няма да знам какво да правя с нея. Не знам защо, но това, че аз те интересувам, има значение за мене. Преди никога не съм искал да знам какво мисли някоя жена за мене, но поради някаква необяснима причина ми харесва да знам, че ти се интересуваш от мене.

Фиона му се усмихна блажено.

— Така ли?

— Наистина. Започва да ми харесва да съм омагьосан.

— Това означава ли, че вярваш, че никога не съм била любовница на Роло?

— Стига толкова, Фиона. Не ми задавай въпроси, чиито отговори не ми харесват. Все още те искам; това трябва да ти е достатъчно. Когато съм в тебе, нищо няма значение — само искам да те любя и да бъдеш моя. Мисълта да те притежава друг мъж ме подлудява и не мога да се контролирам.

— Ти ме обичаш, Торн — изрече снизходително Фиона. — Един ден, заклевам се, ще го признаеш. Бран каза, че този ден ще дойде, и предполагам, че трябва само да бъда малко по-търпелива. Върни се скоро при мене, господарю викинг.

Тя се надигна на пръсти и леко целуна устните му. После се обърна и хукна към залата.

Торн не се и опита да я спре. Докосна устните си с твърдата възглавничка на палеца и се усмихна.