Всеки мой дъх

Осемнайсета глава

Подбраният по вкуса на Мичъл апартамент беше на последния етаж, в дъното на коридора. Двукрилата врата беше леко открехната, а на стената се виждаше дискретна табелка с надпис „Президентски апартамент“.

Мичъл разтвори широко вратата и й направи път към просторното преддверие. Тя влезе, премина вляво и дъхът й секна. Стените на апартамента бяха остъклени и през тях се разкриваше невероятна гледка към островите. Мокетът беше в морскосиньо, мебелите — в бяло, в големите вази бяха натопени екзотични тропически цветя.

Непосредствено до фоайето беше поставена голяма маса с шест стола. Точно по средата на апартамента беше разположено огромно легло, покрито с пухкава бяла кувертюра и с множество възглавници. Човек можеше да се наслаждава на Карибите, излегнат върху това легло. На тавана беше вградено осветително каре, което беше с формата на леглото и изпращаше нежна светлина. А светлината беше така регулирана, че партньорите в леглото да имат поглед един към друг… Кейт едва откъсна очи от леглото и пристъпи напред.

От другата страна на леглото, непосредствено пред остъклена стена бяха подредени в полукръг — така че от всяко място да се вижда приказната гледка — бели канапета и столове с пухкави възглавници.

— Останах без дъх! — възкликна Кейт.

— Радвам се, че ти харесва — отвърна Мичъл и тръгна към дъното на апартамента, откъдето се излизаше на голяма оградена тераса. Под морскосиния слънчев чадър стоеше мъж, вероятно въпросният Дидерик, и наливаше вино в чашите върху масата.

— Докато ти разглеждаш, аз ще проверя дали Дидерик е сложил масата.

— Явно си поизгладнял — пошегува се тя.

Той се извърна и Кейт установи, че от широката му усмивка и от пронизващия му поглед струи гореща страст:

— На мен никога не ми липсва апетит, Кейт.

Недвусмисленият подтекст на думите му предизвика остра тръпка в тялото й. В таксито той беше умислен и тя реши, че едва ли ще я заведе в леглото. Но последната му реплика й прозвуча така, сякаш беше намислил вечерята да им бъде поднесена направо в леглото, за да не губят време. Кейт се сепна и пое бавно след него.

До вратата на терасата имаше барплот за напитки с четири столчета. Вдясно от него се виждаше сводест вход към баня с красива стенна мозайка, която изобразяваше пейзаж от острова. В центъра на помещението, под стъклен купол, през който проникваше слънчева светлина, се виждаха четири стъпала към огромна вана, облицована с мозаечни плочки и оградена с колони. От трите страни имаше по една огромна стъклена кабина, всяка, от които с душове с различна височина, и цяла стена от кранчета.

Кейт остави чантата си на тоалетния плот, опасващ две от стените, и отиде в тоалетната. Докато си подсушаваше ръцете, тя се загледа в чантата си и в главата й нахлуха мисли за Ивън и за телефонните му съобщения.

Знаеше, че той я обича, но никога не си беше представяла, че е готов на всичко, за да я задържи — дотам, че дори да й предложи брак по телефона… нещо повече — по гласовата поща! Беше трогната от такава нетипична за него спонтанна постъпка. Допреди това той се чувстваше добре, че тя не желае да говорят за брак, и Кейт го тълкуваше като проява на вътрешно удовлетворение от съществуващото положение: имаше си добра работа, имаше самочувствието на мъж с красива приятелка, имаше си и игрите на голф. Но явно заключенията й бяха погрешни. Той, изглежда, беше приел да не говорят за мечтания от него брак, защото искаше да не се налага, а да изчака тя да изпита желание за това.

Какво благородство, каква нежност и всеотдайност от негова страна…

Кейт тръсна глава, взе чантата си и отиде в централната стая. Сложи я върху едно от столчетата в края на барчето и пое към вратата на балкона, но в следващия момент спря и се обърна. Имаше три съобщения на гласовата поща, когато проверяваше обажданията, но изслуша само две. Третото сигурно беше от Луис от ресторанта. Значи трябваше задължително да изслуша и него. Изправена с гръб към балкона, тя бръкна в чантата, извади телефона и го включи.

