Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Мъжете не могат да открият това, което търсят, в хладилника и шкафовете

Когато Джон и Сю пристигнаха, партито беше вече в разгара си. Още щом влязоха, Сю се обърна към Джон и втренчена право в лицето му, почти без да мърда устни, каза: „Погледни онази двойка там, до прозореца…“ Джон извърна глава, за да ги види. „Не така! — изсъска Сю. — Толкова си нетактичен!“ Сю не можеше да разбере защо Джон трябва да си обръща главата толкова недискретно, а Джон пък не можеше да повярва, че Сю успява да види другите хора в стаята, без да се извръща към тях.

В тази глава ще проследим изследванията, доказали разликите в сензорните възприятия на мъжете и на жените, и как това се отразява на взаимоотношенията в двойката.

Жените като радари

Една жена на секундата може да каже дали друга жена е разтревожена, или се чувства наранена, докато мъжът трябва да стане свидетел на такива физически прояви като проливане на сълзи, темпераментен скандал или да бъде зашлевен през лицето, преди изобщо да заподозре, че нещо не е наред. И това е така, защото, както повечето женски бозайници, жените също са снабдени с много по-чувствителен сензорен апарат, отколкото мъжете. Тъй като милиони години наред тяхната роля била да се грижат за децата и да закрилят домашното огнище, за жените било жизненоважно да развият способност да долавят и най-незабележими промени в настроението и поведението на другите. Това, което обикновено наричаме „женска интуиция“, обозначава най-вече изострената способност на жената да забелязва и най-незначителните подробности и промени във външния вид или в поведението на околните. Това, буквално съсипвало през цялата човешка история онези мъже, които са кръшкали… и винаги са били улавяни „в крачка“.

Един участник в наш семинар сподели как просто не можел да повярва колко зорък е погледът на жена му, когато се опитвал да скрие нещо от нея, а същевременно тя сякаш ослепявала, когато трябвало да вкара на заден ход колата в гаража. Е, в случая трябва да се знае, че умението за преценка на разстоянието между бронята на колата и стената на гаража принадлежи към набора умения за пространствено ориентиране, чийто център е разположен в предното дясно полукълбо на мозъка, а при повечето жени този център не е особено силно развит. Ще се спрем по-подробно на този въпрос в Пета глава.

„Жена ми може от петдесет метра да забележи някой рус косъм на сакото ми, а когато паркира, редовно забърсва с колата вратата на гаража“.

За да подсигурят спокойствието на своето семейство, жените, закрилници на домашното огнище, трябвало да са способни да долавят на секундата и най-малките промени във вида и поведението на своите деца — евентуалните сигнали за болка, глад, нараняване, агресивност или депресия. Мъжете, ловци на храна, никога не се задържали достатъчно дълго в пещерата, та да имат възможността да изучат несловесните сигнали или изобщо различните начини за междуличностно общуване. Невропсихологът проф. Рубен Кюр от Пенсилванския университет доказва посредством скенерни тестове, че когато мозъкът на мъжа е в състояние на почивка, поне 70% от неговата електроактивност е изключена. Приложени на жени, в състояние на почивка, същите тестове регистрират 90% електроактивност, което доказва, че жените непрекъснато приемат и анализират информацията от обкръжението си. Жената познава приятелите на децата си, надеждите и мечтите на децата си, техните сърдечни трепети и скрити страхове, знае какво мислят и как се чувстват и обикновено е напълно наясно каква беля подготвят. Мъжете просто смътно осъзнават, че в дома живеят и някакви по-дребнички хора.

Всичко е в очите

Окото е продължение на мозъка, което се намира обаче извън черепната кутия. Ретината, разположена в задната част на очната ябълка, е изградена приблизително от 130 милиона пръчковидни клетки, наречени фоторецептори, посредством които възприема черния и белия цвят, и от 7 милиона конусовидни клетки, посредством които възприема останалите цветове. Тези конусовидни клетки за възприемане на цветовете се осигуряват от X-хромозома. Жените притежават два X-хромозома, което означава, че при тях има по-голямо разнообразие от конусовидни клетки, отколкото при мъжете. Тази разлика става съвсем очевидна от начина, по който жените описват цветовете — много по-подробно и нюансирано, отколкото мъжете. Мъжът използва основно обозначаване на цветовете — червено, синьо, зелено…, докато жената ще говори например за слонова кост, езернозелено, блатистозелено, тревистозелено, бледомораво или ябълковозелено.

Белтъкът в ябълката на човешкото око е забележимо широк — и почти напълно липсва при останалите примати. Това позволява по-голям диапазон на движение на окото и по-точно насочване на погледа, което пък е жизненоважно за междуличностното общуване „очи в очи“. При женските очи белтъкът е дори още по-голям, отколкото при мъжките, защото директното и близко личностно общуване е неделима част от предопределената от еволюцията роля на жената, а по-широкият белтък позволява по-широк диапазон за изпращане и приемане на визуални сигнали посредством разчитане посоката на движение на окото.

Този тип визуално обменяне на информация не е жизненоважен за повечето други животински видове, затова белтъкът на техните очи е малък или напълно липсва, и при тях главно средство за общуване е езикът на тялото.

