Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

…и тогава един ден, след урока по биология, Елиът най-сетне видя съвсем ясно това, което съучениците му си мислеха тайно — в него имаше ненормално много тестостерон.

Какво прави жената жена и мъжа мъж? Дали наистина е въпрос на избор това, да бъдеш или да не бъдеш хомосексуалист? Защо лесбийката предпочита жени? Как транс-сексуалните хора успяват да балансират, стъпили на двата ръба над пропастта? Дали вие сте такива, каквито сте, защото майка ви е била агресивна, или защото баща ви е бил вечно уморен, емоционално студен и безразличен работник, или защото в трети клас сте си падали по учителя/учителката си? Дали сте такива, каквито сте, защото сте второ дете в семейството, или защото сте израснали в мизерия, дете сирак, дете на разведени родители, Лъв на границата със Скорпион, или защото в предишния си живот сте били котка?

В тази глава ще обсъдим какво става, когато човешкият зародиш получи твърде много или твърде малко мъжки хормони.

Хомосексуалисти, и транссексуални хора

Редица изследвания доказват, че по своята структура основната конфигурация на човешкия зародиш е женска. В резултат на това мъжете имат някои закърнели подобия на типично женските окръглености, каквито са гърдите. Мъжете имат и млечни жлези, които не функционират, но са запазили потенциала си да произвеждат мляко. Има хиляди документирани случаи на лактация (производство на мляко от млечните жлези в гърдите) при военопленници по време на война, когато острото недохранване нарушава правилното функциониране на черния дроб и той започва да произвежда хормони, обикновено отделяни само от жените кърмачки.

Както вече знаем, между шестата и осмата седмица след зачатието, мъжкият зародиш (XY) получава солидна доза от мъжките полови хормони, наречени андрогени, които да оформят тестисите, а после още една доза, която да пренастрои мозъка от женска на мъжка конфигурация. Ако мъжкият зародиш не получи подходящите количества мъжки хормони, в определеното за това време, може да се случи едно от двете:

Първо, може да се роди бебе момченце, чиято мозъчна структура да е повече женска, отколкото мъжка, или с думи, момче, което в пубертета вероятно ще се развие като хомосексуалист.

Второ, може да се роди генетично бебе момченце, с напълно оформени мъжки полови органи, но с изцяло женска настройка на мозъка. Това дете ще се развие като транс-сексуална личност, тоест като човек, който биологически е определен към единия пол, но знае, че всъщност принадлежи към другия.

Има случаи, когато генетичен мъж се ражда едновременно с набор от мъжки и женски полови органи. В своя фундаментален новаторски труд „Мозъчния пол“ специалистката по генетика, Ен Мойр документира голям брой случаи на генетични момчета, които при раждането си приличат на момичета, затова и биват отглеждани като момичета, а по-късно изведнъж става ясно, че те притежават пенис и тестиси, „появили се“ неочаквано в пубертета.

Подобна генетична аномалия е била открита в Доминиканската република. Задълбочено проучване сред родителите на тези „малки момиченца“ показва, че те са били отглеждани и възпитавани като момичета, според стереотипните изисквания и модели на женско поведение, като женско облекло и игра с кукли. Мнозина от родителите на такива деца преживели истински шок, когато изведнъж се оказало, че вместо дъщеря имат син, защото в пубертета, под влияние на взелите надмощие увеличени дози, произвеждани от организма, мъжки хормони, скрито „дремещите“ до този момент пенис и тестиси бързо се оформили и израснали, а „дъщерята“ буквално за броени месеци заприличала на момче, с типично мъжки поведенчески навици и прояви. И тази промяна настъпила независимо от начина на отглеждане и от възпитанието на детето, независимо от средата и социалния натиск за женско поведение.

фактът, че повечето от тези „момичета“ преживели живота си безпроблемно и успешно като мъже, подчертава още веднъж мнението за ограниченото влияние на обществената среда и на възпитанието върху живота на такива деца като възрастни. Защото е съвършено очевидно, че именно биологичното им развитие е ключов фактор за установяването на поведенческите им навици.

Хомосексуалността е част от човешката история

В обществото на Древна Гърция хомосексуалността не само била разрешена, но и дълбоко уважавана. За древните гърци слабата, по момчешки стройна младежка фигура била идеал за красота и затова я прославили в безчет рисунки и статуи. Създали поеми, възпяващи любовта на изтъкнати възрастни мъже към млади момчета. Древните гърци вярвали, че в мъжката хомосексуалност има някакъв благороден, по-висш божествен промисъл, което пък вдъхновявало младежите да стават достойни членове на общността. Освен това древните гърци открили, че младите хомосексуалисти са сред най-смелите и успешно сражаващи се воини, тъй като воювали „рамо до рамо и в любов един с друг“.

