Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Какво казват жените и какво чуват мъжете

Барбара и Алън се обличат за коктейл. Барбара си е купила нова рокля и гори от желание да изглежда наистина великолепно. Държи в ръце два чифта обувки — едните сини, другите златисти. И задава на Алън въпроса, от който настръхват всички мъже:

— Скъпи, кои да обуя с тази рокля?

Студени тръпки побиват Алън. Знаеше си, че го очакват неприятности.

— Ъъъъ…ммм — започва той нерешително — които искаш, мила.

— О, хайде, Алън — подканва го тя нетърпеливо, — кажи кои ще отиват повече, сините или златните?

— Златните — отвръща той нервно и неуверено.

— Че какво им е на сините? — пита тя. — Ти никога не си ги харесвал! Платих за тях цяло състояние, а ти ги мразиш, признай си!

Алън е потиснат.

— Щом не те интересува мнението ми, Барбара, друг път просто не ме питай! — сопва се той.

Въобразяваше си, че жена му иска от него да реши възникнал проблем, а ето че когато й даде отговора, тя изобщо не му беше благодарна. Но в този случай Барбара всъщност използва един типично женски начин на словесно изразяване: мислене на глас. Тя всъщност вече е решила кои обувки ще обуе и въобще няма нужда от неговото мнение по въпроса — от него се иска просто да потвърди, че изглежда прекрасно.

В тази глава ще говорим за проблемите, които възникват при общуването между мъжете и жените, и ще предложим някои нови подходи за преодоляването им.

Стратегията на „сините или златните обувки“

Когато при избора на обувки една жена попита: „Сините или златните?“, от огромно значение е мъжът изобщо да не отговаря конкретно на въпроса. Добре е вместо това да зададе насрещен въпрос: „Избра ли кои да бъдат, мила?“ Този подход обикновено обърква повечето жени, защото по-голямата част от познатите им мъже на секундата биха изказали предпочитание. Затова тя започва да мънка нерешително: „Ммм… Мислех си, че може би е добре да обуя златните…“ В действителност, тя вече твърдо е решила да си обуе златистите обувки. Добре е той да продължи с уточняващ въпрос, който ще го доведе до един наистина блестящ финал: „Защо златните, мила?“ На което тя най-вероятно ще отговори: „Защото бижутата и аксесоарите ми са златни, а и в роклята има златиста нишка.“ И тогава опитният мъж трябва да възкликне: „Оуу! Великолепно! Изглеждаш наистина потресаващо! Прекрасен избор! Страхотно ми харесва!“ И спокойно може да се хванете на бас, че той ще бъде възнаграден с наистина шеметна нощ.

Защо мъжете не могат да говорят „като хората“

От хилядолетия насам е известно, че мъжете не ги бива много-много по разговорите, особено в сравнение с жените. Момиченцата не само че проговарят по-рано, но и на три годинки вече имат почти два пъти по-богат речник от момченцата на същата възраст, а речта им е почти 100% разбираема и смислена. Специалистите по говорни дефекти са претрупани от работа благодарение на родителите, които водят в кабинетите им малките си момченца с едно и също оплакване: „Той не може да говори като хората“. Ако момчето има по-голяма сестра, то разликата в словесния изказ е дори още по-натрапчива, особено ако майката и сестрата често имат навика да говорят вместо него. Попитайте например някое петгодишно момченце: „Как си?“ и ще видите, че майка му или сестра му на секундата ще отговори: „Добре е, благодаря“.

Майките, дъщерите и по-големите сестри често говорят от името на мъжете в семейството.

При мъжете говорът не е точно локализирана мозъчна функция. Тя се поражда и действа само в лявото полукълбо и няма специфичен център. Изследвания на хора с нараняване от лявата страна на главата сочат, че след такава травма повечето говорни смущения при мъжете се наблюдават в задната част на лявото мозъчно полукълбо, а при жените — главно във фронталната област на лявото мозъчно полукълбо. Магнито-резонансни скенери на мозъка показват, че когато един мъж говори, цялото му ляво мозъчно полукълбо е активно, сякаш търси къде точно се намира центърът за говор, но така и не съумява да го открие. Затова и мъжете не се справят особено добре с говоренето.

Местоположение на центъра за говор при мъжа

Момчетата са по-склонни да хъмкат и да имат неясно произношение, отколкото момичетата. По време на разговор те често използват паразитни думички от рода на „ъъ“, „хм“, „ами“, „всъщност“ и т.н., по-склонни са да замазват думите и да използват само три тоналности на гласа, докато жената при разговор използва пет. Когато няколко мъже се съберат да гледат мач по телевизията, те точно това и правят — единственият им „разговор“ в такива случаи обикновено се състои от изречения от рода на: „Подай чипса“ или „Още бира?“ Докато за жените общото гледане на някоя телевизионна програма е просто още един повод да си поговорят. Затова именно, когато се събират пред телевизора, жените предпочитат да гледат заедно по-скоро поредната серия от някоя сапунена опера, чиито герои и сюжет са им близки и познати, отколкото сложна криминална драма например.

Различният начин, по който двата пола използват словесния изказ, проличава може би най-ярко в областта на спорта. Достатъчно е да погледаме репортажите от някое спортно състезание и ще се уверим в това. Например баскетболистките описват съвсем точно, подредено и напълно разбираемо играта си по време на срещата. Докато по време на интервюта с баскетболисти, не само че и малкото, което намират да кажат, няма почти никакъв смисъл, но те сякаш изобщо не си движат устните.

При подрастващите тези различия също са доста очебийни. Когато попитаме дъщеря ни как е минал купонът предната вечер, тя започва подробно и смислено да ни разказва какво е станало — кой какво и на кого казал, кой как го е възприел и кой как бил облечен. На същия въпрос синът ни измърморва само „Ъъъ… добре“.

В деня на Свети Валентин цветарките обикновено съветват мъжете „да си го кажат чрез цветята“, защото много добре знаят, че за мъжа е трудно да изрази чувствата си с думи. За него не е проблем да избере и купи поздравителна картичка, но фактът, че трябва да напише нещо на нея, направо го парализира.

Мъжете често купуват поздравителни картички с готово написани обширни текстове. Така им остава по-малко място, което да трябва да запълват със собствени думи.

Но нека си припомним, че еволюцията е наложила мъжът да се развие като ловец на семейната прехрана, а не е искала от него да общува. Ловът се придружава от серии несловесни сигнали и често се случва ловците часове наред да седят мълчаливо в очакване на плячката. Те рядко разговарят помежду си, не общуват активно. Когато съвременните мъже отиват заедно на риболов, те могат цял ден да седят един до друг, без да разменят и дума. Прекарват си наистина чудесно, доставя им удоволствие да са заедно, но просто не изпитват необходимост да изразят усещанията си с думи. Докато ако жени прекарват заедно известно време без да си говорят, това е белег за наличие на някакъв сериозен проблем между тях.