Дали тя няма очи и на гърба си?

Е, не съвсем, но пък и подобно твърдение не е много далеч от истината. Жените не само притежават по-голямо разнообразие от конусовидни клетки в ретината, но имат и по-широк обхват на периферното зрение, отколкото мъжете. Като закрилница на дома, жената е снабдена с мозъчен софтуер, който й позволява да обхваща ясно с поглед един дъговиден периметър от минимум 45° от всяка страна на главата, както и над и под носа. При много жени дъгата на периферното зрение стига дори до 180°. Очите на мъжа са по-широко разположени от тези на жената, а мозъкът му ги е конфигурирал така, че да са пригодени за дългообхватно „тунелно зрение“, което означава, че мъжът може да вижда ясно и отчетливо право пред себе си, на голямо разстояние, почти като през бинокъл.

Жените имат по-широко периферно зрение, мъжете имат „тунелно зрение“.

За да изпълнява успешно ролята си на ловец, мъжът се нуждаел от зрение, което да му позволява да си набелязва жертвата, да я задържа неотклонно в обсега на погледа си и да преследва често доста отдалечени цели. Еволюцията сякаш му е поставила наочници, така че да не се разсейва при преследването на храната, докато жената е била снабдена с по-широкообхватно зрение, за да може да забелязва неприятелите, евентуално промъкващи се от различни посоки към семейното гнездо. Ето защо съвременните мъже могат безпроблемно да открият пътя към някоя отдалечена кръчма, но никога не съумяват да намерят каквото и да било в хладилника, шкафа или чекмеджетата.

Визуалният обхват при очите на мъжа и на жената

През 1997 г. във Великобритания при пътни злополуки са пострадали (загинали или тежко ранени) 4132 деца пешеходци, от които 2460 момчета и 1492 момичета. В Австралия пътните злополуки с момчета пешеходци са два пъти повече от тези с момичета. Обикновено момчетата пресичат по-рисковано улиците, а като добавим към това и по-слабото им периферно зрение, при тях рискът от злополуки се увеличава.

Защо жените виждат толкова много

Милиарди фотони светлина, което се равнява на 100 мегабайта компютърна база данни, нахлуват ежесекундно в ретината на всяко око. Твърде много информация, за да може мозъкът да я поддържа изцяло, затова той прави подбор и излъчва обратно само онази част от нея, която е необходима за оцеляването на вида. Например щом веднъж мозъкът ви е асимилирал цялостната информация за всевъзможните нюанси в цвета на небето, той подбира само един от тях, който смята за необходимо да вижда — синия. Тоест, нашият мозък стеснява обхвата на зрението ни, така че да можем да се съсредоточаваме върху точно определено нещо. Ако търсим паднала на килима игла, обхватът на зрението ни е по-тясно концентриран.

По същия начин мозъкът на мъжа, предварително ориентиран съобразно ролята му на ловец, има много по-тесен визуален обхват. Мозъкът на жената разшифрова визуалната информация, постъпваща от по-широко периферно поле, поради ролята й в миналото на закрилница на семейното гнездо.

Загадъчният случай с липсващото масло

Едва ли има жена на света, която да не е провела подобен разговор с някой мъж, безпомощно изправен пред отворения хладилник.

Дейвид: Къде е маслото?

Джин: В хладилника.

Дейвид: Никакво масло няма в хладилника, нали гледам.

Джин: Е, там е, точно преди десет минути го прибрах!

Дейвид: Нищо подобно, сигурно си го пъхнала някъде другаде. В хладилника съвсем сигурно няма никакво масло!

И тогава Джин дотичва в кухнята, бръква, без да гледа, в хладилника и сякаш по вълшебен начин в ръката й се появява пакетче масло. Неопитните мъже понякога си мислят, че това е някакъв номер от страна на жената и започват да я обвиняват, че непрекъснато крие това-онова от тях по чекмеджетата и шкафовете. Чорапи, обувки, бельо, конфитюр, масло, ключове за кола, портфейли — всичко си е там, точно пред очите им, но те просто не могат да го видят. С нейната по-широка дъга на периферно зрение жената може да обхване с поглед почти цялото съдържание на хладилника или шкафа, без да помръдва глава. А мъжете въртят глава наляво-надясно и нагоре-надолу, докато оглеждат за „изчезналите“ вещи.

— Не може повече да се срещаме така, Голди… Някой ден Сам ще си свали наочниците!!

Тези различия в зрението оказват значително влияние върху целия ни живот. Статистиката на автозлополуките например показва, че за жената шофьор вероятността да бъде ударена отстрани при катастрофа на кръстовище е по-малка, отколкото за мъжа шофьор. Нейното по-широко периферно зрение й позволява да следи приближаващите отстрани коли. По-голяма е вероятността тя да бъде ударена отпред или отзад, докато се опитва да паркира успоредно, тъй като в този случай на изпитание са подложени не тъй добре развитите й умения за пространствено ориентиране.