Ако съобщението беше от Ивън, нямаше да има сили да го изслуша. Не и в този момент. Не и минути след като беше записала името си в хотел заедно с чужд мъж, когото почти не познаваше и към когото изпитваше такова неистово привличане, че още не можеше да осъзнае какво става. Знаеше единствено, че искаше отново да изпита парещата тръпка от целувката на Мичъл, неописуемата радост да се чувства притисната към тялото му, чудното усещане за неудържимо привличане дори само след поглед към него или след произнесена от него дума.

И все пак нямаше да отрече, че познаваше този човек само от един ден, и затова всичките й разсъждения и желания изглеждаха крайно неразумни. Абсолютни лекомислени. Направо безразсъдни.

От тази напрегната обърканост усети леко схващане Кейт се притесни, че сигурно пак ще я заболи главата, въпреки че взимаше лекарства, и се протегна да разтрие врата си, после свали ластика от косата си и я разпусна.

Мичъл гледаше от балкона как гъстите червени къдрици на Кейт се разляха като водопад над раменете й и престана да чува думите на сервитьора. По всичко личеше, че тя се измъчва от нещо, но после видя как тръсна решително глава и пое право към него. Той вдигна чашата към устните си, за да прикрие възхитената си усмивка, и се загледа в нея, докато тя излизаше на балкона… американска красавица с бяла тениска и джинси, които й придаваха непринуден финес… това вярващо ирландско момиче с възвишени ценности и невероятна доброта и със заможен годеник — човек интелектуалец и неин съгражданин.

Мичъл нямаше право да опорочава всичко това и да я вкара в леглото си.

Тя излезе на балкона и тръгна към него — усмихната, невероятно сексапилна, с изкусителни устни, родени за страстни целувки, с дълги, извити мигли над зелените очи и грациозно тяло, което го изпълваше с изгарящо желание.

Мичъл си каза, че ще добие пълно право да легне с нея, ако има доблестта да бъде откровен още от самото начало и да не й създава илюзии и напразни надежди.

Подаде й чаша бяло вино.

— Дидерик ми разказа за предишните наематели на този апартамент.

Изражението му подсказа на Кейт, че това е абсолютно формална реплика, с която той любезно се опитваше да запълни мълчанието, докато икономът е при тях.

Дидерик беше на малко повече от четирийсет — с плешива глава и добре поддържани мустаци — и явно се беше подготвил добре за предварително поръчаната вечеря. Беше подредил на масата множество таблички с плодове и сирена, огромна салата от пресни зеленчуци, широка чиния с миниатюрни сандвичи, супник с две специални купи за супа и в момента подреждаше лимонови резенчета и стръкчета магданоз върху поднос със скариди. В началото говореше с Мичъл на холандски, но щом го чу, че с Кейт общува на английски, веднага мина на същия език.

— Предишните наематели пристигнаха тук преди три дни — младоженци, които дойдоха в нашия хотел за четири дни, но не бяха пътували много преди това — обясни Дидерик. — Първия ден се разходили до някакви пазари от другата страна на острова и там яли лошокачествена храна. На сутринта се чувстваха толкова зле, че лекарят им постави диагноза хранително отравяне, и после им се наложи да не стават от леглото почти през цялото време.

Кейт си спомни краткия разговор във фоайето, когато директорът на хотела спря Мичъл, и се обърна с укорителен поглед към него, но въпроса си зададе на Дидерик:

— И къде са сега младоженците?

— Отвлякох ги и ги хвърлих от една скала — отвърна Мичъл.

— В друг апартамент — отговори Дидерик, — за който господин Уайът беше така любезен да плати. Младоженецът и без друго се чувстваше смутен от цената на този апартамент, а това им разваляше удоволствието от престоя. — Той погледна със задоволство украсата на скаридите и се обърна към Кейт: — Преди да си тръгна, ще разопаковам багажа ви. Искате ли да изгладя нещо?

— Не, благодаря. — Кейт си отчупи от сандвич с кресон и се доближи до парапета на балкона, за да се наслади на гледката.

