Викинг

15

— Искаш да сложа това в медовината на Роло довечера? — запита любопитно Рика, вземайки пакетчето от ръцете на Фиона.

— Да. Даже преди това, ако той поиска да легне с тебе, преди да е настъпила нощта. Но не бива да те види, че го слагаш в питието.

— Какво ще му направи това нещо?

— Той ще стане безсилен. Няма да може да те вземе.

Рика я изгледа продължително.

— Тогава ще ме набие.

— Ще го заплаша, че това ще има лоши последици. Семейството ти ще те приеме ли обратно?

Рика закима енергично.

— О, да. Те много ще се ядосат, като разберат, че се е отнасял зле с мене. Баща ми отначало не искаше да ме дава на Роло, но той го убеди, че щял да бъде нежен и любящ съпруг. Сега разбирам, че е решил да спи за първи път с мене едва тук, в дома си, за да не чуе семейството ми как викам.

— Значи трябва да се разведеш с Роло и да се върнеш при семейството си. Ще го заплаша с магия, ако не те пусне или се опита да ти направи нещо лошо. Роло се страхува от мене. Няма да е трудно да го накарам да повярва, че мога да го направя импотентен завинаги.

— Ще го направиш ли за мене?

— Бих го направила заради всяка жена в твоето положение. Научих нещичко от тукашните закони. Викингските жени имат права и ги упражняват често. По вашите земи разводът е просто нещо. Смятам, че Роло се е оженил за тебе, защото си млада и неопитна и той може да те подчини на волята си.

Рика изглеждаше объркана.

— Нима Торн не те подчинява на волята си?

— Може би мисли, че го прави. Аз бях пленница. Той можеше да легне с мене когато си поиска, но най-напред се ожени за мене. Дали това означава, че властва над мене?

— Брита твърди, че си омагьосала Торн. Трябвало да се ожени за нея, но те видял на Ман и попаднал във властта на магията ти.

— Брита е зла жена. Не й вярвай.

Фиона щеше да каже още нещо, но замълча, когато Роло влезе в залата, увит само в една кожена завивка.

— Ето те къде си била, Рика. Защо стана от леглото ми? Още не съм свършил с тебе. Донеси кана медовина, като се връщаш. И не се бави. Понеже си твърде неопитна, за да ме задоволиш, ще трябва да отделя повече време, докато те науча как да ми доставяш удоволствие.

Обърна се и излезе, без да дочака отговор.

Рика побледня и затрепери.

— Билката, Рика, използвай я — изшептя Фиона. — Сложи му я още сега в медовината и гледай да я изпие цялата, преди да се опита пак да легне с тебе.

Момичето кимна, все още разтреперано, и побърза да потърси медовина.

Фиона беше на нокти от мига, когато Рика влезе в спалнята на Роло с пълната кана медовина. Не искаше да я плаши, но това начинание можеше да свърши зле. Роло беше брутален и склонен към насилие. Но ако положението на Рика не беше така отчаяно, Фиона не би и помислила да й внуши толкова опасна идея.

Бурята се разрази по-късно същия ден, когато от стаята на Роло се разнесе гръмовен рев, който отекна из цялата къща. Той изскочи от стаята си чисто гол, влачейки Рика за косата.

— Това е твоя работа, вещице! — изрева вбесеният мъж, насочвайки пръст към Фиона. — Пак го направи. — И той избута Рика пред себе си. — Това плачливо дете не притежава нито силата, нито уменията ти. Съзирам твоята ръчичка в тази работа.

Фиона изрече с невинен глас:

— Не знам за какво говориш.

— Не знаеш ли? — викна Роло. Блъсна Рика настрани и се приближи към Фиона. — Погледни хубавичко, вещице. — И изпъчи слабините си.

Фиона видя омаломощения му орган да виси между краката и й се дощя да избухне в смях. Но за щастие се овладя и не позволи на лицето й да се изпише никакво чувство.

— Махни магията си, вещице! — изрева Роло.

