Близки непознати

Единайсета глава

Пощенска картичка до Маги Калахан, Холдън Бийч, Северна Каролина:

През нощта след мача по крикет Кристи не можа да заспи. Крачеше неспокойно из къщата и се опитваше да реши как да постъпи. Прочете два пъти сцената от пикника в книгата на Оливър, но се колебаеше как да я изиграе. Според нея имаше три начина. Можеше да действа директно, да бъде искрена и още щом пристигнат, направо да му каже, че е прочела книгата му и знае какво значение има това място за него. Или въобще да не споменава за романа и за онова, което откри за историята с Луиз, а просто да приеме обяда като обсъждане на телевизионния филм. Ако той поискаше да говорят и на други теми, това зависеше от него. Или ако той решеше да се разтовари, би могла да му покаже, че разбира мъката му и затова е до него. Стори й се, че най-добре щеше да бъде, ако постъпи рационално, искреността е най-добрата политика, макар че в момента Кристи съвсем не бе в състояние да разсъждава разумно. След като предния ден видя Оливър на живо, се чувстваше много объркана. Мисълта за автора на книгата продължаваше да я занимава, искаше й се той да й разкаже защо е направил този избор и защо бе предпочел да остане затворен в нещастния си брак. Освен това тя вече бе влюбена в мъж от кръв и плът и копнееше да изпита страст, каквато не бе усещала от години, ако въобще някога й се бе случвало. Когато се прибра вкъщи, не можеше да седи спокойно и позвъни на приятелката си Джули в Бостън. Докато набираше номера, още не бе решила какво щеше да й каже.

— Здрасти, Джули, Кристи е.

— Кристи Мур, не сме се чували от векове! Какво съвпадение — тъкмо говорехме с Грег за теб.

— Значи ушите ми трябва да горят.

— Кажи, какво ново?

— В Англия съм. На почивка. Сменихме си къщите с едно семейство.

— Звучи страхотно! Блазе ти. И на мен ми се ходи в Европа, но с бизнеса, с операцията на Грег и…

— Той как е?

— Добре. Лявото му коляно се оправи…

— Джули, влюбена съм.

— Би трябвало да очаквам, че след десет години и това ще стане. Толкова време ли ти трябваше да се влюбиш в Гейб? Вечерта преди сватбата те предупредих, че така става в най-добрите бракове. Точно както казваше майка ти — омъжи се за добър мъж, отпусни се и го обикни. Не знаех само, че ще ти е нужно толкова време.

— Джули, не съм влюбена в Гейб.

— Така ли? — Тя мълча дълго на телефона. После изохка.

— Влюбена съм в един мъж тук. Току-що се запознах с него.

Кристи чу как приятелката й дръпна от цигарата си и после отговори предпазливо:

— Не би трябвало да бъде така, Кристи Мур. Срещаш хубав мъж, добър мъж като Гейб, омъжваш се за него, обикваш го, имате си дете и живеете щастливо. А сега вземаш, че се влюбваш в друг.

— Ами той? Ако и той се влюби в мен, ама истински и след това се омъжа за него?

— Това се случва само в книгите, сладурче.

— Искам да ми отговориш на един въпрос, Джули. Ти би ли се влюбила в Гейб?

— Ако си спомням правилно нещата отпреди толкова години, скъпа, на мен той не е правил предложение. Ако ме беше поканил, сигурно щях да се омъжа за него.

— Без майтап?

— Без майтап. Не мога да кажа, че би покорил сърцето ми, нали разбираш, но преди Грег да се появи на сцената, сигурно бих се омъжила за него. Той има добри перспективи пред себе си.

— Но би ли се влюбила в него?

— Ами много бих се постарала. Ако ми беше дал онова, което дава на теб. Гейб прави всичко за теб.

— Как? Като ми купува рокли и цветя и ми избира скъпоценности, които не желая ли? Като организира екскурзии, когато аз искам да си стоя вкъщи? Защо трябва да му бъда благодарна за това? — Кристи въздъхна. — Джули, колко съм злобна и какви глупачки бяхме. Помниш ли какво си говорехме вечерта преди сватбата ми? Седяхме цяла нощ в мамината къща, обсъждахме каква трапезария ще имам и какви вечери ще давам, как ти ще бъдеш кръстница на моите деца и аз — на твоите?

— Разбира се, че помня. Всичко стана така, както си го мислехме.

— Не, не стана.

— Зависи от теб, приятелко моя.

— Значи искаш да кажеш, че не одобряваш?

— Да одобрявам? По дяволите, Кристи Мур, минала си възрастта някой да одобрява постъпките ти. Двайсет и шест години от живота си прекара в притеснения дали майка ти би те одобрила. Не питай мен — аз не бих одобрила. Но не попадай отново в същия капан.

Кристи изохка.

— Джули, мислила ли си някога какви бихме могли да бъдем, ако не трябваше да чакаме одобрението на Бланш и на Хелен? Ако те не съществуваха?

— Ако те не съществуваха, нас също нямаше да ни има — довърши набързо Джули. — Какво ще правиш сега, Кристи?

— Нищо. Няма какво да правя. Този мъж е женен и нищо няма да стане. Просто никога досега не съм се влюбвала, а сега съм влюбена, исках да го споделя с някого, защото ми е много хубаво. Исках да го кажа на теб, за да съм сигурна, че наистина е вярно. Радвам се, че се чувствам така, дори това да е единствената нощ в живота ми, когато се чувствам истински влюбена. Все едно че сега съм оживяла.

