Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

— О, не! Просто не мога да повярвам… Момичета, я погледнете тази карта!… Май е трябвало да завием надясно при онази висока зелена планина…

Как една пътна карта едва не доведе до развод

Рей и Рут отиваха на театър в града. Рей шофираше, Рут седеше на мястото до него. Винаги шофираше Рей — никога не бяха обсъждали въпроса, защо все той сяда зад волана, просто така си беше. И както обикновено става с повечето мъже, седнеше ли зад волана, той се превръщаше в съвършено друг човек.

Рей помоли Рут да погледне в пътната карта как точно се стига до адреса на театъра. Тя отвори картата на нужната страница, а после я обърна наопаки. Извъртя я надясно, после пак я обърна наопаки. След което дълго време остана мълчаливо втренчена в плетеницата от улици. Много добре разбираше предназначението и организацията на пътните карти, но странно, всеки път щом станеше дума да се ориентира по тях, те нищо не й говореха. Същото беше и в часовете по география в училище. Всички тези розови и зелени петна нямаха нищо общо с истинския свят, в който живееше. Понякога, когато пътуваха на север, все успяваше някак да се справи с пътната карта, но тръгнеха ли на юг, настъпваше пълен хаос. А сега те пътуваха на юг. Отново извъртя картата наопаки. След още няколко секунди мълчание, Рей й се сопна:

— Стига си я въртяла насам-натам!

— Аз… просто си я нагласям по посоката на движение — измънка Рут в отговор.

— Да де, ама как ще прочетеш указанията, като е наопаки? — попита саркастично Рей.

— Виж, Рей, напълно логично е да обърна картата така, че да я гледам по посоката, в която се движим. По този начин мога да сравнявам пътните знаци с тези в указателя! — възмутено повиши тон Рут.

— Да де, само че ако трябваше хората да четат картите наопаки, всичко вътре щеше да е написано наопаки, нали? Я стига глупости, казвай накъде да карам!

— Как ли пък не, ще ти казвам накъде да караш! — отвърна Рут побесняла. Запокити пътната карта към него и изкрещя: — Сам си виж накъде да караш!

Е, какво, познато ви звучи, нали? Един от най-често срещаните поводи за скандал между мъжете и жените от всички раси и народности, столетия наред. В XI век първа лейди Годива подкарва коня си гола и поема по погрешка по Ковънтри стрийт. След любовна среща с Ромео, Жулиета се изгубва и не може да намери пътя към дома си. Клеопатра заплашва Марк Антоний, че ще го кастрира, задето я насилвал да разучава военните му карти. А Злата западна вещица от детските приказки често обърквала посоките и вместо на запад, тръгвала на изток, север или юг.

Сексистки начин на мислене

Умението да четеш пътни карти и да си наясно къде се намираш е свързано със способността за ориентиране в пространството. Скенери на мозъка показват, че при мъжете и момчетата центърът за пространствено ориентиране е разположен във фронталната част на дясното мозъчно полукълбо и че контролираните от него умения са може би най-силно развитите умения на мъжа. Способността за ориентиране в пространството се е развивала от най-древни времена, за да позволи на мъжете ловци да изчисляват скоростта на движение, посоката и разстоянието до плячката, да са наясно колко бързо трябва да тичат, за да стигнат до целта на лова, а също и за да могат да преценяват колко сила ще им е необходима, за да убият вечерята си с камък или копие. При жените способността за пространствено ориентиране е разпиляна и в двете мозъчни полукълба, без да има строго определен център за контрол, както е при мъжете. Едва 10% от жените имат добре развита, а още по-рядко отлична, способност за ориентиране в пространството.

Около 90% от жените имат съвсем ограничена способност за ориентиране в пространството.

Вероятно това изследване ще се стори на някои хора израз на сексизъм, защото в тази глава ще обсъждаме онези качества и умения, които мъжете владеят до съвършенство и ще говорим за области и професии, за които биологията ги е надарила с явни преимущества. Затова пък малко по-нататък ще се спрем и на области, в които жените имат главната роля.

Ловецът на храна в действие

Способността за ориентиране в пространството означава да можеш да си представяш формите на предметите и техните размери, да координираш пропорции, движение и географско местоположение. Означава също и да виждаш мислено как даден предмет се придвижва и завърта в пространството, как можеш да заобиколиш появило се препятствие, а също да си представяш предметите в триизмерна перспектива. Целта на всички тези сложни умения е оцеляването на човешкия вид, а за това мъжът ловец трябвало във всеки един момент да има съвършено ясна представа за движението на плячката си и за начина, по който може да я улучи.

Д-р Камила Бенбоу, професор по психология в щатския университет на Айова, провежда мащабно изследване, като сканира мозъците на над един милион момчета и момичета, за да проучи как се проявява способността за ориентиране в пространството. Резултатите сочат, че в това отношение разликите между половете са очебийно големи още при четиригодишните деца. Д-р Бенбоу открива, че докато момичетата имат отлично развита способност да си представят предметите двуизмерно, момчетата притежават и способността да виждат още едно, трето измерение, което придава дълбочина и перспектива на образа. При провеждане на триизмерни видеотестове за способността за пространствено ориентиране, момчетата показват по-добри умения от момичетата в пропорция 4:1, като при това най-добрите момичета често са декласирани от най-слабите в това отношение момчета. В мъжкия мозък специфичната дейност за ориентиране в пространството се ръководи поне от четири центъра, разположени във фронталната част на дясното мозъчно полукълбо.

Тъй като не притежават обособен мозъчен център за пространствено ориентиране, повечето жени обикновено се справят много лошо с геометрични задачи. Голямата част от жените не обичат дейностите, свързани с пространствено ориентиране, и не избират професии или занимания, които изискват такива умения.

Местоположение на центъра за визуално-пространствена ориентация при мъжа

От своя страна, тъй като притежават обособен мозъчен център за ориентиране в пространството, повечето мъже показват завидно високи резултати във всички дейности, които изискват подобни умения и често избират свързани с тази способност професии и спортове. Специфичната обособена област в мозъка за контрол на пространственото ориентиране помага на мъжете и при решаването на различни задачи и проблеми. При жените способността за пространствено ориентиране е слабо развита, защото преследването на животни и отнасянето на улова обратно до дома никога не е било част от семейните им задължения. Именно поради това голям брой жени се затрудняват, когато трябва да се ориентират по карта или пътеуказател.

