Викинг

3

Фиона се гушеше, измръзнала и отчаяна, на дъсчената палуба на дракара, под слабата защита на палатката, която Торн бе наредил да направят за нея и Бран. Корабът на Торн беше най-големият от петте, дълъг седемдесет и шест фута и широк около седемнадесет. От двете страни на пейките имаше достатъчно място за шестнадесет гребци, Фиона бе научила доста неща за корабите на тези свирепи викингски воини, откакто бе отвлечена от родното си село и закарана на дракара на Торн.

Тя научи, че викингите струпват плячката и запасите си под подвижната палуба, в пространство, дълбоко около шест и половина фута. По време на плаване ядяха сушени и солени храни и пиеха вода от кожени мехове, също натрупани под дъските.

Фиона не знаеше какво да очаква, когато сушата се изгуби от погледа й. Никога преди не се бе отдалечавала толкова много от брега, и то заедно с мъже, които се страхуваха от нея и същевременно я мразеха. Беше благодарна, че Бран също е тук, защото Торн почти не я беше погледнал, след като отплаваха. Тя бе очаквала да я нападнат и да я изнасилят, но никой не я бе докоснал, макар понякога да улавяше втренчения поглед на Торн, чието изражение говореше, че с радост би й извил врата. Много се зарадва на палатката, защото в нея можеше поне малко да се усамоти.

Плаваха вече пет дни, когато ги застигна първата буря. Корабът се люшкаше насам-натам, подмятан като тресчица от поривите на капризния вятър, Фиона и Бран се сгушиха един до друг под слабата закрила на платнището, молейки се вятърът и вълните да не ги отнесат изпод него. Бран беше пребледнял като призрак. Когато бурята се разбушува, той едва се добра до ръба на борда и започна да повръща. После се върна и се строполи до нея, като стенеше и притискаше с ръце стомаха си.

Макар че сама едва се държеше на крака, Фиона знаеше, че трябва да направи нещо, за да облекчи страданията на Бран. Тя се зарови в неговото сандъче с лекове и намери малко стъкълце с валериан — лекарство, което се даваше за успокояване. После излезе от убежището си и тръгна да търси прясна вода.

Подпрял се на кърмата на подмятания от ветровете кораб, Торн забеляза, че Фиона излиза от палатката си, и за момент изпита страх. Знаеше, че крехкото й тяло не може да устои на яростните стихии, и усети как трепва, когато тя започна да си проправя път през брулената от вихрите палуба. Но изведнъж долови как сред воините, които я видяха, се надигна глух ропот.

— Това е работа на магьосницата! Тя ни е проклела! Хвърлете я през борда!

Един мъж сграбчи Фиона и я вдигна над главата си, готов да я хвърли в морето. Сърцето на Торн се разтуптя, той се отлепи от мястото си и се хвърли към нея.

— Пусни я — заповяда със студена ярост в гласа. — Тази жена е моя робиня и никой освен мене няма да я докосва. Не ми харесва, че искаш да я убиеш.

Улм пристъпи напред със сурово изражение.

— Тази жена е магьосница, Торн. Тя призова гнева на Тор над нас. Всички ще умрем.

— Всички сме преживявали бури, дори по-силни от тази — намръщи се Торн. — Нашия кораб не е в опасност. „Гарванът на Один“ се носи леко по вълните. Върнете се по местата си. Виждате, че бурята вече отслабва.

Мъжът тръшна Фиона обратно на палубата и всички се върнаха към обичайните си занимания, мърморейки недоволно под нос за вещици и магии. Торн сграбчи ръката й и я повлече към нейната палатка.

— Какво правиш навън? — запита той. — Можеше да паднеш в морето. Моите хора мислят, че ти си предизвикала бурята. — Той я изгледа с подозрение. — Прави ли са?

— Не. Не съм! Пусни ме. Трябваше ми вода, да дам лекарство на Бран. Той е болен.

— Стой тук, ще ти донеса вода. Хората ми са достатъчно ожесточени. Като те виждат, става още по-лошо.

След няколко минути Торн се върна с един рог, пълен с вода. Подаде го на Фиона, после се обърна към Бран.

— Какво му е? — запита той.

