Адвокатът

16

Това е главният ни проблем и единствената възможна защита освен голословното отричане — информацията от сравнително достоверен източник, че наркотърговецът Онтаверос търси Джесика.

Тази сутрин двамата с Хари сме в съда. Въпреки нашите възражения Джона настоя да използва правото си на предварително заседание. Това позволява на прокуратурата да го вкара в съда с решение на голямото жури.

И все пак Джона е непоколебим. Държи да си опита късмета с правото на незабавен процес.

Предупредихме го, че резултатът може да не му се понрави. Тласка го манията да излезе на всяка цена от затвора, за да търси Аманда. Няма представа откъде да започне, но неизвестно защо си въобразява, че сега само четирите стени на килията го делят от Манди. И като връх на всичко съдията отхвърли повторната ни молба за освобождаване под гаранция. Почваме да се чувстваме като портокали в сокоизстисквачка.

Днес Джона не присъства. Обвиняемите не се канят на предварително заседание.

Официално сме регистрирали Мърфи като свой детектив по случая. Той е открил три изрезки от мексикански вестници — всичките на испански, — които поне потвърждават съществуването на Онтаверос. Няма снимки, но статиите, преведени на английски от заклет преводач и приложени към нашата документация, описват човек, когото не бих желал да срещна и за две минути насаме в някоя пустош.

Основната информация се отнася до опитите на мексиканската съдебна полиция да го открие. Смята се, че досега е убил поне трима агенти.

Предполага се също така, че Онтаверос е взел пряко участие в ликвидирането на мнозина конкуренти и най-малкото две политически убийства. Според Хари последното също е бизнес, просто по ония места често гласуват с куршуми.

Хари е подготвил съдебни искания до Отдела за борба с наркотиците, ФБР и Министерството на правосъдието да ни осигурят достъп до цялата налична информация около споразумението за настаняване на Джесика в щатски затвор. Надяваме се оттам да стигнем до Онтаверос или поне да срещнем някъде името му. Щом Онтаверос знае за мен, нищо чудно да е узнал и за Суейд. Въпросът е как да го докажем.

— Е, мистър Мадриани, донесохте ли понички?

Франк Пелтро ме гледа от съдийския подиум с лице на ирландски барман и дружелюбна служебна усмивка. Издава го само орловият поглед изпод тежките, прошарени вежди.

— Не, ваша светлост.

— Трябваше да донесете — казва той. — Сума ти разгневени хора чакат отзад в килията да им предявя обвинение.

След десет минути ще си имам работа с тях. — Усмивката му дори не трепва. — Е, какво да правя сега?

— Пратете им успокоителни хапчета.

— Това не е отговор — казва той. — Вече им пратих. Излапаха ги и искат понички.

Съдебната секретарка си трае, явно записва само по негов сигнал. Пелтро има достатъчно опит, за да знае как да се пази от неприятности със сухарите от Съдебната комисия.

— Мога ли да им обещая, че ще донесете понички за обяд? — пита той.

— Зависи.

— От какво?

— От мъдростта и великодушието на съда в предстоящото дело.

— Ами че това ще е престъпление! — възкликва Пелтро.

Той поглежда към прокурорите. Ейвъри се смее. Райън не му обръща внимание.

— Мисля, че загазихте здравата, мистър Райън. Трябват ми понички за гневната тълпа. Какво предлагате?

— Нищо — казва Райън. — Моята е лесна. Нося си микрофон.

Пелтро се разсмива гърлено, от дълбините на корема. Същински съдебен Дядо Коледа.

— Е, сега аз загазих. Пристав, приберете мистър Райън при другите. И кажете, че той им е изял поничките.

Приставът не помръдва. Само се смее и шкембето му подскача над униформения колан.

Веселбата приключва. Пелтро хвърля един последен поглед върху изложението на Хари. После се обръща към нас.

— Кой ще коментира тези щуротии?

Ставам и пристъпвам пред подиума.

Пелтро кимва на секретарката.

— Прочетох вашето изложение — казва той. — Няма смисъл да го обсъждаме точка по точка. Вероятно е по-добре да се съсредоточим върху главното.

