Мъжкият мозък — факт или измислица?
Женският мозък
Тези две добродушни илюстрации на мъжкия и женския мозък са забавни именно защото съдържат доста голяма доза истина. Но колко точно? Е, повече, отколкото може да си помислите. В тази глава ще разгледаме поразителните открития, направени в резултат на съвременни изследвания на човешкия мозък.
Погледнете следващите три картинки и сами ще забележите очебийната разлика между черепните кутии на горилата, неандерталеца и съвременния човек. Първо, човешкият мозък е над три пъти по-голям от този на горилата и близо три четвърти по-обемен от този на неандерталеца — нашия примитивен предшественик. Откритите фосили3 показват, че поне през последните 50 000 години нашият мозък не се е променил чувствително нито по размер, нито по начина си на функциониране. Второ, съвременният човек има изпъкнало чело, каквото липсва при праотците ни и при нашите примитивни братовчеди. В тази част на черепната кутия са разположени левият и десният фронтални мозъчни лобове, благодарение на които притежаваме повечето от уникалните си способности — например да мислим, да се ориентираме по карта и да говорим. Именно това ни прави по-висши същества от всички останали животни.
Горила
Неандерталец
Съвременен човек
Мозъкът на мъжа и на жената е еволюирал, придобивайки различни способности, таланти и умения. Налагало се е мъжете, на които била отредена ролята на ловци, да развият в мозъка си области, които да ръководят ориентирането им на дълги разстояния, способността им да обмислят тактики и да организират ловуването, а също и безпогрешни умения за улучване на цел. Не им се е налагало да умеят да разговарят добре, нито пък да бъдат чувствителни към чиито и да било емоционални нужди, затова и в техния мозък областите, отговорни за междуличностното общуване, почти не са развити.
За разлика от тях, жените трябвало да развият способност да се ориентират на близки разстояния, да имат по-широко периферно зрение, така че да могат да наблюдават околността около семейното гнездо, както и способност да вършат няколко дейности едновременно, а също и умения за активно и ефективно общуване. В резултат на тези специфични нужди в мозъка на мъжа и на жената се развили съответните области, поддържащи всяко от тези умения.
Според съвременните разбирания, в който живеем, в тогавашното общество е царувал изключително силен сексизъм, но с тази тема ще се занимаем малко по-нататък.
„Старите навици трудно умират“, казва една народна поговорка. „Генетичната памет е жива и действена“, казват пък учените. Генетичната памет е част от нашето инстинктивно поведение. И това е съвсем естествено. Нима може да очакваме, че десетките хиляди години, през които човешките същества са седели в пещерите, обърнали зорък поглед към външния свят, за да не бъдат изненадани от врагове, защитавали са територията си и е трябвало да решават милионите проблеми по оцеляването си, няма да оставят никакъв белег в мозъка ни?
Достатъчно е да наблюдавате хората в ресторанта, за да се убедите в това. Повечето мъже предпочитат да сядат с гръб към стената, с лице към входа на заведението. Това им помага да се чувстват удобно и сигурно, защото са уверени, че няма да бъдат изненадани. Така никой няма да може да се промъкне незабелязано към тях, макар че в днешно време едва ли някой би ги цапардосал с нещо друго, освен с някоя особено надута сметка. От своя страна, жените нямат нищо против да седят гърбом към открито пространство, освен когато са сами с децата си, защото тогава те обикновено заемат мястото на мъжа, с гръб към стената.
В дома си мъжът също постъпва инстинктивно, като например ляга от онази страна на леглото, която е по-близо до вратата на спалнята — символично напомняне за времето, когато е трябвало да защитава входа на пещерата. Ако някоя двойка се премести в нова къща или отседне в хотел и по стечение на обстоятелствата жената заеме мястото, което е по-близо до вратата, възможно е мъжът да се чувства нервен и трудно да заспи, а сънят му да е неспокоен, без дори да си дава сметка защо е така. Много често е напълно достатъчно двамата просто да си разменят местата в леглото, за да отпадне проблемът.
Мъжете често казват на шега, че когато се оженят, започват да спят по-близо до вратата, за да могат по-бързо да избягат — в действителност това е чисто инстинктивно — поведение на защитник на семейството.
Когато мъжът отсъства от дома, жената обикновено подсъзнателно поема неговата роля на закрилник и се настанява в леглото откъм неговата страна. Нощем, колкото и дълбоко да спи, жената се събужда на секундата при някой по-„тънък“ звук, като плача на бебето. В такива случаи, за нейна досада, мъжът продължава да спи непробудно. Затова пък неговият мозък е настроен така, че да долавя шумове, свързани с движение — долетелият откъм прозореца тих пукот на счупена съчка може на секундата напълно да го разбуди, за да защити дома си от евентуална атака. В този случай жената ще спи непробудно — освен ако мъжът отсъства от дома и нейният мозък се е настроил да поеме неговата роля и да чува всеки шум и всяко движение, заплашващо семейното гнездо.