— Морска болест. Намерих едно лекарство в сандъчето му, за да му олекне, но ми трябваше вода, за да го смеся с нея.

Тя капна в рога няколко капки от течността в стъкълцето. Коленичи до Бран, вдигна главата му и поднесе рога до устните му. След като отпи няколко глътки, старецът затвори очи и като че ли се унесе в сън.

— Какво му даде? — запита Торн. — Каква магия си сварила?

— Никаква магия — отвърна Фиона. — Това е настройка от валериан, да облекчи стомаха му. Всички лечители познават това лекарство.

Торн се вгледа в нея. Дори измокрена и с раздърпани дрехи, пак беше красива. Пленителните й очи като че ли имаха способността да проникват в душата му. Той се опита да отмести поглед, но не можа. Пръстите му копнееха да докоснат лицето й, косата й, да намерят чувствителните места по тялото й и да ги запомнят. Беше се опитвал да я пренебрегва през тези пет дни, но безуспешно. Трябваше да я вземе, още сега, тук на палубата, и да утоли страстта си между белите й бедра. Единственото, което го спираше, беше страхът, че страстта е само малка част от привличането, което го обвързваше с нея.

Торн загледа като омаян как Фиона пристъпва неловко под пронизващия му поглед.

— Защо ме гледаш така? — запита тя.

— Как те гледам?

— Загледал си се в мене точно така, както онази нощ, когато ме намери да се къпя в потока.

Тя отстъпи крачка назад, но нямаше накъде да се дръпне повече.

Погледът на Торн не трепна. Сега за първи път, откакто я бе видял, се озоваваше насаме с нея. Въпреки че почти тридесет мъже се бореха с бурята на няколко крачки от тях, въпреки че наблизо спеше старият мъдрец, Той се чувстваше така, сякаш освен него и Фиона в целия свят няма други живи хора.

— Страхуваш ли се от мене, Фиона? — запита той, когато видя, че тя се снишава под напрегнатия му поглед.

— Н-н-не.

— А би трябвало. Викингите са най-страшните мъже. Мнозина ни наричат диваци. Свирепи и жестоки. Пирати. Ние сме всичко това и още нещо. — Той я притисна към борда. — Мога да ти извия тънкото вратле с една ръка, ако ми хрумне.

Едва не се разсмя, когато видя Фиона да вдига острата си брадичка с предизвикателно движение.

— Какво те спира? — изрече тя дръзко.

— Тези твои съблазнителни виолетови очи, най-малкото — измърмори Торн. — Ако те убия, страхувам се, че ще бъда прокълнат завинаги. Но аз съм по-силен от тебе. По един или друг начин ще те накарам да ме освободиш от магията си. — Той й хвърли суров поглед. — Ти си моя робиня. Мога да утоля страстта си с твоята нежна плът, ако ми се прииска да го сторя. И когато бъда задоволен, може би магията ще се разпръсне и ще бъда свободен от твоите чарове.

— Ти си луд! Ако бях магьосница, никога нямаше да омагьосам викинг, когото всички мразят и от когото се боят.

Торн стисна зъби и свъси свирепо вежди.

— Не мисля, че изобщо ме мразиш, Фиона. Спомням си горещите ти целувки, предизвикателните извивки на тялото ти. Споменът ме съблазнява дори в сънищата ми.

За неин ужас Торн посегна към нея и я прилепи към мощните си гърди. Беше свалил ризницата си; тя усети забележителната твърдост на мускулите му до нежната си плът. Контрастът замая сетивата й. Всички мисли изчезнаха в миг, когато той сграбчи в шепа дългата й черна коса и приближи лицето й към своето. Устата му смаза нейната в безмилостна целувка. Тя отвори уста, за да протестира срещу това, но езикът му се вмъкна веднага в нея.

Фиона се почувства безпомощна, изцяло във властта на този свиреп морски разбойник. Атаката против чувствата й я остави без дъх и накара кръвта във вените й да запулсира лудо. Тя се изненада, когато усети, че устните му са меки и нежни; бе очаквала бруталност, но намери само едно стряскащо удоволствие. Какъв мъж беше този жесток викинг? Нежен в един миг и страшен в следващия.

