Викинг

7

Търпението на Торн беше изненада за Фиона. Тя бе очаквала той да я метне на леглото и да се хвърли отгоре й като дивак. Но вместо това той я прегърна и започна продължително да я целува и да облизва плътно стиснатите й устни. Ръцете му, мощни и загрубели, галеха шията и гърба й с изключителна нежност, Фиона чувстваше как напрежението у нея расте по съблазняващите му ласки, усещаше как лека-полека се отваря за него и устните й започват да му се поддават.

Ръцете му се движеха по пламналата й плът, а когато обхванаха гърдите й, тя издаде задавен стон. Този звук като че ли отприщи нещо първично у него, защото той я притисна към леглото от мъх и я зацелува яростно. Устните му бяха твърди, настойчиви, властни, езикът му бе горещ и дързък, търсещ да проникне в устата й. Това беше целувката на възбуден мъж, на воин, който взема каквото иска и не признава никакви ограничения. Когато той вдигна глава, и двамата едва дишаха.

— Още когато те видях за първи път, исках само едно — да лежа между нежните ти бедра. Представях си как прониквам в тебе и потъвам дълбоко. В сънищата си чувах радостните ти викове, отекващи в ушите ми.

— Това са поетични думи за един викингски воин — изрече Фиона, задъхана от усилието да произнесе свързано изречение.

Той я изгледа с диво изражение в очите.

— Не си ли чувала нашите викингски поеми за любов и война? Те са страстни разкази за нашите подвизи. Викингите са воини, да, но сме и друго: земеделци, рибари, търговци, разказвачи; любители на сагите, поезията… и жените. Ние работим усилено, бием се юнашки и се любим мощно и страстно. Скоро сама ще го узнаеш.

Тя не отговори нищо, затова Торн се излегна до нея и се загледа в гърдите й. Очите му бяха станали тъмни и загадъчни, тя трепна, докосната от чувство, което дотогава не бе изпитвала.

— Гърдите ти са красиви — произнесе той, потърквайки кокалчетата на пръстите си в щръкналите зърна.

Стисна гърдите й почти грубо, после ги доближи до жадната си уста и започна да ги смуче като бебе.

Фиона изстена, когато той взе едното зърно в устата си, захапа го и после започна да го гали с език. Внезапният прилив на удоволствие беше почти непоносим; тя искаше той да спре, защото това й харесваше Той пусна зърното и захапа другото; засмука го дълбоко в устата си, а в това време ръцете му започнаха да галят корема, хълбоците и седалището й. Тя ги усещаше едновременно по цялото си тяло, а той облизваше и засмукваше устните й, галеше я и я караше да пламти. Какъв беше този мъж, че я караше да изпитва такива греховни неща?

Фиона опря ръце в гърдите му, опитвайки се да възстанови донякъде самообладанието си. Битката беше загубена и тя го знаеше. Имаше нещо магическо в този мъж. Нещо, на което тя не можеше да устои. Една първична сила, която го правеше привлекателен и съкрушителен. Тя се бе опитвала да отрече все по-голямото привличане, което изпитваше към викинга, да пренебрегне пророчеството на Бран, но усилията й бяха напразни. Торн необяснимо бе докоснал нещо в нея, за чието съществувание тя не бе и подозирала.

Слабите й протести само засилиха решителността на Торн да я накара да го пожелае. Той измъчваше плътта й с устата и ръцете си. Едната му ръка се спусна към корема й и пръстите му се заплетоха в тъмните къдрави косъмчета между бедрата й. Тя трепна силно. Той проследи очертанията на тъмния триъгълник и навлезе във влажните му гънки, Фиона стисна колене, съпротивлявайки се на това нахлуване, но Торн не отстъпваше. Сръчно се плъзна между краката й, разделяйки ги с коляно.

Тя не бе очаквала той да пъхне пръсти в скритата й влажност, ханшът й диво подскочи от леглото, цялата бе разтърсена от пронизващото удоволствие. Пръстите му не преставаха да се движат навътре и навън, докато тя не усети, че я обзема лудост, жадно желание за нещо, на което не можеше да даде име.