Жените нямат добре развити умения за пространствено ориентиране, защото по време на еволюцията не им се е налагало да ловуват нещо друго, освен мъже.

Хиляди са документираните научни изследвания, които потвърждават превъзходството на мъжете по отношение на уменията за пространствено ориентиране. И в това няма нищо изненадващо, като имаме предвид еволюцията на мъжа като ловец. Но на съвременните мъже вече не им се налага да ловуват семейната вечеря. Днес те използват уменията си за пространствено ориентиране в други области — например голф, компютърни игри, футбол, дартс5, с една дума в спортове и дейности, в които има преследване на нещо и улучване на цел. Повечето жени биха ви казали, че дартс е изключително скучна игра, но ако и в техния мозък имаше специфичен център за контрол на правилата, те не само че щяха да се наслаждават на мятането на стреличките, но и щяха да побеждават.

Мъжете са толкова пристрастени в това, да наблюдават как други мъже улучват с топка дадена цел, че понастоящем едни от най-високо платените хора в света са играчите на голф, футболистите, баскетболистите и тенисистите. Днес вече мъжът няма нужда от университетска диплома, за да бъде уважаван. Достатъчно е да се облегне на закодираните в мозъка му хилядолетни умения и да може добре да преценява скорост, разстояние, ъгли и посоки.

Защо мъжете знаят накъде да вървят

Способността за ориентиране в пространството позволява на мъжа да върти пътната карта наум и съвсем ясно да си представя в коя посока трябва да се движи. А ако по-късно му се наложи да се върне в същия район, вече изобщо няма да му трябва карта, тъй като мозъчният му център за пространствено ориентиране складира завинаги веднъж получената информация. Повечето мъже могат прекрасно да се ориентират по пътните карти, дори ако трябва да се движат на юг, а всички пътни карти, както знаем, са ориентирани спрямо севера. Нещо повече, те могат просто да хвърлят един поглед на картата, а после безпроблемно да се движат по памет. Редица проучвания сочат, че мъжкият мозък автоматично изчислява скоростта и разстоянието, за да се ориентира кога трябва да смени посоката. Попаднали в непозната стая без прозорци, повечето мъже безпогрешно ще посочат накъде е север. И това е така, защото мъжът ловец е трябвало във всеки един момент да може да открие пътя си обратно до дома, иначе човешкият вид едва ли би оцелял.

Повечето мъже могат безпогрешно да посочат накъде е север, дори да си нямат и представа накъде е.

Отидете на който и да е претъпкан стадион и с очите си ще се убедите в способността на мъжете да напускат местата си, да отиват едва ли не в другия край, за да си купят нещо за пиене, а малко по-късно безпогрешно да се връщат точно на своето си място. В който и да е голям град по света може да видите жени туристки да висят по кръстовищата и с вид на напълно изгубили се, яростно да въртят пътните си карти насам-натам. Ако застанете на който и да е голям паркинг пред някой хипермаркет, ще видите тълпи жени купувачки унило да бродят нагоре-надолу, опитвайки се да открият колите си.

Защо момчетата висят по клубовете за електронни игри

Където и по света да влезете в който и да е клуб с електронни игри или с игрални автомати, ще видите, че навсякъде гъмжи от момчета, прилагащи на действие уменията си за пространствено ориентиране. Нека погледнем някои от научните изследвания, които хвърлят светлина върху тази способност. При повечето тестове се използва сглобяването на триизмерни механични уреди.

Едно проучване на Йелския университет показва, че само 22% от жените могат да се справят с подобни задачи толкова добре, колкото и мъжете. Според същото проучване 68% от мъжете могат още при първия опит да програмират видео или друг подобен апарат според брошурата с писмени инструкции към него. Но едва 16% от жените са в състояние да се справят с подобна задача. Момчетата показвали отлични резултати и когато дясното им око било закрито, така че информацията била получавана само от лявото око, откъдето била препращана към дясната половина на мозъка, а там именно е центърът за пространствено ориентиране. За момичетата било без значение с кое око ще гледат, понеже техният мозък се опитвал да реши проблема, използвайки и двете си части. Именно поради тази особеност на женския мозък жените рядко избират професиите на механик, инженер или пилот на самолет.

Д-р Камила Бенбоу и колегата й д-р Джулиън Стенли изследват чрез тестове група талантливи деца и откриват, че момчетата, показали отлични резултати по математика, са в пропорция 13:1 спрямо момичетата с отлични резултати. Като се ръководят от двуизмерен план, момчетата могат да построят къща много по-лесно и по-бързо, отколкото момичетата, като много по-точно изчисляват мислено ъглите и съвсем вярно преценяват на око дали дадена плоскост е равна. Именно древните умения на мъжа ловец обясняват защо мъжете се изявяват по-добре в области като архитектурата, химията, конструирането и статистиката. Момчетата показват и по-добри резултати при тестуване на координацията между ръката и окото, което ги прави по-ефективни и при различните спортове с топка. Това обяснява и мъжката пристрастеност към крикета, футбола, баскетбола и изобщо към всяка игра, при която се изисква преценка за координати и преследване, шутиране или хвърляне в цел. Именно това е причината, поради която навсякъде по света клубовете за видео- и други електронни игри, а също и площадките за скейтборд са пълни с момчета и само тук-там има по някое момиче. Пък и момичетата се включват в такива игри главно, за да направят впечатление на момчетата, но скоро повечето от тях забелязват, че момчетата обръщат много по-вдъхновено внимание на играта, отколкото на техните прелести.

Мозъчните полукълба на момчето се развиват по различен начин

Родители, които имат и синове, и дъщери, скоро осъзнават, че момчетата са много по-различни от момичетата по отношение темповете на развитие. При момчетата дясното мозъчно полукълбо се развива и пораства по-бързо от лявото. При това в него се изграждат повече нервни свръзки, а свръзките между двете полукълба са по-малко, отколкото при момичетата. При момичетата двете мозъчни полукълба нарастват по-равномерно, което им осигурява и по-голямо разнообразие от умения. И тъй като между двете полукълба в женския мозък има много повече свръзки, преминаващи през по-дебел корпус калозум, това обяснява защо много повече момичета, отколкото момчета, могат да си служат еднакво добре и с двете ръце и защо толкова много жени изпитват затруднения, когато трябва бързо да кажат коя е дясната и коя лявата им ръка.