Зад гърба си чу Дидерик да казва:

— Изгладил съм вашите дрехи, господин Уайът, и съм ги прибрал в гардероба.

Тя се извърна рязко и едва не залепи сандвича върху ризата на Мичъл, защото не предполагаше, че той стои на сантиметри зад нея.

— Значи си носиш дрехи? — възкликна радостно тя.

Мичъл постави ръце на парапета от двете й страни и се вгледа развеселено в нея.

— Изглежда, това ти донесе голямо облекчение.

Не успя да отговори, защото Дидерик я изпревари с любезен въпрос:

— С какво друго мога да ви бъда полезен след разопаковането на багажа?

Без да отмества развеселения си поглед от Кейт, Мичъл отвърна:

— Подготви леглото, преди да си тръгнеш, и се погрижи никой да не ни безпокои.

Тя се вцепени.

— Не си ли твърде безцеремонен?

— Тук е хотел.

— Да, знам. Но през последните пет дни съм се регистрирала в два такива хотела с двама различни мъже. Чувствам се като развратница.

Той се разсмя, като я чу как нарече себе си, и плъзна бавно пръсти нагоре по ръката й.

— Значи мислеше, че не нося други дрехи?

— В таксито ми направи впечатление, че не носиш куфар — обясни Кейт, като полагаше усилия да не проличи с какво вълнение я изпълваше допирът на пръстите му.

— Оставих го тук сутринта, когато дойдох да уредя този апартамент или поне нещо по-добро от това, което ми предлагаха на рецепцията. — Пръстите му минаха плавно по рамото й и се плъзнаха леко под деколтето на блузата й.

— Любопитно ми е да разбера как си представяше, че ще постъпя, щом не си нося дрехи?

— Мислех си, сигурно си преценил, че няма да имаш нужда от дрехи — обясни Кейт, като се напрягаше да се съсредоточи върху думите, защото цялото й тяло трептеше от допира на пръстите му. — Много от туристическите реклами споменават, че доста от плажовете на Сейнт Мартен са нудистки.

— Казино клубовете не са.

— Естествено. Но помислих, че може би си променил решението си да отидем довечера в казино.

— И какво друго съм решил?

— Не знам.

— Напротив, знаеш.

Кейт едва сдържа смеха си и веднага хвърли поглед към вратата.

— Шшт. Дидерик още е тук. Ще те чуе.

— Какво значение има?

— Ами за мен има. Може да ти прозвучи доста наивно, но никога не съм отсядала с някого в хотел само, за да бъда с него в леглото и затова сега се чувствам доста неловко. За теб не е нищо ново, нали?

— Сега ме караш аз да се чувствам неловко.

— Сигурно не трябваше да те питам — каза обезсърчено Кейт.

— Сигурно — прошепна той.

Тя се напрегна от укорителния намек, но нямаше време да отговори, защото той вплете пръсти в косата й и леко наклони главата й назад. Топлите му устни се сляха с нейните в продължителна, сладострастна целувка, изпълнена с чувствена жажда. Когато отдели устни от нея, той каза:

— Хайде да влезем вътре.

Кейт кимна. В този момент вече беше готова да даде съгласието си дори и да й предложи да се хвърлят надолу с главата през балкона, но когато влязоха, думите му я върнаха в реалността.

— Кейт, трябва да поговорим. Седни.

Тя се стресна от деловия му тон, приседна леко върху страничната облегалка на едно канапе и го изгледи заинтригувано как отиде до прозорците, бръкна в джобовете си и за момент остана с наведена глава, сякаш правеше опити да събере мислите си. После решително се обърна към нея.

— Преди да легнеш с мен, искам да съм сигурен, че си наясно какво представляват отношенията ни. Казвам това, защото ми се иска никога да не поглеждаш със съжаление на преживяното от нас.

— Да, слушам. — Кейт искаше да покаже, че не е нужна пауза, за да подсилва смисъла на думите си.

