В очакване на г-н Подходящия
Дълго време за човешките същества събирането по двойки, тоест един мъж с една жена, било най-обща житейска концепция. Обикновено било всеприето един мъж да издържа своята предпочитана жена, а ако можел да си позволи изхранването им — и още няколко жени. Същевременно било съвсем в реда на нещата да има и други кратковременни сексуални „забежки“.
Съвременният брак е творение на юдеизма и християнството, като целта е ясно определена — привличане и организиране на последователи. Убеждавайки двама възрастни да се обвържат в постоянна двойка, подчиняваща се на серия от правила, от които най-важното било покорност пред всевластния Бог, църквата получавала гаранции, че тяхното поколение още при раждането си автоматично ще бъде приобщено към религията на родителите.
Бракът си има и своите добри страни. Той учи на вярност и преданост, на предаване на ценностната система от поколение на поколение, на толерантност и самовъздържание, като възпитава в личността и други ценни качества, от които не бихте имали нужда, ако живеете сами.
Всяка човешка дейност обаче, която е подчинена на строги правила и публични декларации, обикновено е в разрез с нашата биология, тъй като целта е да накара хората да вършат нещо, което, оставени на природата си, те не биха вършили. На косовете например не им трябва сложна публична церемония, за да се „оженят“, защото това си е тяхно естествено биологично състояние. Но пък е смешно да се принуждава някое полигамно животно, каквото е нерезът например, да сключва брачен договор с една-единствена свиня. С това съвсем не искаме да кажем, че бракът няма място в съвременното общество. Самите ние, авторите, сме женени. Но за хората е важно да разберат историята на брака като институция и взаимовръзката му с нашата човешка биология.
И така, какво е предимството на брачния живот? От гледна точка на цялостната еволюция на вида — никакво. Мъжът е като заека — основният му биологичен подтик е да пръска семето си колкото се може по-нашироко и по-често. Но все пак, повечето мъже все още се женят, разведените се женят повторно или водят стабилно безбрачно съжителство с една-единствена жена. А това показва забележителната способност на обществото да принуждава към въздържание биологично склонните към безразборен секс мъже.
Сексът е цената, която жената плаща за брака. Бракът е цената, която мъжът плаща за секса.
Когато попитате мъжете: „Какво може да ви предложи бракът?“, повечето обикновено промърморват нещо за това, че им осигурява топло и безопасно убежище, че има кой да им готви, да ги пере и да им глади дрехите. Тоест, за тях съпругата е някакъв хибрид между майка и слугиня. Психоаналитикът Зигмунд Фройд казва, че такива мъже вероятно поддържат със съпругите си взаимоотношения от типа майка/син. Само 22% от мъжете споменават, че тяхната брачна партньорка е най-добрият им приятел. Обикновено най-добрият приятел на един мъж е друг мъж, защото двамата са способни да разбират мисловните си процеси. Когато попитате жените: „Кой е вашият най-добър приятел?“, 86% от тях отговарят, че това е друга жена, тоест човек с подобна на тяхната мозъчна ориентация.
Когато вървят по пътечката към олтара на църквата, мнозина мъже смятат, че това е началото на един безкраен празник от секс „по поръчка“, но това тяхно очакване, което впрочем никога не е било обсъждано преди брака, изобщо не отразява мнението на жените по въпроса. И все пак редица проучвания показват, че женените мъже имат повече сексуални контакти, отколкото ергените. При женените мъже между 25 и 50-годишна възраст това става средно три пъти седмично, докато само половината от ергените получават толкова много секс. При тях средният показател е веднъж седмично. През 1997 г. в Австралия 21% от ергените не бяха правили секс през годината на проучването, докато от женените мъже само 3% бяха в същото положение. А както вече знаем, сексът е великолепно средство за поддържане на добро здраве. Освен това при неженените и овдовелите мъже случаите на преждевременна смърт са много по-чести, отколкото при женените.
Въпреки че в съвременните западни общества бракът вече е нещо като беззъб тигър от правна гледна точка, той все още е мечта и амбиция за повечето жени, а 91% от всички хора се женят. И това е така, защото за жената бракът е един вид деклариране пред света, че някой мъж я смята за „специална“ и има твърдото намерение да заживее в моногамна връзка с нея. Това усещане да си „специална“ оказва невероятно силно влияние върху химическите реакции в женския мозък, което намира потвърждение и в редица проучвания. Според тях жените постигат оргазъм четири-пет пъти по-често, когато са в брачното ложе, и два-три пъти по-често, когато са в моногамно безбрачно съжителство, отколкото в останалите случаи.
По-възрастните хора смятат, че за младите бракът е отживяло понятие. Но едно проучване, направено през 1998 г. сред 2344 учащи в колеж на възраст между 18 и 23 години, по равен брой момчета и момичета, разкрива, че подобно твърдение не отговаря на истината. На въпроса за отношението им към брака, 84% от жените и 70% от мъжете твърдо заявяват, че някой ден ще се оженят. Само 5% от момчетата и 2% от момичетата смятат, че бракът е отживелица.
