Адвокатът

26

Райън е в настъпление. На следващата сутрин нанася още един удар. Точно това, което ме плашеше — ДНК проба. Само че не от Суейд, а от рибата.

Хауърд Сандлър е криминален експерт по кръвните проби. Има научна степен и между другото се занимава с генетичен анализ. Работи за една частна лаборатория в Бъркли, специализирана в грижите за застрашените животински видове.

Райън отделя почти половин час за характеристика на свидетеля като експерт. Описва цялата биография на Сандлър, докато накрая стига до най-същественото — изследването на ДНК.

— Редовно ли ви възлагат подобни задачи?

— Не много често — казва Сандлър. — Обикновено задачите ми са свързани с определяне вида на рибата и генетичното наследяване на определени свойства. Изследваме така наречената генетична структура на популацията, за да използваме разумно природните ресурси. Необичайно е да ми поискат определяне на конкретен генетичен код, но и това се случва. Най-често при подозрения за бракониерство.

— Но възможно ли е да се извърши онова, което ви поръчаха в конкретния случай? Да се установи по генетичен път дали дадено количество засъхнала кръв принадлежи на конкретна риба.

— Зависи от образеца. Дали има достатъчно количество материал. Но по принцип да, възможно е.

— Можете ли да кажете на заседателите какъв метод използвахте в случая?

— Методът се нарича полимеразна верижна реакция. Обикновено се използва съкращението ПВР.

— И какво представлява този процес ПВР?

— Всички живи същества се състоят от нишки генетична материя, наречени хромозоми. Те са подредени като мъниста на конец. Подредбата на хромозомите определя генетичното развитие на организма. Дали ще се превърне в крава или в полски мак. Ако е крава, то дали ще е светла или тъмна и от каква точно порода ще бъде. Строителните блокчета на хромозомите се състоят от молекули ДНК, По форма тези молекули приличат на усукана стълба, наречена двойна спирала. А точният начин, по който са подредени молекулите ДНК, е специфичен и уникален за всеки отделен жив организъм. Ето, това е идентифицирането чрез ДНК.

— Значи по този начин можете да установите дали капка кръв на местопрестъплението идва от точно определено животно или в нашия случай от точно определена риба меч?

— Съвършено вярно.

— А сега да се спрем на метода ПВР. Обяснете ни простичко как действа той.

— Буквата П идва от полимераза. Полимеразите са ензими, които молекулата ДНК използва, за да сглоби нова молекула в правилната последователност, тъй че да съвпада напълно с оригиналната, или родителската ДНК. Това е необходимо за деленето и растежа на клетките, за да може организмът да живее. При полимеразната верижна реакция малки количества ДНК или дори късчета ДНК, взети от местопрестъплението, например петънце засъхнала кръв, могат да се изкопират за сравнително кратък период, да речем, няколко часа. След като ДНК се изкопира и размножи, вече може да бъде изследвана по различни методи на молекулярната биология и така да се сравни с други известни образци.

— В нашия случай това са образците от рибата меч в хладилната камера, нали?

Райън знае как да вкара свидетеля точно в желаното русло.

— Правилно. Нишките ДНК или са идентични, или не. Средно положение няма.

— И какви са шансовете две живи същества да имат идентичен ДНК отпечатък?

— В дадения случай ли?

— Да.

— Безкрайно малки — казва свидетелят. — Приблизително един шанс на петнайсет милиарда.

Райън навъсва вежди и заднишком слиза от подиума. Прави се на смаян пред заседателите.

По-просто и ясно обяснение на метода едва ли може да има.

— С две думи, човек би имал по-голям шанс да спечели без билет от лотарията. Това ли ни казвате?

Докато задава този въпрос, Райън не гледа свидетеля, а Джона.

— Протестирам.

— Приема се. Съдебните заседатели да не взимат предвид въпроса. Мистър Райън… — Пелтро вдига чукчето като строг учител, готов да замахне с показалката. — Продължавайте по същество.

— Доктор Сандлър, извършихте ли тази ПВР проверка върху образците, които ви бяха изпратени от нашата лаборатория по криминалистика?

— Да.

— И можете ли да ни кажете какво узнахте от този анализ?

— Подреждането на ДНК нишките в образците засъхнала кръв, взети от панталона на жертвата, и в образците от хладилната камера съвпада напълно.

— Можете ли да направите въз основа на това конкретен извод?

— Мога.

— И какъв е този извод?

— След като разгледах образците, мога да заявя, че засъхналата кръв по панталона на жертвата е от рибата меч в хладилната камера.

— Точно тази риба меч и никоя друга?

— Именно.

Съдебната зала замръзва. Това е повратна точка. Усещам я осезаемо, мога да я подуша във въздуха. Чува се как репортерите на първия ред дращят с писалки в бележниците си, бързайки да запишат всичко дословно.

Озъртам се. Джона е захлупил лице върху лактите си. Мери седи точно зад него, оттатък парапета. Изглежда зашеметена, замаяна. На лицето й е застинало изражение на ужас, сякаш я мъчи една-единствена мисъл: нима съм се омъжила за убиец?

— Някой трябва да я е пренесъл — казва Джона. — Как другояче може да е попаднала там?

Става дума за засъхналата кръв по дрехите на Суейд.

— Не знам.

Той ме гледа така, като че не му вярвам. Седим в килията на пет метра зад съдебната зала на Пелтро. Само Джона и аз. Отвън по коридора се ниже човешка върволица.

