Адвокатът

22

— Какви си ги надрънкал вчера?

Сюзан не седи, а стои до кухненската маса и ме гледа свирепо над сутрешния вестник.

Аз съм по халат, с чаша кафе в ръката. До днешното заседание остава още час.

— Защитавах клиента си — отговарям аз.

— Нападната съм от безброй одитори. Оглеждат цялата ми служба под лупа, а ти караш Брауър да си играе на руска рулетка с главата ми — казва тя.

— Как така?

— Пред цялата зала си го запитал какво знае за скандалите, засягащи съдебните институции. Ти ум имаш ли?

— Нагласих всичко много внимателно. Брауър знаеше за какво говоря. Бях съвсем ясен, че става дума за съобщението за печата на Суейд.

— Това си го казал ти. Ами ако той беше решил да се разприказва за съвсем друго?

— Какво например?

— Например разследването в моята служба.

— Че защо ще говори за това?

— За да ме изложи — казва тя. — Ако случайно не си забелязал, ние с мистър Брауър не сме в съвсем добри отношения. Някои хора казват, че е хвърлил око на креслото ми. Какво му пречи да изръси някое безпочвено обвинение? Например да рече, че тайно унищожавам документи в кабинета си. Журналистите само това чакат. А и всичко се записва в протокола.

— Да, но не го каза.

— И заслугата не е твоя.

— Прекалено се тревожиш — казвам аз, макар да знам, че наистина поех пресметнат риск, когато атакувах Брауър с този въпрос.

— Знаеш ли, че Райън ме е включил в списъка на свидетелите? — пита Сюзан.

— Забелязах. Включена си заедно с половината население на щата. Това не значи, че ще те викне за показания. Чаках да видя дали няма да призове и мен.

Тя ме поглежда смаяно. Казвам й, че това е само шега. Пелтро в никакъв случай не би го позволил. Ако даде воля на Райън, делото ще се провали за нула време.

— Да, но аз съм в списъка — отвръща тя. — Защо не ми каза?

Чудя се откъде ли го е разбрала.

— Защото не исках да те тревожа. Имаш си достатъчно грижи.

— А сега и това. — Тя сгъва вестника и го хвърля на масата. — Ами ако ме призове? Какво ще правя?

— Заставаш на подиума и даваш показания. Какво толкова можеш да му кажеш?

— Например какво съм чула онази сутрин от Джона.

— Брауър вече разправи всичко. Злото е сторено.

— Ами ако Райън попита откъде съм разбрала за пистолета на Суейд? Брауър знае, че аз ти дадох справката.

— На твое място не бих се тревожил. Казваш му, че случайно си се натъкнала на информацията. Двамата с теб се познаваме. Казала си ми, и толкоз.

— Просто така, а? А не смяташ ли, че ще му стане интересно откъде точно имам такива сведения?

— Кажи му, че някой от твоите инспектори е чел за делото във вестниците. После е попаднал на информацията и е решил да ти я съобщи.

Това не успокоява страховете й.

— Няма да те призове — казвам аз. — Какво ще спечели? Ако се опита да се захване за връзката ни, ще го сритам през кокалчетата. Пелтро няма да му позволи. Първо — няма нищо общо с процеса и второ — накърнява доброто име на защитата.

— Не знам за защитата, но моето определено го накърнява. Съжалявам, че ти дадох онова листче.

— Защо? Искаш да осъдят Джона ли?

Тя ме поглежда мълчаливо, но вълнението напира в очите й.

Не съм прегледал вестника, но предполагам, че журналистите не са обърнали внимание на намеците на Райън за нечий натиск върху Брауър във връзка с пурата. Ако беше прочела подобно нещо, Сюзан щеше да побеснее.

— Как се забъркахме в тази каша? — промърморва тя.

Ставам от стола и минавам зад нея. Тя все още стои до масата, подпряла длани върху плота. Разтривам раменете й, размачквам напрегнатите мускули като жилаво тесто.

— Слушай, в момента си под голям натиск. Когато всичко свърши, ще заминем на пътешествие. Може би на юг, до Долна Калифорния. Ще се излежаваме на слънце и нищо няма да правим. Децата могат да плуват. Нуждаем се от почивка. Всички. Не можем вечно да караме на педали.

Тя въздъхва дълбоко.

— Да.

Усещам как част от напрежението напуска тялото й.

— Междувременно — добавя тя — ще продължавам да се боря с акулите. Онези от Надзорния съвет.

Джероум Хърли е ексцентрик — пише малкото си име с главно О по средата. Притежава магазин за цигари в центъра на града и снабдява с тютюн моя клиент. Докато заема свидетелското място, той дори се усмихва на Джона.

Преди да успея да го възпра, Джона му махва с ръка.

Райън бързо изрежда предварителните подробности — име на клиента, име на магазина и факта, че е на същото място от трийсет години насам.

— Познавате ли обвиняемия Джона Хейл?

— О, разбира се — казва Хърли. — Добър клиент.

— Кога го видяхте за последен път преди днешния ден?

Свидетелят се замисля.