Хормонът тестостерон възпрепятства нарастването на лявото мозъчно полукълбо при момчетата, като по този начин дава възможност за по-доброто развитие на дясното полукълбо, което пък подсигурява на мъжа ловец по-голяма способност за пространствено ориентиране. Изследвания на деца на възраст между 5 и 18 години показват, че момчетата са очебийно подобри в уменията си да улучват цел с лъч от фенерче, да възпроизвеждат с крачки по пода показана им рисунка на геометрична фигура, да сглобяват триизмерни предмети и да решават задачи, които изискват математическо мислене. При почти 80% от момчетата и мъжете всички тези умения са разположени в дясното мозъчно полукълбо.

Диана и нейните мебели

Докато хамалите сваляха мебелите от камиона и се готвеха да ги внесат в новия апартамент, Диана трескаво мереше с рулетката всяка мебел, за да види дали ще се побере на отреденото й място. Докато мереше бюфета за трапезарията, четиринадесетгодишният й син Клиф само му хвърли един поглед и отсече: „Забрави, мамче, няма да се побере в нишата. Малко по-дълъг е.“ Диана премери бюфета, после премери и нишата. Клиф беше прав. Но тя просто не можеше да проумее как той успява с един поглед да прецени кое къде може и къде не може да се побере. А на какво всъщност се дължи тази невероятна, според Диана, способност на Клиф? На закодираното в неговия мозъка умение за пространствено ориентиране.

Тест на умението за пространствено ориентиране

Американският учен д-р Д. Уечлър създава серия тестове за Ю (коефициент на интелигентност), при които са елиминирани половите предубеждения срещу мъжете или жените при определяне на уменията за пространствено ориентиране. Като тестува членове на различни култури по целия свят — от примитивни племена до обиграни жители на големите градове — той, както и редица други изследователи от различни страни, също стига до извода, че жените превъзхождат мъжете по общото си ниво на интелигентност и са с около 3% по-интелигентни от мъжете, въпреки че по обем мозъкът им е малко по-малък. Когато обаче трябва да се решават ребуси лабиринти, мъжете се представят драстично по-добре от жените, като постигат забележителните 92% успеваемост срещу скромните 8% на жените — независимо от средата и образованието. Възможно е някои критици да възразят, че жените са прекалено интелигентни, за да си играят с разни глупави ребуси лабиринти, но този тест всъщност нагледно и убедително доказва изключително силно развитата способност на мъжете за пространствено ориентиране.

Тестът, който ви представяме малко по-долу, е разработен от Университета в Плимут и е от серията професионални тестове, използвани при подбора на пилоти, навигатори и контрольори на въздушния трафик. Чрез него може да прецените способността си да приемате визуално двуизмерна информация, въз основа на която мислено да изграждате триизмерен предмет.

Представете си, че фигурата на Тест 7 е от картон. Ако я сгънете по свръзките, ще се получи куб с по един символ на всяка от външните стени. Като се знае, че страната с кръста е отдясно, а тази с кръга е отляво, кой от предложените варианти, според вас, отговаря на куба, който ще се получи при сгъването? Направете теста сега.

Този тест изисква от мозъка ви да си представи изображението в три измерения, а после да го извърти така, че да се получи правилния ъгъл. За решаването на теста се изискват същите умения, както и при разчитане на карта или пътеуказател, при приземяване на самолет или при лов на бизон. (Верният отговор е А.)

Ето и един по-сложен вариант на теста, който изисква от мозъка още повече въртене на обекта в пространството.

Тестове, проведени от зоолози, показват, че мъжките млекопитаещи имат по-добре развити способности за пространствено ориентиране от женските млекопитаещи. Мъжките плъхове много по-бързо и ефикасно намират изхода от лабиринтите, отколкото женските плъхове. Мъжките слонове много по-успешно, отколкото женските, намират повторно пътя до веднъж вече открит от тях водоизточник. (Верният отговор на Тест 2 е С.)

Как жените се ориентират за пътя

Много жени се оплакват: „Ако мъжете не чертаеха картите по този идиотски начин, нямаше да ни се налага да ги обръщаме наопаки“. Британското картографско общество обаче докладва, че 50% от неговите членове са жени и освен това 50% от дизайнерите и издателите на пътни карти също са жени. „Дизайнът на една карта е двуизмерна задача, с която жените могат да се справят също тъй успешно, както и мъжете — казва водещият британски картограф Алън Колинсън. — Затруднението, което повечето жени срещат при разчитането на картата и намирането на посоката с нейна помощ, произтича от това, че те имат нужда от нагледна триизмерна перспектива, за да откриват пътя си. Аз самият създавам туристически карти с триизмерна перспектива — на тях са нарисувани дървета, планини и други ориентировъчни знаци от околния пейзаж. Действително жените се справят много по-успешно, използвайки такъв вид карти. Проведените от нас тестове показват, че мъжете притежават способността да виждат мислено двуизмерната карта като триизмерен пейзаж, докато това изглежда е непостижимо за повечето жени.“

Картите с обозначена перспектива повишават изключително лгного умението на жената да се ориентира и да открива пътя си.

Направените изследвания откриват и друг много интересен факт — мъжете много по-успешно се ориентират и откриват пътя, ако се движат групово с водач, който им съобщава устно новата посока, по която трябва да поемат на всеки даден етап от пътя. За разлика от тях, при жените устното упътване води до пълен провал и тотално объркване. Това показва, че мъжете са способни да превръщат наум звуковите сигнали в триизмерни карти и съвсем ясно си представят правилната посока и пътя, по който трябва да поемат, докато жените се справят по-успешно с помощта на триизмерни перспективни карти.

И какво, ако не знаете накъде е север?

Австралийката Кей Котий е първата жена — самотна мореплавателка, обиколила света по вода, без да спира. Действително пример за жена, която съвсем определено знае къде отива, нали?

Неотдавна, по време на една конференция, тя сподели с нас, че изпитвала огромни затруднения да се ориентира по пътеуказатели. Потресени и невярващи на ушите си, ние попитахме: „Как в такъв случай успя да обиколиш сам-сама света?“ „Успях, защото използвах навигацията — отвърна Кей. — Програмираш компютъра и после той те води в правилната посока. Не ми се налагаше да излизам на палубата, да се оглеждам и да възклицавам: «Я, тук май трябваше да завия наляво…». Докато при ориентирането по улиците и пътните карти става въпрос за интуиция — човек просто трябва «да усеща» накъде да поеме. Когато посещавам непознат град, аз лично винаги се придвижвам само с такси. Опитах с кола под наем, но в крайна сметка постоянно се губех.“

Трудно е да повярва човек, че Кей Котий може да се изгуби, докато търси яхтата си, с която да обиколи сам-сама света. Но нейният пример ясно показва как с упоритост, добро планиране и кураж човек може успешно да обиколи света — дори ако не може да се справи и с най-простия пътеуказател — като мобилизира хората и си осигури екипировката, от които има нужда, за да постигне целта си.