Началото не ми харесва.

— Доколкото разбирам — продължава Пелтро, — вие искате да представите доказателства, но не разполагате с тях.

— Не е точно така, ваша светлост. Разполагаме с двама федерални агенти.

— Изтървал ли съм нещо? — Съдията прехвърля страниците. Вглежда се, плъзга пръст по редовете. — Мислех, че не сте в състояние да посочите имената им.

— Засега. Стараем се да ги открием.

— Можете ли да ги доведете в съда?

— Смятам, че можем, стига да разполагаме с време.

Райън скача на крака. Усетил е накъде бия — настоявам за ускорен процес и в същото време искам отсрочка.

— Ваша светлост, те сами настояха да побързаме. Делото е насрочено.

— Прокурорът е прав — казва Пелтро. — Нима искате отсрочка още в самото начало?

— Засега не, ваша светлост.

— Отговорът не ми допада.

— Не искаме — казвам аз.

— Това вече е по-добре. Щом вашият клиент толкова бърза, няма да допусна отсрочки. — Пелтро навежда очи към съдебния график върху масата, покрит с парче плексиглас колкото армейско одеяло. После прелиства огромния календар и напълно изчезва зад страниците. — Ако пропуснем датата, следващото ми заседание… — Гласът му заглъхва зад хартиената стена. — Следващата ми… ъъъ… свободна дата е чак в края на септември. А и тогава не е много сигурно, защото ще отскоча на риболов край Ла Пас с яхтата на един приятел. Това означава вашият човек да остане в затвора най-малкото пет месеца.

Той пуска календара и рошавите му вежди подскачат нагоре. Поглежда ме над полукръглите стъкла на очилата. С тия очила е направо съдия и половина.

— Моят клиент би преразгледал искането за отсрочка — казвам аз, — ако се споразумеем за освобождаване под гаранция.

— Защо? Та да ме посрещне в Ла Пас ли?

— Не, ваша светлост.

Този път Райън се разсмива.

— Вече го обсъдихме надълго и нашироко — казва съдията. — Смятам, че при дадените обстоятелства съдът не може да поеме подобен риск. Вашият клиент иска да търси внучката си. Съчувствам му. И аз имам две внучета. Не знам какво бих сторил, ако някой ги отвлече. Но вие сам потвърдихте, че най-вероятно детето е в Мексико. Значи сте наясно къде ще отиде, ако го пусна.

— Той можеше да отиде там и преди ареста. Не го направи.

— Но сега може да е размислил — казва Пелтро.

— Гарантирам, че клиентът ми няма да напусне страната.

— За крака си ли ще го вържете?

— Вземете му паспорта.

— И без паспорт може да мине границата — обажда се Райън.

— Известно ми е, мистър Райън — срязва го съдията. — Нека се заемем с по-уместни въпроси. Оценявам добронамереното ви желание да осигурите явяването на клиента си пред съда, мистър Мадриани. Сигурен съм, че ще положите всички усилия. Но тук се намесват сили, по-могъщи от мен и от вас. И не знам дали в крайна сметка няма да надделеят въпреки цялото ви старание. Решението относно гаранцията остава непроменено. Е, какво друго имаме?

— Списъкът на свидетелите, ваша светлост — казвам аз. — Трябва ни малко повече свобода при събирането на доказателства.

— Надявам се, че не искате свободата да обсъждате недоказани факти. Защото няма да я получите.

— Не искаме нищо подобно, ваша светлост.

Облегнат удобно назад, Райън се наслаждава на мириса на печено, докато съдията ме върти на шиш, а прокуратурата се готви да хвърли клиента ми върху скарата.

— Тогава какво искате? — пита Пелтро.

— Отсрочка при представяне на списъка на свидетелите.

— Всъщност защитата иска да ни издебне от засада — обажда се Райън и небрежно премята крак върху крак. Сигурен е, че колегата на подиума ще му поднесе всичко на тепсия.

— Не е така, ваша светлост.

— Мистър Райън, ще имате възможност да се изкажете — повишава глас Пелтро и ми кимва да продължа.

