Всеки мой дъх

Петдесета глава

— Аз ще отворя, Кали — извика Кейт, когато на вратата се почука малко след девет. Италианецът не й обърна внимание и пръв стигна до вратата. Мичъл закъсняваше с цял час и Кейт се паникьоса, когато видя детектив Макнийл и Грей Елиът на прага.

— О, боже, какво се е случило? — извика тя.

— Ивън Бартлет е в болницата със счупена челюст и няколко пукнати ребра — обясни Грей и надникна в апартамента. — Може ли да влезем?

— Да, разбира се.

— Къде е Уайът, Кейт?

Тя незабавно разбра смисъла на въпроса му и веднага започна да мисли как да защити Мичъл.

— Ивън ли го обвинява? — опита се да вложи презрение в думите си.

Ивън не видял кой го е нападнал. Похитителят му го причакал на паркинга в тенис клуба.

— Ивън тренира и може да се брани — каза Кейт, мъчейки се да спечели време и да измисли алиби на Мичъл, когато дойде неизбежният въпрос.

— Къде е Уайът? — повтори Грей, този път по-твърдо.

— Не разбирам за какво ви е трябва Мичъл. Хммм, разполагате ли с някакви уличаващи доказателства против него?

— Похитителят е бил с гумени ръкавици, като тези, които използват готвачите в кухнята ти.

— Ами ето ви доказателството, че Мичъл не е замесен. Той не е стъпвал в кухнята.

— Един помощник-келнер ни каза, че към шест часа Уайът е наминал да помоли за чаша вода.

Тъй като не можеше да мисли ясно — или по-точно не можеше да хитрува, когато очите на Грей я пронизваха като свредели — Кейт поиска отсрочка:

— Бихте ли ме извинили за малко? Всичко това ме разстройва. — Тя се обърна и тръгна по коридора за спалнята, но за свой ужас чу стъпките на Грей зад себе си. Прокурорът не искаше да я изпуска от поглед. Кейт влезе в спалнята си и се облегна на вратата, мъчейки се да съчини правдоподобно алиби.

Получила внезапно озарение, тя се втурна към леглото, разхвърли завивките и така издърпа матрака, че да оголи пружините. Огледа постигнатото и за допълнителен ефект накриви картините над възглавниците. Внимателно преобърна нощната лампа и наклони абажура. След като свърши тази работа, хукна в банята, навлажни една кърпа и се довлече във всекидневната, търкайки уж пламналото си лице.

— Извинявам се много — въздъхна тя. — Просто не мога да понеса повече насилие. Поболях се вече. Така или иначе извършителят е друг, защото Мичъл беше с мен допреди няколко минути.

— А къде е сега?

— Ами… отиде да прибере кучето и котките ми. Докато не хванете Били Уайът, оставаме тук.

— Арестувахме го днес следобед.

— О! Наистина ли? — Кейт отвори широко очи.

— Наистина — сухо отвърна Грей. — Възразяваш ли детектив Макнийл да огледа помещенията в онзи коридор?

— Съвсем не — отвърна тя и този път лицето й наистина пламна. Тя нервно закрачи зад Макнийл. — Само да не събудите Дани — Предупреди го. — Той е в спалнята отдясно.

Кали се беше вживял в работата си като бодигард на Дани и следваше Макнийл по петите, а когато детективът тихо надникна в дрешника и в банята на Дани, се начумери.

— Каква е тази стая? — попита Макнийл.

— Спалнята ми.

— Може ли? — Ръката му беше на бравата.

Кейт понечи да каже „Разбира се“, но вместо това размисли.

— Наистина бих предпочела да не влизате там.

След като Макнийл я погледна сурово, Кейт се престори на притеснена:

— Ох, добре, детектив, давайте.

Макнийл отвори вратата, светна лампите и застина на място. Кали се надигна на пръсти зад гърба му и така се изсмя, че когато се върнаха във всекидневната, Кейт наистина се изчерви като рак.

— Какво има? — попита Грей, местейки поглед от Кейт към Макнийл и накрая към Кали.

— С Мичъл… — Кейт усука кърпата в ръцете си — ъ-ъ… прекарахме вечерта в леглото.