По време на Римската империя Юлий Цезар бил възхваляван като „мъж за всяка жена и жена за всеки мъж“.

Когато християнството се смръщило неодобрително към еднополовите връзки, а Бог, според християнските свидетелства, наказал заради тях и изпепелил блудния град Содом, хомосексуалността била прокълната и прогонена вдън гори тилилейски, откъдето едва съвсем наскоро посмя да излезе и отново да се появи пред очите на обществото.

Викторианската епоха отказвала да признае съществуването на такова нещо като хомосексуализъм, а когато просто нямало как да си затвори очите пред нечии хомосексуални прояви, те били обявявани за дело на Сатаната и жестоко наказвани.

Днес, на прага на XXI век, повечето хора от по-старите поколения все още вярват, че хомосексуализмът е явление, породено от съвременния начин на живот, и че е „неестествен акт“. Но истината е, че хомосексуализмът съществува откакто свят светува и че се проявява винаги, когато мъжкият зародиш не получава полагаемото му се количество мъжки полови хормони. Сред приматите хомосексуалното поведение се използва за по-здраво обвързване на членовете на групата или като начин да се засвидетелства покорност пред по-висшестоящия в йерархията. Същото е и при говедата, петлите и кучетата.

Лесбийството получава името си през 612 г. преди новата ера от гръцкия остров Лесбос. Но обществото никога не е проявявало към него толкова отвращение и неприязън, колкото към мъжкия хомосексуализъм, нито пък е било определяно безапелационно като „перверзия“, вероятно защото винаги е било свързвано с по-голяма степен на интимност.

Генетична предопределеност или избор

Когато в 1991 г. Алън Пийз, автор на „Езикът на тялото“7, и специалистът по генетика Ен Мойр се появиха заедно в едно предаване по английската телевизия, за да представят новите си книги — съответно „Езикът на говора“ и „Мозъчен пол“ — Мойр съобщи резултатите от своето изследване, които доказваха нещо, което учените знаеха от години: хомосексуалността е генетично предопределена, а не е въпрос на избор.

И така, вече знаем, че в повечето случаи хомосексуалността е вродена, но постепенно стана ясно и това, че ролята на средата, в която растем и ни възпитават, е много по-незначителна за определяне на нашето поведение, отколкото смятахме преди. Учените доказаха, че на практика всякакви родителски опити да потиснат или отклонят хомосексуалните наклонности на своите деца са напълно безсмислени. И тъй като главна вина за хомосексуализма има твърде голямото количество мъжки полов хормон (или липсата на такъв) в мозъка, то повечето хомосексуалисти са мъже.

Няма солидни доказателства, че хомосексуалното възпитание на едно дете увеличава вероятността то да стане хомосексуалист.

На всяка лесбийка (женско тяло с мъжки ориентиран мозък) се падат между осем и десет хомосексуални мъже. Ако движението за защита правата на хомосексуалистите и лесбийките вземе на въоръжение тези научни изследвания и ако образователната система запознае учениците с научните открития в тази област, животът на хомосексуалните и на транссексуалните хора ще стане много по-нормален. Защото повечето хора са по-толерантни и склонни да приемат в обществото си човек с вродени различия, отколкото такъв, който, според тях, съзнателно е избрал неприемливо житейско поведение. Нека вземем за пример талидомидните бебета (родили се с различни деформации поради това, че по време на бременността майката е приемала лекарствения препарат „Талидомид“), хората, страдащи от Паркинсон или аутизъм, или тези с вроден церебрален паралич. Обществото е по-склонно да приеме тези хора, защото това обикновено са вродени състояния, но не и хомосексуалистите, за които се предполага, че сами избират начина си на живот.

Нима можем да критикуваме и обвиняваме човек, родил се леворък или с генетично нарушена способност за четене? Или защото има сини очи и червена коса? Или защото се е родил с женски мозък в мъжко тяло? Поради своята непросветеност повечето хомосексуални хора вярват, че тяхната хомосексуалност е въпрос на избор и като всяка друга малцинствена група често използват различни обществени форуми, за да демонстрират и защитават своя „избор“, с което обаче не само измъчват самите себе си, но и предизвикват отрицателна реакция сред мнозина представители на обществото.

По рождение страдаше от нарушена способност за четене, от разстройство в познавателните процеси и от безсъние. Лежеше по цели нощи буден и се чудеше дали изобщо си струва да се живее.

Тъжно е да се каже, но според статистиката 30% от жертвите на самоубийства сред подрастващите са хомосексуалисти и лесбийки, а всеки един от трима транссексуални хора се самоубива. Изглежда тези хора не могат да преживеят осъзнаването на факта, че до края на дните си ще трябва да останат „напъхани в чуждо тяло“. Едно проучване на начина, по който са били възпитавани тези хомосексуални младежи, разкрива, че повечето са израснали в семейства или общности, изповядващи неприязън или отхвърляне на хомосексуалистите, и/или пък са изповядвали религия, която се е опитвала да спаси някои от „жертвите“ чрез молитви и различни верски терапии.

