Адвокатът

21

— И тъй, вие сте експерт по пурите?

— Не. Не съм казвал такова нещо.

— Колко често пушите пури?

— Не знам.

Когато настава мой ред да го разпитвам, Брауър далеч не е тъй любезен, както вчера пред Райън. Разполагал е с цяла нощ, за да обмисли какво предстои. Сега седи на свидетелското място и ме гледа с недоверчиви очи.

— Веднъж месечно? — питам аз.

— Не толкова често — казва той.

— Веднъж на два месеца?

— Вероятно още по-рядко.

— Може би пушите пури само когато са без пари, когато някой друг ви почерпи?

Намекът за скъперничество го кара да трепне. Сега долавям в очите му злоба.

— Купувам си от време на време. Пуша ги, когато имам настроение.

— Кога за последен път си купихте пура, мистър Брауър?

— Не знам. Не си спомням — отговаря той, без да се замисли.

Посочвам масата за веществени доказателства.

— И все пак можете от пръв поглед да определите, че онази пура в найлоновата торбичка, която мистър Райън ви показа вчера, е от същата марка и същия вид, като угарката, която ви показа криминалистът през онази нощ зад ателието на Золанда Суейд?

— Изглеждаше същата — казва той.

— Тъмно ли беше през онази нощ зад ателието?

— Знаете много добре, че беше.

— Колко време гледахте угарката? Онази, която ви показа криминалистът?

— Не знам — казва той. — Няколко секунди.

— Докоснахте ли я? Взехте ли я в ръка?

— Не. Тя беше улика. Уликите не бива да се докосват.

Това сигурно го е чул по телевизията.

— И къде беше угарката, когато я видяхте?

— Нали бяхте там — казва той. — Знаете къде беше.

— Искам да го кажете на заседателите.

— Беше в плик — отговаря той, гледайки заседателите. — Книжен плик.

— Значи на един тъмен паркинг вие погледнахте за броени секунди угарка в леко открехнат книжен плик и успяхте да определите със сигурност каква марка е?

— Възразявам — обажда се Райън. — Зашитата преиначава думите на свидетеля. Той не е казвал нищо за марката. Каза просто, че приличала на онази, която му дал обвиняемият в кантората на мистър Мадриани.

— Позволете да задам въпроса по друг начин. Знаете ли от каква марка бе пурата в плика през онази нощ?

— Изглеждаше същата — казва Брауър.

— Не ви питам това. Знаете ли каква марка беше пурата в плика?

Мускулите по лицето на Брауър се разтягат като гумена маска. Той поглежда Райън, после пак се обръща към мен.

— Може би каквато пушите вие? — казва той и се озърта към ложата, но нито един заседател не се усмихва.

— Беше ли „Панатела“? „Корона“? Може би „Малка корона“? Или „Двойна корона“?

— Не знам. Както казах, не съм експерт по пурите.

— Не е ли факт, мистър Брауър, че не можете да ни кажете със сигурност каква пура видяхте в плика през онази нощ? Нито пък каква пура ви подари мистър Хейл в моята кантора.

— Казвам само, че изглеждаха еднакви.

И това е достатъчно, за да ни съсипе пред заседателите. Просто един обикновен човек обяснява впечатлението си.

— Отговорете на въпроса — настоявам аз.

— Какъв беше въпросът? — пита Брауър.

— Можете ли да ни кажете точно какъв вид или марка беше пурата в плика зад ателието на жертвата?

— Не.

— Можете ли да ни кажете точно каква марка пура ви даде мистър Хейл в кантората ми?

— Не.

— Значи угарката, която видяхте онази вечер на местопрестъплението, може да е била съвсем различна от пурата, която обвиняемият мистър Хейл ви даде същата сутрин, не е ли така?

— Възможно е — казва той.

— А сега, след като проучихме познанията ви за пурите, нека насоча вниманието ви към съобщението за печата, което видяхте в кантората ми онази сутрин. Прочетохте ли го?

— В общи линии. Прегледах го.

Сякаш умът му е вакуум, засмукващ само лошите думи за моя клиент. Бедата е, че Райън и Брауър повдигнаха темата за кръвосмешение и тормоз на дете. И така тровят умовете на заседателите. Когато тази сутрин заемаха местата си в ложата, нито един от тях не пожела да погледне Джона. Райън ме принуждава да оправдавам клиента си от чудовищни обвинения, които дори нямат нищо общо с убийството. Клеветите на Суейд срещу Джона, обвиненията в съобщението изобщо нямаше да са допустими в съда, но теорията на обвинението е, че те имат връзка с мотива, че са част от причините да я убие, и това ги прави смъртоносни за нас.

— Какво друго имаше в съобщението освен онези части, които са свързани с мистър Хейл? — питам аз.

Брауър се заглежда в тавана, после отправя очи към Райън като спортист, чакащ инструкции от треньора си. Минават още няколко секунди, изпълнени с титанични усилия на паметта.

— Не си спомням — казва той.