За 92% и при двата пола приятелството между партньорите е по-важно, отколкото секса. От отговорите на въпроса за отношението на младите към това, че ще бъдат женени за един и същи човек до края на живота си, става ясно, че 86% от момичетата и 75% от момчетата харесват тази перспектива. Само 35% от младите двойки смятат, че съвременният стил на съжителство е по-добър от този на техните родители. Жените поставят верността на изключително високо място сред своите приоритети, като 44% от момичетата под тридесетгодишна възраст заявяват, че ще прекъснат връзката, ако мъжът изневери, а от жените над тридесетгодишна възраст така ще постъпят 32%. При четиридесетгодишните изневярата ще доведе до край на връзката при 28%, което е валидно само за 11% от шестдесетгодишните жени. А това показва, че колкото по-млада е една жена, толкова по-непреклонна ще е към изневярата на мъжа, с когото живее, а верността и моногамията заемат водещо място в нейната ценностна система.
Тази разлика в отношението към моногамията е нещо, което болшинството мъже едва ли биха разбрали някога. Повечето от тях смятат, че „забежката“ няма да се отрази на връзката им с постоянната партньорка, защото за мъжкия мозък не е проблем да подхожда разделително към секса и любовта. Но за жените сексът и любовта са неразривно свързани. Затова те възприемат сексуалния контакт на мъжа с друга жена като връх на предателството и достатъчна причина за прекъсване на връзката.
Жененият мъж или този, който е в дълготрайно безбрачно съжителство, винаги тайно се тревожи, че изпуска нещо и смята, че ергените получават повече секс и страхотно се забавляват. Във въображението му се вихрят буйни ергенски купони, необвързващи сексуални приключения с пищни красавици и басейни, пълни с голи супермодели. Той се бои, че просто под носа му се изплъзват невероятни възможности за суперсекс и че оставайки в моногамна връзка няма да усети нищо от живота. И напълно забравя, че докато е бил ерген никога не му се е отдавало случай да преживее нещо подобно. Забравя безкрайните самотни вечери, когато е ял студен боб направо от консервата, и колко унизително е бил отблъскван от жени по разни купони, и то в присъствието на приятелите му, както и дългите периоди без никакъв секс. Забравя всичко това и продължава да се тревожи, че обвързването е равнозначно на пропускане на възможности.
На мъжете им се иска да изчакат най-подходящата за тях партньорка, но всъщност дочакват само остаряването.
Американската антроположка д-р Хелън Фишър от университета „Рътджърс“, Ню Джърси, за първи път започна изследване, което има за цел, посредством скенери на мозъка, да бъде открито местоположението на центъра на любовта в него. Още в началните стадии на изследването, тя открива специфични области в мозъка, свързани с проявата на три вида емоции — похот, страст и привързаност. При всяка от тях се извършват характерни химически реакции, които буквално озаряват мозъка ви, когато се почувствате привлечен от друг човек. От биологична гледна точка тези три съставки на любовта са еволюирали така, че да подпомагат изпълнението на жизненоважната функция на възпроизводството на вида. След постигането на целта, тоест след осъществяване на зачатието, системата се деактивира и процесът на любов се преустановява.
Първият стадий на любовта — похотта, е именно физическото и несловесно привличане, за което вече говорихме. Относно втория стадий — страстта, Фишър казва: „Страстта е стадий, при който непрекъснато мислите за даден човек и за нищо на света не можете да си го избиете от главата. Мозъкът ви се фокусира върху положителните качества на любимия, като напълно игнорира отрицателните му качества и лошите му навици.“
Целта на чувството за страст се крие в това, че мозъкът се опитва да изгради емоционално обвързване с потенциалния партньор, а изпитваните усещания са толкова силни, че довеждат човека до невероятна еуфория. Ако, когато е в този стадий, той бъде отхвърлен от обекта на своята страст, това може да доведе до невероятно силно отчаяние и до маниакалност, която в екстремни случаи може да стигне и до убийство и самоубийство.
По време на този стадий на страст, в мозъка се отделят няколко изключително силни химически вещества, които предизвикват усещане за невероятно приповдигнато настроение. Допаминът създава чувство за щастие, фенилетиламинът повишава нивата на възбудата, серотонинът създава усещане за емоционална стабилност, а норадреналинът ви кара да се чувствате едва ли не всемогъщ като бог. Пристрастеният към секса човек всъщност е пристрастен именно към ефектите от действието на този химически коктейл по време на стадия на страст, чието влияние върху мозъка е наистина толкова изключително силно и вдъхновяващо приятно, че ви се иска да продължи вечно.
Но страстта е временно състояние, което може да продължи средно от три до дванадесет месеца, когато повечето хора по погрешка я обявяват за любов. В действителност това е биологичен трик, чрез който природата си осигурява гаранции, че един мъж и една жена ще бъдат привързани един към друг достатъчно дълго време, за да заченат дете. Опасността при този стадий се състои в това, че любовниците си въобразяват, че сексуалното им желание съвпада напълно и то само защото са се отдали на тези занимания като зайци. Едва след края на стадия на страстта, когато започва следващият стадий — на привързаността, се разкриват разликите в сексуалното желание на двамата.