Защо виним бащите

Когато стане ясно, че някое момче е хомосексуалист, хората често винят за това бащата. Членовете на семейството го обвиняват, че е наказвал сурово или е критикувал остро сина си, когато като малък е отказвал да участва или не се е представял добре в различни мъжки дейности. Тези обвинения се основават на теорията, че момчето се е разбунтувало срещу бащата тиранин и нарочно е станало хомосексуалист, за да му отмъсти. Но за подобни твърдения няма никакви научни доказателства. Вероятно момчето е проявявало по-голям интерес към женски занимания, отколкото към футбол, мотокросове, коли и бокс. Това пък е било извор на постоянна тревога и недоволство у бащата, който е възлагал големи надежди на израстването на сина си като „истински мъж“. Или с други думи, по-скоро женствените наклонности на сина са предизвиквали критичното и агресивно поведение на бащата, отколкото обратното.

Хомосексуалният Страстен вторник в Сидней

Най-мащабното хомосексуално събитие в целия свят се провежда в Сидней, в последния ден на ежегодната карнавална седмица, преди започването на Великите пости. То е известно като Страстния вторник на хомосексуалистите и лесбийките. На него се събират около милион души от цял свят, които го честват като празник на хомосексуалността. Милиони други хора гледат австралийския Страстен вторник по телевизията, а хомосексуалистите и лесбийките по цял свят се гордеят с положителния, според тях, обществен отклик, който постига събитието. В действителност обаче повечето от милионите хетеросексуални хора, които гледат предаванията от Страстния вторник по телевизията, се подиграват или се смеят, защото го възприемат като един вид „шоу на откачалки“. Анкети сред телевизионните зрители показват, че повечето от тях наистина са се забавлявали, гледайки участниците, но и че целият „спектакъл“ е затвърдил убеждението на голямата част от хетеросексуалните хора, че хомосексуалните им събратя действително са точно такива „извратени откачалки“, за каквито винаги са ги смятали. Ако хомосексуалистите и лесбийките, участващи в пъстрите улични тълпи, бяха увити от глава до пети в едноцветни мюсюлмански одежди, малцина биха проявили интерес да ходят в Сидней или да гледат по телевизията Страстния вторник.

Но ако хетеросексуалните хора решат да организират подобно събитие за тяхната общност, по време на което да скачат и танцуват по улиците на Сидней по бельо или дори както ги е майка родила, не само че малцина биха изявили желание за участие, но вероятно всички ще бъдат арестувани за неприлично поведение на обществено място!

Червената коса и луничките се срещат толкова често, колкото и хомосексуалността.

Ако обществото осъзнае и разбере научните доказателства, които показват, че в повечето (всъщност почти във всички) случаи хомосексуалността е вродена, то интересът и любопитството към някоя сбирка на хомосексуалисти ще са толкова големи, колкото и към събиране на червенокоси хора с лунички — генетично съчетание, което се среща точно толкова често, колкото и хомосексуалността. И тогава обществото ще е по-склонно да приема нормално хомосексуалните хора, а те от своя страна, ще имат далеч по-малко проблеми с нараненото си самолюбие, защото отношението към тях ще е много по-достойно, тъй като няма да бъдат отхвърляни и осмивани. Всъщност незнанието и нежеланието да се информират, проявявани и от двете страни, ги отдалечава една от друга и е извор на съществуващите проблеми.

Възможно ли е „изборът“ да бъде променен

Хомосексуалистите и лесбийките избират своята сексуална ориентация толкова, колкото и хетеросексуалните хора избират тяхната сексуална ориентация. Учените, а и повечето специалисти по проблемите на човешката сексуалност, са единодушни, че хомосексуалността е мозъчна ориентация, която не може да бъде променена. Изследователите смятат, че в повечето случаи хомосексуалната ориентация се развива още в утробата, а до към петгодишна възраст хомосексуалните навици и предпочитания вече са здраво фиксирани, така че и дума не може да става за съзнателен контрол от страна на съответната личност. Векове наред били използвани различни техники, посредством които да се потискат хомосексуалните чувства и усещания на „страдалците“, включително ампутация на гърдите, кастрация, химиотерапия, отстраняване на матката, фронтална лоботомия, психотерапия, електрошокова терапия, молитвени събрания, спиритически сеанси и прогонване на злите духове (екзорцизъм). Никога никой от тези методи не е довеждал до успех. Най-многото, което са успявали да постигнат, е било да принудят някой бисексуален човек да ограничи сексуалната си активност само до общуване с представители на срещуположния пол или посредством насаждане на страх и/или на чувство за вина да принудят някои хомосексуални хора да се обрекат на безполов живот и да тласнат мнозина други към самоубийство.