Жената може да си спести доста стресови моменти в живота, ако разбере затрудненията на мъжа да вижда близкостоящи предмети. А когато тя пък му каже: „В шкафа е!“, за него ще е много по-добре да й повярва и да продължи да търси именно там, където му е казала.

Мъжете и „бройкането“

Именно по-широкото периферно зрение е причина жените рядко да бъдат улавяни „в крачка“, докато зяпат по мъже.

Почти всеки мъж в един или друг момент е бил обвиняван, че „бройка“ чужди жени. Същевременно наистина много малко жени чуват подобни оплаквания от страна на мъжете, с които са. Проучванията на сексолозите навсякъде по света показват, че жените се заглеждат в мъжките тела също толкова често и толкова много, а понякога дори по-често и повече, колкото мъжете „бройкат“ женските тела. Просто при жените това не си личи именно поради по-широкото периферно зрение, с което ги е надарила природата.

Да видя, та да повярвам

Мнозина няма да повярват на нещо, докато не видят доказателството, но дали наистина можем да се доверяваме на очите си? Милиони хора вярват в съществуването на НЛО, въпреки факта, че 92% от всички появи на НЛО са били видени в отдалечени провинциални райони, обикновено в събота вечер, около единадесет часа — точно след затварянето на кръчмите. Не е имало случай НЛО да е бил видян от някой премиер-министър или президент, нито пък НЛО да е кацнал някога в университетско селище, край правителствена изследователска лаборатория или в двора на Белия дом. И освен това, НЛО никога не се появяват при лошо време.

Изследователят Едуард Боуринг предлага следните илюстрации, за да ни покаже как всеки от нас забелязва различни неща в една и съща картинка. Жените са по-склонни да видят възрастна дама, сгушила врат в яката на коженото си палто, докато мъжете по-скоро виждат левия профил на млада жена, загледана встрани:

Какво виждаш?

Следващата фигура подлъгва мозъкът ви да повярва, че отдалечената задна страна на масата е по-дълга от по-близката предна страна. Това обикновено забавлява жените, докато мъжете искат доказателство и грабват линийка, за да премерят и сверят размерите.

При следващата фигура мозъкът се фокусира върху по-силния цвят и вижда група от различни фигури. Но ако погледнете картинката по друг начин и се съсредоточите върху белите полета, то ще се появи думата FLY (летя — б.пр.). Жените по-вероятно веднага ще видят думата FLY, тъй като мозъкът на мъжете „зацикля“ на геометричните фигури.

Защо мъжете трябва да шофират нощем

Въпреки че жената вижда в тъмното по-добре, отколкото мъжът, особено червения край на светлинния спектър, очите на мъжа му осигуряват по-добро зрение на дълго разстояние при стеснен обхват на полето, което означава, че той има по-добра, а следователно и по-безопасна, нощна видимост на дълги разстояния, отколкото жената. Съчетано с добре развития център за пространствено ориентиране, разположен в дясното му мозъчно полукълбо, това означава, че мъжът е способен да отличи и определи движението на другите коли, които са на пътя пред и зад него. Повечето жени могат съвсем точно да кажат в какво именно се изразява изпитваната от тях един вид „нощна слепота“: невъзможно им е да определят от коя страна на пътя се движи приближаващото превозно средство. Задача, с която тренираното за лов мъжко зрение може безпроблемно да се справи. Това означава, че ако тръгвате на дълго пътуване с кола, за жената е по-разумно да шофира денем, а за мъжа — нощем. Жените могат да забелязват повече подробности в тъмното, отколкото мъжете, но само на късо разстояние и с по-широк обхват на полето.

При дълги пътувания е добре мъжете да шофират нощем, а жените — денем.

Мъжете страдат повече от преумора на очите, отколкото жените, понеже очите им са конфигурирани за гледане на далечни разстояния и затова те са принудени непрестанно да нагаждат погледа си за близко виждане — към компютърния екран или при четене например. Очите на жената са по-добре пригодени за дейности с по-близък обхват на видимостта, което й осигурява възможността да работи по-продължително с фини детайли, без да преуморява очите си. Освен това женският ум е програмиран за съгласуване на фини детайли при по-тясно поле на дейност, което означава, че средностатистическата жена притежава отлични способности да борави с игла и да разчита детайли на компютърния екран.

Защо жените имат „шесто чувство“

Столетия наред жените били изгаряни на клада, защото притежавали „свръхестествени сили“. А това включвало и способността им да предричат как ще се развият нечии взаимоотношения, да разобличават измамниците, да говорят на животните и да разбират кога някой ги лъже.

В 1978 г. проведохме експеримент за една телевизионна програма, по време на който разкрихме способността на жените да разчитат сигналите от езика на тялото при бебета. В една акушеро-гинекологична болница заснехме и после монтирахме подборка от десетсекундни филмови клипове на бебета, плачещи поради различни причини. Помолихме майките да изгледат клиповете, но без звук. По този начин те получаваха само визуална информация.