— Защитата е в крайно неизгодна позиция — казвам аз. — Моят клиент има правото на бърз съдебен процес, но е лишен от възможност да си изгради защита. Убедени сме в съществуването на доказателства, които обаче не можем да осигурим преди започването на делото.

— Това си е техен проблем, ваша светлост. Щом е тъй, нека искат отлагане.

— Мистър Райън!

— Извинявам се, ваша светлост.

Съдията отново прелиства нашето изложение, пълно с цитати, точки и параграфи. Както винаги Хари се е справил блестящо.

— Искате правото да намесите някой си Онтаверос? — пита Пелтро.

— Точно така, ваша светлост.

— В каква връзка? Какво общо има със случая?

— Изтъкнал съм личното си убеждение — казвам аз. Приложени са и писмени показания на нашия детектив.

Пелтро започва да чете.

— Ваша светлост, дори да е вярно, това са личният адвокат и личният детектив на обвиняемия — възразява Райън. — Те ни разправят от втора ръка какво бил казал някакъв си свидетел, чиято почтеност няма как да проверим.

Съдията властно вдига ръка. Райън извърта очи към тавана, сякаш очаква след малко да замеся в делото и човека върху тревистото хълмче1.

— Кажете ми още веднъж как открихте тези хора — казва Пелтро. — Имам предвид двамата агенти.

— Чрез нашия детектив.

— Той работил ли е с тях и преди?

— Да, ваша светлост. И сведенията им винаги са се оказвали достоверни.

— Може ли да даде показания от първа ръка, че са федерални агенти?

— Ваша светлост!

— Мистър Райън!

Пелтро се втренчва отвисоко в прокурора и лицето му недвусмислено говори, че вече няма място за шеги.

— Какво точно разбирате под „първа ръка“? — питам аз.

— Видял ли е вашият детектив документи с техните снимки и имена?

— Не знам. Но е работил с тях и са му давали информация, която по мое мнение може да идва само от федералните правозащитни органи.

— Или от развинтено въображение — подмята Райън. Изглежда, подлага на изпитание търпението на съдията.

— Показаха ми снимка на човек, когото нарекоха Онтаверос.

— Откъде знаете кой е бил? — пита Райън.

Не отговарям.

— У вас ли е тази снимка? — настоява той.

Пелтро надига глава, но не пречи на Райън да си върши работата.

— Не, ваша светлост — казвам аз, без да поглеждам към прокурора. — Само ми показаха снимката. Не позволиха да я задържа.

— Много удобно, ваша светлост, но няма нищо общо с целта на делото.

Райън се втренчва в подиума, закопчава сакото си и се приготвя за съдебен спор, който може да го прати и за няколко дни зад решетките, ако не внимава.

— Ваша светлост, нека допуснем, че сме проявили великодушие — казва той с такава гримаса, сякаш последната дума може да се вкисне в устата му. — Нека дори предположим че тия митични фигури, тия федерални агенти наистина съществуват. Нека приемем, че твърденията на защитата са верни, че този Онтаверос наистина съществува и е познавал Джесика Хейл…

— Не само са се познавали — прекъсвам го аз. Не искам да омаловажава оскъдните ни доказателства. — Тя е пренасяла наркотици. Именно по тази причина е арестувана и осъдена. Притежаване на наркотици. И пренасяне. Това може да се провери.

— Чудесно — казва Райън. — Пренасяла наркотици. Да допуснем, че е било за него. Пак липсват каквито и да било доказателства за връзка между този човек и Суейд. Или че изобщо е чувал за нея.

Тук Райън допуска фатална грешка. Усещам го по лицето на Пелтро. Ако Онтаверос съществува и ако Джесика се е замесила в неговия бизнес, достатъчно е човек да хвърли един поглед върху изрезките от мексиканската преса. Нищо чудно при търсенето на Джесика да се е сблъскал със Суейд.

— Мистър Райън, твърдите ли, че няма признаци Суейд да е помогнала за изчезването на Джесика Хейл? — пита съдията.

— Не знаем това, ваша светлост.