— Кристи, трябва да прекъсваме. Не одобрявам, но не казвам и обратното. Дръж ме в течение.

— Добре.

Кристи беше доволна, че се обади на Джули, но разговорът не й помогна да вземе решение. Вероятно това щеше да бъде единствената възможност да остане насаме с Оливър и тя нямаше намерение да я изпусне. Ако не розова, имаше синя пола, но щеше да намери бяла блуза с изрязано деколте. Остави косата си пусната, приготви храна за пикника и сложи две бутилки „Тере ди Туфи“ в хладилната торба. Намери одеялото с каре „Черна стража“ и го сгъна внимателно върху кошницата с капак. Подготвяше се за много опасна игра, която може би щеше да има успех, но можеше и да няма. Всичко зависеше от Оливър. Беше готова много преди дванайсет и половина.

Той с нищо не показа изненадата си, когато тя отвори вратата, само отбеляза колко е хубава. Докато караха към Грейт Уишфорд, той говори за крикета и колко щастливи попадения имал. Оставиха колата на паркинга пред кръчмата и тръгнаха по течението на реката — Оливър носеше одеялото и кошницата, а Кристи — виното.

— Знаеш ли, вчера, когато играх като фийлдър, мислех си как точно да ти обясня същината на играта като на човек, който не е и чувал за нея. Толкова е свързана с английския живот. Има много изрази от крикета, които са навлезли в разговорния език. Използват ги дори хора, които си нямат и представа от крикета: имам пълна подкрепа, удрям шестица, в много трудно положение съм… — Хрумна му, че тези изрази го развеселяваха и съответстваха на сегашното му настроение.

— Явно, че има много да уча, все едно ми говориш на чужд език.

Оливър я изгледа напрегнато.

— Крикетът май не те интересува, нали? Сигурно ти е скучен до немай-къде. Добре, ще млъкна по този въпрос. Радвам се, че си открила това място. Сигурно Джорджи Ламингтън ти е казала за него, тя живее недалеч.

— Какво съвпадение! Наистина тя ми го каза…

— Еди ми спомена, че си канила много хора. Сигурно е било партито на сезона… Всички говорят за него. — Намигна й и й подаде ръка, за да прескочи през оградата. Продължи да говори, докато избираха място къде да седнат. Кристи почти не бе в състояние да продума.

— Ти си изумителна, Кристи — заяви Оливър, когато видя обяда. — Какви прекрасни неща си донесла. Раци, пушена сьомга, пастет… Цяло угощение. Ти вярваш ли в теорията, че пътят до сърцето на мъжа минава през стомаха?

— Всички южнячки вярват в това, Оливър, особено ние, които си имаме работа с южняци. Така сме закърмени. Това е най-добрият начин да привлечеш мъж. — Кристи се усмихна, после додаде бързо: — Ако жена реши да хване някой мъж, това е начинът.

— Боже, колко съм тъп. Не исках да кажа, че търсиш път до моето сърце… — Оливър се ядоса на себе си. Кристи отговаряше прямо на несериозните му подхвърляния и това го обезоръжаваше. Никога не бе осъзнавал, че думите му са толкова плоски и прозрачни. — Казах го фигуративно. Хайде сега да сипем виното и тогава да минем към работата. — Той отвори бутилка „Тере ди Туфи“, без дори да погледне етикета и сипа в две чаши. Кристи го наблюдаваше внимателно, когато отпиваше. Изпи две глътки, после обърна бутилката и прочете етикета. Кристи забеляза как леко сви устни.

— Имам много странно усещане — започна тихо Оливър. — Трудно ми е да го изразя с думи. — Много му се искаше да й направи впечатление, да се покаже духовит, уверен и изискан, а вместо това й говореше идиотщини.

— Опитай — насърчи го шепнешком Кристи.

— Струва ми се, че те познавам отдавна. Трудно ми е да ти го опиша. Всичко ми изглежда познато. Че съм бил тук с теб. Напълно съвпада.

— Може би донякъде наистина е така, след като аз живея във вашата къща, а вие — в нашата. И аз имам чувството, че те познавам отдавна. Може би усещането идва оттам, че всеки живее живота на друг непознат и то до интимни подробности. — Сведе очи необичайно срамежливо. Тя не се съмняваше ни най-малко, че Оливър помнеше всичко, което се бе случило на същото това място и го бе завела там, откъдето бе запазил тъжни спомени, но той едва ли би обсъждал това с непозната.

— Вероятно си права. Може би от това, че след като вчера се срещнахме, говорихме дълго за телевизионната серия, сега пък идваме тук — всъщност не съм идвал около година. Много странно усещане. — Оливър отстъпи от обичайния си метод на съблазняване. Кристи нямаше да се хване на същата тактика, както стана с Луиз или Сара, а също и с безброй други лесни завоевания.

— Надявам се, че не ти е неприятно.

— О, не, направо е чудесно. Не бих ги пропуснал за нищо на света. Още вчера ти го казах, нали? Сигурно ме мислиш за драскач, който използва само клишета.

— Оливър, смятам, че си чудесен писател. — Кристи се наведе към него, изразът й беше открит, погледът й пламенен. — Повярвай ми. Мисля, че имаш призвание да пишеш на всякакви теми. Когато чета онова, което си написал, направо се чувствам на мястото, за което пишеш, виждам го с твоите очи, много е лично. Честна дума.

