Викинг

14

Фиона почиваше в прегръдките на Торн, дишайки неравномерно, докато бавно възвръщаше свързаната си мисъл. Задъханото му дишане и гръмкото биене на сърцето му й говореха, че и той изживява същото. Но и двамата не знаеха, че Брита ги наблюдава през една цепнатина на вратата. Не можеха да видят израза на необуздана ярост, изписан на лицето й, когато тя тихичко се оттегли.

— Какво чувстваш сега? — запита Фиона, спомняйки си какво й беше казал Торн малко преди устните и ръцете му да я накарат да забрави дори собственото си име.

Беше й казал, че ще може по-добре да обясни какво чувства, след като отново се люби с нея.

Торн я погледна въпросително. Знаеше, че тя настоява за определен отговор, но беше забравил какъв е въпросът. После си спомни. Беше го питала дали я обича.

— Чувствам се така, сякаш все още съм обсебен — въздъхна той. — Сякаш ме притежаваш телом и духом.

Фиона усети как я бодва острието на разочарованието. Този упорит мъж, беше невъзможен. Преди броени мигове почти бе признал, че я обича. Сега приписваше чувствата си на магия. Ако тя беше някоя обикновена жена, която не умее да прави изключителни неща, може би Торн щеше да приеме любовта й и щеше да й отвърне със същото.

— Искам те в леглото си всяка нощ — заяви Торн. — Вече няма да допусна между нас да има студенина.

— Ами Брита?

— Какво Брита? Тя е нищо за мене. Ако я исках в леглото си, сега тя щеше да е в ръцете ми, а не ти.

— Скоро ще стана огромна. Някои мъж си вземат любовници, когато жените им са бременни.

Сините очи на Торн се спряха на корема й. Тя усети изгарящата им топлина и се опита да се прикрие, но той не й позволи.

— Ще е необходимо нещо повече от издут корем, за да ме отблъсне от тебе. Има начин нещата да се правят, без да навредя на тебе или на бебето. Все още ми е трудно да повярвам, че детето наистина е мое.

— Повярвай — отговори кисело Фиона.

— Искам син, Фиона — каза Торн с типичното мъжко нахалство. — Може да родиш и дъщеря, след като ми дадеш няколко синове.

— Ще вземеш каквото ти се дава — прикри усмивката си Фиона.

Торн говореше като мъж, който има намерение да остане завинаги със съпругата си. Единственото, което би направило нещата съвършени, беше безусловната му любов. Но това нямаше да стане, докато тя не докажеше, че не е вещица и че не е прибягнала до магия, за да го покори.

На следващия ден Туролф се върна от алтинга. Сам. Роло не беше с него. Той ужасно се зарадва, че вижда Торн жив и здрав да се упражнява в двора с един от воините си. Братята се прегърнаха и радостно започнаха да се тупат по гърбовете.

— Мислех, че се връщам, за да изпратя брат си във Валхала — каза Туролф със задавен от вълнение глас.

— Трябва да благодарим на Фиона за оздравяването ми — беше отговорът на Торн.

Туролф се намръщи.

— Няма да благодаря за нищо на тази магьосница. Тя ни докара нещастия още със самото си пристигане. Дължиш живота си на собствената си воля да оживееш и на силното си телосложение. Влиянието й върху тебе ме плаши, Торн. Трябва повече да се опитваш да се пазиш от магиите й.

— Фиона носи детето ми. Не е магия, че семето ми расте в корема й.

— Не, това е шега на Локи — изрече навъсено Туролф.

— Кое е шега на Локи? — запита Брита, приближавайки се.

— Фиона носи детето на Торн — обясни Туролф.

— Не, тя носи детето на Роло — каза твърдо убедена Брита. — Къде е брат ми? Питай него. Той ще потвърди думите ми.

— Роло не се върна с мене. Уреди си брак, докато участваше в алтинга — каза Туролф. — Ще се ожени за Рика, по-малката дъщеря на Гарм Черния. Та е на четиринадесет години, узряла за женитба. Роло отпътува за имението на Гарм, за да се срещне с нея. Ако я одобри, ще се оженят тук. Каза да ти предам, че ще се върне преди зимата с новата си съпруга.

— Ами аз? — извика Брита. — Той трябваше да ми намери съпруг на този алтинг. Намерил ли е?

Туролф сви рамене.

— Опита се, но вестта за ужасната ти постъпка се беше разпространила из цялото събрание. Не беше нужно много време, за да узнаят всички, че си се опитала да убиеш Торн. Никой мъж не пожела да се сгоди за тебе.

