Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

„Вероятно никога няма да узнаем какво е накарало нашите предшественици рибите да излязат от водата.“ Дейвид Атънбъроу, естествоизпитател

Казват, че е страхотно да си мъж, понеже: можеш да се мотаеш с голи гърди по плажовете в Тунис, без да бъдеш пребит до смърт с камъни; не е необходимо да помниш къде си оставяш нещата и спокойно можеш да ядеш банан пред бригада строители. Но пък е страхотно да си жена, защото: можеш сама да си избираш дрехите; спокойно можеш да кръстосваш крака, без да трябва непрекъснато да си наместваш това-онова и най-вече — можеш да зашлевиш шамар на някой мъж на публично място и при това всички ще си помислят, че си напълно права.

Страхотно е да си мъж, защото можеш да си купуваш големи и прави краставици и моркови, без да се изчервяваш от неудобство.

Мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши — просто различни. Науката отдавна го знае, но наложилото се в нашето общество крайно левичарско схващане за равноправието прави всичко възможно, за да го отрече. Общественото и политическото мнение по въпроса е, че отношението към мъжете и към жените трябва да е еднакво, като се основава на повече от странното убеждение, че те самите са еднакви. Но те всъщност са коренно различни и за това има безброй доказателства.

Какво наистина искат мъжете и жените

За съвременните мъже малко неща са се променили през вековете. Днес 87% от мъжете казват, че работата им е най-важното нещо в техния живот, а 99% — че искат страхотен сексуален живот. За съвременните жени обаче нещата са коренно променени и голяма част от техните приоритети вече са много различни от тези на техните майки и баби.

Много жени са избрали пътя на професионалната кариера, защото искат някои от нещата, които имат мъжете: пари, обществено уважение и власт. Редица изследвания разкриват обаче, че освен тези мъжки „плюсове“, съвременните жени с професия получават и другите мъжки „странични ефекти“ — сърдечносъдови проблеми, язви, стрес и преждевременна смърт. Освен това днес работещите жени пият и пушат много повече, отколкото когато и да било през цялата история на човешкия род. Понастоящем една от всеки три жени с професионална кариера в САЩ пуши.

Поне една от всеки три работещи жени ежегодно взема по девет дни отпуск, поради дължащи се на стрес проблеми.

От жените с професия 44% казват, че понастоящем за тях работата им е най-големият извор на стрес. Едно проучване сред 5000 жени, осъществено от английската частна здравно-застрахователна компания BUPA и от списание „Топ Санте“, разкри, че 66% от работещите жени смятат, че преумората от работата вреди на здравето им.

Освен това повечето работещи жени признават, че ако не им трябваха парите, които изкарват, биха предпочели да са домакини или „дами за удоволствие“, като само 19% казват, че професионалната кариера наистина ги влече и интересува. Подобно проучване в Австралия разкрива, че само 5% от жените на възраст между 18 и 65 години поставят кариерата на първо място, докато останалите жени от същата възрастова група масово отговарят, че за тях на първо място е майчинството. Нека погледнем какъв процентен израз намира това общо заключение в най-подходящите за майчинство, а и за кариера също, възрастови групи: за 31% от жените на възраст между 18 и 31 години майчинството е на първо място, а за 18% — кариерата; за 60% от жените на възраст между 31 и 39 години майчинството е на първо място, а за 2% — кариерата.

На първо място в списъка на своите приоритети 80% от всички жени поставят отглеждането на децата си в традиционно семейство. А това показва, че шумотевицата в медиите и феминисткото движение не са оказали чак толкова голямо влияние върху поведението и ценностната система на жените, както се вярваше доскоро. Стойностите и приоритетите на съвременните жени в основата си са същите, каквито са били векове наред. Огромната разлика обаче е в това, че 93% от тях казват, че финансовата независимост е жизненоважна, а 62% искат повече власт в политиката — или с други думи, днешните жени вече не искат да бъдат зависими от мъжете.

Колкото до личния им живот, сексът е приоритет за малко повече от 2% от жените, 45% поставят на първо място доверието, а 22% — уважението. Само 20% определят сексуалния си живот като фантастичен, а 63% признават, че партньорът им не е добър любовник.