Страстта е биологичен трик на природата, като гаранция, че мъжът и жената ще бъдат привързани един към друг достатъчно дълго време, за да заченат дете.
След като действителността най-сетне вземе надмощие над страстта, единият от двамата партньори ще отхвърли другия (или и двамата ще се отхвърлят взаимно), или пък ще настъпи третият стадий на любовта — привързаността, когато мозъкът фокусира усилията си към изграждането на чувство за сътрудничество, което би продължило достатъчно дълго време, за да бъдат отгледани децата.
Фишър очаква, че с последващи изследвания и с бързото технологично усъвършенстване на апаратите за мозъчно сканиране, скоро ще може да открие формула, която би позволила да се определи точното местоположение на центъра на любовта и свързаните с нея чувства и в мъжкия, и в женския мозък. Правилното разбиране на тези три стадия на любовта би ни помогнало да се справяме по-лесно с различните прояви на страстта, както и да ни подготви за евентуалните й отрицателни последици.
Казват, че любовта побърква и това е особено валидно за мъжете. Те са натъпкани до краен предел с тестостерон, който бързо-бързо ги увлича в първия стадий на влюбването — тоест, събужда в тях полово влечение, което наричаме похот. По време на този стадий на похот, бушуването на тестостерона разпалва така силно мъжете, че мнозина от тях буквално не знаят на кой свят живеят. А когато най-сетне слязат на земята, това може да бъде изключително тежко преживяване. Защото много е възможно на сутринта, при изгрев слънце, да се окаже, че прекрасната жена, която са отвели в леглото си предишната вечер, е меко казано непривлекателна, пък и не толкова умна, колкото им се е струвало в полунощ.
Тъй като центровете за контрол над чувствата и над разума са по-добре свързани в женския мозък — и освен това в кръвта на жената няма тестостерон, който да я пощури, тя може по-лесно да прецени дали един мъж е потенциално подходящ партньор за нея. Това обяснява защо повечето връзки биват прекъсвани от жените и защо толкова много мъже просто не могат да разберат какво става. При раздялата жените обикновено са внимателни и тактични, дори когато именно те зарязват мъжа. Често в края на прощалното си писмо до мъжа, някои жени рисуват усмихнати личица и му казват, че винаги ще го обичат.
Никога за никоя жена не е никакъв проблем да каже „Обичам те“. Ориентацията на женския мозък изпълва света, в който живее жената, с богата палитра от усещания, чувства, общуване и думи. Жената знае, че когато се чувства уютно, желана и обожавана и се намира в стадия на привързаност, то сигурно е влюбена. Затова пък мъжът не е съвсем наясно какво точно е любовта, затова е много вероятно да обърка похот, страст и любов. Мъжът знае единствено, че просто не може да се удържи да не я докосва и гледа, така че… дали пък това не е любовта, а? Умът му е заслепен от тестостерон, ерекцията му не спада, изобщо не може да мисли… Много често, чак години по-късно след започването на връзката, мъжът осъзнава, че е бил влюбен, но обикновено това става в ретроспекция. Докато жените много бързо познават кога няма любов, затова и повечето връзки биват прекъсвани именно от тях.
Жените разпознават липсата на любов. Затова и са по-активни в прекъсването на връзките.
Мнозина мъже изпитват ужас от обвързването. И се страхуват, че ако кажат „Обичам те“, то това би ги обвързало до края на живота им, което автоматично ще им отнеме всякаква възможност за басейни, пълни с голи супермодели. Но когато някой мъж най-сетне се реши и прекоси Рубикон, казвайки на жената „Обичам те“, после иска да го повтаря непрекъснато. Но, за жалост, повечето мъже изобщо не забелязват колко много това признание увеличава честотата на оргазми при жената.
Щастливо омъжена жена да изневери веднъж на мъжа си? Това става наистина изключително рядко. Затова пък щастливо женените мъже изневеряват под път и над път. Над 90% от извънбрачните любовни афери са започнати от мъже, затова пък над 80% от тях са приключени от жени. И това е така, защото когато жената започне да осъзнава, че подобна връзка не обещава продължително емоционално обвързване, а ще си остане само физически контакт, тя обикновено пожелава да я прекрати. Тъй като мозъкът на мъжа е строго разделен по направления и всичко в него се „складира“ по отделни „чекмеджета“, той е способен да разграничава любовта от секса и да ги „обслужва“ независимо едно от друго — „едно по едно“ и „всяко с времето си“. Затова често мъжът е напълно доволен и щастлив от една добра, чисто физическа връзка, която поглъща цялото му внимание.
Все още не е напълно ясно къде е точното място на любовта в мозъка, но редица изследвания показват, че женският мозък притежава мрежа от разклонения и свръзки между центъра на любовта и центъра на секса (хипоталамуса) и че при жената центърът на любовта трябва да бъде активиран, преди да може да се „включи“ центърът й за секс. В мъжкия мозък не съществува такова разнообразие от свръзки, затова и мъжът може да подхожда поотделно към любовта и към секса. За него сексът е секс, а любовта е любов, като само понякога двете се припокриват.