Когато Пелтро напусна подиума и се отправи към кабинета си, Райън свика свой собствен съд. Обкръжиха го репортери, които питаха дали процесът не е приключил. Дали ДНК пробата не е решаващо доказателство. От другия край на залата го чух как им отговори на висок глас да чакат нови разкрития.

Моите въпроси към Хауърд Сандлър траяха само три минути. Единственото, за което можех да се заям, беше някоя пропусната формалност при транспортирането на образците. Когато попитах как са събрани, Райън възрази и ми натри носа с простия факт, че това е извън компетентността на свидетеля.

Сандлър можеше само да ме увери, че след получаването в лабораторията образците са били обработвани правилно и не може да има никаква грешка.

С надежда да стане чудо се помъчих да намекна, че може би някой е объркал етикетите и образците от хладилната камера са се смесили с тези от местопрестъплението.

Невинаги си личи дали съдебните заседатели вярват на нещо, но когато не вярват, става ясно веднага. Изобщо не ми повярваха.

— Добре стори, че прати Мери да си върви — казва Джона.

И това ми е единственото добро дело за днес. Помолих Хари да я откара през репортерската обсада. Тази нощ около къщата на Мери ще има полиция — да я пази от журналистическите орди.

Преди няколко дни двамата с Хари я посетихме. Всички цветя и храсти отпред са изпотъпкани, сякаш е минало стадо бизони. По моравата има истински коловози, оставени от предприемчиви фотографи, които обслужват всенародното право на информация и гледат да запечатат върху лента каквото им падне — Мери изхвърля боклук, Мери в кухнята, Мери се мъчи да дръпне завесите в спалнята, — всичко това, заснето с грамадни телеобективи. Над къщата денонощно кръжат журналистически хеликоптери; нощем осветяват задния двор с прожектори, а операторите висят навън, прикрепени с ремъци.

Преди два дни Мери ми донесе писмо от Асоциацията на домопритежателите. Молят я да се изсели поне докато трае процесът. Съседите вече не издържат на това нашествие.

Джона ме гледа и се чуди какво ни чака тепърва.

— Има и друга възможност — казвам аз. Веднъж вече сме говорили за това. — Самозащита. Пистолетът на Суейд.

Поглеждам го с повдигната вежда.

— Не ми вярваш — въздъхва той.

— Вече не знам на какво да вярвам. Знам, че доказателствата са неблагоприятни, а времето ни изтича. Не можем да открием нито Онтаверос, нито свидетел, който да потвърди връзката. Ако решим да сменим линията на защитата, ще трябва да действам светкавично.

Вдигам го и му помагам да седне до малката стоманена масичка насред килията с два неподвижни стола от двете страни.

— Имам експерти в списъка — казвам аз. — Включих ги за всеки случай. Специалисти по възстановка на престъпления. Медици, които са готови да потвърдят, че раните на Суейд съвпадат с предположението за извъртяна ръка. Те прегледаха доказателствата, доклада на съдебния лекар, раните, барутните петна по ръцете на Суейд. Ще заявят, че в колата е имало борба. Схватка за пистолета. Имаме сведения за покупката на оръжието. Мисля, че е било самозащита. Тя носеше пистолета в чантата си. Мисля, че онази вечер го е извадила.

— Може и тъй да е станало — казва Джона. — Само че не знам.

— Какво не знаеш?

— Не знам какво е станало. Не съм бил там.

Въздъхвам дълбоко и се заглеждам над рамото му към отсрещната стена.

Джона клюмва.

— Ако искаш да им кажа, че съм бил там, ще го направя. Ще им кажа, че съм се борил за пистолета.

Поклащам глава.

— Само ако е истина.

Иначе ще е лъжесвидетелство и не мога да си представя нещо по-опасно от това — Джона да разправя опашати лъжи пред съдебните заседатели.

Той тръсва глава.

— Защо просто не ме призовеш да им кажа, че не съм бил там?

— Защото няма да ти повярват. Какво ще обясниш, когато Райън те попита как онази рибешка кръв е попаднала върху дрехите на Суейд?

— Че не знам.

— А когато ти напомни какви заплахи си изрекъл пред Брауър? Какво ще отговориш? Че е било просто майтап?

— Може би — казва той.

— Значи не си бил ядосан?

— Бях, но нямаше да я убия.

— Тогава защо го каза?

— Хората непрекъснато дрънкат неща, които не мислят.

— И ти ли?

Джона не отговаря. Вече разбира проблема. Е, би запитал Райън, тогава ли излъгахте, или сега?

И все пак не ме напуска чувството за нещо нелепо. При толкова много веществени доказателства, свързващи Джона с местопрестъплението, има въпроси, на които Райън не е отговорил. Защо една жена, срещала Джона само веднъж, и то при враждебни обстоятелства, ще влиза в колата му? За какво изобщо са разговаряли, та тя да изпуши не една, а цели две цигари? И може би най-важното, като се имат предвид конкретните съдебни заседатели: защо една елегантна жена като Суейд, която се облича безупречно, макар и малко странно в тия тореадорски костюми, доброволно ще скочи върху оплесканите покривала на Джона? Последният въпрос противоречи на всякаква женска логика и Райън ще трябва да се пребори с него или да гледа как го развявам пред девет жени в ложата.