Повечето майки успяваха бързо да отличат серия от емоционални състояния, като се почне от глад и болка, та до газове в коремчето или умора. Когато подложихме бащите на същия тест, постиженията им бяха направо жалки — по-малко от 10% от бащите можаха да отличат повече от две емоционални състояния. А дори за тези случаи подозираме, че по-вероятно са резултат от налучкване. Мнозина бащи оповестяваха победоносно: „Бебето плаче за майка си“. Ако изобщо притежават някаква способност да разшифроват различията в бебешкия плач, то при повечето бащи тя е силно недоразвита.

Неправихме същия тест и на бабите и дядовците, за да видим дали възрастта оказва влияние върху резултатите. Повечето баби постигнаха от 50% до 70% от резултатите на майките, докато мнозина дядовци не можаха да познаят дори собственото си внуче!

Проучването, което направихме с идентични близнаци, разкри, че повечето дядовци са напълно неспособни да отличат едното от другото близначе, докато почти всички жени от семейството изпитват по-малко трудности в това отношение, филмите за идентични близнаци, които се разменят и така мамят другите хора, за да получат любов или пари, биха отговаряли на реалността единствено ако близнаците са момичета, мъжете по-лесно могат да бъдат излъгани.

Ако влезе в помещение с петдесет двойки, на средностатистическата жена й трябват по-малко от десет минути, за да анализира взаимоотношенията на всяка двойка в стаята. Когато жената влезе някъде, по-добре развитите сензорни способности й позволяват бързо да отличи кои двойки се разбират добре, кои са се карали, кой на кого пуска аванси и кои от жените са й потенциални съпернички или приятелки. А когато в помещението влезеше мъж, нашите камери регистрираха съвсем друга история. Мъжете зорко се оглеждат за входове и изходи — древната ориентация на техния мозък ги кара да преценяват откъде може да дойде потенциалната атака и къде са възможните пътища за отстъпление. Следващото, което мъжът прави, е да се огледа за познати лица и за възможни неприятели, а след това преценява разположението на помещението. Неговият логически ориентиран мозък го кара да отбелязва неща, които се нуждаят от ремонт или поправка — например счупени прозорци или изгоряла крушка на лампа. Междувременно жената е огледала незабележимо всички лица в стаята и вече е наясно къде за какво става въпрос, кой кой е и как се чувстват всички, заедно и поотделно.

Защо мъжете не могат да излъжат жената

Проучванията ни във връзка с книгата „Езикът на тялото“2 разкриват, че при общуване „лице в лице“ несловесните сигнали предават от 60% до 80% от смисъла на посланието, докато гласовите звуци — от 20% до 30%. Останалите от 7% до 10% са предавани посредством думи. По-добре развитият сензорен апарат на жената бързо улавя и анализира цялата информация, а устройството на женския мозък позволява скоростен обмен на сведения между двете полукълба, което прави жената по-способна да съпоставя, съчетава и отличава различните словесни, визуални и други сигнали.

Ето защо повечето мъже трудно могат да излъжат някоя жена, ако са изправени лице в лице с нея. Затова пък — и то е известно на повечето жени — да излъжеш някой мъж в очите е относително лесна работа, тъй като той не притежава необходимата сензорна чувствителност, за да долови разминаването между словесните и несловесните сигнали на жената. Повечето жени винаги ще могат да симулират оргазъм, без да се притесняват, че измамата им ще бъде разкрита. Но ако искат да излъжат някоя жена, то за повечето мъже е далеч по-добре да го направят по телефона, с писмо или в пълен мрак, с одеяло, метнато върху главите на двамата.

Жената — ходещ детектор на лъжата

Целите сме в слух

В миналото ни битие на примати, ушите ни са наподобявали тези на кучетата, котките и конете. Ушите на кучето (някога днешните наши човешки уши са имали същата форма) са способни да чуват ултразвуците, които ние вече не можем да долавяме. Проучвания показват, че кучешките уши отличават звукови честоти до 50 000 трептения в секунда, а понякога и много високи честоти, достигащи до 100 000 трептения в секунда. Човешко бебе може да отличи звуци с честота до 30 000 трептения в секунда, но с годините тази способност намалява, за да стигне до 20 000 трептения в секунда в късния пубертет и до 12 000 на около шестдесетгодишна възраст. Сегашните hi-fi стереосистеми оперират с 25 000 трептения в секунда, а това означава, че ще си хвърлите парите на вятъра, ако подарите ново стерео на дядо си и баба си — те почти няма да го чуват.

Кучешко ухо

Човешко ухо

В човешкото ухо има закърнели остатъци от девет мускула и с тяхна помощ около 20% от хората все още могат да мърдат ушите си. Изглежда, че с течение на еволюцията ушите ни са се фиксирали неподвижно, защото сме обръщали глави по посока на звука, при което краищата на ухото са се сгъвали, за да приглушат силната деформация на звука. Чарлз Дарвин смята, че малката бучица от вътрешната страна на горната външна сгъвка на човешкото ухо е останка от връхчето на някогашните ни заострени уши и нарича тази бучица „връхче на Дарвин“.