— Ти сама сподели, че си „романтичка“, а снощи ние преживяхме нещо невероятно, но… може би… не бива да преувеличаваме значението му. Искам да кажа, че между нас съществува невероятно физическо привличане, а целувките ни снощи под лунната светлина на плажа бяха просто… Как да ги определя?

— Вълшебни? — подсказа му Кейт собственото си определение за предната нощ. В следващия момент съжали, защото така откриваше нещо крайно лично по отношение на преживяното, Мичъл обаче го прие като подходящо определение.

— Да, именно „вълшебни“. Не само за теб, но и за мен цялата атмосфера беше изключително въздействаща. Силата на преживяното имаше такъв ефект, че аз дори приех да отговарям на твоите въпроси — нещо абсолютно чуждо за мен при други обстоятелства.

Кейт отметна глава и го попита с колеблива усмивка, като се мъчеше да не прави прибързани заключения:

— Може би искаш да ми кажеш да се махам?

— Не, в никакъв случай. След снощната ни вечеря аз горя от неистово желание да легна с теб.

— Значи искаш да поставиш някакви предварителни условия?

— Не, нямам предвид това.

— Ами какво тогава?

— Имам угризения — каза той с ужасно нежелание и не знам как да се справя с тях.

— Досега никога ли не те е измъчвала съвестта?

— Да, в подобни обстоятелства за мен това е нещо невъобразимо и непоносимо — отвърна директно той.

— В такъв случай трябва да се чувствам поласкана — отбеляза Кейт, макар че в действителност съвсем не изпитваше това, а се чувстваше все по-объркана.

— Иска ми се да ти обясня, че за мен е изключително важно да съм сигурен, че ти добре съзнаваш защо си с мен. Тази сутрин разбрах от теб, че баща ти наскоро е починал. Явно между вас е имало силна връзка и сега ти се чувстваш объркана и самотна. На всичкото отгоре ти трябва да продължиш неговия бизнес. Това те потиска и те плаши. Не е изключено при всички тези обстоятелства да нямаш сили да стигнеш до ясна преценка на отношенията ни. — Той направи кратка пауза, за да чуе дали тя ще каже нещо.

Кейт само кимна, в знак, че разбира за какво става дума, макар че съвсем не беше така. Не разбираше докрай към какво е насочил мисълта си. Все още не.

— Допреди около час си мислех — продължи той, — че твоят приятел е някой застаряващ женкар от Чикаго, който обича да се показва с теб и да пътувате заедно. Надявам се, че ме разбираш?

Тя кимна вяло.

— Добре. Ето всъщност какво трябва да знаеш: в Чикаго се намира един интелигентен и привлекателен мъж, който има желанието да се ожени за теб. Тук, в тази стая, до теб стои мъж, който има желанието да те люби до побъркване. Нищо повече. За да не се стига до евентуални усложнения.

— А на теб усложненията не са ти по вкуса?

— Никак — отвърна Мичъл. — Особено от този род.

— Благодаря за предупреждението — отвърна Кейт, като полагаше неимоверни усилия да запази самообладание и да не се почувства съкрушена, че сама беше поставила себе си в това непоносимо положение. Тя виждаше колко по-добре ще бъде за нея още на момента да си даде сметка, че намеренията на Мичъл не се простират по-далеч от една кратка, приятна и неангажираща интимна връзка с нея. Знаеше също, че изневярата към Ивън ще я накара да се почувства виновна и отвратена от себе си, че вместо него е предпочела Мичъл с неговите нагли и безкрайно жалки предложения.

Пък и преценката на Мичъл за нейното душевно състояние беше вярна: след смъртта на баща си тя се чувстваше ужасно объркана и невинаги подхождаше разумно към нещата. Имаше щастие, че Мичъл прояви такава мъдрост и доблест, като й откри най-откровено намеренията си. В своята изключителна почтеност той дори не я притискаше да приеме предложението му. На практика й даваше възможност да откаже.

След като го изслуша, Кейт почувства истинско облекчение, но в нея остана усещането за нещо ужасно болезнено и унизително. В момента обаче се налагаше единствено да запази спокойствие, а пък с емоционалните си терзания да се заеме едва след това, когато остане сама.