Единствените моменти, когато мъжете се доближават поне малко от малко до жените по отношение на словесния изказ, настъпват тогава, когато рухнат преградите около отделението за общуване в стриктно разпределения по „чекмеджета“ мъжки мозък, а това става след поглъщането на обилни количества алкохол.

Мъжете никога не са били Царе на разговора

Момчетата в училище

В началните класове момчетата не се справят толкова успешно с уроците, тъй като словесните им умения са по-недоразвити от тези на момичетата. Обикновено те се представят зле в часовете по езици, литература, разказвателни предмети и изкуство. Чувстват се по-глупави в сравнение с момичетата и затова започват да се държат с тях грубо и невъзпитано. От тази гледна точка, вероятно има доста голям смисъл в идеята момчетата да тръгват на училище една година по-късно, когато словесните им умения ще са на едно ниво с тези на момичетата, които са с една година по-малки от тях. Това несъмнено би се отразило благоприятно върху самочувствието им, няма да им е толкова неудобно пред по-малките момиченца и няма да им се налага да се самодоказват с грубост.

В по-горните класове момичетата изостават от момчетата по физика, математика и всички точни науки, където уменията за пространствено ориентиране са изключително важни. Но докато разтревожените родители непрестанно мъкнат момчетата по терапевтични говорни консултации, обладани от безпочвения страх дали синовете им ще могат да се научат да четат, пишат и говорят правилно, от момичетата никой не иска да посещават помощни сеанси при специалисти, за да подобрят пространственото си мислене. Като видят, че някои науки не им се отдават, момичетата просто сменят избрания „основен пакет“4.

Редица училища в Англия разделят момчетата и момичетата в отделни паралелки по някои предмети — например по английски, математика, точни науки. В прогимназията в Шенфийлд, Есекс, момчетата и момичетата учат по отделни програми, като по този начин се избягва конкуренцията между половете. В часовете по математика задачите с думи в тестовете за момичетата са свързани с градината, а в тези за момчетата — с железарския магазин. Този тип разделение е направено съобразно естествените предпочитания, диктувани от ориентацията на женския и на мъжкия мозък, а много по-високите резултати на децата са наистина забележителни. По английски успехът на момчетата от това училище е четири пъти по-висок от средния за страната, а успехът на момичетата по математика и точни науки е почти двойно по-висок от този в другите училища.

Защо жените са такива бърборани

При жените има обособен специализиран център на говора, разположен във фронталната част на лявото мозъчно полукълбо, а освен това и още един, по-малък, също специализиран център на говора, разположен в дясното мозъчно полукълбо. Именно с тези две специализирани области за говор могат да бъдат обяснени силно развитите умения на жените да разговарят. Нещо повече, разговорът доставя удоволствие на жените и те могат да бъбрят с часове. Благодарение на тези две специализирани области за контрол на словесния изказ, останалата част от мозъка остава всъщност свободна за изпълняване на други задачи. Именно това дава възможност на жената да върши по няколко дейности едновременно.

Съвременни изследвания показват, че бебето се научава да разпознава гласа на майка си още докато е в утробата й, вероятно посредством резонанса на звуковите трептения през майчиното тяло. Едно четиридневно бебе може да различи родния от чуждия език. Четиримесечните бебета разпознават движенията на устните, свързани с гласните звукове. Още преди първия си рожден ден бебето може да свързва звученето и смисъла на думите. На годинка и половина вече има наченки на речников фонд, който на двегодишна възраст при момиченцата стига и до 2000 думи. И от физиологична, и от интелектуална гледна точка, това е наистина невероятно постижение, особено в сравнение със способността на един възрастен да попива знания.

Местоположение на центъра за говор при жената

Това, че в мозъка на момичетата има обособени центрове за говор и словесен изказ, им позволява да учат чужди езици и по-лесно, и по-бързо от момчетата, а също обяснява защо те се справят по-успешно с граматиката, пунктуацията и правописа. В продължение на 25 години обикаляхме различни чужди страни, за да изнасяме лекции и да участваме в семинари, но наистина изключително рядко имахме преводач мъж, обикновено бяха все жени.

Тази таблица съвсем ясно показва, че жените се изявяват при учебни предмети, които изискват силно развити словесни способности. Наличието на специализирани центрове за говор в мозъка на жените обяснява по-големите им способности за боравене с думите и изказа.

Ако погледнете и таблиците в Пета глава, ще видите, че дори в най-„равноправните“ спрямо половата принадлежност области, каквито са обучението и общественото управление, специфичната ориентация на мъжкия и на женския мозък оказва влияние на учителите при избора на предметите, които преподават. Групите, борещи се за равни възможности на половете, са убедени, че от дейността им има резултати, защото като цяло половината учители са мъже, другата половина — жени, но както сами виждате, жените чувствително преобладават в области, изискващи говорни умения.

Лявото мозъчно полукълбо контролира физическата дейност на дясната половина на тялото и вероятно поради това повечето хора пишат с дясната ръка. Сигурно поради същата причина почеркът на повечето жени е много по-добре оформен и ясен, отколкото на мъжете — двата центъра за говор в женския мозък са предварително програмирани за по-умело боравене с езика — както с говоримия, така и с писмения.

Защо жените изпитват необходимост да говорят

Мъжкият мозък е високо организиран в нещо като строго специализирани камери и притежава силно развита способност да сортира и складира информация. В края на някой изпълнен с проблеми ден, мъжкият мозък с лекота може да ги подреди по „файлове“ и да ги „складира“ някъде встрани. Женският мозък не разпределя и не съхранява информацията по този начин — в главата на жената проблемите просто продължават безспир да се въртят и блъскат един друг.

Мъжете могат да номерират всичките си проблеми наум и да ги разпратят по складовете на мозъка си, докато настъпи подходящият момент за решаването им. Жените просто се побъркват.

Единственият начин, по който жената може да осмисли проблемите си и да освободи мозъка си, е като говори за тях. Следователно, когато в края на деня жената говори за проблемите си, целта й е по-скоро да разтовари мозъка си, а не непременно да открие решение или изход.

Хормоналната зависимост

Изследователката Елизабет Хенсън от Университета в Онтарио проучи зависимостта между поведението на жените и женския полов хормон естроген. Тя откри, че ниските нива на мъжкия полов хормон тестостерон потискат пространствените умения на жената, докато високите нива на естрогена повлияват благоприятно върху артикулацията и фините й двигателни умения. Това обяснява защо по време на менструалния си цикъл, тоест в дните, когато нивата на естроген са много високи, жената може да се държи спокойно и да говори с почти съвършена артикулация. И обратното, в т. нар. предменструални дни, тоест когато нивата на тестостерон са по-високи, говорът й не е толкова ясен, затова пък умението й да се ориентира в пространството е много по-добро — тогава тя може и да не успее да клъвне мъжа с добре пресметната хаплива забележка, но е почти сигурно, че ще го улучи с тигана, който е хвърлила по него от двадесет метра разстояние.