Древногръцкият философ Аристотел вярвал, че съсредоточието на мисълта е в сърцето, а мозъкът служел да охлажда тялото. Ето защо сърцето е обект на много от изразите за обозначаване на чувства. Днес това твърдение може да ни се струва смешно, но мнозина специалисти, чак до края на XIX век, изцяло споделяли мнението на Аристотел.
През 1962 г. Роже Спери спечелва Нобелова награда за научния си труд, с който доказва, че двете полукълба на мозъчната кора управляват обособени интелектуални функции. Съвременните модерни технологии ни позволяват да видим как работи мозъкът, но все още сме много далеч от цялостното разгадаване на неговата дейност. Все още познаваме само някои основни неща. Знаем например, че дясното полукълбо управлява творческите способности и лявата страна на тялото, а лявото контролира логиката, разума, говора и дясната страна на тялото. В лявата част на мозъка се намират езиковите умения и речниковият фонд, особено при мъжете, а дясната част съхранява и контролира визуалната информация.
Леворъките хора са ориентирани към дясното полукълбо, тоест към творческата част на мозъка. Това обяснява защо сред гениите на изкуството и науката има толкова непропорционално по-голям брой леворъки хора, включително Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Пикасо, Луис Карол, Грета Гарбо, Робърт де Ниро, Пол Макартни… Сред леворъките хора жените преобладават, а 90% от всички хора са десноръки.
Редица тестове сочат, че интелектуалният капацитет на жените е с 3% по-висок от този на мъжете.
До шестдесетте години на нашия век повечето данни относно устройството на човешкия мозък са били натрупвани чрез изследвания на мозъците на войници, загинали по бойните полета, а такива определено не са липсвали. Единственият проблем бил, че в основната си част това били все мъже, затова по мълчаливо споразумение учените приемали, че женският мозък е устроен и функционира по същия начин.
Днес обаче, благодарение на съвременните технологии, научните изследвания разкриват, че женският мозък функционира доста по-различно от мъжкия. И именно тези разлики са извор на повечето проблеми във взаимоотношенията между половете. Женският мозък е малко по-малък от мъжкия, но проучванията доказват, че това не е от значение за дейността му. През 1997 г. датският изследовател Берте Пакенберг от Научния департамент по неврология към Общинската болница на Копенхаген доказа, че мъжкият мозък има средно четири милиарда мозъчни клетки повече от женския, но че като цяло интелектуалният капацитет на жената е с около 3% по-висок от този на мъжа.
Обикновено по този простичък начин може да добиете представа коя част от мозъка кои функции управлява.
Мозък
Ляво полукълбо: Дясна страна на тялото; Математика; Слово; Логика; Факти; Изводи; Анализ; Практичност; Ред; Думи на песен; Линейност; Долавяне на незначителните подробности
Дясно полукълбо: Лява страна на тялото; Съзидателност Творчество; Наблюдателност; Интуиция; Идеи; Въображение; Холизъм (убеждение, че всичко в природата е взаимосвързано); Мелодия на песен; Долавяне на „общата картина“; Пространственост; Многофункционалност
Но въпреки че обхватът на провежданите изследвания и разбирането ни за функциите и дейността на човешкия мозък нарастват все повече, и повече с всеки изминал ден, тълкуванията на получените резултати са невероятно разнообразни. И все пак има някои области, относно които мнението на изследователите и учените е наистина единодушно. Благодарение на магнито-резонансния скенер, който регистрира електроактивността на мозъка, днес вече е възможно да се идентифицира и измери точното местоположение на голям брой специфични негови функции. Посредством апаратурите за сканиране на мозъка можем да видим коя част от него управлява определена дейност. Когато сканирането на мозъка покаже, че дадено умение или функция има специфично местоположение, това означава, че съответният човек обикновено се справя много добре с прилагането на това умение, че го прави с удоволствие и че го привличат дейности и задачи, които му позволяват да го използва.
Например в мозъка на повечето мъже усещането за посока има специфично местоположение и затова те лесно се ориентират в пространството. Мъжете с удоволствие планират дълги пътувания и ги привличат задачи и занимания, които им позволяват да използват тези свои способности — например навигация и ориентиране. В мозъка на жените има специфична област за контрол на говора — те боравят много успешно със словото, правят го с лекота и ги привличат полета за изява, които им позволяват да прилагат това свое предимство — например психотерапия, консултантска дейност по проблеми при междуличностното общуване и преподавателска работа. Ако дадено умение няма ясно определено местоположение в мозъка, това обикновено означава, че съответният човек по начало не се справя добре с този род дейност, а упражняването на това умение не му доставя особено голямо удоволствие. Ето защо е толкова трудно да откриете жени навигаторки, да получите утеха от мъж терапевт или пък да научите английския „като хората“ от мъж учител.
Най-ранните регистрирани научни тестове относно разликите между половете са проведени в Лондонския градски музей от Франсис Гатън през 1882 г. Тогава той открива, че мъжете възприемат по-добре „светлите“ звуци — писъци и пронизителни шумове, имат по-здрав захват на ръката и са по-малко чувствителни към болка, отколкото жените. По същото време в Америка се провежда подобно изследване, което открива, че мъжете предпочитат червения цвят пред синия, имат по-богат речников фонд и предпочитат да решават технически, а не домакински проблеми. От друга страна, същото проучване сочи, че слухът на жените е по-остър, те използват повече думи, за съпоставим с мъжете период от време, и че предпочитат да се занимават с индивидуални задачи и проблеми.
