Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Еволюцията на едно великолепно създание

Мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши едните или другите — просто различни. Вероятно единственото общо нещо между тях е това, че принадлежат към един и същи животински вид. Те живеят в различни светове, според различна ценностна система и съобразно набор от напълно различни правила. Всеки го знае, но наистина малцина, особено сред мъжете, са склонни да го признаят открито. И все пак тази истина съществува неопровержимо. Ето и доказателството. Около 50% от браковете и сериозните безбрачни съжителства в западните страни се разпадат, преди още да могат да бъдат определени като дълготрайни. Мъжете и жените по цял свят — независимо от култура, вероизповедание и цвят на кожата — непрестанно се карат поради различията в мненията, поведението и убежденията си.

Някои неща са напълно очевидни

Когато в заведение или на друго обществено място един мъж тръгне към тоалетната, той го прави поради една-единствена причина. Докато жените използват обществените тоалетни като всекидневни или кабинети за психотерапия. Често се случва жени, влезли там напълно непознати, да излязат като най-добри приятелки, сякаш са се познавали цял живот. И това на никого не прави впечатление. В същото време всеки би изгледал с подозрение мъжа, подвикнал: „Ей, Франк, отивам в тоалетната, идваш ли с мен?“

Мъжете завладяват дистанционното на телевизора и непрекъснато прищракват от канал на канал; жените нямат нищо против да гледат рекламните клипове. Когато са стресирани, мъжете пият или нападат чужди държави; жените се тъпчат с шоколад или нападат магазините.

Жените критикуват мъжете за това, че са нечувствителни и негрижовни, че не ги изслушват, не подхождат към тях с топлота и съпричастие, не разговарят, не показват достатъчно обич, че не са беззаветно предани към връзката, че искат по-скоро да правят секс, а не да се любят и че редовно не затварят капака на тоалетната чиния.

Мъжете критикуват жените за това, че не шофират добре, не умеят да разчитат правилно пътеуказателите, обръщат пътните карти наопаки и нямат усет за посоката, че говорят прекалено много и не по същество, че не правят достатъчно често първата стъпка за секс и че редовно затварят капака на тоалетната чиния.

Мъжете сякаш никога не могат да намират нещата си, затова пък компактдисковете им са подредени по строго азбучен ред. Жените винаги могат да открият изчезналата връзка ключове, но не и най-прекия път за там, накъдето са тръгнали. Мъжете си въобразяват, че са най-здравомислещите същества на света. Жените знаят, че това се отнася за тях самите.

Колко мъже са необходими, за да сменят рулото тоалетна хартия? Неизвестно, защото това никога не е ставало.

Мъжете се удивляват как така жената успява още с влизането си в претъпкана с хора стая веднага да направи подходящ коментар за всеки; жените пък не могат да повярват, че мъжете са чак толкова ненаблюдателни. Мъжете винаги се чудят защо жената не може да види припламващата пред очите й червена лампичка на индикатора за маслото върху контролното табло на колата, а на секундата забелязва мръсния чорап, захвърлен в някой тъмен ъгъл на 50 метра разстояние от нея. Жените са удивени как мъжете съумяват безпроблемно да паркират успоредно и на заден ход колата дори в най-тесните пролуки, като използват само огледалото за обратно виждане, но никога не успяват да налучкат женската G-точка.

Ако жената се загуби по време на шофиране, тя просто спира и моли някой да я упъти. Но за мъжа това е белег за слабост. Часове наред той ще обикаля, и ще обикаля наоколо с колата, като си мърмори фрази от рода на: „Открих по-кратък път за натам“, „Вече съм в района“ или „Хей, знам я тази бензиностанция!“

Различна трудова специализация

Мъжете и жените са еволюирали по различен начин, защото така е било необходимо за оцеляването на човешкия вид. Мъжете ловували, жените събирали и подреждали дом. Мъжете защитавали, жените отглеждали и възпитавали. В резултат на това и телата, и мозъците им еволюирали по съвършено различен начин.