Главният извод от тези проучвания е, че за болшинството жени майчинството все още е на първо място от всички дейности, които носят личностно удовлетворение. Голям брой от жените с професионална кариера казват, че работят за пари, като повечето от тях живеят в градовете, където влизането на два дохода в семейството е жизненоважно за оцеляването му. Много жени вярват, че да печелиш пари, за да храниш, обличаш и изучиш следващото поколение е много по-благородна кауза, отколкото да ги влагаш в каквото и да било друго. Жените харесват ролята си на родители повече от мъжете, които, за жалост, оценяват какво са изпуснали, обикновено чак когато станат дядовци.

Възможности за професионална изява

Като цяло, възможностите за професионална изява не са се променили особено много за мъжете. При тях свързаните със способността за пространствено ориентиране професии все още са на първо място. Забелязва се известно повишаване броя на мъжете, които навлизат в традиционно женски професии, но ако ги изследваме, вероятно ще открием, че мозъчната им ориентация е повече или по-малко женска. Това е очебийно в области като фризьорството и модата, но не толкова очевидно в консултантските и преподавателски професии.

За жените обаче доста неща са се променили. Понастоящем в САЩ 84% от работещите жени са в информационния и обслужващия сектор. В западните страни между половината и две трети от всички новорегистрирани бизнесдейности са собственост на жени, като над 40% от тях заемат висшите изпълнителски, административни и управленчески постове.

Ако сте жена, работеща в служба с традиционна мъжка йерархия, имате две възможности: да напуснете или да се маскулинизирате.

В професионални среди с традиционна мъжка йерархия, жените все още трябва да се борят със зъби и нокти, за да заемат ръководните постове, но пък както видяхме, повечето жени изобщо не ги и искат. В системата на политиката и на държавното управление жените са по-малко от 5%, макар че те изглежда привличат 50% от отзивите и вниманието на медиите. Но ако сте жена, която работи в традиционна мъжка йерархия, разполагате с две възможности, за да постигнете успех: първата е да напуснете и да си намерите работа някъде, където отношението към жените е справедливо; втората е да започнете да се държите като мъж. Мъжеподобието може да разтвори вратите пред вас, защото редица проучвания потвърждават това, че жени, които се обличат и държат в по-мъжки стил, имат по-голям шанс да бъдат избрани на управленчески постове, отколкото онези, които се обличат и държат типично по женски, и то дори когато шефът, от когото зависи издигането на по-отговорен пост, е жена. Освен това имайте предвид, че провеждащите интервютата мъже не обичат кандидатките да са парфюмирани!

Феминизирането на бизнеса

Мъжките характеристики и стойности са тези, които подтикват и отвеждат хората до върха, но напоследък женската ценностна система все повече се доказва като единствен начин човек да се задържи там.

По традиция, повечето организации са били контролирани от мъжка йерархия, доминирана от тираничен лидер мъжкар, чието кредо е било: „Следвай ме или…!“ Понастоящем такива организации стават все по-голяма рядкост, те са на изчезване, също както изчезна, презрян от всички, някогашният тартор на училището, от времето, когато мускулите се ценяха повече от мозъка. Мъжките приоритети трябва да бъдат осмислени и разбрани от всеки, който се е прицелил във върха, но напоследък се оказва, че женските стойности и характеристики са много по-добре пригодени, за да накарат цялата зверилница да работи по-ефикасно и хармонично, а следователно — по-успешно и печелившо.

По върховете на йерархията, където се цени и налага мъжката ценностна система, се водят безмилостни вътрешни борби за власт. Когато някой спор не може да бъде спечелен, индивидите мъжкари започват самостоятелни силови акции за надмощие. На това бойно поле, където всеки се стреми да изглежда, и да бъде най-добрият, не се гледа с добро око на инициативата „отдолу“ и на интуитивните решения, макар че новите стратегии и страничното подхождане към проблемите може да донесе разрастване и успешно развитие на организацията.

От друга страна, женските стойности предполагат екипна работа, сътрудничество и взаимозависимост — стил на управление, който е много по-подходящ, за да се разгърне стратегическият потенциал на организацията, успешно увличайки всички работещи в нея хора.

Но това съвсем не означава, че мъжът трябва да се феминизира или пък жената да се маскулинизира. Просто е необходимо и мъжете, и жените да разберат, че присъщите на всеки пол ценностна система и подход към проблемите са посвоему изключително важни в различните моменти от изкачването към върха.

Може ли да се говори за политическа коректност

Направихме проучване сред повече от 10 000 делегати на конференции в шест страни, в които принципът за равенство на половете (т. нар. политическа коректност) е един от водещите приоритети на политиците, и открихме, че 98% от мъжете и 94% от жените смятат, че този принцип се е превърнал в ограничителна концепция, която им пречи да изкажат свободно, без цензура, това, което мислят и чувстват.