— Ставаше ли дума за съдебната власт?

— О, да. Точно така.

— И какво пишеше за нея?

— Не съм сигурен — казва Брауър. — Беше много несвързано.

— Вчера ви се струваше пределно ясно, докато описвахте безпочвените обвинения срещу моя клиент.

Райън се изправя иззад масата на обвинението.

— Възразявам. Защитата дава характеристика на доказателствата.

— Защото се нуждаят от нея — отговарям аз.

— Възражението се приема. — Пелтро ме поглежда и клати глава. — Мистър Мадриани…

— Как стана така, че не си спомняте от съобщението нищо друго, освен обвиненията срещу моя клиент?

— Не знам — казва Брауър. — Това ми остана в главата.

— Позволете да ви задам въпрос относно обвиненията срещу мистър Хейл в това съобщение. Доколкото знаете, те бяха безпочвени, нали?

Райън пак скача на крака.

— Как може свидетелят да знае това? Въпросът е извън целта на съдебното дирене.

— Свидетелят е полицейски служител, работи в Службата за закрила на децата. Смятам, че би трябвало да знае.

— Разрешавам на свидетеля да отговори, ако знае — казва Пелтро.

Поглеждам Брауър.

— За какви обвинения говорите?

Той вдига многозначително вежди. Иска пак да повторя пред заседателите: кръвосмешение и тормоз на дете.

— Обвиненията срещу мистър Хейл в материала на Золанда Суейд. Доколкото знаете, няма абсолютно никакви доказателства моят клиент да е извършвал подобни действия, нали?

— Не съм ги разследвал — казва Брауър. — Не мога да знам.

— Не е ли факт, че ако във вашата служба имаше доказателства относно извършване на подобни действия, моят клиент щеше да бъде арестуван?

— И той наистина бе арестуван — заявява Брауър.

— Кога?

— Нали така попадна тук.

Обръщам се възмутено към съдията.

— Ваша светлост!

— Мистър Брауър, отговорете на въпроса.

— Какъв беше въпросът? — пита Брауър.

— Не е ли факт, че ако властите имаха доказателства относно деянията, описани в съобщението, щяха да арестуват мистър Хейл?

— Предполагам.

— Бил ли е той арестуван с подобни обвинения?

— Не, доколкото знам.

— А ако го бяха арестували, вие щяхте да знаете, нали?

— Би могло — казва Брауър.

— Нима очаквате от съдебните заседатели да повярват, че можете да дойдете на срещата в моята кантора, да прочетете обвиненията в материала и след това изобщо да не проверите дали мистър Хейл е бил арестуван или разследван във връзка с тях?

Брауър ме поглежда и се замисля. Не бърза да отговори.

— Понякога съм доста зает — казва накрая той.

— Бил ли е арестуван по тези обвинения? — настоявам аз.

— Възразявам. Свидетелят вече отговори — обажда се Райън.

— Свидетелят не отговори на въпроса, ваша светлост.

— Отхвърлям възражението — казва Пелтро. — Отговорете на въпроса.

— Мисля, че проверих. Не е бил арестуван.

— Бил ли е под следствие във връзка с тези обвинения?

— Следствието е поверително — реагира светкавично Брауър. Личи си, че е доволен от своя отговор — така Джона остава под сянката на съмнението.

— Искате да кажете, че е имало следствие?

— Искам да кажа, че не мога да коментирам. Следствието е поверително.

Озъртам се към съдията.

— В тази зала можете да коментирате — казва Пелтро.

— Ваша светлост, има си правила — възразява Брауър.

— Знам — отсича съдията. — Отговорете на въпроса.

— Не е имало открито следствие — признава Брауър.

— А закрито? — питам аз.

— Има документи за обвиненията на дъщеря му. Те бяха проучени, но нямаше доказателства.

— А сега нека се върнем там, откъдето започнахме — казвам аз. — Останалата част от съобщението. Тези части, които не засягаха моя клиент. В тях се говореше за властите, нали? За скандал.

— Да, нещо свързано с властите — казва Брауър.

— Само това ли си спомняте?

— Не се сещам за друго в момента.

— Нека да ви опресня паметта. Ако ви покажа екземпляр от съобщението, има ли надежда да си спомните какво прочетохте онази сутрин в кантората ми?

— Би могло.

Хари бръква в кашона и вади копия от съобщението — едно за съдията и Райън, едно за мен и едно за свидетеля. Приставът ги разнася.

— Искам да прочетете внимателно този текст и да ми кажете дали това е документът, който видяхте в кантората ми — така нареченото съобщение за печата на Суейд.

Той проучва текста, като от време на време вдига очи да види какво правя, сякаш се бои, че може да го цапардосам с тояга изотзад. Прелиства, изчита втората страница и приключва.

— Това ли е документът, който видяхте в кантората ми онази сутрин?

— Прилича на него.

— Същият, който вие наричате съобщение за печата?

— Да.

— Сега спомняте ли си дали прочетохте текста, свързан със съдебните институции?

