Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Колин и Джил отиват с колата на гости в непознат район. Според упътванията на приятелите им, би трябвало да стигнат за 20 минути. Но вече пътуват 50 минути и все още няма изгледи, че наближават. Колин става все по-кисел, а Джил напълно отпада духом, когато за трети път минават покрай един и същи гараж.

Джил: Скъпи, мисля, че при този гараж трябваше да свием надясно. Нека спрем и помолим да ни упътят.

Колин: Няма проблем, знам, че сме някъде наблизо…

Джил: Вече сме закъснели повече от половин час. Хората отдавна са се събрали и ни чакат. Нека спрем и попитаме някого!

Колин: Слушай, знам какво правя! Вземи ти да караш, ако искаш, или ме остави на мира!

Джил: Не, не искам да карам. Но и не искам цяла нощ да се въртим в кръг из квартала!

Колин: Ами чудесно тогава — дай да обръщаме и да се прибираме!

На повечето мъже и жени този разговор им е до болка познат. Жената просто не може да разбере защо този неин прекрасен мъж, когото тя толкова много обича, изведнъж заприличва на натъпкания със стероиди Мед Макс6 и то само защото се е загубил. Ако тя се загуби, просто спира и моли някого да я упъти, така че защо и той да не го направи? Защо поне веднъж не си признае, че не знае нещо?

Защо Мойсей блуждал четиридесет години из пустинята? Защото не искал да спре и да помоли някой да го упъти.

Жените нямат нищо против да си признават грешките, защото в техния свят това се възприема като установяване на по-близки взаимоотношения и изграждане на доверие. Но това изобщо не е валидно за мъжете.

Мъжете и жените възприемат света различно

Мъжът и жената гледат с различни очи общия свят, в който живеят. Мъжът вижда нещата и предметите и възприема връзките между тях от гледна точка на положението им в пространството, все едно, че сглобява отделните части на конструктор „Лего“. Жената буквално попива една по-широка, по-обхватна картина, обръща внимание и на фините подробности — все едно че реди картинна мозайка, като за нея всяко отделно парченце е интересно само по себе си, а взаимоотношенията му с околните парченца са много по-важни от пространственото им разположение.

Съзнанието на мъжа е ориентирано към печелене на точки, постигане на цели, обществено положение и власт, към съревноваване с другите и успешно достигане до крайния резултат. Съзнанието на жената е съсредоточено в общуването, сътрудничеството, в постигането на хармония и любов, в споделянето и в човешките взаимоотношения. Контрастът е толкова потискащо силен, че е невероятно как мъжете и жените изобщо могат дори да си помислят да живеят под един покрив.

Момчетата харесват предмети, момичетата — хора

Мозъкът на момичетата е ориентиран така, че да откликва на хора и лица. Мозъкът на момчетата откликва на предмети, форми и размери. Редица тестове на бебета, на възраст от няколко часа до няколко месеца, единодушно потвърждават следния извод: момчетата харесват предмети, момичетата — хора. Разликите между двата пола са научно доказани и съизмерими и показват, че всеки от тях възприема един и същи свят, но по различен начин, съобразно характерната за всеки пол мозъчна ориентация. Вниманието на бебетата момиченца се насочва към лица и техният визуален контакт е от два до три пъти по-дълъг от този на момчетата. Бебетата момченца наблюдават с по-голям интерес някоя движеща се играчка с неправилни форми и ритъм.

На дванадесетседмична възраст момиченцата могат да различат снимки на хора от семейството от фотографии на непознати, което момченцата все още не могат да правят, но те пък много по-бързо и успешно откриват с поглед някоя изгубена играчка. И тези разлики са вече очевидни далеч, преди да започне да се проявява влиянието на каквито и да било социални условия. Деца в предучилищна възраст били изследвани посредством тест със специален бинокъл, през който на едното око били показвани лица на хора, а на другото — предмети. Според регистрираните резултати от теста, момиченцата си спомняли по-ясно лицата на хората и изписаните по тях чувства, докато момченцата помнели по-отчетливо предметите и техните форми и размери. По време на междучасията в училище, момиченцата сядат в кръг и говорят, като всяко отразява груповия език на тялото. Сред тях не изпъква лидер.

Момичетата се стремят към приятелство и сътрудничество, момчетата — към власт и положение.

Ако някое момиченце строи нещо, то обикновено е дълга, ниска постройка, като детето набляга повече върху това какво правят въображаемите хора, които са вътре в нея. От своя страна, момченцата се стараят да построят по-голяма и по-висока структура от тази, която строи другото момченце. Момчетата тичат, скачат, боричкат се, правят се на самолети или танкове, а през това време момичетата си говорят коя кое момче харесва или колко глупаво изглеждат някои момчета.

В предучилищна възраст всяко ново момиченце е добре дошло и останалите момиченца го посрещат радушно, като много скоро всички вече си знаят имената и някои подробности една за друга. Докато момчетата на същата възраст посрещат равнодушно и се държат безразлично към новото момченце и го включват в групата само ако йерархичната им структура прецени, че участието му може да послужи за нещо. В края на деня повечето момчета няма да знаят името на новото момченце или каквото и да било друго за него, но пък съвсем точно ще са преценили колко добре или зле се е представило то в някоя обща игра. Момичетата посрещат сърдечно и приемат другите, като показват дори по-голяма симпатия й готовност за общуване към някое дете с дефект или недъг, докато момчетата по-скоро ще отхвърлят или ще превърнат в своя жертва такова не съвсем здраво дете.

— Да, Изабел… Много добре знам, че това е един побъркан садист убиец… Но може да е някой изпаднал в беда побъркан садист убиец!!