— Кой им е казал? — изфуча Брита и изгледа Туролф така, сякаш подозираше, че той е виновникът.

— Подозирам, че е някой от моето имение. Хората говорят. Не е лесно да се скрие такава постъпка, която едва не свърши с трагедия.

— Какво да правя сега? — заокайва се Брита. — Не мога вечно да живея в дома на брат си. Съпругата му може да не иска друга жена да й се мотае в краката.

— Трябваше да помислиш за това, преди да ми дадеш отровата — обади се Торн с остър глас. — Ако Роло не намери мъж, който не е и чувал за тебе, ще си останеш стара мома.

Тя се обърна към него с пламнали от гняв очи.

— Ти трябваше да бъдеш мой съпруг! Бях заслепена от ревност. Не знаех какво правя. Кълна се, че все пак ще бъдеш мой, Торн Безмилостни — изсъска тя. — Когато бебето, което носи Фиона, заприлича на брат ми, ще се опомниш.

Тя се извърна рязко и се отдалечи.

— Аз бих внимавал с нея — предупреди го Туролф. — Върни се у дома с мене. Нужна ми е помощта ти. Трябва да построя нова къща, преди да е настъпила зимата.

— Ще ти помогна на драго сърце, Туролф, но няма да оставя Фиона изложена на омразата на Брита.

Туролф го изгледа втренчено.

— Брита се кълне, че детето е от Роло. Ти имаш само думата на Фиона, че е твое.

— Според Фиона — каза Торн, спомняйки си обясненията й, че е направила Роло импотентен с билки — той никога не е спал с нея.

Неверие се изписа на лицето на Туролф.

— И ти й повярва? Само Роло знае истината.

— Той ще го отрече, разбира се — натърти Торн. — Никой мъж няма доброволно да признае, че една жена го е лишила от силата му.

— Така ли ти каза Фиона? Че Роло е бил безпомощен с нея? — Смехът на Туролф беше гръмък и безпощаден. — И двамата знаем, че това е лъжа. Виждали сме го как взема жените още окървавен от скорошна битка. Имал е няколко любовници. Това, което тя ти е казала, е смешно.

Торн сви вежди. Забележката на брат му не беше лишена от основание. Сега твърдението на Фиона не му се струваше толкова истинно. Нима някакви билки могат да направят безсилен такъв мощен мъж като Роло? И той сериозно се замисли. Като че ли доста лекомислено се беше доверил на Фиона.

— Е, братко, ще се върнеш ли у дома с мене? — подкани го отново Туролф. — Без Фиона, разбира се. Не съм си променил мнението за нея. С бебе или не — не е добре дошла в къщата ми.

— Няма да вземам никакви решения, докато Роло не се върне, за да потвърди или да отрече думите й.

— Добре, така да бъде — съгласи се Туролф. — Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш. Радвам се, че не стана нужда да изпращам брат си във Валхала при нашия баща. Сега трябва да вървя, Торн. Има много работа за вършене.

Те си стиснаха ръцете и Туролф се отдалечи. Фиона наблюдаваше разговора им от края на горичката близо до къщата. Беше отишла да събере билки, преди сланата да е попарила полезните растения, които можеше да намери в тази студена страна. Кошничката й вече беше пълна и тя изтича към Торн.

— Къде беше? — запита той, когато тя се изравни с него.

— Събирах билки. Някои растения са ми непознати, но има и такива, които веднага разпознах. Туролф замина ли?

— Ти си ни чула?

— Да. Изненадах се, че не тръгна с него. Ще трябват много хора, за да се построи нов дом, преди да е дошла зимата.

— Той ще прати да ме повикат, когато има нужда от мене.

— Не се чувствам добре в дома на Брита. Усещам опасност. Трябва да се махнем оттук, Торн.

— Няма къде да отидем — каза той. — Вече проверих в селото, няма празни жилища. Нямаме друг избор, освен да се възползваме от гостоприемството на Роло.

Фиона потръпна. Това никак не й харесваше. Отвсякъде я дебнеха опасности; тя чувстваше как кръгът се сключва бавно около нея.