Торн опря плътно слабините си в нейните, за да я накара да усети растящата му жажда. Мъжествеността му бе набъбнала и пулсираща, Фиона изстена, когато ръцете му обхванаха здраво седалището й и я прилепиха към тялото му. Дръпна се, но той я задържа без никакво усилие, решен да я има на всяка цена. Ръцете му се качиха нагоре по хълбоците и талията и спряха на разкошните й гърди. Той започна да ги мачка в дланите си ида стиска зърната с палец и показалец.

Фиона не можеше повече да понася това мъчение. Хвана с две ръце дългата му руса коса и дръпна с всичка сила. Той изстена и изруга. Тя се опита да се освободи от ръцете му. Но той стоеше непоклатим, много по-силен от нея. Огромна маса мускули, жили и решителност. Когато започна да я накланя надолу, за да я положи на палубата, тя яростно протестира.

— Боже, помогни ми! Не, пусни ме!

— Ти си моя робиня, Фиона, и ще те имам сега.

Господ сигурно бе чул молбата й, защото палубата се наклони под краката им и водата, плиснала в палатката, едва не ги отнесе. Блесна светкавица. Вятърът виеше яростно. Корабът се люшкаше между вълните, катереше се по гребените им, хора и сандъци се плъзгаха по мократа палуба.

— Тор да ни пази — изкрещя Торн и прониза Фиона с мрачен поглед. — Вярно е! Ти наистина си магьосница. Призова тъмните сили против нас.

Колкото и да беше стресната, Фиона все пак се досети, че Торн просто й дава в ръцете начин да запази невинността си. Замоли се да получи прошка и излъга:

— Ако така мислиш, тогава да, вярно е.

Торн пребледня, но нямаше време да размисли над последиците от нейния отговор. Викаха го на носа. Той беше единственият на борда, който можеше да ги преведе безопасно през бурята.

— Не сме свършили още с тебе, Фиона — предупреди я той на тръгване.

— Добре направи, че се съпротивляваше, дъще.

Тя погледна надолу към Бран. Той не спеше, както бе смятала. Очите му бяха отворени и пламтящият му поглед се спря на лицето й.

— Ти си чул?

— Да. И видях. Точно както предсказвах. Викингът вярва, че ти си го омагьосала, но тук има нещо повече. Той е корав мъж, Фиона. Предстоят ти трудни моменти с него. Но един ден Торн Безмилостния ще прозре стойността ти и ще отвори сърцето си за тебе.

— Не! Не искам това. Защо, Бран? Защо трябва да е викингът? Има ли нещо, което мога да направя, за да променя съдбата? Не искам този викинг. Той е много силен, много едър, много… мъжествен. Той иска да ме направи своя курва.

— Когато се изпълни времето, ти ще станеш всичко за него, Фиона.

И преди тя да се усъмни в тази странна забележка, сънят отново го обори.

Фиона се замисли над думите на Бран. Как може да стане всичко за Торн, когато той вярва, че тя е магьосница? В това нямаше никакъв смисъл. Викингът се беше появил изневиделица преди една година. След кратката им среща беше изчезнал. После се беше върнал, за да разруши спокойния й дотогава живот. Какво го беше довело отново тук, запита се тя. Със сигурност не и някакви брътвежи за вещици и магии. Въздъхна и се намести до Бран, вслушана в рева на бурята, която бе също толкова яростна, колкото и атаката на Торн срещу сетивата й.

След седмица дракарите пристанаха на западния бряг на Шотландия. Влязоха в устието на една река, воините издигнаха палатки на пясъка, напълниха меховете с вода, приготвиха вечеря от прясно уловен дивеч и отплаваха на следващата сутрин, без да срещнат жива душа. Фиона и Бран бяха в една палатка. Пазачите, им, които ги гледаха със страх и отвращение, мърморейки, им донесоха храна. Тя знаеше, че викингите я обвиняват заради честите бури, които ги бяха връхлитали, и че много им се искаше Торн да я беше убил.

Дните минаваха. Морето беше все едно и също, без никакви промени, с изключение на силните дъждове и бури. Дракарите спряха за кратко на остров Скай и на Оркнейските острови, за да налеят прясна вода и да попълнят запасите от месо. На Скай Улм ограби един намиращ се наблизо манастир и докара злато, сребро и пленници. Струпаха плячката под дъските на палубата, а пленниците бяха разпределени на останалите четири дракара.