Учените доказаха, че хомосексуалността е ориентация на мозъка, която не подлежи на промяна, а не въпрос на личен избор на сексуално поведение.

Вероятността вие, читателю, да сте хетеросексуален човек, надхвърля 90%. Вероятно ще ви е трудно да си представите, че сте сексуално привлечен от човек от собствения ви пол, но опитайте и сам ще се убедите, че е буквално невъзможно да се събудят чувства и усещания, освен ако вече не съществуват. Ако наистина ставаше въпрос за избор, както твърдят мнозина, какъв е смисълът един интелигентен човек да избере начин на живот, който ще го обрече на враждебност, ще го направи жертва на предразсъдъци и на дискриминация? Виновни за хомосексуалността са хормоните, а не индивидуалният избор.

Случаят с идентичните хомосексуални близнаци

Има едно обширно проучване, осъществено с двойки идентични близнаци, разделени още при раждането и отгледани и възпитани в различни семейства и среди. По време на проучването са били направени редица тестове, за да бъде установено достоверно дали определени човешки характеристики са генетично онаследявани, или са резултат от влиянието на средата. Резултатите сочат, че много човешки характеристики са генетично онаследявани, включително неврастенията, депресията, нивата на интровертност (вглъбяването в себе си) и екстровертност (откритостта към света и другите), деспотизмът, склонността към спортуване и възрастта на първия сексуален контакт.

Като се има предвид, че хомосексуалистите представляват около 5% от цялото мъжко население и като се тръгне от предположението, че хомосексуалността е въпрос на личен избор, то ако анализираме 100 хомосексуални момчета, които имат идентичен брат близнак, от когото са били разделени още при раждането, бихме очаквали, че около 5% от идентичните братя близнаци на изследваните 100 момчета също ще бъдат хомосексуални.

Различните изследователски групи, изследващи този въпрос, стигат до един и същи еднозначен отговор. Той бе демонстриран най-ярко от американските изследователи д-р Ричард Пилард от Бостънския университет и психолога Майкъл Бейли от Северозападния университет. Въз основа на своите проучвания на сексуалната ориентация на отраснали заедно братя, двамата учени стигат до следното заключение:

Вероятността за поява на хомосексуалност при братя е:

• 22% за неидентични близнаци

• 10% за братя — не близнаци и за осиновени братя

• 52% за идентични близнаци с еднакви гени

Колективното изследване на хомосексуалните момчета, разделени от своите идентични братя близнаци още при раждането, разкрива, че над 50% от вторите идентични близнаци също са хомосексуалисти. Освен това, изследователите като цяло допускат, че около 10–20% от близнаците, заявили, че са хетеросексуални, вероятно са хомосексуални, но по една или друга причина за нищо на света не биха си го признали. Сред тях вероятно има бисексуални, избрали да се самоопределят като хетеросексуални. Следователно реалният процент на хомосексуалните братя близнаци с идентичен генетичен код е около 60–70%, тоест двама от всеки трима, което е убедително доказателство, че в повечето случаи хомосексуалността се поражда още в утробата. Освен това изследването потвърждава и тезата, че възпитанието не оказва никакво, или почти никакво, влияние върху сексуалното ориентиране.

Всичко е закодирано в гените

Въз основа на теорията, че хомосексуалността се поражда в утробата, навярно бихте очаквали, че всички идентични братя близнаци на изследваните 100 хомосексуални момчета също ще са хомосексуалисти. На какво се дължи това, че 30–40% от тях не са хомосексуални?

Гените притежават една характеристика, наречена „пробивност“, която изразява способността на гена да се проявява ефективно и определя каква при него е вероятността да бъде „включен“ и да започне да се проявява като доминиращ ген. Например вариантът на гена причинител на заболяването на Хънтингтън, притежава 100% пробивност, докато генът, причинител на диабет от първи тип, има само 30% пробивност.

Това означава, че ако двама идентични близнака са носители и на гена, причинител на заболяването на Хънтингтън, и на гена, причинител на диабет, то за всеки от братята идентични близнаци вероятността да развие заболяване на Хънтингтън е 100%, докато тази за диабет е само 30%.