Тя и чува по-добре…

Жените чуват по-добре от мъжете и притежават отлична способност да отличават тънки и остри звуци. Женският мозък е програмиран така, че да чува бебешкия плач посред нощ, докато бащата може и да не го долови и да продължи да си спи най-спокойно. Ако някъде в далечината плаче малко котенце, жената ще го чуе. Затова пък мъжът, ако го чуе, може съвсем точно да й каже къде е котенцето, тъй като той пък притежава по-силно развити умения за пространствено ориентиране и за определяне на посоките.

Капещото кранче на чешмата може направо да влуди жената, докато мъжът най-спокойно си спи.

На едноседмична възраст бебетата момиченца могат да отличат гласа на майка си или плача на друго бебе от останалите звуци в същата стая. Но не и бебетата момченца. Женският мозък притежава способността да разделя и категоризира звуците и да взема решения за всеки от тях поотделно. Именно това обяснява способността на жената да слуша някого, с когото говори очи в очи, като същевременно следи и разговора на друг човек. Тук се крие и обяснението на това, защо на мъжа му е трудно да чува разговор на фона на включен телевизор или на тракащи в мивката чинии. Ако телефонът позвъни, преди да вдигне слушалката, мъжът ще помоли всички да замълчат, ще намали музиката докрай и ще изключи телевизора. Жената просто вдига слушалката и отговаря.

Жените „четат между редовете“

Жените притежават по-силна чувствителност за отличаване на тоновите промени в силата и височината на гласа. Това им дава възможност да чуват емоционалните промени при децата и възрастните. Ето защо на всеки мъж, който може да пее вярно в тон, се падат осем жени, които също го могат. Тази способност напълно обяснява често използваната от жените фраза „Не ми дръж такъв тон!“, когато спорят с мъже или момчета. На повечето мъже изобщо не им е ясно за какво става дума в случая.

Тестове, проведени при бебета, разкриват, че бебетата момиченца откликват почти два пъти повече на „тънък“ звук, отколкото бебетата момченца. Това обяснява защо момиченцата могат да бъдат по-лесно успокоени и утешени от характерните звуци, наподобяващи бебешки говор, отколкото момченцата, и защо майките инстинктивно пеят люлчени песни на момиченцата, а на момченцата говорят или си играят с тях. Предимствата на женския слух допринасят значително за така наречената „женска интуиция“ и са една от причините жената да може „да чете между редовете“ на това, което другите хора изричат. И все пак мъжете не бива да се отчайват. Те притежават отлични способности да идентифицират и имитират гласовете на различните животни, което им е давало значително предимство в древното им битие на ловци. За жалост днес мъжът едва ли има особена полза от това свое умение.

Мъжът „чува“ посоката

Жените са по-добри в отличаването на звуците, затова пък мъжете могат да посочат точно откъде идват тези звуци. В съчетание със способността на мъжа да идентифицира и имитира животинските гласове, това негово умение го прави изключително успешен и активен ловец. Но нека видим как именно мозъкът превръща звуците в карта.

Професор Мазаказу Кониши от Калифорнийския технологически институт открива някои от отговорите на този въпрос, използвайки улулици — птици, които могат много по-успешно от човешките същества да определят съвсем точно откъде именно идва даден звук. Щом чуят някой звук, улулиците веднага обръщат глава именно по посока на неговия източник. Кониши открил група клетки в обособения в мозъка им център на слуха, които именно локализирали съвършено точно първоизточника на звука. Към двете уши на птицата били монтирани мънички предаватели, които излъчвали един и същи звук, но с различна скорост — около 200 милионни части от секундата, което позволило на птичия мозък да състави триизмерна пространствена карта за локализацията на звука. Благодарение на тази способност на своя мозък, улулиците обръщат глави по посока на звука, което им позволява да локализират безпогрешно плячката си или да избегнат приближаващите се врагове. Изглежда че и мъжкият мозък притежава подобна способност и именно тя позволява на мъжете да определят точно откъде идва даден звук.

Защо момчетата не чуват, когато им се говори

Момчетата често биват мъмрени от учителите и родителите си, задето не чуват, когато им се говори. Постепенно, в процеса на порастването и особено към началото на пубертета, ушните канали на момчетата преодоляват затрудненията на растежа, които понякога могат да причинят нещо като временна глухота. Проучвания показват, че в подобни случаи на „нечуване“ учителките мъмрят по различен начин момичетата и момчетата и изглежда интуитивно усещат и разбират разликите в слуха на жените и на мъжете.

Ако някое момиче откаже визуален контакт, докато го мъмрят, учителката независимо от това продължава да му говори. Ако някое момче откаже визуален контакт, повечето учителки интуитивно знаят, че в този момент то или не може да чуе, или не слуша, затова най-често го подканят: „Гледай ме, когато ти говоря“. За жалост, момчетата са по-добре екипирани за ефективно гледане, отколкото за слушане. В това най-лесно може сами да се убедите по следния начин — накарайте няколко момчета и момичета да преброят колко пъти се повтаря буквата Б в някакво изречение.

Изготвената документация е резултат от многогодишни научни изследвания.

Момчетата отбелязват по-добър резултат от момичетата, бързо определяйки с поглед броя на буквите Р. Но ако същият тест бъде направен, без децата да виждат текста, а той само им бъде прочетен на глас, момичетата ще съобщят точния брой на буквите по-бързо от момчетата.