Фиона изпита жал за горките монаси, които без съмнение щяха да бъдат продадени в робство от тези жестоки морски разбойници. Опита се да не мисли за съдбата им, защото това правеше собственото й бъдеще ужасно непредсказуемо.

Преди да напуснат Оркнейските острови, Торн каза на Фиона, че следващото слизане на сушата ще е в родния му край.

— Пригответе се, роби — предупреди ги той. — Баща ми и брат ми няма да ви посрещнат дружелюбно. Ще ме сметнат за луд, че съм ви довел в дома ни. Мога само да гадая какво ще каже годеницата ми.

— Ти си сгоден? — запита Фиона, чудейки се защо се изненадва.

Повечето мъже на възрастта на Торн бяха женени или сгодени.

— Да. Ще се оженя за Брита Русокосата. А ти защо не си омъжена? Годините ти са достатъчно, за да имаш няколко деца да се държат за полите ти.

Фиона се изчерви. Това беше вярно. Повечето момичета се омъжваха на тринадесет години, а на двадесет, на колкото беше тя сега, вече бяха дали на съпрузите си по няколко синове и дъщери. Но Адеър не беше настоял тя да се омъжи, когато дъщеря му беше изказала желанието си да остане неомъжена и да продължи да се учи от Бран. Освен това от всички мъже, които й беше представил баща й, тя не беше харесала нито един. Фиона мислеше, че Адеър по-скоро би желала тя да си остане край него, за да облекчава самотата му, след като майка й бе умряла.

— Нямаше никой, за когото да поискам да се омъжа — обясни Фиона, — а и баща ми не ме насилваше да го сторя. Аз съм лечителка. Ще използвам по-добре силата си, ако нямам съпруг и деца, които да имат нужда да се грижа за тях.

— Да не би да искаш да кажеш, че никога не е имало мъж, който да ти е харесал?

Фиона погледна край него, спомняйки си Дърк, смелия момък, който бе загинал, когато я спасяваше по време на една жестока зимна виелица; тогава вятърът духаше от морето и приливът едва не я бе отвлякъл. Той беше нежен и добър и тя би могла да се омъжи за него, ако бе оцелял, но той изчезна, отвлечен от морските вълни.

Ревност връхлетя Торн. Изражението на Фиона бе станало мечтателно и той се запита кой ли е откраднал сърцето й.

— Значи е имало някой мъж? Защо не си се омъжила за него?

— Той е мъртъв.

— Обичаше ли го?

— Може би.

— Какъв е този отговор?

— Само него ще получиш.

— Девица ли си още? Или си му дарила моминството си, преди да умре?

— Ако съм го направила това не е твоя работа.

Той й отправи усмивка, която не стигаше до очите, и вдигна масивните си рамене.

— Няма значение. Скоро ще разбера сам, нали така?

— Не мисля.

— Ще видим, магьоснице.

Това беше последният път, когато Торн говори с нея, преди дракарите да влязат във фиорда и да хвърлят котва в пристанището на търговския град Каупанг. Беше късно лято, Фиона нямаше представа с какво ще се сблъска в родното място на Торн, но не бе очаквала да види оживен град, пълен със заети, бързащи насам-натам хора. Плени я омайващата гледка на извисяващите се заснежени планини, очертани върху ясносиньото небе.

— Както виждаш, земята е скалиста и стръмна — посочи Торн. — Земеделие има само по крайбрежието. Има много места за лов и риболов, но зимите са сурови и дълги, а плодородната земя е малко, повече са планините и блатата. Мнозина от нашите хора търсят нови земи, на които да се заселят.

— А твоето семейство? Търсите ли да се заселите на нови земи?

— Не. Баща ми е ярл. Има големи владения. Аз ще наследя всичко след смъртта му. Но за щастие той е още здрав и силен. Кажи на Бран, че е време за слизане. Домът ни е извън града.

— Тук съм, господарю викинг — каза Бран, присъединявайки се към Торн и Фиона.