— Прикрий се, братко — изсъска Брита, хвърляйки наметало върху раменете на брат си.

Шумът я бе привлякъл в залата. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че брат й е готов всеки момент да употреби насилие. Срещу Фиона. Умът й заработи трескаво, търсейки начин да обърне гнева на брат си в своя полза. Отдавна чакаше възможността веднъж завинаги да се отърве от Фиона и боговете я бяха чули.

Роло внезапно обърна гнева си срещу Рика, която хленчеше в краката му.

— Кучка! — извика той и я ритна в ребрата. — Ти и Фиона заговорничите, за да ме лишите от мъжествеността ми.

Рика полека се изправи, притискайки ръце към корема си, а на лицето й се изписа решително изражение. Потърси Фиона, за да я подкрепи в това, което беше намислила, Фиона й кимна насърчително. Точно от това се нуждаеше Рика. Тя стисна челюст под треперещите си устни и се упъти към спалнята. Роло и Брита я последваха с любопитство. Скоро на вратата на стаята се събра цяла тълпа.

Рика застана край долната част на леглото на Роло, обърна се решително с лице към съпруга си и неговите хора и изрече:

— Развеждам се с тебе, Роло Дръзки.

После събралите се й направиха път, а тя мина край тях през цялата зала и стигна до входната врата. Отново се обърна и каза пред свидетелите:

— Развеждам се с тебе, Роло Дръзки.

Приветствайки безмълвно смелостта на Рика, Фиона застана до младото момиче, за да го подкрепи. Нямаше представа какво ще стане сега, страхуваше се да не би да е отприщила демоните у Роло.

Брита се изсмя рязко.

— Виж ти, детето имало нокти. Питам се колко ли от тази смелост е била вдъхната от Фиона. И се питам дали тя щеше да постъпи така необмислено, ако знаеше, че преди да замине при брат си, Торн каза на Роло да се освободи от нея.

— Какво каза?

Роло веднага подкрепи лъжата на сестра си.

— Вярно е. Торн ми каза да правя с тебе каквото поискам. Той иска да се махнеш от живота му, защото няма намерение да се връща. Защо според тебе взе със себе си всички свои хора?

— Торн не ме иска? — повтори замаяна Фиона. — Не разбирам.

— Съвсем просто е — обясни Брита. — Той не може да понесе това, че Роло е бащата на детето ти. Иска да се махнеш от живота му, но не може сам да направи това. Страхува се, че магията ти още е много силна, за да ти се противопостави открито.

— Не ти вярвам — каза Фиона, разтърсена до дъното на душата си.

— Вярно е — притече се Роло на помощ на сестра си. — След тези отвратителни неща, които ти ми причини, няма да те оставя да живееш в дома ми, дори Торн да не беше пожелал да те отпратя. Заминаваш незабавно.

Фиона чу воя на вятъра отвън и потрепери.

— Къде ще отида?

— Погрижила съм се вече за твоето заминаване — пристъпи напред Брита. — Още преди Торн да изрази желанието си да се отърве от тебе. Знаех, че рано или късно ще му омръзнеш.

— Фиона ще дойде с мене в къщата на баща ми — каза Рика, която най-накрая си бе възвърнала дар слово.

— Предполагам, че баща ти ще иска да му върна зестрата — каза Роло с кисел тон.

— Такъв е обичаят — потвърди Рика.

— Ужасна грешка беше, че допуснах да се съюзиш с Фиона — продължи Роло. — Тази вещица те поквари. Върви си, преди да съм си променил намерението и да съм те убил.

Брита докосна ръката на брат си.

— Не прави такива ужасни неща, братко. Както казах, вече съм се погрижила за заминаването на Фиона. Плановете ми включват Рика и Тайра. Нека поговоря насаме с тебе.

И тя накара Роло да тръгне с нея към стаята, където можеха да говорят, без никой да ги чуе.

— Да не си мръднала някъде, преди да се върна — изръмжа Роло, преди да затвори вратата зад себе си и сестра си.

