Адвокатът

3

Тази сутрин имам среща с Хари в кантората на Ориндж Стрийт зад ресторант „Бригантина“ и хотел „Кордова“. Фасадата откъм улицата е белосана в стила на испанска колониална хасиенда. Над сводестия портал към двора примигва и съска зелен неонов надпис:

Вътре има открит ресторант, обкръжен от бутици, магазинчета и фризьорски салон, свързани с лабиринт от тесни алеи и пътечки, а над всичко това се разстила зелен балдахин от акации и бананови дървета.

Нашата кантора е в дъното между магазинчетата — двустайна къщурка с малка дървена веранда отпред и две стъпала пред вратата, същински декор от филм за войната в джунглите.

Отвътре също не прилича на дворец. Няма нито маслени картини, нито метални скулптури, с които адвокатите обичат да символизират значимост и охолство. Има малка библиотека, служеща по съвместителство като заседателна зала, още по-малка приемна и едно голямо помещение, разделено на два кабинета.

Съзнателно се въздържахме да сложим табела отпред. Ние с Хари не търсим клиенти от улицата. Засега караме на устна реклама — по някоя добра дума от адвокати в щатската столица, които водят дела в Сан Диего, както и от растящия ни кръг местни клиенти и познати.

Ресторантът, хотелът и дворът са разположени край тройно кръстовище, където Ориндж Стрийт се раздвоява малко преди да мине пред хотел, „Дел Коронадо“ и да продължи към залива Глориета. На около осемстотин метра в южна посока започва плажът Силвър Странд. Наши съседи там са военноморските сили, които използват част от плажа за учения на десантните части. В другия край на полуострова пък е тяхната авиационна база „Норт Айланд“.

От ресторантската тераса на „Дел Коронадо“, увиснала над тенис кортовете и плажа, човек редовно вижда как насреща връхлитат с рев реактивни самолети, готови да кацнат в някоя чиния.

Доколкото мога да преценя тази сутрин, Хари не се е бръснал от два дни. През това време имаше задачата да открие каквото може за Джесика Хейл — минало, приятелски кръгове и евентуално идея къде би се укрила. Изкопчил е сведения от комисията за помилване, където всички са му приятели. Освен това е изкопирал цялата достъпна документация по присъдата на Джесика.

Хари седи върху ръба на бюрото ми и преглежда солидна купчина листове, част от тях съвсем прозирни хартийки, получени по термофакс.

— Здравата е закъсала тая госпожица — казва той. — По всичко личи, че има сериозно пристрастяване към наркотиците.

— Кокаин?

— Метамфетамини. Напоследък е прекрачила по-нагоре, към черната смола.

Така се нарича един от двата вида хероин, продавани по американските улици; другият е китайски сняг от маковите полета в Азия. Черната смола нахлува от юг през мексиканската граница и от няколко години насам придобива все по-широка популярност. Според полицията нейната употреба се е превърнала в истински бич из бедните градски квартали, а започва да привлича и по-заможни клиенти.

— В пандиза може и да е карала на сухо — продължава Хари, — но преди това е пръснала за дрога поне колкото националния военен бюджет. Не липсват и дежурните престъпления.

Поглеждам го въпросително.

— Най-вече квартирни кражби, за да си набави поредната доза — уточнява той. — Била е в изпитателен срок, когато я спипали с наркотици.

— Има ли признаци да е продължавала и зад решетките?

— Според моите хора няма такова нещо. Помилвали са я при първа възможност, което подсказва, че липсват сведения да е взимала наркотици в затвора. Но на свобода навикът лесно се придобива отново.

По тази линия можем да попаднем на следа и Хари знае това. Ако Джесика продължава да взима дрога, очертават се неприятности. Избягала майка с дете в едната ръка и спринцовка в другата. Но така би имало някакъв шанс да я открием.

— Какви са условията за помилване? Предвиждат ли проба за наркотици?

Хари оглежда документите.

