Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)

Карл Стайнър:

С Том Кланси започнахме тази история с разказ за терористично нападение срещу презокеански пътнически кораб преди повече от петнайсет години. Приключваме повествованието си в периода след друга терористична атака — 11-ти септември 2001 г., нападението срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон. Група фанатици завладяха обикновени граждански самолети — заредени с гориво — и ги превърнаха в унищожителни оръжия. Различията между двата случая са поразителни.

И при двата се наблюдаваше внимателно планиране и престъпно пренебрежение към човешкия живот, но най-голямата разлика е в мащаба им — не само в абсолютния размер на унищожението, загубата на живот и ужаса, но и в очевидния размер и умения на организацията, извършила такова зверство. В миналото за осъществяването на подобни планове бяха необходими правителства. Очевидно вече не е така.

Твърде малко време е минало от терористичните актове, за да се предвидят възможните дългосрочни последствия и ние няма да се опитваме да правим това. Но дори на този ранен етап си заслужава да се изследват няколко важни момента.

Тероризмът отдавна е с нас и ще остане с нас, докато хората намират причини за негодувание срещу управляваща власт, която смятат за потисническа. Терористичните тактики бяха достатъчно порочни и преди, когато взривяваха магазини и автобуси, отвличаха самолети и вземаха хора за заложници. Но сега сме атакувани от хора, които причиняват разрушения в мащаб, който по-ранните терористи можеха само да сънуват. Вече не сме изправени само пред отделни индивиди с различни оплаквания или пред малки групи с намерение да променят политическата система. Тези нови терористи възнамеряват да прочистят цивилизацията от всички онези, които не споделят техните вярвания.

Новите терористи създадоха организационна мрежа от клетки, опериращи в много различни страни, но извън техните закони — клетки, които могат да бъдат активирани за започване на много по-голяма и сложна война, отколкото в миналото. Фактически те се превърнаха в свое собствено виртуално — или сенчесто — правителство, достатъчно могъщо, за да застрашава и плаши много истински правителства. Те са пряко подкрепяни — финансово, военно или другояче — от симпатизиращи „легитимни“ правителства и получават поддръжка от симпатизиращи им богати хора или организации.

Ислямът е една от великите световни религии, създала ценности за цялата световна общност. Повечето от тези нови терористи декларират своята абсолютна и безсмъртна вяра в исляма, но оправдават действията си със собствена интерпретация на тази религия. Техният ислям не е истинският ислям. Фактически те са похитили собствената си религия.

На 11-ти септември те извършиха без предупреждение най-варварския акт, предприеман някога срещу Съединените щати, специално планиран да убие колкото е възможно повече невинни хора. Най-могъщата нация на света не можа да направи нищо, освен да бъде свидетел на случващото се. Цялата ни военна мощ остана пасивна.

Тези сцени и чувството ни за безпомощност ще останат завинаги в паметта ни.

Целта им беше да ни накарат да загубим доверие един в друг и в способността на правителството ни да защитава своите граждани, да ни накарат да се затворим в себе си. Ние няма да направим това. Ако сме умни, това нещастие ще ни послужи като предупреждение.

От години мнозина от нас се тревожехме заради уязвимостта ни пред тероризма. За нас тази атака не беше изненада — макар формата й да ни изненада. Фактически можеше да бъде още по-лошо — а някой ден може би наистина ще бъде.

Всички си задавахме много въпроси след нападението:

— Защо Съединените щати са тяхна мишена?

— Как можа да се случи такава атака тук?

— Ще има ли още атаки?

Нека започнем да отговаряме на тези въпроси.

Защо Съединените щати са тяхна мишена?

Повечето държави и хора уважават Съединените щати. Нашите свободи и помощта, която сме дали на потиснатите и обеднели народи, ни превърнаха в маяк и модел за голяма част от останалия свят. Но не за всички. Определени групи ни мразят толкова дълбоко, че мечтаят за насилственото ни унищожение.

Тяхната омраза идва от няколко източника: религиозни различия; те смятат културата ни за хаотична и греховна; външната ни политика и особено подкрепата ни за Израел (големи са протестите сред шиитите); подкрепата на Съединените щати за Ирак през четиригодишната иракско-иранска война; подкрепата ни за доминираното от християни правителство в Ливан в началото до средата на 80-те години; войната в Залива и периодът след нея с ембаргото срещу Ирак, което навреди на много невинни араби, и продължаващото присъствие на нашите войски на свещената територия на Саудитска Арабия. Всички тези схващания и много други се комбинират, за да превърнат Съединените щати в магнит за атаки на екстремистки групи.