Първият въпрос, който жената задава, когато хване мъжа си в изневяра, обикновено е: „Обичаш ли я?“ А когато мъжът отговори: „Не, беше само секс, тя не означава нищо за мене“, той по всяка вероятност казва истината, именно защото в неговия мозък любовта и сексът са две съвършено отделни неща. Но ориентацията на женския мозък не позволява на жената да разбере и приеме подобен отговор. Затова и много жени трудно могат да повярват, когато мъжът каже, че изневярата не означавала нищо за него — за жената сексът е равнозначен на любов. Според ориентацията на своя мозък, жената е засегната не толкова от физическия сексуален акт на партньора й с другата жена, колкото от това, че мъжът е нарушил грубо емоционалния обет между двамата и е измамил нейното доверие в него. Но ако жената изневери, а после каже, че това не означавало нищо за нея, тя по всяка вероятност лъже. Защото преди да пресече линията на задръжките и да прави секс с другия мъж, жената първо се е обвързала емоционално с него.
За жената любовта и сексът са взаимосвързани. Едното е равнозначно на другото.
Една стара поговорка твърди, че докато мъжът я „чука“, жената прави любов с него. Тази реалност неизменно поражда караници между любовниците навсякъде по света. Мъжът обикновено нарича секса „чукане“, а жената реагира крайно отрицателно на тази груба дума, защото според ориентацията на нейния мозък тя не отговаря на истинското положение на нещата. Жената „прави любов“ или „се люби“, което означава, че преди да прави секс, тя трябва да се е почувствала обичана и да изпитва чувство на обич към мъжа. За повечето жени „чукането“ обикновено е лишена от любов, напълно безмозъчна дейност, защото ориентацията на женския мозък възпрепятства жената да се идентифицира с подобно определение на половия акт.
„Спахте ли с тази жена?“ — пита съдията. „Не, Ваше благородие… цяла нощ не мигнах!“
Когато един мъж казва „секс“ или „чукане“, понякога той има предвид наистина само чисто физическия акт, но това съвсем не означава, че не обича партньорката си. Дори когато мъжът желае „да прави любов“ или „да се люби“, той по всяка вероятност пак ще го нарече „секс“ или „чукане“. Това може да има крайно отрицателен ефект върху жената, но пък изразът „правя любов“ кара мъжа да се чувства префърцунен или измамник, защото понякога той иска чисто и просто само секс и нищо друго. Ако мъжът и жената осъзнаят и разберат взаимните си намерения и постигнат съгласие да не съдят един за друг според използваните от всеки словесни дефиниции, този проблем вече няма да е пречка за взаимоотношенията им.
Проучвания на института „Кинси“ разкриват, че по време на сексуалния акт начинът, по който мъжът възприема партньорката си, е тясно свързан с дълбочината на интимните му чувства към нея. Това означава, че той ще й даде висока оценка за физическа привлекателност, ако е безумно влюбен в нея, дори ако другите хора смятат, че когато е гола, тя прилича по-скоро на човечето от рекламата на гумите „Мишелин“. Ако не е особено увлечен по партньорката си, мъжът ще й даде по-ниска оценка за физическа привлекателност, дори ако тя е потресаващо красива. Когато мъжът е увлечен по някоя жена, размерът на бедрата й няма никакво значение. За него те са съвършени. Следователно при първите срещи мъжът дава висока оценка на физическата привлекателност на жената, а впоследствие топлотата и взаимната грижовност при дълготрайното съжителство допринасят значително за женската привлекателност, което се потвърждава и от двете таблици: „Какво търсят жените“ и „Какво търсят мъжете“ в Девета глава Но съвсем не е такъв случаят с мъжката привлекателност за жената. Това се потвърждава от редица доста любопитни проучвания, осъществени в баровете за самотни хора. Изследователите открили, че колкото повече напредва нощта, толкова по-привлекателни стават присъстващите жени за самотните мъже. И ако в 19 ч. мъжът даде на някоя жена оценка петица по десетобалната система, в 22.30 ч. тя вече получава седмица, а в полунощ — осмица и половина, като изпитият алкохол определено подпомага натрупването на точките. При жените обаче, ако мъжът е получил петица в 19 ч., в полунощ той ще си е пак петица и нищо повече.
За жената, ако мъжът е получил петица в 19 ч., в полунощ той пак ще си е петица, независимо с колко алкохол се е опитал да й замае главата.
Изпитият алкохол не само че не повишава оценката за мъжа, но в много случаи дори я понижава. Жените преценяват перспективността на мъжа като партньор според личностните му характеристики, а не според външния му вид, независимо от късния час и изпития алкохол. При мъжа оценката на женската привлекателност расте право пропорционално с вероятността жената да му позволи да изпълни ролята си на професионален донор на сперма.