— Караш ме да се изчервявам. Да не би да си останала с това впечатление само от материалите ми от Щатите?

— Не, прочетох и други неща… Открих ги в твоя кабинет.

— Забравих, че си чела някои файлове. Това е направо музика за ушите ми, Кристи. Не съм бил толкова поласкан, откакто получих журналистическа награда в училище.

— Не е ласкателство, Оливър. Истината ти казвам. Сигурна съм, че ще печелиш още много награди… Заслужаваш ги. — Оливър легна по гръб на тревата със скръстени под главата си ръце и остави одеялото на Кристи.

— Знаеш ли, мислих за това, което каза, за сходствата между Щатите и Англия… — Нужно му беше да стъпи на по-солидна почва, иначе щеше да извърши нещо истински глупаво, като да се опита да я сваля или нещо още по-лошо.

— Между Юга и Англия. Според мен няма много прилики между янките и англичаните.

— Поправям се. Едно от нещата, които истински обичам в Щатите, на Юг, е, че не се притеснявате да похвалите някого. Не изпитвате неудобство, когато правите комплимент. Няма да намериш нито един англичанин — мъж или жена, който да е готов да го направи. Ако попитам някой приятел или собствената си жена какво мислят за нещо, което съм написал, най-голямата похвала ще бъде: „Не е толкова зле за този боклук“.

— Ама това е срамота! У нас ние казваме нещата така, както ги виждаме и ако е добро, не го крием.

— В Америка бих се чувствал много добре.

— Така ли? Не мога да си те представя другаде, освен в Бокхемптън. Според мен мястото ти е тук. — Кристи му подаде чинията с раци. — Ами Маги? Тя иска ли да живее в Щатите?

— Не знам какво иска Маги. В момента се занимава с феминистки фантазии, затова предполагам, че всичко й се иска. — Оливър не забеляза как Кристи сбърчи нос като чу думата „феминистки“, тъй като бе затворил очи. Тъкмо си мислеше, че ако започнат да обсъждат Маги, почвата би станала съвсем нестабилна.

— В моята страна също има много жени, които непрекъснато говорят, че искат да постигнат какво ли не. По мое мнение… — Тя не довърши изречението, понеже Оливър рязко се изправи.

— По твое мнение? Какво е твоето мнение?

Тя тръсна глава.

— Според моето скромно мнение твърде много жени се държат като глезени деца, а са достатъчно големи, за да имат повече мозък в главите си. Би трябвало да искат по-малко, а да дават повече от себе си. Според мен животът е твърде кратък и не бива непрекъснато да се вайкаме, че съжаляваме за това или онова. Смятам, че човек трябва да действа решително.

— Да действа решително ли? — Оливър се усмихна. — Хубав израз. Ще го запомня и ще го кажа на Маги, когато следващия път започне да ми опява колко бил ужасен животът.

— Но тя сигурно си живее чудесно тук.

— Вярно, но все се оплаква, че не се изявява, съжалява за работата си, смята, че децата отнемат времето и силите й, че е затворена тук, в провинцията, и няма избор.

— Но това направо е невъзможно! Всеки мъж или жена има избор. Всеки трябва да направи своя избор, понякога наистина не е приятен, но после няма смисъл да се оплакваме. След като има хубав дом, съпруг, две деца, би трябвало да е щастлива. Много жени биха й завидели. Самата аз й завиждам, например, затова че има две деца. — Тя обърна очи към далечните поля отвъд реката. Оливър я наблюдаваше. Всичко у нея беше както трябва — духът й, видът й, акцентът й, здравите схващания. Беше точна и проницателна, което я правеше много чувствена и съвсем различна от темпераментните гневни избухвания на Маги. Приближи се до нея.

— Кристи, искам да ти кажа нещо. Ще ти прозвучи много чудно, след като се познаваме едва от вчера. Искам да те попитам нещо.

Тръпка мина по тялото й и Оливър бе достатъчно близо, за да я усети. Инстинктивно сложи ръка върху раменете й. Когато тялото й се отпусна до него, тя почувства, че се разтапя. Бе уверена в себе си, а той беше изненадващо нерешителен.

— Студено ли ти е? Искаш ли да ти дам пуловера си? Тя се обърна към него, устните й бяха само на няколко сантиметра от неговите.

— Не. Просто ме побиха тръпки, това е всичко. — Оливър не дръпна ръката си от раменете й.

— Искам да ти предложа нещо. Вчера цял следобед разсъждавах по въпроса и не мога да се отърва от тази мисъл. — Отметна назад косата си и я изгледа напрегнато. — Не искам да правя филма си с Рейнолдс Прайс. Нито пък с Пат Конрой. Или с другия глупак, когото спомена.

Кристи го изгледа унило.

— Сигурна съм, че все ще се намери някой друг, който би бил по-подходящ от тези, които измислих. Може би някоя жена — писателка…

— Нещо такова имах предвид.

— Чакай, може би Кей Гибънс…

— Аз мисля за Кристи Мур Макарти…

Тя го изгледа с празен поглед.

— Оливър, разбрал си ме погрешно, аз не съм писателка, всъщност аз не съм никаква.