— Какво правиш с мене? — извика тя в агония и смут. — Не мога да го понеса. Моля те…

Цялото й същество се превърна в една твърда, пулсираща, точка, която той триеше и дразнеше с мазолестите си пръсти.

— Отпусни се, Фиона. Вземи удоволствието си сега, преди да съм ти причинил болка.

Тя почувства твърдостта му да се опира в бедрото й. Чу нетърпението в гласа му и тръпка на боязън пролази по гръбнака й. После страхът се разнесе, когато пръстите му започнаха да изпращат невъобразими усещания по цялото й тяло. Притискаше се към ръката му, стискаше силно бедра, когато удоволствието избухваше в нея, изтръгвайки дрезгав вик от устата й. Трепереше силно, объркана и изплашена. Какъв беше този демон, който правеше това с нея? Караше я да се чувства така, сякаш душата й излита от тялото.

Торн се отпусна върху нея и притисна твърдостта си към таза й. Сграбчи косата й, за да я накара да го погледне. Тя се подчини и съжали за това. Сексът му беше огромен, стърчащ от гнездото златисти косми под корема му. Тя го погледна в очите.

— Ще ме убиеш с това.

— Няма. Ти ще се разтегнеш, за да ме приемеш. Докосни ме — каза той.

Тя се поколеба, взряна в него с нарастваща паника.

Той сграбчи ръката й и я накара да обхване огромния му инструмент. Беше твърд и болезнено набъбнал. Ако не влезеше скоро в нея, сигурно щеше да се пръсне. Когато ръката й го стисна, в него се надигна сякаш някаква лудост. Той сграбчи ханша й и проникна в нея с един бърз тласък. Мощното му нахлуване разкъса изведнъж девствеността й, намалявайки донякъде болката, която би й причинил, ако го беше направил по-непохватно. Тя извика от изненада и болка, а после притихна. Сякаш я бяха разкъсали на две. После болката от проникването му постепенно започна да намалява и тя почувства как невероятната му мощ я разтяга и изпълва.

— Казах ти, че ще се разтегнеш — изрече той с леко смутена усмивка.

— Заболя ме.

Той помръдна бавно и леко се потърка в нея.

— Още ли боли?

— Да. Ти си звяр.

Тялото му се притискаше страстно към нея. Сърцето му биеше оглушително в гърдите, той пъхтеше като див звяр, за какъвто го бе обявила.

— Няма да спирам. Твърде дълго чаках този миг. Толкова плътно ме обгръщаш. Отвътре си влажна и гореща, а аз се опитвам да възпирам беса, който се кълби в мене. Ти си моя съпруга и не искам да те нараня.

Стори й се, че той докосва утробата й, и въпреки непознатите усещания, въпреки пронизващата я болка това вече не й беше толкова неприятно.

Сега Торн започна да се движи все по-бързо, навлизаше и се отдръпваше, зарадван, когато тя започна да притиска хълбоците си към него, за да посрещне тласъците му. А когато ръцете й бавно се повдигнаха, за да обгърнат раменете му, той изкрещя от радост.

Не му трябваше много време, за да разпали отново страстта й. Чу я да стене, докато се местеше, за да го поеме по-навътре. Той успя да се овладее с огромно усилие на волята. Когато усети, че контролът му отслабва, плъзна ръка между двамата, за да погали горещия й център. После страстта завладя изцяло ума и тялото му. Слабините му туптяха, тласъците му ставаха все по-силни. Почувства как ноктите й се забиват в рамото му и разбра, че и нейната страст се надига като приливна вълна.

Фиона нямаше представа какво става с нея. Напрежението, което растеше в нея, ставаше непоносимо. И точно когато беше сигурна, че ще умре от разгарящите се усещания, тласъците изведнъж станаха диви, неконтролируеми и властни. Чувството я изплаши. Сякаш откъсваха душата от тялото й.

— Торн! Страх ме е!

— Не — изсъска той през зъби. — Само продължавай и свърши заедно с мене. Вярвай ми.