— Пълен надзор. Всяка седмица посещение при наблюдаващия служител, на две седмици кръвна проба. — Той плюнчи пръсти, притиска факсовете върху бюрото и бързо ги прелиства, гледайки върху всяко копие един и същ раздел. — Взели са първата проба две седмици след освобождаването. Била е чиста. Отрицателен резултат. — Той прелиства още няколко страници, прескача една и бързо се връща. — Не се е явила на втората проба. — Ново прелистване. — И на третата. — Той преглежда нататък. — След това няма нищо.

— Значи може пак да се дрогира? — питам аз.

— Според мен има такава вероятност — казва Хари. — Защо да нарушава условията за освобождаване без солидна причина? Явно крие нещо.

— Така изглежда. И между другото защо да изпълнява условията, ако знае, че ще избяга?

— Прав си.

— Все пак има за какво да се хванем — казвам аз. — Знаем ли кой я е снабдявал, преди да попадне в затвора?

— Още работя по тази линия — казва Хари.

— Ако пак се дрогира и е някъде из околностите, може да попаднем на следа.

Не е много сигурно, но се надявам наркоманията да я е върнала към предишния снабдител.

Хари кимва.

— Ако не купува от уличните търговци и се знае, че редовно е посещавала един и същ адрес, можем да пратим някого да дебне там и с малко късмет да я проследим до детето.

Той си отбелязва да наблегне върху издирването на пласьора.

— Според Джона са я арестували, докато пренасяла нечия доставка.

— В Сан Исидро — уточнява Хари.

Вдигам от бюрото документа за освобождаване и го преглеждам. Параграфите на присъдата показват, че се е признала за виновна.

— Това са обвинения на щатската прокуратура — казвам аз. — Пренасянето през международна граница би трябвало да се таксува за федерално престъпление.

— Ако поискат да предявят обвинение — отвръща Хари. — Чух, че не са поискали.

— Защо?

Хари свива рамене, сякаш не знае.

— Не съм чувал федерален прокурор да подмине такова дело.

— Мислиш ли, че са изцедили от нея сведения? — пита той.

— Точно това мисля. Споменава ли се в съдебните документи за кого е пренасяла стоката?

— Не. Прегледах внимателно. Федералните предали случая на щатската прокуратура с готово обвинение. Джесика се признала за виновна в притежаване на наркотици с цел продажба.

— Защо са били толкова великодушни? — питам аз.

Хари ме поглежда.

— Може би е имала нещо, което са искали?

— Да видим дали ще успеем да го открием.

Той пак си записва.

— А дали вече не са я подгонили за нарушаване на условията по освобождаването? Няма ли призовка? Джесика е пропуснала поне две срещи с наблюдаващия служител, не е минавала и на проверка за наркотици. Рано или късно прокуратурата трябва да я засече поне по процедурна линия и да насрочи дело за отмяна на помилването.

— За това ще им трябва поне месец — казва Хари.

— Значи ако я спрат за превишена скорост и се представи с истинското си име, няма дори да я приберат в участъка?

— Не, поне засега.

— Чудесна система — казвам аз.

— Обикновено клиентите ни не се оплакват.

Тук нямам какво да възразя.

— Ами приятели? Няма ли някой, с когото да е била по-близка и все още да поддържа връзка?

— Продължавам да търся. Засега съм открил само едно име в съдебните документи. — Хари поглежда бележките си. — Някакъв тип на име Джейсън Кроу. Полицейското му досие е километрично. Имал връзка с Джесика. Осъден за кражба с взлом горе-долу по същото време, когато я арестували за наркотиците.

— Значи не са го викали за свидетел?

— Не, едва ли — казва Хари. — Той има съдебно минало. Още от детството. Не знам за какво, не се дава информация. Но като възрастен е осъждан за побой, джебчийство и взлом. Най-тежкото обвинение е застрашаване на детски живот. Пъхнал детето в закопчан спален чувал и седял върху отворения край, докато припаднало от липса на кислород. Доколкото разбрах, това станало след скандал с бившата му съпруга, която редовно използвал вместо боксова круша.