— Как да си никаква. Ти си точно това, което ми трябва. Ти си истинска дама от Юга и ще бъдеш идеална за целта. Познаваш страната, знаеш какво изпитват хората, имаш смели и оригинални виждания, много красива си, ще изглеждаш чудесно пред камерата — съвременна южнячка си, не разбираш ли? — Себе си нямаше нужда да убеждава, но за него имаше огромно значение тя да повярва на думите му и да не остане с впечатлението, че само си измисля разни неща. Не можеше да си представи да флиртува с Кристи, както и да се отнася към нея като към всяка друга жена. Опита се да се съсредоточи върху филма. — Всичко ще бъде точно така, както ти предложи. Ще попътуваме, ти ще ме разведеш тук и там, аз ще ти задавам въпроси, може би ще спорим или ще постигаме съгласие. Хайде, Кристи, какво ще кажеш? Нека да го направим. Какво ще загубиш? Ще направиш кариера в британската телевизия.

Кристи поклати глава като замаяна. Не можеше да повярва на онова, което й говореше Оливър.

— Мисля, че горещината ти се е отразила, Оливър, или пък на мен, май не те чух правилно. Малко съм изненадана.

— Нали най-хубавото в живота е изненадата? Вдъхновението. Хайде, Кристи! Трябвало е да се върна и да те срещна. Всичко е било предначертано — съдба. Нямах никаква представа как щях да свърша тая работа, ако не бях дошъл на село да играя крикет, а в павилиона ме чакаше разрешението на проблемите ми. Да пием за това.

Оливър напълни чашите до ръба и се чукнаха.

— За нас. Кажи да.

— Не знам какво да ти кажа. Направо онемях.

— Кажи да. За това не се изисква кой знае какво усилие.

— Не знам какво ще трябва да правя, да говоря…

— Аз също не знам. И двамата сме новаци и ще вървим ръка за ръка. Това му е хубавото. Просто ще бъдем двама души, които си говорят, а не някакъв стар и досаден известен професионален драскач на пътеписи, тъп като галош. Просто обикновени хора, които си говорят за Юга точно както сега правим. Ще бъде страхотно. Повярвай ми. Кажи да.

— Но… но…

— Кристи, мое мило момиче, няма никакво но. — В този миг както беше объркана и на лицето й беше изписана нерешителност му се стори много мила. Изведнъж филмът загуби значението си, ако тя нямаше да бъде с него. — Ще снимаме само в Северна и Южна Каролина, дори няма да си далеч от къщи. Сигурен съм, че Гейб няма да има нищо против. Така е трябвало да стане. Нещата просто се случват, не разбираш ли? Кажи да, моля те.

— Добре — прошепна тя.

В радостта си Оливър я дръпна към себе си и я целуна по устните. Тя също го целуна. Намерението му беше с целувката да отпразнуват съгласието й, да бъде целувка в миг на възторг, с която да скрепят договора. Поне така си мислеше, че е искал да направи… Усети дъха на мед от виното на езика й. Дръпна я назад, така че да легне върху одеялото, при което полата й се вдигна над коленете, целуна я още веднъж и още веднъж, хванал нежно главата й с ръце. След известно време се отдръпна, засрамен от начина, по който постъпи с нея. Независимо от всичките си благородни намерения се държа като животно. Кристи лежеше със затворени очи, без да мърда. Нищо не го извиняваше. Той, човекът, който винаги бе казвал, че всеки мъж, който се извинява, няма самоуважение, че извиненията са за слабаци, сега се мъчеше да измисли поне едно оправдание. Кристи отвори очите си с цвят на теменуги и му се усмихна загадъчно. Той се подпря на лакът и я погледна право в очите.

— По дяволите. Дължа ти извинение.

— Сериозно? — Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Боя се, че да. Не знам какво ми стана. Не мога да намеря достатъчно извинение. — Направи неопределен жест. — От горещината ли, от виното, от радост, че каза да… Не знам. Обикновено не постъпвам така, повярвай ми. — Искрено желаеше да не се бе държал така.

— Не постъпваш така?

— Никога. Е, почти никога.

— Срамота. — Тя говореше толкова тихо, че на Оливър му се стори, че не е чул добре.

— Какво каза?

— Казах, че е срамота, че не се държиш така по-често. На мен ми хареса.

— Кристи, боже мой. — Целуна я отново, този път още по-пламенно, като държеше раменете й приковани към одеялото и тя му отвърна със същата страст.

Докато се целуваха, тя сякаш се гледаше някъде отдалеч, лежеше по гръб, единият й крак бе наклонен настрани, полата откриваше коленете й, ключицата й бе зачервена от слънцето, косата й бе разрошена от ръцете на Оливър. Моментът не беше подходящ да споменава Луиз, изведнъж това й се стори крайно неуместно. Единственото, което сега имаше значение, бе, че той я желаеше, а тя искаше да направи така, че да запомни тези няколко часа, прекарани насаме с него. Целуваха се като млади влюбени, доволни бяха, че лежат на тревата, напълно забравили къде се намират. Най-после с дълга въздишка Оливър седна и хвана главата си с ръце.

— Кристи, знаеш, че трябва да се връщам в Лондон, нали? Вероятно още тази вечер. — Тя кимна спокойно, изразът й беше сериозен. — Утре вечер трябва да бъда в Лорънсвил. — Тя отново кимна, макар че почти не го чу. — Трябва да вървя — повтори той намусено.