Трудно й беше да вярва на мъж, който я бе взел за робиня. На мъж, който бе прогласил собствеността си над нея, слагайки верига на шията й. Но тя нямаше избор. Фиона се отдаде на вълшебния миг, който нямаше име. Изпълни я блаженство. Тя се притисна към съпруга си и се отдаде на екстаза, който я изгаряше.

Торн усети кулминацията й и престана да се сдържа. Издаде дълъг, гърлен стон, потрепери и изля семето си в нея. След миг се отпусна върху нея с изпъшкването на задоволен мъжкар. Искаше му се завинаги да остане в нея. Сърцето му биеше оглушително, ароматът на любенето им изпълваше въздуха наоколо. Той не можеше да си припомни друго преживяване, което да е било толкова възнаграждаващо, както когато бе взел своята девствена съпруга. И искаше да го направи отново.

— Слез от мене — изшептя Фиона и го смушка в ребрата. — Много си тежък.

Торн се намръщи. Някак си беше очаквал първите й думи да бъдат възхвала на сръчността му или поне благоговение пред страстта, която бе събудил. Страстната й природа бе надминала всяко негово очакване. Нима тя нямаше да каже нищо за това? Мъжкото му самочувствие се почувства наранено.

— Знам, че ти хареса — подметна той, докато я освобождаваше от тежестта си.

Фиона се изчерви и придърпа наметалото над разгорещеното си тяло.

— Причини ми болка.

— Беше неизбежно. Но ти не се преструваше, когато въздишаше и стенеше. Знам кога една жена харесва това, което правя с нея. Ръцете ти ме притискаха, ноктите ти издраха раменете ми.

Фиона стисна зъби разярена. Подобно нахалство не заслужаваше отговор. Честно казано, Торн я бе отвел на едно вълшебно място, където нямаше нищо друго освен блаженство, и тя не можеше да понесе да говори за него. Трябваше й време, за да разбере какво означава стореното в отношенията помежду им. Не се осмеляваше да даде име на това, което току-що бяха направили. Правене на любов не беше най-точната дума, защото за Торн думата любов не означаваше нищо. За него тяхното съвкупление беше просто утоляване на страстта. Тя въздъхна. Щеше да й бъде много трудно да научи викинга да я обича, а още по-трудно щеше да й бъде да обикне един мъж, който я мислеше за своя собственост… когато изобщо мислеше за нея.

Загрижени бръчки се появиха на челото на Торн, когато Фиона продължи да мълчи. Да не би да беше разбрал погрешно реакцията й? Не мислеше така, но той по принцип не се интересуваше много от жените, с които си лягаше. С Фиона обаче беше по-различно. Беше искал да й достави удоволствие. И не защото се страхуваше от черната й магия. Не, нещо, което не можеше да назове, го караше да бъде толкова нежен, колкото умееше.

— Фиона, нямаш ли какво да кажеш? Толкова много ли те нараних? Знам, че съм голям, но не толкова, колкото някои други мои сънародници. Като твой съпруг мой дълг е да се погрижа за тебе. Лежи и не мърдай. Сега идвам.

Фиона загледа с любопитство как Торн откъсва парче плат от края на туниката си и излиза гол от колибата. Върна се след няколко минути с мокрото парче плат в ръката и коленичи пред нея.

— Дай да видя — каза той и свали наметалото от нея.

Когато разтвори бедрата й, Фиона изохка възмутено:

— Какво правиш?

— Искам да видя дали съм разкъсал плътта ти.

— Не, не си! Не ме наранил чак толкова много.

Тя се опита да стисне крака, но Торн не й позволи.

— Стой спокойно. Само ще измия кръвта и семето си от тебе. Отпусни се, студената вода ще ти дойде добре.

Гъста руменина се спусна по шията на Фиона.

— Не трябва. Не е редно. Неприлично е.

Изражението му стана сурово.

— Никога не ми казвай „не“, Фиона. Аз ще преценя кое е редното помежду ни и кое не.

Хълбоците на Фиона подскочиха, когато мокрият плат я докосна между бедрата.