— Какво смята да прави Брита? — запита Рика, когато двете с Фиона останаха сами

— Нищо добро — отвърна Фиона.

Тя още не можеше да приеме потресаващия факт, че Торн не я иска в живота си. Възможно ли беше това да е истина? Знаеше, че. Торн е смутен и разтревожен от бременността й, но нито веднъж не беше допуснала, че ще иска да й стори зло. Нима пророчествата и виденията на Бран не бяха нищо повече от плод на необузданото й въображение?

Умът й се бореше с мъчителната истина. Бе накарала Торн да се ожени за нея и той се бе подчинил, защото мислеше, че тя го е омагьосала. И за да задоволи страстта си. Явно страстта му вече беше задоволена и сега той вече не я искаше. Този упорит викинг изобщо не го беше грижа, че тя носи неговото дете. Какво да прави сега? Какви ужасни планове за нейното бъдеще е скроила Брита?

— Ти и Тайра ще дойдете с мене в моя дом — каза Рика с невинността на човек, който не може да забележи надигащата се опасност, пред която се изправяха.

— Къде живеят родителите ти? — запита Фиона.

— Край брега. Близо до Берген. На шест дни пеша оттук.

— Зима е — каза Фиона. — А аз нося дете. Няма да преживея шестдневен път.

Рика като че ли щеше да заплаче. Но понеже беше викингска жена, само вдигна рамене и отвърна:

— Ще те нося, ако трябва. Аз съм два пъти по-едра от тебе. Няма да ми натежиш.

Самоотверженото предложение на Рика накара сълзи да избият в очите на Фиона.

— Може би Роло ще ни даде назаем коне и достатъчно храна, за да те отведа у дома — допусна наивно момичето.

Но надеждите на Фиона бяха попарени, когато Роло и Брита се върнаха в залата с изражение, което никак не я зарадва.

— Всичко е уредено — обяви Брита. — Имаме уговорка с роботърговеца Pop. Един от неговите кораби ще ви откара във Византион. Само трябва да му кажа кога да дойде да ви вземе.

Потресът ясно пролича по изражението на Фиона.

— Торн ли е поискал да бъда продадена?

— Да — излъга с лекота Роло.

— Ще пратиш ли Рика при баща й?

— И да се лиша от зестрата й? Няма начин — измърмори Роло достатъчно високо, за да го чуе Фиона. — Ако Pop се съгласи, ще я продам заедно с тебе и Тайра.

— Искам да ме върнеш на Ман — каза Фиона.

— Нямаш право да искаш нищо, вещице — изграчи Брита. — Когато Торн те напусна, остави съдбата ти в наши ръце. Клиентите на Pop във Византион търсят белокожи робини, които да топлят леглата им. Той ще вземе и трите ви.

Рика ахна смаяна.

— Не! Не можеш да направиш това с мене. Аз съм свободна жена.

— Мога да направя каквото си искам — каза с подигравателен тон Роло. — Ти си се съюзила с тази магьосница. Никой няма да ме обвини.

— Аз нося дете — изрече Фиона и притисна корема си.

Брита само вдигна рамене.

— Няма значение. Pop ме увери, че ще намери място за детето в дома на някой чуждестранен владетел, ако оцелее в пътуването. Още по-добре, ако излезе момче, защото мнозина мъже на Запад се радват на момчетата точно така, както повечето мъже се радват на жените.

Фиона се нахвърли с нокти върху Брита. Как може такъв красив и млад човек да бъде толкова бездушен, питаше се тя. Макар че по-едрата жена бързо я обезвреди, тя успя да остави пет кървящи драскотини по лицето й. Брита изпищя и я отхвърли настрана.

— Ще съжаляваш, вещице — обеща й тя.

— Не — извика Фиона и виолетовите й очи блеснаха гневно. — Ти и брат ти ще съжалявате.

Тя се обърна към Роло и очите й потъмняха.