— Знам, че трябва.

— Не ми се тръгва.

— Знам.

— Но трябва. Не знам какво да кажа, какво да правя.

— Всичко е наред. — Тя започна да събира нещата от пикника. — Всъщност не хапнахме нищо.

— Довечера ще тръгна. Или може би утре рано сутрин. Трябва да пътувам довечера.

— Чух.

— Налага се да уредя всичко, преди да замина. Имам предвид за филма.

Тя кимна.

— Трябва да го уредя.

Тя пак кимна.

— Естествено.

— Разбираш ли, Маги… — Преглътна трудно. — Маги ще ме чака да й позвъня кога пристигам и че съм уредил всичко. Маги ще ме чака.

— Не бива да я караш да те чака.

— В никакъв случай.

— Става късно. Искаш ли да дойдеш вкъщи и да се освежиш преди пътуването? Мога да ти предложа и още нещо за пиене?

Тя прибра всичко от обяда. Празните бутилки сложи в хладилната торба, а сгънатото карирано одеяло — върху капаците на кошницата. Стоеше, наблюдаваше го и му се усмихваше мило. Оливър, все още коленичил на тревата притисна лице до корема й.

Върнаха се с колата до Бокхемптън. Градината бе прекрасна в здрача и мирисът на орловите нокти навлизаше през френските прозорци. Седнаха в гостната, а не в градината, да не би някой съсед да дойде при тях. Оливър дори взе предпазни мерки и заключи входната врата, за да не ги безпокои никой. Седяха в здрача и разговаряха. Оливър с лекота обясняваше на Кристи колко обича Маги и колко не я обича, Кристи не го прекъсваше, само държеше ръката му и го слушаше. Когато той на свой ред я попита какво изпитва към Гейб, тя отговори простичко, че вече не знае и че в момента не искала да мисли на тази тема, особено когато Оливър е тук. Той не настоя. Беше забравил какво е да говори като хората пред жена, която желаеше да го слуша, без вниманието й да се раздвоява, да не ги прекъсват деца, очите й непрекъснато да се взират в него, а не да се прави, че чете вестник или търси липсваща част от Лего. Оливър говори дълго, без да спомене Луиз или друга жена, освен Маги.

В осем часа Кристи погледна часовника си.

— Оливър, кога трябва да тръгнеш?

— Няма значение. Ще се кача на влака или ще остана у Еди и ще тръгна сутринта.

— Няма защо да спиш у Еди. Знаеш го.

— Да, знам.

Кристи донесе още една бутилка вино. Завари Оливър да гледа снимката от сватбата върху пианото.

— Оливър, не бих искала да направя нещо, което да те постави в трудно положение.

— В трудно положение ли? Не желаеш да ме компрометираш? — Оливър се засмя глухо. — Господи, ние май се объркахме, какво ще кажеш? Никога в живота си не съм искал да бъда джентълмен, а ето сега желая с цялото си сърце да бях такъв. Само Бог знае кой е в трудно положение и как попаднахме в него.

— Знаеш какво искам да кажа. Не желая да страдаш заради мен, не искам никой да страда заради мен. Само от това трябва да се пазим.

Оливър удари с юмрук по пианото и клавишите му се раздрънчаха, а снимката падна с трясък на пода.

— Не дойдох тук, за да те любя, Кристи. Тази мисъл дори не ми е минавала през главата. Искам да кажа, че те намирам за страшно привлекателна, забелязах го, още когато те видях за пръв път, но не съм имал никакво намерение да правя каквото и да било, заклевам се в Бога. Не исках да постъпвам с теб както с други жени. Познавам те само от двайсет и четири часа. Въобще не мога да проумея защо се чувствам така или какво става, нито пък защо не намирам сили да си тръгна. Чувствам се като безпомощно дете.

— Както ти казваш, Оливър, нещата просто се случват. Единственото, което можем да правим, е да решим как да реагираме. Нищо не се е случило, което да не можем да върнем назад. Сега можеш да си тръгнеш и няма да се е случило нищо. Една целувка не може да причини никаква беля, нали?

— Знам какво трябва да направя… Знам как би трябвало да постъпя… Но не го искам.

— А какво искаш да направиш?

— Искам да се любя с теб и да забравя за всичко друго, за всички на света. Да дръпна завесата, да се скрия от всичко и да те имам само за себе си.

— Тогава да го направим както казваш. Да се качим горе и да забравим всичко останало.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Напълно. Никога не съм била по-сигурна.