Жените обичат да говорят

Когато жените сядат да гледат заедно някой филм по телевизията, те обикновено говорят едновременно на най-различни теми, включително за децата, мъжете, професията и изобщо за всичко, което се случва в живота им. Когато мъже и жени гледат заедно някой филм по телевизията, мъжете обикновено не издържат и всеки нарежда на половинката си да спре да бъбри. Мъжете могат или да говорят, или да гледат екрана, но не и двете едновременно — и просто не разбират, че за жените това изобщо не е проблем. И още нещо, жените са убедени, че събирането в група има смисъл само ако хората си прекарват добре, като си говорят и развиват отношенията си, а не само да седят като истукани, мълчаливо втренчени в екрана.

— …и значи Жасмин казала на Кейти какво прави Алекс, ама не знаела, че Мери вече го знае, понеже Линдъл чул да се говори за това от Мелиса, така че казала на Адам и затуй Сам си помислил, че…

Често се случва, докато текат рекламите, мъжът да помоли жената да му разясни развоя на интригата във филма и да му подскаже в каква посока се развиват отношенията между героите. И това е така, защото за разлика от жената, той просто е неспособен да улови загатнатите сигнали от езика на тялото, които да му разкрият емоционалното състояние на действащите лица — както във филма, така и в живота. Тъй като еволюцията е отредила на жената да прекарва дните си сред другите жени и децата, женският мозък развива способност за добро общуване, като целта е вътре в обособената група да бъдат изградени и поддържани стабилни и здравословни за човешкия вид отношения. За жената и до ден днешен словото продължава да има конкретно и ясно предназначение: изграждане на взаимоотношения и завързване на приятелства. Докато за мъжа говоренето е свързано с излагане и предаване на факти.

За мъжа телефонът е уред, посредством който той може да прехвърля факти и информация към други хора. За жената телефонът е средство за общуване и свързване. Жената може да прекара двуседмична ваканция с приятелка и още щом се върне, веднага да се обади по телефона на същото момиче и да говори с него още два часа.

Няма убедителни доказателства за това, че социалното обкръжение — тоест фактът, че майките на момиченцата са им говорили повече — е причината момичетата да говорят повече от момчетата. Психиатърът д-р Майкъл Луис, автор на „Социалното поведение и овладяването на езика“, провежда редица експерименти и разкрива, че майките говорят и гледат бебетата момиченца много по-често, отколкото бебетата момченца. Научните доказателства сочат, че родителите откликват на мозъчната ориентация на своите деца. И тъй като мозъкът на момиченцето е по-добре устроен за излъчване и приемане на говор, ние откликваме на тази негова способност и му говорим по-често и повече. А майки, които се опитват да говорят повече на синовете си, обикновено биват разочаровани, защото в отговор получават само кратки изсумтявания.

Мъжете си говорят мълчаливо наум

Мъжете еволюират като бойци, защитници и разрешители на проблеми. Мозъчната им настройка и общественото им положение не им позволяват да показват страх или неувереност. Ето защо, когато помолиш някой мъж да реши даден проблем, той обикновено казва: „Остави го на мен!“ или „Ще го обмисля“. И той именно това и прави — мълчаливо и с абсолютно безизразна физиономия оглежда наум проблема от всички възможни ъгли, обмисля го, преценява. И чак когато вече е открил отговора, мъжът заговаря или показва леко оживление, та да стане ясно, че е готов с решението на проблема. Мъжете говорят най-вече наум, разговарят със самите себе си, защото не разполагат със способността на жената да използва думите и словото за външна комуникация. Скенери на мозъка показват, че когато мъжът седи неподвижно, мълчаливо загледан навън през прозореца, той всъщност оживено разговаря със самия себе си — но наум. Когато го видят да седи така, повечето жени допускат грешката да си мислят, че той скучае или няма какво да прави, затова се опитват да го заговорят или да го ангажират с нещо. В такива случаи мъжът често се ядосва, защото не обича да го прекъсват. А както знаем, той не може да прави две неща едновременно.

Неудобството да си говориш наум

Ако мъжът е в компанията на друг мъж, то тогава говоренето наум не е никакъв проблем. Мъжете могат часове наред да си седят на някое събиране един до друг, без и дума да разменят, като това изобщо няма да ги притесни — все едно са на риболов. Често им доставя удоволствие след работа да поспрат и изпият по едно „на тишина“ — и то ще бъде наистина на тишина. Но когато мъжът е в компанията на жена или на група жени и продължава да си говори само наум, то те вероятно ще решат, че се държи отчуждено и високомерно, че се цупи или че просто не иска да се присъедини към тях.

Следователно, ако мъжете искат да имат по-успешни отношения с жените, трябва да се научат да говорят повече на глас.

Жените мислят на глас

„Жена ми направо ме побърква, когато има някакъв проблем или започне да ми разправя какво смята да прави през деня — сподели един мъж по време на наш семинар. — Най-подробно изрежда всичко на глас, изброява всички места, където се кани да ходи, всички хора, с които евентуално ще се срещне, какво трябва да направи и какво не трябва да прави… Пълен кошмар. Изобщо не мога да се съсредоточа върху каквото и да било!“

Жената изрежда на глас и абсолютно безредно серии от дейности, възможности за избор и вероятни решения.

Умът на жената е програмиран предварително да използва речта като главно изразно средство, като именно в това се крие част от силата й. Ако мъжът има да свърши пет-шест задачи, той обикновено ще каже: „Имам да свърша това-онова. Ще се видим по-късно“ и ще излезе. Докато жената ще започне да изрежда на глас и в пълно безредие това, което трябва да свърши, споменавайки всички възможни варианти: „Я да видим… Трябва да прибера дрехите от химическото чистене и да отида да измият колата… Между впрочем, Рей се обади и поръча да му звъннеш… после ще взема колета от пощата, а освен това предполагам, че ще мога и да…“ Това е една от причините, поради които мъжете обвиняват жените, че приказват прекалено много.

Неудобството да мислиш на глас

За жените мисленето на глас означава проява на приятелски чувства и споделяне, но мъжете го възприемат по съвсем друг начин. В лични взаимоотношения, мъжът подсъзнателно решава, че по този начин тя всъщност му връчва списък от проблеми и че от него се очаква да ги реши веднага, затова той или става неспокоен и напрегнат, или започва да й казва какво да прави. По време на делови срещи, ако една жена започне да мисли на глас, мъжете я възприемат като разпиляна, неорганизирана или неинтелигентна. За да впечатли мъжете в делови план, жената трябва да си държи мислите в главата и езика зад зъбите, а когато отвори уста и заговори — да предлага единствено решения. Относно взаимоотношенията в двойката, добре е двамата партньори да обсъдят различния начин, по който подхождат към проблемите. Необходимо е мъжете да разберат, че когато жената говори, това не означава, че тя очаква от тях непременно да й отвърнат с готови решения. А жените трябва да разберат, че когато мъжът не говори, това изобщо не означава, че нещо не е наред.