— Напълно си прав, че смъртта на баща ми ме направи крайно объркана и напрегната през последните дни и сигурно невинаги преценявам нещата правилно. — Макар че казваше така, сърцето й се бунтуваше, интуицията настойчиво й внушаваше, че в преценката си за всичко друго тя може и да беше сбъркала, но не и в усещането си за една особена, неоспорима „свързаност“ с този човек, за която със сигурност беше наясно и той! Ето защо реши да поеме риска да му го открие. Какво толкова можеше да стане, освен да й се подиграе, но знаеше, че той няма да постъпи така. Погледна го право в очите и предпазливо изрече:

— Според мен съдбата сама е решила да ни срещне и да станем приятели… Било е писано да се случи.

Още щом изрече „било е писано“, той я погледна изпитателно, подпря се на прозореца и скръсти ръце на гърдите си.

Тази реакция беше безмълвен, израз на категоричното му неприемане на всякакви предопределености, но Кейт побърза да поясни думите си, за да избегне насмешката му.

— Аз те харесвам много — продължи тя с тих глас — и според мен ти също ме харесваш…

— Да. И то много — потвърди той и се усмихна изненадващо с невероятно сърдечна усмивка.

— Именно това имах предвид, като казах, че е решение на съдбата. По принцип доста трудно се привързвам истински към някого, а за теб още от самото начало бях решила, че изобщо не си по мой вкус…

— Защо?

Тя се изсмя:

— Поглеждал ли си се в огледалото?

— Бръсна се всяка сутрин.

— Чудесно, но си невероятно красив и е някак трудно да си представиш, че един толкова красив мъж може да е човек с характер, добросърдечен и… и с някакви особени качества. — Кейт съвсем се обърка и като не намираше как точно да се изрази, реши за по-ясно да използва пример. — Ще се опитам да ти поясня: — Тя разпери ръце и с усилие се усмихна: — Виж какво стана с нас. Ние сме заедно в тази хотелска стая, дискутираме проблеми за секса и правим това като стари приятели. Споделяме най-чистосърдечно, че ще бъде по-добре да не стигаме до леглото. — Кейт замълча с надеждата да чуе потвърждение от неговата уста.

Той кимна замислено с присвити очи, сякаш правеше някакво непредвидено и не особено приятно заключение.

— Значи това е, което смятаме за по-доброто?

Той го изрече така, сякаш задаваше въпроса на себе си, и Кейт реши, че не е нужно да отговаря. Пък и при създалата се ситуация това питане звучеше крайно неудобно, а тя вече се чудеше как да намира издържани обяснения. Ето защо се изправи мълчаливо и отиде до вратата към терасата.

— Виж, аз никога не съм мамила моя приятел — каза спокойно. — Всъщност никой от двамата не си е позволявал да върши непочтени неща, ето защо няма ли да е най-добре да постъпим като хора, които току-що са се сприятелили на един прелестен остров — просто да отидем на разходка. След като се върна в Чикаго, а ти… там, откъдето си дошъл, ще си пращаме картички от други места и ще си пишем: „Помниш ли онова прелестно кафене в Сейнт Мартен?“ След разходката, ако нямаш нищо против, ще ме оставиш в кабинета на ветеринаря. Аз ще си взема Макс и ще го прибера в Ангила.

Мичъл не каза нищо и продължи да мълчи, тогава Кейт погледна през рамо и го видя, че стои на същото място: подпрял рамо на прозореца, скръстил ръце, но този път я наблюдаваше със сключени вежди.

Тя се вгледа в красивото му лице с непроницаемо изражение, което не й позволяваше да отгатне мислите му.

— Мога ли да те попитам нещо? — попита неуверено тя.

Той кимна.

Тъй като нямаше сили да го гледа в очите, докато му задава този въпрос, Кейт се обърна пак към терасата, като потриваше нервно ръце.

— Не си ли разочарован, че снощи помежду ни не е имало истинско вълшебство? Че всичко е било за момента?

Тя не чу отговор и погледна през рамо. Той не наблюдаваше нея, а беше свел глава, сякаш разглеждаше килима.

