Викинг

8

— Значи, свършено е? — запита Бран, когато Фиона го намери в залата. Острият му, пронизителен поглед като че ли проникваше през нея. — Съпругът ти взе ли твоята девственост?

Фиона, смутена, наведе очи.

— Да. Свършено е.

— Нарани ли те? Груб ли беше?

— Не, не ме нарани. Беше внимателен и мил.

— Брита знае ли?

— Роло говори с нея точно сега — каза Фиона. — Видях ги да излизат заедно от залата. Не мога да повярвам, че Брита ще приеме това.

— Ако Торн откаже да се разведе с тебе, ще имаш неприятности. Пази се, дете.

Той видя Торн да се приближава и се отдалечи, преди Фиона да успее да го спре.

— Вече се разнасят клюки за женитбата ни — каза той. После протегна ръка към нея. — Ела ще седнеш до мене на масата и ще споделиш храната ми.

Фиона отстъпи назад.

— Разумно ли е това? Нека роднините ти свикнат с нашия брак, преди да седна да се храня с тях.

Бран изведнъж се озова до тях.

— Иди със съпруга си, Фиона — посъветва я той. — Викингът ще те закриля.

Торн изгледа свирепо Бран.

— Доволен ли си, мъдрецо? Беше по-силно от мене. Разумът ми беше притъпен и мисълта ми беше заблудена от двама магьосници. Сега Фиона е моя съпруга и въпреки желанието на баща ми чувствам, че не мога да я отпратя. Надявам се, че си доволен.

Бран се усмихна снизходително на Торн.

— Да, господарю викинг, това е много хубаво. Ако погледнеш в сърцето си, ще видиш, че не съм го направил аз, нито пък Фиона. Хората изпълняват това, което иска бог.

— Пфу! — намръщи се Торн. — Не вярвам в твоя християнски бог. Колкото до сърцето ми, то е защитено срещу всякакви магьосници. Можеш да оплиташ с магии ума ми, но сърцето ми си остава само мое.

— Упорството не е добродетел, господарю викинг. Послушай ме и ме чуй добре. Има опасност. Още не мога да разбера дали е насочена срещу тебе или срещу Фиона.

— Говориш с гатанки, старче. Обясни ми.

— Де да можех! Усещам някаква опасност, но не знам нито откъде идва, нито кого заплашва.

— Нищо не виждаш, шарлатанино — нападна го Торн. И хвана Фиона за ръка. — Махни се от тоя луд човек.

Потегли я към дългата маса насред залата и намери място за двама им на пейката. Веднага седящите от двете им страни станаха и си намериха други места.

— Те не ме харесват — каза Фиона.

— Можеш ли да ги обвиниш? Виждат какво е направила с мене твоята черна магия и се страхуват, че ще ги урочасаш.

— Нищо не съм ти направила, господарю. Напразно ме обвиняваш. Нямам никакви необикновени сили.

— Нима сънародниците ти не те наричат Фиона Учената?

— Да, но…

— Нямаш ли необикновени сили, които ти позволяват да предвиждаш неща, които още не са се случили?

— Понякога, но…

— Значи си магьосница.

— Аз съм лечителка.

Докато Торн и Фиона спореха, Улоф влезе в залата, видя Торн да седи до Фиона и се отправи към тях. Бе стиснал гневно юмруци, походката му беше войнствена.

— Какво прави тя на моята маса? Ти оскърбяваш семейството си и Брита, като ни натрапваш твоята курва. Прати я да яде при кучетата.

Фиона усети как гневът се надига у нея, но се постара да го обуздае. Искаше да види как ще реагира Торн на суровите думи на баща си.

Той се обърна и изгледа сурово Улоф.

— Най-напред, татко, Фиона е моя съпруга. — Дръзкото изявление на Торн в подкрепа на клюките, които се разнасяха из залата, изтръгна изумено ахване от седящите около масата. — Тя ще остане моя съпруга, докато ми харесва да я държа при себе си. Второ, сега Брита е годеница на Туролф. Какво правя — това не я засяга. Трето, никога повече няма да наричаш Фиона курва.