Широкомащабни проучвания, проведени от група учени през 1962 г., разкриват, че хора с подобни ценностни системи, интереси, поведенчески навици и възприятия за света се привличат и между тях обикновено веднага „прищраква“. Последващи проучвания показват, че ако тези условия са налице, шансът двама влюбени да установят дълготрайна връзка е по-голям. И все пак прекалената еднаквост може да стане отегчителна. Необходимо е и малко различие, което да поддържа интереса и да подчертава индивидуалността на всеки от партьорите, но не дотолкова, че да влияе върху присъщия начин на живот за всеки. Например някой тих и стеснителен мъж може да бъде привлечен от темпераментна и общителна жена; или пък жена, която постоянно и за всичко се тревожи, може да си падне по някой спокоен непукист.
Погледнете което и да било проучване или изследване относно това, какво ни привлича физически в противоположния пол, и ще видите, че всички ние предпочитаме физически черти, противоположни на нашите собствени. Мъжете предпочитат жени с извивки и заоблености там, където при тях самите всичко е твърдо и плоско. Предпочитат жени с широк ханш, тънък кръст, дълги крака и обли гърди — все неща, които те самите никога няма да имат. Освен това мъжът предпочита мъничките брадички и нослета, а също плосък корем, тъй като при него вероятно всичко споменато е голямо.
Жените също предпочитат мъжете да притежават противоположни физически характеристики, включително широки рамене, тесен ханш, добре развити ръце и крака, яки вратове и едри носове. Има все пак и интересни изключения. Според някои проучвания, мъже, които не пият алкохол, предпочитат жени с малки гърди; едрогърдите жени предпочитат мъже с малки носове; мъжете с големи носове обикновено си падат по плоскогърди жени; а мъжете, открити към света и другите хора, предпочитат жени с много едри гърди.
Ако проследите какъв тип жени са харесвали мъжете през вековете, ще видите, че техният вкус е изминал доста път от едрите, пищни модели на XVI век до днешните моливоподобни супермодели, които приличат по-скоро на стръкчета аспарагус. И все пак има нещо, което си остава непроменено — мъжкият интерес винаги и неизменно е привлечен от съотношението между широчината на ханша и на кръста при жената. Доказано е, че жени, чиято обиколка на талията е 70% от обиколката на ханша, са по-плодовити и по-здрави от останалите. Д-р Дивендра Сингх от Кеймбриджския университет изследва мъже от различни националности и стига до заключението, че някъде в древното ни минало мъжете са получили тази инфомация, закодирали са я дълбоко в мозъка си и оттогава насам скоростно преценяват доколко е валидна тя за всяка жена, която срещат.
Добрата новина за жените е, че ако обиколката на талията ви е в рамките на 67–80% от обиколката на ханша, вие неизменно ще привличате мъжкото внимание, дори ако сте с десет кила по-тежка от необходимото, защото основният критерий за мъжкия интерес са извивките и чупките.
Навсякъде по света жените предпочитат мъже с прибрани, стегнати задници, макар че едва ли някоя жена знае защо.
Жените все още си падат по V-оформения мъж с широки плещи, тесен кръст и силни ръце — тоест, по физическите характеристики, наложили се от древни времена като белег за ловък ловец на храна. Освен това, навсякъде по света жените предпочитат мъже с прибрани, стегнати задници, макар че едва ли някоя жена би могла да обясни разумно защо го намира за привлекателно. Човешките същества са единствените примати, които имат изпъкнали задни части, което има двояка цел. Първо, това ни помага да се държим изправени. И второ, явява се като един вид осигуровка, че мъжът ще може да извършва достатъчно силно необходимите тласъци по време на секс, за да увеличи възможността за оплождане на жената.
Мъжете не че не искат да ухажват романтично жената, те просто не разбират колко изключително важна е романтиката за нея. Книгите, които купуваме, са ясен показател за това, какво ни интересува. Ежегодно жените харчат милиони за любовни романи. Предназначените за жени списания съсредоточават вниманието си изцяло върху любовта, ухажването, романтиката, чуждите любовни истории или какви упражнения да правим, как да се храним и да се обличаме по-добре, така че да бъдем още повече обичани и романтично ухажвани. Едно австралийско проучване разкрива, че жените, любителки на любовни романи, правят два пъти по-често секс, отколкото онези, които не четат такава литература. От своя страна, мъжете харчат милиони за книги и списания, от които могат да научат нещо ново по най-различни теми, свързани с пространственото ориентиране — от компютрите и разните механични уреди, до такива близки до сърцето на ловеца на храна дейности като риболов, лов и футбол.
Няма нищо чудно, че когато стане дума за романтика и ухажване, повечето мъже не знаят какво да направят. Това незнание е напълно разбираемо, защото съвременният мъж просто няма роля модел, по която да се води. Баща му също не е знаел какво да прави, но пък на него никога не му се е налагало да знае. На една от нашите неотдавнашни конференции присъстваща жена сподели, че когато помолила съпруга си да проявява малко повече нежност и внимание към нея, той взел че измил и лъснал до блясък колата й. Това отново показва, че за мъжете „правенето“ и „оправянето“ на разни неща е начин да заявят своята привързаност и обич към партньорката си. Същият съпруг подарил на жена си за рождения й ден автоматична помпа за гумите на колата й, а за да отпразнуват десетгодишнината от сватбата им, купил билети на първия ред за някакво състезание по борба.