Показателно е едно ранно изследване относно специфичното местоположение на различните мозъчни функции, проведено при умствено увредени пациенти. То показва, че при нараняване в лявата част на мозъка, мъжете до голяма степен напълно изгубват уменията си за словесен изказ и ползване на речниковия фонд, докато жените със същото увреждане почти не губят словесните си способности, което доказва, че в женския мозък има повече от един център за контрол на говора.
При мъжете вероятността да изгубят дар слово или да имат затруднения в тази насока била три-четири пъти по-голяма, отколкото при жените, а шансът да си възвърнат някога тези умения бил направо нищожен. Следователно, когато мъжът е получил нараняване от лявата страна на главата, има голяма опасност да онемее. Докато жена със същото нараняване вероятно ще може и занапред да говори.
Същото изследване показва, че при нараняване в дясната част на мозъка мъжете изгубват до голяма степен или изцяло уменията си за пространствено ориентиране — способността да мислят в три измерения и да въртят предметите наум, за да си представят как изглеждат, погледнати от различни ъгли. (Например женският мозък възприема двуизмерно архитектурния план на една къща, докато мъжкият мозък го вижда в три измерения, тоест освен дължина и височина, мъжете могат да виждат и в дълбочина, а повечето от тях съвсем ясно си представят как ще изглежда сградата, когато бъде завършена.) Но жени със същото нараняване в дясната част на мозъка почти не страдат от загуба на уменията да се ориентират в пространството.
Дорийн Кимура, професор по психология от Университета в Онтарио, доказва, че мъжете губят дар словото си само когато бъде наранена лявата част на мозъка, докато жените изпитват затруднения със словесния изказ само когато бъде наранен фронталният лоб на някое от мозъчните полукълба. Заекването е почти изцяло само мъжки проблем, а в помощните групи за справяне с този дефект на говора момчетата са три-четири пъти повече от момичетата. Нека го кажем по-простичко: мъжете притежават ограничени способности що се отнася до словесен изказ и разговор. Подобен резултат от изследвания на мозъка едва ли ще изненада повечето жени. Историческите романи недвусмислено показват, че неспособността на мъжете да говорят и разговарят хилядолетия наред е карала жените да си скубят косите от яд и отчаяние.
От появата си в началото на деветдесетте години, апаратурата за сканиране на мозъка се усъвършенства толкова много, че днес вече е възможно да наблюдаваме на телевизионен екран как действа мозъкът „на живо“. Това става посредством два вида скенери — позитронизлъчващи томографи (ПИТ) и магниторезонансни скенери (MPC). Маркус Рейчъл от Университетската школа по медицина във Вашингтон измерва определени области на усилен метаболизъм в мозъка и обозначава точното местоположение на центровете, управляващи някои специфични умения:
Специфични горещи точки в мозъка, определени посредством MPC (магниторезонансен скенер)
През 1995 г. в Йелския университет група учени под ръководството на д-р Бенет Шейвиц и д-р Сали Шейвиц провеждат редица тестове на мъже и жени с цел да установят коя част от мозъка се използва за римотворчество. Посредством MPC те регистрират и най-незначителните промени в притока на кръв към различни части на мозъка и доказват, че при решаване на задачи, свързани със словото, мъжете използват главно лявата част на мозъка си, докато жените използват и двете части на своя мозък.
Тези, а и още много други експерименти, проведени през деветдесетте години, недвусмислено водят до един и същи извод: мозъкът на мъжете и на жените работи по различен начин.
Попитайте мъже и жени дали мъжкият и женският мозък работят по различен начин. Мъжете ще отговорят: „Мисля, че да“, но просто защото преди ден-два са мярнали нещо подобно по Интернет… Жените ще кажат: „Разбира се, че да! Друг въпрос?“
Редица изследвания сочат, че лявата страна от мозъка на момичетата се развива по-бързо от тази на момчетата. Тоест, при брат и сестра близнаци сестрата ще проговори по-бързо и по-добре от брата, по-рано ще започне да чете и по-лесно ще научи някой чужд език. Това обяснява и защо графикът на специалистите по говорни дефекти е солидно запълнен предимно с малки момчета.
Но затова пък дясната част от мозъка на момчетата се развива по-бързо от тази на момичетата, което им осигурява по-добри пространствени, логически и свързани с възприятията умения. Момчетата показват много по-високи резултати по аритметика, решаване на словесни задачи, строене с конструктори и редене на фигурални мозайки, като овладяват всичко това по-рано от момичетата.
Може и да е модно да се твърди, че различията между половете са минимални и незначителни, но научно доказаните факти изобщо не потвърждават това мнение. За нещастие, понастоящем живеем в общество, което настойчиво твърди, че между мъжа и жената няма никаква разлика — въпреки огромния брой неопровержими доказателства за това, че мъжкият и женският мозък имат различна ориентация и че дългият еволюционен процес на човешкия вид е изградил в двата пола коренно различни способности и наклонности.
