Близки непознати

Девета глава

Пощенска картичка от Холдън Бийч до Питър Форбс, вестник „Дейли телеграф“:

Това бе най-лошата ваканция, която Гейб Макарти някога бе имал. Беше далеч по-лоша от онова кошмарно лято, когато с момчета от футболния отбор от Уортън наеха къща на юг от Флорида Кийс и всяка вечер в продължение на месец вандалстваха, потрошиха две коли и после изживяха унижението да се обърнат към родителите си с молба да отидат и да ги освободят от затвора. Когато Кристи го убеди да си вземе дълга отпуска и да заминат за Англия, той очакваше, че ще бъде нещо като втори меден месец. Е, почивка с петгодишно дете и бавачка нямаше да бъде като меден месец в истинския смисъл, но си представяше семейни разходки, Кристи — хубава като във филм на Мърчант Айвъри, семейни игри и лудории, романтика… До вечерта на партито хранеше надежди. Дори чу как Кристи попита жената с оранжевата коса кои са най-хубавите места за разходки в местността, но когато още същата вечер в леглото й го напомни и й предложи всеки ден с Джейк да разглеждат различни места, Кристи му обърна гръб и заяви, че мразела разходките. Изрече го с безизразен отегчен тон, който означаваше, че той би трябвало да знае, че тя не обича пикниците, но когато той й напомни, че е организирала стотици подобни разходки в Лорънсвил и на плажа, тя го сряза с думите, че сега не са си вкъщи, че всъщност е много доволна, че не са и именно понеже непрекъснато го е правела по-рано, не желаела да се занимава с това и тук, и най-накрая, че не дава и пукната пара, ако никога повече не ходят на пикници. Гейб досега не бе виждал Кристи раздразнителна и неговата неопитност го подведе да направи фатална грешка.

Ако й беше казал да престане да се държи като разглезено дете, да се помъчи да излезе по-бързо от лошото си настроение и да не разваля почивката им, ако й беше казал, че се държи като кучка и че такива не му минават, би могло да се намери път за отстъпление. Но той продължи да се държи както обикновено, вървеше право напред, без да се оглежда настрани или назад. Колебливо се пресегна и много нежно я погали по главата, а другата си ръка постави върху бедрото й. След като тя не реагира на допира му, той пъхна ръка между краката й.

— Какво правиш, Гейб? — Изгледа го и макар че се опита да се усмихне, очите й бяха толкова студени, че човек можеше да се пързаля с кънки по тях.

Гейб не отговори нищо, не намери сили да обясни очевидното и се изненада от безочливия й отказ. Обикновено, когато Кристи не изпитваше желание да се любят, заявяваше, че има главоболие или заспиваше още с лягането в леглото. Той дръпна ръката си като ужилен.

— Сигурно си много изтощена, скъпа. Партито беше великолепно. — Може би тя имаше нужда да си отспи. Той се пресегна и изгаси лампата. Кристи веднага я запали отново.

— Имаш ли нещо против? — попита. — Не ми се спи. Искам да почета малко.