Терористичната война срещу Съединените щати вероятно започна на 4-ти ноември 1979 г., когато въоръжени ирански студенти превзеха американското посолство в Техеран и държаха шейсет и шест американски заложници в продължение на 444 дни. Събитието се превърна в голяма политическа криза за Съединените щати, но много по-важно беше това, че то послужи като катализатор за други страни да спонсорират терористични организации, които можеха да бъдат използвани за следване на собствените им политически цели.

Така 80-те години бяха доминирани от терористични атаки срещу Съединените щати в чужбина, извършени от подкрепяни от различни държави фундаменталистки екстремистки групи. Тероризмът бързо се превърна в пресметнато, официално и евтино средство за водене на война. Атаките ставаха все по-чести и сложни и самоубийствените атаки (самопричинено мъченичество) се срещаха все по-често.

Иран на аятолах Хомейни обяви свещена война на Съединените щати. Целите му бяха да изгони Съединените щати от Близкия изток (особено от Ливан) и да разпространи своята ислямска революция из региона.

Сирийският президент Хафез Асад, светски лидер на мюсюлманска държава, се надяваше да използва тероризма за постигане на една от главните цели на външната си политика — установяване влияние над Ливан като стратегически буфер срещу Израел.

През април 1983 г. бе атакувано посолството на Съединените щати в Бейрут, при което загинаха шейсет и трима души, сред които шефът на местната централа на ЦРУ и целият му персонал с изключение на двама души, което неутрализира американския разузнавателен апарат в тази част на света. След шест месеца, през октомври 1983 г., бяха взривени казармите на морските пехотинци в Бейрут и убити 241 души. Малко след това всички мироопазващи сили бяха изтеглени от Ливан. Хомейни и Асад постигнаха главните си цели.

Съединените щати не бяха подготвени да се справят с тази форма на война и вземането на заложници, отвличанията на самолети и бомбените атентати срещу американските интереси зачестиха. През 1986 г. либийският ръководител Муамар Кадафи се включи в борбата с кампания в Европа срещу мишени на Съединените щати.

Разпадането на Съветския съюз промени всичко това в отрицателна посока. Дотогава руснаците имаха значително влияние над държави и организации, които спонсорираха тероризма и не одобряваха действия, които можеха да ги въвлекат в конфликт със Съединените щати. Краят на Съветския съюз отвори една кутия на Пандора, като освободи бившите страни марионетки и организации да следват собствените си интереси, повечето от които бяха враждебни на тези на Съединените щати. За да влошат нещата още повече, много съветски учени и техници, участвали в разработването или производството на оръжия за масово унищожение, сега се оказаха безработни. Мнозина бяха привлечени от страни ренегати и използвани за разработване на технологии, които могат да се използват за атаки срещу Съединените щати.

Накрая тероризмът стигна бреговете на Съединените щати през 1993 г. с атентата срещу Световния търговски център от група ислямски екстремисти. Никога не успях да разбера дали това събитие беше подкрепено от някоя държава, или бе дело само на отделна ислямска екстремистка група.

През същата година богатият саудитски изгнаник Осама бен Ладен се очерта като главен организатор на тероризма, характеризиращ се с особено силна омраза към Съединените щати. Неговата организация, наречена „Ал Кайда“ („Основата“), представляваше мрежа от терористични организации и клетки по света, обединени в свещена война срещу Съединените щати.

Смята се, че Бен Ладен е отговорен за атентатите срещу кулите „Хобар“ в Саудитска Арабия и за тези срещу посолствата на Съединените щати в Кения и Танзания през 1998 г., както и за самоубийствената атака срещу американския военен кораб „Коул“ през 2000 г. в пристанището на Аден, Йемен. И пак той е главният заподозрян за атаката на 11-ти септември 2001 година.

С други думи, срещу Съединените щати се води война от няколко години. Трябваше да се случи атаката на 11-ти септември, за да осъзнаем този факт.

Как можа да се случи такава атака тук?

Отговорът е прост: нашите разузнавателни служби се провалиха тотално в дните преди 11-ти септември 2001 година. Работата им трябва решително да се подобри.

Нека разгледаме няколко факта.

Необходимата инфраструктура за поддръжка на операции с такъв мащаб и сложност трябва да бъде доста голяма. Необходимо е терористите да действат в чужбина, както и тук, в Съединените щати. И тези операции са започнали много преди извършването на самия терористичен акт.