Лявото и дясното полукълбо на мозъка са свързани посредством свръзка от нервни влакна, наречена корпус калозум. Този „кабел“ прави възможно общуването между двете мозъчни полукълба и обмена на информация.
Представете си, че на всяко рамо имате по един компютър и че те са свързани с интерфейсен кабел. Този кабел е корпус калозум.
Неврологът Роджър Горски от Калифорнийския университет в Лос Анджелис доказа, че корпус калозум в женския мозък е по-дебел от този в мъжкия и че жените притежават с около 30% повече свръзки между лявото и дясното мозъчно полукълбо, отколкото мъжете. Същият учен доказа, че когато работят над една и съща задача, мъжете и жените използват различни части от мозъка си. Впоследствие тези факти бяха потвърдени от мнозина други изследователи навсякъде по света.
Корпус калозум
Освен това, редица изследвания сочат, че женският полов хормон естроген подтиква нервните клетки да изграждат повече свръзки вътре в мозъка и между двете мозъчни полукълба. А проучванията доказват, че колкото повече свръзки притежава мозъкът на един човек, толкова по-леко се лее словесният му изказ. Повечето свръзки обясняват и способността на жените да извършват едновременно много и несвързани помежду си дейности, а до голяма степен и осветляват въпроса за женската интуиция. Както вече обяснихме, женският мозък е развил по-широк и по-богат спектър от възможности за сензорни възприятия, а като добавим към тях многото и разнообразни нервни свръзки за по-бърз обмен на информация между двете мозъчни полукълба, то няма нищо чудно в това, че жената съумява да прави толкова бързи и точни преценки за хората и ситуациите интуитивно, на подсъзнателно ниво.
Всички съвременни изследвания са единодушни по следния въпрос: мъжкият мозък е специализиран. В него задачите са строго класифицирани и разделени по групи. Програмиран е така, че във всеки отделен момент да се съсредоточава само и единствено върху една специфична първостепенна задача. Затова мъжете често се сопват ядно: „Не мога да правя сто неща наведнъж!“ или малко по-спокойно обясняват, че нещата трябва да се правят „едно по едно“. Когато мъжът спре колата, за да проучи пътеводителя, какво прави с радиото? Намалява звука! Повечето жени просто не могат да разберат защо го прави. Та нали жената може да чете и същевременно да слуша и разговаря! Защо и мъжът да не може? Защо, когато звъни телефонът, мъжът намалява звука на телевизора? Няма жена по света, която в един или друг момент да не се е оплакала: „Защо, когато се е зачел във вестника или гледа телевизия, той просто не чува какво му говоря?“ Е, отговорът е ясен: мъжкият мозък е програмиран да върши различните дейности „едно по едно“ именно защото между лявото и дясното му полукълбо има по-малко свързващи нервни влакна, а и самият мозък е разделен на отделни специализирани отделения. Ако направите скенер на мозъчната дейност на мъжа докато чете, ще видите, че в този момент той е буквално глух.
Мъжът може или да чете, или да слуша — но не и двете едновременно.
Женският мозък е програмиран за многофункционално действие. Жената е способна да извършва различни, несвързани помежду си дейности по едно и също време, а мозъкът й никога не бездейства, винаги е активен. Жената е в състояние да разговаря по телефона и едновременно с това да готви по някоя нова рецепта от книга и да гледа телевизия. Или да шофира, като едновременно с това се гримира, слуша радиото и разговаря по телефона в колата си. Но ако говорите на мъж, когато се е заел да готви по рецепта от готварската книга, той вероятно ще се ядоса, защото просто не може да следи написаните указания и едновременно с това да слуша какво му казвате. Ако говорите на някой мъж, докато се бръсне, то той почти сигурно ще се пореже. Голям брой жени са били обвинявани от мъжете си, че заради тяхното бъбрене той е пропуснал нужната отбивка от магистралата. А една жена дори ни сподели своя малка тайна, когато се ядосвала на мъжа си, тя го карала да зачука някой пирон и в същото време започвала неспирно да му говори!
Тъй като жените използват и двете си мозъчни полукълба, много от тях по-трудно правят разлика между лявата и дясната си ръка. Около 50% от жените не могат на секундата да кажат коя ръка е лява и коя дясна, а първо поглеждат към пръстен или луничка за ориентир. Мъжете, от своя страна, си служат или с лявото, или с дясното полукълбо на мозъка и затова за тях е по-лесно да различават бързо ляво от дясно. В резултат на това, по цял свят жените непрекъснато биват обвинявани, че по време на път са казали на мъжете си да завият надясно, а всъщност са имали предвид завой наляво.
Тестът с миенето на зъбите е забавен и показателен за дейността на мозъка. Повечето жени могат да търкат зъбите си с четката, като в същото време вървят и разговарят по различни въпроси. Способни са без затруднения да движат четката нагоре-надолу по зъбната повърхност, като в същото време почистват масата с кръгови движения на другата ръка. Но за повечето мъже това е много трудно, да не кажем непостижимо.