Някои от хората на Торн решиха да останат с него, спяха в залата в дома на Роло и се хранеха с неговите хора. За всички беше ясно, че Арен и Тайра се сближават, Фиона се зарадва, че има хора, които намират щастие сред всеобщия смут. Но въпреки близостта в леглото тя не знаеше какво е в действителност отношението на Торн към нея. Той не й позволяваше да спи другаде освен в неговото легло. Но имаше моменти, когато тя го улавяше как я гледа като че ли с укор. Фиона чувстваше със сърцето си, че той не е напълно убеден, че детето, което тя носи, е от него. Но благополучието й не му беше безразлично и той настояваше всяка сутрин тя да проверява съдържанието на сандъчето си с лекарства, за да се увери, че всичко си е на мястото. Очевидно вярваше на Брита дори по-малко, отколкото на Фиона.

Един ден Брита впрегна едно пони в каручката си и отиде в селото. Фиона с облекчение наблюдаваше заминаването й. Странното усещане за надвиснало нещастие не преставаше да я преследва. Само дето никакво видение не й се явяваше, за да разбере от кого или от какво трябва да се страхува.

Надвечер същия ден Брита се върна от селото с лукаво изражение. Никой не знаеше за какво е ходила там, но на Фиона това изобщо не й хареса.

В следващите дни тя се занимаваше изключително със събиране на билки и ги окачваше на тавана, за да изсъхнат. Времето вече много застудя, а нощем ставаше още по-зле. Затова беше благодарна, че споделя леглото на Торн и топлината на тялото му. Той продължаваше да се люби с нея, но Фиона знаеше, че все още изпитва сериозни съмнения относно детето, което растеше в утробата й. Макар да не й казваше нищо, несигурността се усещаше съвсем ясно и тя я виждаше в ледените дълбини на очите му.

В една хапещо ледена нощ Торн се любеше с нея страстно и разгорещено, като истински свиреп викингски боец. Оголи тялото и за жадния си поглед, а после я зацелува и си запроправя бавно път надолу по корема й чак до пухкавото гнездо между краката й. Когато сниши глава към нея и започна да я люби с уста, тя изпищя и се стегна. Той пъхна леко език във влажната топлина на горещия й проход. Гърлените звуци, които се изтръгваха от устата й, го подканваха без думи и той пъхна пръста си в нея.

Фиона трепереше неконтролируемо. Пръстът му я подлудяваше. Когато той притисна устни там, където допреди миг беше пръстът му, тя подскочи, извика името му и се разтърси във върховна наслада. Торн я изчака да се успокои, преди да я привлече върху себе си и да проникне в нея. Фиона мислеше, че му е дала всичко, но той й показа, че не е така. Нарочно задържаше собственото си удовлетворение, влизаше и излизаше, докато тя не започна да стене. Двамата заедно достигнаха върха и останаха почти бездиханни, залюлени от екстаза.

Торн я прегърна и я държа в ръцете си, докато сънят не я завладя. В главата му се рояха всякакви мисли. Твърдо бе решил, че Фиона ще бъде негова завинаги, въпреки сериозните съмнения, които имаше. Вълшебство, обсебване, каквото и да е — не смееше да му даде име, но въпреки това в любовта им имаше някаква магия. Магия, каквато Торн искаше да чувства вечно.

Роло се върна с младата си съпруга в един сив и мрачен октомврийски ден и с ужас научи, че Фиона още живее в дома му. Не беше консумирал брака си с Рика, затова се страхуваше да не би тя да му направи нещо лошо и да го остави импотентен пред младата му съпруга. Затова стоеше възможно най-далече от Фиона, докато приветстваше Торн.

— Не очаквах да те видя отново в този живот, Торн. Явно Валхала още не е готова да те приеме.

— Дължа живота си на уменията на Фиона — отговори Торн. — Благодарни сме ти за твоето гостоприемство. Сега нямам дом и няма къде да отида. Ще отведа Фиона в нейния дом на Ман. Надявам се, съпругата ти няма да възрази да й погостуваме още малко.

Роло сви рамене.

— Рика ще прави каквото й кажа. Тя е още много млада и не знае какви са задълженията й. Изчаках да консумирам брака си тази нощ, за да съм в собствения си дом. Кажи на Фиона да стои далече от Рика. Не вярвам на любовницата ти. Дотам се простира гостоприемството ми. Можеш да останеш в дома ми, докато времето позволи да тръгнете на път. — Той присви очи и изгледа крадешком Фиона. — Внимавай, приятелю. Ако заподозра, че жена ти прави черни магии, ще я изгоня оттук.

Фиона, застанала недалече, не можеше да разбере какво си говорят. Макар че се беше научила да разбира викингски и да дава прости отговори, когато я питат нещо, въпреки това не успяваше да следи разговора им. Роло говореше повече, отговорите на Торн бяха кратки и сърдити, но тя някак си усещаше, че става дума за нея.

