Адвокатът

20

След като се опари зле с медицинските възгледи за убийството на Суейд, Райън се насочва към по-стабилна почва — основанията му да обвини Джона в това престъпление. Прокуратурата прегрупира силите си, а аз съм научил един урок: всичко трябва да е просто и ясно.

— Бихте ли казали името си за протокола? — пита Райън.

— Джон Брауър.

— Какво работите, мистър Брауър?

— Работя като инспектор в окръжната Служба за закрила на децата.

— И как ще опишете задълженията си в най-общи линии?

— Занимавам се с надзор, или поне се занимавах доскоро. — При тия думи Брауър поглежда към мен. — Сега ми възлагат предимно проучвания наместо. Престъпления срещу децата. Наранявания, понякога смъртни случаи. Разследваме жалби за жестоко или нехайно отношение към децата.

— Значи сте пълноправен полицейски служител и можете да арестувате нарушители на закона?

— Така е.

Брауър леко се изпъчва и хвърля поглед към заседателите.

— Полицай Брауър…

— Инспектор — уточнява свидетелят.

— Извинете. Инспектор Брауър, искам да насоча вниманието ви към края на пролетта. Имахте ли възможност някъде около седемнайсети април да посетите кантората на защитника по това дело Пол Мадриани?

Аз скачам на крака.

— Протестирам. Всичко, което свидетелят е чул и видял в кантората ми, докато съм разговарял със своя клиент, не подлежи на разгласяване.

— Не е така — казва Райън. — Свидетелят е бил поканен в кантората от мистър Мадриани. Адвокатът не е възразил срещу неговото присъствие. Не е възразил и обвиняемият мистър Хейл. Всъщност и двамата са желаели той да присъства.

— Стига — казва Пелтро. — Нито дума повече.

Съдията клати глава. Ядосан е, че Райън навлиза в подробности още преди съдът да реши дали заседателите трябва да чуят свидетеля. Кимва ни да се приближим. Събираме се около най-отдалечения ъгъл на масата и започваме да си шушукаме. Накрая Пелтро вдига глава и махва с ръка към ложата.

— Обявявам почивка за заседателите. Вървете да пиете по едно кафе.

Заседателите тръгват навън, преди да са престояли и един час в ложата. Това е второто прекъсване за днес. Докато приключим, всички ще се тресат от кафетата, а пушачите ще се чудят накъде да кръшнат за по една цигара.

Приставът опразва ложата. Вратата на заседателската стая хлопва.

— Е, казвайте сега каква е цялата работа.

— Мистър Райън не казва истината. Не съм канил мистър Брауър в кантората си. Помолих неговата началничка да ме посети по служебен въпрос, свързан със закрилата на децата. Тя го доведе.

— Тя каза, че сте поискали да присъства инспектор.

Не отговарям. Само това оставаше — Райън да ме подлага на кръстосан разпит.

— Мога да го докажа, ако съдът разреши на свидетеля да обясни как е попаднал при мистър Мадриани — казва Райън.

Пелтро поглежда към мен.

— Някакви възражения?

— Не смятам, че има значение как е попаднал при мен.

— Може и да не се съглася, ако вие с клиента доброволно сте нарушили пред него адвокатската тайна. — Съдията кимва на Райън. — Задайте въпрос.

Райън се ухилва до ушите.

— Инспектор Брауър, разговаряхте ли лично с мистър Мадриани, преди да посетите кантората му на седемнайсети април?

— Не. Моята началничка ме покани.

— И коя е тя?

— Сюзан Маккей. Директор на Службата за закрила на децата.

— А да ви е известно дали мисис Маккей е разговаряла лично с мистър Мадриани?

— Каза, че е разговаряла. Че той я поканил в кантората си. Спомена още, че той желаел да присъства инспектор от службата. Затова ме покани.

— Предположения — обаждам се аз.

— Може би ще желаете да призовем Сюзан Маккей? — пита Райън.

Гледа ме тъй, сякаш стиска зареден пистолет. Страшно му се иска да разгласи факта, че сме любовници, че тя е открила данните за пистолета на Суейд и помага на защитата. Дори да не изкопчи всичко това пред заседателите, все пак ще влее малко отрова в ума на съдията.

— Продължавайте, мистър Райън.

— И тъй, вие присъствахте на срещата по покана на мисис Маккей?

— Да — казва Брауър.

— Беше ли уведомен мистър Мадриани, че сте служител на закона?