На Кристи не й се спеше, поне не сгушена уютно до Гейб. След като гостите си тръгнаха, беше толкова възбудена, че направо й идеше да литне, но когато най-после затвориха вратата след Едуард, който си тръгна последен, Гейб я прегърна, тогава настроението й изведнъж се развали. Съблече се, среса косата си и все търсеше повод да се скара, докато Гейб крачеше безшумно около нея, повтаряйки колко хубаво било партито. Тя се намръщи в огледалото. Несравнимо по-добре би било, ако той не вървеше непрекъснато по петите й. Нервите на Кристи бяха обтегнати, беше готова да избухне и всяка стъпка на Гейб все повече я приближаваше към този миг. Тогава се разсърди на себе си. Не одобри онова, което видя в огледалото. Прекарваше почивката, стараейки се да бъде добра с Гейб, искрено се опитваше, но през последните няколко дни той непрекъснато й лазеше по нервите. Всяка дума, която изричаше, всяка гримаса на добродушното му познато лице я вбесяваше. Не можеше да направи и крачка, без той да я попита дали е добре, има ли всичко, което желае. Кристи разбираше какъв бе проблемът — бе уморена да играе ролята на съвършена, щастлива съпруга, не издържаше напрежението да се преструва, че животът й е направо прекрасен. Искаше й се да остане сама, през останалите няколко седмици от престоя им да й се предостави възможност да изпита радост, да се почувства отново млада и свободна жена. Мечтаеше си да бъде с друг мъж — фатален, тайнствен, заради когото би загубила ума си. Гейб не би могъл да бъде този мъж, винаги бе прекалено стабилен и нямаше да се промени. Преди години това й даваше усещане за сигурност, но в този момент изопваше нервите й. Помнеше майка й да казва, че истинската дама се познава по това, че завесите й са изпрани, дори когато е на смъртно легло. Ако една истинска дама щеше да полудее, тя полудяваше дискретно и в безукорно чисти чаршафи. Кристи бе готова да призове и последния остатък от дисциплината, която притежаваше, за да поддържа живота поне външно, но насаме в спалнята повече не можеше да издържа. През цялото време съзнаваше, че проблемът си беше неин, Гейб беше безупречен и невинен и тя не желаеше да го наранява. Въпреки всичко не можеше да понася да я докосва. След по-малко от четири седмици щяха да седят в самолета, тя щеше да се върне към нормалния си живот и щом се върнеха вкъщи, с готовност щеше да прави всичко, което бе по силите й, за да бъде той доволен, стига той да бе в състояние да разбере, че оставащите четири седмици иска само за себе си. Четири седмици, които да прекара в лудост и безгрижие, те щяха да й стигнат за цял живот. Но след като Гейб дори нямаше представа за мечтите й, нямаше как да й даде възможност да ги осъществи. Но пък и нямаше начин да му разкаже какво й бе на сърцето. Все едно чуваше гласа на съдия, който я осъждаше на доживотен затвор, и бе необходимо да мобилизира всичките си сили, за да може да обжалва присъдата. Тя бръкна под леглото, намери разпечатката на „Тъжна история“ и се опита да забрави Гейб.

На Кристи й се искаше да припадне от любов, да умре от любов, любовта да й причини болка, да потъне в единството на любов и секс. От любовта и секса с Гейб тя не изпитваше чувство, че лети. Оливър беше прав. Това чувство трябваше да трае дълго. Би трябвало да бъде съдбоносно.

На следващия ден Кристи се стараеше да държи Гейб далеч от себе си. Престана да му говори. Заради чувствата, които я бяха обзели, обвиняваше предимно себе си, а не него и си казваше, че всъщност това е само за негово добро. Съзнаваше, че започва да изпитва мания към Оливър Калахан до такава степен, че се боеше да не полудее. След като Гейб я вбесяваше, значи трябваше да го избягва заради самия него. Щеше да успее да уравновесява нещата, стига докато се приберяха вкъщи, да успееше да го държи по-далеч от себе си. Неудовлетворението й се подклаждаше от размишленията й как би изглеждало всичко, ако беше омъжена за друг мъж, по-различен, като Оливър Калахан например. Оливър беше мъж, който би играл ръководна роля, който би я поддържал, чиято активност би съвпадала с нейната. Животът с Оливър сигурно никога не би бил скучен, още повече че той беше мъж, който много добре разбираше нуждите на жената. Той представляваше рядкото съчетание на мъж, който знаеше какво мислят и изпитват жените, но в същото време си оставаше мъжествен. Той изслушваше жените, но си оставаше мъж. Направо невероятна комбинация. Всички мъже съжаляваха, че Оливър щеше да отсъства на предстоящия мач по крикет в селото. Гостите на партито й говореха за него с обич и възхищение, смееха се на шегите, които измислял, отнасяха се с уважение към професионалната му кариера, бяха благодарни за ролята, която играеше в местното общество. Като добавка на това признание, Кристи знаеше нещо за Оливър, което и на най-близките му приятели и съседи не бе известно. Че е бил страстно влюбен и макар да пишеше, че не притежавал никакво благородство, той бе пожертвал собственото си щастие заради доброто на семейството си й цялата последна година бе страдал за загубата. Ако не друго, то поне благородството на жертвата му правеше толкова силно впечатление на Кристи. Надяваше се, че при нужда тя също би била способна на подобна жертва заради съпруга и детето си. Точно в момента играеше само игра, но нямаше начин тази игра да излезе извън рамките на романа и да влезе в нейния реален живот.