Улоф целият почервеня от гняв. Синът му никога не му беше говорил с такова неуважение. Той обърна неприязънта си към Фиона. Вярваше, че тя е откраднала ума на сина му.

— Чуй ме добре, вещице. Само да навредиш на сина ми, ще проклинаш деня, в който си се родила.

Фиона преглътна конвулсивно. Заплахите на Улоф не бяха изречени лекомислено, а и тя не ги приемаше така. Докато Торн беше склонен да я задържи като своя съпруга, тя щеше да има един враг. Изведнъж Фиона усети още един вероятен враг. Премести поглед към Брита, която я гледаше с такава омраза, че тя не можа да потисне неволното потреперване, Фиона знаеше какво точно може да очаква от бащата на Торн, но скритата заплаха от Брита беше много по-опасна.

— Нямам намерение да навреждам на Торн — възрази тя.

Улоф се отдалечи, без да каже и дума. Фиона погледна към Брита и я видя да разменя таен знак с брат си. След това тя едва усещаше вкуса на храната, опитвайки се да не обръща внимание на разговорите наоколо.

След като всички се нахраниха, тя стана, за да помогне на жените да раздигнат масата и да изнесат храната. Тайра се плъзна подир нея.

— Радвам се за тебе, Фиона. Торн е прекрасен любовник. Ще те направи щастлива, ако баща му и Брита му позволят. Наистина ли си го омагьосала?

Фиона за миг се обърка. Подозираше, че Торн е спал с Тайра, но да го чуе, изказано с думи — това я обезпокои. Запита се с колко ли други робини и прислужнички е спал. Ще продължи ли да спи с тях и сега? Тази мисъл я накара да се почувства физически зле.

— Тези викинги ще вярват в каквото си искат, Тайра, независимо колко пъти ще отрека, че съм магьосница. Мога да излекувам болестите им, да се погрижа за раните им, но нямам силата да хвърлям магии върху тях. Торн се ожени за мене просто защото искаше да спи с мене, а аз му казах, че ако ме иска, ще трябва или да се оженим, или да ме изнасили. Изненадана съм, че избра да се оженим.

— Говорят, че потърсил християнски свещеник, за да ти достави удоволствие — напомни й Тайра. — Мисля, че си много важна за него. — И тя въздъхна замечтано. — Ти си щастливка, Фиона. Сега, когато Торн ме отстрани от себе си, ще стана лесна плячка на всеки, който поиска да спи с мене. Аз съм робиня и не ми е позволено да им отказвам.

— Нищо ли не можеш да направиш? — запита Фиона, усещайки съчувствие към робинята. — Няма ли към кого да се обърнеш за помощ?

— Никого си нямам, само тебе. Улм ме гледа с желание. Страх ме е от него. Той е груб и суров. Не съм познала друг мъж освен Торн. О, не мисли, че той ме е обичал, няма такова нещо. Но не е груб любовник и не ми беше неприятно.

— Ще направя каквото мога за тебе — обеща Фиона, макар да знаеше, че не може много да разчита на съпруга си. — Има ли някой мъж сред тези викинги, когото да харесваш?

Фиона метна поглед през залата към Торн. Той трябва да беше усетил, че тя го гледа, защото вдигна очи и ги впи, пламтящи и напрегнати, в нейните. Тя бързо погледна на другата страна.

— Освен Торн, разбира се — добави тя бързо. — Кажи ми името му и ще говоря със съпруга си.

Тайра се изчерви.

— Младият викинг на име Арен изглежда по-мил от другите. Той е братовчед на Торн. Мисля, че ме харесва. Никога не се доближаваше до мене, когато Торн все още ме харесваше, но съм забелязвала, че напоследък ме заглежда. Нямам нищо против такъв мъж като Арен.

— Ще… — Думите й секнаха, когато видя Торн да се приближава към тях. — Ще поговорим по-късно за това.

— Ела с мене — каза Торн без никакви предисловия.

Обърна се и тръгна, без да си даде труд да види дали Фиона го следва. Стигна до стаята си, изчака я да влезе и затвори вратата.

— Какво има? Случило ли се е нещо? — запита тя загрижено.

— Свали си туниката.

Виолетовите очи на Фиона се разшириха.

