Внимавай какво си пожелаваш

Пролог

Себастиан стисна волана. Камионът зад тях удари бронята и побутна малкия автомобил напред. Регистрационният номер се откачи и отлетя нанякъде. Себастиан се опита да увеличи поне мъничко дистанцията, но не можеше да ускори, без да се блъсне в предния камион и да бъде смачкан между двата като хармоника.

След секунди бяха засилени за втори път — камионът зад тях бутна колата им доста по-силно и я запрати към камиона отпред. Когато последва трети удар, думите на Бруно «Сигурен ли си, че вземаш правилното решение?» изплуваха в ума на Себастиан. Той хвърли поглед към приятеля си, който се беше вкопчил с две ръце в таблото, а лицето му бе побеляло от страх.

— Искат да ни убият! — изкрещя Бруно. — За бога, Себ, направи нещо!

Себастиан погледна безпомощно към отсрещните платна, но видя плътен поток коли, движещи се в обратната посока.

И тогава камионът пред тях започна да намалява и той разбра, че ако искат да оцелеят, трябва да вземе решение, при това веднага. Погледна отново отсрещните платна, като търсеше отчаяно пролука в потока. Когато камионът отзад ги блъсна за четвърти път, Себастиан разбра, че е оставен без избор.

Рязко завъртя волана надясно, прелетя през тревната ивица и се понесе право през насрещното движение. Натисна газта до дупка и се замоли да стигнат безопасността на полето, което се простираше отпред, преди да ги е блъснала някоя кола.

Микробус и автомобил набиха спирачки и рязко завиха, за да избегнат малкото „Ем Джи“, което профуча през пътя пред тях. За миг Себастиан си помисли, че може и да успее… а после видя изпречилото се дърво. Махна крака си от газта и зави рязко наляво, но твърде късно. Последното, което чу, бе писъкът на Бруно.