Жените говорят, а на мъжете им се струва сякаш ги прекарват „през мелница“

Изграждането на взаимоотношения посредством словото е приоритет на мозъка с женска ориентация. Жената е в състояние с лекота да изрича средно от 6000 до 8000 думи дневно. Освен това в общуването тя използва допълнително още 2000–3000 гласови звука, а също и около 8000–10000 жеста, изражения на лицето, движения на главата и други сигнали от езика на тялото. Тоест дневно тя си служи с около 20000 изразни средства за общуване, посредством които предава посланията си. Това обяснява едно съобщение, направено неотдавна от Британската медицинска асоциация, според което жените страдат четири пъти по-често от здравни проблеми, свързани с челюстта.

„Веднъж цели шест месеца не продумах на жена си. Не исках да я прекъсвам.“

А ето за сравнение и дневната доза „бъбрене“ на мъжа: той изрича около 2000–4000 думи и приблизително 1000–2000 гласови звука, а сигналите от езика на тялото, с които си служи, едва стигат до 2000–3000. Тоест средно на ден мъжът използва около 7000 изразни средства за общуване — приблизително 1/3 от женския арсенал.

Говорните различия стават особено очевидни в края на деня, когато мъжът и жената седнат заедно да вечерят. Той си е изрекъл неговите 7000 „думи“ и повече изобщо няма желание за общуване. Мълчаливото зяпане „в огъня“(чийто съвременен еквивалент е телевизорът) го прави истински щастлив. Нейното състояние зависи от това, какво е правила през деня. Ако е прекарала времето си в разговори с хора по един или друг повод, то е възможно тя също да си е изрекла нейните 20 000 „думи“ и да няма особено голямо желание за общуване. Но ако е прекарала деня вкъщи с малките деца, може да се смята за щастливка, ако е изрекла и 2000 — 3000 „думи“. Тоест, остават й още цели 15 000! Я кажете, не ви ли е до болка познат следният „диалог“ по време на вечеря?

Фиона: Здравей, скъпи… радвам се, че си отново тук, при мен. Как мина денят?

Майк: Добре.

Фиона: Брайън ми каза, че днес сте щели да приключите онази голяма сделка с Питър Госпър. Как мина?

Майк: Чудесно.

Фиона: Прекрасно. Защото той може да бъде и много труден клиент. Мислиш ли, че ще се вслуша в съветите ви?

Майк: Ъхъ.

…и т.н.

Майк започва да се усеща като на разпит и го обзема раздразнение. Не иска нищо друго, освен „тишина и спокойствие“. Опитва се да предотврати евентуално сдърпване, задето не иска да говори, и затова пита:

— А твоят ден как мина?

Е, и тя му разказва. Всичко. От игла до конец.

— О… ама че ден беше! Реших днес да не ходя в града, защото най-добрият приятел на братовчед ми работи на автогарата и той му казал, че днес щяло да има стачка и затова реших да не слизам в центъра, а просто да се поразходя. Прогнозата за времето беше, че денят ще е слънчев, затова реших да си облека синята рокля… знаеш коя… онази, дето си я купих в Америка… както и да е… та, както си се разхождах, изведнъж налетях на Сюзън и…

И Фиона устремно започва да изрича остатъка от дневната си доза думи и несловесни сигнали. А той седи и се чуди защо тя просто не млъкне и не го остави на мира! Чувства се така, сякаш е смлян, „изтерзан до смърт“! Навсякъде по света мъжете стенат: „Искам само малко тишина и спокойствие!“ Той е ловец. Цял ден се е трепал, за да осигури прехраната на семейството си. Сега не иска нищо друго, освен да седи и да зяпа в огъня. Но истинският проблем възниква, когато тя започне да се чувства пренебрегната и се обиди.

Когато мъжът млъкне и се зазяпа в огъня, жената лесно може да се почувства необичана.

Същината на женското говорене е самото говорене. Но мъжът възприема непрекъснатото приказване на жената относно проблеми като настоятелна молба от нейна страна да й предложи решения за тези проблеми. И тъй като има силно аналитичен ум, той непрекъснато я прекъсва.

Фиона: …и точно там се подхлъзнах и ми се счупи токчето на една от новите обувки, и тогава аз…

Майк: (прекъсва я): Чакай малко, Фиона… Слушай, не бива да ходиш с високи токчета в супермаркета! Имаше някаква статистика за нещастните случаи. Какво ли не става. По-добре си обувай маратонки — по-безопасно е!

Той си мисли: Е, тоя проблем е решен!

Тя си мисли: Ама защо не си мълчи и просто да ме слуша?

Фиона: (продължава): …а като се върнах обратно при колата, задната гума беше спаднала напълно и тогава аз…

Майк: (прекъсва я): Виж сега, просто трябва, когато зареждаш в гаража, да проверяваш налягането в гумите. Така няма пак да закъсаш като днес!

Той си мисли: Е, отървах я от още един проблем!

Тя си мисли: Ама защо той не може просто да мълчи и да ме слуша?

Той си мисли: Защо сега не млъкне и не ме остави на мира? Да не би да очаква аз да й реша всичките проблеми вместо нея? И какво сложно има, та не може да направи нищо като хората още първия път?

Тя не обръща внимание на прекъсванията му и продължава да говори.

По време на пътуванията си сме разговаряли с хиляди жени по целия свят. И всички те държаха съвсем ясно да подчертаят следното:

Когато вечерта жената изрича останалите й неизползвани през деня думи, тя не иска да я прекъсват и изобщо не й трябват никакви решения на проблемите.

Е, това поне е добра новина за мъжете — никой нито очаква, нито иска от вас да отговаряте, просто си седете и слушайте. Когато жената най-сетне изчерпи дневния си запас от думи, тя се чувства облекчена и щастлива. А за вас ще си мисли, че сте най-невероятният мъж на света, и то само задето сте я изслушали. И нищо чудно да прекарате незабравима нощ.

— Надявам се, че не съм бъбрила прекалено много!

Говоренето за ежедневните проблеми помага на съвременните жени да се справят със стреса. За жената споделянето и изслушването означава да не бъде изолирана, да дава и да получава подкрепа. Затова и повечето посетители при консултантите по междуличностни и семейни проблеми са жени — както впрочем и повечето консултанти също са жени, специално обучени да изслушват.

Защо двойките се провалят

Според едно проучване 74% от работещите и 98% от неработещите жени споделят, че възприемат като най-голям провал в отношенията със съпрузите и интимните си приятели техния отказ да говорят, особено в края на деня. Предишните поколения жени никога не са имали такъв проблем, защото е трябвало да се грижат за куп деца, а и край тях винаги е имало други жени за разговор и подкрепа. Съвременните майки, които не работя, а се грижат за детето си вкъщи, се чувстват доста изолирани и самотни, защото често всичките им съседки ходят на работа. Работещите жени изпитват по-малко затруднения с неразговорливите си мъже, понеже през деня са имали възможност да говорят с други хора. И за това положение на нещата не можем да виним абсолютно никого — просто ние сме първото поколение, което не разполага с готови подходящи модели на поведение за постигане на удовлетворителни взаимоотношения в двойката. Родителите ни никога не са имали подобни проблеми. Но добрата новина е, че всички ние — и мъжете, и жените — можем да усвоим новите умения, необходими ни за оцеляването.