— Не си разкъсана — каза Торн доволно, захвърляйки настрана изцапания плат.

— Казах ти, че не съм — изрече Фиона през зъби.

Той я погали с върховете на пръстите си, взирайки се в нея с блеснали очи.

— Искам те пак, Фиона. Каква магия си ми направила? Ако скоро не ме освободиш, ще полудея с тази болезнена жажда, която изпитвам към тебе.

— Обвиняваш ме без причина.

— Отричай, колкото искаш, но не съм такъв, какъвто бях, преди да те срещна. Кълна се в брадата на Один! Аз съм викинг! Викингите нападат, изнасилват, грабят. Това е в кръвта ни.

— Аз не съм те променила, господарю викинг — възрази Фиона. — Нямам такава власт. Мога да излекувам раните ти, но нищо друго.

Очите му блеснаха.

— Излекувай ме, магьоснице. Успокой тази ненаситна жажда, която ме изгаря. Вземи ме отново в себе си. Изцеди магията си от тялото ми. Копнея пак да бъда себе си.

Той се надигна и пренесе тежестта си на лактите, надвесвайки се над нея. Устата му се притисна към нейната, докато в същото време коляното му разделяше бедрата й. Зацелува я дълго и страстно, после отдели уста от нейната, за да вкуси уханната долина между гърдите й. Устата му минаваше трескаво от едната гърда към другата, карайки я да се движи неспокойно под него.

— Торн…

— Отвори се за мене.

Мъжествеността му навлезе във влажния портал на нейната женственост и краката на Фиона се разтвориха. Ръцете и устата му й налагаха сладки мъчения. Тя не можеше да мисли, можеше само да чувства. Когато той влезе в нея, този път тя не изпита болка, а само невероятно разтягане, докато той я изпълваше. После сдържаната му страст избухна и тялото му се разтърси в силни тласъци, увличайки я в невъобразимата наслада.

Фиона не можа да си почине тази нощ. Торн непрекъснато се въртеше в леглото и тя не можеш да заспи. Беше толкова дребна, а той толкова едър, че всеки път, когато се обърнеше, я увличаше със себе си, изтръгвайки я от дълбокия й сън. Точно преди зазоряване тя се събуди от кадифения допир на устните му и от ръцете му по тялото си. Когато се разсъни, беше достатъчно влажна, за да го приеме отново, без да изпитва болка. Остана без думи, когато той я хвана през кръста, обърна се по гръб и я привлече върху себе си.

Фиона спеше дълбоко, когато Торн я събуди рано на другата сутрин.

— Време е да тръгваме.

Тя се вгледа в него. Той изглеждаше различно тази сутрин. Нямаше и следа от нежния любовник, какъвто се бе показал през нощта. Беше викинг. Боец. Твърд, неумолим, свиреп. Тя седна, придърпвайки наметалото към гърдите си.

— Искам да се изкъпя.

Тялото й лепнеше от натрапчивия мирис на съвкуплението им, който дразнеше ноздрите й.

— Аз вече се изкъпах във фиорда. Студено е, но може би ще те ободри.

Фиона се уви в наметалото, побърза към фиорда и опита водата. Торн беше прав. Водата наистина беше студена, но когато нагази в нея, й се стори много освежителна. Кожата й сега познаваше интимния допир на мъжките ръце й устни. Въпреки студената вода тя усети как се сгорещява от спомена.

— Хайде, излизай, Фиона. Водата е много студена, не стой дълго в нея.

Торн стоеше на брега на фиорда, разперил наметалото, за да я увие. Фиона излезе от водата и се приближи към него. Той я уви с наметалото и я притисна към себе си. Тя почувства твърдостта на слабините му да се притиска към гърба й и протестира с лек вик.

— Сега няма време — каза той и нерешително се отдели от нея. — Трябва да се върнем в къщата, преди баща ми да е изпратил да ни търсят.

— Какво ще му кажеш? — запита Фиона, докато се връщаше към колибата, за да вземе туниката си.

Торн влезе вътре след нея.