Когато мъжете си мият зъбите, техният еднофункционален мозък ги кара да се съсредоточат изцяло върху тази задача. Всички мъже застават точно пред мивката, двата крака раздалечени на около 30 см един от друг, накланят тялото си напред и движат главата си нагоре-надолу срещу четката за зъби, обикновено със скоростта на течащата от крана вода.
В днешно време, когато отглеждаме и възпитаваме синовете и дъщерите си така, сякаш са напълно еднакви, науката все по-убедително доказва, че те всъщност са коренно различни по начина си на мислене. Навсякъде по света невролозите и изследователите на мозъчната дейност достигат до извода, че ние сме такива, каквито сме, поради дейността на хормоните в организма ни.
Ние сме такива, каквито сме, поради нашите хормони. Всички ние сме продукт на нашата химия.
До съвсем неотдавна, почти до последните няколко години на XX век, общоприето бе мнението, че човешките същества се раждат с празен ум, а родителите, учителите и околната среда диктуват поведението и избора ни. Но ето че понастоящем най-новите изследвания на мозъка и неговото еволюционно развитие разкриват, че човешкият мозък бива конфигуриран като компютър около шестата-осмата седмица след зачатието. По това време бива заредена нашата основна „оперативна система“ и биват въведени голям брой различни „програми“, така че всъщност в момента на раждането, също като компютър, мозъкът ни вече е зареден с необходимия програмен продукт, със съответните хардуерни и софтуерни пакети от база данни.
Съвременните изследвания доказват още, че основната оперативна система и съответната й ориентация всъщност почти не дават възможност за промяна. Околната среда и учителите могат само да добавят нови данни към основния пакет и да подбират съвместими програми. На всичкото отгоре, до съвсем наскоро, на практика не разполагахме с никакво „Упътване“. А това означава, че още преди момента на раждането в мозъка ни са заложени предварително всичките ни бъдещи избори и сексуални предпочитания. Природа или възпитание? Въпросът е предрешен. От самото начало природата играе водещата роля. Днес вече знаем, че възпитанието е заучено поведение. И това съвсем ясно личи от майките осиновителки, които също така добре се справят с отглеждането и възпитанието на осиновените деца, както и биологичните майки.
Почти всички ние сме изградени от 46 хромозома, а това са един вид нашите генетични тухли, строителната ни скица, или с други думи, генетичният ни код. От майка си наследяваме 23 хромозома и от баща си също 23. Ако 23-ят хромозом от майката е т. нар. X-хромозом (защото формата му е като на буквата X) и 23-ят хромозом от бащата също е X-хромозом, то се получава едно XX-бебе, тоест момиченце. Ако 23-ят хромозом от бащата е Y-хромозом, ще се получи XY-бебе, тоест момченце. Основният шаблон за човешкото тяло и за човешкия мозък е женски — всички ние започваме като момиченца — и именно поради това мъжете имат такива женски атрибути, като зърна на гърдите и млечни жлези.
Науката доказва, че Ева е била първа!
До настъпването на момента на програмирането, тоест докъм шестата-осмата седмица след зачеването, зародишът е повече или по-малко безполов и има потенциал да развие както мъжки, така и женски полови органи.
Немският учен д-р Гюнтер Дьорнет, водещо име сред пионерите на социологията, бе един от първите, които защитиха теорията, че човешката полова определеност се формира от шестата до осмата седмица след зачеването. Неговите изследвания доказаха, че ако зародишът е генетично момче (XY), в него се развиват специални клетки, които насочват по-големи количества мъжки хормони, особено тестостерон, през тялото, така че да образуват мъжките тестиси, и освен това програмират мозъка на зародиша с мъжки характеристики и поведенчески модели, например със зрение за дълги разстояния и с т. нар. пространствени умения за улучване на цел, ловуване и преследване.
Да кажем, че мъжкият зародиш (XY) има нужда поне от една доза мъжки хормони, за да оформи мъжките полови органи, и други три дози мъжки хормони, за да програмира мозъка с мъжка оперативна система, но че — поради причини, които ще обсъдим по-нататък — не получи необходимото количество. Трябват му, да речем, четири дози, но получи само три. В такъв случай първата доза мъжки хормони бива използвана за оформяне на мъжките полови органи, но мозъкът получава само две дози. А това означава, че мозъкът бива програмиран полово като 2/3 мъжки, а другата 1/3 си остава с изначално заложената женска полова програма. В резултат на това се ражда момченце, което ще порасне като мъж с основно мъжки мозък, но и с някои женски мисловни навици и способности. Ако мъжкият зародиш получи, да речем, само две дози мъжки хормони, едната бива използвана за оформяне на тестисите, а мозъкът получава само една, вместо необходимите три дози мъжки хормони. В такъв случай се ражда бебе, чийто мозък е основно женски по своето устройство и начин на мислене, но е вложен в тяло на бебе, генетично определено като момче . При настъпването на пубертета детето най-вероятно ще се развие като хомосексуално същество. В Осма глава ще разгледаме как именно става това.