— Сега? Искаш сега да спиш с мене?

— Отказваш ли ми? — Прозвуча така, сякаш му се искаше тя да откаже.

— Не.

Той издаде тих стон, разкъсван от желание. После я грабна и просто съдра грубата туника от раменете й. След секунди и неговите дрехи лежаха на купчина на пода.

— Само себе си трябва да виниш за това — каза той. — В един миг говорех с роднините си, а в следващия усетих погледа ти върху себе си. Ти ме повика, без да си казала и една дума. Но аз усетих зова ти, точно както тогава, на Ман. Силата ти е по-голяма, отколкото допусках.

— Нищо не съм направила — оправда се Фиона. — Имаш силно въображение. Говорех с Тайра.

Той махна с ръка.

— Знам какво видях. Какво почувствах. Ти ме искаш, Фиона, и аз само изпълнявам желанието ти.

Положи я внимателно на леглото.

Целувката му не беше никак нежна, когато устата му завладя нейната и езикът му се вмъкна между зъбите й. Топлината му я изгаряше, твърдото му тяло беше натежало от желание. Тя изстена срещу устата му, докато горещината проникваше в нея на тежки вълни.

Той изруга пресипнало и твърдостта му потърси влажната цепнатина на нейната женственост. Фиона заби пръсти в гърба му. Тогава неговата твърдо, разпъващо острие я разтвори и я изпълни. Тя се изви нагоре, притискайки се към твърдите му гърди, към плътните очертания на тялото му. Извика името му, когато той започна да влиза и да излиза, отвеждайки я там, където я очакваше насладата.

Залитна на ръба на вечността, замаяна, докато Торн държеше здраво хълбоците й и навлизаше в нея. После падна в някаква тъмна бездна, докато в главата й избухваха светкавици и я изпълваше екстаз. Торн се присъедини към нея само след броени мигове, изливайки се вътре с горещи, мощни тласъци.

Изричаше едва чути, дрезгави думи на родния си език, думи, които тя не разбираше.

Много по-късно той се раздвижи и се надигна на лакти, за да я погледне в лицето. Изражението му беше свирепо и сурово; в очите му се таеше недоумение.

— Как го направи? Как успя да откраднеш ума ми и да завладееш тялото ми? Не би трябвало да те искам така. Ти използва своята магия, за да ме накараш да се оженя за тебе, а това не ми харесва.

Фиона въздъхна и се опита да сдържи раздразнението си.

— Не си спомням да съм те насилвала да спиш с мене посред бял ден. Или да късаш дрехите от гърба ми.

Торн внезапно се изправи и започна да се облича, Фиона би направила същото, но туниката й лежеше съдрана на пода.

— Какво ще облека?

Той изгледа с презрение остатъците от грубата домашно тъкана дреха.

— Не и това. Ще носиш нещо, което отговаря на новото ти положение в живота. Ще пратя Тайра да ти донесе платове от склада. Ще ти помогне да си приготвиш дрехи, достойни за съпругата на един бъдещ ярл.

Той се обърна и излезе от стаята, преди Фиона да успее да отговори.

На вечерята Фиона се появи в новата си туника и риза. Беше избрала тъмно пурпурна коприна от трите топа плат, които Торн беше наредил да й донесат в стаята. Двете с Тайра бяха работили цял ден, докато завършат туниката без ръкави и ленената риза с тесни, дълги ръкави, които свършваха при тънките й китки. Тайра беше измъкнала отнякъде един колан, украсен с ковано сребро, и също такава тока.

Когато влезе в залата, разговорите секнаха. С тъмната коса, разпиляна по раменете, Фиона беше красиво видение, затъмняващо светлокосата Брита. Торн изгуби дар слово, но бързо се съвзе, когато видя какъв поглед хвърля Роло към съпругата му. Веднага разбра, че е направил голяма грешка, като е позволил на Фиона да се облече в дрехи, които подчертаваха красотата й. Изведнъж му хрумна една мисъл.

Единственият начин, по който можеше да се измъкне от опияняващата магия на Фиона, беше да се отдръпне от нея и емоционално, и физически.