Мъжете не забелязват подробностите

Лин и Крис се прибират с колата от гости в непознат квартал — той шофира, а тя му дава указания за посоката, но ето че са се скарали, защото тя му казала да завие наляво, като всъщност е имала предвид надясно. Девет минути минават в мълчание, когато той най-сетне започва да подозира, че има нещо.

— Мила… — пита Крис, — наред ли е всичко?

— Да — отвръща Лин, — всичко е просто прекрасно!

Но начинът, по който произнася „прекрасно“, потвърждава подозрението му, че нещата не са чак толкова прекрасни. Крие започва да премисля изминалата вечер.

— Да не съм сгафил нещо на партито — пита той.

— Не желая да говоря за това! — рязко отвръща Лин.

А това означава, че тя е бясна и желае да говори именно за станалото. Междувременно той трескаво мисли с какво ли може да я е засегнал.

— Моля те, кажи ми — умолява Крис. — Наистина не знам какво съм направил!

При повечето подобни случаи това си е точно така — мъжът наистина не знае какво е направил и просто не може да разбере къде е проблемът.

— Е, добре — отвръща най-сетне Лин, — ще ти кажа, но стига си се преструвал, че не знаеш!

Но това съвсем не е преструвка от негова страна. Той наистина не знае. Тя поема дълбоко дъх:

— Оная изрусена фльорца цяла вечер се увърташе около теб и ти пускаше аванси, а ти не само че не я отблъсна, а напротив — окуражаваше я!

Сега вече Крис е окончателно объркан. Каква изрусена фльорца? Какви аванси? Той действително нищо-нищичко не е забелязал. Разбирате ли, докато „фльорцата“ (типично женски израз, защото мъжете биха определили подобен тип жена по-скоро като „секси маце“) му е говорила, той изобщо не е обърнал внимание, че тя си пъчи ханша към него, че връхчето на обувката й е насочено в неговата посока, че си разбухва косата, докосва гальовно бедрото си, потрива мекичкото на ушите си, че му отправя по-дълги от обичайното погледи, обикаля с пръст ръбчето на чашата си с вино и му говори с глас на малка ученичка. Крис е ловец. Способен е да забележи зебра на хоризонта и да определи на око колко бързо се движи тя. Но не притежава женската способност за моментално улавяне на визуалните и вокалните сигнали, нито пък нюансите в езика на тялото, които да му подскажат, че някой си го е набелязал за жертва. Дори без да обръща главата си, всяка жена на партито на секундата е забелязала маневрите на „фльорцата“. И веднага телепатично е било предадено и прието предупреждението „фльорца на хоризонта“, осъзнато от абсолютно всички присъстващи жени. Затова пък повечето мъже наистина нищо-нищичко не са забелязали.

Мъжете не забелязват подробностите

Следователно, когато в подобна ситуация някой мъж ви каже, че нищо не е разбрал, той вероятно говори истината. Мъжките мозъци не са пригодени да чуват или виждат подробностите.

Магията на докосването

Докосването може да бъде животоспасяващо. Опити в тази насока за първи път правят учените Харлоу и Цимерман с тестове върху маймуни и доказват, че при малките маймунчета липсата на докосване води до депресия, разболяване и преждевременна смърт. Подобни резултати са отчетени и при наблюдения над изоставени деца. Внушително изследване на бебета на възраст между десет седмици и шест месеца разкрива, че децата на майките, посъветвани повече и по-често да ги докосват и галят, изключително рядко настиват и хващат хрема, както и че много по-рядко повръщат и имат разстройство, отколкото децата на онези майки, които не ги докосват и галят толкова често. Друго проучване разкрива, че когато жени, страдащи от невроза и депресия, бъдат докосвани и галени, те се възстановяват много по-бързо, като подобрението в състоянието им е пряко свързано с това, колко често биват галени и с продължителността на докосването.

Антропологът Джеймс Прескот — пионер в изследването на зависимостта между начина на отглеждане на детето и насилието в обществото — доказва с редица свои проучвания, че в общества, в които децата рядко биват галени и докосвани ласкаво, насилието сред възрастните има най-високи стойности. Децата, отгледани от любвеобилни хора, обикновено израстват като по-добри, по-здрави и по-щастливи възрастни. Ранните години от живота на изнасилвачите и на насилниците на деца обикновено са белязани с отхвърляне, жестокост, липса на прегръдки и ласки, особено ако, както често става, са израснали в откъснати от обществото домове за изоставени деца. В много от човешките общности, в които докосването и галенето не са възприети, хората обичат и отглеждат кучета и котки, като галенето и игрите с домашните любимци им позволява да компенсират недостига от докосване. Доказано е, че терапията посредством галене на животни оказва ценна помощ на хора с депресии и други умствени и душевни проблеми, като им помага да преодолеят затрудненията си. Та погледнете англичаните — народ, при който се забелязва вероятно най-силна антипатия към гальовното общуване, те направо обожават домашните си любимци. Показателно за техния нрав е едно изказване на Джърмейн Гриър: „Дори притиснат към собствения си брат в претъпканото метро, средностатистическият англичанин отчаяно ще се преструва, че е сам.“