Летящата карта

Ние (авторите) обикаляме света девет месеца от годината и прекарваме голяма част от времето си в коли под наем. Обикновено шофира Алън, тъй като неговите умения за пространствено ориентиране са по-добри от тези на Барбара, но това пък означава, че тя трябва да му дава указания за пътя. Е, да, но способностите на Барбара в областта на навигацията са почти нулеви, поради което двамата с Алън години наред се караха и почти стигаха до бой, откривайки пътя си по света — от град на град и от държава на държава. Неведнъж към главата на Алън летяха пътеуказатели и карти, запокитени от разярената Барбара (а такива те имаха в изобилие, написани едва ли не на всеки език на Земята). На няколко пъти Барбара дори пращаше по дяволите и Алън, и неговите проклети карти, трясваше вратата на колата с ядното „Чети си ги сам!“ и хукваше да гони влакове и автобуси.

Барбара Пийз няма усет за посоките, но затова пък Алън Пийз е напълно неспособен да открие собствените си чорапи в собственото си чекмедже.

За щастие съвместните им проучвания относно човешката способност за пространствено ориентиране най-сетне им отвориха очите за природата на проблемите, които възникват, когато един от партньорите почти не притежава такава способност, а другият просто не разбира, че това е възможно. Днес вече Алън проучва картата, още преди да потеглят на път, а Барбара говори и му сочи разни интересни неща от пейзажа, които той обикновено пропуска да види. Те все още са щастливо задомени, а разни излитащи през прозореца на колата карти и дебели пътеводители вече не излагат на риск живота на минаващите мотористи.

Обърнатата наопаки карта

През 1998 г. англичаните Джон и Ашли Симс създадоха една забележителна двойна пътна карта, която обединява две гледни точки. Едната част от нея е обичайният вид карта, ориентирана по посока север. Втората част всъщност е обърната наопаки карта, ориентирана по посока юг, тоест юг е в горната част на всяка страница. В неделното издание на един национален британски всекидневник те предложили безплатна карта на първите 100 души, които си я поръчат. Получили заявки от над 15 000 жени и… само шепа мъже. Двамата споделиха с нас, че мъжете просто не виждали смисъл да притежават обърната наопаки карта или пък мислели, че това е някаква шега. Затова пък жените били силно впечатлени и заинтересовани, защото с тази карта отпадала необходимостта от умствено пространствено завъртане на обектите.

Автомобилният концерн BMW пръв вгради в електрониката на колите си един уред за визуална навигация, наречен Глобална позиционна система (GPS — Global Positioning System), който позволява образът на екрана да бъде обърнат наопаки, тоест така че да съвпада с посоката на движение на колата. И както можеше да се очаква, нововъведението бе хит сред жените.

Заключителен тест

Опитайте да направите теста на следващата фигура. Той е разработен от компанията за подбор и изследване на персонала „Севил енд Холдсуорт“ (Великобритания) и се дава на кандидатите, които искат да проверят способността си за пространствено мислене, ориентирани към професии като контрол на въздушния трафик например. Ако не можете да направите теста в рамките на три минути, отпадате от класацията. Той е доста по-сложен от първите два теста и ако сте мъж, решаването му би трябвало да повиши температурата във фронталната част на дясното ви мозъчно полукълбо.

Имате образец, който, ако бъде изрязан, може да бъде сгънат, така че да се получи триизмерна кутия. Трябва да решите коя (ако има такава) от четирите кутии, дадени при всеки отговор, ще се получи след сгъването на образеца — оградете верния според вас отговор. Ако сметнете, че никоя от кутиите не е направена от дадения образец, просто нищо не ограждайте.

Повечето хора, успешно справили се с теста в рамките на три минути, са мъже, като особено добри резултати показват тези, които упражняват професии, изискващи триизмерно мислене — архитекти и математици. Е, сега вече знаете защо 94% от персонала за контрол на въздушния трафик са мъже. Повечето жени смятат, че подобен вид тестове са чиста загуба на време, макар че сред отлично представилите се открихме и една жена, решила теста за девет секунди. По професия тя е… статистик. (Верните отговори са 1B, 2D 3C, никоя.)

Как да избегнем караницата

Мъжете обожават да шофират скоростно, буквално да фучат по пътищата, защото тогава активно се задействат техните пространствени умения — смяна на скоростите, различни комбинации на педалите за газ и спирачка, съобразяване на скоростта с остротата на завоите, преценка на ъгли и разстояния.

Съвременният шофьор сяда зад волана, пъхва в ръцете на жена си пътната карта и я натоварва с ролята на навигатор. Но поради ограничената си способност за пространствено ориентиране, тя потъва в мълчание, започва да върти картата насам-натам и се чувства тотално некомпетентна. Повечето мъже просто не разбират, че тъй като в женския мозък няма център за пространствено извъртане на получения от картата образ, то жената я върти в ръцете си. За нея е напълно логично да извърти картата по посока на движението на колата. И ако мъжът не иска да се стига до караница, той просто не бива да кара жена си да го упътва по карта.

Правило за щастлив живот: никога не настоявайте жена ви да ви упътва по карта или пътеуказател.

Това, че при жената уменията за пространствено ориентиране са разпилени и в двете мозъчни полукълба, оказва влияние върху функционирането на центровете за контрол на говора. Ето защо, когато дадете на жената пътна карта, тя спира да говори, преди да я обърне наопаки. Ако дадете пътната карта на мъжа, той ще продължи да говори, но затова пък ще спре радиото, защото мозъкът му не може да управлява едновременно и слуха, и способността за пространствено ориентиране. (Помните, нали, че когато си е у дома и телефонът звънне, той казва на всички да млъкнат и чак тогава вдига слушалката.)

Жените решават математически задачи главно в лявото си мозъчно полукълбо, а това не само забавя изчисленията, но и обяснява защо толкова много жени и момичета решават задачите на глас. В такива моменти мъжете по цял свят обикновено казват: „Моля те, смятай наум! Не мога да се съсредоточа!“, като в същото време се опитват да четат вестник.