И както телата им се променяли физически, за да се пригодят по-добре към специфичните им роли в живота, така се променяли и мозъците им. Мъжете израствали по-високи и по-силни от повечето жени, а мозъкът им се развивал така, че да подхожда на предназначението им. Жените били по-скоро доволни от това, че мъжете се трудят някъде по-далеч и не им се мотаят в краката, докато те поддържали огъня в домашното огнище, а мозъците им еволюирали така, че да са в съзвучие с предназначението им в живота.

Следователно в продължение на милиони години мозъчните структури на мъжете и на жените продължавали да се развиват по напълно различен начин. Днес вече знаем, че противоположните полове обработват информацията по различен начин. Мислят по различен начин. Вярват в различни неща. Имат различни възприятия, приоритети и поведенчески навици.

Да твърдиш обратното, означава, съвсем сигурно да се обречеш за цял живот на сърдечна мъка, объркване и разочарование.

Въпросът за „стереотипа“

От края на осемдесетте години на нашия век сме свидетели на истински бум в изследванията на различията между мъжете и жените и на начина, по който действат мъжкият и женският мозък. И все пак едва съвременните уреди за компютърно сканиране на мозъчната дейност ни позволиха да наблюдаваме този процес „на живо“. И именно това надзъртане в необятните простори на човешкия мозък ни даде голяма част от отговорите на въпросите относно различията между мъжете и жените. Проучванията, въз основа на които е написана тази книга, бяха направени според доказателства, събрани от редица научни, медицински, психологически и социологически изследвания. И всички те ясно и недвусмислено показват, че нещата не са еднакви при двата пола — тоест, че мъжете и жените са различни. През по-голямата част от XX век тези различия бяха обяснявани с ролята на обществената среда. Тоест, ние сме такива, каквито сме, поради поведенческите навици на нашите „родители и учители“, а те на свой ред отразявали общовъзприетото поведение на тяхното житейско обкръжение. Бебетата момиченца били обличани в розово и получавали кукли, за да си играят с тях; бебетата момченца били обличани в синьо и получавали оловни войничета и футболна екипировка. Малките момиченца били прегръщани и галени, а момченцата — катурвани по гръб и наставлявани да не плачат. До съвсем неотдавна всички бяха убедени, че при раждането бебешкият мозък е девствено чист — като училищна дъска, върху която учителите и възпитателите могат да напишат собствените си избрани правила и предпочитания. Но биологичните доказателства, с които разполагаме понастоящем, дават малко по-различно обяснение защо мислим така, както мислим. Те доказват убедително, че наборът от хормони в организма и ориентацията на мозъчните връзки предопределят нашите постъпки, предпочитания и поведение. Това означава, че ако момчета и момичета растат на самотен остров, без организирано общество или родители, които да ги направляват, момичетата все така ще се гушкат и галят, ще завързват приятелства и ще си играят на кукли, а момчетата ще се състезават помежду си умствено и физически и ще формират групи със строго съблюдавана йерархия.

Ориентацията на човешкия мозък, която става още в утробата, и ефектът от наличните в организма хормони предопределят начина ни на мислене и нашето поведение.

Както ще видите и по-нататък, специфичното ориентиране на нашия мозък и действието на хормоните в организма ни са двата фактора, които още преди да сме се родили, вече ни диктуват как да мислим и действаме. Нашите инстинкти — които всъщност не са нищо друго, освен собствените ни гени — предопределят реакциите ни при определени обстоятелства.

Дали всичко това не е заговор на мъжете

От шестдесетте години насам различни, войнствено настроени, феминистки организации се опитват да ни убедят, че трябва да се отречем от биологичното ни наследство. Те претендират, че правителствата, управите на различните вероизповедания и образователните системи са се съюзили в един ни повече, ни по-малко глобален заговор на мъжете, чиято цел е да потиска нещастните жени и да ги държи в подчинено положение. Забременяването на жените също било начин за смазващ контрол над тях.