Погледът на Фиона се премести към Рика. Момичето, изглежда, се страхуваше от Роло, и то напълно основателно, предположи Фиона. Той беше голям грубиян, а Рика беше твърде млада и неопитна, за да му се опълчи, Фиона се усмихна на себе си. Може би, би могла да научи Рика как да се справи с Роло. Изпитваше съчувствие към младата девойка, но сега не можеше да направи нищо за нея, за да облекчи жребия й…

Освен ако Рика не дойдеше за помощ при нея.

Завръщането на Роло прекрати интимността, на която се бяха радвали досега Торн и Фиона. Тъй като имаше само две отделни спални, Роло се настани в тази, която те бяха заемали, заедно със съпругата си. Фиона трябваше да легне на пейката и да се завие с кожена завивка, а Торн се уви в наметалото си и легна пред огнището.

Първата нощ след неговото завръщане беше истински кошмар, Фиона се опитваше да не слуша жалните викове на Рика, но безуспешно. На следващата сутрин тя изглеждаше зле и явно много я болеше. Фиона реши да изчака, докато Роло отиде нанякъде, и да предложи на Рика нещо, с което да облекчи болките й. Скоро се появи такава възможност — Роло и Торн излязоха, за да нагледат животните. Тя намери необходимото в сандъчето си с лекарства и се приближи към момичето.

— Искам да ти помогна, Рика — каза тя бавно на нейния език. — Знам, че те боли. Аз съм лечителка. Мога да ти дам специална отвара, за да намаля болките ти.

Рика, снажна руса красавица, но с още не съвсем развита женствена прелест, се дръпна уплашена.

— Роло каза, че си магьосница.

— Не, аз съм лечителка. Ето — каза тя и й протегна малко шишенце с жълта отвара. — Намажи се там, където те боли. Заклевам се, няма да ти навреди. Ако искаш няколко дни да задържиш Роло далеч от тебе, мога да ти дам нещо, за да предизвикаш женския си период.

— Можеш ли да го направиш?

— Да. Само ела при мене, ако ти е необходимо.

Рика кимна и се отдалечи, като едва-едва пристъпваше.

— Какво каза на съпругата ми? — запита Роло.

Беше влязъл в залата тъкмо навреме, за да види, че Рика говори с нея.

— Давах й женски съвети — осмели се да го предизвика Фиона. — Тя е млада, а ти снощи беше много груб с нея. Когато на жената й е за първи път, не бива да има грубост и насилие.

— Не ми казвай какво да правя, вещице. И не закачай съпругата ми. Никак не ти вярвам.

— Нещо лошо ли ти е направила Фиона? — чу се гласът на Торн, който тъкмо влизаше в залата.

— Пълни главата на съпругата ми с глупости — тросна се Роло. — Не мога да повярвам, че някога съм искал да имам тази вещица в леглото си.

Торн замря.

— Но си я имал в леглото си, нали, Роло?

Погледът на Роло се отмести към Фиона и той сбърчи чело.

— Какво ти е казала тя?

— Че си бил безсилен с нея.

Макар да кипеше от гняв, Роло отметна глава и се разсмя гръмогласно.

— Аз ли? Да съм бил безсилен? Само питай съпругата ми дали съм безсилен. — И той отново се разсмя. — Тя ще ти каже, че снощи я взех четири пъти. Приличам ли ти на мъж, лишен от сила?

— Фиона носи дете — изрече Торн с равен глас. — Твое ли е?

Фиона, стресната и наранена от въпроса му, потисна изненадания си вик. Мислеше, че тази тема вече е приключена. Явно нещо или някой бе породило нови съмнения в ума на Торн.

Думите на Торн смаяха Роло. Той нямаше никакво намерение да предявява претенции към детето на Фиона, но да признае, че нейната черна магия го е направила импотентен — това му беше също толкова неприятно.

— Нямам никакви претенции към това дете, Торн — изрече той тържествено. — То си е твое, честито да ти е.

Уверението на Роло не премахна съмненията на Торн.

— Да не би да искаш да кажеш, че си спал с Фиона, докато тя е живяла у вас?

— Какво си мислиш? Нали знаеш, че я исках?!

— Не! — извика Фиона. — Той лъже! Не му вярвай, Торн. Гордостта му е засегната, истината го притеснява. Кожата ми още настръхва, като си спомня как ме докосваше. Опита се да ме вземе, но това ужасно нещо между краката му отказа да се втвърди, след като му дадох билки, за да го направя немощен.