— Беше.

— Присъстваше ли по това време обвиняемият Джона Хейл?

— Присъстваше.

— И беше уведомен, че сте инспектор от службата?

— Точно така.

— Значи не е било тайна кой сте и какво търсите там?

— Ни най-малко.

— А след като бяхте представен, изложиха ли мистър Мадриани и мистър Хейл съвсем доброволно по каква причина желаят да се срещнат с вас и мисис Маккей?

— Да.

— И каква беше тази причина?

— Искаха от нашата служба помощ за издирване на внучката на мистър Хейл, която беше изчезнала.

Отново скачам от стола.

— Изчезнала! Детето беше отвлечено от Золанда Суейд.

Заседателите са навън, но журналистите на първия ред трескаво драскат в бележниците си.

— Обвиняемият спомена нещо такова — казва Брауър.

— Но не са направили опит да пазят тайна, например да се отдръпват, да разговарят встрани от вас?

— Така е.

— Нямам други въпроси — казва Райън. — Освен ако мистър Мадриани държи да поканим мисис Маккей да обясни какво точно са си говорили преди тази среща.

Райън ме поглежда така, че неволно се питам дали Сюзан не чака отвън с призовка в ръката.

Там е проблемът, че по време на срещата нямаше какво да пазя в тайна — нищо, освен нелепото избухване на Джона, което не бих могъл да предвидя. Когато се срещнахме, нямаше престъпление. Суейд още бе жива.

— Не съм сигурен дали ни трябват още свидетели — казва съдията. — Мистър Мадриани, желаете ли да разпитате свидетеля?

— Не, ваша светлост.

Каквото и да попитам, камъкът вече е хвърлен, злото е сторено.

— Ваша светлост, смятам твърдението си за доказано — казва Райън. — И моля да ми разрешите да разпитам за разговора, проведен пред мистър Брауър в кантората на защитника.

Пелтро ме поглежда от подиума.

— Съжалявам, мистър Мадриани, но в случая не виждам нарушение на адвокатската тайна. Възражението се отхвърля.

— Ваша светлост, моля да вземете решение относно целта на показанията. Да потвърдите, че обстоятелствата не налагат пълна отмяна на адвокатската тайна.

— Мистър Райън, не предлагате такова нещо, нали?

Райън се колебае. Повдига вежди и свива рамене, сякаш иска да каже: Защо не? На глас не изрича нищо заради протокола; въпросът остава нерешен.

— След като мълчите, аз ще реша вместо вас — казва Пелтро. — Решението ми се отнася само до срещата, на която са присъствали мистър Брауър и мисис Маккей. Всичко друго е забранена територия. Ясен ли съм?

— Напълно — казва Райън.

Заседателите се връщат.

— Инспектор Брауър, бих искал да опресня паметта на съдебните заседатели. Казахте, че на седемнайсети април заедно с мисис Маккей сте присъствали на среща в кантората на мистър Мадриани.

— Точно така.

— Не е ли това същият ден, в който бе убита Золанда Суейд?

— Да. Мисля, че беше убита рано привечер.

— Възразявам. Свидетелят се позовава на непотвърдени факти, чието доказване е извън неговата компетентност и осведоменост, освен ако знае повече, отколкото твърди.

Досега следствието не е установило с точност времето на смъртта и Брауър се опитва да представи предположенията за факти.

— Последната част от отговора да бъде заличена — казва Пелтро. — Съдебните заседатели да не взимат предвид каквито и да било намеци за времето на смъртта или че е извършено убийство. Наша работа е да го установим. — Той се обръща към свидетеля със сурово смръщени вежди. — Мистър Брауър, направете една услуга на всички ни. Слушайте въпроса внимателно и отговаряйте само каквото ви питат. Разбрахте ли?

— Да. Ясно. Извинявайте, ваша светлост.

Брауър е дошъл с дебело спортно сако и започва да се поти.

— Може ли да се смята, че срещата и смъртта на жертвата са били в един и същ ден? — опитва се да му помогне Райън.

— Да. Така смятам.

Брауър търси с поглед одобрение от съдията. Но вижда само физиономия на каменен идол.

— По кое време пристигнахте в кантората на мистър Мадриани?

Брауър се замисля. Не иска пак да го хокат.

— Трябва да е било около единайсет преди обяд.

— Заедно с мисис Маккей ли пристигнахте?