Разбира се, ако се погледне от историческа гледна точка, нещата изглеждат точно така. Но нека попитаме: ако мъжете и жените наистина са съвършено еднакви същества, както твърдят представителите на тези войнстващи феминистки организации, то как тогава мъжете са успели да постигнат такова тотално доминиране над света? Съвременните изследвания на мозъчната дейност ни дават отговор на редица въпроси. Ние просто не сме еднакви същества. Мъжете и жените трябва да бъдат равни, в смисъл да имат равни права и възможности да разгърнат в пълна степен своя потенциал, но това съвсем не означава, че способностите и уменията, заложени и развити в тях от природата, са напълно еднакви. Напротив, те са коренно различни. Следователно дали мъжете и жените са равни е политически и нравствен въпрос, докато това, дали са еднакви, е въпрос от областта на науката.

Равенството на мъжете и жените е политически и нравствен въпрос; същностното им различие е научна тема.

Тези, които се опълчват срещу идеята, че нашата биология до голяма степен предопределя поведението ни, често го правят с най-добри намерения — а именно, за да се противопоставят на сексизма. Но объркването при тях идва оттам, че не могат да разграничат понятията равни и еднакви, а това са две съвършено различни неща. Тази книга ще ви покаже какви доказателства привежда науката, за да потвърди твърдението си, че мъжете и жените са дълбоко и същностно различни както физически, така и умствено — тоест, че мъж и жена не са едно и също нещо.

Проучихме изследванията, осъществени от водещи учени — палеонтолози, етнолози, психолози, биолози и невролози. Понастоящем разликите в устройството и дейността на мозъка при мъжете и при жените вече са напълно ясни и не могат да бъдат предмет на спекулация, предразсъдъци или дори на основателно съмнение.

Съпоставяйки и преценявайки различията между мъжа и жената, обсъждани в тази книга, някои хора могат да си кажат: „Не, това не се отнася до мен, аз не постъпвам по този начин!“ Е, сигурно наистина е така. Но не забравяйте, че тук става дума за средностатистически мъже и жени, тоест говорим за това, как повечето мъже и жени биха постъпили в повечето случаи при определени обстоятелства, как най-често са постъпвали при същите обстоятелства в миналото, а и понастоящем. „Средностатистически“ означава, че ако сте в стая, пълна с хора, ще забележите, че мъжете са и по-едри, и по-високи от жените — в действителност средно със 7% по-високи и с 8% по-едри. Най-високият и най-едър човек в стаята може да се окаже жена, но общо погледнато, мъжете са по-едри и по-високи от жените. Ако разгърнете Книгата на рекордите на Гинес, ще видите, че най-високите и едри хора почти винаги са били мъже. Най-високият човек, регистриран в книгата, е Робърт Пешинг — 2,79 м, а най-високият за 1998 г. човек е Алън Чана от Пакистан — 2,31 м. Историческите романи са пълни с типове от рода на Големия Джон и Мъничката Сузи. И това не е израз на сексизъм. Това е факт.

Какво е нашето (на авторите) мнение

Вероятно докато четат тази книга, някои хора ще бъдат обзети от самодоволство и високомерие или пък ще се ядосат. И това е така, защото в по-голяма или в по-малка степен те са станали жертва на различни идеалистични философски постановки, твърдящи, че между мъжете и жените няма разлика. Затова нека сега изясним нашата — на авторите — позиция. Написахме тази книга, за да ви помогнем да развиете и подобрите взаимоотношенията си с противоположния пол. Убедени сме, че мъжете и жените трябва да имат равни възможности да следват която и да било кариера във всяко избрано от тях поле за изява, а също и че трябва да бъдат равностойно оценявани и да получават еднакво възнаграждение за едни и същи положени усилия.

Различието не е нещо противоположно на равенството. Равенство означава човек да е свободен да избира и да прави нещата, които иска. А различието се изразява в това, че мъжете и жените може и да не искат да правят едни и същи неща.