Жените обожават гальовното общуване

Кожата е най-големият орган на човешкото тяло, като обхваща приблизително два квадратни метра. По цялата й площ са разпределени неравномерно 2 800 000 рецептора за болка, 200 000 — за студ и 500 000 — за докосване и натиск. Още от самото си раждане момиченцата са изключително чувствителни към докосванията. При възрастните кожата на жената е поне десет пъти по-чувствителна към докосване и натиск, отколкото тази на мъжа. Едно изключително прецизно проведено проучване по този въпрос разкри, че дори най-чувствителните към докосване момчета са много по-малко чувствителни и от най-нечувствителните момичета. Женската кожа е по-тънка от мъжката, а под най-горния й пласт има допълнителен слой подкожна мазнина, което осигурява на жената повече топлина през зимата и по-голяма издръжливост, отколкото тази на мъжа.

Хормонът, който стимулира желанието ни да бъдем докосвани и възпламенява разположените в кожата ни рецептори за досег, се нарича окситоцин. И като знаем, че при жената тези рецептори са десет пъти по-чувствителни, отколкото при мъжа, няма нищо чудно в това, че жените отдават толкова голямо значение на прегръдките, ласките и гушкането на своите мъже, деца и приятели. Проучванията ни, свързани с езика на тялото, показват, че в западното общество вероятността една жена да докосва друга жена по време на разговор на обществено място е от четири до шест пъти по-голяма от тази, мъж да докосва друг мъж. Жените употребяват много повече изрази, свързани с докосването, отколкото мъжете. За да опишат например някой преуспяващ човек, те казват, че той има „магическо докосване“. В други случаи определят хората като „тънкокожи“ и „дебелокожи“. Жените обичат „да не губят досег“ и мразят хората, които „те изкарват извън кожата“. Те употребяват изрази като: „чувствено докосване“, „личен досег“, „галене срещу косъма“ (за досадно и дразнещо преживяване).

Вероятността една жена да докосва друга жена по време на разговор на обществено място е от четири до шест пъти по-голяма от тази мъж, да докосва друг мъж.

Едно проучване, осъществено сред душевноболни пациенти, показва, че когато са под напрежение, мъжете избягват докосването и се затварят в собствения си свят. Докато повече от половината жени се стремят да се доближат до мъжете, но не за секс, а за да получат утешителната интимност на докосването. Когато една жена е емоционално наранена или ядосана на някой мъж, тя най-често реагира с израза: „Не ме докосвай!“ — фраза, която няма никакъв смисъл за мъжете. Каква е поуката от този урок? Ако искате да спечелите благоразположението на някоя жена, използвайте често и много на брой подходящи докосвания, но избягвайте опипването. А за да израснат децата ви душевно здрави хора, гушкайте ги колкото се може повече.

Защо мъжете са толкова дебелокожи

Мъжката кожа е по-дебела от женската, което обяснява и защо жените се сбръчкват повече, отколкото мъжете. Кожата на гърба на мъжа е четири пъти по-дебела от кожата на корема му — наследство от някогашното му битие на четирикрако животно, когато това му е осигурявало по-добра защита при нападение откъм гърба. Повечето от момчешката чувствителност към докосване изчезва по времето, когато момчето навлиза в пубертета, защото тогава тялото му започва да се подготвя за суровия живот на ловец. Кожата на мъжа е трябвало да стане нечувствителна, за да може той да тича през бодливи храсталаци, да се бори с диви животни и да воюва с враговете, без болката от нараняванията да забавя неговия устрем. Когато някой мъж съсредоточи вниманието си върху извършване на физическа работа или упражняване на спортна дейност, той може дори да не забележи, че се е наранил.

Всъщност при навлизането си в пубертета момчето не губи чувствителността на кожата си, просто цялата му чувствителност се насочва към едно единствено място.

Когато вниманието на мъжа е изцяло съсредоточено върху някоя конкретна задача, прагът на чувствителността му към болка е много по-нисък от този на жената. Когато мъжът започне да стене: „Дай ми малко пилешка супа (натурален портокалов сок, грейка за краката), обади се на доктора да дойде и се погрижи мъничкият ми приятел да е наред!“ това обикновено означава, че съвсем леко го понаболява главата. Освен това мъжете са по-нечувствителни и спрямо женските страдания и неразположения. Ако жената се превива от болка, вдигнала е 40° температура и цяла се тресе под одеялото, той пита мимоходом: „Всичко наред ли е, мила?“, а вътрешно си мисли: „Ако се правя, че не забелязвам, тя може и да се навие за секс — и без друго е вече в леглото“.

И все пак мъжете проявяват силно изразена чувствителност, когато гледат футболни мачове или други агресивни спортове. Ако мъж и жена гледат боксов мач по телевизията и някой от играчите е повален от съкрушително кроше, жената обикновено отронва съчувствено „Ооо… сигурно го е заболяло“, докато мъжът стене високо, превива се и наистина чувства болката.