Когато зародишът е женски (XX), в него има съвсем малко или почти няма мъжки хормони, така че се оформят женски полови органи, а мозъкът си остава с изначално заложения женски шаблон. После той бива програмиран посредством женските полови хормони и бива зареден със способностите и уменията да бъде закрилник на семейното гнездо, включително с центрове за разшифроване на словесни и несловесни сигнали. Когато се роди, бебето има външен вид и поведение на момиченце, благодарение на женската ориентация на своя мозък. Но понякога, обикновено по чиста случайност, женският зародиш получава доста внушителна доза мъжки полови хормони, в резултат на което се ражда бебе момиченце с повече или по-малко мъжки ориентиран мозък. Как именно става това ще разгледаме също в Осма глава.
Проучванията сочат, че средно между 80% и 85% от мъжете имат главно мъжки ориентиран мозък и само при 15–20% — мозъкът е повече или по-малко феминизиран. Мнозина от мъжете, попаднали в тази последна група, стават хомосексуалисти.
15–20% от всички мъже имат феминизиран мозък. ОКОЛО 10% от всички жени имат по-мъжки ориентиран мозък.
Когато в тази книга говорим за женския пол, това се отнася за приблизително 90% от всички момичета и жени, което означава, че при тях мозъкът е ориентиран към предимно женски модел на поведение. При 10% от всички жени мозъкът е надарен с повече или по-малко мъжки способности, защото е получил по-голяма доза мъжки полови хормони между шестата и осмата седмица от зачатието.
Предлагаме ви един простичък и любопитен тест, посредством който можете сами да определите до каква степен собственият ви мозък е ориентиран към мъжки ИЛЕ женски начин на мислене. Въпросите са подбрани от голям брой научни изследвания относно половата определеност на човешкия мозък, а използваната точкова система за оценка е създадена от английската специалистка по генетика Ен Мойър. В теста няма правилни и грешни отговори. Той просто ви позволява да си направите някои интересни заключения защо през живота си избирате едно или друго, защо мислите по начина, по който го правите. След като отговорите на въпросите, можете да изчислите и разтълкувате резултата си според дадените след теста таблици и указания. Преснимайте въпросите и ги дайте на хората, с които живеете и работите — резултатът от техните отговори наистина ще ви позволи да прозрете съкровената същност на всеки.
Целта на този тест е да определи женската или мъжката насоченост на програмирания в мозъка ви модел на поведение и реакции. Няма правилни или грешни отговори — резултатът просто показва вероятното количество мъжки хормони, които вашият мозък е получил (или не е получил) между шестата и осмата седмица след зачеването ви. Количеството получени по това време мъжки хормони се отразява върху личните ви предпочитания на ценности, модели на поведение, стил, ориентация и избор.
Тест
Отбележете отговора, който в най-голяма степен е валиден за вас през повечето време.
1. Когато трябва да разчетете пътна карта или пътеуказател, вие:
а) се затруднявате и често молите за помощ;
б) обръщате картата, така че да е насочена по посоката, в която се движите;
в) не изпитвате никакви затруднения.
2. Приготвяте ястие по сложна готварска рецепта, радиото свири и някой приятел ви се обажда по телефона. Тогава вие:
а) оставяте радиото да си свири, продължавате да готвите по рецептата, като същевременно бъбрите с приятеля по телефона;
б) изключвате радиото, разговаряте по телефона и продължавате да готвите;
в) казвате на приятеля си, че ще му позвъните веднага щом свършите с готвенето.
3. Поканили сте приятели на гости и те ви молят да ги упътите как да стигнат до новия ви адрес. Вие:
а) рисувате им карта с най-подробни указания и им я изпращате или пък намирате някой друг да им обясни как
да стигнат до дома ви;
б) разпитвате ги подробно кои от по-забележителните сгради от вашия район познават и съобразно това им обяснявате как да стигнат до вас;
в) обяснявате им със словесни указания как да ви открият — „Караш по магистралата до Нюкасъл, после излизаш на отбивката, завиваш наляво, стигаш вторите светофари…“.
4. Когато обяснявате някоя идея или концепция, какво правите обикновено:
а) използвате молив, хартия и езика на тялото посредством жестове;
б) обяснявате я с думи, използвайки езика на тялото посредством жестове;
в) обяснявате я с думи, пределно ясно и конкретно.
5. Когато излизате от някой наистина хубав филм, предпочитате:
а) да си преигравате наум сцени от филма;
б) да коментирате някои сцени и реплики;
в) да цитирате най-вече реплики от филма.
6. В киносалона предпочитате да седите:
а) от дясната страна на пътеката;
б) където и да е, напълно ви е безразлично;
в) от лявата страна на пътеката.
7. Някакъв електроуред на ваш приятел не работи. Вие:
а) ще му съчувствате и ще обсъждате как го е накарала да се почувства повредата на уреда;
б) ще му препоръчате някой проверен специалист, който да поправи уреда;
в) ще се опитате да разберете как работи уредът и сами да го оправите.
8. Намирате се на непознато място и някой ви моли да покажете накъде е север. Вие:
а) признавате си, че не знаете;
б) след кратък размисъл налучквате вярната посока;
в) напълно уверено посочвате на север.