— Фиона ще язди с мене — обяви Торн. — Бран ще ни последва пеша с Улм и другите. Повечето викинги предпочитат да вървят пеша и да използват конете за пренасяне на товари. Те не яздят добре. Но на мене ездата ми действа ободряващо. Ето, идва един роб с моя кон. — И той посочи към мъжа, застанал до пристана, който държеше юздите на един буен черен жребец. — Баща ми сигурно е видял нашите платна и го е пратил да посрещне корабите ни.

Фиона последва Торн по тясната дъска, вгледана с интерес в къщите и другите постройки, скупчени по брега на фиорда. Улиците, които тръгваха под прав ъгъл от брега или вървяха успоредно с него, също бяха постлани с дъски.

— Повечето от онези дървени постройки със сламените покриви са на занаятчии и търговци, които търгуват с луксозни стоки, скъпоценности и кожи — осведоми я Торн. — Откъм сушата градът е защитен с полукръгло укрепление от греди и утъпкана пръст.

— Хубав град — изрече тя, когато насити очите си с гледката.

Когато стигнаха до мястото, където конят на Торн очакваше господаря си, той я качи на гърба му и скочи на седлото зад нея. Конят се изправи на задните си крака и препусна напред. След няколко мига те вече галопираха по пътя, който излизаше от града. Фиона се намери притисната между яките бедра на Торн, ръцете му я държаха здраво, за да не падне. Той яздеше диво и това никак не учуди Фиона. Торн Безмилостния излъчваше възбуда. Правеше всичко със замах и страст, с такава наслада от живота, която правеше всеки друг да бледнее в сравнение с него.

Торн усещаше невероятно силно всяка извивка на тялото на Фиона, притиснато така интимно до неговото. Обля го непоносима горещина. Слабините му пулсираха, кръвта шуртеше буйно във вените. Сигурно беше омагьосан, помисли той, защото не можеше да си спомни друг път да е бил така обсебен от някоя жена. Ръцете му я стиснаха по-здраво, приковавайки съпротивляващото се девическо тяло към мускулестите му гърди. Не можеше да си припомни да се е чувствал някога по-добре, отколкото сега, когато това топло тяло беше така плътно опряно до неговото.

— Няма нужда да ме държиш така здраво — оплака се Фиона. — Или да яздиш така диво. Да не се опитваш да убиеш и двама ни?

Торн се засмя развеселено.

— Не се страхувай, магьоснице. Мога да владея Чука на Тор. Както и тебе. Един ден ще обезсиля магията, която си хвърлила върху мене, и когато го направя, твоите вълшебства и чарове повече няма да имат никаква сила.

— Не съм заплаха за тебе — заяви твърдо Фиона.

Торн й отправи такъв поглед, който предаваше без думи непосилното очарование, която тя упражняваше върху него. Цяла година бе страдал от нейната красота, умът му се беше объркал, а тялото му — съвсем. Тя го бе примамила на своя остров, бе разголила тялото си пред него и го бе оплела в магическите си мрежи. Торн знаеше, че трябваше да я убие и да се освободи, но нещо в него го задържаше и той не можеше да вдигне ръка срещу жената, чиято власт не бе в състояние да разбере.

Торн още бе потънал в мислите си, когато Фиона забеляза група постройки от груби борови греди, с островърхи покриви, някои направени от слама, други от торф. Сградите бяха толкова много, че й заприличаха на цяло селце, Фиона помисли, че семейството на Торн сигурно е много богато, за да си позволи толкова много. Но макар че отвън постройките изглеждаха прости, тя виждаше, че са извънредно здрави, изградени, за да траят много години.

Няколко души спряха работата си, за да приветстват Торн, който влезе в галоп в двора, подплашвайки свинете и кокошките. Двама едри мъже излязоха напред да го посрещнат. Единият много приличаше на него, но беше по-млад, а другият, също почти копие на Торн, беше доста по-стар, с посивяваща руса коса и гъста брада. И двамата бяха истински гиганти. Забавиха стъпка, когато видяха Фиона.

— Добре дошъл у дома, синко — приветства го Улоф, докато Торн слизаше и спускаше Фиона на земята.

— Успешна ли беше мисията ти? — запита Туролф, след като тупна доста силно брат си по гърба.

— Има достатъчно плячка, за да са доволни всички — каза Торн.