Въпреки най-добрите намерения на родителите да отглеждат и възпитават синовете и дъщерите си по един и същи начин, в крайна сметка, различната ориентация на мъжкия и на женския мозък си казва думата при изявата на предпочитания и типове поведение. Ако дадете на едно четиригодишно момиченце плюшено мече или друга играчка, то веднага ще я гушне и ще я обяви за свой най-добър приятел. Ако дадете същата играчка на момченце на такава възраст, то ще я разчлени, за да види какво има вътре и как действа, после ще зареже парчетата и ще се заеме със следващата.

Момчетата се интересуват от предметите и техния начин на действие, момичетата — от околните и установяването на добри взаимоотношения с тях. Когато хората си припомнят нечия сватба, жените говорят за церемонията и за присъствалите гости, мъжете — за ергенското изпращане на младоженеца.

Момчетата се състезават, момичетата си сътрудничат

В момичешките групи цари атмосфера на сътрудничество и никое момиче не изпъква очебийно като лидер. Те използват говоренето, за да покажат привързаност и съучастие, и обикновено всяко момиче си има най-добра приятелка, с която да си споделя тайни. Момичетата ще отхвърлят друго момиче, което се опитва да наложи авторитета си в групата, като обявят, че „Тя си вири носа“ или ще я нарекат „командаджийка“.

В момчешките групи цари строга йерархия, с очебийно изпъкващи лидери, които се отличават с високомерния си или агресивен тон и език на тялото, а всяко от останалите момчета се стреми да си извоюва положение и да се издигне в йерархията. Властта и положението са от първостепенна важност в момчешките групи. Те обикновено се постигат чрез уменията и познанията на момчето, чрез способността му да говори агресивно с другите или да се бие и да побеждава онези, които са го предизвикали.

Момичетата са щастливи, ако успеят да изградят добри взаимоотношения с учителите и приятелите си, докато момчетата гледат с недоверие на учителите и вместо да общуват с приятели, по-скоро предпочитат да изследват пространствените отношения на нещата от околния свят, при това сами.

За какво говорим

Заслушайте се в разговорите на която и да било група от мъже, жени, момчета или момичета, където и да било по света, и ще чуете как мозъчната електросхема на всеки пол кара хората да говорят за едни и същи неща по различен начин.

Момичетата говорят за това кой кого харесва или кой на кого се сърди; играят си на малки групички и си споделят „тайни“ за другите, което се явява форма на привързаност. Във възрастта на пубертета момичетата говорят за момчета, тегло, дрехи и обсъждат приятелите си. Като възрастни жените говорят за диети, лични взаимоотношения, брак, деца, любовници, личности, дрехи, за постъпките на другите, отношенията на работното място и за всичко, свързано по някакъв начин с хората и с личния живот.

Момчетата говорят за предмети и дейности — кой какво направил, кой е добър в нещо и как действат разните машинарии. Във възрастта на пубертета говорят за спорт, механика и функционирането на различни уреди. Като възрастни мъжете коментират спортни изяви, говорят за работата си, за политика, за това, какво са свършили или къде са били, за технологии, коли и механични уреди.

Какво искат съвременните мъже и жени

Едно ново проучване, проведено в пет западни страни, се обръща към мъже и жени с молба да опишат какъв човек биха искали да бъдат. Почти всички мъже избират следните прилагателни: смел, решителен, борбен, способен, властен, пробивен, практичен и достоен за възхищение. Жените посочват: топъл, обичлив, великодушен, състрадателен, привлекателен, печелещ приятели и способен да се раздава. Според жените най-ценното е да си полезен за другите и да си заобиколен от интересни хора, докато според мъжете най-важното е да имаш престиж, власт и да притежаваш различни неща. Изводът от проучването е недвусмислен: мъжете ценят предметите, жените — отношенията. Структурата и ориентацията на техния мозък им диктува именно такива предпочитания.

Чувството в мозъка

Канадската изследователка Сандра Уитълсън провежда редица тестове с мъже и жени, за да открие къде именно в мозъка е разположен центърът за контрол на чувствата. Тя използва емоционално натоварени образи, които показва първо на дясното мозъчно полукълбо (посредством лявото око и ухо), а после и на лявото мозъчно полукълбо (посредством дясното око и ухо). На дадените малко по-долу илюстрации е обозначено къде е мястото на чувствата в мозъка на мъжете и на жените. И въпреки че то не може да бъде определено толкова ясно, колкото местоположението на центъра за ориентиране в пространството или на центъра за контрол на говора, направените по време на проучването магниторезонансни скенери го разполагат приблизително така, както е обозначено на двете илюстрации.

Зона на чувствата при мъжа

Зона на чувствата при жената

При мъжете чувствата обикновено са съсредоточени в два центъра, разположени в дясното мозъчно полукълбо, а това означава, че те могат да се проявяват независимо от другите мозъчни дейности.

Например по време на спор мъжът може да си служи логично с думите (ляво мозъчно полукълбо), а после да взима пространствени решения (дясно фронтално полукълбо), без при това да се вълнува или да изпитва други някакви чувства, свързани с темата. Все едно, че чувствата му са затворени в самостоятелно килерче, а по-малкото свръзки на корпус калозум в мъжкия мозък ги възпрепятстват да се проявяват едновременно с други мозъчни дейности.

При жените чувствата обхващат по-широки области, разположени и в двете мозъчни полукълба, и могат да се проявяват едновременно с другите мозъчни дейности. Жената може да се разчувства, когато разговаря на някоя по-емоционална тема, докато при мъжа това едва ли ще се случи. А много е вероятно той изобщо да откаже да говори на емоционални теми. Така ще избегне възможността да се развълнува или да му проличи, че не владее положението. Освен това при жените чувствата могат да се проявяват едновременно с повечето други мозъчни дейности. Например жената може да плаче, докато сменя спукана гума, докато за мъжа смяната на гумата е тест за способността му да отстранява проблеми и очите му ще останат напълно сухи, дори когато открие — избутал колата встрани от пътя, посред нощ, под проливен дъжд — че резервната гума също е много мека, а освен това се сети, че още преди седмица е извадил за нещо помпата от багажника и е забравил да я върне обратно.