Пробивността на „хомосексуалния ген“ (както вече наричат този ген) е 50–60%, тоест такъв процент вероятност има хората, носители на този ген, да станат хомосексуалисти. Тази теория обяснява защо не всички братя идентични близнаци са хомосексуални. Изчислено е, че приблизително 10% от всички мъже са носители на „хомосексуалния ген“ и около половината от тях ще станат хомосексуалисти, благодарение на пробивността от 50–60%, която притежава този ген. Лабораторни опити с плъхове и маймуни доказват, че тази честота се наблюдава и при другите животински видове. И въпреки че провеждането на подобни експерименти за промяна на сексуалната ориентация с хора е незаконно и недопустимо от етична гледна точка, известно е, че такива опити са били извършвани успешно в Русия, като учените са стигнали до същите заключения.

Хомосексуалният ген

Дийн Хамър от Националния онкологичен институт на САЩ сравнява ДНК на 40 двойки хомосексуални братя и открива, че 33 имат едни и същи генетични маркери в областта X928 на X-хромозома. В резултат на това вече е възприето да се смята, че именно там се намира хомосексуалният ген. Ученият сравнява ДНК и на 36 двойки сестри лесбийки, но при тях не открива подобни съответствия. Това изследване на ДНК показва, че хомосексуалността не само е състояние, засягащо главно мъжете, но и че почти сигурно е генетично обусловена. Изглежда че вероятността, хомосексуалният ген да увеличи своята пробивност и да се наложи, зависи най-вече от наличните количества тестостерон в периода от шест до осем седмици след зачатието. Изглежда, че все пак съществува и някаква малка вероятност други фактори, включително средата, също да спомагат за активирането на хомосексуалния ген в ранните години от живота, обикновено преди навършване на петгодишна възраст.

Хомосексуалността личи по пръстовите отпечатъци

В 1998 г. водещата канадска изследователка на мозъчната дейност д-р Дорийн Кимура оповести, че е провела изследване на броя бразди между две специфични точки от пръстовите отпечатаци на отделни хора. Тя открила, че хора с повече брой бразди по пръстовите отпечатъци на лявата ръка се изявяват по-добре при изпълнение на „женски“ задачи.

Изследователката открила също така, че повечето хора имат по-голям брой бразди по пръстовите отпечатъци на дясната ръка, но че при жените и хомосексуалистите има по-голяма вероятност браздите да са повече по пръстовите отпечатъци на лявата ръка.

Резките на отпечатъците от пръстите също имат значение

Хомосексуално обременени семейства

Друго изследване, проведено от Националния онкологичен институт на САЩ, разкрива, че има семейства, в които хомосексуалността се предава по наследство. Данните, събрани за генетичните роднини на 114 хомосексуални мъже, показват, че има три пъти по-голяма вероятност братята, чичовците, братовчедите или родителите на хомосексуалния мъж също да са хомосексуални. Повечето от хомосексуалните мъже са генетични роднини по майчина линия, малцина са по линия на бащата. Причината за подобна проява може да бъде единствено генетична и следователно някъде в X-хромозома се намира отговорният за нея ген. Този X-хромозом се получава от майката (която има две X-хромозоми). Това изследване още веднъж доказва генетичната обусловеност на мъжката хомосексуалност.

Как да си създадем плъх хомосексуалист

Плъховете са любимци на учените изследователи поради две причини. Първо, техните хормони, гени и централна нервна система са еднакви с тези на хората. И второ, мозъкът на плъховете не се развива в утробата на майката, както е при човека, а след раждането, което ни дава възможност да наблюдаваме как точно протичат процесите.

Ако кастрирате един мъжки плъх, той започва да се възприема като тя и се превръща в общителна женска, която веднага се втурва да гради гнездо. Ако инжектирате тестостерон на новородено женско плъхче, то започва да се възприема като той, става агресивно и започва да се качва на другите женски. Някои женски птици, например канарчетата, не могат да пеят. Но ако в съвсем ранна възраст им инжектирате тестостерон, те започват да пеят като мъжките канарчета. И това е така, защото тестостеронът влияе върху ориентацията на техния мозък, а следователно и върху способностите им.

За да се постигне промяна на сексуалната ориентация, мозъкът трябва да бъде повлиян, когато още е в ембрионален стадий от развитието си. Подобни тестове, проведени с възрастни плъхове, птици и маймуни, не показват същите коренни промени, защото техният мозък вече е бил програмиран по време на ембрионалния стадий. При хората програмирането на мозъка става между шестата и осмата седмица след зачатието. Това означава, че нито възрастните плъхове, нито възрастните хора ще се променят особено много.

По време на семинарна обиколка в различни градове на Русия се запознахме с един професор по мозъчна хирургия в местен университет, който ни разкри, че известно време в Русия тайно са се провеждали експерименти за промяна на мозъчната ориентация при хора, а постигнатите резултати били също като при плъховете — учените превръщали момчетата в момичета и момичетата в момчета, атакувайки с мъжки хормони мозъка на зародиша в утробата. По такъв начин създавали хомосексуалисти, лесбийки и транссексуални хора. Професорът ни разказа още, че имало случаи, когато зародишът не получавал достатъчно количество мъжки хормони или че ги получавал в неподходящо време от развитието си. Един от резултатите бил бебе едновременно и с мъжки, и с женски полови органи. Тази генетична аномалия се наблюдава от време на време и в природата (например в Доминиканската република) и обяснява как едно бебе може да се роди и да прилича на момиче, а после в пубертета изведнъж да се превърне в момче.