Целта ни е да видим обективно взаимоотношенията между мъжа и жената в двойката, да обясним историческото им развитие, включените в тях най-различни значения и предпоставки, както и да предложим техники и стратегии за постигане на по-щастлив и удовлетворителен начин на живот. Няма да преливаме от пусто в празно с разни предположения или модни „равноправни“ клишета. Ако нещо прилича на патица, кряка като патица, ходи, клатейки се като патица, и има достатъчно очевидни факти, които да доказват, че това е патица — е, в такъв случай, за нас то ще е патица и нищо друго.

А очевидните факти, с които разполагаме в подкрепа на нашето твърдение, са, че двата пола са вътрешно обусловени да действат по различни начини. Но с това съвсем не искаме да кажем, че който и да било от тях е длъжен или би трябвало да се държи по някакъв точно определен начин.

Въпросът „природа или възпитание“

Мелиса роди близначета — момиче и момче. Тя пови Жасмин в розово одеялце, а Адам — в синьо. Роднините донесоха за подарък на Жасмин меки пухкави играчки, а на Адам — детска футболна топка и мъничък екип на футболист. Когато се обръщаха към Жасмин, всички нежно гукаха, говореха гальовно и непрекъснато й повтаряха колко е хубава и сладка, но обикновено само жените я вдигаха и гушкаха. Мъжете насочваха вниманието си предимно към Адам, като му говореха приповдигнато високо, боцкаха го с пръст по коремчето, подхвърляха го и му предричаха бъдеще на футболист.

Позната история. Но тя поставя все пак един важен въпрос: дали поведението на възрастните е предопределено от човешката ни биология, или е заучено, предавано от поколение на поколение? Дали става дума за природа, или за възпитание?

През по-голямата част от XX век психолозите и социолозите вярваха, че в повечето случаи нашите постъпки и предпочитания са заучени от средата, в която живеем и от социалното ни обкръжение. И все пак знаем, че възпитанието е нещо заучено — майките осиновителки, независимо дали са човешки същества, или маймуни, обикновено се справят великолепно с обучението на осиновените си деца. От друга страна, учените възразяваха, че биологията, химията и хормоните играят първостепенна роля в този процес. От 1990 г. насам вече имаме убедителни доказателства в подкрепа на това тяхно твърдение, а именно, че хората се раждат с почти изцяло зареден софтуер в мозъка, фактът, че в течение на милиони години мъжете са били предимно ловци, а жените — възпитателки, диктува дори днес човешкото поведение, съждения и приоритети. Едно обширно проучване на Харвардския университет показва, че ние не само се държим по различен начин към бебетата момиченца и бебетата момченца, но при това си служим с различни думи и словесни изрази. На бебетата момиченца нежно нашепваме: „Толкова си сладка“, „Ти си едно малко сладурче“, „Ти си една мъничка красавица“, а когато говорим на бебета момченца обикновено повишаваме глас и казваме: „Ей, юнак!“ и „Охо, ама че си силен!“.

И все пак не това, че даваме кукли Барби на момиченцата и кукли Супермен на момченцата, формира тяхното поведение; то просто го „отключва“. Проучването на Харвардския университет доказва, че различното държане на възрастните към бебетата момченца и бебетата момиченца само подсилва вече съществуващите различия между тях, заложени в мозъка им още преди раждането. Когато пуснете малко пате в езеро, то веднага започва да плува. Ако надникнете под повърхността на водата, ще видите, че има ветрилообразни ципести крачета. А ако анализирате мозъка на патето, ще откриете, че той е еволюирал със заложен в него „плавателен модул“. И това, че патето се е озовало в даден момент в езерото, не е главната причина за неговото поведение.