Чувствителният мъж може да се вбеси и да се мята, съска и хапе като настъпена змия. Чувствителната жена предпочита да „поговори за това“.

Рубен Гът, професор по невропсихология в Пенсилванския университет, проведе за първи път подобно изследване и стигна до извода, че тъй като мъжкият мозък съхранява информацията в обособени, независими едно от друго, отделения, а и функциите му също са строго разделени, то той отреагирва с емоциите на едно по-първично, животинско ниво — подобно на нападащ крокодил — докато жената е склонна „да седне и да поговори за това“. Когато обзетата от емоции жена обяснява как се чувства, тя използва изразителна мимика, богат език на тялото и широк спектър от спомагателни звукови и речеви сигнали. Обзетият от емоции мъж по-скоро деградира към състояние на влечуго, като дава израз на чувствата си със съскане (буквално и преносно) или става агресивен.

Жените ценят отношенията, мъжете — работата

Съвременното общество е просто едно мигване на екрана на човешката еволюция. Стотиците хиляди години живот според традиционните роли са обусловили мозъчната ориентация на съвременния мъж и на съвременната жена, което пък днес е причина за повечето от нашите проблеми и недоразумения в интимната сфера.

Мъжете винаги са се себедоказвали чрез своята работа и постижения, а жените са съизмервали собствената си стойност като личности посредством качеството на взаимоотношенията в двойката, в която са. Мъжът трябва да осигури основното препитание и да решава проблемите — това се е наложило като негов приоритет, необходим за оцеляването на вида. Жената като закрилница на семейното гнездо е трябвало да се грижи за отглеждането на следващото поколение.

Всички изследвания, проведени през деветдесетте години, с цел да бъдат изяснени мъжката и женската ценностни системи, неизменно разкриват, че навсякъде по света 70–80% от мъжете все още твърдят, че най-важното в живота им е тяхната работа, а 70–80% от жените казват, че техен приоритет е семейството. Следователно:

Ако жената е нещастна в интимния си живот, тя не може да се съсредоточи върху работата си. Ако мъжът е нещастен в работата си, той не може да се съсредоточи върху взаимоотношенията в двойката.

Когато една жена е подложена на стрес или напрежение, за нея разговорът с партньора се явява компенсация, утеха и награда, докато мъжът го възприема като намеса в протичащия в главата му процес на решаване на проблемите. Тя иска разговор и гушкане, той — мрачно усамотение и мълчаливо зяпане „в огъня“. В такъв случай жената смята, че той е бездушен и безразличен, докато за мъжа тя пък е досадна или дребнава. А тези техни различни възприятия всъщност са просто отражение на различната ориентация и приоритети на мъжкия и на женския мозък. Ето защо жената винаги се оплаква, че връзката им изглежда е по-важна за нея, отколкото за него — и това е наистина така.

Но ако осъзнаете на какво се дължи тази разлика между вас, това ще смъкне част от напрежението както от вашите, така и от неговите плещи, и двамата ще спрете да се обвинявате остро един друг за начина, по който отреагирвате на нещата.

Защо мъжете „оправят нещата“

Мъжкият мозък е програмиран така, че да разгадава и преценява предметите, отношенията им към други предмети, пространствените параметри, начина им на работа, а също и да намира решение за възникналите проблеми. Закодираният в мъжкия мозък подход към живота е да търси отговор на въпроса „Как да го оправя?“ И мъжът прилага този критерий за „оправяне“ почти към всичко.

Една жена ни каза, че помолила мъжа си да й засвидетелства малко повече обич в отношението си към нея — в резултат на което той окосил моравата пред дома им. За него това било израз на любовта му към жената. А когато тя му казала, че все още не е щастлива, той пребоядисал кухнята. Когато и това не помогнало, предложил й да я заведе на футболен мач.

Разтревожената от нещо жена ще говори и споделя развълнувано със своите приятели (най-често приятелки). Угриженият мъж ще се залови мълчаливо да оправя нещо по колата или да потегне капещото кранче.

За да й докаже колко много я обича, той изкачи най-високия връх, преплува най-дълбокия океан, прекоси най-широката пустиня. Но тя го изостави — него все го нямаше у дома.

Докато жените мечтаят за любов и романтика, мъжете мечтаят за по-бързи коли, по-мощни компютри, яхти и мотори. Защото това са все неща, които мъжът може да използва, те до едно са свързани със способността му за пространствено ориентиране и със заложения в него стремеж „да прави и оправя“.

Защо мъжете и жените се изоставят едни други

Биологично заложеният приоритет на мъжа е да осигурява прехраната и живота на жената, а оценката, която тя дава на усилията му, утвърждава и определя успеха му като мъж. Ако тя е щастлива, той се чувства удовлетворен и спокоен. Ако тя не е щастлива, мъжът се възприема като слабак и неудачник, защото е убеден, че жената е нещастна, тъй като той е неспособен да й осигури необходимото препитание. Навсякъде по света мъжете непрестанно се оплакват пред приятелите си: „Никога не успявам да я направя щастлива“. А това може да бъде достатъчно силна мотивация за един мъж, за да напусне връзката и да заживее с друга жена, която изглежда щастлива и с това, което той е способен да й осигурява.

Жената изоставя мъжа не защото е недоволна от това, което той й осигурява, а защото се чувства емоционално неудовлетворена.