Това изследване показва нещо, което учените отдавна знаят, но не са склонни да обсъждат, а именно че като се повлияе върху сексуалната ориентация на мозъка посредством хормони, полът на зародиша може да бъде определен „по поръчка“ преди раждането — достатъчна е една инжекция с определена доза хормони в определен момент от развитието на плода. Но това — естествено и напълно обяснимо — би повдигнало редица нравствени, етични и хуманни въпроси.

Как се получават хомосексуални бебета

Ако по време на ранните стадии от забременяването бъде намалено количеството тестостерон в организма на жената, а зародишът е мъжки, това рязко увеличава вероятността да се роди женствено или хомосексуално момче, тъй като в такъв случай за конфигурацията на мозъка се използват женски хормони. Едно германско изследване, осъществено през седемдесетте години, показва, че при майки, преживели силен стрес през първите седмици на бременността, има три пъти по-голяма вероятност да родят хомосексуален син. Проучване, проведено от професор Ли Елис от департамента по социология към Щатския университет в Майнот, Северна Дакота, също показва, че изложените на стрес бременности водят до раждане на хомосексуални деца. Ако зародишът е женски, бебето момиченце може да се развие като крайно женствено, като вероятно почти няма да притежава способност за пространствено ориентиране. Или с други думи, тя ще е нежна и грижовна майка за всички, но изобщо няма да може да паркира успоредно, нито пък ще знае накъде е север.

Брайън Гледю от Щатския университет в Северна Дакота доказа, че хетеросексуалните мъже притежават по-силно развити умения за пространствено ориентиране от хомосексуалните мъже, а лесбийките притежават по-силно развити умения за пространствено ориентиране от хетеросексуалните жени. Защо? Защото при програмирането на техния мозък са участвали повече мъжки хормони.

И така, какво влияе отрицателно върху количествата тестостерон? Главните виновници са стрес, заболяване и някои лекарства.

Нивото на изпитвания от вас стрес може да се покачи, когато разберете колко голяма е месечната вноска за къщата, която сте купили на изплащане, или когато над главата ви виене заплахата, че ще загубите работата си, а също и когато се карате с партньора или със съседите си или когато страдате поради смърт на ваш приятел или роднина. Ако освен това сте в ранните стадии на бременност, то попадате в рисковата група и има вероятност да родите хомосексуален син или прекалено женствена дъщеря.

Ако боледувате например от остра форма на грип или приемате лекарства, потискащи тестостерона, то сте изложени на същия риск. В древен Китай на бременната императрица било забранено да гледа или да слуша неприятни неща. Било й забранено да използва всякакви по-груби думи или изрази, а също и да си мисли потискащи неща, както и да общува с болни или депресирани хора. Целта на всички тези забрани била да се избегне увреждането на нероденото царско дете. Съвременните изследвания изцяло потвърждават и подкрепят мъдростта и значението на тези древни забрани.

От известно време вече сме наясно с опасните ефекти от алкохола и никотина за нероденото дете, както и с положителните ефекти от подходящия хранителен режим и освободения от стрес начин на живот. Проведени неотдавна проучвания, осъществени от д-р Вайвет Гловър в лондонската болница „Челси“, показват, че бременни жени, страдащи от стрес, раждат бебета, които също са неспособни да се справят със стресови ситуации. Д-р Глен Уилсън от Лондонския институт по психиатрия също провежда задълбочени изследвания в тази насока. Като заключение той казва: „Определени химически лекарствени съставки могат да повлияят върху действието на тестостерона и в резултат на това да се роди хомосексуално бебе.“

Ако имате намерение да забременеете, осигурете си продължителна почивка на някое неподвластно на стреса място и не общувайте с болни и отрицателно мислещи хора.

И така, ако се готвите да забременеете, добре е да обмислите възможностите за една по-дълга отпуска, а също и внимателно да се огледате и да изключите от обкръжението си всякакви стресови емоции и мрачни или болни хора. Разумно ще е също така да се консултирате с лекар, който да провери дали някое от лекарствата, които приемате, потиска или увеличава хормоналните нива.