Как говорят мъжете

Изреченията на мъжа са по-кратки от тези на жената, а също и по-добре построени и организирани. Обикновено те се състоят от простичък увод, ясно и точно изложение, последвано от кратко заключение. Човек лесно може да следи мисълта на мъжа и да разбере съвсем недвусмислено какво има предвид и какво иска. Ако говорейки с мъж, превключите на типичното женско „многопистово“ излъчване на информация по няколко теми едновременно, той се обърква и губи нишката на мисълта. Важно е жената да разбере, че ако иска да спечели вниманието на някой мъж и да го убеди в нещо, то в разговора трябва да представя мислите и идеите си една по една, ясно и недвусмислено, по системата „на час по лъжичка“.

Първо правило при разговор с мъж: пределна простота! Казвай каквото имаш да казваш, но „на час по лъжичка“, за да има той време да го осмисли и възприеме.

Ако ви се налага да представите някоя идея пред смесена група от мъже и жени, по-безопасно и сигурно е да използваме мъжката структура на изречения, за да изложите мислите си. И двата пола са в състояние да следят мъжкия тип изразяване, докато за мъжете е трудно да следят женските многопистови разговори и това може бързо да ги умори и да ги накара да изгубят интерес.

Жените говорят многопистово

Тъй като между лявото и дясното полукълбо на женския мозък протича повече информация, а в самия него има два специфични центъра на говора, повечето жени могат да говорят по няколко теми едновременно — понякога и само в едно-единствено изречение. Това прилича на жонглиране с няколко топки и изглежда, че повечето жени го могат с лекота. И нещо повече, жените умеят не само да жонглират с по няколко топки теми, но и непрекъснато да си ги прехвърлят една на друга — и на никоя от участничките никога няма да й се изплъзне ни една топка!

В края на разговора всяка жена е наясно с обсъдените теми: знае къде, кога, какво се е случило, същината и значението на станалите събития и мнението на останалите участнички за тях. Тази женска способност за многопистово предаване и приемане на информация е буквално съсипваща за мъжа, понеже неговият мозък е еднопистов и може да приема и осмисля информацията само ако темите му се подават една по една. Ако в присъствието на мъже група жени обработва многопистово няколко теми, мъжете са направо поразени и се чувстват напълно объркани.

Жената може да започне да говори по един въпрос, насред изречението да се прехвърли на друг, а после, без каквото и да било предупреждение, отново да се върне към първия, добавяйки мимоходом нещо малко, но коренно различно. Мъжете са смутени и тотално заплетени. Ето ви като пример един семеен разговор между Барбара и Алън Пийз.

Алън: Чакай сега малко, не ми стана много ясно — кой какво на кого казал в офиса?

Барбара: Не говорех за офиса. А за зет ми.

Алън: За зет ти? Ти изобщо не спомена, че сменяме темата!

Барбара: Е, просто трябва да слушаш малко по-внимателно. Всички други разбраха за кого говоря.

Фиона: (сестра) Ами да. Знам какво има предвид. На мен ми е напълно ясно какво иска да каже.

Жасмина: (дъщеря) И на мен също. Тате, толкова бавно загряваш! Никога на нищо не можеш да му хванеш края!

Алън: О, предавам се! Вие, жените, направо може да побъркате един мъж.

Камерън: (син) Аха — и мен също, а пък съм още дете!

Мъжете са способни да стигнат по най-бързия начин от точка А до точка В, като безпогрешно се оправят сред плетеницата жалки задни улички, но са напълно изгубени, ако попаднат сред група жени, обсъждащи няколко въпроса едновременно.

Тази лекота на сложно многопистово общуване е присъща на всички жени. Вижте например секретарките. Самото естество на работата им изисква от тях да извършват по няколко различни дейности едновременно. И затова няма нищо чудно в това, че от 716148 секретарски места във Великобритания за 1998 г., 99,1% са били заети от жени — имало е само 5913 мъже секретари. Някои антисексистки организации обясняват този факт с това, че още от училищната скамейка момичетата били подготвяни за подобна кариера. Но подобно твърдение не взема под внимание това, че жените владеят по-добре словото и че имат по-добри организационни и многофункционални умения. Дори в професионални области, където йерархията съблюдава стриктно политиката за равни възможности на мъжете и жените — например в местното самоуправление, консултациите по проблеми на брака, семейството и интимните взаимоотношения и в системата на социалните грижи — от общо заетите в подобни дейности 144266 души във Великобритания през 1998 г., 43816 са мъже, а 100450 — жени. Съвсем очевидно е, че навсякъде, където се изискват умения за общуване и словесна ефективност, жените имат водещо място.

Какво показват скенерите на мозъка

Скенери на мозъка показват, че когато жената говори, в главата й работят и двата центъра за контрол на говора — във фронталната част на лявото мозъчно полукълбо и в дясното мозъчно полукълбо. Същевременно е активиран и слуховият й апарат. Силно развитата способност за многопистово приемане и предаване на информация позволява на жената едновременно да говори и да слуша, като при това и двете дейности могат да обхващат различни, несвързани една с друга теми. Мъжете са направо потресени, когато за първи път научат, че жената действително притежава такива способности — дотогава те са си мислели, че тя просто вдига излишен шум.

Жените могат да говорят и да слушат едновременно, а същевременно и да обвиняват мъжете, че те не могат нито да говорят, нито да слушат.

Хилядолетия наред жените са били прицел на измисляните от мъже вицове на тема „колко много дрънкат жените“. По време на наши конференции, навсякъде по света, все се намираха мъже да ни кажат: „Чуйте ги само тия жени, непрекъснато дрънкат една през друга — бър — бър — бър — и никоя не слуша!“ И това го казват както китайци, германци и норвежци, така и африканци, и ескимоси. А разликата всъщност е, че докато го изричат, те не могат нищо друго да чуят. Защото, както вече знаем, мъжете могат или да говорят, или да слушат — но не и двете едновременно.

Стратегии за говорене с мъже

Когато се чувстват конкурирани или станат агресивни, мъжете обикновено просто се прекъсват един друг. Ако искате успешно да общувате с някой мъж, най-простичката стратегия е да не го прекъсвате, когато говори. Но за жената именно това е трудно, защото за нея едновременното говорене е начин да се изграждат по-тесни взаимоотношения и да се покаже съпричастие. Настройката на нейния мозък я подтиква да разговаря многопистово — било за да впечатли мъжа, било за да го накара да се чувства значим. Но ако говори с него по начин, характерен за нейния мозък, мъжът буквално оглушава. А освен това вероятно ще се обиди и ще се изпълни с неприязън, защото ще го възприеме като грубо прекъсване.