9. Откривате място за паркиране, но то е прекалено тясно и се налага да вмъквате колата на заден ход. Вие:
а) по-скоро ще се опитате да откриете друго място;
б) внимателно ще опитате да паркирате на заден ход;
в) леко и уверено паркирате на заден ход.
10. Гледате телевизия, телефонът звъни. Вие:
а) вдигате слушалката и отговаряте;
б) намалявате звука на телевизора и тогава отговаряте;
в) изключвате телевизора, казвате на останалите хора стаята да мълчат и чак тогава вдигате слушалката.
11. Току-що сте чули нова песен от любимия си изпълните. Обикновено вие:
а) без затруднение сте в състояние веднага да изтананикат част от песента;
б) може да изтананикате нещичко от песента, стига тя да наистина простичка;
в) трудно ви е да си спомните как точно звучи мелодията, I си припомняте някои думи.
12. Най-успешно можете да предвидите бъдещи резултати като:
а) използвате интуицията си;
б) вземате решение въз основа както на достъпната ви информация, така и на „вътрешното си чувство“;
в) се опирате на факти, статистически и други данни.
13. Сложили сте ключовете си не на обичайното им място и не можете да ги намерите. Вие:
а) ще се заемете с някаква друга дейност, докато ви „светне“ къде сте ги оставили;
б) ще се заемете с някаква друга дейност, но непрекъснато ще се опитвате да си спомните къде сте ги оставили;
в) стъпка по стъпка ще преповтаряте наум всичките си действия, докато се сетите къде сте оставили ключовете.
14. Намирате се в хотелска стая и чувате далечен вой на сирена. Вие:
а) веднага безпогрешно можете да определите посоката, от която идва;
б) вероятно бихте могли да определите откъде идва, ако се съсредоточите;
в) изобщо ви е невъзможно да определите от коя посока идва.
15. Отивате на светско събиране и ви запознават със седем — осем нови за вас хора. На следващия ден вие:
а) лесно можете да си представите лицата им;
б) ще си спомните отделни черти от лицата им;
в) по-скоро ще си спомняте имената, отколкото лицата им.
16. Искате да прекарате почивните дни в провинцията, но партньорът ви предпочита да посетите морски курорт. За да го убедите, че вашата идея е по-добра, вие:
а) нежно му говорите за чувствата си по въпроса — обичате спокойствието на природата, пък и децата винаги така добре се забавляват там;
б) казвате, че ако този път отидете в провинцията, ще сте му много благодарна и следващия път ще сте щастлива да отидете на морски курорт;
в) служите си с факти: провинциалното курортно селище е по-близо, по-евтино и разполага с добре организирани спортни и развлекателни програми.
17. Когато изготвяте дневната си програма, вие обикновено:
а) правите списък, за да имате ясен поглед за това, какво трябва да свършите;
б) обмисляте всичко, което трябва да свършите;
в) представяте си хората, с които трябва да се срещнете, местата, където трябва да отидете, и дейностите, които трябва да извършите.
18. Ваш приятел има личен проблем и е дошъл да го обсъди с вас. Вие:
а) проявявате съчувствие и разбиране;
б) казвате, че проблемите никога не са чак толкова лоши, колкото изглеждат и му обяснявате защо;
в) правите предложения и му давате разумен съвет как да реши проблема си.
19. Двама ваши приятели от различни семейни двойки имат любовни отношения. Кога най-вероятно ще го забележите?
а) още в съвсем ранен стадий;
б) посред разгара на връзката;
в) вероятно изобщо няма да забележите.
20. Смисълът на живота според вас е:
а) да имате приятели и да живеете в хармония с хората около вас;
б) да имате приятелски отношения с останалите, като същевременно си запазвате и личната независимост;
в) да постигате значими цели, да си извоювате уважението на околните, да спечелите престиж и издигане.
21. Ако можете да избирате, бихте предпочели да работите:
а) в екип, със съвместими по характер и интереси хора;
б) заедно с други хора, но запазвайки своята независима територия;
в) самостоятелно.
22. Предпочитате да четете:
а) романи и фантастика;
б) вестници и списания;
в) историческа литература и автобиографии.
23. Когато отивате на пазар, вие по-скоро:
а) често купувате нещата импулсивно, особено по-рекламираните стоки;
б) имате си някакъв основен списък, но го спазвате както дойде;
в) внимателно четете етикетите и сравнявате цените.
24. Предпочитате да си лягате, да се събуждате и да се храните:
а) когато имате желание за това;
б) в определени часове, но може да проявявате и гъвкавост;
в) по едно и също време всеки ден.
25. Започнали сте нова работа и се запознавате с много нови хора от колектива. Един от тях се обажда на домашния ви телефон. Вие:
а) лесно разпознавате на кого е гласът;
б) разпознавате на кого е гласът чак след като сте преполовили разговора;
в) трудно разпознавате кой ви се обажда.
26. Какво най-много ви дразни, когато се карате с някого?
а) неговото мълчание и липсата на отговор;
б) когато този човек не иска да разбере вашата гледна точка;
в) неговите изпитателни или предизвикателни въпроси и забележки.
