Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Неделна разходка с кола

В един слънчев неделен следобед Боб и Сю напъхаха трите си подрастващи щерки в колата и цялото семейство потегли към морския бряг за ленива разходка. Боб шофираше, а Сю седеше до него и току се обръщаше назад, за да се включи в оживения разговор на момичетата. На Боб му се струваше, че и четирите говорят сякаш едновременно, а думите им се сливаха в изморителна и напълно безсмислена звукова лавина. Направо не издържаше повече.

— Не може ли всички да млъкнете за малко, моля! — изрева той.

Настана мъртва тишина.

— Защо? — тихичко се обади Сю.

— Защото се опитвам да шофирам! — отвърна той отчаян.

Жените се спогледаха напълно объркани и смутени.

„Опитва се да шофира ли?“ — недоумяваха те.

Просто не разбираха каква е връзката между техния разговор и неговото шофиране. Той пък не можеше да разбере що за разговор е това — говореха сякаш едновременно, понякога на съвършено различни теми и като че изобщо не се слушаха една друга.

Защо просто не могат да помълчат и да го оставят да се съсредоточи върху шофирането? Бърборенето им вече го разсея веднъж и така изпусна отбивката от магистралата.

Основният проблем, залегнал в тази случка, е следният: мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши едни от други — просто различни. Вече от години този факт е добре известен на учените, антрополозите и социобиолозите. Но също така до болка им е ясно и това, че ако заговорят за него публично в този наш крайно „равноправно“ ориентиран свят, обществото по всяка вероятност много бързо ще ги низвергне. Защото нашето общество си е навило на пръста, че мъжете и жените притежават напълно еднакви способности, умения и потенциал — и то точно днес, когато, по ирония на съдбата, науката започва да доказва, че те всъщност са напълно различни.

Но накъде ни води всичко това? Като общество почвата под краката ни е твърде несигурна. И само ако съумеем да осъзнаем разликите между мъжете и жените, най-сетне ще започнем да градим бъдещето си наистина с колективни сили, а не въз основа единствено на индивидуалните ни слабости, както досега. В тази книга се облягаме върху огромния напредък, постигнат напоследък в областта на науката за човешката еволюция, и показваме как извлечените от тези достижения уроци могат да бъдат приложени към взаимоотношенията между мъжете и жените. Заключенията, до които стигаме, могат да ви се сторят спорни. Или противоречиви. На моменти дори крайно смущаващи. Но те несъмнено ще помогнат на всички ни да си обясним и наистина да разберем онези странни неща, които стават между мъжете и жените. Да можеше само Боб и Сю да бяха прочели всичко това, преди да потеглят на своята неделна разходка с кола…

Защо написването на тази книга бе толкова трудно

Написването на тази книга ни отне три години и ни струваше над 400 000 км обиколки. По време на предварителните проучвания прегледахме купища документи, интервюирахме много специалисти и изнасяхме семинари в Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайланд, Хонконг, Малайзия, Англия, Шотландия, Ирландия, Италия, Гърция, Германия, Холандия, Испания, Турция, САЩ, Южна Африка, Ботсуана, Зимбабве, Намибия и Ангола.

Една от най-трудните ни задачи беше да накараме обществените и частните организации да коментират събраните факти. Например по-малко от 1% от всички пилоти в търговската авиация са жени. Но когато се опитахме да обсъдим този факт с отговорни служители на различни авиокомпании, те всички посрещнаха с истински ужас предложението ни да изкажат мнение по въпроса, защото се бояха, че ще бъдат обвинени в антифеминизъм и сексизъм1, тоест „полова пристрастност“. Мнозина ни отказваха с категоричното „без коментар“, а някои организации дори ни заплашваха със съд, ако името им бъде споменато в книгата. По принцип жените на ръководни постове бяха по-склонни да сътрудничат, въпреки че повечето веднага заемаха отбранителна позиция, предполагайки, преди още да са разбрали за какво точно става дума, че проучването ни е опит за атака срещу феминизма. Някои от авторитетните мнения, документирани от нас, получихме от ръководни корпоративни служители и университетски преподаватели „при изключен микрофон“, в полутъмни кабинети, зад залостени врати и при изрично поискани и дадени гаранции, че няма да ги цитираме, нито ще споменаваме имената на ръководените от тях организации. Мнозина изказваха две мнения — едното съобразно модерната крайно „равноправно“ ориентирана обществена настройка, а другото отразяваше истинските им лични убеждения, но то в никакъв случай не биваше да бъде цитирано.

Сигурно тази наша книга ще ви се стори на моменти предизвикателна, друг път дразнещо смущаваща, но сме убедени, че при всички случаи ще ви бъде крайно интересна. Въпреки че в основата й са залегнали необорими научни доказателства, за написването й съзнателно използвахме и разговори от ежедневието, повсеместно разпространени убеждения и редица истински случки, които понякога звучат смешно, друг път предизвикват направо безумен кикот, като целта ни беше да ви е забавно, докато я четете. Написахме я, защото искаме да помогнем на вас, нашите читатели, да научите някои нови неща за вас самите, а също и за противоположния пол, така че взаимното ви общуване и съжителство да стане по-пълноценно, да ви носи повече радост и удовлетворение.

Тази книга е посветена на всички онези мъже и жени, които в един момент от своя живот са си скубали косите от яд посред нощ и напразно са умолявали партньора си: „Но защо не можеш да разбереш?!“ Двойките се провалят и разделят, защото мъжете все още не разбират защо една жена не може да постъпва като мъж, а жените очакват от мъжете си да реагират като тях самите. Тази книга ще ви помогне да разберете не само представителите на противоположния пол, но и самите себе си. А също и да осъзнаете как в резултат на това ново разбиране съвместният ви живот може да стане по-щастлив, по-здравословен и много по-хармоничен.

Барбара и Алън Пийз