Кристи изглеждаше много спокойна. Оливър я последва по извитата стълба към собствената си спалня на горния етаж. Загледа се в нея, докато тя бавно се съблече и сгъна прилежно на стола изцапаните си от тревата пола и блуза. Както беше по сутиен и пликчета тя отиде при него, седна в скута му и започна да разкопчава копчетата на ризата му. Хладните й пръсти се плъзнаха по гърдите му, започнаха да милват врата му, галеха косата му отзад. От десет години Кристи не бе докосвала друг мъж. Изведнъж Оливър се почувства изненадващо различно. Тя самата изпитваше непознати усещания. Пръстите й бяха много по-чувствителни, когато докосваха неговата кожа, отколкото тази на Гейб. Тялото му беше много по-гладко и слабо от това на Гейб, кожата му бе пламнала. Той свали сутиена й, а гърбът й се изви като дъга, бе готова да го приеме. Оливър я взе на ръце, положи я върху леглото и дръпна тежките жакардови завеси на балдахина. Никога нямаше да забрави цветовете й — черно, бяло и розово — прости цветове, които толкова ясно изпъкваха на фона на жакардовата тъкан, покрила леглото. Уязвимостта й го принуждаваше да я закриля почти бащински. Целуваше я и я галеше, възбуден от начина, по който тя му отговаряше, и от пулса й, който виждаше как бие над ключицата. Кристи беше изкусна любовница и знаеше, че каквото и да пише в книгите, нито един мъж не обича инструкции как стъпка по стъпка да люби жена. Оливър имаше нужда само от насърчение и тя му го даваше несъзнателно. Макар че той бе достатъчно опитен да я възбуди, тя и без това наближаваше оргазъм, защото мечтата й да се докосне до него се изпълни и бе почти на върха на блаженството. Самият допир до него всъщност засили желанието й и я освободи от сдържаността, която я потискаше години наред. Чувстваше се по-добре, отколкото бе очаквала, защото във въображението си тя никога не беше предполагала, че може да се люби така. През цялото време не си размениха нито дума. Сега, когато се прибави и засилената й страст, тя изпита огромна благодарност към мъжа до себе си. За него моментът, в който бе притежавал тялото на тази жена, също беше изключителен, неповторим.

Кристи отпусна глава върху сгънатия му лакът, косата й се разпиля, бе легнала напреки на леглото. Времето им привършваше.

— Оливър — прошепна тя. — Има нещо, което трябва да ти кажа. Чувствам се много виновна.

— Как можеш да се чувстваш виновна, за каквото и да е? Ти си благословен ангел. — Погали я нежно по бузата, сложи пръст върху устните й и една след друга целуна и двете й влажни гърди. Тя се освободи от ръката му, стана от леглото и наметна ризата му върху раменете си. Започна да крачи из стаята, докато Оливър, все още замаян, се възхищаваше на закръглените й бедра, които се виждаха под ризата. Тя хапеше устни, уплашена едновременно от онова, което би могла да каже и което би спестила. Сипа си чаша вино.

— Е, мадам, чакам. — Оливър отново опита южняшкия акцент само за да види как тя отново му се усмихва. Беше се подпрял на лакът, изтегнал се гол върху леглото, беше дръпнал завесата, за да й се възхищава.

— Трябва да ти изповядам нещо. Нещо много лошо. Боя се, че ще ми се разсърдиш.

— Кристи, след това, което се случи, няма нищо на света, което би ме накарало да ти се разсърдя. Нищо.

— По-добре почакай и ме изслушай, преди да даваш прибързани обещания. — Тя спря пред тоалетната масичка на Маги и привърза косата си с панделка само за да печели време. — Допуши ми се.

— Ами, запали си! Прави това, което сърцето ти желае!

— Аз не пуша. — Тя отново се раздвижи.

— За бога, Кристи, престани да се разхождаш като тигрица в клетка, а ми кажи това, което ти е на душата. Караш ме да мисля, че си транссексуална или нещо подобно. — Той се засмя, развеселен от неудобството, което изпитваше тя. Според него объркването и притеснението й след любовния акт я правеха дори още по-пленителна, отколкото ако беше самоуверена. — Сипи ми чаша вино и ми разкажи всичко. Хайде, няма да те ухапя. Да не си счупила нещо?

— Не, тогава нямаше да изпитвам неудобство.

— Не би трябвало да се притесняваш от нищо. Слушай, Кристи, затънахме в лъжи и измама. И двамата сме в кюпа, в една лодка сме и в момента не давам и пукната пара за никого. По-добре да сме на чисто един към друг.

Тя се спря като закована и го изгледа, решителността й намаля, като видя как се усмихва накриво, в сините му очи светеше опасен блясък, а той лежеше толкова уверено в съпружеското си ложе. Изразът му я изплаши, а тя така бе копняла някой да направи тъкмо това.

— Оливър, правил ли си го и по-рано?

— Това? — Той направи широк жест. — Това? Искаш да кажеш секс? Трябва да ти призная, че съм го правил. Това ли ви безпокои, мадам? Че не съм девствен ли? Съжалявам, че ще ви разочаровам, но като вашия Джордж Вашингтон и аз не мога да лъжа. — Сложи ръка върху сърцето си и я изгледа тържествено.

— Оливър, по-рано изневерявал ли си на Маги?

Беше ред на Оливър да се почувства неловко. Той въздъхна, седна на края на леглото и скръсти ръце на гърдите си.

— Такъв разговор ли ще водим, Кристи? Вече?

— Не проявявам излишно любопитство, нито пък съм ревнива. Все ми е едно дали си имал хиляда връзки с жени. Нищо не би могло да развали мнението ми за теб. Просто искам да знам. Преди да си тръгнеш.

Той се почеса по главата.

— В такъв случай отговорът е да. Имал съм. Не се гордея с това. Да можех да отрека. Но искам да те уверя, че никога не ми се е случвало подобно нещо, никога не е било толкова импулсивно, толкова разтърсващо, иначе да, случвало ми се е. Ето. — Той протегна двете си ръце, сякаш й предлагаше да му сложи белезници. — Полага ли ми се нещо за хапване преди екзекуцията? Или последна целувка?

Кристи поклати глава и продължи да крачи.