Мъжете говорят един след друг. Затова, когато е дошъл редът на някой мъж да говори — оставете го да си каже думата.

Навсякъде по света и на всички възможни езици мъжете редовно крещят на жените: „Не ме прекъсвай!“ Мъжките изречения са ориентирани към даване на решения. На мъжа просто му е необходимо да си довърши изречението до края, защото в противен случай не вижда никакъв смисъл изобщо да си отваря устата. И понеже е неспособен да изказва многопистово различни гледни точки и съждения в различните моменти от разговора, за него всеки, който го прави, е или невъзпитан, или откачен. От друга страна, това пък е неразбираемо за жената — тя говори многопистово, за да установи контакт с него и да го накара да се почувства значим и оценен. А жените са в правото си да се чувстват не само наскърбени, но и обидени, защото в един типичен мъжко-женски разговор 76% от прекъсванията са дело на мъжа!

Защо мъжете си падат по големите думи

В мозъка на мъжа няма специфични центрове за говор, а той като ловец е трябвало да може да предава възможно най-много информация с възможно най-малко думи, затова и в мозъка му са се развили обособени центрове за речников фонд, разположени във фронталната и в задната част на лявото мозъчно полукълбо. При жената речниковият фонд е разположен отпред и отзад в двете мозъчни полукълба, а способността за точно боравене с него е относително слабо развита. В резултат на това, дефиницията и смисълът на думите не са от толкова голямо значение за жената, тъй като тя разчита на гласовата интонация, за да предаде смисъла, и на езика на тялото, за да изрази емоционалното съдържание.

Ето защо точният смисъл на думите има толкова голямо значение за мъжете и затова те си служат с дефиниции, за да спечелят предимство пред друг мъж или жена. Мъжете използват езика, за да се съревновават един с друг, а в тази игра дефиницията е високо ценена тактика. Ако един мъж се опитва да спечели силна или важна „точка“ и каже: „…той не излагаше точно нещата, не стигаше до същината на въпроса, така че всеки да е наясно какво иска да каже“, друг мъж може да го прекъсне и да попита: „Неразбираем беше, така ли?“, като целта му е да дефинира по-добре мнението на първия мъж, но също и да „отбележи точка“ в своя полза. Тоест, настроеният за съревноваване мъж използва думата „неразбираем“, за да обобщи цялото изречение на „съперника“ си.

Местоположение на речниковия фонд при мъжа

Жените използват думите като награда

Жената използва думите, за да покаже съпричастие и да гради взаимоотношения, затова за нея те са един вид награда. Ако й харесвате, ако й допада това, което казвате, или иска да се сприятели с вас, тя ще ви говори много. Обратното също е вярно — ако иска да ви накаже или да ви покаже, че не е ваша приятелка, тя изобщо няма да ви говори. Мъжете често наричат подобно мълчание „мълчалива закана“, а когато жената заплаши, че „Вече никога няма да ти проговоря!“, то това трябва да бъде възприемано изключително сериозно.

Ако една жена ти говори много, значи те харесва. Ако изобщо не ти говори — чакай неприятности.

На средностатистическия мъж му трябват около девет минути мълчание, за да осъзнае, че го наказват. До изтичането на деветте минути, той възприема мълчанието на жената по-скоро като бонус — най-сетне има малко „тишина и спокойствие“. Навсякъде по света мъжете се оплакват, че жените говорят прекалено много. Е, да, в сравнение с мъжете, жените наистина говорят доста.

Жените говорят завоалирано

Отначало това беше една чудесна, отморяваща неделна разходка с кола, през красива долина, на няколко часа път от вкъщи. Постепенно пътят започна да се вие в полите на планината, затова Джон изгаси радиото, за да може да се съсредоточи върху завоите. Просто му беше невъзможно и да внимава за тях, и да слуша музика.

— Джон — обади се приятелката му Алисън, — не ти ли се иска чашка кафе?

Джон се усмихна и отвърна:

— Не, благодаря. Много съм си добре така.

Помисли си, че е много мило от нейна страна да му предложи. Но след около девет минути Джон си даде сметка, че Алисън подозрително дълго мълчи, което го накара да заподозре, че е сгафил нещо.

— Всичко наред ли е, мила? — попита той със свито сърце.

— Просто прекрасно! — отвърна тя през зъби. Смутен и объркан, Джон попита:

— Тогава… какъв е проблемът?

Тя се позасмя горчиво и подигравателно:

— За нищо на света не би спрял, нали!

Аналитичният ум на Джон се опита да си спомни кога му беше казала да спре. Повече от сигурен беше, че не е искала да спира и й го каза. Алисън му отговори, че би трябвало да бъде поне малко по-чувствителен, защото когато го попитала дали иска чашка кафе, това всъщност означавало, че тя би искала да спрат и да изпият по едно кафе.

— Да не би да искаш да ти чета мислите! — сопна се Джон саркастично.

„Говори по същество!“ е друга заповед, която мъжете навсякъде по света редовно изстрелват гневно към жените си. Когато говори, жената използва индиректна, косвена реч, което означава, че говори завоалирано, с недомлъвки. Индиректната реч е типично женски специалитет и служи за постигане на специфична цел — да бъдат изграждани и поддържани добри взаимоотношения с другите хора, като се избягва агресивността, сблъсъка и несъгласието. Този тип реч е в пълно съзвучие с основната задача на закрилницата на семейното гнездо — изграждането на хармонични отношения с околния свят, за да се осигури спокойствие за отглеждането на децата.

Завоалираната реч е много полезна в общуването между жените, но често няма никакъв смисъл спрямо мъжете, защото те просто не разбират правилата на играта.

Женският мозък е процесно ориентиран, затова жените обожават процеса на общуването. Но за мъжете липсата на ясна структура и цел е твърде объркваща, затова те често обвиняват жените, че не знаят за какво говорят. Когато става въпрос за бизнесотношения, индиректната реч може да се окаже съсипваща за жените, тъй като мъжете са неспособни да следят многопистовия индиректен разговор и в крайна сметка е възможно да отхвърлят предложенията на жената, изискванията й или настояването за по-добро заплащане и издигане в йерархията. И макар че завоалираната реч е чудесна за изграждане на близки взаимоотношения, има случаи когато, за жалост, предимствата й могат да се превърнат в недостатъци, ако коли и самолети започнат да се разбиват, защото шофьорът или пилотът не е наясно какво всъщност му се казва.

Индиректната реч обикновено включва редица определителни изрази — „един вид“, „малко нещо“, „до известна степен“. Представете си, че по време на Втората световна война британският премиер Уинстън Чърчил беше използвал индиректна реч, за да вдъхнови съюзниците за борба срещу хитлеристката заплаха. Едва ли ефектът би бил същият, ако речта бе прозвучала така: „Ще се бием с тях един вид по бреговете ни… ще се сражаваме малко нещо из полята… и никога, до известна степен, няма да се предадем.“ Съюзниците като нищо можеха и да изгубят войната.