Многобройни изследвания показват, че ние, хората, сме по-скоро продукт на нашата биология, отколкото жертви на някакви обществени стереотипи. Мъжете и жените са различни, защото ориентацията на мозъка им е различна. Именно това е причината да възприемаме света по различен начин и да имаме различна ценностна система и приоритети. Не по-добри или по-лоши — просто различни.

Вашият човешки пътеводител

Тази книга е един вид пътеводител към чужда култура или страна. В нея има характерен местен жаргон и изрази, сигнали от езика на тялото и поглед отвътре защо обитателите на този непознат свят са такива, каквито са.

Повечето туристи посещават чуждите страни, без да са си дали труда предварително да проучат местните нрави и обичаи и затова често се чудят или са възмутени от факта, че „аборигените не говорят английски“ или че „там не продават бъргъри и чипс“. А за да може човек да се наслади пълноценно и да има полза от общуването с една чужда култура, трябва първо да се опита да опознае и разбере нейната история и еволюция. После е необходимо да научи някои основни изрази, да получи от първа ръка сведения за начина на живот, а и по-задълбочена оценка на тази непозната за него култура. Така вече няма да изглежда, да говори и да постъпва като турист — тоест, като човек, който със същия ефект би могъл да си остане и у дома и само да си мисли за други страни и култури.

Тази книга ще ви покаже как да се наслаждавате и да извличате полза от познанието за противоположния пол. Но първо трябва да разберете неговата история и еволюция.

По време на посещение в замъка Уинздор, Англия, чули един американски турист да казва: „Прекрасен замък, само че защо са го построили толкова близо до летището?“

Тази книга е написана въз основата на факти и действителност. В нея става дума за реални хора, автентични изследвания, истински случки и записи на истински разговори. И не е необходимо да се тревожите за разните му там дендрити, корпус калозуми, невропептиди, магнито-резонансни скенери и използването на допамин при изследването на мозъчната дейност. Ние доста се тревожехме за всичко това, но при написването на книгата се опитахме да говорим за нещата по възможно най-простичък начин, така че тя да се чете лесно и приятно. Щедро сме използвали проучванията на една относително нова наука, наречена социобиология, чийто предмет е изучаването на това, как човешкото поведение се обяснява с нашите гени и еволюцията на човешкия род.

Ще разгърнем пред читателя широка мрежа от концепции, техники и стратегии, изцяло подкрепени от научни доказателства, за които в повечето случаи ще се уверите, че са нещо напълно очевидно, продукт на здравия разум. Пренебрегваме всички онези техники, практики и мнения, които не се основават на научни факти или не са научно доказани.

В нашата книга представяме на читателя модерната, оголена до същността си, човекоподобна маймуна — маймуната, която контролира света посредством създадените от нея мегакомпютри и може да кацне на Марс, но при все това носи в себе си следи от всички етапи на своята еволюция, чак до някогашното си битие на риба. Милиони години са били необходими, за да се развием като човешки същества, а ето че днес сме принудени да живеем в един технологичен, крайно „равноправно“ настроен свят, който никак или почти никак не дава право на съществуване на нашата човешка биология.

Бяха ни необходими около сто милиона години, за да еволюираме в общество, което е достатъчно развито, за да изпрати човек на Луната, но когато отива в тоалетната, същият този човек го прави както и примитивните си предци. Между човешките същества може и да има известна разлика, според културата на обществото, в което живеят, но по същество нашите биологични нужди и желания са едни и същи. В нашата книга ще покажем как именно различните модели на поведение са наследявани или предавани от поколение на поколение и ще видите, че на практика няма културални различия.

Нека сега се запознаем накратко с начина, по който е еволюирал човешкият мозък.

Как сме станали такива, каквито сме

Някога, много, много отдавна, мъжете и жените живеели щастливо заедно и се трудели в съвършена хармония. Всеки ден мъжът излизал навън, в един враждебен и опасен свят, и рискувал живота си, докато ловувал, за да може да осигури храна за своите жена и деца, като освен това самоотвержено ги защитавал от дивите зверове и враговете. Постепенно в него се развили забележителни умения за ориентиране и пътешествия на далечни разстояния, така че да може да открива храна и да я отнася обратно у дома си, а също и съвършени умения на стрелец, така че да може безпогрешно да улучва движеща се цел. Същината на неговата работа била ясно и точно определена — мъжът бил ловец на храна. Това и само това се очаквало от него.