— Не те съдя за това, че си изневерявал на жена си. Би било лицемерно от моя страна, нали? За твое сведение никога до днес не съм изневерявала на Гейб. — Когато спомена името на съпруга си на глас, тя трепна. — Но това не е повод за награда. Не съжалявам за това, което се случи, надявам се, че и ти.

— Не съжалявам и аз. Какъв е проблемът?

— Проблемът е… проблемът се състои в това… че знам всичко за Луиз. Искам да кажа знам какво се е случило и наистина изпитвам срам, че не ти казах нищо, преди да… е, това, но сега почувствах, че трябва да ти го кажа. Така че когато си мисля за всичко това, искам да знам, че поне в известно отношение съм била честна. Ето. Казах го. Съжалявам повече, отколкото можеш да си представиш.

— Въобще не мога да проумея какво ми говориш. Луиз. Добре. Признавам. Имаше Луиз. Грешката беше моя. — Кристи не можеше да събере сили да погледне Оливър, иначе щеше да види как полуразвеселения, почти озадачен израз на лицето му се променя в подозрителен. — Но как, по дяволите, си открила за Луиз? Кой негодник ти каза? — Тонът му леко се повиши, защото мислите му се пренесоха от Кристи към Маги. Маги не би могла да съобщи на Кристи, но може да е казала на Едуард Арейбин…

— Наистина съжалявам, моля те, не ми крещи! Виж какво, Оливър, просто знам. Ако желаеш да твърдиш, че Луиз никога не е съществувала, то си е твоя работа, ти не ми дължиш нищо, просто исках да ти кажа истината. — Съзнавам, че не е и моя работа и сега, след това, което се случи. През главата ми нито за миг не е минавала мисълта, че някога ще се срещнем с теб, дори в най-смелите си сънища никога не съм си представяла това, не мога да ти опиша колко съжалявам, но наистина знам… — Тя се отпусна върху стола до тоалетната масичка. По разтърсващите й се рамене Оливър позна, че плаче, огледалото отразяваше обляното й в сълзи лице, полузакрито от ръцете й.

— Луиз няма нищо общо с това. Нищо. Какво те накара да останеш с такова впечатление? Първо кой ти е споменал за нея? — Гласът му беше заплашително спокоен, почти безизразен. Едничкото му желание беше да увери Кристи, че каквото и да са й казали, нямаше нищо общо между обикновените му флиртове в миналото и онова, което изпитваше към нея сега. Разбра, че някой е клюкарствал — или Едуард, или Луси, но Маги трябва да им е съобщила за Луиз. Нямаше никакво съмнение в това. Беше работа на тая кучка Маги. Сега вече се разгневи. Не се сърдеше на Кристи, а на жена си.

Кристи забеляза, че бе направила фатална грешка. Оливър бе искал да се люби с нея, може би само за да се разсее, но мъжествено се бе преборил с любовта си към Луиз и я бе изхвърлил от паметта си. Сега тя отново отвори болезнените му рани, ужасните стари белези, зараствали цяла година. Вместо да отдалечи Оливър от миналото му и да го върне в настоящето, тя виждаше себе си като част от болката му. Сигурно щеше да я възненавиди като Маги. Чувстваше се нещастна и съжаляваше, че въобще го спомена.

— Кой ти каза, Кристи? — попита Оливър отново, тонът му беше заплашително тих.

— Ти самият. Ти ми го каза.

— Какво говориш?

— Научих го от книгата ти. От твоя роман, от твоя така наречен роман „Тъжна история“. Прочетох го, Оливър. Съжалявам. Стана случайно. Нямах намерение да го правя. Той направо е чудесен, сърцето ми се скъса, съчувствам ти, че не си с онази, която си обичал, искам да кажа влизам ти в положението, разбираш ли? Също и когато казваш, че се чувстваш полумъртъв, че всичко ти коства огромни усилия и че не си на себе си. Тъй като аз не обичам Гейб, винаги си казвам, че трябва да го обичам, но се чувствах апатична, разбираш ли ме? Чувствах това, което си чувствал и ти. Точно като умряла. До тази вечер. Предполагам, че това е моето наказание. Толкова съжалявам, няма да те обвинявам, ако ме намразиш, заслужавам го, защото бях толкова глупава, имах романтични представи. — Тя се разрида.

— Кристи, какви ги говориш? Дай ми тази книга.

Кристи извади ръкописа на романа от най-долното чекмедже на тоалетната масичка и го хвърли към него. Листовете паднаха на леглото. Когато Оливър погледна титулната страница, единственият звук в стаята бяха хълцанията на Кристи.

Оливър зачете началото на книгата, прегледа първите пет страници. След това обърна накрая и затвори ръкописа. Заслуша се в риданията на Кристи. Остави листовете на пода върху панталона си, мислите му течаха бързо. Поведе Кристи, почти я отнесе до леглото и избърса сълзите от бузите й.

— Кристи, чуй ме. Говореше тихо и сериозно. — Книгата не е завършена.

— Знам.

— Затова не знаеш какъв е краят.

— Знам.

— Да, но и аз не го знам.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че романът не е завършен и няма да бъде. Само това мога да ти кажа.

— Но, Оливър! Трябва да го завършиш! Книгата е чудесна, най-вълнуващата, която някога съм чела. Не мога да ти кажа колко пъти я препрочетох, никой не разбира любовта и тъгата като теб, това ме накара да се влюбя в теб още преди да се срещнем, ти разбираш как се чувстват жените, затова смятам, че е направо чудесна.