Как да се караме, докато шофираме

Съпруг, който се заема да учи жена си да шофира, прави първата стъпка към развода. Навсякъде по света мъжете дават едни и същи инструкции на жените си: „Завий наляво!… Намали!… Смени скоростите… Внимавай за пешеходците… Съсредоточи се!… Спри да плачеш!“ За мъжа шофирането е тест за способността му да се ориентира пространствено спрямо околната среда. За жената целта на шофирането е да стигне безпрепятствено от точка А до точка В. Ако е в колата като пътник, най-успешната стратегия, която мъжът може да използва, е да затвори очи, да пусне радиото и да спре със забележките и коментарите, защото е доказано, че като цяло жените са по-безопасни шофьори от мъжете. Повече от сигурно е, че тя ще го откара цял и невредим там, накъдето са тръгнали — само дето това ще й отнеме малко повечко време. Но пък голямото предимство да пътуваш с жена шофьор е, че междувременно можеш да се отпуснеш и че ще стигнеш жив.

Жената критикува шофирането на мъжа, защото неговите умения за пространствено ориентиране го карат да взема решения и да прави преценки на пътната обстановка, които на нея й се виждат твърде рисковани. Но ако неговият талон е чист, тя също трябва да се отпусне, да не критикува и просто да го остави да шофира. Още при първите капки дъжд жената веднага включва чистачките — реакция, която мъжете изобщо не могат да разберат. Мъжкият мозък изчаква, докато количеството дъждовни капки по стъклото стане пропорционално на скоростта на чистачките и ги включва точно в необходимия момент. Или с други думи, дори тук мъжът използва способността си за пространствено ориентиране.

Как да продаваме на жена

Никога не давайте на жената указания от рода на: „Карай на север“ или „Пет километра карай на запад“, тъй като следването на подобни упътвания изисква от нея умения за ориентиране по компас, каквито тя не притежава. По-удачно е указанията да включват ориентири от околния пейзаж, например: „Карай покрай «Макдоналдс», по посока към сградата с рекламата на Националната банка на покрива“. Жената безпроблемно улавя тези ориентири с периферното си зрение. Строителните инженери и архитектите навсякъде по света губят милиони, когато при оформяне на сделки предоставят на жените, отговорни за вземането на решения, двуизмерни планове и скици. Мъжкият мозък лесно може да си представи същите чертежи триизмерно и съвсем точно да види как именно ще изглежда завършената сграда, докато за жената те са просто купчина хартия с нищо незначещи плетеници от линии. Ако искате да продадете някоя къща на жена, предоставете на вниманието й триизмерен макет или компютърен модел.

Е, след цялата тази информация, която ви дадохме, жената не би трябвало никога повече да се чувства като пълен идиот, когато й пъхнат пътна карта в ръцете. Просто дайте картата на мъжа, това е мъжка работа.

За мъжа е много по-отпускащо и приятно да прилага навигаторските си способности и да шофира, докато жената му говори за интересните гледки и обекти по пътя. Доста честна размяна, като се има предвид, че неговите словесни умения и периферното му зрение са по-недоразвити от нейните. От друга страна, това означава, че той безпроблемно ще може да намери пътя към дома на новата си приятелка, макар че няма да знае какво да й каже, когато стигне там.

Мъките на успоредното паркиране

Ако ви кажат да огледате успоредно паркираните коли по улицата и да познаете кои са паркирани от мъже и кои от жени, как мислите, дали ще познаете? Изследване, поръчано от една английска школа за безопасно паркиране, показва, че във Великобритания мъжете постигат 82% акуратност при близко паркиране до бордюра, като 71% успяват успешно да се справят още при първия си опит. Жените постигат едва 22% акуратност, а първият опит е успешен само при 23% от тях. Подобно изследване, проведено в Сингапур, разкрива 66% акуратност и 68% успешен пръв опит при мъжете и съответно 19% акуратност и едва 12% успешен пръв опит при жените.

Най-главният извод в случая е следният: ако шофьорът е сингапурка, изчезвайте от пътя й! Най-добре се справят с паркирането германските мъже, които показват 88% акуратно паркиране при пръв опит. Изпитите за паркиране в курсовете по кормуване сочат, че по време на обучението жените като цяло се справят по-успешно с паркирането на заден ход, отколкото мъжете, но пък статистическите данни за реалните пътни ситуации показват, че в живота е точно обратното. И това може да бъде обяснено отново с различния начин, по който действат мъжкият и женският мозък. Жените могат по-успешно от мъжете да разучат поставена задача и да я повторят правилно, стига само обстановката и условията да останат непроменени. Но всяка ситуация на пътя предоставя за обработка нова и различна серия данни, с които мъжките умения за пространствено ориентиране са много по-способни да се справят.

Когато видят, че трябва да паркират на заден ход в тясно пространство, повечето жени се отказват и предпочитат да потърсят друго, по-широко място за паркиране, макар това да означава, че ще трябва да се върнат пеша обратно до целта си.

Ако законите в правилника за движение по пътищата се определяха само от жени, то паркирането на заден ход и успоредното паркиране щяха да бъдат наказуеми закононарушения!

Напоследък доста регионални градове и селища въведоха изискването, паркирането на заден ход да става под 45-градусов ъгъл между задницата на колата и бордюра, тъй като бе доказано, че този начин е по-безопасен и позволява на шофьора безпрепятствено да потегля напред. За жалост това не спомага за уталожване на женските тревоги относно паркирането на заден ход, тъй като то все още изисква прилагане на умения за пространствено ориентиране и преценка на ъгли и разстояния. Проучихме състава на 20 местни съвета в градове, въвели като задължителен този начин за паркиране на заден ход, и открихме, че на практика в нито един от тях не е имало участие на жени при вземането на това решение. Съставът на комисиите беше главно мъжки. Но ако градските съвети бяха изцяло в женски състав, то паркирането на заден ход и успоредното паркиране отдавна щяха да бъдат забранени със закон! Жените неминуемо щяха да наложат стил на паркиране, условно наречен „свободен достъп“, при който да отпадне необходимостта от придвижването на заден ход и преценката за ъгли и разстояния. Е, да, наистина, този начин на паркиране изисква повече свободно пространство, но затова пък определено би намалил броя на злополуките.