Никога не забравяйте, че жената е романтичка. Обожава да получава цветя, вино и шоколад. Показвайте й, че помните всички тези неща, като поне от време на време… говорите за тях.
Но докато европейците имат репутация на романтични ухажори, донякъде доста преувеличена, почти всички останали мъже, в което и да е кътче на света, си нямат и понятие какво значи да ухажваш романтично една жена. Предишните поколения мъже били твърде заети и загрижени да свързват двата края всеки месец, та затова въобще не им било до подобни изящни занимания. Пък и мъжкият мозък е ориентиран технически, а не естетически. Не че мъжът не би опитал, но той просто не разбира значението на това, да отвори вратата на колата пред жената, да й изпраща цветя, да я води на танци, да й сготви нещо или да смени рулото на тоалетната хартия вместо нея. Когато започва новата връзка, жената търси романтичност и любов. Сексът се явява като последващо допълнение. Докато мъжът често започва със секс, а после се оглежда и се чуди дали пък случайно това не може да му даде възможност да започне връзка.
Жените нямат никакъв проблем, когато става дума за любов и романтичност, но в главите на повечето мъже цари пълен мрак по въпроса, затова те гледат просто да са подготвени за любов, винаги и навсякъде. Уменията на мъжа да ухажва романтично (или по-точно пълната липса на такива) оказват значително влияние върху желанието на жената да прави секс с него. Затова ви предлагаме шест изпитани и проверени подхода, които биха били от полза на съвременните мъже така, както са помагали и на мъжете преди 5000 години.
По какво ще разберете дали един мъж е готов за секс? По това, че диша.
1. Подгответе обстановката.
Като знаете вече колко чувствителна е жената към обкръжението, в което се намира, и колко фина е настройката на сетивата й към всички външни стимули, определено си струва мъжът да се погрижи за подходяща обстановка. Женският полов хормон естроген прави жената чувствителна към осветлението — приглушената светлина в стаята кара зениците да се разширяват, което я прави по-привлекателна, кожата сияе матово, а бръчиците не си личат чак толкова много. Добре развитият слух на жената подсказва, че е много важно внимателно да подберете подходяща музика. И знайте, че чистото, подсигурено срещу натрапници мазе е много по-добър вариант от луксозна стая, в която обаче всеки момент могат да нахлуят деца или други хора. Жената държи да прави секс с мъжа насаме, затова вероятно една от сексуалните фантазии на толкова много жени е да правят секс на обществено място, затова пък любимата сексуална фантазия на мъжа е да прави секс с непозната.
2. Нахранете я.
След като е еволюирал като ловец на прехрана, мъжът вероятно и сам би се досетил, че като предложи на жената храна, това ще възбуди първичните й женски усещания. Ето защо, когато мъжът изведе жената на вечеря, за нея това е значително събитие, дори ако изобщо не е гладна, тъй като това й показва, че той е загрижен за добруването и оцеляването й. Когато мъжът се заеме да сготви сам вечеря за жената, това има дори още по-дълбоко значение, защото събужда както неговите, така и нейните най-първични чувства.
3. Запалете огън.
Стотици хилядолетия наред мъжът е събирал дърва и е разпалвал огън, за да осигури топлина и закрила на жената, затова подобен жест пряко докосва нейната романтична душа. Дори ако става дума за газова камина, с която тя съвсем лесно може да се справи и сама, именно мъжът трябва да запали огъня, ако иска да създаде романтична атмосфера. Жената ще ви се отплати стократно не заради самия огън, а защото сте проявили загриженост да й е добре.
4. Подарете й цветя.
Повечето мъже не разбират огромната сила, скрита в китка свежи цветя. Те често си мислят: „Защо да харча луди пари за нещо, което след ден-два ще е мъртво и изхвърлено на боклука?“ Логичният мозък на мъжа му подсказва, че е по-разумно да подари на жената саксия с някакво растение, защото при постоянни грижи и внимание то вероятно ще оцелее — пък дори би могло да се извлече някаква полза от него! Но за жената нещата не стоят точно така — тя иска букет свежи цветя. След ден-два те ще умрат и ще бъдат хвърлени на боклука, но това ще даде възможност на мъжа да й купи и подари нов букет, с което отново ще докосне романтичната й душа, защото така ще засвидетелства внимание към съкровените й женски нужди.
5. Водете я на танци.
Не че мъжете не искат да танцуват, просто при мнозина от тях центърът за усещане на ритъма, който трябва да е в дясното мозъчно полукълбо, не е развит. Посетете някой сеанс по аеробика и понаблюдавайте колко отчаяно мъжете участници (ако изобщо попаднете на такива) се опитват да поддържат темпото и ритъма. Но ако един мъж вземе няколко урока по танци и усвои поне основните рокендрол и валс, то той ще предизвиква фурор на всеки купон и в сърцата на всички жени. Често наричат танца вертикално осъществяване на хоризонтално желание. Всъщност именно това е неговата история — ритуал, който постепенно еволюира, като целта е да позволи по-близък контакт между мъжкото и женското тяло, като първа стъпка към ухажването, точно както е и при другите животни.