— И роби, както виждам — изрече Улоф, оглеждайки Фиона. — Тя разбира ли нашия език?

— Не, но ще се научи. Казва се Фиона. Говори галски.

Фиона отправи недоумяващ поглед към мъжете. Знаеше, че говорят за нея, но не можеше да разбере нито дума от казаното. Дали сега не решаваха съдбата й?

— Да смятаме ли, че магьосницата е мъртва? — запита смутено Улоф.

Торн замръзна. Баща му нямаше никак да бъде очарован, ако разбере какво е направил, но нямаше изход.

— Не, татко. — И той избута Фиона напред. — Фиона е девойката, която срещнах на Ман, онази, която ме омагьоса.

Туролф отстъпи назад с изписан на лицето страх, простирайки ръце пред себе си, сякаш за да се запази от злото.

— В името на Один, защо си я довел тук?

— Нямах избор — каза Торн в своя защита. — Наставникът й, един стар келт, е мъдрец и казва, че тя е свята жена. Заплаши ме с вечно проклятие, ако я убия.

— И ти си му повярвал? — изрева Улоф. — Чуй ме добре, Торн, от това ще произлязат само неприятности. Какво, в името на Локи, ще правиш с нея?

— Фиона е моя робиня. Тя ще бъде като всички други роби в дома ни, ще прави каквото е необходимо.

— Но няма да я вземаш в леглото си, Торн Безмилостни.

Фиона трепна силно, стресната от безшумното приближаване на една невероятно красива жена с гневни сини очи и сребристо руса коса, сплетена на корона около темето на царствената й глава. Беше висока почти колкото Торн, но в тялото й нямаше нищо мъжествено. Беше жена от главата до петите, облечена в богата копринена рокля, с украшения на шията и пръстени по ръцете. И беше млада, може би на не повече от седемнадесет или осемнадесет години.

— Брита — обърна се към нея Торн, — бях забравил, че си тук.

— Очевидно — каза Брита, отправяйки суров поглед към Фиона. — Говоря съвсем сериозно, Торн. Когато се оженим, няма да търпя тази магьосница в моя дом. Или в твоето легло — добави тя със заплашителен тон.

Изражението на Торн стана сурово.

— Съпругата е длъжна да се подчинява на съпруга си и да приема това, което му се харесва. Ще вземам в леглото си която жена искам. Така стоят нещата.

— Няма да имаш любовници, след като се оженим — заяви Брита. Направи презрителна гримаса към Фиона, неодобрението й личеше съвсем явно. — Твоята робиня смърди, Торн. Вонята й ме отвращава. Как можеш да стоиш близо до нея? Не трябва да я допускат в къщата, близо до цивилизованите хора. Разбрах, че е магьосница. Дай ми я, аз ще се погрижа да не прави повече магии.

— Фиона е моя, Брита, не забравяй това.

Красивото лице на Брита стана почти грозно.

— Ще видим!

И тя се обърна и се отдалечи ядосана.

— Не трябваше да я дразниш, сине — упрекна го Улоф. — Брита има богата зестра. Брат й Роло я доведе в дома ни. Той иска да е сигурен, че сватбата ще се състои, както беше предвидено. Струва ми се, че Брита желае този съюз, а Роло й угаждаше и в най-малките неща, след като родителите им починаха.

— Не се страхувай. Сватбата ще стане, точно както беше предвидено, татко. Току-що се върнах у дома след дълго пътуване и искам най-напред да си дам дълга почивка.

— Само това ли искаш да си дадеш? — запита Туролф, поглеждайки многозначително към Фиона. — Или вече си се насладил на робинята си?

Фиона пристъпи нервно от крак на крак. Никак не й харесваше, че не разбира какво говорят за нея.

— Какво става? — обърна се тя към Торн. — Коя е тази жена?

— Това е Брита, годеницата ми. Твоето присъствие тук никак не й хареса.

— Изпрати ме обратно у дома — каза Фиона, изпълнена с надежда. — Не искам да гневя годеницата ти.

— Да, изпрати я у дома й — намеси се Улоф, говорейки на галски. — Или още по-добре, убий я.

— Ти говориш моя език? — каза учудено Фиона.