— Трябва да е било преди около три месеца.

— И къде го видяхте?

— В моя магазин. Той дойде да си купи пури.

— Правил ли го е и преди? Купувал ли е пури от вас?

— О, да.

— Колко пъти?

— Не знам. Вие как мислите? — Хърли се озърта към Джона, сякаш би искал да се споразумеят за бройката. — Девет-десет пъти, не смятате ли?

Хари рита Джона под масата и старецът не отговаря. Седи и се прави на глух.

— Около десетина пъти — казва Хърли.

— Какъв вид пури купуваше обикновено?

— О, мистър Хейл има отличен вкус. Купува изключителни пури.

— Скъпи ли са? — пита Райън.

— О, разбира се.

Райън отстъпва до масата за веществени доказателства. Оглежда я, без да бърза, и най-сетне се връща с две малки книжни торбички.

— Мога ли да се приближа до свидетеля, ваша светлост?

Пелтро му махва с ръка.

— Мистър Хърли, ще ви покажа една пура и ще ви попитам дали разпознавате марката.

Хърли поема торбичката, отваря я и надниква.

— Ще е по-лесно, ако разрешите да я извадя — казва той.

Райън не възразява. Аз също.

Хърли разтрива пурата между пръстите си, подушва я, поглежда срещу светлината и кимва.

— „Монтекристо А“ — казва той.

Със същия успех можеше да го разбере по цилиндърчето, което също е в плика.

— Продавали ли сте някога на обвиняемия Джона Хейл пури от тази марка, „Монтекристо А“?

— О, да — отговаря Хърли. — Обикновено той ги купуваше на кутия, но понякога и поотделно, в такива цилиндърчета.

— Скъпа ли е тази марка? — пита Райън.

— Извън Съединените щати кутия с двайсет и пет пури струва около деветстотин долара. Но тук… ммм… са малко по-скъпички.

— Защо?

— Идват от личните ми запаси — казва Хърли. — Трудно се намират.

— Не е ли факт, мистър Хърли, че тези пури се произвеждат в Куба? И че заради ембаргото е незаконно да се купуват или продават в тази страна.

— Не съм сигурен. Много доставчици твърдят, че стоката им идва от Куба. А всъщност почти винаги се оказва, че тютюнът е наш. Или пък от Доминиканската република.

— Но конкретно за тази пура доставчикът ви твърди, че е произведена в Куба, нали?

— Доставчиците говорят какво ли не. Най-често не им обръщам внимание. Половината цигарени магазинчета в града се хвалят, че продават под тезгяха кубински пури. Обикновено това не е вярно.

— Но за тези ви казаха, че са от Куба, така ли е?

— Така ми казаха — признава Хърли.

— Затова ли са толкова скъпи?

— Е, пурата си е хубава.

Хърли се озърта към Джона. Както и да отговори, все ще загази. Ако не е вярно — значи лъже клиентите, ако е истина — попада право в лапите на федералните митнически агенти. Те без съмнение скоро ще се разровят из личните му запаси, ако вече не ги е унищожил.

— Колко ваши клиенти купуват тази марка?

— О… — Хърли се замисля. — На парче или на кутия?

— Да започнем с отделните бройки.

— Продавам по няколко на месец.

— Какво означава „няколко“?

— Може би три-четири месечно.

— На едни и същи хора ли?

— Да, на редовни клиенти.

— Колко са тези редовни клиенти?

— Двама — казва Хърли. — Трима, ако броим и мистър Хейл.

— А колко от тези клиенти ги купуват на кутия?

— О, само мистър Хейл.

— Значи само той ги купуваше на едро?

— Да.

— Знаете ли дали и други магазини в околностите продават тази марка?

— Не ми се вярва. Поне аз не съм чувал. За такова нещо си трябва подбрана клиентела.

— Не се и съмнявам — казва Райън. — Бихте ли нарекли „Монтекристо А“ рядка марка?

— О, пурата е чудесна.

— Не това имах предвид. Питам ви бихте ли я нарекли рядка в смисъл, че не се намира току-така.

— О, да. Вярно е. Малцина търговци ги продават извън Лос Анджелис. Само съм чувал слухове, разбира се. Едно магазинче в Брентуд ги доставяло на разни знаменитости.

— Освен обвиняемия и още двама клиенти, които са купували на парче, никой друг в града не е пушил подобни пури, така ли?

— Възразявам, обвинението принуждава свидетеля да прави предположения.

— Приема се.

— Никой друг не ги е купувал от вас, така ли?

— Така е.

— И доколкото знаете, нито един друг магазин в околностите не продава тази марка, прав ли съм?

— Вярно.

Този път Райън ме изненадва.

— Нямам други въпроси към свидетеля — казва той, без да извади от другото пликче угарката, намерена на местопрестъплението.

Хари почва да ми шепне нещо, но аз му правя знак да млъкне.

— Мистър Мадриани, свидетелят е на ваше разположение — казва Пелтро.