Зачете се отново в последните страници на „Тъжна история“.

Маги и Патрик прекараха чудесно в Орландо. Решиха да си запазят стаи в хотел „Хайят Орландо“ до самото летище, за да сведат до минимум риска да не закъснеят за полетите си сутринта. Тъй като предпочитаха да бъдат заедно, вместо да разглеждат града, имаше смисъл да останат на летището. В действителност излезе, че са направили много добър, макар и необичаен избор. След вечеря се качиха до плувния басейн на десетия етаж, който се намираше на открито. Седяха два часа край пързалката, от време на време преплуваха една или две дължини и се възхищаваха на нощното небе, излитащите самолети го осветяваха в различни нюанси от оранжево-розово до тъмнолилаво. През няколко минути чуваха рева на излитащ или на кацащ самолет, но не ги виждаха. Това създаваше сюрреалистичен ефект — топлият басейн, малко по-хладният, но въпреки всичко мек въздух, палмовите дървета около тях и невъобразимият шум. Задълбочено си разменяха новини и клюки за стари приятели.

Както винаги Патрик изгаряше от нетърпение да чуе нещо за Оливър.

— Е, как е великолепният, мила Маги? Вече ще го направим ли гей?

— Не си загубил надежда, а, Патрик? Това никак не ме ласкае. Как може да ти хрумне такава идея, че Ол може да стане хомосексуалист, след като е женен за мен?

— Напротив, стори ми се ласкателно… Ако аз бях женен за теб, обзалагам се, че щеше да ме въведеш в правия път, а това би било много по-трудно, отколкото Оливър да се обърне.

— Винаги казваш много приятни неща. — Маги потопи главата му под водата.

— Сериозно те питам — изрече Патрик, докато изплюваше водата, която бе поел — как е милият?

— Добре. Откакто сме тук написа няколко доста хубави материала, може би ще прави и серия за телевизията, нещо като пътеписи за Южните щати…

— Чудесно ще изглежда на екран. Направо ще лапнат по него. Ще бъде като същински бог.

— Моля ти се, Патрик, не го обиждай! Той се има за цялата света Троица. Ол Отец, Ол Син и…

— Ол Светият Дух — довърши Патрик и се прекръсти.

— Как няма да се надува. Не е от най-скромните.

— Слава богу. Мразя скромни мъже. Много от тях има защо да бъдат скромни, а не са, затова не мога да понасям, когато готините са скромни. Какво разхищение само.

— Не се тревожи за Ол.

— Вие двамата мислите ли да създадете още някое Калаханче? Да не пестите семето, така да се каже.

— Патрик! И без това съм затънала до гуша. Ако имам още деца, сигурно съвсем ще изглупея. Знаеш ли, понякога сядам да работя, трябва да се съсредоточа върху някоя сериозна тема, доколкото мога при дадените обстоятелства и откривам, че си пея „Прасенцето на гарата“. Дотам съм стигнала.

— Мисля, че не я знам тази песничка.

— Не се изненадвам. — Маги си помисли, че само онзи, около когото живеят малки деца, би могъл да я знае. — Не си изпуснал много. Обикновена детска песничка. Част от майчинските задължения. Така започва бавният, но непрекъснат процес на упадък, в който мозъкът и коремните ти мускули омекват и се превръщат в каша и най-важното решение, пред което си изправен е дали да купиш марки за обикновена поща, или за въздушна. Понякога, когато пазарувам, половин час не мога да реша дали Лили ще се зарадва повече, ако й купя „Корнфлейкс“ или „Коко-попс“. — Патрик се разсмя, Маги се ухили, но продължи напористо. — Не се шегувам, Пат! Абсолютна истина е. Никой не ти я доверява, когато забременееш, защото е част от огромен заговор… Всяка майка иска да види и другите жени на същото дередже.