Как лесбийките стават лесбийки

Ако зародишът е генетично момиче (XX), а мозъкът получи доза мъжки хормони, резултатът ще бъде женско тяло с мъжка мозъчна ориентация. В детството обикновено наричат тези момичета „палавници“, а в игрите те са по-груби и невъздържани от приятелките си. В пубертета вероятно ще имат по-силно окосмяване, отколкото другите момичета и несъмнено ще бъдат много по-добри от тях при всички игри с топка. Като възрастни понякога биват наричани „мъжкарани“. Голям процент от тях стават лесбийки. В мозъка на зародиша на генетично момиче може случайно да постъпи доза мъжки хормони, ако бременната майка приема определени лекарства с високо съдържание на мъжки хормони например някои противозачатъчни хапчета, някои лекарства за диабетици и др.

Какво е лесбийка? Просто още една жена, която се напъва да върши мъжката работа.

Едно изследване на жени диабетички, които са били бременни през петдесетте и шестдесетте години на века разкрива, че ненормално висок процент от родените от тях момиченца през пубертета си са станали лесбийки, тъй като в критичния момент от развитието на зародишите в майчината утроба мозъкът им е получил твърде много мъжки хормони от приеманите от майките диабетични лекарства.

Според друго изследване на жени, които са били бременни пак по това време и са приемали увеличени дози женски хормони, естроген например, защото тогава се е вярвало, че това подпомага правилното протичане на бременността, вероятността в такива случаи да се роди хомосексуално момче е от три до пет пъти по-голяма. Но тъй като сексуалната мозъчна ориентация се задейства чак в пубертета, благодарение на големите количества хормони, които се освобождават в организма на подрастващите, то именно тогава става явна и истинската сексуална ориентираност на детето.

Изследователи от американския институт „Кинси“ повтарят тези изследвания и потвърждават, че майки, приемали мъжки хормони по време на бременността, са родили „палави“ дъщери, при които се наблюдават по-висока степен на самоувереност и самостоятелност и за които има по-голяма вероятност да се увлекат по агресивни спортове като кикбокс или футбол. Майки, приемали женски хормони, са родили дъщери, често описвани като „изключително женствени“, и синове, които били по-нежни и деликатни от връстниците си, по-зависими и не толкова активни физически.

Транссексуалният мозък

От ранна детска възраст транссексуалните хора усещат, че са се родили в чуждо тяло, от гледна точка на пола. Областта в мозъка, която отговаря за сексуалното поведение, се нарича хипоталамус и е забележимо по-малка при жените, отколкото при мъжете. През 1995 г. Дик Свааб и неговите сътрудници от холандския Институт за изследване на мозъка успяха за първи път да докажат, че хипоталамусът при транссексуални мъже е с размерите (или дори по-малък) на женски хипоталамус. Това още веднъж потвърди изводите, че половата определеност се поражда от взаимодействието между развиващия се мозък и различните полови хормони. Тази теория бе предложена за първи път от немския учен д-р Гюнтер Дьорнер, който откри, че когато бъде инжектиран с женски полови хормони, хипоталамусът на хомосексуалните мъже реагира по абсолютно същия начин като женския хипоталамус. А в своя доклад Свааб отбелязва: „Нашето изследване за първи път показа съществуването на женска мозъчна структура в генетични мъже-транссексуални хора.“ Или с други думи, съществуването на женски ум, затворен в мъжко тяло.

Вече съществува нов вид операция, чрез която една жена може да бъде превърната в мъж. Тази операция се нарича ададиктомия.8

Психиатрите определят транссексуалните хора като страдащи от „нарушение на половата идентичност“. Приблизително 20% от тези хора предприемат операция за смяна на пола. Това означава премахване на тестисите, надлъжно срязване на пениса и отстраняване на вътрешните тъкани. Кожата на пениса остава непокътната, тръбата на уретрата се скъсява и изравнява с костта, след което кожата на пениса се нагъва в оформена по хирургически път кухина, така че да наподобява вагина. В някои случаи главичката на пениса остава като клитор и дори може да постига оргазъм. Трагичното е, че транссексуалните хора се самоубиват пет пъти по-често, отколкото останалите хора. Един на всеки петима прави опит за самоубийство.

Наистина ли сме роби на своята биология

Учените знаят как да променят сексуалността на плъхове и маймуни, докато са в утробата. Има групи от хора, които твърдят, че ние можем да контролираме симпатиите и антипатиите си посредством воля и съзнателен избор и настояват, че всички ние сме способни с еднаква лекота да паркираме успоредно и да разчитаме пътните карти. Но учените знаят, че това е нереалистично. Не е необходимо човек да е учен, за да види, че зайците не могат да летят, че патките не ги бива в бягането, че повечето жени трудно се оправят с пътните карти и че когато четат вестниците си, мъжете са глухи. Ако разберем различията в устройството на мъжкия и на женския мозък, това ще ни направи по-толерантни един към друг, ще ни позволи да упражняваме по-голям контрол върху съдбата си и да имаме положително отношение към собствените си наклонности и предпочитания.