Той отстъпи страхливо една крачка, когато погледът й го прониза, обещавайки му най-лоши неща.

— Чуй ме добре, Роло Дръзки. Не без причина ме наричат Фиона Учената. Притежавам сили, които могат да накарат члена ти да влезе в корема. И никога повече няма да легнеш с жена, ако ти и Брита направите това ужасно нещо с нас.

Фиона нямаше представа дали тази дръзка тактика ще даде резултат, но си струваше да опита. Роло нямаше откъде да знае, че тя не притежава други сили освен познанията си за лекарствата и билките.

Страхът накара очите на Роло да изскочат. Способността да говори го напусна. Не можа да каже нищо, само се взираше във Фиона и паниката му растеше с всеки миг.

Брита обаче не трепна.

— Хванете ги! — извика тя към воините на Роло. — Не ги оставяйте да избягат. Веднага ще пратя да повикат роботърговеца.

Един от мъжете довлече Тайра, докато другите бързо обкръжиха Фиона и Рика и ги подкараха към задната част на залата. Когато Фиона усети зад себе си пейка, се отпусна тежко на нея. След като ги обезвреди, Роло се приближи към тях, пурпурно червен от гняв.

— Махни магията, вещице! — изрева той. Беше толкова ядосан, че пяна избиваше по ъглите на устата му. — Махни я, казвам ти! Аз съм мъж. Викинг. Няма да позволя да ме превърнеш в евнух.

Фиона присви очи.

— Ще сключа сделка с тебе, Роло. Прати Рика при баща й и освободи Тайра, тогава ще махна магията.

— Не! Не съм чак такъв глупак. Рика ще разнася обидни слухове за моя… за моя… провал — Той вдигна рамене. — Не, по-добре и трите да завършите живота си във Византион.

— Помисли, Роло — каза Фиона така тихо, че само той да я чуе. — Представи си, че много искаш някоя жена, а не можеш да се представиш както трябва. Помисли как сгърченият ти, безполезен член ще се мотае между краката ти, без да може да ти достави удоволствие. Ти си млад мъж, Роло. Животът на една жена не струва ли колкото възстановяването на мъжествеността ти?

— Не и ако цялото кралство ще ми се присмива — озъби се той.

— Рика ще обещае на никого да не казва нищо за това, ако я пратиш при баща й — заяви Фиона. — Може би дори ще успее да го убеди да не си иска обратно зестрата.

— Да — каза Рика, потвърждавайки думите на Фиона. — Обещавам да не казвам нищо.

Роло поглади брадата си, размишлявайки върху искането на Фиона. Не се тревожеше за Рика. Ако тя успееше да убеди баща си да не изисква връщането на зестрата й, нямаше нищо против да я прати обратно в дома й. Винаги можеше да каже, че се е показала негодна за съпруга. Беше склонен да направи каквото и да било, само и само да си възвърне мъжествеността. Последния път, когато Фиона беше хвърлила магията си върху него, беше останал импотентен почти две седмици. Немислимо беше да остане завинаги полумъж.

— Обещаваш ли да махнеш магията, ако се съглася да върна Рика при баща й? — запита Роло.

— Да. Изпрати Рика в дома й с надеждна охрана и ще разваля магията. Ами Тайра?

— Благосклонността ми се простира само върху Рика. Тайра ще сподели съдбата ти. Торн не иска да има нищо общо с тебе, аз също. Двете с Тайра ще бъдете продадени на роботърговеца, както е уговорила Брита.

— Много добре — каза Фиона. — Ще премахна магията, когато Рика потегли заедно с придружителите си. До довечера ще бъдеш напълно възстановен и силен като преди.

— Ако не стане така, ще те убия.

Той й обърна гръб и отиде да даде нареждания за пътуването на Рика.

— Значи — каза Брита, присвила замислено очи, — ти казваше истината, че си направила Роло негоден. И детето ти наистина е от Торн.

— Не съм те излъгала — изрече уморено Фиона. — Прибягнах до познанията си за билките, за да попреча на Роло да легне с мене.