Жената има нужда от любов, романтичност и общуване. Мъжът има нужда неговата жена да му казва колко успешно се справя с всичко, което прави, и че е страшно доволна от това, което той й осигурява. И все пак много важно е мъжът да бъде поне малко романтичен и най-вече просто да изслушва жена си, без да натрапва решения.

Защо мъжете мразят да не са прави

За да можем да разберем защо мъжете мразят да не са прави, първо и изключително важно е да си обясним къде са корените на това тяхно поведение. Представете си следната сцена. Пещерното семейство се е свило край огъня. Мъжът е седнал до входа на пещерата, втренчил поглед навън, наблюдава околността, зорко се вглежда към хоризонта за евентуално подозрително раздвижване. Жената и децата гладуват вече дни наред, а той знае, че при първото затихване на бурята трябва да излезе на лов и да не се връща, докато не намери храна. Това е неговата роля и семейството му изцяло зависи от него. Те са гладни, но уверени, че той ще успее да донесе храна, както винаги дотогава е успявал. Неговият стомах също къркори, а душата му е в плен на страха. Дали и този път ще успее да осигури храна? Дали семейството му няма да умре от глад? Дали други мъжкари няма да го убият, защото е заслабнал от глада? Но той просто седи до входа с безизразно лице, седи и гледа навън. Не бива да показва и следа от страх пред семейството си, защото това ще ги обезкуражи. Той е длъжен да бъде силен.

За мъжа признанието, че не е прав, означава да си признае, че се е провалил, защото не е успял да се справи със задълженията си както трябва.

Изглежда че дълбоко в мозъка на съвременния мъж са се загнездили милионите години на нежелание да бъде смятан за неудачник. Повечето жени не го знаят, но чуйте: ако, когато изгуби пътя, мъжът е сам в колата, той би спрял и помолил някой да го упъти! Но да го направи, когато Тя е до него — никога, защото това би означавало да се почувства така, сякаш се е провалил в задължението си да я откара там, закъдето е тръгнала!

Когато жената казва: „Нека помолим да ни упътят“, мъжът всъщност чува: „Ти си некомпетентен, не можеш да се ориентираш“. Ако тя каже: „Кранчето в кухнята капе, нека извикаме майстор“, той чува: „Теб за нищо не те бива, ще си намеря друг мъж да го свърши!“ Именно поради тази причина на толкова много мъже им е така трудно да кажат „Извинявай“. Защото за тях това е равносилно да признаят, че не са били прави, а мъжкият им мозък им внушава, че грешката е равна на провал.

— Вече пети път минаваме оттук, Натан… спри и питай за посоката!

За да преодолее този проблем, жената трябва да се научи да спестява на мъжа усещането, че не е прав, когато обсъжда с него различни въпроси. И да знае, че когато за рождения ден му подарява книга за самоусъвършенстване, той може да изтълкува това като: „Ти не си достатъчно добър“.

Мъжете мразят да бъдат критикувани, затова им харесва да се женят за девственици.

От своя страна, мъжът трябва да разбере, че целта на жената не е да го накара да се чувства провинил се, а да му помогне и затова не бива да приема подобни жестове твърде лично. Жената просто иска нейният любим да стане още по-съвършен, а той го възприема като намек, че не е достатъчно добър. Мъжът не си признава грешките, защото смята, че ако го направи, тя ще престане да го обича. Но истината е, че жената започва да обича мъжа още повече, когато той си признава, че не е бил прав.

Защо мъжете крият чувствата си

Съвременният мъж все още носи, дълбоко закодирания в него генетичен закон да бъде смел и да не показва слабост. Навсякъде по света жените питат: „Защо винаги трябва да бъде толкова суров, защо просто не ми покаже как се чувства?“ Когато мъжът е ядосан или угрижен, той потиска чувствата в себе си, става затворен и далечен. „Всеки опит да го накарам да сподели тревогите си прилича на вадене на зъби“ — споделя една жена.

Мъжът по природа е подозрителен, настроен за съперничество, овладян, винаги нащрек, самотник, който крие чувствата си, за да е в състояние да владее положението. Защото мъжете смятат, че изявата на чувства е равнозначна на загуба на контрол. Обществените условности подсилват този тип поведение при мъжете с поуки от рода на: „дръж се като мъж“, „я гледай по-смело“ и „мъжете никога не плачат“.

Жената в ролята си на закрилница на семейното гнездо е програмирана да бъде открита, доверчива, готова да сътрудничи, да показва уязвимост, да разкрива чувствата си и да знае, че не е необходимо непрекъснато да владее положението. Ето защо, когато мъжът и жената имат някакви общи проблеми, всеки е смутен и объркан от реакцията на другия.

Защо мъжете се мотаят навън с приятели

За нашия пещерен човек животните, обект на неговия лов били много по-едри и по-силни от самия него, ето защо той се събирал с други мъже в ловни дружинки. Вече добре развитият мозък му позволявал да организира нещо като ловни мачове по време на които използвал знаци от езика на тялото, благодарение на които ловните му стратегии били разбираеми за другите от отбора.

Тези ловни дружинки били съставени изцяло от мъже, които си вършели тяхната „мъжка работа“, тоест забивали копията си в семейната вечеря, докато жените, обикновено непрекъснато бременни, се занимавали с „женската работа“ — грижели се за децата, събирали плодове и ядливи растения, оправяли пещерата и я защитавали в случай на нужда.

В продължение на милиони години в мъжкото съзнание се е утвърждавала необходимостта да излиза от пещерата и да се мотае насам-натам с другите от ловната дружинка, затова колкото и да се стараем, просто е невъзможно с един скандал или с няколко сълзи да заличим у мъжа този инстинкт. Ето защо съвременните мъже излизат и се срещат със своите ловни дружинки из кръчми и клубове, където си разказват вицове и истории за своите „ловни“ подвизи, а когато се върнат вкъщи, повечето все още обичат да седнат и да се втренчат мълчаливо в огъня (разбирай телевизора).