Жената чувствала, че има голяма стойност, защото нейният мъж излагал на риск живота си, за да осигури прехраната на семейството. Успехът му като мъж бил съизмерван със способността му да отстреля успешно дивеч и да го отнесе у дома си, а самочувствието му зависело от оценката, която жената давала на усилията и постиженията му. Семейството зависело от неговите способности да изпълнява добре ролята си — ловец на храна и защитник — нищо друго не се очаквало и изисквало от него. За мъжа никога не е било необходимо да „анализира взаимоотношенията“, нито пък от него се очаквало да изхвърля боклука или да сменя пелени.

Ролята на жената в семейството също била пределно ясна. Това, че тя износва и ражда детето, предопределя пътя й на еволюция и развитието на такива умения, които да са строго специализирани, така че да може най-успешно да изпълнява отредената й роля. Налагало се е жената да развие способности да наблюдава близкото обкръжение за признаци на опасност, да придобие съвършени умения за ориентиране и пътуване на близки разстояния, да използва наличните ориентири, за да намира правилната посока, както и да развие изключително чувствителен усет, за да долавя и най-малките промени в поведението и вида на децата и възрастните.

Нещата били пределно ясни: мъжът бил ловец на храна, жената — закрилник на семейното гнездо.

Жената прекарвала деня си в грижи по децата, събиране на плодове, растителна храна и грудки, и в общуване с другите жени в групата. Тя не била обременена с грижи за доставяне на основните запаси от храна или за воюване с враговете, а успехът й като жена се съизмервал със способността й да поддържа хармоничен семеен живот. Самочувствието й зависело от оценката, която мъжът давал на уменията й да подреди и организира дома и да отглежда и възпитава децата. Способността на жената да износва и ражда деца била възприемана като нещо магично, дори свещено, защото единствено тя владеела тайната да поражда живот. От нея никога не се очаквало и изисквало да ходи на лов, да се бие с неприятелите или да сменя изгорелите крушки на лампите.

И макар че оцеляването било трудно, взаимоотношенията в двойката били безпроблемни. Животът минавал по този начин в продължение на стотици хиляди години. В края на всеки ден ловците се връщали със своята плячка. Донесената храна била разпределяна поравно и всички се хранели заедно в общата пещера. Всеки ловец обменял част от донесения дивеч с жените, от които получавал по нещо от събраните от тях плодове и растителна храна.

След като се нахранели, мъжете сядали около огъня, зяпали пламъците, играели на разни игри, разказвали си истории или си разменяли шеги. За мъжа това било праисторически вариант на прищракване с дистанционното от канал на канал или четене на вестник. Мъжете били изтощени от целодневното ловуване и възстановявали силите си, за да могат на другия ден отново да излязат на лов. Жените продължавали да се занимават с децата и да се грижат мъжете да бъдат достатъчно нахранени и отпочинали. И всеки оценявал усилията, положени от другия — никой не обвинявал мъжете в мързел, нито пък жените били възприемани като експлоатирани слугини.

Тези простички ритуали и модели на поведение все още съществуват при някои изостанали племена, по места като Борнео, в някои части на Африка и Индонезия, при австралийските аборигени, новозеландските маори и примитивните племена в Северна Канада и Гренландия. В тези култури всеки познава и разбира отредената му роля. Мъжете ценят жените и жените ценят мъжете. Всеки оценява уникалния принос на другия за оцеляването и добруването на семейството. Затова пък мъжете и жените, които живеят в модерните цивилизовани страни, са напълно лишени от тези роли модели. На тяхно място цари хаос, объркване и нещастие.