— Прочетох го, разбира се.

— Бихте ли казали, че е верен?

— Не.

— Известно ли ви е нещо за скандал с властите? Скандал, свързан с родителските права?

— Не.

— Как ще наречете тези твърдения?

— Възразявам, ваша светлост. — Райън вижда накъде бия. Опорочи ли се част от съобщението, целият текст попада под съмнение. Брътвежи на неуравновесена жена. — Свидетелят вече заяви, че не знае за някакъв скандал. Няма значение как би нарекъл съдържанието на съобщението за печата.

— Мистър Райън пръв повдигна въпроса за този материал — обръщам се аз към съдията. — Той смяташе, че има много голямо значение, когато го използваше, за да опетни моя клиент.

— Свързано е с мотива — казва Райън.

— Аха. Значи единствено по тази причина повдигнахте въпроса?

— Именно.

Пелтро грабва чукчето.

— Господа, ако имате нещо да кажете, обръщайте се хъм мен. Нито дума повече. — Той се замисля. — Ще отхвърля възражението. Засега.

Казва го тъй, сякаш всеки миг може да размисли. Съдията има сериозен проблем — опитва се да осигури на обвиняемия безпристрастен процес. Няма начин обвиненията в материала да бъдат укрити от заседателите. Райън е прав. Дори и да не са верни, тези обвинения представляват самото ядро на мотива. Лошото е, че са и крайно предубедени. Подобни обвинения могат да озлобят заседателите до такава степен, че да осъдят обвиняемия за убийство само защото го смятат за евентуален мъчител на деца.

Пелтро се опитва да изравни везните.

— Ще ви дам известна свобода, мистър Мадриани — казва той и ми махва с чукчето да продължавам. — Постарайте се да не злоупотребявате.

— Мистър Брауър, смятате ли, че съдържанието на материала е правдиво и точно?

— Откъде да знам?

— Току-що заявихте, че не знаете за скандали с властите, а съобщението е пълно с намеци за скандал. Смятате ли ги за верни?

— Не, доколкото знам.

— Казахте също така, че не ви е известно да е водено следствие срещу моя клиент, нали?

— Така е.

— И срещу него не е повдигано обвинение във връзка с който и да било от намеците в съобщението, прав ли съм?

— Да.

— В такъв случай ще кажете ли, че тези части от него са достоверни и точни?

— Не.

— Чували ли сте слухове или разговори относно някакъв скандал?

— Ваша светлост — обажда се умолително Райън.

Пелтро му махва да млъкне.

— Винаги има слухове — казва Брауър.

— Но чували ли сте нещо конкретно?

Този път съм го изтласкал в минно поле. Брауър знае, че щатската прокуратура разследва службата му за предполагаеми нарушения на инспекторите. Пише го във вестниците.

Той се озърта към Райън, но не среща подкрепа. Обвинителят е навел глава и старателно изучава масата.

— Имате предвид скандали, свързани с родителските права? — пита Брауър.

— Мисля, че точно за това става дума в съобщението.

Поглеждам го втренчено. Той знае какво ще направя, ако не отговори както желая.

— Не. Не знам нищо подобно. Не съм чувал слухове.

— И тъй, с оглед на вашите знания и опит като държавен служител, бихте ли казали, че съобщението е неточно и пълно с неверни сведения?

— Вероятно — казва той.

— Вероятно ли?

— Да — признава Брауър.

— Всъщност, инспектор Брауър, можете ли да посочите една-единствена информация в цялото съобщение, независимо дали е свързана с властите или с моя клиент, която бихте нарекли вярна?

Той оглежда документа, хваща го с две ръце. Прелиства и се заглежда във втората страница. Накрая поклаща глава.

— Може би телефонният номер на жертвата. Но не бих се заклел.

За Джона това е върховен момент, велика победа. Брауър призна, че той не е злодеят от съобщението за печата.

— Въпреки това Райън може да го използва в заключителната си реч — казвам му аз. — И ще е пак тъй опасно, може би дори повече.

Седим един до друг в заседателната стаичка до килиите зад кабинета на Пелтро. Двама пазачи чакат да отведат Джона в затвора.

— Не разбирам — казва Джона. — Как може да бъде опасно? Нали той каза, че не е вярно.

Хари се е облегнал на затворената врата с кисела физиономия.

— Защото е лъжа — обяснява той. — Райън може да заяви, че така обвиненията са те вбесили още повече. Не разбираш ли? В крайна сметка е важно само едно, поне що се отнася до ченгетата — от какво си побеснял. Какво те е тласнало да убиеш Суейд. И го имат черно на бяло. Райън ще твърди, че си обезумял от лъжите. И затова си я убил. А това означава предумишлено убийство.

Джона бавно почва да осъзнава истината. Всъщност днес цял ден разговаряхме за несъществуващи престъпления. Опитвахме се да извлечем отровата, която Суейд успя да вкара дори от гроба си в умовете на заседателите.