Юмрукът на Бога

Послепис

Всяка война трябва да носи поуки. Ако тези поуки не се извлекат, напразно се е водила, а падналите в нея всуе са загинали.

Войната в Персийския залив донесе две ясни поуки, стига великите сили да имат достатъчно разум да ги проумеят.

Първата: безумие е трийсетте най-развити промишлени страни в света, който заедно разполагат с 95 процента от високотехнологичните оръжия и средствата за производството им, да ги продават заради временни финансови придобивки на полуделите, агресивните и опасните.

В продължение на цяло десетилетие режимът в Република Ирак получи възможност, благодарение на съчетание от политическа глупост, бюрократична слепота и алчността на корпорациите, да се въоръжи до вдъхващо страх равнище. Когато се наложи тази военна машина да бъде отчасти унищожена, това бе струвало далеч повече, отколкото самата тя.

Повторението на това нещо лесно може да бъде предотвратено със създаването на централен регистър на всякакъв износ за определени режими, при драконовски наказания за укриване. Анализирайки общата картина, специалистите скоро ще забележат, по вида и количествата поръчани и доставени материали, дали се подготвят оръжия за масово унищожение.

Алтернативата би била разпространяването на високотехнологично оръжие, а при това положение годините на Студената война ще започнат да ни се струват като ера на мир и спокойствие.

Втората поука е свързана с набирането на информация. В края на Студената война мнозина се надяваха, че това лесно ще бъде ограничено. Действителността доказа обратното.

През седемдесетте и осемдесетте години техническият напредък в набирането на електронна и радиоинформация беше така внушителен, че правителствата на Свободния свят, изправени пред скъпо струващите чудеса, създавани от учените, останаха с убеждението, че машините сами ще вършат тази работа. Ролята на „човраза“, събирането на информация от хора, беше принизена.

По време на Войната в Персийския залив западното техническо магьосничество беше приложено в цялата си пищност и, отчасти поради внушителната му цена, се приемаше, че е на практика непогрешимо.

Но не стана така. Благодарение на професионализъм, находчивост, хитрост и много труд, голяма част от иракския арсенал и средствата за неговото производство вече бяха скрити и така замаскирани, че машините не ги виждаха.

Пилотите летяха с много кураж и професионализъм, но често и те биваха измамени от хитростта на онези, които измисляха макетите и маскировката.

Това, че бактериологичното оръжие, бойните газове и ядреният капацитет не бяха включени в действие, напомня за заключението по повод Ватерло: „За съвсем дяволски мъничко.“

Накрая стана ясно, че за определени задачи, на определени места, все още няма какво да замени най-старото средство за набиране на информация: човешкото око, Модел Първи.