— Само няколко въпроса, ваша светлост. Мистър Хърли, имахте ли възможност да видите друга пура, по-точно угарка…

— Възразявам — прекъсва ме Райън. — Извън темата на свидетелските показания. Ако защитата желае, може да го призове допълнително.

— Приема се — казва съдията.

— Нямам други въпроси.

— Свидетелят е свободен.

Сядам си. Хари ме гледа. После прошепва в ухото ми:

— Какво мислиш? Може би не е разпознал угарката? Или е казал нещо неудобно за Райън?

Неуверено поклащам глава. Може и да е нещо по-лошо.

Точно така се оказва само след десет минути, необходими на Райън, за да повика и представи следващия свидетел.

Лайман Баулър е специалист по биология на растенията от един университет в южните щати, автор на научни трудове за тютюна и според Райън един от най-видните експерти по пурите в страната.

Той е висок, слаб, достолепен мъж и говори с акцент, но не южняшки. Вероятно е родом някъде от североизтока.

Райън вече е сложил пред свидетеля двете книжни торбички.

— Доктор Баулър, ще ви помоля да погледнете двете пури в тези пликчета и да ми кажете дали сте имали възможност да ги изследвате преди днешния ден.

Свидетелят ги оглежда и проверява надписите отвън.

— Да. Върху торбичките има лабораторен печат. Видях снимки, които отговарят на тези две пури.

— Само снимки ли?

— Не. Получихме и проби от тютюна.

— И кога беше това?

— Преди около месец — казва Баулър. — Вашата прокуратура ми изпрати образци от двете пури.

— Предадохте ли писмен доклад относно изследването?

— Не.

Райън не пита защо, но отговорът е ясен — защото прокурорът не е искал да има такъв документ. Иначе би бил принуден да го сподели с нас, а сега всичко идва като гръм от ясно небе.

— И какво изследване проведохте? — пита той.

— Изследвах образците под стереомикроскоп — казва Баулър. — Върху предметни стъкла. Проучих както външния лист, така и пълнежа на двете пури. Каквото ми беше доставено.

— Нека да изясним на съдебните заседатели — казва Райън. — Значи има два вида тютюн: външен лист и пълнеж, така ли?

— Да. Пълнежът обикновено е смес от няколко различни сорта тютюн. Външният лист, както се разбира от самото название, е тютюнев лист, отглеждан специално за външна обвивка на пурите.

— Успяхте ли да стигнете до определени изводи след проучването на образците?

— Да.

— И какви са тези изводи?

— Относно произхода на тютюна заключих, че както пълнежът, така и външният лист на двете пури е отгледан извън Съединените щати. Най-вероятно в Куба.

— И как стигнахте до това заключение?

— По пътя на елиминирането. За да ме разберете, ще се върна към момента, когато Кастро превзе страната. За да укрепи властта си в началото на шейсетте години, той национализира промишлеността и всички тютюневи плантации. Мнозина собственици избягаха от страната. Някои взеха със себе си семена от кубински тютюн. Една част пристигнаха в Съединените щати. Други отидоха в Хондурас. Трети в Доминиканската република. Закупиха нови плантации и започнаха да отглеждат кубински сортове.

— Значи казвате, че въпросният тютюн е отгледан от кубински семена?

— Тютюнът в представените образци несъмнено е от кубински произход. Но не бих казал, че става дума само за семената. Определено не е отгледан в Съединените щати.

— Откъде знаете това?

— Върху нито един от образците нямаше следи от тютюнева синя главня. Синята главня е паразитна плесен, широкоразпространена в Съединените щати. Всяка година тя идва от Мексико и заразява тютюневата реколта. Можете да откриете нейни следи буквално във всяка пура от местен тютюн. Но в Куба не е забелязвана никога.

— И тъй, докторе, според вас тютюнът от двете пури е отгледан извън Съединените щати. Можете ли да ни кажете дали има и други прилики между цялата пура в едното пликче и угарката в другото?

— О, да. Образците от външния лист са много характерни. Имат уникалната гладкост на сортовете, отглеждани в Куба. Подобно качество не се постига нито в Доминиканската република, нито в Хондурас. И в двата образеца външният лист определено е кубински сорт.

— Бихте ли казали, че е един и същ?

— Да, сортът е еднакъв — казва Баулър.

— И навярно това е свойство, към което се стремят производителите на висококачествени пури? — пита Райън. — Гладък външен лист за обвивка на пурата.

— Абсолютно.

— Доктор Баулър, след като проучихте образците и целите пури, успяхте ли да си съставите научнообосновано мнение дали двете пури са едно и също производство, една и съща марка?

— Да. По мое мнение да. Марката е една и съща.

— А съставихте ли си мнение за коя марка става дума?

— Мисля, че да. Не по самите образци, а от целите пури. Характерната вретеновидна форма, гладкият външен лист, особено на цялата пура, но също така и на остатъка…

— За угарката ли говорите? Угарката, намерена на местопрестъплението?

— Да. Бих казал, че са еднакви. Пури от изключително качество. Може би най-добрите в света. Изобщо не се съмнявам, че са „Монтекристо А“. И двете.