— Не — отвърна отсечено той. Вдигна глава, погледна я право в очите и повтори: — Не.

Кейт се почувства като ударена от гръм. Тя с ясно съзнание си даде сметка за нещо още преди да чуе потвърждението му и стреснато се обърна към него:

— Ти не си разочарован от липсата на вълшебство просто, защото не си търсил подобно вълшебство и ти е било все едно?

— Ти употреби думата „вълшебно“ за снощното ни преживяване, не аз — каза той. Тръгна с решителна крачка към нея, за да й разясни как стоят нещата от негова гледна точка: — Аз не вярвам в никакви „вълшебства“ и „вълшебни“ неща в човешкия живот. Не вярвам нито в приказки, чудеса, магии, нито в съществуването на вещици или лоши ирландски джуджета.

— Тук вече се вслушвай в думите си — реши да се пошегува Кейт.

— Нали и ти не вярваш в подобни измишльотини?

Разочарованието й премина в обида, защото той явно беше доволен от цялата ситуация и в известен смисъл даже сам тласкаше нещата в тази посока. Тя се помъчи да отговори със спокоен глас:

— Вече е все едно в какво вярвам.

— Представи си обратното.

— Ами във всеки случай не вярвам в Дядо Коледа и във великденски зайчета. Но знам какво означава вълшебно усещане и вчера се убедих в това. Склонна съм да смятам, че не ти беше причината за това, но…

Той я прекъсна рязко и я подразни с подигравателния си тон:

— Май ще вземеш да ме убеждаваш, че се чувстваш „вълшебно“ с твоя любим адвокат?

— Първо, не смятам да те убеждавам в нищо. Второ, ако отговорът на твоя въпрос беше „да“, аз изобщо нямаше да съм с теб нито вчера, нито днес. Третото и най-важното, никога повече не споменавай за него — заяви категорично тя. — И двамата нямаме право да говорим за него.

Мичъл видя в това ненадейно застъпничество за нейния приятел недвусмислен знак, че трябва веднага да си промени тактиката, защото в противен случай го чакаше тежък провал. Кейт беше жена с гордост и самочувствие и нямаше да се втурне така лекомислено в обятията на Мичъл. Единствено нещо „вълшебно“ можеше да я отдели от нейния приятел. Всъщност тя вече беше решила да му остане вярна.

— Важното е това — в гласа й прозвуча сговорчивост, с което тя несъзнателно го отдръпна от ръба на бездната, — че нито ти искаш да повярваш във вълшебни неща, нито пък аз желая да се откажа от вярата си в тях. Голямата пропаст между нас е именно в това. Не тази стая, нито нещо друго.

Мичъл почувства как потъва в ефирно пространство, замаян от една млада червенокоса красавица с ангелско лице и неумолима ирландска гордост. Все пак той направи усилие да дойде на себе си и да попита трезво:

— Какво ще кажеш да легнем и там ще видим?

Тя поклати глава с характерната си загадъчна усмивка:

— Защо ми е да го правя? За да мечтая да усетиш нещо „вълшебно“, а на теб да ти е все едно? За това вълшебство са нужни двама. Не един. Ти със сигурност ще се чувстваш доволен, а аз ще се чувствам излъгана. И все пак даже да бъде разочарование за мен — сподели тя с нежна откровеност, — не искам и ти да се почувстваш така. Чудно защо, но много държа на това.

— Обърка се, излезе на терасата и се загледа в морето.

— Хайде да се поразходим и да се поопознаем, после ще си взема Макс и ще се върнем с него на Ангила. Ако си решил да се преоблечеш, ще те изчакам.

Мичъл усети как подът сякаш се продъни под краката му, ушите му забучаха. Той пое дълбоко въздух и се загледа в крехката фигура на жената, която успя да му отнеме цялата сила. Постепенно дойде на себе си. Там на терасата стоеше едно фантастично ирландско момиче, което влезе в душата му и разпали желанията му. Тя беше пламенна и нежна, умна и чистосърдечна, горда и непредсказуема. Момиче с кристален глас и ангелска усмивка, същото това момиче, което приютяваше мръсни бездомни псета. Тя беше просто приказна. А той…

Той беше неин пленник.