Ако позволеше на страстта си да се вихри и по-нататък, страхуваше се, че ще изпадне още повече под властта на магията й и ще загине безвъзвратно. Душата му вече няма да му принадлежи. Дори набезите вече не му носеха предишната радост или вълнение. Беше изгубил желание за всичко, с изключение на Фиона. Животът му се разпадаше и той трябваше да предприеме нещо, за да престане да се плъзга надолу.

Фиона ясно осъзнаваше как я гледа Торн. Да не би да е направила нещо лошо? Сърди ли й се? След като се бе любил с нея през деня, изглеждаше далечен и загадъчен. Изключително трудно й беше да повярва, че този мъж е предназначен да бъде неин спътник в живота. Понякога се питаше дали звездите не са я излъгали. Или Бран ги е разчел погрешно. За да превърне Торн в мъж, когото би могла да обича, щеше да й трябва доста повече време, отколкото си бе представяла. Може би цял живот.

След продължителната вечеря, на която бяха поднесени риба, дивеч, овнешко, сирене и хляб, Фиона отиде при Бран, докато викингите продължаваха да се наливат с бира и да слушат как скалдът пее следващата сага за викингските подвизи. Едва бе седнала до Бран, когато Торн внезапно стана и се отправи към тях. Фиона се загледа напрегнато и мълчаливо пред себе си, с ядосано изражение. Не можеше да си представи какво е могло да го ядоса пък сега.

— Тази вечер и всички следващи вечери ще спиш в залата — изрече троснато Торн.

Изгледа я сурово и се върна при веселящите се.

Фиона веднага забеляза, че Брита се присламчи към него още когато той се върна на масата. Но макар че Торн почти не й обърна внимание, тя продължи да му се натрапва, пренебрегвайки Туролф, който като че ли нито забелязваше това, нито го беше грижа. Когато мъжете започнаха да се оттеглят към пейките и да се приготвят за сън, Брита остана на мястото си почти цял час, а после тръгна след Торн. Понеже беше седнала на удобно за наблюдение място, Фиона забеляза, че Брита подминава вратата на спалнята си и влиза в тази на Торн.

— Вярвай на Торн — посъветва я Бран, когато видя накъде гледа тя.

— Не съм сигурна, че мога — отвърна Фиона. — Той е упорит като муле и двойно по-непредвидим. В един миг се държи така, сякаш се интересува от мене, а в следващия ме пъди от спалнята си. Той е надменен, властен и ревнив. Ожени се за мене само за да задоволи страстта си, а после ме обвини, че съм го омагьосала. Няма да доживея деня, когато ще го превърна в мъж, какъвто мога да обичам.

— Имай вяра, дете — каза снизходително Бран. — Викингът се ожени за тебе, нали?

— Да — призна намусено Фиона. — Но не смята да спази обетите си. Сега видях Брита да влиза в стаята му.

Бран се взря в нещо невидимо над рамото на Фиона и се усмихна.

— Това е само изпитание за характера на съпруга ти. Имам голяма вяра в неговата сила.

— Да, силата му е голяма — съгласи се кисело Фиона. — Сигурна съм, че Брита ще оцени издръжливостта и сръчността му в леглото.

Торн се разхождаше из стаичката си като лъв в клетка, вече съжалявайки за решението да отстрани Фиона от леглото си. Въпреки че се беше любил с нея още веднъж през деня, тялото му отново я искаше. Нямаше ли почивка за него? Никога би нямаше да дойде краят на това мъчение?

Чу щракването на резето и се извърна рязко, виждайки с учудване Брита, облегната на затворената врата.

— Брита! Какво, в името на Один, означава това? Туролф знае ли, че си тук?

— Туролф не ме интересува — каза Брита с нисък, съблазнителен глас. — Цялата зала жужи от клюки. Говорят, че си изгонил съпругата си от леглото си, защото вече не ти харесва. На Роло това много му допадна. Нали знаеш, че я иска. Ще се разведеш ли с нея и ще се ожениш ли за мене? Още те искам, Торн. Винаги съм искала тебе.

Брита се притисна към Торн. Топлината му я изненада, от устните й се изтръгна лек стон. Беше висока почти колкото него и идеално си подхождаха, гърдите им се докосваха, слабините също. Когато тя обви ръце около врата му, Торн я изгледа безстрастно.