Роло вдигна ръка да я удари, но Торн застана помежду им.

— Не я докосвай — изрече той заплашително.

— Чу я какво каза. Ще оставиш ли една жена да те унижава по този начин?

— Чух, но не съм сигурен, че лъже. Фиона познава билките и лекарствата, а те могат да правят странни неща.

— Вярваш ми, нали, Торн? — запита Фиона с надежда в гласа. — Бебето е твое. Не съм познала друг мъж.

— Може би ти вярвам — отговори Торн след дълго мълчание.

Роло изсумтя презрително.

— Ти си един обезумял глупак, Торн Безмилостни.

Обърна се и излезе, доволен, че е защитил мъжествеността си. Мъжът си има гордост. Никоя жена не може да го прави на глупак.

След няколко дни Улм дойде с известие от Туролф. Лошо време и болести бяха забавили строежа на дома му, затова той молеше Торн да дойде и да доведе хората си, за да довършат по-бързо строежа и да имат подслон през студеното време. Торн, естествено, не можеше да откаже и реши да тръгне на следващата сутрин.

— Колко дълго няма да те има? — запита Фиона.

— Нямам представа — каза разсеяно Торн. — Зависи от времето и колко бързо ще строим.

Сърцето й прескочи.

— Но ще се върнеш, нали?

Той я изгледа сурово.

— Мислиш ли, че ще те оставя на Роло?

Тя го погледна спокойно.

— Не знам. Не мога да надникна в сърцето ти.

— Не се бой, Фиона. Бъдещето ти е в моите ръце.

Думите му увиснаха помежду им като тъмен, застрашителен облак. За какво бъдеще говореше Торн, запита се Фиона. Загледа го объркано, докато той говореше с Роло. Знаеше, че двамата говорят за нея, защото Роло я поглеждаше крадешком.

Фиона ужасно се страхуваше от възможността да остане в къщата на Роло сама, без Торн. Брита я ненавиждаше, а Роло се боеше от магическите й сили. Непоносимо беше да живее така в чужда земя, чиито жители я мразят и се страхуват от нея. Копнееше за Ман, за баща и за хората, които познаваше и обичаше. Но най-много й липсваше Бран, мъдрецът, който я бе научил да приема дара, който бог й беше дал, и да го използва мъдро.

Тази нощ нямаше любовно сбогуване за Фиона и Торн. Залата беше претъпкана с мъже и жени, които спяха по пейките и на пода, така че не беше възможно да се усамотят. Торн й изглеждаше разсеян и напрегнат по време на вечерята, а Брита само усложняваше нещата, когато го запита със сладък глас дали смята да признае детето на Роло за свое.

Роло изпревари отговора на Торн.

— Не искам да имам нищо общо с Фиона или с детето й. Нямам никакви претенции към това копеленце.

Торн стисна зъби, а Фиона усети как я притиска тежестта на неговото смущение. Тя отвори уста да възрази гневно, но мълчаливият му знак я възпря.

— Недей, Фиона — обади се остро Торн. — Чух вече обяснението ти. Склонен съм да ти повярвам, но… Кълна се в брадата на Тор, кое е истина и кое е лъжа? И Роло, и Брита искат да ме убедят, че носиш детето на Роло.

— А аз казвам, че той никога не е спал с мене — заяви Фиона. — Никога не съм срещала толкова упорит мъж като тебе. Може би не сме един за друг.

— Възможно е да си права — отвърна Торн унило.

Никога нямаше да се откаже от Фиона. Магията, в която го беше оплела, щеше да го държи до последния му дъх. Но нямаше да й покаже колко силен е нейният чар.

Фиона чувстваше как я пронизва пламтящият поглед на Брита, докато ставаше от масата, за да потърси Тайра. Това момиче беше единствената й приятелка в това змийско гнездо. Усещаше надвисналата опасност, но не можеше да направи нищо.

Тази нощ Фиона се събуди от един ужасен, пронизителен вик, който се разнесе откъм спалнята на Роло. Торн навярно също го беше чул, защото се надигна и посегна към оръжията си.

— Какво има? — запита той, разтърквайки очи.

— Рика е — каза Фиона. — Роло е животно. Мисля, че нарочно наранява това дете. Не може ли да се направи нещо?

— Не е наша работа. Рика му е съпруга.

— Но аз мога да направя нещо — измърмори под нос Фиона.

— Какво каза?

— Нищо. Защо Рика не се разведе с Роло? Във вашата страна това е лесно.