— Е, не е станало нещо кой знае какво. Щом Мичъл се върне, предай му да ни се обади.

— И какво ще предприемете тогава? — В гласа на Кейт се долавяха подозрение, гняв и страх — а и изненада от неформалното обръщение на Грей.

— Ще огледаме кокалчетата му. Ако са наранени, ще знаем, че той е нападателят.

— Е, добре тогава. Това поне е лесно.

— Да, но подобно доказателство не може да се укрие или да бъде унищожено.

— Защо се хабиш за подобен маловажен случай, Грей?

Той стисна ръката й.

— Смятам се за семеен приятел — каза и си тръгна.

Макнийл го последва.

— Щом Мичъл се върне, веднага ще го накарам да ти се обади — обеща Кейт. — Не е изключено той да се е отбил някъде за кучешка храна.

Малко по-късно, когато двамата мъже слизаха по стълбището, Грей попита:

— Каква е тази работа със спалнята?

Макнийл скри усмивката си.

— Ако съдя по вида на стаята, Уайът не е имал нужната сила за покушение над Бартлет.

— Ако можех да погреба този малък епизод, щях да го направя. Всъщност ако не бях прокурор, сам щях да разкажа играта на Бартлет. За нещастие, освен всичко друго той е и адвокат, и крещи за кръвта на Уайът, въпреки че някой добре му е цапнал устата.

— Каква ще е следващата ти стъпка?

— Ще продължим с издирването на Уайът и ще документираме действията си. В противен случай Бартлет ще превърне случая в медиен цирк и ще ни изкара лошите. Но няма да се престараваме. Все пак не става дума за убийство. Уайът е пристигнал тук с пътнически авиопревозвач, защото неговият самолет е бил на технически преглед. Уведомили сме на летище „О’Хеър“ да го спрат, в случай, че се опита да мине през охраната. С това задълженията ни се изчерпват. Няма да организирам пътни блокади само за да се почувства Бартлет добре.

Чилдрис ги чакаше долу пред ресторанта. Грей спря и погледна небето.

— Красива нощ — подхвърли. — Колко жалко, че трябва да се връщам на работа.

— Уайът ще се появи — предрече винаги бдителният Чилдрис.

— Обадете ми се, в случай че видите или чуете нещо — нареди Грей и махна на детективите за довиждане.

Кейт се мъчеше да набута тежкия матрак на мястото му, но мислите й кръжаха около Мичъл. Тревожеше се. За него, а и за себе си, защото се беше влюбила твърде силно и твърде бързо. Този мъж беше като наркотик — чувстваше се като парцал, ако той не беше до нея. Беше прекарала с него пет дни за общо три години, а животът й се беше преобърнал изцяло. Ето, сега сигурно беше извършила някакво престъпление, като не съобщи истината на полицията.

Кали изслуша инструкциите в кухнята. След като затвори телефона, той взе няколко големи найлонови торби за боклук, промъкна се в стаята на Дани и тихичко ги напълни с дрехи и играчки. После излезе в коридора, увери се, че Кейт още е в спалнята си, слезе долу, промъкна се през задния вход и остави торбите пред него. Заобиколи ресторанта, стигна до централния вход и каза на един от шофьорите да закара поръчаната под наем кола на задната уличка веднага щом тя пристигне. Нареждането му беше изпълнено и Кали научи по мобилния, че колата е готова.

В десет часа Кейт буквално трепереше от тревога за Мичъл. Не се сещаше за една причина, поради която той ще вземе да изчезне, без да се обади, освен ако наистина не беше нападателят на Ивън. Или — тази възможност също не беше за пренебрегване — Мичъл напускаше всяка жена, когато нещата започваха да стават сериозни.

— Мичъл иска да се сбогува с теб и с Дани. Той е на летището и делови ангажименти налагат моменталното му заминаване. Поръчано ми е да ви заведа.

Кейт стреснато се извъртя, когато чу как Кали говори английски със следа от очарователен италиански акцент, но най-вече я зашемети новината, че Мичъл заминава. Каза си, че колкото по-далеч е той, толкова по-добре е за нея, особено в емоционално отношение. Очевидно нямаше как да поддържа отношения с него. Поне този път заради Дани той официално й казваше „сбогом“.