— Аз съм женен, Брита — каза той хладно, — а ти си годеница на брат ми. Няма да го предам.

— Няма нужда да предаваш Туролф, ако се разведеш с Фиона. Оженил си се с християнски свещеник. Никой няма да те обвини, ако се откажеш от нея. Нека те освободя от злата магия на тази вещица. Когато се освободиш между бедрата ми, никога повече няма да потърсиш Фиона.

Сръчните й пръсти понечиха да разкопчаят токата на рамото му, но Торн хвана ръката й и я спря.

— Ти си красива жена, Брита. Преди да срещна Фиона, бях доволен от това, че баща ми избра тебе за моя годеница. За съжаление, само Фиона може да ме освободи, а тя настоява, че не може да премахне магия, която не е направила. Може да не съм доволен от съпругата си, но нямам намерение да си вземам любовница. А ти ще бъдеш само това за мене. Върви и бъди щастлива с Туролф.

— Никога! — изсъска Брита, отстъпвайки назад разгневена. — Ти ми нанесе оскърбление, което никога няма да забравя. Пази се, защото ще си платиш за това предателство.

С високо вдигната глава Брита изхвърча като вихрушка.

Торн усети тръпка на боязън да пролазва по гърба му, но веднага се отърси. Не се страхуваше от никоя жена. Дори и от Фиона. Това, от което се страхуваше, бяха само нещата, които не можеше да разбере.

На следващия ден Брита си постави за цел да следи Бран. Когато той отвори сандъчето си с лекарства, за да се погрижи за раната на един роб, тя започна да го разпитва как се използват някои от лекарствата.

Бран, разсеян, спомена имената на някои от тях, каза по една-две думи за свойствата им, без да мисли, защото същевременно лекуваше роба. След няколко минути Брита се престори, че й е омръзнало да го слуша, и се отдалечи. Но вече беше научила нещо ценно. По-късно, когато Бран излезе от залата и вътре останаха само няколко роби, заети с приготвянето на храната, Брита отвори сандъчето му и извади едно шишенце, за което лечителят беше казал, че е силно лекарство, което може да бъде смъртоносно, освен ако не се дава в много малки количества, и то извънредно предпазливо.

След два дни повикаха Бран в селото да се погрижи за един мъж, страдащ от разстройство на храносмилането. В негово отсъствие Брита се възползва от възможността да задейства плана, който беше измислила.

След известно време Бран се върна от селото. Докато лекуваше болния, бе получил ясното усещане, че над главата му е надвиснала опасност. Предположи, че тя застрашава Фиона, и побърза да се върне, за да я предупреди. Нямаше представа откъде ще дойде тази опасност, но й каза да бъде предпазлива. Фиона взе присърце думите на стареца и на вечеря почти не докосна яденето в чинията си. Не пи и от чашата си.

Не знаейки за опасността, Торн отпи голяма глътка от собствената си чаша, опитвайки се да удави в бира ненаситната си жажда за Фиона. Когато каната пред него се изпразни, Брита бързо я взе, преди той да помоли слугата да я напълни пак.

— Ще ти донеса — каза тя и се отправи към бъчвата с бира.

Ръката й трепереше. Това беше моментът, който бе чакала. Ако всичко вървеше според плана й, Туролф скоро щеше да стане безспорният наследник на Улоф.

Никой не я видя да сипва в каната течност от едно малко шишенце и да го прибира после в джоба си. Бран беше толкова зает да предпазва Фиона, че не забелязваше опасността за Торн. Брита сложи каната с отровната бира пред Торн и побърза за излезе от залата. Той остана последен и дълго пи, докато не изпразни каната. Нямаше жив човек край него, когато след няколко часа той се опита да стане и падна по лице. Остана там до сутринта, когато Улоф го откри и изрева така силно, че събуди цялата къща.

— Торн е мъртъв!

Фиона се надигна, изтръгната от дълбокия си сън. Трябваха й няколко мига, за да проясни погледа си, но когато го направи, сърцето едва не изскочи от гърдите й. Торн мъртъв! Не, не може да е вярно.

