Всеки мой дъх

Петдесет и първа глава

На следващия ден ограничена група избраници получи ръчно изписани покани.

В Чикаго Мат и Мередит Фарел получиха своите в девет и половина вечерта.

— Какво е това? — попита Мередит.

— Сватбена покана от Мичъл — отвърна Мат и й подаде картичката. Мередит я прочете и се засмя.

— Отвлякъл е Кейт и Дани, набавил им е паспорти и ги е закарал в Италия. Убедил е Кейт да се омъжи за него, но се бои да й остави време за размисъл. Сватбата е след три дни. Колко типично за Мичъл: да забрави за пречките и да стори необходимото.

Мередит вдигна телефона и се обади на Джули Бенедикт, която беше получила подобно известие.

— В момента Зак урежда отлагането на едни снимки — разказа Джули. — А вие с Мат ще можете ли да дойдете?

Мередит вдигна поглед и отправи безмълвен въпрос към съпруга си. Мат кимна.

— Разбира се.

Третата покана отпътува за дома на госпожа Оливия Хъбърт, където й беше доставена от възрастния иконом. Госпожа Хъбърт отвори плика, прочете съобщението и на устните й грейна ликуваща усмивка.

— Грейнджър, след три дни Мичъл ще се жени за Кейт Донован в Италия! Частният му самолет ще ни откара дотам!

— С нетърпение очаквам пътешествието, мадам — увери я Грейнджър.

— Познай кой ще лети с нас — размечта се Оливия, въздъхна и притисна писъмцето към гърдите си.

— Не мога да позная, мадам.

— Зак Бенедикт! — възкликна тя.

Четвъртата покана пристигна на следващата сутрин в дома на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Майкъл“ в Чикаго. Отец Маки, младшият пастор, отвори вратата, разписа се и занесе писмото на отец Донован в кабинета му.

— Това току-що пристигна за вас, отче.

— Остави го на бюрото ми. Сега съм зает с бюджета за идния месец.

— Обещах на куриера, че ще ви го предам лично, и то незабавно.

— Е, щом е така… — Отец Донован остави молива и взе писмото. — Направи ли в неделната си проповед промените, които ти предложих? — запита той младия пастор, който бе изпратен да се труди в църквата под надзора му.

— Възприех няколко — отвърна Маки, докато наставникът му отваряше плика.

Отец Донован въздъхна.

— Ти си всеотдаен свещеник, Робърт, и пишеш отлични проповеди, но понякога си твърд там, където се налага да си мек. И обратното, огъваш се там, където трябва да си твърд. Това става ясно, когато те слушам да напътстваш енориашите, дошли при теб за съвет. Мисля, че с течение на времето ще се научиш и на гъвкавост, и на твърдост. Ще знаеш кога да му отпуснеш края от уважение към тежкия живот на енориашите, и кога да отстояваш безкомпромисно доктрината ни.

Докато поучаваше така младия свещеник, отец Донован измъкна лист хартия с инициалите му в горния ъгъл. След като прочете известието, той зяпна от възмущение и за малко не скочи от стола.

— Надявам се, че новините не са лоши?

— Това се казва нахалство! — възмути се отец Донован, когато възвърна дар слово. — Мичъл Уайът очевидно е отвел племенницата ми и сина й Дани в Италия и сега ме вика вдругиден да проведа сватбената церемония в едно селце до Флоренция! Този тип има голямо… самочувствие.

Той грабна телефона и набра оператора.

— Бих искал незабавно да се свържа с Рим, Италия — каза и прочете номера в долния край на листа. — Скъпо ли ще струва?

— Отлично — отмъстително отвърна, когато операторът назова някаква чудовищна тарифа за минута. — Разговорът е за сметка на получателя. Нима?… Казвате, че за сметка на получателя струва още повече? Отлично!

— Какво е това? — попита Мичъл, когато Кейт започна да разопакова пратката, доставена й по пощата.

— Не знам, но е от Грей Елиът.

— Внимавай, вероятно е пълно с бръмбари.