Защо мъжете мразят съветите

За мъжа е необходимо да усеща, че е способен сам да реши проблемите си и смята, че не е редно да обременява другите с обсъждането им. Той не би занимавал дори най-близкия си приятел с някой гнетящ го въпрос, освен ако не мисли, че приятелят може да предложи по-удачно решение.

Никога не предлагайте на мъжа съвет, освен ако сам не ви го е поискал — кажете му, че имате пълно доверие в способността му да оправи нейната.

Когато жената се опитва да накара мъжа да говори за чувствата или проблемите си, той се съпротивлява, защото го възприема като форма на критика и смята, че тя вероятно го мисли за некомпетентен и затова иска да предложи решение вместо него. В действителност, нейната цел е да му помогне да се почувства по-добре, тъй като за жената предлагането на съвет е форма на изграждане на доверие между двама души и не е белег за слабост.

Защо мъжете предлагат решения

Мъжкият ум мисли логично и е настроен за предлагане на решения. Когато мъжът влезе за първи път в някоя зала за конференции или в ресторант, той се оглежда наоколо и подсъзнателно вижда къде какво трябва да се оправи, кои картини висят накриво и как е по-удачно да се организира влизането и излизането от помещението. Мозъкът му е машина за решаване на проблеми, която работи непрекъснато, без почивен ден. Дори да лежи на смъртното си ложе в болница, той пак ще мисли за по-удачна подредба на отделението, така че да се използва по-пълно дневната светлина и да има изглед към природата зад прозореца.

Като говори за проблемите си, жената се стреми да се освободи от напрежението на стреса. Но тя иска да бъде изслушана, а не „оправена“.

Когато жената заговори за проблемите си, мъжът непрекъснато я прекъсва и предлага решения. И не може да се възпре, защото умът му е устроен по този начин. Той просто е убеден, че тя ще се почувства много по-добре, когато й бъде дадено решение на проблема, който я мъчи. Но жената просто иска да поговори, решенията изобщо не я интересуват. Това пък кара мъжа да се чувства некомпетентен, да си мисли, че се е провалил, да смята, че тя вероятно обвинява него за проблемите си. Пак повтаряме: жените не искат решения, а просто да поговорят за това-онова и да има някой, който да ги слуша.

Защо при стрес жените говорят

Когато е в стресова ситуация или под напрежение, главните мозъчни функции на мъжа, а именно способността за пространствено ориентиране и логическото мислене, се активират. При жената се активира функцията за говор и тя започва да говори, често без прекъсване. Когато жената е в стрес, тя говори, и говори, и говори… на всеки, който е готов да я слуша. Може да говори часове наред със своите приятелки за грижите си, да им ги описва в най-малки подробности, след което всички заедно правят още една дисекция на проблема. Тя говори за настоящи проблеми, за минали проблеми, за възможни проблеми и за неразрешими проблеми. Когато говори, жената не се стреми да открие решение на измъчващите я въпроси, а получава успокоение и облекчение от самия процес на говорене. Речта й е разпиляна, може едновременно да обсъжда няколко теми, без да прави каквито и да било заключения.

За жената споделянето на проблемите с близките е белег за доверие и приятелство.

На мъжа наистина му е трудно да слуша жената, която говори за грижите си, защото му се струва, че тя очаква от него да й даде отговор и решение за всеки проблем, който спомене, докато излива на глас напрежението си. Мъжът не иска само да говорят за проблемите, а да направи нещо, за да ги реши! В повечето случаи той я прекъсва често с един типично мъжки встъпителен израз към даване на решение: „Какво е най-важното да се направи в случая?“ Най-важното в случая е, че не е необходимо нищо да се прави. Най-ценното, което един мъж може да стори, е да се научи да слуша с потвърждаващи съучастието му звуци и жестове, без да предлага решения. Независимо че за него този начин на говорене е непонятен, защото той си отваря устата само когато има да предложи някакво решение.

Когато някоя угрижена жена иска да поговори с вас, не й предлагайте решения, нито пък се опитвайте да й доказвате, че тревогите й са преувеличени — просто й покажете, че я слушате.

Когато жената откаже да възприема предлаганите от мъжа решения, следващата крачка, която той прави, е да се опита да омаловажи проблемите с фрази от рода на: „Това всъщност не е важно“, „Преувеличаваш нещата“, „Забрави го“, „Чудо голямо“, „Всяко чудо за три дни“. Но това само ядосва жената, защото започва да й се струва, че него изобщо не го е грижа за нея, тъй като не иска да я изслуша.

Защо при стрес мъжете млъкват

Жената говори извън себе си, тоест човек може да чуе мислите й, докато мъжът говори вътре в себе си, наум. В неговия мозък няма специализиран център за говор и той всъщност реагира според мозъчното си устройство. Затова и когато има някакъв проблем, мъжът говори на себе си, докато жената говори на другите.

Ето защо, когато е в стрес или е разтревожен от някакви проблеми, мъжът става ледено спокоен и спира да говори. В такива случаи той усилено включва на работни обороти дясното си мозъчно полукълбо, като се опитва да реши проблемите, а междувременно изключва лявото си мозъчно полукълбо, с което слуша и говори. И това е така, защото мъжкият мозък може да върши нещата само „едно по едно“. На него му е просто невъзможно едновременно и да решава проблеми, и да говори или слуша. Но за жената това негово мълчание често е потискащо и плашещо. И затова жените подканят своите мъже, синове и братя: „Хайде, хайде, трябва да говориш за това какво те тревожи! Ще се почувстваш по-добре!“ Казват го, защото именно по този начин техният мозък намира облекчение и се разтоварва от напрежението. Но мъжът иска само да бъде оставен на мира и сам да седи втренчен в пространството, докато успее да стигне до някакви решения и отговори. Не иска да говори с абсолютно никого за това, какво му е на главата, особено пък с терапевт, защото за него това е белег за голяма слабост.