— Кроу е бил женен?

— Точно така, в минало време — казва Хари.

— Може би ще го открием чрез бившата съпруга?

— Не ми се вярва да поддържа връзка с него.

— Какво знаем за отношенията между Кроу и Джесика?

— Известно време живели заедно. Кроу пренасял багажи на аерогарата. Джесика работела там като сервитьорка в един от баровете.

— И всичко това го имаше в съдебното досие?

— Може съдията да е събирал материал за младежки вариант на „Дързост и красота“. Знам ли? Открих му записките от съдебното заседание, половин бележник с ужасно нечетливи драскулки. Доколкото успях да ги разшифровам, адвокатът на Джесика май се е помъчил да оправдае всичко с лошото влияние на Кроу.

— Има ли някакви признаци да е бил замесен в историята с наркотиците?

— Близко е до ума — казва Хари. — При неговата работа на аерогарата. Праща две-три чанти с кокаин, а някой дружелюбен колега ги прибира, преди митницата да е надушила. Но няма нищо черно на бяло.

— Къде е сега този Кроу?

— Освободен под гаранция. Не знам адреса, но вероятно ще мога да го намеря.

— Опитай. С какво друго разполагаме?

— В общи линии това беше. Тя не е имала много приятели. С жени не е общувала. Продължавам да търся. Но малко помощ няма да е излишна.

Намеква за частен детектив.

— Действам по въпроса, но засега сме само ние двамата — казвам аз. — Постарай се да издириш адреса на Кроу. Може пък той да знае къде е Джесика.

— Дай да издействаме призовка — предлага Хари. — Да отидем при семейния съдия по въпросите на родителските права и да му обясним, че е нарушено съдебно решение. Същевременно ще се опитаме да замесим и Суейд.

— Добра идея, но едва ли ще излезе нещо. Нали разбираш, няма проблем да издействаме призовка за Джесика. Въпросът е как да й я връчим.

— Ако можехме, нямаше да ни трябва призовка — казва Хари. — Просто щяхме да отмъкнем хлапето.

— Джесика не би могла да се оплаче. Но със Суейд нещата са по-сериозни.

— Защо?

— Как да я привлечем под отговорност? Как да накара ме съдията да обвини Суейд и нейната организация за неспазване на съдебно решение?

Хари се замисля.

— Тя е заплашила стареца. Нали е казала на Джона, че ако не върне детето на майката, ще го загуби?

— Да. Но ти сам виждаш проблема. Заплаха ли е това?

— Според мен да.

— Само че не ти носиш черната тога. Дори да признае, че е ходила там, Суейд ще заяви, че думите й са били най-обикновена прогноза. Искала е да каже, че ако Джона предприеме враждебни действия към Джесика и я лиши от родителски права, това в крайна сметка ще отчужди детето от него. Такъв смисъл е влагала в думите ще загубите детето.

— Вярваш ли в това?

— Не. Но съдията може и да повярва. Особено след като няма нито доказателства, нито свидетели за присъствието й там, а обвинението изисква да я вкара в затвора за неуважение на съда.

Хари знае, че съм прав.

— Повечето съдии, които познавам — продължавам аз, — веднага ще разберат, че Суейд лъже, но биха потърсили някакъв формален повод да си измият ръцете. В случая има цял куп възможности. Например въпросът дали съдът изобщо може да обвинява Суейд, след като тя няма нищо общо с родителските права. Ще трябва да докажем, че при отвличането е действала по поръчка на Джесика. А без свидетели никой няма да ни повярва. Ако не греша, Суейд просто ще каже на съдията, че се е опитвала да умиротвори семейството.

— Като Хитлер в Чехословакия — подхвърля Хари.

— Може би, но в момента не знам дори дали ще успеем да вкараме Суейд в съда. Не. Преди тоягата нека опитаме с моркова.

Хари вдига вежди.

— Мисля, че е време да се срещна със Зо Суейд. Ще се опитам да я вразумя.