Няма никакъв проблем, когато при общуването помежду си жените си служат с индиректна реч — те са изключително чувствителни към нея и без никакви затруднения могат да доловят истинския смисъл на казаното. Но използването й при общуване с мъже може да бъде наистина катастрофално. Защото мъжете говорят с директна реч и приемат казаното буквално. И все пак, с търпение и постоянство, и мъжете, и жените могат да се научат да се разбират едни други.

Мъжете карат направо

Мъжките изречения са кратки, директни, сбити, ориентирани към даване на решение, построени въз основа на по-конкретен и точен речников фонд и обилно подправени с факти. Мъжете използват количествени определения — например „никакъв“, „никога“, „абсолютно“. Директната реч подпомага бързото и резултатно уреждане на бизнесделата, а освен това е и начин да се наложи авторитет над другите. Но когато използват директната реч в личните си взаимоотношения, мъжете често изглеждат груби и недодялани.

Вижте например следните изречения:

1. Върви и направи омлет за закуска!

2. Ще ми направиш ли омлет за закуска?

3. Би ли ми направила омлет за закуска, моля?

4. Не мислиш ли, че е добре да хапнем омлет за закуска?

5. Няма ли да е прекрасно, ако имаме омлет за закуска?

6. Как би се чувствала, ако имаме омлет за закуска?

Тук начинът, по който е изказано желанието за омлет за закуска, минава от оголено директен до напълно индиректен. По-вероятно е първите три изречения да бъдат изказани от мъж, а последните три — от жена. И в шестте желанието е едно и също, различен е начинът, по който това желание е изказано. И като се вгледаме в тези шест изречения, лесно може да си представим как желанието за омлет за закуска може да доведе до скандал и сълзи, ако тя каже: „Безчувствено животно! Сам си го направи!“, а той отвърне: „Неспособна си да вземеш решение и за най-простото нещо. Отивам в «Макдоналдс»!“

Какво можем да направим по въпроса

Мъжете трябва да разберат, че завоалираното говорене е част от ориентацията на женския мозък и не бива да се дразнят от недомлъвките на жените. За да изгради удовлетворителни близки взаимоотношения с жена, мъжът трябва да слуша ефективно, да използва „слушането“ на гласовите звуци и на езика на тялото — след малко ще говорим за това. Не е необходимо непрекъснато да й натрапва решения или да подлага на съмнения мотивите й. Ако жената звучи така, сякаш има някакъв проблем, най-доброто, което мъжът може да направи, е да я попита „Как искаш да те слушам, като мъж или като жена?“ Ако тя каже, че го иска в ролята на жена, той просто трябва да я слуша и окуражава. Ако ли пък го иска в ролята на мъж, тогава може да й предлага решения на проблемите.

За да накараш един мъж да те слуша, уведоми го предварително за какво ще става въпрос и му изготви разписание.

За да направите по-силно впечатление на мъжа и да привлечете вниманието му, кажете му предварително за какво и кога искате да говорите с него. Например: „Бих искала да говоря с теб относно един проблем, който имам с шефа в службата. Удобно ли ще ти бъде да ме изслушаш довечера в седем, след като вечеряме?“ Подобно изречение е в съзвучие с логическата настройка на мъжкия мозък, кара мъжа да се чувства ценен и привлича интереса му към проблема! Еквивалентът на същото изречение в индиректна реч би бил „Никой не ме цени!“, което автоматично води до неприятности, защото мъжът най-вероятно ще си помисли, че го обвинявате и веднага ще заеме отбранителна позиция.

Директната реч е начинът, по който мъжете общуват делово помежду си в западните страни, но не и на Изток. В Япония например индиректната реч е широко използвана в бизнесотношенията, а за хора, които си служат с директна реч, казват, че се държат детински или наивно. Когато става дума за чужденци — смятат ги за незрели.

Как да мотивираме мъжа за действие

Тъй като притежава магистърска степен по изкуството на индиректната реч, жената задава въпроси с „можеш ли“, „би ли могъл“ и „дали ще можеш“: „Можеш ли да изхвърлиш боклука?“, „Би ли могъл да ми звъннеш довечера?“, „Дали ще можеш да вземеш децата?“. Но мъжът възприема думите й буквално и затова когато тя пита: „Можеш ли да смениш изгорялата крушка?“, той чува: „Достатъчно способен ли си да смениш изгорялата крушка?“ Мъжът тълкува буквално въпросите, започващи с „можеш ли“ или с „би ли могъл“ — като проверка на физическите му умения да свърши дадена работа, затова и логиката на неговия ум му диктува да отговори: „Да, мога да изхвърля боклука“ или „Да, бих могъл да сменя крушката“, но това съвсем не означава „Да, ще го направя“, тоест че поема ангажимент да го свърши. На всичкото отгоре, така зададените въпроси карат мъжа да се чувства манипулиран и принуден да отговори с „да“.

За да мотивирате мъжа за действие, по-добре задавайте въпросите си с „ще“. Например „Ще ми звъннеш ли довечера?“ мотивира мъжа да поеме (или да не поеме) конкретен ангажимент и той трябва твърдо да отговори „да“ или „не“. Сто пъти по-добре е да получите отрицателен отговор на въпрос, зададен с „ще“ — така поне ще знаете съвсем точно какво да очаквате — отколкото положителен отговор на всеки въпрос, зададен с „можеш ли“ или „би ли могъл“, но без изобщо да сте сигурни какво всъщност ще последва. Когато прави предложение за женитба, мъжът пита: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Той никога не задава въпроса „Би ли могла да се омъжиш за мен?“

Жените говорят емоционално, мъжете — буквално

Тъй като в женския мозък няма обособен център за речников фонд, жената смята, че точната дефиниция на думите е нещо несъществено. Затова тя си позволява доста своеволно и поетично боравене с думите и изобщо не се притеснява да преувеличава просто за да постигне по-голям ефект. Но мъжете възприемат всяка нейна дума буквално, като чиста истина, и й отговарят също толкова буквално.

При караница мъжът дефинира думите на жената и съобразно това се опитва да вземе надмощие. Не ви ли звучи познато следната размяна на реплики?

Робин: Ти никога не си съгласен, каквото и да кажа!

Джон: Какво искаш да кажеш с това „никога“? Та нали се съгласих с последните ти две твърдения?

Робин: Ти винаги ми опонираш и винаги искаш все ти да си!

Джон: Не е вярно! Не ти опонирам винаги! Днес сутринта се съгласих с теб! И снощи се съгласих! А също и миналата събота! Не можеш да твърдиш, че винаги ти опонирам!

Робин: Ти всеки път така казваш!

Джон: Това е лъжа! Изобщо не го казвам всеки път!

Робин: И се сещаш за мен само когато искаш секс!

Джон: Не преувеличавай! Не се сещам за теб само когато…

Тя продължава да спори, като си служи с емоции, за да вземе надмощие над него. А той продължава да дефинира и да възприема буквално думите й. Караницата се изостря до точката, когато тя спира да говори или той изхвърча навън и трясва вратата зад гърба си, за да остане сам.