Човешката интелигентност е еволюирала до състояние, в което сме способни да владеем по-успешно емоциите си, за разлика от останалите животни, и да осмисляме предпочитанията си. Останалите животни не мислят, те реагират на обстоятелствата и това ги прави роби на собствената им биология. Нашата човешка биология е мотивацията, обуславяща много от нашите наклонности и предпочитания, които понякога ни се струват напълно необясними и безсмислени. Следователно, въпреки че сме по-способни да се владеем, отколкото другите животни, ние все пак не можем напълно да разбием с глава системата. Най-голямата пречка, с която се сблъскват повечето хора, е собствената им реакция на отхвърляне на идеята, че човекът е просто още едно животно, но с по-умен мозък. Именно отказът да приемат тази истина превръща подобни хора в роби на собствената им биология.

Защо хомосексуалистите и лесбийките изглеждат вманиачени на тема секс

Хипоталамусът е онзи център на сексуалността в мозъка, който откликва на влиянието на тестостерона. Мъжете не само имат по-голям хипоталамус от жените, но в организма на средностатистическия мъж има 10 — 20 пъти повече тестостерон, отколкото в организма на средностатистическата жена. Затова именно мъжете са винаги готови за секс, а жените обикновено не са.

Повишеното количество тестостерон разпалва хомосексуалистите.

При повечето хомосексуалисти сексуалното желание наподобява това при хетеросексуалните мъже и въпреки разпространеното мнение малцина имат стереотипно женско поведение. Представете си мъжкото желание за секс, умножено по две, и ще ви стане ясно защо хомосексуалните мъже изглеждат вманиачени на тема секс. При двойка хомосексуалисти никой не би се отказал от секса, тъй като и двамата са подвластни на мъжките хормони в себе си, затова няма нищо необичайно в това един хомосексуален мъж да има стотици или дори хиляди партньори през живота си.

Лесбийките също имат по-високи нива на тестостерон в организма, отколкото хетеросексуалните жени, което и обяснява по-голямото им желание за секс.

Защо понякога е трудно да познаем кои мъже са хомосексуалисти

Казано накратко, в мозъка има два главни центъра, свързани с хомосексуалността — център на съешаването и център на поведението.

Центърът на съешаването се намира в хипоталамуса и определя към кой пол ще бъдем привличани. При мъжете този център трябва да е получил определена доза мъжки хормони, които да го превключат на мъжко функциониране, така че мъжът да бъде привличан от жени. Ако обаче този център е получил недостатъчна доза мъжки хормони, той ще продължи да функционира, в по-голяма или по-малка степен като женски, в резултат на което мъжът ще бъде привличан от други мъже.

Възможно е мозъчният център на поведението да не получи достатъчно количество мъжки хормони, така че да осигури на мъжа мъжко поведение, маниер на говорене и език на тялото. Ако получените в този център мъжки хормони са недостатъчни, поведението на мъжа ще бъде значително феминизирано.

Все още е неизвестно по какъв именно начин центърът на съешаването и центърът на поведението могат да получават различни количества мъжки хормони, но е ясно все пак защо не всички нежни мъже са хомосексуалисти и не всички мъжкари са хетеросексуални.

Защо е още по-трудно да познаем кои жени са лесбийки

Ако мозъкът на женския зародиш неочаквано получи мъжки хормони, това може да маскулинизира центъра на съешаването. Тоест жената ще бъде привличана от други жени. Ако и нейният център на поведение бъде маскулинизиран, тя ще възприеме мъжко поведение, маниер на говорене и език на тялото и вероятно ще започнат да я наричат „мъжкарана“.

От друга страна, ако нейният център на поведението не бъде повлиян от мъжки хормони, то тя ще запази женственото си поведение, но ще бъде привличана от жени. Тези изводи бяха доказани посредством експерименти с женски плъхове и женски маймуни.

Но докато при лесбийките мъжкарани ролята на биологията е съвсем очевидна, много хора все още не приемат идеята, че женствените лесбийки също са в плен на своите хормони. Тези хора предполагат, че тук всъщност става въпрос за съзнателен избор на сексуална ориентация, защото такива жени определено не приличат на лесбийки. Мнозина са мъжете, които възкликват, когато видят някоя много женствена лесбийка (от типа на т. нар. „жени червило“): „А на бас, че мога да я накарам да смени резбата“.

И все пак за тези жени е също толкова трудно да упражняват контрол над съдбата си, колкото и за „мъжкараните“, за „мъжкарите“ или за женствените хомосексуалисти. Все още няма достатъчно на брой категорични изследвания относно лесбийската сексуалност, но повечето учени са единодушни, че независимо дали са „мъжкарани“ или „червила“, тези жени са привличани от жени.