— Сватбен подарък — обяви Кейт, щом прочете картичката.

— Трябва да се обадим на група за обезвреждане на взривове.

Без да му обръща внимание, Кейт вдигна капака на кутията и отви хартията. Отвътре се показа красив стар албум за снимки. Тя внимателно повдигна корицата и се обърна към Мичъл с блеснал поглед. В албума имаше фотоувеличения на някои снимки, направени от Макнийл и Чилдрис.

Първата снимка беше с Кейт и Мичъл на хотелския балкон в Сейнт Мартен. Двамата бяха застанали един до друг и се усмихваха.

— Господин Уайът? — Секретарката влезе в дневната и премина на английски от уважение към Кейт. — Търсят ви по телефона. Това е разговорът за ваша сметка, който очаквате на личната си линия — обясни тя. — Човекът е… разстроен.

Мичъл махна ръката си от раменете на Кейт.

— Това трябва да е чичо ти — каза той, изправи се и седна на удобния тапициран стол пред прозореца с изглед към площад „Навона“. Загледан в една от любимите си гледки, Мичъл вдигна слушалката.

— Добро утро, отче. Да разбирам ли, че сте получили писмото ми?

Отец Донован погледна към младия пастор, когото се опитваше да назидава, и сърдито изрече.

— Мичъл, ти сериозно ли мислиш, че ще свържа Кейт в свещен брачен съюз до края на живота й с човек, който няма да й позволи да се сдобие с деца?

— Обещах на Кейт, че ще имаме деца колкото и когато тя поиска.

Отец Донован кимна насърчително на Маки и вместо да се задоволи с пределно ясното изявление на Мичъл, настоя за допълнителни гаранции:

— И обещаваш, че по никакъв начин няма да й пречиш в това отношение?

— Не само, че няма да й преча, ами с най-голямо удоволствие ще й помогна.

— Ако си целял да ме шокираш с похотливата си провокация, не си познал.

При тези думи Маки се размърда притеснено на стола, но отец Донован се усмихна, махна с ръка при явната загриженост на младежа, и се впусна в следващото си телефонно сражение:

— Католик ли си?… Да, щом си кръстен в католическа църква, това означава, че си католик… Венчавал ли си се преди по католическия обред?… Е, щом от петнайсет години не си стъпвал в църква, вероятно можем да предположим, че не си се венчавал по католическия обред. Но тъй като все пак подобен въпрос е твърде важен, за да правя предположения, изисквам отговор.

Отец Донован повтори троснатото „не“ заради Маки и се хвърли в същинската битка. Но първо изрече една похвала, за да размекне противника си:

— В такъв случай, Мичъл, не виждам непреодолими пречки да водя брачната ви церемония с Кейт. Доколкото разбирам от бележката ти, вече си се уговорил с местния свещеник. Той желае ли да ме допусне до участие?

Отец Донован кимна на Маки, за да му покаже, че отговорът на последното е бил „да“.

— Е, много добре тогава — доволно продължи той и хитро добави: — Щом не си припарвал до свещеник в последните петнайсет години, значи ти е време за изповед. Разбира се, ти желаеш да се погрижиш за този проблем преди обреда…

Той спря, защото Мичъл го пресече с кратък, гневен въпрос. После свещеникът се постара да заговори с тон, издаващ разбиране и търпение — привършващо търпение:

— Не, Мичъл, уверявам те, че не се шегувам. Когато двамата с Кейт застанете пред мен в Божия дом, готови да изречете свещените клетви на брака, искам душите ви да са чисти и сияйни като на младенци. Което ще рече, че и двамата трябва да сте изповядани. Това не е молба, а заповед.

След кратка пауза, в която Мичъл добре трябваше да схване смисъла на думите му, той добави по-меко:

— Децата често се боят от ходенето на изповед, защото го свързват с вината и смущението, но смисълът на това тайнство е да ги дари с прошка и разбиране, за да се чувстваме опростени.