— Не. Пътувахме отделно. Аз имах работа навън и тя ми прати съобщение по пейджъра. Разговаряхме по телефона. Мисис Маккей ми даде адреса и каза, че ще се срещнем там.

— Значи е взела собствената си кола?

— Точно така.

— По кое време пристигна тя в кантората на мистър Мадриани?

— Приблизително десет минути след мен.

— Значи около единайсет и десет?

— Приблизително.

— Заварихте ли мистър Мадриани, когато пристигнахте?

— Не, но там беше неговият партньор — казва Брауър.

— Моля да бъде отбелязано в протокола, че свидетелят разпозна мистър Хайндс. А обвиняемият мистър Джона Хейл беше ли в кантората, когато пристигнахте?

— Не.

— Къде беше мистър Мадриани по това време? — пита Райън.

— Казаха ни, че…

— Възразявам, свидетелят прави предположения.

— Приема се.

— Кога пристигна за срещата мистър Мадриани?

— Около… — Брауър се замисля. — Около четирийсет и пет минути след мен.

— Това означава единайсет и четирийсет и пет, нали?

— Така ми се струва.

— А придружаваше ли го обвиняемият Джона Хейл?

— Да. Дойдоха заедно.

— Значи през деня, когато е загинала жертвата, около единайсет и четирийсет и пет преди обяд, освен вас в кантората на мистър Мадриани са се събрали мисис Маккей, мистър Хейл, мистър Мадриани и мистър Хайндс. — Райън изрича това, сякаш става дума за някакво съзаклятие. — Каза ли ви мистър Мадриани защо е закъснял?

— Не.

— Каза ли ви къде е бил… през онази сутрин?

Брауър се втренчва в прокурора. Няма представа какво иска Райън — дали се мъчи да изтъкне къде точно съм бил преди срещата, защо съм закъснял или нещо друго.

Усещайки, че свидетелят може да се обърка, Райън добавя:

— Позволете да задам въпроса по друг начин. Разказа ли мистър Мадриани на вас и останалите присъстващи за друга своя среща, която се е състояла същата сутрин?

— А, това ли — каза Брауър. Сега вече е наясно. — Да. Разказа ни. Каза, че ходил до Импириъл Бийч да се види със Золанда Суейд в ателието й.

— Там, където по-късно бе открит трупът на жертвата?

— Протестирам.

— Ваша светлост, същата вечер свидетелят е бил на местопрестъплението — казва Райън. — Защитата знае това.

Райън ме поглежда. Усмихва се. Знае много добре, че сега ще ме забие в земята.

— Ако свидетелят знае това от личен опит, може да отговори — съгласява се Пелтро.

— Да — отговаря Брауър. — Той каза, че е ходил в ателието й. Там, където по-късно откриха трупа.

— А каза ли мистър Мадриани защо се е срещал с жертвата?

— Каза, че искал да я разпита за внучката на мистър Хейл. Искал да разбере какво знае Золанда Суейд за изчезването на детето.

— Спомена ли мистър Мадриани дали срещата със Золанда Суейд е била успешна?

— Не. Била пълен провал.

— Обяснете какво разбирате под „провал“.

— Суейд дала на Мадриани съобщение, което се канела да разпрати до вестниците и телевизионните станции.

— Какво пишеше в това съобщение?

Аз скачам на крака.

— Възразявам! Документът говори сам за себе си.

— Свързано е с мотива — възразява Райън. — Ще задам въпроса по друг начин. Обясни ли Мадриани пред всички ви какъв е текстът на съобщението?

— Да.

— И какво имаше в съобщението според мистър Мадриани? — пита Райън, без изобщо да се смущава, че излиза извън рамките на приличието.

— Според мистър Мадриани съобщението обвинявало мистър Хейл в кръвосмешение с дъщеря му, както и в тормоз на малката Аманда.

Влагайки тия думи в устата ми, Брауър постига много по-силен ефект, отколкото ако беше казал какво е прочел в документа.

— Чу ли това мистър Хейл?

— Чу го.

— И каква бе неговата реакция?

— Беше много сърдит. Бих казал, че изпадна в ярост — отговаря Брауър.

— Имаше ли възможност мистър Хейл да види въпросното съобщение във ваше присъствие?

— Разбира се. Всички го видяхме. Предавахме си го от ръка на ръка.

— Каза ли нещо мистър Хейл?

— Интересуваше се защо законът не може да спре действията на мисис Суейд.

— Обясни ли му някой?