— Ами бащите? Не мога да си представя Ол да изпадне в състояние на умопомрачение заради „Корнфлейкс“.

— Не. Бащите са друг вид родители, ако въобще са някакви. Те или преживяват упадък, или самите се превръщат в деца, или стават майстори на изкуството дискретно да се изплъзнат. Трябва да ти призная, че Ол не е чак толкова зле… всъщност е доста добър баща, само никога не му споменавай, че съм го казала, но дори и при него децата идват на втори план. Обича ги много, безумно ги обича, но продължава да се вижда като самостоятелна единица, за него кариерата е по-важна, отколкото семейството.

— Струва ми се, че си малко огорчена, Маги.

— Така ли? — Маги излезе от басейна и седна на ръба му, с крака във водата. — Колко лошо от моя страна. Не знам, Пат. Имаме си проблеми. Големи при това. Предполагам както всички. Според мен не е нещо, с което да не мога да се справя. Работата е там, че моята представа за брак се основава на нещо като детска мечта или поне така казва Едуард.

— Едуард ли? Кой е той? Твоят лекар ли?

— Не — Едуард Арейбин. Не го ли познаваш? Нашият съсед? Запознавали сте се.

— О, да, много високият аукционер. Доста го харесах.

— Така ли? Какво съвпадение. Явно имаме еднакъв вкус за мъже.

— Винаги съм смятал, че имаш добър вкус, Маги. Само че е срамота, когато ме изпреварваш. Хайде сега, разкажи ми за дребните неприятности в Райската градина.

— Не мога, Патрик. Колкото повече мисля за това, толкова повече се ужасявам, че нищо няма да стане. Най-добре е просто да се преструваме, че няма нищо лошо и да си мислим за хубавото. Предполагам, че не е чак толкова зле. Честна дума.

— Вярвам ти. Така. Оливър иска ли още деца?

— Иска поне десет. — На лицето на Маги се изписа боязън.

— Ти на колко ще склониш?

— Може би на три. Четири е твърде много. Но преди това ще сложа в ред работата си, а после ще се заема с това.

— Имаш ли представа какво ще правиш?

— За да забременея ли? Благодаря, Патрик, засега смятам да почакам…

— Все още си същата умница, Маги. Питах за работата ти.

— Имам няколко идеи, но засега не искам да говоря за тях. Така. Хайде сега, ти ми кажи нещо. Разкажи ми за новия мъж. Сигурно е висок, тъмнокос, хубав ли е? Адвокат? Хайде, кажи.

— Рус е. Абсолютно прекрасен. Занимава се с рекламен бизнес, от Глазгоу е, има най-хубавия глас, който някога си чувала, направо се разтапям, когато го слушам…

— Звучи чудесно. Ще ме запознаеш ли с него?

— Няма. Не че му нямам доверие, нали разбираш, на теб…

— Говедо такова! Ти си един от малкото, на които вярвам…

Маги кацна на летището Файетвил, откъдето Оливър трябваше да я вземе, чувстваше се подмладена и щастлива, че се връща при семейството си. Постоя на изхода с чантата си, но не забеляза Оливър. Това не я изненада, ако можеше да разчита за нещо на Оливър, то бе, че щеше да закъснее. Тъкмо когато си поръча кафе, чу по високоговорителя:

— Моля пасажер Алек Боунс да се яви на врата С, където го очакват приятелите му.