Той направи нова пауза в очакване на реакция, но от другия край на линията долиташе само мъртвешко мълчание и затова отец Донован смело се втурна напред:

— Ако поради езиковата бариера или по някаква друга причина не желаеш да се изповядаш пред местния свещеник, аз лично ще те изслушам.

Мигновеният отговор на Мичъл накара добрия отец да се превие от смях. Той затисна слушалката с длан и прошепна на Маки:

— Току-що ми каза, че мога да вървя в ада с фантазиите си.

След като възвърна самообладанието си, отец Донован изрече почти нежно:

— Мичъл, нито аз, нито ти ще вървим в ада. Всеки свещеник ще свърши работа, стига да го посетиш преди церемонията. Сега, ако обичаш, ми дай Кейт. Трябва да си поговоря с бъдещата ти съпруга.

Мичъл подаде слушалката на Кейт, която се намести на облегалката на стола.

— Твой ред е — раздразнено я предупреди той и отиде да направи по един коктейл. Докато надаваше ухо към разговора на Кейт обаче, гневът му поутихна и той се развесели, защото тя очевидно не се оправяше по-добре от него. Всъщност през целия разговор Кейт само измърморваше някое „Да, знам“, „Да, прав си“ или „Да, добре“.

Минаха поне пет минути, преди тя да каже „Дочуване“ и да затвори.

Мичъл й подаде коктейла, после отново седна на стола и я придърпа в скута си.

— Чичо ти е самодоволен, лицемерен, помпозен, дребнав тиранин — раздразнено заяви той.

Кейт се усмихна, погледна го нежно, притисна пръст към чувствените му устни и го накара да замълчи.

— Той ми изнесе лекция върху нуждата за в бъдеще да не те лишавам от дара на съмнението и ми напомни, че не съм била безгрешна спрямо теб. Каза ми, че ти си мъж с невероятно силен характер, мъж, способен дълбоко да обича Дани и мен с вечна, несекваща любов.

— Както исках да ти кажа преди малко — ухили се Мичъл, — чичо ти е изумително прозорлив и отлично познава човешкия характер.

Отец Маки не беше толкова уверен в последното. Всъщност той хранеше сериозни опасения, че отец Донован не постъпва разумно, като дава племенницата си на Мичъл с толкова лека ръка. Изправи се и понечи да си отиде, но се спря. Отец Донован се облегна на стола си с усмивка, доволен от изхода на телефонния разговор, и едва тогава забеляза разтревожената физиономия на младия пастор.

— Нещо те мъчи, Робърт. Какво?

— Просто не виждам как можете така уверено да давате благословията си на двама млади, които отскоро са заедно и които така са се наранили преди време.

Отец Донован скръсти ръце на гърдите си и обмисли думите си:

— Ще ти отговоря със същия въпрос, който някога зададох на Мичъл: как е възможно мъж и жена, които са се познавали само няколко дена, да изпитват такова мъчително огорчение един от друг и след три години?

— Психически подводни течения, неразрешени конфликти с родителите? Кой знае?

— Аз знам — решително отвърна отец Донован. — Знам, че през онези няколко дни същите хора са се обикнали дотолкова, че после и двамата не са могли да понесат болката, която неразумно са си причинили.

— Може и да сте прав. И така да е, един мъж и една жена…

— Моля те, не ми цитирай онова, на което са те учили в семинарията за светостта на брака. Всъщност искам да прочетеш една книга, която действително ще ти помогне да схванеш духовното общение, което съществува между истински влюбените двойки. Няма да я откриеш в обичайните списъци със задължителна литература.

— Щом ми я предлагате, с удоволствие ще я прочета. Какво е заглавието?

— „Пророкът“ от Халил Джубран.

Макар да не криеше съмненията си, Маки изглеждаше готов да прочете книгата. Той отиде до бюрото на отец Донован и си записа заглавието и автора върху лист хартия. После спря.

— Ама тоя Джубран не беше ли отлъчен?

Отец Донован сви рамене.

— Да, както и Галилей, който дръзнал да твърди, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Я виж кой се смее последен.