Брита се изсмя остро.

— Представям си как се е вбесил брат ми, като е разбрал, че е лишен от мъжествеността си. Той не търпи да му се отказва каквото и да било. Знам, че се е случвало да вземе три жени за една нощ.

— Горките — измърмори под нос Фиона.

— Да, така е. Не е лесно да му се угоди. Никоя негова любовница не е оставала дълго време с него, а робините се боят от тежката му ръка. Малката Рика даже не знае колко щастлива е, че се е отървала от него.

Не след дълго Роло се върна при тях. С един замах на ножа освободи ръцете и краката на Рика и се обърна към нея:

— Събери си нещата. Заминаваш след час заедно с охрана. Колкото до тебе, Фиона — изрече, святкайки предупредително с очи, — животът ти изцяло зависи от силата ми в леглото довечера. Ако всичко е наред, когато легна с някоя от робините, ще ти пощадя живота. Съжалявам онзи богаташ, който ще те купи, за да му топлиш леглото. Страхувам се, че ще получи повече от това, за което се е пазарил.

След като каза всичко, което имаше да казва по този въпрос, Роло се върна в спалнята си. Брита прати триумфална усмивка към Фиона и също се отдалечи.

— Не мога да те оставя така — каза Рика, не желаейки да се раздели с жената, която я бе спасила от ужасна участ.

— Трябва да вървиш — отвърна Фиона, — иначе за какво направихме всичко? Иди си у дома при баща си. Кажи му, че си се развела с Роло, защото е бил брутален съпруг. Ако баща ти те обича, ще те разбере.

Тя зарея поглед някъде над рамото на Рика. Очите й станаха като стъклени.

— Има друг мъж в твоето бъдеще. Не мога да видя лицето му, но знам, че ще те обича и ти ще го обичаш. Един ден новият ти съпруг и баща ти ще обединят силите си и ще завоюват обратно зестрата ти. Роло ще бъде наказан заради жестокостта си.

Видението изчезна също така внезапно, както се беше появило, и Фиона разтърси глава, за да проясни мислите си.

— Виждаш всичко това? — запита Рика, удивена от способностите на Фиона. — Ами твоето бъдеще? Какво ще стане с тебе и с детето ти?

Фиона поклати глава. Не можеше да види собственото си бъдеще. Усещаше опасност и скръб, но нищо определено.

— Не знам. Някога мислех, че Торн е моето бъдеще, но сега не съм толкова сигурна. Торн не ме иска, Рика. Не го е грижа какво ще стане с мене. Но аз ще намеря начин да се върна в моя дом на Ман.

— Нека боговете те пазят — каза Рика, полагайки ръка на рамото на Фиона. — Ако някога срещна отново Торн, ще му кажа какво точно мисля за начина, по който се отнесе с тебе.

Самото споменаване на името на Торн предизвика режеща болка в разбитото сърце на Фиона. Нейният народ се страхуваше от викингите и ги мразеше заради тяхната жестокост, но за кратко време тя бе повярвала, че Торн е изключение. За нейно нещастие, се бе уверила, че той е също толкова жесток и безчувствен, колкото всички викинги, които бе срещала или за които бе чувала. Да бе забил нож в сърцето й и да го завърти — дори тогава нямаше да бъде толкова жесток.

След час, увита в топли кожи, и обута в солидни обувки, Рика заедно с придружителите си напусна дома на Роло. Когато падна нощта, пристигна роботърговецът Pop, придружен от трима воини, които му служеха за охрана. Той огледа Фиона и Тайра от глава до пети, изсумтя одобрително и се оттегли с Роло и Брита да обсъди цената им.

— Какво ще стане с нас? — запита боязливо Тайра.

Тя вече не се боеше от робството, щом това, както изглежда, беше жребият й в живота. Страхуваше се от неизвестността. И от мисълта, че никога повече няма да види Арен.