Приближи, прегърна я и я притисна към гърдите си.

— Кейт, нека не се боим от усложненията — усмихна се той.

— Благодаря за предложението, но предпочитам да оставим нещата такива, каквито са.

Сякаш не чул думите й, Мичъл я целуна по главата и прошепна:

— Искам да слушам заклинания от теб, да виждам амулети, прелестна вълшебнице. Обладай ме с магичния си чар.

— Стига глупости, че и приятели няма да станем — смъмри го тя.

— Приятели вече сме — отбеляза той и устните му погалиха ухото й. — Сега остава да станем любовници.

Парещи тръпки се разляха по тялото й в мига, в който я докосна топлият му дъх, но тя реши да остане твърда докрай.

— Казах вече — не искам.

— Искаш. Искаш и ти, искам го и аз — продължи той и я целуна по слепоочието. — Обгърни ме с ръце, потопи ме във вълшебното. За вълшебното са нужни двама.

— Остави ме на мира! — избухна тя. — Ти за какъв се смяташ и какво изобщо…

Мичъл видя, че така няма да я убеди, и веднага премина към действие, сложи ръка на устата й и не й позволи да довърши думите си.

— Кейт — предупреди я шепнешком той, — искам през следващия час да чувам от теб само стонове на наслада и нищо друго, освен „да“, „още“, „моля те“.

Той отлепи малко дланта си и чу:

— Престани!

— Сбърка думите — отбеляза Мичъл и я обърна с лице към себе си. — Погледни ме, Кейт.

Ядосани зелени очи проблясваха нервно изпод фини тъмночервени вежди, сключени в мрачно негодувание.

— Иска ми се да ти кажа истината. А тя е, че предната вечер моите чувства не бяха по-различни от твоите и ти много добре знаеш това.

Кейт гледаше право в него: тъмносините очи и гласът му й подсказаха, че той говори истината, освен това й открива още една „гънка“ от душата си. Следващите му думи също бяха силни и убедителни:

— Преди малко казах неща, които те смутиха, но те бяха просто жалък опит да те предпазя от мен… — Направи кратка пауза и наклони глава на една страна, после добави с иронична усмивка: — А може би да предпазя себе си от теб.

Кейт стисна силно устни, за да сдържи напиращия смях, и побърза да отмести поглед към рамото му. Нищо не можеше да я спаси от неудържимото привличане към този човек. Тя поклати леко глава, изумена от собствената си безпомощност. Мичъл обаче изтълкува погрешно нейната реакция и я прие като желание да му обясни, че не приема думите й.

— „Не“ не е от списъка на позволените думи.

Развеселена и едновременно с това изпълнена с нежност, Кейт почувства, че е време да отстъпи. Погледна го усмихната право в очите, положи длани на гърдите му и дълбоко от душата й се изтръгна нежно една дума, която също не беше в списъка:

— Мичъл…

Тя видя как погледът му светна, когато чу да произнася името му по такъв начин.

— Нека бъде в твоя списък и тази дума.

Кейт се наклони към него с развеселени, грейнали очи, гласът й стана дрезгав от напиращата страст и ръцете й се обвиха около врата му.

— Моля те — прошепна тя.

— Прекрасен избор — обяви Мичъл и отвърна със закачлива целувка.

— Още — простена тя, когато той отлепи устни.

— Още по-прекрасен избор — отбеляза Мичъл с широка усмивка и я притисна към себе си, за да се наслади на устните й, да усети неповторимата им жар. За не повече от минути нейната непринудена развеселеност се превърна в неудържима страст.

Отведе я към леглото и отдели ръце от нея само, за да съблече ризата си. Хвърли дрехата на пода и се протегна да помогне на Кейт да свали блузата си, но тя поклати глава с усмивка, сякаш да покаже, че предпочита да го направи сама. Изтегли я от колана и моментално я измъкна над главата си. Той я видя пред себе си в бял дантелен сутиен и на устните му се разля нежна, сладострастна усмивка.

Побърза да разкопчае колана си.