Прочутата скулптура на Роден „Мислителят“ е символ на мъж, който се е замислил над своите проблеми. Мъжът иска само да си седи на своята скала и да мисли за възможни решения на измъчващите го въпроси, като при това му е необходимо да е напълно сам. Именно това е ключовата дума — сам. В такъв момент той не допуска никого при себе си, дори най-добрите си приятели. Всъщност на тези негови приятели мъже дори не би им хрумнало да отидат при него. Затова пък жената изпитва остра необходимост да се покатери на скалата при мъжа, за да го утеши, и е направо потресена и шокирана, когато той я отблъсне грубо.

Потънали му гемиите

Мъжете се усамотяват на скалата на мълчанието, за да решават проблемите си. Жената, която реши да ги последва там, бива най-грубо изритвана.

Ако Роден бе създал скулптура на жена, то тя вероятно щеше да се нарича „Приказливката“. Налага се обаче жените да разберат, че когато мъжът се усамоти в мълчание, те трябва да го оставят на мира, да си мисли на спокойствие. В такива случаи жената обикновено възприема това негово мълчание за белег, че той вече не я обича или че й се сърди. Но тя съди по себе си, защото когато една жена спре да говори и потъне в мълчание, това означава, че тя е ядосана или угрижена. Е, повярвайте ни, ако оставите мъжа на мира, с чаша чай и парче сладкиш, без да го принуждавате да говори, той ще се чувства направо чудесно. А когато най-сетне реши измъчващия го проблем, сам ще дойде при вас, отново ще е щастлив и пак ще започне да говори.

Използването на уменията за пространствено ориентиране при решаване на проблемите

Различните начини, чрез които мъжете потъват в мълчание на скалата на „Мислителят“, включват четене на вестник или списание, игра на скуош, риболов, тенис, голф, ремонт на нещо или гледане на телевизия. Когато е под напрежение, мъжът би се обадил на своя приятел да отидат на голф например, а по време на играта двамата едва ли биха си разменили и няколко думи. Мъжът с проблем използва дясното си мозъчно полукълбо, за да приложи уменията си за пространствено ориентиране в играта на голф, а изглежда, че стимулирането на тази част от мозъка активизира и процеса за решаване на проблема.

Защо мъжете прищракват с дистанционното по каналите

Жените „най-обичат“ мъж, който седи мълчаливо пред телевизора и прищраква с дистанционното по каналите. Седи, втренчен в екрана като зомби, и само прищраква по каналите, без да обръща внимание на която и да било програма. Когато мъжът постъпва така, той всъщност е в ролята на „Мислителят“ и често дори не забеляза какво точно дават по отделните канали. Но затова пък се опитва да долови най-важното във всяка мярнала се пред погледа му история. Докато прищраква с дистанционното, той може за момент да забрави собствените си терзания и да се опита да разбере как другите решават техните си проблеми. Жените не си играят с дистанционното — те си избират една програма, гледат я от край до край, следят сюжета, изследват чувствата и взаимоотношенията на героите. По същия начин може да бъде обяснено и пристрастяването на мъжете към вестниците.

Жените трябва да разберат, че когато мъжете се държат така, те не чуват и не запомнят почти нищо от това, което им се говори. Затова всеки опит на жената да разговаря с тях в такъв момент е не само труден, но и безсмислен. Много по-удачно е да определите на мъжа място и час за разговор, като му кажете за какво точно искате да говорите.

И помнете, че в продължение на милиони години неговите прадеди са седели безизразно на някоя скала и са наблюдавали хоризонта за евентуална опасност, ето защо за мъжа подобно поведение е съвсем естествено и той се чувства напълно добре и уютно така.

Как да накараме момчетата да говорят

Навсякъде по света майките се оплакват, че синовете им не искат да разговарят с тях. Дъщерите им се връщат от училище и още от вратата изливат всичко, което им е на сърцето и на ума, независимо дали е важно, или не. Но мъжете са програмирани „да правят и оправят“ нещо и именно това е начинът да накараш момчетата да говорят. Майка, която иска да общува повече със сина си, трябва да се включи към някаква обща дейност с него — рисуване, гимнастика, компютърни игри, и да провежда разговорите по време на тази дейност.

Момчетата не обичат особено много визуалния контакт, но майките го обожават.

По такъв начин момчето може да избегне прекалено продължителния визуален контакт. Разговорът сигурно ще върви с неравномерен ритъм, но все пак на него от време на време ще му се налага да прекъсва заниманията си, за да отговори на някой въпрос. За момчето ще е трудно да върши две неща едновременно, но въпреки това, така по-лесно ще постигнете главната си цел, а именно — да го предразположите да говори. Същата стратегия може да бъде приложена успешно и към някой мъж, но не го заговаряйте в такъв крайно отговорен за него момент, какъвто е смяната на изгоряла крушка например!

Когато и двамата са в стрес

Когато са в стрес, мъжете се напиват и нападат някоя чужда държава. Жените се тъпчат с шоколад и нападат магазините. Когато са под напрежение, жените говорят, без да мислят, а мъжете действат, без да мислят. Ето защо 90% от затворниците са мъже, а 90% от клиентите на терапевтите са жени. Когато и мъжът, и жената са в стрес, и двамата всъщност се движат по осеяното с мини поле на емоциите, които трябва да преодолеят, за да се освободят от напрежението. Мъжете млъкват, което още повече разтревожва жените. Жените започват да говорят неуморно, с което пък мъжете не могат да се справят. В желанието си да помогне на мъжа да се чувства по-добре, жената започва да го увещава да говори за проблемите си, а това е възможно най-лошото, което може да направи. Защото той й се озъбва да го остави на мира и се оттегля някъде на спокойствие, най-често тръшвайки вратата.