Как бяха излъгани жените

И така, очевидно е предимството на мъжете при ориентиране в пространството. Но докъде доведе жените този факт? Голям брой женски организации, обзети от най-добри намерения, бяха убедени, че веднъж освободили се от предполагаемите окови на мъжкото потисничество и предубеждения, жените много бързо ще се изкачат до върховете на повечето завладени от мъжете професии и занимания. Но както сами видяхте, мъжете все още държат монопола върху професиите и дейностите, които изискват умения за пространствено ориентиране. Всъщност милиони жени по света са излъгали сами себе си, пренебрегвайки собствените си естествени ориентири към професии и занимания, в които съвсем естествено биха могли да преуспеят и да се наложат, благодарение на уменията, дарени им от характерната ориентация на женския мозък.

Способността за пространствено ориентиране и образованието

Както видяхме, самото биологично развитие на човека по пътя на еволюцията ни насочва към професии и занимания, които отговарят на присъщата ориентация на нашия мозък. Нека сега анализираме една област, в която принципът за равни възможности на половете е основополагащ, а именно образованието. Интервюирахме редица отговорни служители от различни ведомства, свързани с въпросите на образованието и обучението в Австралия, Нова Зеландия и Англия. Те всички настоятелно подчертаха, че се опитват да поддържат равно съотношение (50% на 50%) между преподавателите мъже и жени, за да спазват принципа за равни възможности на половете. През 1998 г. във Великобритания 48% от общия брой преподаватели са били мъже, а 52% — жени. Но трябва да се знае, че мозъкът с женска ориентация е по-добре пригоден за преподавателска дейност, отколкото този с мъжка, тъй като притежава по-добре развити умения за общуване и за поддържане на междуличностни взаимоотношения. Нека видим какви са предпочитанията към отделните предмети при учителите от двата пола.

Въз основа на тази таблица можем да направим два важни извода. Първо, преподаването на нито един от избраните предмети не изисква по-висока степен на развитие на дясното или на лявото мозъчно полукълбо. Тоест, преподаването им не налага по-развита способност за пространствено ориентиране (дясно полукълбо при мъжете). И второ, за преподаването на тези предмети не се налага и по-умело боравене със словото (ляво полукълбо при жените). Затова и процентното съотношение между преподавателите мъже и жени е почти равно.

Тази таблица ясно показва, че мъжете учители преобладават при предмети, чието преподаване изисква по-силно развита способност за пространствено мислене.

Професии, изискващи умения за пространствено ориентиране

В следващата таблица ще видите кои са професиите, при които силно развитата способност за пространствено мислене не само е крайно необходима за доброто изпълнение на служебните задължения, но освен това е и жизненоважна, тъй като липсата й или слабите умения за пространствено ориентиране могат да доведат до нечия смърт. Не е нужно да бъдете учени ракетчици, за да разберете значението на тази таблица и взаимовръзката между изброените в нея професии и мъжките дясномозъчни ловни инстинкти.

Все още има хора, които се придържат сляпо към убеждението си, че природните дадености и умения са празни приказки и все още упорито твърдят, че единствено арогантното поведение на мъжете и традиционните мъжки братства целенасочено пречат на жените да постигнат равенство в изявата си в тези професии. Според статистики, предоставени от Кралския институт на британските архитекти, 50% от студентите по архитектура са жени, но затова пък само 9% от всички практикуващи архитекти са жени. Нормално е част от завършилите архитектура жени впоследствие да са предпочели да си останат вкъщи, за да отглеждат децата си, но какво е станало с останалите? В счетоводството 38% от студентите са жени, но само 17% от практикуващите във Великобритания счетоводители са жени.

Обърнахме се към редица авиокомпании с въпроса „Защо няма повече жени пилоти?“ Отговаряха ни: „Не се записват да учат в този профил“ или „Жените не се интересуват от самолети“. Повечето отговорни служители в авиокомпаниите или само смътно си даваха сметка, или изобщо не отчитаха значението на способността за пространствено ориентиране при полетите. Мнозина пък бяха доста нервни и отказваха да обсъждат съотношението между половете в професията, въпреки очебийния факт, че 98% от управляващите самолетите екипажи са съставени само от мъже. Един извод е пределно ясен: в повечето от тези професии няма жени, защото те просто не се записват в специализираните професионални курсове. Тяхната мозъчна ориентация не е пригодена за подобни области на изява и затова именно жените не проявяват интерес към тях.

Билярд и ядрена физика

По време на нашите проучвания разговаряхме с мнозина играчи и състезатели по билярд. „Жените, играещи професионално билярд, мислят и се държат като мъже — ни каза един бивш световен шампион. — Те говорят точно като нас и се обличат също като нас, в костюми и с папийонки.“ Играещите билярд жени, с които разговаряхме, пък бяха убедени, че ако практикуват толкова, колкото мъжете, и те ще могат да постигат техните резултати. Много от тези жени вярваха, че отношението и поведението на мъжете в игралните зали към тях всъщност ги отблъсква и е важен фактор за недоброто им представяне. „А как преценявате значението на способността за пространствено ориентиране?“ — питахме ние. Най-често срещахме недоумяващи погледи и затова пояснявахме: „Преценката за относителната скорост и ъглите при удара на топките, за разстоянието до улея и за крайното положение на бялата топка.“ Най-често се повтаряше отговорът: „Никога нищо подобно не сме и чували“. И пак твърдяха, че единствено мъжкото отношение е причина да няма жени, участнички в състезанията, и шампионки по билярд.

В Института по ядрена физика ни казаха: „Предоставяме равна възможност и на двата пола да кандидатстват, но наемаме хората според способностите им, а не водени от стремеж за равно съотношение между половете.“ И така, 98,3% от ядрените физици са мъже. Едно интересно изследване на същия институт показва, че жените инженери се справят по-добре с проблемите и задачите, представени текстово и буквено, докато мъжете инженери са по-добри при работа с цифри. И това е напълно логично — буквите са свързани с хората, с междуличностните взаимоотношения и уменията за боравене със словото, докато цифрите са свързани с пространствените взаимовръзки между предметите.