Маги се усмихна. Това име не бе чувала от векове. Когато наближи мястото на срещата, видя как Лили се втурна към нея с протегнати ръце, отзад подтичваше Оливър, грабнал Артър, който викаше почти толкова силно, колкото и Лили. В този миг, когато Маги видя радостта на децата си и характерната за Оливър самодоволна усмивка, тя потисна глождещия я страх за брака й и се помъчи да изброи благата, дадени й от Бога. Стигна до две. Едното от тях, Лили, се хвърли в ръцете й.

— Мамо, мамо, как позна къде сме? Мислех, че никога няма да ни намериш! Върна се най-после, липсваше ни, Артър беше толкова ужасно непослушен, но аз слушах, защото съм момиче, а момичетата са послушни, нали? — Оливър целуна Маги над главите на децата и в този миг Артър нададе вой, защото едва когато майка му се върна, осъзна, че го е била изоставила. — Татко ти е приготвил изненада, но е тайна, затова не мога да ти я кажа… Мамо, как разбра, че сме тук? Не ми отговори.

— Хайде всички в колата, иначе ще я вдигнат. Маги, моля ти се, направи се на инвалид. Казах на полицая отвън, че си в инвалидна количка и ако все още се навърта, ще трябва поне да изимитираш чудотворно изцеление… — Оливър изведе семейството си отвън, а в това време Маги се опитваше да успокои Артър, да отговаря на Лили и да куца силно.

— Разбрах къде сте, защото баща ти беше помолил на информацията да прочетат едно съобщение за мен, скъпа…

— Татко го каза, но не чух твоето име. Внимавах през цялото време и не го казаха. Нали името ти е Калахан като моето.

— Знам, миличко, но татко ти използва друго име — само на шега ме наричаше с едно тайно име.

— Какво име? Не го чух. — Лили стана кисела, когато Оливър я хвърли на столчето в колата и промуши ръцете й през коланите му.

— Жената прочете съобщение за Алек Боунс, скъпа.

— Никога не съм чувала някой да те нарича така. Глупаво име. Алек Боунс. Глупаво.

— Само татко ти го използва, мила. Обичаше да ме нарича така, преди да се родиш. Наистина името е глупаво, права си…

Маги се отпусна, когато колата излезе от летището. Действаше й успокоително, понеже цялото семейство бе събрано в малкото пространство на колата и пътуваха на дълъг път, също и това, че Оливър се бе сетил за стария й прякор, затова, настроението й се повиши. Далеч от обичайния си кръг колеги и приятели, далеч от професионалния живот, Оливър бе несравнимо по-внимателен, не беше го виждала такъв от години. „Изненадата“ на Оливър се състоеше в това, че трапезарията бе пълна с цветя и във фурната имаше вечеря за двама, от което Маги едва не припадна. Оливър много рядко готвеше, освен че веднъж годишно правеше суфле със сирене, което обикновено прегаряше. Понякога проявяваше жест и купуваше храна от индийски ресторант и я поддържаше топла, ако Маги щеше да закъснее, но не й се бе случвало да влезе в безукорно чиста кухня, да види сложена маса, приготвени супа, ядене и десерт, децата, пратени да спят и това толкова я обърка, все едно че бе влязла в Залата на чудесата. А след вечеря… Е, Оливър винаги е бил добър в леглото, винаги се бе старал, но тази вечер люби Маги толкова настървено, че тя се зачуди какво му става. Би й било приятно да вярва, че е признание за нещо, но й хрумна, че много по-вероятно е да се чувства виновен.