Въпреки преклонната си възраст Бран профуча като вихрушка край нея и коленичи при Торн.

— Диша — обяви той.

— Какво му е? — запита Улоф. — Нищо му нямаше снощи.

Бран повдигна клепача на Торн и видя, че зениците му са разширени. Пулсът му беше слаб, едва се долавяше, кожата му беше станала въз синкава. Той се изруга мислено. Снощи опасността не е застрашавала Фиона, а Торн, само че той беше пропуснал да го забележи.

— Трябва да го прегледам по-внимателно, за да разбера какво му е станало, господарю Улоф. Има голяма опасност синът ти да умре. Трябва веднага да почна да го лекувам.

— Да умре! — изрева Улоф невярващо. — Вещицата го е направила. — Очите му святкаха в невъобразима ярост. — Тя е хвърлила магия върху сина ми.

— Нека прегледам Торн, моля те — поде отново Бран. — Ако има лек, ще го открия.

— Не! И ти, и онази вещица да не сте докоснали сина ми!

— Господарю, моля те — обади се и Фиона. — Бран може да спаси Торн, ако му позволиш.

— Загрижеността ти е трогателна — изфуча Улоф. — Но не е за вярване. Ти съблазни сина ми и го отдели от годеницата му. После използва магиите си, за да му докараш тази загадъчна болест. Мислеше ли, че ще те остави богата вдовица? Или просто това е в природата ти, да вършиш злини?

— Мислиш, че аз съм направила нещо на Торн ли?

— Или ти, или старецът, все едно е. Има лечител в селото, Туролф ще го доведе. — Той махна на Улм, който стоеше наблизо. — Заключи вещицата и тоя старец в склада — заповяда със строг тон. — По-късно ще се разправям с тях.

Наведе се, вдигна Торн и двама роби побързаха да му помогнат.

— Няма време за губене — извика Фиона във все по-нарастваща паника. — Торн ще умре, ако не го лекуват както трябва. Бран и аз сме единствените, които знаят как да го спасят. Ако не ми вярваш, поне на Бран позволи да му помогне.

Улоф изрично отказа да позволи на Бран и на Фиона дори да докоснат Торн, а още повече — да го лекуват. Брита, която дотогава ги наблюдаваше мълчаливо, се обади:

— Мъдро постъпваш, господарю Улоф, че не позволяваш на тази магьосница да се доближава до Торн. Тя е зла.

Фиона протестира с все сила, когато Улм и двама войници повлякоха нея и Бран към изхода на залата. Мъжете не се държаха никак любезно с тях. Когато двамата се озоваха заключени в склада, бяха целите покрити със синини и драскотини.

Тя се отпусна на един чувал с жито и се вгледа отчаяно в Бран.

— Ще умре ли?

— Трябваше да го разбера — изрече с угризение в гласа старият мъдрец. — Опасността, която усещах, не е била за тебе. Никога нямаше да ми хрумне, че някой ще иска Торн да умре.

— Кого подозираш? Какво го е разболяло?

Бран я изгледа невиждащо.

— Голяма доза от някакво силно лекарство. Опитен лечител би могъл да го спаси, но се страхувам, че тези хора не разбират от лекуване.

— Боже господи! Кой ще иска смъртта на Торн?

— Някой, който ще има полза от нея.

— Но кой… — Тя отвори широко очи, когато прозря истината. — О, не. Брита и Туролф ще имат полза. Туролф ще стане наследник, ако Торн умре, а Брита ще се омъжва за Туролф.

— Брита е била — каза с убеждение в гласа Бран. — А лекарството, което е използвала, за да го отрови, най-вероятно е дошло от моето сандъче. Тя го е откраднала, когато не съм бил наблизо. Сандъчето винаги стои под пейката, на която спя. Трябваше повече да внимавам.

— Не си виновен ти. — Фиона преглътна едно ридание при мисълта, че Торн лежи на смъртно легло. — Как можем да го спасим, когато Улоф отказва да ни позволи да се доближим до него?

— Ще се молим да стане чудо, дете.