Ако се вгледате в историята, ще видите, че на практика няма изключително изявени жени в области, които изискват силно развити умения за пространствено ориентиране и математическо мислене, например в шаха, композирането на музика или ракетостроенето. Някои хора продължават да твърдят, че сексистката мъжка тирания пречи на жените да се изявят в тези области. Но е достатъчно да се огледате наоколо и сами ще се убедите, че дори в нашето общество, което дава равни възможности за изява на половете, има много малко жени в специалностите, свързани с пространствено ориентиране. И основната причина за това е, че техният собствен по женски ориентиран мозък им подсказва, че за тях е много по-интересно да завързват и поддържат хармонични приятелства и да изграждат и закрилят хармонията в семейното гнездо, отколкото да атакуват чужда територия.

Жените се изявяват блестящо в творческите области — изпълнителски изкуства, преподавателска дейност, взаимоотношения и управление на персонала, литература — там, където абстрактното мислене не е от първостепенна важност. Мъжете играят шах, жените танцуват и декорират.

Компютърната индустрия

В основата на компютърната наука е математиката, която пък разчита на способността за ориентиране в пространството и в резултат на това компютрите са мъжка територия. И все пак, някои области от компютърната наука, например програмирането или дизайнът на потребителския интерфейс, изискват по-скоро добро познаване и разбиране на човешката психология, отколкото математически умения, затова и в тях има най-много жени.

Едно проучване, проведено от списанието „Американските бизнесдами в компютърната индустрия“ показва, че в периода от 1993 г. до 1998 г. се наблюдава равномерно намаляване на броя на жените, които постъпват на работа в компютърната индустрия, а като причина се изтъква липсата на интерес при жените да следват и завършат информатика. Същото проучване разкрива, че два пъти повече жени, отколкото мъже, използват компютър на работното си място. Но докато за 84% от жените компютърът е просто средство за свършване на дадена работа или уред, даващ възможност за творческа свобода, само 33% от мъжете споделят този възглед. От друга страна, пак според същото проучване, 67% от мъжете смятат, че в работата с компютър най-важното е технологията на програмирането или играта с програмите и аксесоарите, докато на същото мнение са едва 16% от жените.

Математика и счетоводство

Мъжете, заели се с дейности и професии, свързани със способността за пространствено ориентиране, обикновено не само не се отказват от упражняването им, но и се налагат в тях. Повечето учители по математика все още са мъже, макар че напоследък се забелязва стесняване на процентната разлика между половете в тази област. През 1998 г. 56% от учителите по математика във Великобритания са били мъже, а 44% — жени.

Как можем да си обясним растящия процент жени, преподаващи този предмет? Вероятно най-вече с това, че жените са по-подходящи за изискванията, налагани от учителската професия, за общуване с учениците и организиране на груповата дейност, а освен това са по-съзнателни и с по-голяма готовност усвояват основите на предмета, отколкото мъжете. И тъй като в училище един и същи материал се преподава отново, и отново, жените се справят великолепно с повечето предмети, включително и с математиката.

По същия начин може да си обясним и нарастващия брой на жените счетоводителки. Постепенно общественото мнение започна да възприема счетоводството като област, свързана с продажбите, където се установяват приятелски взаимоотношения между съответната фирма и потребителите на предлаганите от нея продукти и услуги, а това са взаимоотношения, за които женският мозък е по-добре програмиран, като чисто счетоводната дейност минава на втори план. Понастоящем във всички водещи счетоводни фирми е нещо съвършено обичайно да видите в големия шефски кабинет жена главен счетоводител, чиято роля е да привлича, очарова и задържа клиентите, а чисто математическата счетоводна работа е прехвърлена на помощник-счетоводителите мъже, чиито бюра са наблъскани едно до друго в някое странично помещение.

И все пак там, където успешното изпълнение на работата зависи главно от уменията за пространствено ориентиране и от способността за математическо мислене, все още преобладават и властват мъжете. Ето защо 91% от статистиците и 99% от всички инженери са мъже.

При еднакво развити умения и способности…

В Австралия само 5% от работните места за инженери са заети от жени, но затова пък те печелят средно 14% повече от своите колеги мъже. А това показва, че когато мъжете и жените имат еднакво развити умения и способности, жените могат да постигат по-високи резултати, отколкото мъжете. От създаването на автомобила до ден днешен в професионалните ралита почти няма класирали се сред победителите жени пилоти. Но в състезанията на картинг почти 10% от участниците и победителите са жени. На какво се дължи това? Състезанията с карт не изискват умения за пространствено ориентиране при изчисляване на скорост, ъгли на завиване, дистанция при задминаване и усложнено боравене с педалите за газ и спирачка.

Картовите състезатели карат по права линия, а победител е онзи, който има най-бързи реакции спрямо зелената светлина — а в това отношение жените определено са по-добри от мъжете.

Когато уменията и способностите за ориентиране в пространството са еднакво добре развити, жените постигат по-високи резултати от мъжете.

Макар че повечето жени, състезателки с карт, които изследвахме с предложения в тази книга Тест на умението за пространствено ориентиране, показаха по-мъжко програмиране на мозъчната дейност, отколкото несъстезаващите се с карт жени, те също смятаха, че най-важното в упражнявания от тях спорт е възможността за създаване и поддържане на приятелски взаимоотношения. На въпроса какво ги привлича в този спорт, почти всички отговаряха: „Наистина се разбираме страхотно с момчетата“, „Всички си помагат един на друг“ или „Всички сме много добри приятели“. Докато за мъжете състезатели водещо е желанието да печелиш трофеи, колата ти да има забележителни спецификации и да можеш да се хвалиш как майсторски си успял да оцелееш след претърпени катастрофи.

Момчетата и техните играчки

Момчетата обожават своите играчки — затова и 99% от всички патенти са регистрирани от мъже. Момичетата също обичат играчките, но интересът им към тях обикновено изчезва около дванадесетгодишна възраст, когато навлизат в пубертета и започват да се превръщат в мънички жени. А мъжете никога не губят своя страстен интерес към непрактичните, но свързани с пространственото ориентиране играчки — с възрастта те просто започват да пръскат още повече пари по тях. Мъжете обожават мъничките джобни телевизорчета, мобифоните с форма на коли, компютърните и видеоигрите, дигиталните камери, разните му усложнени машинарии, които се задвижват и почват да присвяткат с лампички при устна команда, а също и всичко, което има мотор. Щом нещо бибипка, присветва и му трябват поне шест мощни батерийки, бъдете сигурни, че мъжът просто умира да го има!