С тези мисли тя се обърна към Кали:

— А ти заминаваш ли с него?

— Да.

— Ще ми липсваш. Отивам да събудя Дани.

— Колата е на задната уличка. — Той вече се отправяше към вратата с куфар в ръка. — Отпред се мотаеха репортери — излъга.

Грей Елиът вдигна слушалката. В гласа на Макнийл се усещаше внимателно прикрито объркване.

— Докато аз отскоча за кафе, на Чилдрис му хрумнало нещо и той звъннал на „Ла Гуардия“.

— Е, и? — не скри раздразнението си Грей.

— По всичко личи, че самолетът на Уайът е излетял преди час и по план е трябвало да пристигне в Индианаполис. Преди няколко минути пилотите са променили курса по посока на Мидуей.

— Мамка му. Оттук нататък действа Чилдрис.

— Да, инстинктът му е невероятен — предпазливо изрече Макнийл. — Вече сме на път към Мидуей.

Грей се облегна назад и обмисли твърдението, че Бартлет е отговорен за отвличането на Дани Донован и за възможната му смърт в ръцете на неуравновесения Били Уайът. Първо Ивън беше направил публично достояние факта, че Кейт е самотна майка, а баща на детето е член на рода Уайът. Сега пък искаше да изправи Мичъл пред съд. Взел решение, Грей се приведе над телефона.

— Предпочитам да поема нещата в свои ръце. Предай на Чилдрис поздравленията ми за добре свършената работа.

— Непременно — отвърна Макнийл. — Той има синузит, боли го главата и лесно ще го убедя да поеме наблюдението над ресторанта, докато ние причакваме самолета на Уайът в Мидуей. По-добре не се нагърбвай с тази задача сам, без помощ от детектив, шефе. Щом жертвата е адвокат, трябва да сме педантични с процедурите.

— Благодаря, Мак — трогна се Грей.

— Ще мина да те взема. Само на няколко преки сме. Предполагам, че ще пътуваме с твоята кола.

— Кали, защо се преструваше, че не говориш английски? — попита Кейт, когато не можа да измисли как да отвлече вниманието си от предстоящото сбогуване с Мичъл. Дани бе положил глава в скута й и спеше дълбоко. Пръстите на Кейт по навик продължаваха да търсят къдриците му.

— Мичъл искаше да е сигурен, че ще е в течение на всичко, а хората говорят открито пред някого, който не знае езика им.

Бяха в Мидуей и се движеха покрай самолети. Кали зави, мина през някакъв портал, отново зави и се отправи към един огромен, ярко осветен хангар. Там ги чакаше разкошен джет. Стълбичката му беше спусната, илюминаторите светеха.

— Ще взема Дани — предложи Кали, надвеси се над седалката и вдигна спящото момченце.

Някой застана на стълбичката и закри светлината. Кейт вдигна глава. Това беше Мичъл. Тялото му изпълваше отвора.

„Това е последно сбогом“ — помисли си Кейт и се почувства толкова нещастна, че в този миг се зарече никога повече да не се озове в подобно положение. Той пристъпи напред и й протегна ръка. Кейт я пое и дори успя да се усмихне, когато влязоха в луксозния самолет.

— Кой знае защо никога не съм си те представяла в стил ар деко.

— А в какъв стил си си ме представяла? — попита Мичъл и пое Дани от ръцете на Кали, оставяйки го да разтовари багажа, задигнат от апартамента на Кейт.

Кейт забрави за въпроса му, докато гледаше как Мичъл внимателно поставя спящия си син по средата на едно голямо сиво кожено канапе и нежно плъзва огромната си длан по личицето му. Каква грамадна ръка… с наранени кокалчета. При доказателството, че Мичъл е способен на физическа саморазправа, Кейт мигновено откликна със смесица от ужас и чувство на дълбоко удовлетворение, че някой най-сетне бе имал куража поне отчасти да си го върне на Ивън за безобразните му постъпки, извършени без капка милост или угризение. Дотолкова бе потънала в мисли, че не забеляза как Мичъл слага предпазен колан на Дани.

— Това пътуване важно ли е? — попита тя, докато той й сваляше сакото.