Първоначалното намерение на принципа за политическа коректност бе да противостои на сексистките поведение и език, на неравнопоставеността на двата пола и да предостави на жените възможности за изява, равни с тези на мъжете. Предполагаше се, че жените са потиснати от тираничните мъже.

Но естествено принципът за политическа коректност не намери подкрепа в мнозинството. А дали изобщо е възможно да бъде осъществен? Учените казват, че това е доста невероятно. Милиони години са били необходими на мъжете и жените да еволюират до това, което са днес, и навярно ще им трябват още милиони години, за да еволюират в същества, годни и способни да живеят в един политически коректен свят. Защото най-големият проблем, с който човешкият род се сблъсква днес, се състои в това, че неговите възвишени идеали и концепции за поведение са изпреварили с милион години заложената в човека генетична реалност.

Нашата биология не се е променила чак толкова много

Момчетата искат да си играят с разни неща; момичетата — да общуват с хора. Момчетата искат да контролират, да доминират и да стигнат до върха. Момичетата са загрижени повече за нравствеността, за взаимоотношенията вътре в двойката и между хората изобщо. Жените все още са малцинство в големия бизнес и на политическата арена, но не поради мъжко потисничество. А просто защото тези неща не ги интересуват.

Въпреки най-добрите намерения на работодателите да прилагат на практика принципа за равенство между половете, момчетата се инатят и все още се насочват към работни места, свързани с техника и с пространствено ориентиране, а момичетата упорито се стремят към служби с възможност за междуличностно общуване и взаимодействие.

Принципът за равенство между половете се прилага стриктно в кибуците на Израел, където от години се опитват да заличат половите стереотипи при момчетата и момичетата. В кибуците дрехите, обувките, прическите и начинът на живот на децата са замислени и осъществявани по един безполов, неутрален модел. Там окуражават момчетата да си играят с кукли, да шият и плетат, да готвят и чистят, а момичетата — да ритат футбол, да се катерят по дърветата и да мятат стреличките на дартс.

Идеята на кибуца е да се изгради едно полово неутрално общество, в което да няма строга формула за всеки пол, и където всеки негов член да има равни възможности и равни отговорности в своята обособена група. Сексисткият език и фрази от рода на: „Големите момчета не плачат“ и „Малките момиченца не си играят в мръсотията“ са напълно изхвърлени от употреба. А обитателите на кибуците твърдят, че могат да демонстрират пълната заменяемост на ролите между половете.

Но какво става в крайна сметка?

След деветдесет години живот в кибуци, редица проучвания показват, че момчетата там непрекъснато демонстрират агресивно и непокорно поведение, събират се в банди, воюват помежду си, изграждат си неписани йерархии и правят „сделки“, докато момичетата си сътрудничат едно с друго, избягват конфликтите, привързват се и се държат мило, създават приятелства и споделят едно с друго. А когато за целите на проучването на децата бе дадена възможност сами да изберат какви курсове и предмети да изучават в училище, всеки направи своя избор съобразно половата ориентация на своя мозък и пограмираните в него интереси — момчетата избраха физико-математически и инженерни науки и различни спортове, а момичетата се насочиха към обучение за учителки, консултантки, медицински сестри и управление на персонала. Въпреки че бяха родени, отраснали и възпитани в пълно равенство, тяхната биология ги накара да изберат професии, съзвучни с половата ориентация на мозъка им.

Изследвания на неутрално отгледани деца от тези общности показва, че прекъсването на връзката майка — дете не премахва, нито дори смекчава, половите различия или предпочитания. А по-скоро създава поколение от деца, които се чувстват пренебрегнати, изоставени и объркани, а като възрастни стават затворени, мрачни и комплексирани хора.

И накрая…

Но въпреки тегнещите над тях основни различия между половете, брачните и безбрачните съжителства на мъжете и жените продължават да съществуват. Това до голяма степен се дължи на жените, тъй като те притежават необходимите умения да направляват връзката и семейството. Те са биологично екипирани да долавят мотивите и скрития смисъл зад думите и поведението, а следователно могат да предвиждат евентуални последици или да предприемат действия, за да предотвратяват проблеми и конфликти. Само това е достатъчно, за да можем да твърдим, че този наш свят щеше да бъде едно доста по-безопасно място за живот, ако начело на всяка нация стоеше жена. Мъжете са програмирани и екипирани за лов и убиване на прехрана, за връщане с улова вкъщи, за зяпане в огъня и оплождане — е, това е. Но и мъжете, и жените, трябва да усвоят нови начини за оцеляване в съвременния свят.