— Така ли?

— Знаеш, че е така.

— Може и да си права, но няма да говорим за това. Искам да ти кажа едно и да го запомниш завинаги. За цял живот. Погледни ме.

Тя обърна мокрото си от сълзи лице към него.

— Луиз беше много отдавна. Преди цял век. Тя беше глупаво младо момиче. Към нея не изпитвах никакви чувства. Абсолютно нищо. Повече от година не съм се сещал за нея и ти го казвам съвсем честно. Сега се безпокоя, че не знам какво да правя с теб и с Маги. В този момент дори Маги не ме тревожи. Сега нищо, чуваш ли ме, нищо не съществува за мен, освен тази стая, това легло и ти. Знаеш ли какво ще направя сега?

Тя безмълвно поклати глава.

— Ще те чукам така, както никой не те е чукал. Извинявай, че не съм сантиментален, но точно в този момент, колкото и да те обичам, не искам да те любя. Чука ми се. Смятам, че това ще допълни химията на видимите ни отношения. За невидимите няма нужда от никаква помощ.

Зад страстта на техничните му движения, които този път доминираха много по-осезаемо, Кристи усети гнева му. Той не й пречеше, всъщност така желанието й се усили. Беше различно и опасно, а тя бе уморена от джентълменските сексуални навици на Гейб. Усещаше също, че си го заслужава. Ако единствената цена, която трябваше да плати за това, че отвори стари рани, беше малко грубичка предварителна игра, щеше да я плати с най-голямо удоволствие. Дори щеше да получи наслада от това. Той намекна, че това няма да бъде краят на връзката им, но в момента не искаше да мисли за бъдещето. Щеше да приеме всички условия, които той й предлагаше, защото й даде нещо, което тя смяташе, че съществува само в романите и мечтите.

В три часа сутринта Оливър стана и се облече.

— Кристи — прошепна. — Заминавам за Лондон. Ще видя дали не мога да взема колата на Едуард.

Тя промърмори нещо в полусън, а той леко я разтърси за рамото.

— Кристи, трябва да тръгвам вече. — Тя обви ръце и крака около него, за да го задържи.

— Скъпа, трябва да тръгвам.

— Знам. Целуни ме. Само още веднъж и после можеш да си отидеш завинаги.

Той я целуна пламенно.

— Ще се върна. Обещавам ти го. Тази серия ще направим заедно. Нещата наистина ще се променят.

Думите му разбудиха напълно Кристи.

— Но, Оливър, не знам какво да правя, Гейб ще се върне днес. Какво да правя?

— Ти си много интелигентна и умна жена, Кристи, все ще измислиш нещо. Ако бях на твое място…

— Да.

— Бих казал истината. Бих съобщил, че съм си намерил друга.

Кристи лежа будна до зори. Беше израсла в общество със строг морал, в което извънбрачните копнежи, да не говорим за удовлетворяването им, не се ползваха с одобрение. Боеше се от срещата с Гейб. Ако преди й бе неприятно да го излъже и да го изпрати в Девън, сега щеше да бъде много по-лошо. Тя осъзна, че му изменя още щом кракът й стъпи в Бокхемптън. Кристи знаеше, че щеше да се справи, щеше да признае на Гейб, че го е излъгала, но не бе сигурна дали би могла да го погледне в лицето и да му съобщи, че е влюбена в Оливър. Самозащитните й инстинкти й подсказваха да се прояви като страхливка и да го излъже, да се задоволи с това, което вече има, да опакова багажа си и да се прибере със съпруга си вкъщи, но когато се стигнеше до същината, знаеше, че ще трябва да каже истината. Достатъчно зле се чувстваше, че признаваше истината пред себе си. Бе влязла в една игра, без да се замисля за последствията, но нещата вече се изплъзваха от ръцете й. Лесно беше да се каже, че не желаеше да нарани съпруга си, но щеше да бъде много по-трудно да го защити от действията си. Дори не смееше и да помисли за Джейк. Но въпреки цялата вина, която чувстваше, тя усещаше и голяма радост.

Малко връзки се разтрогват някоя сутрин на масата за закуска през октомври. Пукнатините може би съществуват, но кризата се разразява в чужда обстановка. Може да се случи на почивка, може при преместване в нова къща, може да е при раждане на бебе, но във всеки случай става в необичаен час, посред нощ. Това са опасните моменти на връзката, когато нормалният ред и рутината отпадат и всичко става необикновено.

Оливър влезе в къщата на Едуард, без да го безпокои. Наля си голямо уиски и отиде с чашата и бутилката в кабинета му. Седна и прочете „Тъжна история“ от началото до недовършения край и през това време изпи половината бутилка. Не изпита никакви угризения, че довърши първокласното малцово уиски на Едуард. Не изпитваше угризения и че е спал с Кристи. Не изпитваше абсолютно никакви угризения. Нямаше никакво съмнение, че Маги е написала „Тъжна история“ и ни най-малко не се съмняваше в оценката на Кристи. Книгата беше чудесна, жена му я беше написала, никога не беше му споменавала за това, но беше го използвала и му идеше да я убие. Както на повечето хора, и на Оливър му беше много по-лесно да бъде гневен, отколкото да изпитва вина.