Не сме очаквали нещата да се развият така

Оцеляването на семейството вече не зависи изцяло и единствено от мъжа, нито пък от жената се очаква да си седи вкъщи единствено като възпитателка и домакиня. За първи път в историята на нашия вид повечето мъже са напълно объркани по отношение на трудовите си задължения. Вие, читателите на тази книга, сте първото поколение човешки същества, изправено пред редица обстоятелства, с които на вашите предци не им се е налагало да се справят. За първи път понастоящем ние търсим от партньорите си любов, страст и личностно удовлетворение, тъй като осигуряването на основните средства за оцеляване вече не е критичен въпрос. Нашата съвременна социална структура обикновено подсигурява т.нар. основна потребителска кошница посредством пенсионните фондове, социалните осигуровки, законите за защита на потребителите и различните правителствени програми. Но в такъв случай, какви са новите правила и къде можем да ги научим? Тази книга се опитва да ви даде някои отговори.

Защо мама и татко не могат да помогнат

Ако сте родени преди 1960 година, то вие сте отраснали, наблюдавайки родителите си да се отнасят един към друг съобразно древните правила за оцеляване на мъжа и жената. Вашите родители са повтаряли правилата за поведение, възприети от техните родители, които на свой ред са копирали своите родители, които пък са подражавали на техните родители и така чак до някогашните обитатели на пещерата с ясно определените им роли в живота.

Но сега вече правилата са напълно променени, така че вашите родители просто не знаят как да ви помогнат. Понастоящем статистиката сочи, че приблизително 50% от новосключените бракове завършват с развод, а ако вземем предвид и безбрачните съжителства, и хомосексуалните двойки, действителният процент на разпаднали се двойки надхвърля 70%. Затова е наложително да си създадем и усвоим нов набор от правила, за да съумеем да открием как да бъдем щастливи и да навлезем емоционално здрави в настъпващия XXI век.

Човекът е само още едно от многото животни

Повечето хора трудно се възприемат като едно от многото животни на Земята. Те просто отказват да приемат факта, че 96% от всичко, което може да се открие в техните тела, може да бъде открито и в тялото на една свиня или на един кон например. Единственото, което ни отличава от останалите животни, е способността ни да мислим и да градим планове за бъдещето. Другите животни само откликват на възникналите ситуации съобразно ориентацията на своя мозък и посредством повтарянето на определени модели на поведение. Те не могат да мислят, могат само да реагират.

— Така, сине, той маркира територията си, за да прогони другите мъжкари. Това е инстинктивно поведение, присъщо на нисшите животни, които не могат да мислят.

Повечето хора възприемат и споделят факта, че животните имат инстинкти, до голяма степен предопределящи тяхното поведение. Това инстинктивно поведение на животните е очевидно — птиците пеят, жабите крякат, мъжките кучета вдигат крак, а котките дебнат набелязаната плячка. Но тъй като това не са модели на поведение — плод на умствена дейност, повечето хора трудно ги свързват със собствения си начин на действие. Те дори пренебрегват факта, че собственото им поведение като новородени същества — да плачат и да сучат — също е напълно инстинктивно.

В действителност, каквито и модели на поведение да онаследяваме от нашите родители — положителни или отрицателни — повече от сигурно е, че ще ги предадем и на децата си по същия начин, както това става и при всички останали животни. Когато усвоите някое ново умение, вие генетично го предавате и на вашите деца — точно както учените могат да отгледат поколения умни плъхове и глупави плъхове от една и съща първоначална група, постепенно разделяйки ги съобразно способността им да намират изход от лабиринт (или напълно да се оплитат в проходите). И само ако ние, човешките същества, се научим да се възприемаме като вид животно, чиито импулси и инстинкти са били изковавани и усъвършенствани по пътя на милиони години еволюция, ще можем по-лесно да разберем собствените си основни подтици и нужди, както и да бъдем по-толерантни към самите себе си и към другите. А именно това е пътят към истинското щастие.