Вкус в името на живота

При жените усещането за вкус и мирис е много по-силно развито, отколкото при мъжете. Човекът разполага с приблизително 10 000 рецептора за вкус, чрез които различава поне четирите основни вкусови усещания: рецепторите за сладко и солено са на върха на езика, тези за кисело са от двете му страни, а за горчиво — в задната му част. Понастоящем японски изследователи провеждат изследвания за наличието на едно пето вкусово усещане — това за мазно. Мъжете имат по-добре развит вкус за солено и горчиво, затова и пият бира; жените усещат по-добре сладкото, поради което на света има много повече жени шоколадохолички, отколкото мъже — любители на шоколад. Като закрилница на домашното огнище и събирачка на плодове и растителна храна, жената е развила способност да различава кога плодовете и зеленчуците са достатъчно узрели, за да ги откъсва и носи на рожбите си, и така небцето й станало силно чувствително към вкусовото усещане за сладост. Това обяснява защо жените обичат сладкишите и защо повечето контрольори на вкусовите качества на хранителните продукти са жени.

Нещо във въздуха

Обонянието на жената не само че е по-добре развито от това на средностатистическия мъж, но то става дори още по-чувствително около момента на овулацията по време на нейния месечен цикъл. Тогава носът й безпогрешно улавя мириса на феромони и свързаните с мъжа мускусови аромати, а това са миризми, чието отличаване става на подсъзнателно ниво. Женският мозък е в състояние да разшифрова в какво състояние е имунната система на мъжа. И ако мъжът е здрав, жената ще го нарече „привлекателен“, а ако имунната му система е по-устойчива от нейната, тя би казала, че той притежава „странна магнетична сила“. Но ако нейната имунна система е по-силна и устойчива от неговата, то тя по всяка вероятност няма да го намери за особено съблазнителен.

Силната имунна система надарят мъжа със „странна магнетична привлекателност“.

Изследователите на мозъчната дейност са открили, че женският мозък е способен да анализира състоянието и разликите в имунните системи в разстояние на трисекундна среща.

Хармоничното съотношение между двете имунни системи дава на потомството по-благоприятен шанс за оцеляване. Един резултат от тези научни изследвания на мозъка може да бъде открит понастоящем на всички щандове за козметични продукти, където на мъжете се предлага голямо разнообразие от кремове и мазила, чиято реклама гласи, че съдържат различни привлекателни феромонни аромати, направо подлудяващи жената и възпламеняващи желанието й за секс.

Досиетата X

Ролите, предопределени ни от еволюцията на човешкия вид, са ни екипирали с биологичните умения и възприятия, необходими за оцеляването ни. Векове наред хората са се удивлявали и изпълвали със страх от женските „магьоснически“ и „свръхестествени“ сили, а също и от прословутата женска интуиция. През осемдесетте години тези качества най-сетне бяха научно тестувани и измерени, а в резултат на проведените изследвания бе доказано, че жената има много по-съвършени сензорни възприятия. Повечето „вещици“ са били жени, редовно и безжалостно умъртвявани от мъжете, които били неспособни да разберат биологичните различия между двата пола. А жените просто са надарени с по-чувствителни сетива и затова могат да долавят и най-малките нюанси в езика на тялото, в тона на гласа и в интонацията на изказа, както и при всички други сензорни стимули. Дори днес съвременните жени често стават жертва на различни обвинения и предразсъдъци поради по-добре развитите си биологични способности и нерядко изсипват с труд спечелени пари в ръцете на астролози, екстрасенси, гледачки на карти, нумеролози и други шарлатани, които предлагат разгадаване на „свръхестествената“ женска интуиция. По-добре развитите и по-чувствителни сензорни възприятия на жената в значителна степен допринасят за по-ранното узряване на подрастващите момичета. Приблизително на седемнадесетгодишна възраст повечето момичета вече могат да действат като възрастни, докато на същата възраст момчетата обикновено все още се блъскат едно друго в басейна и си устройват състезания чия пръдня е по-силна.

Защо казваме, че мъжете са нечувствителни

Това е така не само защото сензорният апарат на жената е по-съвършено развит, но и защото възприятията на мъжа са, образно казано, по-тъпи от нейните. Надарена с по-тънък усет за нюансите, жената очаква от мъжа да разшифрова сигналите, които му дава посредством слово, глас и език на тялото, и да предугажда желанията и нуждите й, така както би го направила всяка друга жена. Но поради вече обсъденото еволюционно разпределяне на ролите, това просто е невъзможно. Жената предполага, че мъжът ще разбере нейните нужди и желания, а когато види, че той изобщо не схваща за какво става дума, обикновено го обвинява, че е „нечувствителен“ и че „не загрява“. На което мъжете по цял свят отговарят ядно: „Да не искаш да ти чета мислите?“ Редица изследвания доказват, че мъжът просто е неспособен „да чете мисли“. Но добрата новина е, че стига да искат, повечето мъже могат да се научат как да подобрят способностите си да разшифроват несловесните и вокални послания на жената.

В следващата глава ще откриете един забележителен тест, който ще ви помогне да определите половата ориентация на собствения си мозък и ще ви обясни защо сте такива, каквито сте.