— Само да знаех — въздъхна Фиона. — Но ще измислим нещо. Корабите не могат да плават през зимата, затова търговецът сигурно ще ни настани някъде наблизо. Може би ще успеем да избягаме и да потърсим подслон при бащата на Рика. Тя ми каза как да стигна до дома й.

— Може — обади се унило Тайра.

Фиона знаеше, че тя мисли за Арен и за това, че е възможно никога повече да не го види.

След като приключи преговорите относно двете жени, Pop бе поканен да прекара нощта в залата. Веднага след като свърши вечерята, Роло огледа робините си, сграбчи една красива девойка на име Миста а я завлече в спалнята си. Развързаха Фиона и Тайра и ги оставиха да се нахранят и да отидат в умивалнята, преди отново да ги вържат за през нощта.

Фиона почти не мигна, легнала на голата пейка без никакво одеяло или топла наметка. Не можеше да намери разумно обяснение за събитията. Не беше присъщо на Торн да оставя други да носят отговорността за решенията му. Ако искаше да се отърве от нея, щеше сам да го направи, поне така предполагаше тя. Как би могло да се изпълни пророчеството на Бран, ако Торн се откажеше от нея и от нероденото им дете, без дори да помисли за благополучието й? Но когато сънят най-накрая дойде, в главата на Фиона нямаше покой.

Рано на следващата сутрин Роло излезе от спалнята си ухилен до уши. Явно мъжествеността му се бе възстановила и цялата му нощ бе минала в бясно съвкупление. Той се насочи право към Фиона и я разтърси.

— В края на краищата, няма да те убивам, вещице — изрече, пъчейки гърди в чисто мъжкарски жест на превъзходство. — Силата ми се върна и съм напълно задоволен. След като заминеш оттук, вече няма от какво да се страхувам. Торн много умно реши да се отърве от тебе. По-добре ще му е, когато те няма.

Фиона затвори очи. Предателството на Торн я прободе като хиляда ножа. Но тя изправи рамене и се закле да преодолее съкрушението от жестоката постъпка на Торн. Точно сега имаше по-неотложни проблеми, включително и как да намери начин да спаси себе си и детето си от робство във Византион.

Роботърговецът беше готов за тръгване още щом приключи със закуската, Фиона имаше малко лични вещи извън сандъчето с лекарствата, а Тайра — дори още по-малко. Тежките кожени наметки и подплатените с кожа обувка бяха уместно допълнение към облеклото им. Дебелите дрехи бяха осигурено от Pop, който бдеше над здравето на робите си, за да извлече по-голяма печалба от тях.

Когато напуснаха дома на Роло, навън ги посрещна студен и мрачен ден — каквото беше и настроението на Фиона. Макар че селото не беше далеч, пътуването можеше да се окаже дълго и трудно, ако беше имало вятър и силен сняг. Фиона и Тайра мъкнеха сандъчето с лекарства. И докато се препъваше по заледения път, тя не можеше да пропъди от ума си последните думи на Брита. Предназначени да я наранят. В което твърде добре бяха успели.

— Не се тревожи за Торн, Фиона — бе казала Брита с коварство в гласа. — Ще дам всичко от себе си, за да го ощастливя. Съдено е да бъде мой. Скоро ще забрави за съществуванието ти.

— Добре ли си, Фиона? — запита Тайра, когато Фиона се спъна и едва не падна.

— Колкото може да се очаква в тези условия.

— Това не е в характера на Торн, Фиона. Не съм убедена, че той знае какво става сега с нас.

Фиона уморено сви рамене.

— Убедена или не, няма голямо значение. Дори Торн да не е казал на Роло да ни продаде, когато научи какво е станало с нас, ще бъде много късно. Освен това не съм сигурна, че ще пожелае да ме потърси.

— Пазете си силите за пътя — предупреди ги Pop, докато ги подбутваше да вървят. — Всеки момент ще завали сняг и не искам да ни завари на открито.