Ако не беше една улична котка или по-скоро, ако не се бе получило съчетанието от улична котка, бутилка с мляко и лудория на деца, които да позвънят на една врата, може би Маги и Оливър щяха да се приберат вкъщи повече привързани един към друг. Вероятно Маги би се върнала в Бокхемптън, решена да не мисли за миналото. Оливър сигурно би се прибрал у дома с ново чувство на ангажираност и би решил да се придържа главно към писаните си материали, вместо да рискува, като атакува малкия екран. Кристи и Гейб вероятно щяха да се върнат в Оук Ридж, щяха да открият няколко драскотини върху чамовата маса в кухнята и една счупена чиния, но иначе животът им нямаше да се промени. Кристи би дефинирала лятото в Уилтшър като разширяване на опита или просто майтап и щеше да изпраща коледни картички на семейства Калахан и Уикъм-Едуардс още три-четири години. Би уплътнила времето си в организиране на доброволна помощ за местната болница и това вероятно щеше да запълни празнината в живота й. Може би Линди Ричардс щеше да си поговори насаме с нея. Вероятно Гейб би станал старши съдружник в „Уинклър и Бароус“, старши партньор в „Уинклър, Бароус & Макарти“ и това сигурно би удовлетворило съпругата му. Кристи непременно щеше да организира друга размяна на къщи — този път в Италия с двойка пенсионери от Тоскана или пък щяха да си купят още една къща в Мейн, за да избягат от горещините на Северна Каролина през лятото. Но някой позвъни на вратата, една котка се втурна й бутилката с мляко се счупи…

Сутринта в сряда, на 10 август, Джилиън Бужевски тъкмо се обличаше, когато на вратата се позвъни. Прозорецът на спалнята й гледаше към входа към улицата на къщата им в Хемпстед, но когато погледна, не видя никой, освен млади безделници на отсрещната страна на улицата. Седна пред красиво подредена тоалетна масичка, както бе по бельо и започна да поставя грима си, както винаги, преди да се облече. На вратата се позвъни отново. Тя пак не видя никого, освен ако някой не се бе скрил под балкона. Ала забеляза пощенски велосипед, оставен по-надолу по улицата. Когато се звънна за трети път, тя остави червилото, след като бе намазала само долната си устна, изруга непрекъснатите доставки с куриер за мъжа си, облече набързо халат върху сутиена и пликчетата си и се спусна надолу по стълбите с новите си обувки „Шарл Журдан“. Когато отвори външната врата, котка, на чиято опашка беше завързано нещо, се шмугна през прага и обърна двете бутилки с мляко, които Джилиън още не бе прибрала. Тя чу звън на счупено стъкло и високия смях на младежите от отсрещната страна на улицата, ядосана пристъпи напред, за да им се скара. Когато направи крачка, съвсем новата й обувка попадна в локвата с мляко, тя се подхлъзна и падна тежко и несръчно като счупи пищяла си на две места, а другия крак — на едно. Костта проби чорапите й „Елбео“ и кръвта се смеси с разлятото мляко.

Докато Дани Бужевски снимаше филм, му се обадиха по телефона, че съпругата му е постъпила в тежко състояние в болницата „Принцеса Грейс“. Той се свърза с ортопеда й, който потвърди, че кракът й е пострадал сериозно и за съжаление, се налагаше семейство Бужевски да отложи триседмичната си почивка на остров Корфу, която трябваше да започне от идния понеделник. Дани Бужевски не обичаше плановете му да се променят по каквито и да било причини, не обичаше и програмата му за продукциите да се обърква, не беше доволен, че триседмичната почивка, за която се бяха записали, пропада, не му се нравеше и възможността да остане в Хемпстед, грижейки се за прикованата си на легло с гипсирани крака съпруга. Направи предложение на Джилиън, както вече му се струваше преди цял век, когато чичо й по случайност беше в управителния съвет на Би Би Си. Когато се върнаха от медения си месец, чичо Робърт се бе пенсионирал и бе заминал за Южна Франция. Законът за всемирната гадост в действие. Сега щеше да прекъсне тези снимки и дори да изтеглеше напред следващия си ангажимент, планиран за средата на септември, пак му оставаше дупка за октомври и ноември. Веднага позвъни на Оливър Калахан в Северна Каролина. Ако успееше да върне навреме проклетия драскач, за да му представи подробен сценарий, който да отговаря на изискванията на Канал 4, съществуваше възможност да не го пратят да снима някоя глупост, само и само за да бъде зает. Остави топло и сърдечно послание на Оливър и го помоли, ако може да отскочи до Англия, тъй като имало възможност, макар и слаба, да изтеглят серията по-рано и той би искал да започне да работи върху нея.