Но за да има успех в спора с жена, мъжът трябва да разбере, че тя ще използва думи, чието буквално съдържание всъщност не отразява истинското състояние на нещата и че той не бива да ги възприема буквално или да се опитва да ги дефинира точно. Например когато жената каже: „Просто ще умра, ако трябва да седна до жена, облечена в съвсем същата рокля като моята! Няма нищо по-ужасно от това!“, тя всъщност изобщо няма предвид, че наистина няма нищо по-ужасно или че наистина очаква да умре. Но логичният ум на мъжа го кара да отговори: „Спокойно, няма да умреш, има и къде-къде по-ужасни неща от това!“, което пък жената ще възприеме като саркастично подмятане.

По същия начин и жената трябва да разбере, че при спор с мъж тя трябва да изказва съжденията си логично, ако иска да вземе надмощие, и че трябва да му подава мислите си „на час по лъжичка“. И още нещо, жените не бива никога да говорят многопистово, когато спорят с мъже — стрелите им просто няма да попаднат в целта.

Как слушат жените

Обикновено жената използва приблизително шест изражения на лицето за десетсекунден период на слушане, за да отрази, а после и за да отговори на чувствата на събеседника си. Лицето й е като огледало за неговите емоции. На страничния наблюдател му се струва, че обсъжданите събития са се случили и на двете жени.

Типична десетсекундна последователност на израженията при жена, показваща, че слуша:

Жената разшифрова същността на това, което й казват, с помощта на вслушване в гласовите интонации и разчитане на сигналите от езика на тялото. Именно това трябва да усвои мъжът, ако иска да привлече и задържи вниманието на жената — и да я накара да продължи да го слуша. Повечето мъже се плашат и притесняват от подобна възможност и грижливо запазват каменно изражение на лицата си, докато слушат. Но те трябва да знаят, че ако усвоят изкуството на женския тип слушане, усилията им ще бъдат възнаградени стократно.

Мъжете слушат като сфинксове

Биологичната еволюция на мъжа като войн го е научила да слуша с каменно изражение, за да не издава чувствата си пред евентуалния неприятел.

Същата последователност от изражения на лицето, използвани от мъж в разстояние на десетсекундно слушане:

Това, разбира се, е закачлив поглед към мъжката техника за изслушване, но, както знаем, във всяка шега има и капка истина, а именно тази капка би ни помогнала да разберем мъжа. Безизразната маска, която мъжете използват по време на слушане, им позволява да се усещат господари на положението, но това съвсем не означава, че мъжът не изпитва никакви чувства. Скенери на мозъчната дейност разкриват, че чувствата на мъжете са толкова силни, колкото и тези на жените. Мъжът просто избягва да ги показва.

Как да използваме „хъмкането“

По време на слушане жените използват серия от високи и ниски звуци (пет тона), включително „Ооо“, „Ааа“, повторение на казани думи или подразбран контекст, а също и многопистово говорене. Мъжът използва по-ограничена серия от звуци (три тона) и му е трудно да разшифрова значенията на издаваните звуци, затова и говори по-равно, с по-монотонен глас.

За да покаже, че слуша, мъжът обикновено си служи с т.нар. „хъмкане“ — серия от кратки „хм… хм“, понякога придружавани от кимвания с глава. Жените са много критични към тази форма на изслушване, чиято сдържаност отчасти обяснява защо жените навсякъде по света обвиняват мъжете, че не ги слушат. Много често мъжът всъщност слуша най-внимателно, но това просто не му личи.

За бизнесдамите „хъмкането“ е истинска златна мина. Ако сте жена и трябва да разясните пред мъж или група мъже своя идея или да изложите своя оферта, то за вас е жизнено важно, когато мъжът заговори на свой ред, да не отразявате с активно слушане неговите емоции, както бихте направили в разговор с друга жена — просто останете с безизразна маска на лицето, кимвайте кратко, хъмкайте и не го прекъсвайте! Редица проучвания сочат, че жени, използващи тази типично мъжка техника на изслушване, получават от мъжете много повече точки по скалата на доверието. Докато за жени, които отразяват мъжките емоции (или по-скоро предполагаемите мъжки емоции), се смята че не заслужават доверие и нямат авторитет, а понякога мъжете ги определят дори като „завеяни“ или „откачени“!

Как да накараме мъжа да ни изслуша

Кажете му кога точно ще говорите, в колко часа и по какъв въпрос, колко ще продължи разговорът и подчертайте, че от него не се искат решения или план на действие. Кажете: „Ще ми се да поговоря с теб за днешния ми ден, Алън. Ще ти бъде ли удобно в седем, след като вечеряме? Не искам да ми даваш решения на проблемите, а просто да ме изслушаш.“ Повечето мъже охотно ще се съгласят да изпълнят подобна молба, защото в начина, по който е отправена, са отбелязани точното място, време и цел — все неща, които имат смисъл и активират мъжкия мозък. Пък и не искате от него да върши каквото и да било, нали?

Гласът на малката ученичка

Повечето жени не се нуждаят от научна степен по еволюциионна биология, за да познават и използват силата на говоренето с тъничко напевно гласче. Тъничките гласчета се дължат на по-високи нива на женския полов хормон естроген в организма и тяхното детинско звучене възбужда и активира закодирания във всеки мъж инстинкт да закриля. От своя страна, жените харесват дълбокото басово звучене на мъжкия глас, защото той е мощен показател за наличие на по-високи нива на мъжкия полов хормон тестостерон, което пък е белег за по-голяма мъжественост. Промяната в нивата на тези два хормона се наблюдава най-отчетливо при момчетата, когато навлязат в пубертета. Тогава тестостеронът започва постепенно да измества естрогена в телата им, което пък кара гласовете им „да мутират“ от по-високи към по-ниски тонове. Когато мъж и жена разговарят и тя започне да говори с по-тъничко и напевно гласче, а той — да буботи, това е недвусмислен сигнал, че двамата се харесват и си дават аванси един на друг. В никакъв случай не искаме да кажем, че именно така трябва да подхождат мъжете и жените един към друг, просто се опитваме да обясним какво всъщност става.

Мислиш, че някой ти се сваля? Вслушай се в тона на гласа му.

Важно е да знаете следното: редица проучвания сочат, че в бизнессредите колкото по-дълбок и плътен глас има една жена, толкова я възприемат като по-интелигентна, авторитетна и заслужаваща доверие. Възможно е да се научите да създавате впечатление за по-плътен глас — наведете брадичката леко към шията, говорете по-бавно и по-монотонно. Опитвайки се да наложат авторитета си, повечето жени погрешно извисяват глас, но това само създава впечатление за агресивност. Две интересни изследвания показват, че доста жени с наднормено тегло използват тъничкия гласец на малка ученичка — някои, за да уравновесят впечатлението за тежест на тялото; други, за да отключат инстинкта за закрила в мъжете, които харесват.