Макар да виждаше, че сандъчето с лекарства е тежко и двете жени едва го носят, дори не му дойде на ум да им помогне. Късно надвечер стигнаха в дома му, разположен точно отвъд рида, който обграждаше селото, Фиона беше така премръзнала, че й се струваше, че краката й са ледени пънове. Дори топлото наметало не бе успяло да я предпази от щипещия студ.

Полъхът на горещ въздух откъм огнището й се стори като небесна благословия, докато двете с Тайра със сетни сили влизаха в къщата. На вратата ги посрещна висока, слаба жена на средна възраст.

— Добре дошъл, господарю — каза тя и отстъпи, за да влязат.

— Чудесно е да си на топло, Мораг — каза Pop, докато отърсваше снега от дрехите си. — Това са Фиона и Тайра, две нови робини, които ще изпратя във Византион. Искам да бъдат здрави, за да издържат пътуването, Фиона чака дете. Имах късмет да купя майка и дете на цената на един човек. То ще ми донесе доста пари, стига да се роди здраво.

Фиона ахна и притисна корема си с ръце.

— Никой няма да ми отнеме детето.

Pop я изгледа хладно.

— Нямаш избор, робиньо. Върви с Мораг. Тя е приготвила стая за тебе и Тайра. Ако се противиш, ще те набия. Знам как да използвам камшика, без да оставям трайни белези.

Заплахата му увисна във въздуха като тежък дим, докато той се отдалечаваше, за да отиде при хората си, събрани край бъчвата с бира.

Фиона се накани да възрази, но Мораг докосна ръката й:

— Недей да спориш, жено. И аз много пъти опитах зъбите на камшика, преди да се науча да приемам съдбата си. Никак не е приятно. Последвай ме. Ще видиш, няма да е чак толкова зле. Във Византион не е и наполовина толкова страшно, колкото да страдаш от тежката ръка на Pop.

Фиона видя колко мъдри са думите й и покорно тръгна след нея през залата към спалнята, където щяха да живеят двете с Тайра.

— Често ли пътува Pop до Византион? — запита тя.

— Да, всяко лято откарва там нови роби, които е купил през есента и зимата. Наскоро закара едни християнски свещеници чак до Багдад. Pop е много богат. Яде от златни чинии и украсява стените си с безценни тъкани.

Мораг отвори вратата на една малка стая и ги подкани да влязат вътре.

— По-късно ще ви донеса и храна. Стоплете се. Малко къщи могат да се похвалят с огнища в спалните, но Pop много се грижи за робините си. Робите живеят в общо помещение, но жените са настанени в разкош. Няма да ви морят от глад, нито ще ви бият, освен ако не направите нещо глупаво. Pop не понася някой да му противоречи.

Тайра каза нещо на Фиона на галски. Слабото лице на Мораг светна, когато Фиона й отговори на същия език.

— Вие говорите галски — каза Мораг с учудване. — И двете ли сте от Ирландия?

— Аз съм оттам — отвърна Тайра. — Фиона е от остров Ман. Разбра ли какво си казахме?

Лицето на Мораг доби замечтано изражение.

— Да, разбрах ви, макар че от много години не съм говорила на родния си език. И аз съм от Ирландия. Плениха ме при един от първите викингски набези по нашето крайбрежие. Pop ме купи за леглото си, но скоро му омръзнах. Каза, че не съм достатъчно красива, нито достатъчно млада, за да се харесам на друг господар, затова ме остави тук да управлявам домакинството му. Сега си починете; скоро ще дойда пак.

След като Мораг излезе, Фиона и Тайра започнаха да говорят за евентуално бягство.

— Може би ще убедим Мораг да ни помогне — каза Фиона с надежда в гласа. — Изглежда доста добронамерена.

— Страх я е от Pop — изтъкна Тайра. — Ще я убие, ако разкрие, че ни е помогнала да избягаме.

— Може би имаш право — съгласи се Фиона. — Трябва да изчакаме и внимателно да планираме бягството. Бог ще ни помогне никога да не се озовем във Византион.