Юбик

17

Глен Рунсайтър не можеше да открие управителя на мораториума.

— Сигурен ли сте, че знаете къде е? — запита той мис Бисън, личната секретарка на управителя. — Изключително важно е отново да разговарям с Ела.

— Ще наредя да ви я докарат — увери го мис Бисън. — Можете да използвате кабинет 4-Б. Моля изчакайте, след малко ще се срещнете с жена ви. Настанете се удобно.

Рунсайтър откри кабинет 4-Б и закрачи нервно вътре. Най-сетне се появи един от помощниците, тикащ пред себе си ковчега на Ела.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — заговори го помощникът и веднага се зае да включва електронния комуникационен механизъм, като си свирукаше безгрижно.

Малко по-късно всичко бе готово. Помощникът провери за последен път връзката, кимна доволно и понечи да излезе.

— Това е за вас — спря го Рунсайтър и му подаде шепа монети, които бе събрал по джобовете си. — Искам да ви благодаря за бързината, с която изпълнихте задълженията си.

— Благодаря ви, мистър Рунсайтър — отвърна помощникът. Той погледна една от монетите и се намръщи. — Що за пари са това?

Рунсайтър взе монетата и я разгледа внимателно. Почти веднага осъзна какво е имал пред вид помощникът — монетата наистина беше доста необичайна. Кой бе човекът, изобразен върху нея? Не този, който би трябвало. И все пак му изглеждаше познат.

Да, познавам го, помисли си Рунсайтър.

Изведнъж се досети чий е профилът. Чудя се, какво ли означава това? — запита се той. Никога досега не ми се е случвало толкова странно нещо. Човек може да обясни много от чудатостите на обкръжаващия ни свят. Но… Джо Чип, върху монета от петдесет цента?

Това беше първата монета с образа на Джо Чип, която Рунсайтър виждаше.

Ала имаше чувството, че ако претършува джобовете си, ще открие още.

И това бе само началото.