Как се чувстват жените

Всяко доказване на такива различия между половете, каквито обсъждаме в тази книга, неминуемо повдига вълна от протести от страна на феминистките организации и на активистите, отстояващи идеята за „равенство във всичко“, защото те виждат в него заплаха за собствените си аргументи в полза на възможността за равен старт в живота. Но макар че е възможно обществените предразсъдъци да подсилят и изострят стереотипното поведение както на мъжете, така и на жените, а също и фундаменталните неравенства между тях, не стереотипът е причина за едно или друго поведение. За да бъдем такива, каквито сме, вина имат нашата човешка биология и начинът, по който е програмиран мъжкият и женският мозък. Много жени се чувстват неуспели в живота или смятат, че жените като цяло са се провалили, защото така и не успяват да завземат владените от мъжете области. Но това не е истина. Жените изобщо не са се провалили. Просто природата не ги е снабдила с екипировката, необходима за изява в области, много по-подходящи за прилагане на уменията, с които е дарила мъжкия мозък.

Жените не са пренебрегнати — природата е пренебрегнала възможността да ги направи мъжеподобни.

Идеята, че жените не са преуспели в обществото е валидна само тогава, когато се приема, че успехът според мъжките стандарти е, или трябва да бъде мерило изобщо за всеки успех. Но я си помислете: кой казва, че ако си ръководител на корпорация, пилот на самолет или конструктор на междупланетна ракета, то това е крайното мерило за житейско осъществяване?

Мъжете го казват. И това е така, но само според техния мъжки стандарт за успех, не и според стандарта на всички останали хора, тоест на жените.

Възможно ли е да подобрим уменията си за пространствено ориентиране

С една дума — да. Възможностите са няколко. Първата е да изчакате развитието на естествения процес на еволюцията, като непрекъснато практикувате дейности, изискващи прилагане на умения за пространствено ориентиране, докато мозъкът ви най-сетне развие достатъчно свръзки и си изгради специфичен център. Но в случая трябва да знаете, че това ще ви отнеме доста време. Биолозите споменават някакви си десетки хиляди години.

Друга възможност е малко по-продължителен курс на приемане на мъжкия полов хормон тестостерон, който определено ще подобри до известна степен способността ви за пространствено ориентиране, но пък едва ли ще останете доволни, защото страничните ефекти от „лечението“ включват повишена агресивност, оплешивяване и поникване на брада — нещо, което може и да не се хареса на всички жени.

Днес вече е ясно, че практикуването и постоянното повторение на определена задача или дейност спомага за изграждане на повече мозъчни свръзки, необходими за решаването й. Плъхове, отглеждани в клетки с много играчки, имат по-голяма мозъчна маса от плъхове, отглеждани без играчки. Когато хората се пенсионират само за да не правят нищо, постепенно губят мозъчна маса, докато онези, които продължават да поддържат активен умствен живот и интереси, не само че не губят, но дори увеличават мозъчната си маса. Ако се научите да боравите с пътни карти и упорито се упражнявате да се ориентирате по тях, то това определено ще подобри способностите ви в това отношение — така, както пианистът трябва ежедневно да се упражнява, за да усъвършенства изпълнението си. Има случаи, когато мозъчната настройка улеснява интуитивното овладяване на пианото — всички останали обаче трябва всеки ден да свирят часове наред, ако искат да поддържат добро ниво. И ако „непрограмираният“ пианист или човекът с пътна карта не практикуват упорито, то придобитото умение ще западне по-бързо и ще може да бъде възстановено по-трудно, отколкото при човек, чийто мозък е бил програмиран за изпълнението на съответната дейност.

Плешивата глава и брадата са може би твърде солена цена, която жените ще трябва да платят, ако искат да подобрят уменията си за пространствено ориентиране.

Няколко полезни стратегии

Ако вие, читателю, сте жена и имате син или изобщо някой мъж в живота си, то за вас е наложително да разберете, че макар и да има отлична способност за ориентиране в пространството, той може да върши нещата само едно по едно. Повечето мъже се затрудняват да организират домашните си задължения, дневния си режим и изобщо живота си така, че да се изявяват пълноценно. Затова пък организационните умения са природно присъщи на момичетата и жените. Например Албърт Айнщайн е гений на пространството, но е проговорил чак на петгодишна възраст и е нямал почти никакви организационни умния и способност за междуличностно общуване, което съвсем ясно си личи и по прическата му.

Ако ли пък вие, читателю, сте мъж, работещ в някоя област, свързана с пространствено ориентиране, например строителство или архитектура, то за вас е наложително да разберете, че повечето жени имат нужда от триизмерна перспектива, ако искате да ги убедите в нещо от професионална гледна точка.

Искате да убедите някоя жена да приеме вашите планове и чертежи, нали? Покажете и ги в триизмерен вариант.

Ако набирате жени клиенти за продукти или услуги, свързани с ориентиране в пространството, например от областта на инженерните науки или статистиката, то знайте, че евентуалните ви купувачи ще бъдат едва 10% от всички жени, така че насочете усилията си именно към тях. Ако изградите пазарната си стратегия въз основа на факта, че жените представляват 50% от цялото население, то каузата ви е предварително обречена на неуспех.

В заключение

Сега вече Рей и Рут си прекарват чудесно, когато тръгнат нанякъде с колата. Той е навигаторът и той решава по кой път ще карат. Тя говори и му показва интересните неща по пътя, а той слуша, без да я прекъсва. Тя вече не критикува начина му на шофиране, защото знае, че добре развитата му способност за пространствено ориентиране го кара да взема решения, които на нея може и да й се струват рисковани, но всъщност са напълно безопасни.

Рей си е купил камера за 3000 щ. д., с куп най-различни приспособления към нея, все свързани с пространственото ориентиране, но сега вече Рут не се дразни, защото знае на какво се дължи любовта му към тази скъпа играчка. А когато е неин ред да снима, той наглася вместо нея всичките приспособления и търпеливо й показва къде точно да натисне, за да се получи хубава снимка, а не й се смее както преди, когато тя не се сеща как да насочи обектива.

Рей и Рут — една модерна любовна история.

Когато мъжете престанат да карат жените си да ги упътват по карти, животът ще стане много по-щастлив за всички. А когато жените престанат да критикуват мъжкия стил на шофиране, скандалите драстично ще намалеят. Всички ние се справяме много успешно, но с различни неща. Затова, ако откриете, че нещо конкретно не ви се отдава особено добре — просто не се тревожете. Опитайте, ако имате желание, да подобрите уменията си с упорити упражнения, но нека това не опропастява живота ви. Нито пък този на вашия партньор.