6. Купете шоколад и шампанско.
От доста отдавна това съчетание се свързва с романтиката, макар че малцина знаят защо. Истината е, че шампанското съдържа едно химическо вещество, неприсъстващо в никоя друга алкохолна напитка, което повишава нивата на тестостерон в кръвта. Шоколадът пък съдържа фенилетиламин, който стимулира центъра на любовта в женския мозък. Неотдавнашни изследвания, осъществени от Даниела Пиомела в Неврологичния институт в Сан Диего, откриха в шоколада три нови химически вещества, наречени ацилетаноламини, които въздействат върху наркотичните рецептори в женския мозък и карат жената да се чувства възбудена и окрилена, сякаш е пушила марихуана. Тези вещества се откриват в кафявия шоколад и какаото, но ги няма в белия шоколад и кафето.
„Преди да се оженим, той непрекъснато ми държеше ръката, дори на обществени места, галеше ме по гърба и не спираше да ми говори. Сега никога не ме държи за ръката, дори насаме, и изобщо не иска да говори. Докосва ме само когато иска секс.“ Не ви ли звучи познато това оплакване?
След сватбата мъжът вече знае всичко, което го интересува за брачната си половинка и не вижда смисъл от много-много говорене.
По време на ухажването мъжът докосва приятелката си повече и по-често, отколкото когато и да било по-късно по време на съвместното им съжителство. И това е така, защото той просто умира „да я докопа в ръцете си“, но все още не му е дадена зелена светлина за какъвто и да е сексуален допир — е, вместо това той я докосва навсякъде другаде, където му е позволено. А когато най-сетне получи позволение за сексуален допир и контакт, логичният му мозък не вижда никакъв смисъл да се връща към някогашните неудовлетворителни ласки, така че той просто се съсредоточава единствено върху смислените за него докосвания. По време на ухажването мъжът говори много, за да събере информация — факти и данни относно приятелката си, както и за да я информира за себе си. До времето, когато двамата се оженят, той вече е узнал всичко необходимо за нея и не вижда смисъл от много приказки. Но когато мъжът разбере, че женският мозък е програмиран за общуване посредством разговор и че чувствителността й към докосване е десет пъти по-голяма от неговата, той би могъл да се постарае и да придобие известни умения в тези две области, а това ще подобри изключително много качеството на любовния му живот.
Хормонът окситоцин е познат като „хормон на гушкането“ и се освобождава, когато кожата е леко докосвана и галена, или когато човек е нежно гушнат. Той усилва чувствителността на кожата към докосване, а също и усещанията за емоционална обвързаност и е важен фактор в поведението и отношението на жената към бебетата и мъжа. Когато жената започне да кърми, именно този хормон задейства рефлекса, който освобождава млякото от гърдите.
Ако една жена иска да достави удоволствие на мъжа като го докосва, тя обикновено го прави по начина, по който на нея самата й доставя удоволствие да бъде докосвана. Гали го по лицето, масажира гърба му и нежно разрошва и подръпва косата му. Този вид докосвания не оказват кой знае какъв ефект върху повечето мъже, а понякога може да им се сторят дори досадни. Мъжката кожа е много по-нечувствителна, благодарение на което мъжът ловец не усеща толкова силно болката от нараняванията по време на лов. Мъжете предпочитат да бъдат докосвани и галени най-вече по едно точно определено място, и то колкото се може по-често. А това създава големи проблеми при общуването им с жена. Когато мъжът реши да докосне чувствено жената, той го прави така, както би искал и на него да му го направят — опипва я по гърдите и по половия орган. Но това е най-омразното нещо за жената и често става повод за недоволство и обида и от двете страни. Когато мъжът и жената се научат да се докосват чувствено според индивидуалните нужди и чувствителността на кожата на всеки от тях, това определено ще обогати взаимоотношенията им.
Биологичният часовник на природата работи така, че да позволява на женските животни да раждат през топлите месеци от годината, за да могат малките да оцелеят. Ако, да речем, на някой вид са му необходими три месеца за износване на плода, животните се разгонват през пролетта, така че малките да се родят през лятото. При човешките животни износването на плода трае девет месеца и за да може малкото да се роди през лятото, нивото на тестостерон при мъжа е най-високо девет месеца по-рано, тоест през есента. Старата поговорка „Напролет всички човешки чувства се превръщат в любов“ е валидна само за видове, при които периодът на бременност е кратък, около три месеца.
„Любов напролет“ е само за животни, които износват бързо бебетата си.
Изследванията показват, че в Южното полукълбо нивата на тестостерон при мъжа са най-високи през март, а в Северното полукълбо — през септември. Освен това е доказано, че именно по това време на годината мъжете се справят най-добре с пътните карти, тъй като тестостеронът подпомага техните способности за пространствено ориентиране. (Погледнете отново схемата в Девета глава — „Оргазмът като цел“ — и ще видите какво точно става.)