Чудо не стана. На следващата сутрин Фиона и Бран бяха извлечени от навеса, за да понесат наказанието си. Всички обитатели на къщата се бяха събрали около Улоф и Туролф. Улоф излезе напред с мрачно изражение и сърцето на Фиона трепна.

— Торн… той дали…

Тя не можа да изрече думата. Ако Торн умреше, щеше да умре и нещо в нея. Кога бе започнала да го обича?

— Торн е още жив, но лечителят не може да направи нищо за него. Той лежи неподвижен и безчувствен. Готов е всеки момент да тръгне по пътя си към Валхала. Вие двамата ще умрете заради това, което му сторихте. Боецът трябва да умре с меч в ръка. Да умре в леглото си е позор за мъж като сина ми.

Бран пристъпи напред, с мрачен блясък в очите.

— Ако убиеш Фиона, няма да постигнеш нищо. Тя е съпруга на сина ти.

— Тя е курва на сина ми.

— Само я убий и ще бъдеш прокълнат завинаги.

— Говориш глупости, старче! — изрева Улоф.

— Фиона и Торн си принадлежат. Общото им бъдеще ми бе разкрито още преди Фиона да се роди.

Улоф се изсмя сухо.

— Ти си не само зъл прокобник, ами и луд човек. Фиона трябва да умре.

Той я сграбчи за китката и я принуди да падне на колене. Изтегли меча си.

— Чакай! — втурна се Роло, заставайки между Фиона и Улоф. — Ами ако Бран е прав? Ако животът на Торн зависи от живота на магьосницата? Може да не е в негов интерес да убиеш Фиона.

— Не мога да я гледам — отвърна Улоф. — Заради нея синът ми се измъчваше месеци наред. Полудя по нея още откакто я видя за пръв път.

— Дай ми я — предложи лукаво Роло. — Искам я за любовница. Ще я отведа и вече никога няма да я видиш.

— Не! — изкрещя Фиона, изпаднала в ужас. — Отказвам да стана любовница на Роло! Аз съм съпруга на Торн, не негова вдовица. Той е още жив, нали?

— Диша, но това не е живот — възрази Улоф. — Аз не признавам вашия християнски брак.

— Ако убиеш Фиона, ще е на твоя отговорност — предупреди го Бран.

Гласът му звучеше заплашително, докато старецът размахваше ръце във въздуха. На околните им се струваше, че сякаш призовава боговете да стоварят наказание върху главите на викингите.

Заплахата подейства на Улоф точно както Бран се бе надявал. Старият викинг не се страхуваше от никакво живо същество, но магьосниците и проклятията бяха нещо, с което не можеше да се бори — нито с меч, нито с боздуган. Той смъкна меча.

— Твоя е, Роло вземай я! Ако още веднъж ми се мернете пред очите, ще ви убия и двамата.

Роло не чака Улоф да промени намерението си. Дръпна Фиона и я метна на рамо, сякаш беше чувал жито. Бутна я в ръцете на Туролф и го помоли да я пази за малко. И тръгна към залата, за да вземе нещата си и да се сбогува със сестра си.

Брита го посрещна на вратата.

— Скоро ще бъдеш господарка тук — каза й с тих глас Роло. — Смятай Торн за мъртъв.

— Да, а пък ти ще имаш Фиона в леглото си. Наслаждавай й се, братко.

След тези думи двамата се разделиха.

Фиона не можеше да повярва, че това се случва. Торн щеше да умре, освен ако не оставеха Бран да го излекува. Никакво наказание нямаше да бъде по-страшно от това, да знае, че Торн е мъртъв. Тя видя Туролф да я гледа и осъзна, че той е единствената й надежда. Заговори му, но той не й обърна внимание. След миг обаче любопитството надделя и той се вслуша в молбите й.

— Моля те, изслушай ме, Туролф. Ако обичаш брат си, трябва да убедиш баща си да позволи на Бран да излекува Торн. Бран е единственият освен мене, който може да го спаси. Умолявам те, Туролф, не оставяй Торн да умре. Той е мой съпруг; никога не бих му навредила.

Можа да каже само това, защото след миг Роло се върна с един вързоп и я повлече след себе си. Тя дори не успя да се примоли за живота на Бран. Ако никой не попречеше на Улоф, Бран щеше да умре.