Торн сви рамене.

— Може би ще го направи. Но не е наша работа да се месим. Тук сме само гости. Ела — каза той и протегна ръка към нея. — Нощта едва е започнала. Искам да те имам в прегръдките си, преди да тръгна.

Фиона понечи да откаже, но реши да не го прави. Един вътрешен глас й шепнеше, че може би ще мине много време, преди Торн отново да я прегръща така. Стана от пейката и отиде при Торн на неговия сламеник. Той метна върху двамата коженото си наметало и плътно се долепи до нея. Тя въздъхна доволно и задряма, но изведнъж гласът на Торн я изтръгна от съня.

— Гърдите ти са станали по-големи — прошепна той, обгръщайки в шепа едната й гърда. Ръката му се плъзна към корема й. — Тук обаче няма голяма разлика.

Тя се напрегна, когато ръката му се притисна към вдлъбнатината между краката й

— Липсвах ли ти, Фиона? Искаш ли моята мъжественост в себе си? — Той започна да повдига туниката, оголвайки бедрата й. — Ще идеш ли в леглото на Роло, след като замина?

Фиона ахна възмутена.

— Как смееш? Роло е свиня.

Ръбът на туниката вече се беше качил на кръста й, докато ръката на Торн търсеше горещия й център. Мъжете край тях се въртяха насън, но не се събуждаха.

— Какво правиш?

— Не можем да се отдадем на страстта си така, както искаме, но все пак мога да ти дам удоволствие.

Той я положи по гръб и пъхна пръст във влажния й отвор. Разшири го с палец и пъхна още един пръст. Когато пръстите му започнаха да влизат и излизат, Фиона едва не извика. Но той покри устата й със своята, заглушавайки виковете й.

Езикът му започна да се движи в устата й с ритъм, наподобяващ този на пръстите му по-долу. Фиона усети как костите й се топят, почувства как нежният й проход се разширява и се стяга от напора на трескаво движещите се негови пръсти. Усети и как в нея се набира топлина, която я изгаря и се разлива във вените й.

— Хайде, Фиона, хайде — шепнеше Торн в ухото й.

После устата му отново завладя нейната и заглуши виковете й, докато тя се извиваше и нежните й стени притискаха в кулминация пръстите му.

— Защо го направи? — запита Фиона, когато дъхът й си възвърна нормалния ритъм.

— Не исках да замина, без да се сбогуваме както трябва. — Той замълча, после добави: — Само боговете знаят какво ни носи бъдещето.

На Фиона й се стори, че думите му звучат странно и далечно, сякаш вече се е отделил от нея. Тя въздъхна, но не пожела да изкаже на глас страховете си. Без значение какво казва или прави Торн, нищо нямаше да промени хода на Съдбата. Пътят може би щеше да е изпълнен с препятствия и изпитания, но двамата бяха обречени да бъдат завинаги заедно. Тя затвори очи, сгуши се в прегръдките на Торн и се унесе в сън.

Торн слушаше ритмичното й дишане и знаеше, че тя спи дълбоко. Но за съжаление, сънят бягаше от него. Боеше се, че тя ще иде при Роло, докато него го няма. Знаеше, че постъпва като обезумял глупак, и приписваше това на магията на Фиона. Не искаше да тръгва, но не можеше с леко сърце да отхвърли молбата на Туролф за помощ. Фиона щеше да очаква завръщането му. Беше сигурен в това, но дали тя щеше да го иска? Само времето можеше да покаже.

Торн и хората му вече бяха заминали, когато Фиона се събуди на другата сутрин. Тайра й каза, че са тръгнали на разсъмване.

Малко по-късно Рика излезе от стаята на Роло, хлипайки истерично. Изтича към Фиона и падна в краката й.

— Умолявам те, Фиона, помогни ми. Не мога още една нощ да понеса грубостите на Роло. Майка ми нищо не спомена за тези болки, когато ми разказа какво става между съпрузите.

— Не всички мъже са като Роло — каза Фиона и помогна на момичето да се изправи. — Някои са нежни и любящи с жените си.

— Можеш ли да ми помогнеш? — запита Рика, присядайки предпазливо на ръба на пейката до Фиона.

Тя се огледа наоколо и като видя, че няма кой да ги подслушва, каза:

— Да, мога да ти помогна. Но трябва да направиш точно каквото ти кажа.

— Каквото и да е, Фиона, всичко, само и само да спре това мъчение всяка нощ.

Фиона се усмихна и извади сандъчето с лекарства изпод пейката.