Взаимоотношенията в двойката започват меко казано да куцат, когато мъжът и жената не осъзнаят и не признаят, че двамата са биологично различни и когато всеки очаква от другия да се държи и да реагира не според собствените си, а според неговите критерии. Голяма част от стреса, от който понастоящем страдаме в нашите съжителства, произтича от фалшивото убеждение, че мъжът и жената са идентични същества, с еднакви приоритети, подтици и желания.

За първи път в човешката история, днес ние отглеждаме и възпитаваме по еднакъв начин момчетата и момичетата, като ги учим, че между тях няма никаква разлика и че всеки и във всичко е толкова способен, колкото и другият. А после, вече като възрастни, те влизат в съжителство с човек от противоположния пол и една ясна сутрин се събуждат, за да открият, че са коренно различни един от друг — във всичко. Затова и не бива да се учудваме, че брачните и безбрачните съжителства на младите хора са в такова окаяно състояние. Всяка концепция, която се гради върху презумпцията за еднаквостта на двата пола, е потенциално опасна, защото изисква едно и също поведение от мъжете и жените, независимо от различната им мозъчна ориентация. Понякога е направо невъзможно да разберем защо й е било необходимо на природата да създава такава пълна несъвместимост между половете. Но това всъщност ни се струва непонятно просто защото нашата човешка биология е така отчайващо изостанала от обкръжението, в което живеем понастоящем.

Добрата новина е, че когато разберете откъде произтичат различията между половете, вече не само ще ви е по-лесно да ги търпите в ежедневния си живот, но постепенно и ще се научите да ги преодолявате, цените, а в края на краищата, дори да ги обичате и пазите.

Мъжете искат власт, постижения и секс. Жените искат съжителство, стабилност и любов. И да се ядосва човек на това е толкова безсмислено, колкото да ругае небето, че вали. Е, вие не поставяте под въпрос факта, че вали, нали? Въздъхвате и решавате проблема, като си вземате чадър или обличате шлифер. Но по абсолютно същия начин може да подходите и към затрудненията и конфликтите, които е възможно да назреят във взаимоотношенията с вашия партньор поради биологичните различия между двама ви — след като веднъж сте осъзнали и приели факта на тяхното съществуване, ще ви е по-лесно да ги разпознавате, предугаждате и изглаждате, когато се появят.

Ежедневно все по-усъвършенстваните апарати за сканиране ни показват „отвътре“ нови за нас вълнуващи моменти от дейността на човешкия мозък и ни обясняват много от нещата, които смятаме за подразбиращи се. Когато едно момиче с анорексия се погледне в огледалото, то се вижда дебело или затлъстяло. Тоест, вижда една изкривена действителност. През 1998 г. д-р Брайън Ласк от лондонската болница „Грейт Ормънд“ сканира мозъците на подрастващи болни от анорексия момичета и откри, че почти при всички тях има намален приток на кръв към онази част от мозъка, която контролира зрението. А това е само едно от десетките изследвания, които се провеждат понастоящем, за да открият какво именно става в мозъка, когато нещата излязат извън контрол.

Учените навсякъде по света натрупват все нови и нови, солидни и необорими доказателства, които показват, че химическите вещества в утробата предопределят структурата на човешкия мозък, който после на свой ред ни диктува какво да харесваме и предпочитаме. Но на повечето от нас не са ни необходими апаратите, струващи милиони долари, за да знаем, че мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта — апаратите просто обясняват това, което и така е очевидно.

В тази наша книга ви предоставихме информация, която вероятно вече ви е известна на подсъзнателно ниво, но пък може би още не сте се опитали да разберете със съзнанието си.

Удивително е, че днес, на прага на XXI век, в нашите училища все още не учим децата си да разбират взаимоотношенията между мъжа и жената. Предпочитаме да учим плъховете да тичат из лабиринти или да наблюдаваме как маймуната прави кълбо назад, за да си получи наградата банан. Но науката е мудна и тромава дисциплина, понякога са нужни години, за да могат получените от нея резултати да стигнат от лабораторията до образователната система.

И следователно единствено от теб, Читателю, зависи да се самообразоваш. Защото само тогава, въоръжен със знанието, ще можеш да се надяваш, че интимните ти връзки ще бъдат толкова щастливи и удовлетворителни, колкото всички ние, и мъжете, и жените, заслужаваме.