— Истината. Че нямах представа какво ме е обзело, за да се оженя за тебе. Беше необмислено и безотговорно. Мога само да предполагам, че твоята магия ме е довела до безумие. — Той поклати глава. — Да, беше безумие.

Тя облече туниката си и се обърна към него.

— Въпреки това аз съм твоя съпруга, венчана и взета, както е редно.

— Да. Така изглежда.

— Тогава махни тази верига от врата ми. Вече не съм твоя пленница. Като твоя съпруга имам известни права.

— Ще си помисля — каза неопределено Торн.

Фиона замря. Беше решена да не допусне да я представят като съпруга на Торн с тази позорна верига на шията.

— Свали я сега, господарю викинг.

Светлата му вежда отскочи рязко нагоре.

— Или какво, съпруго? Какво ще направиш? Ще ми направиш още една магия ли? Съмнявам се, че поредната магия ще направи живота ми по-труден, отколкото е сега.

— Не ставай глупав — възрази Фиона. — Ще свалиш веригата, защото точно това трябва да направиш. Всички викинги ли слагат вериги на шиите на съпругите си?

— Викингските съпруги няма да позволят това.

— И аз няма да го позволя. Свали я.

Фиона затаи дъх. Нямаше представа дали Торн ще направи това, което искаше тя. Замоли се да го стори, защото това щеше да означава, че той започва да разбира, че не може да се бори нито срещу съдбата, нито срещу божията воля, нито срещу пророчеството на Бран.

Торн не помръдваше, хванат в плена на дилемата. Ако направеше това, за което бе настояла Фиона, щеше да означава, че се е оженил за нея с напълно сериозното намерение да я третира като съпруга, а не като пленница. Лудост или, но той се беше оженил за нея. Не можеше да обясни защо беше потърсил свещеник. За да й се хареса ли го беше направил, или просто защото я искаше готова и задъхана под себе си? Така готов, както той беше за нея. Страхът от черна магия го беше подтикнал да направи нещо, което никога не би извършил, ако си беше с ума. Локи да го вземе, та това си беше чиста лудост!

Фиона отстъпи в паника, когато Торн обхвана крехката й шия. Твърде далече ли бе стигнала? Затвори очи и зачака пръстите му да се стегнат и той да изстиска дъха от гърлото й. Отвори очи, когато той хвана тънката верига в огромните си ръце и я скъса, сякаш брънките бяха от сплетена трева.

— Готово — каза той и я изгледа с изражение на наранена гордост, докато се отдалечаваше.

Когато се приготви за тръгване, Фиона го намери да я чака при коня си.

Тя не се осмели да му покаже колко доволна беше от него. Може би да бъде съпруга на този жесток викинг в крайна сметка нямаше да излезе чак толкова лошо нещо.

Къщата кипеше в безпокойство, когато Торн пристигна с Фиона. Улоф вече беше организирал издирването им и тъкмо даваше нареждания, когато двамата се зададоха по пътя. Той изгледа сина си, видя Фиона с него и почервеня от гняв.

— Локи да те вземе, Торн! Къде беше цялата нощ? Помислихме, че са те пленили. Ерик Червения вилнее из нашите земи и се уплашихме да не би да си паднал в ръцете му. — Очите му се присвиха, спирайки се върху Фиона. — Тази магьосница с тебе ли беше? Годеницата ти е извън себе си от тревога.

Торн слезе от коня и свали Фиона от седлото.

— Разпусни хората, татко. Трябва да говоря насаме с тебе и Туролф.

— Вървете — разпръсна Улоф с една дума събралия се клан.

Фиона изчезна сред тях.

Тримата се отдалечиха от къщата и спряха под сянката на едно дърво. Улоф обърна яркосините си очи към сина си.

— Какво искаш да ни кажеш, че другите не могат да го чуят?

Торн се заразхожда. Вълнението му личеше по играта на мускулите по врата и раменете му.

— В момент на лудост направих нещо, за което може би ще съжалявам. — Той изправи масивните си рамене и изгледа баща си право в очите. — Свършено е — изрече той решително. — Снощи потърсих чуждестранен свещеник и се ожених за Фиона.