Кейт започна да сваля сандалите си и докато стоеше наведена, на пода пред нея тупнаха неговите панталони и слипове. Ръцете й взеха да треперят и тя с усилие успя да разкопчае сандалите си. Събу ги и се изправи. Той прокара ръце по раменете й, смъкна с палци презрамките на сутиена, плъзна длани към гърба й и го разкопча с опит и вещина.

Това я накара да вдигне очи към него. На устните му се изписа многозначителна усмивка, после той погледна гърдите й и свали сутиена. Кейт събу джинсите си. Той плъзна поглед по цялото й тяло: гърдите й, извивката на кръста й, корема, надолу към къдравите кичурчета между бедрата й. Интуицията веднага й подсказа, че Мичъл очакваше и тя да го огледа преценяващо, но макар да беше готова да приеме нежната близост на тялото му, не смееше да го погледне.

Той повдигна брадичката й и попита:

— Стесняваш ли се?

Кейт съвсем спокойно отвърна:

— Не, просто не знам дали…

Той явно не схвана добре думите й.

— Не бива да се съмняваш.

Кейт се помъчи да прикрие усмивката си и положи ръце върху мускулестата му гръд, а той я обгърна през кръста.

— Не това е, което не знам… — отвърна тя шепнешком.

Двамата стояха голи един пред друг. Той отдели ръце от талията й и ги прокара нагоре към красивите й гърди — неголеми, но добре заоблени, затваряйки блажено очи. После хвана зърното на гърдата й. Отпусна безпощадните си пръсти чак когато от нея се изтръгна първият стон на наслаждение.

Тя плъзна ръце по раменете му, сля устни с него в нежна целувка и се прилепи плътно до тялото му.

Тихата наслада се възпламени в неудържим прилив на страст, Мичъл я хвана през кръста, обърна се и поеха към леглото. Ръцете му отново се плъзнаха върху гърдите й. Тя беше впила чувствен поглед в него с много нежност и палави искри в очите. Стори му се невероятно, че изпитва такава дълбока наслада дори само от сливането на погледите им.

Кейт бавно прокара длани по гърба му и го притисна силно към себе си. Разтвори бедра, а той си напомни да не бърза, защото любовната игра едва беше започнала. Ала не издържа на желанието съвсем леко да проникне в нея и с истинска наслада почувства приятната влага. Усмихна се леко, като видя екстаза в погледа й. Вплете пръсти в косата й, наведе глава и потърси устните на Кейт. Искаше му се да проникне още съвсем мъничко в изкусителната топлина, но Кейт вкопчи ръце в бедрата му, повдигна таза си, изстена и промълви настойчиво:

— Моля те.

Той леко се отдръпна въпреки поканата.

— Моля те…

Мичъл изгуби контрол — облада я, телата им се сляха. С последно усилие на волята той легна по гръб и я накара да го възседне, за да забави движенията й. Тя подпря длани на гърдите му и се изпъна, буйната й коса закри лицето й. Ритмичното полюшване на Кейт се сля с дишането му, с пулсирането на кръвта му. Той се повдигна, за да се притисне още по-плътно към нея и да й достави още по-голямо удоволствие, но тя го погледна в очите — възбудата й бе силна като неговата, ала погледът й бе въпросителен.

— Не бързай — промълви Мичъл с убийствено себеотрицание.

Едва когато чу отговора й, той разтълкува погледа й.

— Вече не издържам — прошепна Кейт. Мичъл изстена предвкусвайки насладата, обърна я по гръб и проникна в нея с отмерени тласъци. Кейт притисна лице до врата му — ноктите й се впиваха в гърба му, тялото й следваше неговия ритъм. От гърдите й се изтръгна стон и тя се вкопчи още по-силно в него, защото цялото й тяло се разтърси от конвулсии. Мичъл отново проникна в нея, двамата заедно стигнаха до върха на плътското удоволствие.

След това тя остана да лелей в обятията му, като не сваляше поглед от него и машинално приглаждаше косата му.

— Отново? — В гласа й прозвуча надежда.

Мичъл се засмя и я притисна още по-силно:

— Това е любимата ми дума.