Сега Райън вижда каква динена кора си е подложил, но вече нищо не може да промени. Ако Суейд не е помогнала на Джесика да изчезне, къде остава мотивът на Джона за убийство?

— Тогава какво търсят в съобщението за печата на Суейд всички тези обвинения срещу мистър Хейл? Да не би да твърдите, че Суейд няма пръст в цялата работа?

— Не — казва Райън. — Тя очевидно е свързана с тази история.

— Не може и така, и иначе, ваша светлост — услужливо се намесвам аз. — Ако има данни за участието на Джесика в търговията с наркотици, а това е несъмнен факт, трябва да ни се разреши да използваме тази история.

Съдията кимва.

— Защитата се опитва да прехвърли спора към незначителните подробности — казва Райън. — Къде са доказателствата?

— Е, какво искате? — пита ме съдията, без да обръща внимание на Райън.

— Възможност да открием необходимите свидетели в хода на делото — отговарям аз.

Гласът на Райън се вдига с цяла октава.

— Ваша светлост! Истината е, че искат да видят нашата теза, а после да си измислят удобна защита.

На мен ми звучи съвсем справедливо, но не казвам това на Пелтро.

— Молим само за мъничко свобода, ваша светлост.

Пелтро оглежда мен, после Райън. Замисля се.

— Как възнамерявате да засегнете този въпрос във встъпителната си реч? — пита той.

— Имате предвид Онтаверос?

— Да.

— Бих желал да спомена за него.

Всъщност бих желал много повече — да представя завършен образ, да покажа снимката му и дори да го изведа пред заседателите. Кого предпочитате да осъдите? Зад врата номер едно е моят клиент — кротък дядо с жилетка и тиранти; зад врата номер две — виден наркобарон.

— Искате да го споменете по име?

— Да, ваша светлост.

Райън се задъхва от ярост.

— Как е възможно…

— Не съм съгласен — казва съдията. — Какво ще правим, ако не успеете да издирите доказателства в хода на делото? Как да изтрием идеята от умовете на заседателите?

Откровено казано, това би ни навредило повече от самото обвинение. Поемам голям риск, ако спомена Онтаверос във встъпителната реч, а го изпусна в заключителната. Съдебните заседатели имат навика да засичат и наказват подобни провали.

— Не бих разрешил да споменете този човек, ако няма поне мъничко доказателство — продължава Пелтро. — Нещо, което някак да го свързва с жертвата.

— Искате да докажа, че е бил на местопрестъплението?

— Не би било зле — усмихва се Райън.

— А не искате ли и да му сложа пистолет в ръката?

Озъртам се към прокурора, който прави любезен жест: моля, както ви е удобно.

— Едва ли бих поискал чак толкова много — казва Пелтро, — но ми трябва убедително основание да предположа, че онзи Онтаверос е преследвал Джесика Хейл. Може би някакво доказателство, че е знаел или поне е предполагал за участието на Суейд. Сам разбирате, че колкото по-добро е доказателството, толкова по-убедително ще бъде за заседателите. Но не разрешавам да споменавате Онтаверос без основателна причина. Разбрахме ли се?

— А списъкът на свидетелите? — питам аз.

— Ще ви дам свобода. Можете да представите окончателния списък в началото на процеса, но само що се отнася до свидетелите по този въпрос.

— Ваша светлост!

Райън не е слушал внимателно съдията и сега бива наказан.

— Другите си свидетели ще представите според правилника — продължава Пелтро. — Разбрахте ли?

— Да, ваша светлост.

Не съм се надявал чак на такъв успех.

— Можете да ми подготвите документа за подпис. Секретарката ще го свери с протокола. Някакви въпроси?

Райън не е доволен.

— Ваша светлост, нека поне да ни намекне какви свидетели ще призове. Смята ли да доведе Онтаверос?

— Само ако съм с пистолет и защитна жилетка под тогата — заявява Пелтро. — Край на протокола.

Привеждам се към Хари и започвам да събирам документите в куфарчето си, опитвайки се да преценя какво спечелихме и какво загубихме.

— Мистър Мадриани.

Рязко обръщам глава към съдията.

— Друг път да си носите понички.