Възмутеният рев на Улоф разтърси дървото, под което бяха застанали.

— Кажи ми, че не съм те чул правилно! Кажи, че само се шегуваш! Кажи ми всичко, само не и това, което се боя, че чух! Оженил си се за магьосницата? Това е лудост! Магията й е още по-силна, отколкото предполагах. Кълна се, че ще те освободя, Торн. Ще я убия със собствените си ръце!

— Не, нека аз да я убия — заяви Туролф и изтегли меча си. — Къде е тя?

Стряскащото разкритие на Торн накара Роло да онемее. Когато най-накрая се съвзе, той се усмихна.

— Чакай, Туролф — каза той, охлаждайки ентусиазма на младия викинг, като положи ръка на рамото му. — Торн каза, че го е оженил християнски свещеник. Ние не сме християни. Бракът му не означава нищо за нас. Няма нужда да убиваш такава зряла красавица като Фиона. Ще я взема за любовница. Когато ти омръзне, ще я продам на някой роботърговец. И никога няма да я видите. Но предлагам да не казваме нищо на Брита за постъпката на Торн.

— Вземай я! — изрева Улоф. — И на добър ти час!

— Не! Никой няма да докосне Фиона. Тя е моя. Ще я задържа, докато ми харесва.

— Лудост — повтори мрачно Улоф. — Не знаеш какво правиш, синко. Тази жена те е омагьосала. Ако си беше с ума, отдавна да си я убил.

— Може да съм омагьосан, а може да има и друго обяснение. Но докато не науча отговора, Фиона остава моя съпруга.

— Ами Брита? — запита Улоф.

— Ожени я за Туролф.

Роло се намръщи.

— Брита иска да се омъжи за наследника на Улоф, а не за втория му син.

— Помисли ли какви ще са последиците от прибързаната ти постъпка? — обърна се Улоф към Торн. — Съплеменниците ти се страхуват от тази жена. Готов ли си да я защитиш от собствените си хора?

— Трябва ли да я пазя от тебе, татко? Или от тебе, Туролф? Ще бъде ли Фиона в безопасност, когато не съм тук, за да я защитавам?

— Това не ми харесва, Торн — каза кисело Улоф. — Не знам дали Туролф ще иска да се ожени за Брита.

— Или дали Брита ще иска да се ожени за Туролф — осмели се да подметне Роло.

— Ще си промениш мнението за Фиона, когато се свестиш — обърна се Туролф с уверен глас към брат си.

— Може би — измърмори Торн. — Вече в нищо не съм сигурен, освен в едно — че Фиона е моя и ще остане моя, докато не реша другояче.

— Тогава ще се оженя за Брита — заяви Туролф. — Разбира се, ако тя ме иска.

— Ако това има някакво значение за Брита, Туролф ще стане наследник вместо мене — каза Торн, изненадвайки всички, дори себе си.

— Не, ти си моят наследник — възрази Улоф. — Туролф ще получи своя дял, но ти си първородният. Говори с Брита, Роло. Ще я разбера, ако откаже.

— Бракът е добър, независимо за кого ще се ожени Брита, дали за Торн, или за Туролф — каза Роло. — Земите ни са съседни и можем лесно да ги отбраняваме срещу нашественици. Ще говоря с Брита. Тя ще ме послуша.

— Никога няма да се примиря с този чудовищен брак, Торн — каза Улоф. — Кажи на твоята курва да не се доближава до мене. Отказвам да я приема за твоя съпруга или да призная християнския ти брак.

Изсечените черти на лицето на Торн помрачняха.

— Ще напуснем къщата ти, след като построя нов дом за мене и Фиона.

И той се отдалечи с натежало сърце. За първи път разменяше толкова остри думи с баща си, за първи път се скарваха така сериозно.

— Той е полудял — каза Туролф, вгледан в гърба на отдалечаващия се Торн.

— Или омагьосан — допълни Улоф.