Мъжете трябва да разберат, че когато е в стрес, жената иска да говори и че той трябва просто да я слуша, без да й предлага решения на проблемите.

Но тъй като е под напрежение, жената иска да говори за тревогите си, което пък потиска мъжа още повече. А когато той се оттегли, тя се чувства отблъсната и необичана и започва да звъни на майка си, сестра си или на приятелките си.

Пълното изключване

Това е една от най-трудните за осъзнаване и разбиране разлики в реакцията на мъжа и на жената спрямо стреса. Когато се намира под изключително силно напрежение или трябва да открие решение на някой крайно сериозен проблем мъжът обикновено се усамотява и отблъсква абсолютно всички. Той напълно изключва онази част от мозъка си, която контролира емоциите, включва в режим на действие центровете, управляващи процеса на решаване на проблемите спира да говори.

Когато мъжът премине към тази фаза на пълно изключване, това обикновено хвърля жената в ужас, защото тя самата реагира по подобен начин единствено когато е била силно наранена, болезнено излъгана или изнасилена (буквално или преносно). Затова жената решава, че нещо подобно се е случило и с него — най-често си въобразява, че неволно го е наранила и той вече не я обича. Тя се опитва да го накара да говори, което пък той решително отказва, защото си мисли, че тя няма доверие в способността му да се справи сам с проблемите. Жената прибягва до пълното изключване, когато се чувства наранена, но тогава, съдейки по себе си, мъжът си мисли, че тя има нужда да бъде оставена на спокойствие и затова излиза с приятели или се заема да чисти карбуратора на колата.

Следователно, ако мъжът престане да общува, оставете го на мира. Така ще се чувства най-добре, защото всъщност точно това иска. Ако обаче жената се изключи напълно, знайте, че назряват неприятности и че е време да седнете и да й дадете възможност да се „изприказва“.

Как мъжете отчуждават жените

Ако на мъжа му се стори, че жената е в стрес или че има проблем, той постъпва така, както би постъпил спрямо друг мъж — оттегля се, за да й даде възможност да остане насаме със себе си и да реши проблемите си. Той пита: „Всичко наред ли е, миличко?“, на което тя отговаря: „Да, просто прекрасно…“, което обаче е индиректно изказване на мисълта „Ако ме обичаш, попитай ме какво точно има“. Но той не си служи с индиректна реч и затова казва: „Добре тогава“ и отива да работи на компютъра си. Тя си мисли: „Той е безразличен и безсърдечен“ и звъни по телефона на някоя приятелка. След което двете дълго и подробно обсъждат как се чувства тя и колко нечувствителен е той.

До неотдавна мъжете никога не са се сблъсквали с проблемите, с които е принуден да се справя съвременният мъж. За да покаже, че обича жена си и семейството си, мъжът просто е правел това, което открай време са правели всички мъже — всяка сутрин е отивал на работа, за да може „да осигури месото“. Именно така е протичал животът хилядолетия наред и за повечето мъже такова поведение е напълно естествено. Но понастоящем в повечето страни мъжете и жените работят наравно, така че от мъжа вече не се очаква да осигурява сам и изцяло препитанието на семейството. Затова пък от него вече се изисква да общува — умение, което не му е присъщо. Е, добрата новина е, че това е нещо, на което всеки може да се научи.

Защо мъжете не умеят да се справят с женските изблици на чувствителност

Когато жената е разтревожена или изпитва някакво силно чувство, тя може да се разплаче, да размахва развълнувано ръце и непрекъснато да говори, като използва силно натоварени емоционално прилагателни, за да опише точно как се чувства. В такива случаи жената иска да бъде приласкана, някой да я гушне и просто да я изслуша. Но мъжът обикновено тълкува поведението й според собствените си приоритети и цялото нейно държание сякаш му казва: „Спаси ме, оправи проблемите ми!“

Затова, вместо да утешава и приласкава, той започва да дава съвети, да задава уточняващи, практично насочени въпроси и да й казва, че не бива да се вълнува чак толкова много. „Спри да плачеш! — нарежда й той с ужасен израз на лицето. — Преувеличаваш! Нещата не са чак толкова лоши!“ Вместо да я утешава като нежна майка, той се държи като суров баща. И това е така, защото е наблюдавал баща си и дядо си да се държат по същия начин — каквато всъщност е била реакцията на всички мъже, откакто са слезли от дърветата.

За жената изливането на чувствата е форма на общуване, моментът ще премине и тя бързо ще го забрави. Мъжът обаче смята, че е длъжен да открие решение за нейните проблеми, а когато не му хрумне нищо подходящо, за да я успокои, той започва да се чувства като провалил се неудачник. Ето защо, когато жената дава воля на своята чувствителност, мъжът започва да се тревожи или ядосва и я кара да престане. Нещо повече, мъжете се боят, че веднъж почне ли да плаче, жената никога няма да спре.