27. Как възприемахте в училище правописните тестове и писането на съчинения?
а) справяхте се и с двете доста лесно;
б) обикновено добре се справяхте с едно от двете, но не и с двете;
в) не се справяхте особено добре нито с едното, нито с другото.
28. Когато става дума за танци и аеробика, вие:
а) веднъж щом сте научили стъпките, с лекота „усещате“ музиката;
б) справяте се с някои танци и упражнения, но при други сте напълно безпомощна;
в) трудно ви е да поддържате такта и ритъма.
29. Колко добре ви се отдава да различавате и подражавате на гласовете на различни животни?
а) не много добре;
б) сравнително добре;
в) много добре.
30. В края на дълъг ден обикновено предпочитате:
а) да разказвате на приятелите и близките си как е минал денят;
б) да слушате другите да ви разказват как е минал техният ден;
в) да четете вестник, да гледате телевизия и да не говорите.
След като сте отговорили на въпросите, съберете отговорите с а), б) и в), а крайния резултат изчислете според дадените по-долу таблици.
За мъже
Брой отговори (а) × 15 точки =
Брой отговори (б) × 5 точки =
Брой отговори (в) × (–5) точки =
Общо =
За жени
Брой отговори (а) × 10 точки =
Брой отговори (б) × 5 точки =
Брой отговори (в) × (–5) точки =
Общо =
Към общия си резултат прибавете по пет точки за всеки въпрос, чиито отговори не отразяват точно вашето житейско поведение или на който не сте отговорили.
Тест за определяне ориентацията на мозъка
Повечето мъже ще съберат от 0 до 180 точки, а повечето жени — от 150 до 300 точки. Мозък, който има главно мъжка ориентация, обикновено събира под 150 точки. Колкото крайният резултат е по-близо до 0, толкова по-мъжки ориентиран е мозъкът и по всяка вероятност нивото на хормона тестостерон в организма е по-високо. Хората с такъв резултат показват силно изявени логически и аналитични умения, както и способност за точно боравене с думите, и обикновено са дисциплинирани и добре организирани. Колкото по-близък е резултатът до 0, толкова съответните хора са по-добри в планирането на разходи и обработването на резултати от статистически данни, като остават напълно неподвластни на чувствата си. Резултатите от теста, които се изразяват в отрицателни числа, бележат силна мъжка ориентация на мозъка. Това означава, че в ранните стадии от развитието си зародишът е получил големи количества тестостерон. Колкото по-малка цифра е резултатът от теста, направен от жена, толкова по-голяма е вероятността, че при нея ще се забелязват лесбийски тенденции.
Мозък, който има предимно женска ориентация, ще покаже резултат от теста над 180 точки. Колкото по-голямо число е резултатът, толкова по-женска ще е ориентацията на мозъка и толкова по-голяма е вероятността съответният човек да има силно изразени творчески, артистични и музикални таланти. Такъв човек взема повечето си решения интуитивно, при определянето на проблемите са му необходими минимални данни. Освен това той е способен да решава проблемите творчески, ръководен от вътрешния си усет. В колкото по-голямо число над 180 се изразява резултатът от теста, направен от мъж, толкова по-голяма е вероятността той да бъде хомосексуалист.
Мъже с резултат под 0, и жени с резултат над 300 точки, имат мозъци, чиято ориентация е толкова противоположна, че вероятно единственото общо нещо между тях е това, че живеят на една и съща планета!
Резултат между 150 и 180 точки означава, че при съответния човек мъжкият и женският начин на мислене се припокриват, тоест той е стъпил с единия крак в едното, а с другия — в другото поле на полова ориентация. При такива хора няма ясно изразено предпочитание към мъжкия или към женския начин на мислене и обикновено те проявяват гъвкавост, а това е значително предимство при участието им в колективно решаване на някакъв проблем. Такива хора са предразположени да завързват приятелства както с мъже, така и с жени.
От началото на осемдесетте години познанията ни за човешкия мозък надминаха и най-смелите ни очаквания. Американският президент Джордж Буш обяви деветдесетте години за „Декада на мозъка“, а ето че навлизаме и в XXI век — „Златния век на ума“.
При представянето на свързаните с човешкия мозък теми, съзнателно говорихме с по-голяма лекота за откритията на неврологията, за да не стане четивото твърде технично, но същевременно се постарахме и да не опростяваме прекалено много нещата, защото всъщност мозъкът е твърде сложна структура — мрежа от неврони, свързващи се в заплетени образувания от мозъчни клетки, а те пък изграждат мозъчни области и центрове.
Но ти, читателю, сигурно не искаш да станеш невролог, а просто да разбереш най-основното относно мозъчната дейност и да се запознаеш с някои стратегии за по-успешно общуване с противоположния пол. Лесно е да посочим коя точно определена област от мозъка управлява пространствените умения при мъжа и да си определим ефективни стратегии за нейното развитие. Много по-трудно е да схванем откъде и по какъв именно начин мозъкът управлява чувствата, но дори в този случай пак е възможно да се изградят действени стратегии за тяхното овладяване.