— Да. Мисис Маккей му каза, че нашата служба я е проучвала няколко пъти, но не сме установили закононарушения. Нищо, за което да бъде арестувана или по някакъв друг начин да се ограничат действията й.

— И как прие това обвиняемият?

— Ядоса се още повече.

— Каза ли нещо друго?

— Да. Каза, че щом законът не може да се справи със Золанда Суейд, има и други начини за действие срещу нея.

В момента, когато Брауър изрича това, Райън се обръща и поглежда заседателите, за да се убеди, че са разбрали. Показанията достигат върха си — сякаш самият Мойсей на планината вижда как Божият пръст изписва скрижалите.

— Обясни ли какво има предвид? — пита Райън.

— Той искаше ние, тоест хората от службата, да принудим жертвата да ни каже какво се е случило с внучката му.

— Обвиняемият е искал да използвате сила?

— Така каза.

— Какво му отговорихте вие?

— Мисис Маккей му каза, че не можем да го направим. Че не е възможно в рамките на закона.

— И какво отвърна обвиняемият?

— Тогава той каза, че законът не действа, или нещо подобно. После добави, че знае много добре какво ще направи самият той. Щял да отиде и да извие врата на кучката. Щял да разбере къде е детето. И ако се налагало, щял да я убие.

— Да убие кого?

— Каза, че щял да убие Золанда Суейд. Това бяха думите му.

Райън оставя заседателите да осмислят това изявление, докато той отива до масата си и почва да рови в една от книжните торби за веществени доказателства. След малко кара Брауър да разпознае пурата, която му подари Джона в кантората.

— Опита ли се някой да ви попречи да предадете на полицията това веществено доказателство? — пита Райън.

— Възразявам.

— На какво основание? — пита Пелтро.

— Въпросът не е по същество — казвам аз. — Не е повдигнато обвинение за укриване на улики.

Райън отново се мъчи да намеси Сюзан. Вероятно си отмъщава за помощта, която тя ми оказа с пистолета на Суейд.

— Оттеглям въпроса — казва Райън. След това се прехвърля към същата вечер, когато Хари, Сюзан и Брауър дойдоха да ме търсят в киното. — Какво стана после? — пита той.

— Мисис Маккей… Всички бяхме във фоайето на киното и мисис Маккей каза на мистър Мадриани какво се е случило. Той поиска да отиде на местопрестъплението.

— На местопрестъплението? Там, където лежеше трупът на жертвата?

— Да.

— Каза ли защо?

— Не каза с думи, но беше ясно — отговаря Брауър.

Райън поглежда заседателите и едва се удържа да не намигне.

— Какво стана по-нататък? — пита той.

— Мисис Маккей ми заръча да го откарам там.

— Защо заръча точно на вас?

— Защото аз имам полицейски пълномощия. Тя знаеше, че мога да го преведа през загражденията.

— И преведохте ли го?

— Не по своя воля — казва Брауър.

— Но все пак го отведохте там?

— По заповед на пряката си ръководителка.

— Вярно ли е, че мисис Маккей е приятелка на мистър Мадриани?

— Така съм чувал — отговаря Брауър.

Пелтро гледа втренчено от подиума и се чуди докога Райън ще си играе с търпението му.

— Имахте ли чувството, че тази молба да отведете мистър Мадриани на местопрестъплението, особено като се има предвид сутрешната ви среща… имахте ли усещането, че това не е редно?

— Възразявам — обаждам се аз. — Тълкуване на фактите.

— Свидетелят е полицейски служител — казва Райън. — Би трябвало да знае кога е редно да минава през загражденията и кого може да води със себе си.

— Добре, разрешавам въпроса — казва Пелтро.

— Да, смятах го за нередно — отговаря Брауър, още преди съдията да е довършил.

— Но все пак отидохте там.

— Да. Както казах, против волята си.

— Видяхте ли трупа?

— Не съвсем. Той лежеше зад паркиран автомобил и видяхме само част от крак.

— Работеха ли в това време криминалистите?

— Да, работеха.

— Показаха ли ви някаква находка в присъствието на мистър Мадриани?

— Да. Казаха, че са открили улики около тялото и един от тях ми показа нещо.

— Какво?

— Бяха открили пура — казва Брауър. — Или по-точно останки от пура, изпушена и загасена.

— Имаше ли нещо особено в тази пура? — пита Райън.

— Да. Тя изглеждаше точно като онази, която получих от обвиняемия същата сутрин в кантората на Мадриани.