Номерът със сълзите

Жените плачат повече от мъжете. Поради изискванията към тях, наложени им и от еволюцията, мъжете много малко плачат, особено пред други хора, а обществените условности подсилват стремежа им да се въздържат. Ако по време на футболна игра някое момче бъде наистина много болезнено изритано, то вероятно ще се свлече на земята и ще започне да стене, но тогава ще го връхлети опуленият му треньор и ще се разкрещи: „Ставай веднага! Не показвай на противника, че е успял да те рани! Бъди мъж!“

Но ето че от „чувствителния мъж на новото време“ днес вече се очаква да плаче винаги и навсякъде. От всички страни го окуражават да пролива сълзи — терапевти, брачни съветници, статии по разни списания, а също и по време на онези излети, организирани от различни „братства“, когато мъжете се прегръщат едни други около лагерния огън, запален някъде вдън гори тилилейски. Съвременният мъж все по-често бива обвиняван, че е студен и че прилича на робот, ако при всяка предоставена му възможност не „си излива всичко навън“. Но неговият мозък не е устроен като женския, в който включването на емоцията не възпрепятства останалите мозъчни функции и затова жената може да плаче или да проявява чувства при всяко положение.

Истинският мъж също плаче, но само когато е задействан разположеният в дясното му мозъчно полукълбо център на чувствата.

Истинският мъж също плаче, но само когато „отключи“ кутийката на чувствата, разположена в дясното му мозъчно полукълбо, а един мъж рядко би допуснал това да стане на публично място. Така че, имайте си едно наум за мъже, които редовно плачат пред други хора. В сравнение с мъжете, сензорните умения на жените са по-съвършено развити. Те получават по-подробна информация за околния свят, отколкото мъжете, и имат по-голяма способност да изразяват емоционално и словесно усещанията си. Възможно е жената да се разплаче, когато я обидят, защото обикновено обидата е емоционално заредена дума, докато мъжът може изобщо да не си даде сметка, че са го обидили. За него емоционалният пълнеж на думата буквално няма смисъл.

Посещение на ресторант

За жената отиването на ресторант е начин да се градят и поддържат близки взаимоотношения, да се обсъждат по-непринудено проблеми или да се окаже подкрепа на някой приятел. Докато за мъжа това е просто израз на логичен подход към храненето — никакво пазаруване, готвене и миене на чинии. По време на съвместно посещение на ресторант, жената се обръща към всички участници на малко име, защото това спомага за изграждането на по-близки отношения. Мъжете обикновено отбягват каквато и да било интимност с другите мъже. Ако Барбара, Робин, Лиза и Фиона излязат да обядват заедно, те ще се обръщат една към друга с Барбара, Робин, Лиза и Фиона. Но ако Рей, Алън, Майк и Бил излязат да пийнат нещо заедно, те ще се обръщат един към друг с Копеле, Боклук, Майна и Пич например. А това са все имена, които изключват какъвто и да било намек за интимност.

Когато дойде сметката, жените вадят калкулатори и изчисляват кой колко дължи. Докато всеки от мъжете хвърля на масата 50 щ. д. и настоява да плати цялата сметка. Така той е в центъра на прожекторите и печели точки пред другите, като се преструва, че наистина не иска да му връщат ресто.

Пазаруването — радост за нея, ужас за него

За жените пазаруването е като говоренето — не е необходимо да има определена цел или смисъл, и може да продължи напълно хаотично часове наред. Освен това изобщо не е необходимо в края на процеса „пазаруване“ да е постигнат някакъв резултат. За жените пазаруването е освежително и отпускащо занимание, независимо дали ще купят нещо, или ще се върнат с празни ръце. Докато подобен стил на пазаруване може да вдигне кръвното на мъжа само в рамките на някакви си двадесетина минути. За да се зареди с енергия, мъжът има нужда от някаква причина, от цел, която да улучи и от разписание на времето. Та в крайна сметка, той е ловец, това му е работата. Иска колкото се може по-бързо да убие плячката и да я отмъкне у дома.

Повечето мъже вдигат кръвното след двадесетминутно пазаруване на дрехи.

Мъжът се чувства неспокоен и направо сринат, когато в магазина за облекло жената мери рокля след рокля, непрекъснато го пита за мнението му, но в край на сметка нищо не купува. Жените обожават да пробват най-различни дрехи, защото това е в съзвучие със заложената в женския мозък програма — широка гама от чувства и усещания, за всяко от които може да бъде подбран съответният тоалет. Облеклото на мъжа отразява организацията на мъжкия мозък — предсказуемост, консервативност, насоченост към най-същественото. И е много лесно да откриете кой мъж поддържа сам гардероба си, и на кого дрехите са подбрани от жена. Добре облеченият мъж или има жена, която да се грижи за облеклото му, или е хомосексуалист. Един на всеки осем мъже страда от цветова слепота към синьото, червеното или зеленото, а повечето не умеят да съчетават десени и кройки. От друга страна обаче, това пък помага на жените да откриват по-лесно свободните мъже.

За да мотивирате един мъж да дойде с вас на пазар, предварително го осведомете за най-важните критерии — цветове, размери, стилове, марки. Кажете му къде точно ще пазарувате и колко дълго. Когато мъжът е снабден с ясно поставени цели (дори ако сте си ги измислили специално за случая), сами ще се удивите от ентусиазма, с който ще се хвърли да пазарува.

Как да направим на жената искрен комплимент

Когато жената мери нова рокля и пита мъжа „Как ми стои?“, вероятно ще получи кратък отговор от рода на „добре“ или „чудесно“, което за нея няма никакъв смисъл. За да натрупа точки в очите на жената, мъжът трябва да й отговори така, както би го направила друга жена — най-подробно.

Някои мъже се изприщват при мисълта да отговарят подробно, но знайте, че ако го направите, с това ще спечелите много по точки при повечето жени.

Повечето жени ще бъдат силно впечатлени, ако той каже, например: „Оуу! Страхотен избор! Я се завърти… дай да видя как стои в гръб… Прекрасно! Този цвят наистина ти отива! Кройката подчертава хубавата ти фигура…Обиците чудесно подхождат на тоалета ти… Изглеждаш направо потресаващо!“