— Така е. Също като сина си, и аз съм търговец. Говоря много езици. Така е и с Туролф, и с други от моя род, включително Брита и брат й Роло. Но те съветвам да научиш нашия език, ако искаш да оцелееш в земите ни.

— Аз искам да се върна у дома си — изрече дръзко Фиона.

— Ще говориш само когато се обръщат към тебе! — изрева Улоф. — Може да си омагьосала сина ми, но аз не съм толкова податлив. Рядко заповядвам бичуване, защото робите ми обикновено си знаят мястото, но може да ме принудиш да направя изключение за тебе.

— Татко, Фиона е моя — предупреди го Торн. — Ако е необходимо наказание, то ще е от моята ръка. Има още нещо, което искам да ти кажа, преди да се изкъпя и да се нахраня. Всеки момент ще пристигне Бран, наставникът на Фиона. Казват, че е мъдрец. И двамата с Фиона са лечители.

Улоф го изгледа смаян.

— Не мога да повярвам, че си докарал магьосник в дома ми. Ти наистина си омагьосан. Нищо добро няма да излезе от това.

Торн беше склонен да се съгласи. Сигурно е бил луд, за да докара Бран и Фиона в родната си земя. За жалост, вече беше сторено и сега трябваше да живее с последствията.

— Поемам пълната отговорност за своите роби, татко. Имам намерение да ги заведа в новия си дом, когато се оженя.

С ъгъла на окото си Торн видя приближаването на Роло, брата на Брита. Брита сигурно беше отишла право при него да се оплаче, помисли Торн с лошо предчувствие.

— Добре дошъл у дома, Торн — приветства го Роло. — Брита ми каза за новата ти робиня. — Той плъзна поглед по Фиона, явно одобрявайки видяното. — Красива е. За съжаление, на сестра ми никак не й харесва тази твоя нова робиня. Помислих, че може да дойда да видя с очите си какво толкова е раздразнило Брита. Сега, когато видях жената, стигнах до едно решение, което ще удовлетвори сестра ми. Продай ми тази робиня. Тя ми харесва. Ще ти платя каквото поискаш за нея. Току-що казах на последната си любовница да си иде и имам нужда от друга, която да ми служи в леглото.

Торн усети как може да избухне всеки момент. Представи си Фиона в леглото на Роло и това го накара да потръпне от едва сдържан гняв. Стисна в юмруци отпуснатите си покрай тялото ръце и ледено-огнените му очи потъмняха.

— Фиона не е за продан.

Грабна властно ръката й и я дръпна да върви след него.

— За какво говорехте? — запита тя, ситнейки подире му.

— Това е Роло, братът на Брита. Иска да те купи за леглото си.

Фиона погледна през рамо към Роло и потрепери. Той изглеждаше също толкова свиреп и застрашителен, колкото и останалите викинги. Рошавата му, сплъстена коса беше червена, а не руса, брадата стигаше почти до гърдите му. Буйните му вежди бяха сраснали по средата и му придаваха вечно намръщено изражение. Изглеждаше достатъчно силен, за да я пречупи само с двете си ръце.

Фиона изведнъж спря на място.

— Не си ме продал, нали?

Торн спря, после внезапно я дръпна към коравата стена на гърдите си. Погледна в очите й и видя пламъчето на страха. Би трябвало да я продаде, помисли той. Това със сигурност щеше да разреши много проблеми. Семейството му не я искаше, годеницата му бе обявила, че тя й е враг. Но някакъв извратен демон у него отстъпваше пред мисълта да я продаде. Да, той беше омагьосан, така е, нямаше друго приемливо обяснение за това, че тази красавица с виолетови очи го беше обсебила така силно. Изведнъж му хрумна, че не може да се ожени за Брита, докато не се е освободил от магията на Фиона.

— Не, не съм те продал, макар че и това е възможно. Ако не махнеш магията си от мене, може да бъда принуден да те продам, за да мога да живея на спокойствие със съпругата си.

Фиона пребледня.

— Не. Аз не съм магьосница. Погледни в сърцето си и виж каква съм наистина.

Устните му бяха много близо до нейните, когато той изрече:

— Когато погледна в сърцето си, виждам повече, отколкото бих искал да видя.