— Или нищо подобно — изрече сухо Роло. — Сега ще отида да говоря с Брита.

— Какво, в името на Один, искаше да каже Роло? — запита Туролф, след като Роло се отдалечи. — Ако Торн не е нито полудял, нито омагьосан, тогава какво е станало с него?

Улоф не отговори. Изгледа свирепо Туролф и също се отдалечи.

Фиона видя Торн да влиза в залата. Стъпките му бяха твърди и сърдити. Запита се какви ли думи е разменил с баща си и реши, че не иска да узнае. Навярно не са били приятни, като знаеше какво е отношението на Торн и цялото му семейство към нея. След миг в залата влезе и Роло. Изгледа я сурово и отиде при сестра си. Фиона ги загледа, потръпвайки вътрешно, докато Роло и Брита говореха тихо, а след това напуснаха залата. Тя нямаше представа какво готви бъдещето за нея и Торн и се запита дали той ще се поддаде на натиска на семейството си и ще се разведе с нея. Ако го направеше, нямаше да го обвини. Той беше уредил брака им в момент на слабост, без да помисли какво може да последва.

— Какво става тук? — запита Брита, излизайки от залата след Роло.

— Чакай малко — отвърна той, повеждайки я към едно място, където никой нямаше да ги чуе.

— Нещо се е случило — каза Брита, спирайки на място. — Ако ме засяга, настоявам да го узная още сега.

Роло също спря и се обърна рязко към сестра си. Не беше лесно да й каже какво се е случило, затова реши да не извърта.

— Торн и Фиона са се оженили снощи. С християнски свещеник.

Брита изкрещя високо:

— Не! Няма да го допусна. Той не може да ми стори това.

— Свършено е. Той предлага да се омъжиш за Туролф. Не искам този съюз, Брита. Няма значение дали е по-големият или по-малкият.

— За мене има значение! Торн ще наследи земите и титлата от баща си. Туролф е вторият син.

— Улоф каза, че ще даде добри имоти на Туролф. И твоята зестра не е малка; няма да тръгнеш по просия.

— Не е същото. И не е достатъчно. Искам Торн. Фиона може би го е омагьосала; той не е с ума си. Нямаше да се ожени за нея, ако тя не беше му направила магия.

— Може би си права. Както и да е, Торн упорито отказва да се разведе с Фиона или да я отпрати.

— Те са се оженили с християнски свещеник — подметна лукаво Брита. — Бракът им не е валиден в нашата страна. Улоф склонен ли е да приеме Фиона като съпруга на Торн?

— Не, и на него това не му харесва. Но Торн е възрастен мъж и прави каквото си иска.

— Ще чакам той да си възвърне разума — заяви Брита.

— Ще вземеш Туролф — каза тихо, но настоятелно Роло. — Внимавай добре какво ти казвам, Брита. Торн е безстрашен мъж. Решителен воин. Винаги се хвърля там, където е най-горещо в боя. А мъжете умират в битките. Умират и в морето. Торн няма да се чувства добре, ако стои дълго време на суша. Скоро пак ще тръгне на поход и може да не се върне… Туролф е земеделец по сърце. Смел е, но няма бойната душа на Торн. — Роло направи драматична пауза. — Много неща може да се случат. Торн може да се разболее и да умре. Става така с хората, знаеш го. Ако нещо непредвидено се случи на Торн, Туролф ще наследи всичко. Тогава ще бъдеш господарка тук.

Брита присви очи, премисляйки думите на Роло и това, което се криеше зад тях.

— Започвам да разбирам, братко. Наистина мислим еднакво. Не е тайна, че искаш Фиона. Без покровителството на Торн за нея няма да има място в тази къща. Улоф с радост ще ти я даде.

Роло й се усмихна лукаво.

— Бързо разбра какво ти казвам. Да съобщя ли на Улоф, че ще се омъжиш за Туролф?

— Да. Ще се омъжа за Туролф в края на лятото. Кой знае какво ще ни донесе бъдещето. Ако с Торн се случи непредвидено нещастие, Туролф ще стане наследник на Улоф.