Атаката беше изключително ефективна. Агенти сигурно са разучавали летищата, за да разработят операции за сигурност. Поддържащи клетки и инфраструктури са репетирали ролите си, за да могат да ги изпълнят ефективно в определеното време. Екипи на атентаторите вероятно са пътували със самолети като тези, които щяха наистина да отвлекат след получаване на тайния сигнал.

Такива огромни организационни и оперативни усилия неизбежно оставят следи, които трябваше да бъдат очевидни за нашите разузнавателни агенции — но не бяха.

Неуспехът сигурно ще бъде обяснен с много други причини; те ще бъдат разгледани на изслушвания в Конгреса и ще бъдат извършени необходимите подобрения — за нещастие твърде късно. Те ще затворят вратата на конюшнята, след като конят вече е избягал.

Основна причина за нашата уязвимост е сегашният ни дефицит от така наречената ЧОВРАЗ (човешка разузнавателна информация). Изпитваме този недостиг от години. ЧОВРАЗ е необходима за проникване в тайни религиозни терористични организации.

Космическите системи (сателитите) не могат да свършат тази работа. Нито наемането на агенти от други страни ще оправи бързо нещата.

За нещастие трябват години за обучението на такива хора и за установяване на ефективна ЧОВРАЗ разузнавателна способност — и ние сме доста изостанали в тази война.

Ще има ли още атаки?

Дотогава, докогато фанатични групи и силите на мрака продължават да съществуват, ние сме уязвими срещу атаки. Истинският въпрос е следният: ще можем ли да ги предотвратим?

Както казах и преди, атаката на 11-ти септември можеше да бъде още по-лоша. Терористичните организации станаха много по-умели и могат скоро да получат достъп до оръжия за масово унищожение — ако вече не са се сдобили с тях, — без да споменаваме химическите и биологичните оръжия. Както винаги (като войниците на Мао) те ще се опитат да максимализират страха и терора, като ни ударят там, където сме най-уязвими и когато и където решат. Изправени сме пред непознат враг, който не действа на традиционно бойно поле с всичките си сили. Това се нарича „асиметрична война“ — нападения срещу слабите ни места вместо срещу силните.

Затова, да, дори след като похарчим милиарди за подобряване на нашата сигурност, най-вероятно ще има друга атака, но под друга форма — ако не по друга причина, то просто за да покажат, че все още са способни да го направят.

Съмнявам се, че някога ще елиминираме тероризма. Той ще бъде с нас дотогава, докогато има хора, които мечтаят за унищожаването на някоя държава. Но можем да елиминираме лидерите и ресурсите, поддържащи тях и техните операции. И за щастие, както с Нориега, ние можем да елиминираме местата, в които те намират убежище. Но това ще отнеме много време.

Решителност, действия и правосъдие

Какво трябва да направим?

Първо, смятам, че стратегията на президента Буш за борба с тероризма — използването на всички налични национални ресурси едновременно — е правилна.

Второ, бих препоръчал още една стрела в дългосрочния колчан на президента (и съм сигурен, че тя се обсъжда на национално ниво) и това е кампания с психологически операции. Целта е не да се промени съзнанието на терористите — което сигурно е невъзможно, — но да им се отнеме населението, от което се нуждаят за поддръжка и нови членове. Ние трябва — ако използвам старата фраза — да спечелим „сърцата и умовете“ на хората. Прекалено много хора в ислямския свят гледат на новите терористи като на герои и спасители. Трябва да обясним на тези хора и на всички мюсюлмани, че терористите са представители на изопачена версия на исляма, а не неговото най-висше изражение, и междувременно трябва да им покажем с делата си, че уважаваме тях и тяхната вяра. Но тази работа може да отнеме години или десетилетия.

В краткосрочна перспектива трябва да изчистим всички терористични клетки и симпатизанти на терористите в Съединените щати. Трябва да подобрим системите и процедурите ни за сигурност. Както посочи президентът, едностранни действия на Съединените щати няма да разрешат този проблем. Трябва да изградим силна многонационална коалиция, която ще си сътрудничи по всички възможни начини, и тази коалиция трябва да включва модерните арабски държави. Трябва да си осигурим помощта на разузнавателните служби на други правителства. Трябва да застанем твърдо зад президента и да не бъдем безучастни.

Успехът ще бъде дълъг и бавен процес. Победата няма да бъде еднозначна; победните паради ще бъдат по-малко. Ще загубим свестни хора в борбата, но решителността ни не бива да отслабва.

Силата ни се крие в нашата сплотеност и в тази решителност. Заради самите нас и заради децата ни трябва да сме готови да направим необходимите жертви за спечелването на тази война. Инвестирали сме твърде много в защитата на нашите свободи, за да се страхуваме от хора като Бен Ладен.