Тъй като умът всъщност е коктейл от химически вещества и реакции, напълно възможно е да настроим мисълта си така, че да се почувстваме секси. Мнозина секстерапевти препоръчват тази техника и помагат на пациентите си да я усвоят. При нея трябва да се съсредоточите само върху положителните черти на партньора си и да си припомняте възбуждащи сексуални преживявания, които сте имали заедно. Като реакция на тези мисли, мозъкът започва да освобождава съответните химически вещества, които разпалват половото ви желание и ви карат да се усещате готови за секс. Тази реакция е очебийна в процеса на ухажването и при втория стадий на любовта — страстта, когато човек вижда само и единствено добрите черти на любимия, а желанието за секс с него сякаш никога не секва. Но също така е напълно възможно да настроите мисълта си така, че да ви се отще всякакъв секс със съответния човек — достатъчно е упорито да си мислите само за отрицателните му черти и мозъкът ви ще откаже да освобождава химическите вещества, необходими за появата на полово желание.
Добрата новина е, че както е възможно да настроите мисълта си за секс, така може да се настроите и на вълната на страстта, винаги, когато пожелаете, като си припомняте и мислите за това, какво сте правили двамата по време на ухажването и в ранните стадии на връзката си. Ето защо вечерите на свещи, романтичните разходки покрай морето и почивните дни, които двамата прекарват сами, повлияват толкова добре на взаимоотношенията в двойката. Те осигуряват хормоналния „бум“ — онова чувство, което често определяме като „да полетя от любов“ и „нося се в облаците“. Влюбените, които очакват, че възторзите на страстта ще траят вечно, обикновено са горчиво разочаровани, но ако и двамата желаят да я разпалят отново, е, вече знаете, че това може да бъде постигнато винаги, когато пожелаете.
Любовта започва с похот, която може да трае няколко часа, няколко дни или няколко седмици. После идва страстта, която продължава средно между три и дванадесет месеца, когато на нейно място настъпва привързаността. След около година от запознанството ви, заслепяващият коктейл от хормони се уталожва и сега вече виждате партньора си в студената светлина на всекидневието, а тези негови дребни навици, които сте намирали тъй очарователни в началото, започват да ви дразнят. Някога си мислехте, че той е невероятно сладък с тази негова неспособност да открие каквото и да било в хладилника, а сега, само като го видите да тръгва към кухнята, ви се ще да запищите. В началото той направо се разтапяше, докато я слушаше да му бъбри непрекъснато най-различни глупости, а сега вече съвсем сериозно обмисля варианти за убийство. И човек започва да се пита: „Нима мога да живея така до края на живота си? Какво ли общо има между двама ни?“
Цветето на любовта е розата. След три дни листенцата й окапват и оставате само с някакво грозно и бодливо… нещо.
Възможно е наистина да нямате много общо или пък за какво да си говорите. Но целта на природата е здраво да свърже мъжа и жената под влиянието на мощен хормонален коктейл, който да ги накара да се размножават, без да мислят. Докато откриването на подходящия партньор означава да обмислите и решите какво общо бихте искали да имате със съответния човек „за из дългия път“, и то да го направите преди природата да ви ослепи и зашемети с хормоналния си коктейл. Предварително си задайте въпроса, дали когато страстта отмине — а тя ще отмине — двамата ще можете да поддържате продължителни взаимоотношения на приятелство и общи интереси? Направете си списък от онези черти и интереси, които бихте искали да има дълговременният ви партньор и тогава вече съвсем точно ще знаете кого именно търсите.
Мъжът също може да си има списък с качествата на идеалната за него партньорка, но когато отиде на някой купон, мозъкът му е замъглен от приток на тестостерон. И той започва да търси „идеалната“ жена, воден от своите хормони — хубави крака, плосък корем, закръглено дупе, страхотни цици и т. н., все неща, свързани с кратковременните цели на размножаването. Жената пък иска мъж, който да е чувствителен и грижовен, да има V-образно тяло и да е свястна личност — все неща, свързани с отглеждането на деца, лова на прехрана и защитата от неприятели. Това също са кратковременни биологични нужди и нямат нищо общо със съвременното разбиране и изисквания за успешно и щастливо съжителство. Но ако си направите списък на желаните дълговременни характеристики на подходящия за вас партньор и ако той ви е винаги под ръка, то следващия път, когато природата се опита да контролира мислите и желанията ви, този списък може да ви помогне да възприемете обективно новия за вас човек.
Природата иска от вас да се размножавате колкото се може по-често и за да ви принуди да го направите, си служи с наистина силни наркотични вещества. Когато обаче осъзнаете това и се въоръжите с точно описание на човека, с когото бихте желали да изминете „дългия път“, има по-малка вероятност природата да успее да ви подлъже и много по-голяма вероятност най-сетне да успеете да уловите този ваш, вечно изплъзващ ви се най-подходящ партньор, с когото оттук насетне ще живеете доволно и щастливо, докато свят светува.