— Много — тържествено отвърна Мичъл.

Тонът му беше толкова сериозен, че Кейт внимателно се вгледа в лицето му.

— За колко време заминаваш?

— Зависи.

— Зависи кога ще изчезнат белезите от ръцете ти?

Той се ухили и поклати глава:

— Не.

Обзета от усещането за тежка и ненавременна загуба, Кейт огледа салона.

— Все едно, че съм в красива всекидневна — подхвърли тя.

Кали каза нещо на италиански и Мичъл погледна през илюминатора, вдигна телефона и заговори на някакъв чужд език. Кейт предположи, че дава инструкции на пилотите, тъй като телефонът беше само с вътрешно избиране.

След миг се разнесе бучене и усмихнатият Кали се приближи напред, подмина я и се настани на един голям кожен фотьойл близо до пилотската кабина.

— Добре — въздъхна Кейт и вдигна поглед към Мичъл.

Сините му очи я гледаха усмихнато.

— Е, това беше. Мислех, че ще имаме повече време. Да събудим Дани, за да се сбогувате и да види как самолетът излита.

На устните на Мичъл трептеше особена усмивка. Кейт скочи и го целуна, преглъщайки сълзите. Ръцете му се обвиха около нея. Самолетът се наклони почти незабележимо. Кейт погледна през илюминатора и разбра, че започват да се движат.

— Взимай Дани — предупреди го тя. — Движим се. Трябва да слезем…

— Това не ти е автобус, Кейт.

— Знам, но трябва… — Тя стисна облегалката на стола и присви очи, когато Мичъл седна на канапето и се опита да я придърпа до себе си. От прозорчето се виждаше как една полицейска кола с включени лампи нахлува през портала.

Воят на моторите се усили до рев и самолетът започна да набира скорост. Гласът на помощник — пилота се разнесе по интеркома, отговаряйки на въпроса й:

— Викам Мидуей, това е Гълфстрийм Едно, искаме спешен коридор. Ще сме готови на пистата.

— Роджър Едно — отвърна някакъв глас. — Коридор на писта трийсет и едно.

Сърцето на Кейт полетя в облаците успоредно на самолета, който непрекъснато увеличаваше скорост. Тя бързо седна и закопча колана си. Нямаше представа накъде отива или защо отива там, но това беше без значение. Важно бе, че Мичъл ги иска с Дани, което означаваше, че чувствата му са били искрени. Само това имаше значение.

Това и полицейската кола, която ги преследваше! Кейт не усети, че е затаила дъх, докато гледаше през илюминатора. Самолетът направи остър завой наляво и набрал скорост, се втурна към пистата.

Най-накрая полицейската кола изостана, спря и лампите престанаха да светят по интеркома се разнесе глас:

— Гълфстрийм Едно, тук е контролна кула Мидуей. Бъдете готови за незабавно излитане по писта трийсет и едно.

— Контролна кула Мидуей — отговори помощник — пилотът — Гълфстрийм Едно на писта трийсет и едно. — Докато говореше, моторите забучаха още по-силно и самолетът мощно се устреми напред. Мичъл разсеяно галеше Дани по гърба и изучаваше лицето на Кейт. Забеляза, че тя не възрази срещу отвличането, но и не го поглеждаше. Главата й беше сведена, страните й бяха порозовели. Мичъл осъзна, че тя е смутена, задето не е направила поне едно възражение, и се усмихна.

Спомни си за полета от Сейнт Мартин до Чикаго, когато мислеше, че я е изгубил завинаги.

— Кейт — ласкаво изрече той.

Тя го погледна, клатейки глава. Ама че своеволен и твърдоглав мъж — не е за вярване.

— Влюбен съм в теб.

Тя преглътна, заби поглед в пода и разкопча колана си, защото той правеше същото и се изправяше. В очите му прочете, че на борда има легло.

На пътя, близо до хангара, Грей и Макнийл се бяха подпрели на колата и гледаха как гълфстриймът се носи по пистата, а после изящно се издига, набира височина и изчезва в нощното небе.

Грей се усмихна и изрече напълно сериозно:

— Това се казва човек със стил.

Макнийл се поизвърна и промърмори:

— Ама и ти не падаш по-долу от него.