Близки непознати

Тринайсета глава

Картичка с изглед от Стоунхендж до Линди и Би Джей Ричардс:

Маги чакаше Оливър в кухнята. Изглеждаше ужасно — уморена и бледа под загара, дори не си сложи грим. Обикновено й се случваше рядко да се гримира и сега не виждаше смисъл да променя навиците си заради Оливър. Масата все още бе отрупана с кутии с овесени ядки и купички от закуската на децата, които Маги не си направи труда да раздигне. Когато Оливър влезе, тя забеляза, че той изглежда още по-зле и от нея. Обеща си, че няма да проявява никакво съжаление към него.

Оливър седна сковано зад масата.

— Оливър, искам да ти обясня как стоят нещата.

— Не може да има приемливо обяснение за връзката ти с най-добрия ми приятел. И то под носа ми.

— Не сме имали връзка, Ол. Преспахме заедно веднъж.

— Предполагаш, че от това признание ще ми стане по-добре ли?

— Не — каза тя благоразумно. — Просто смятам, че трябва да знаеш фактите, преди да се скараме.

— Защо трябва да ти вярвам? Защо трябва да приемам за чиста монета всичко, което ми казваш?

— Защото не лъжа. Слушай какво, няма никакво значение дали сме го направили веднъж или хиляда пъти. Само искам да ти кажа, че спах с Еди, защото наистина се чувствах нещастна, от години…

— Разбирам. Нова версия на старата история. Съпругът ми не ме разбира.

Маги прехапа устни.

— Всъщност смятам, че наистина не ме разбираш. Но това е само една от причините да не съм щастлива.

— Маги, смайваш ме. Продължаваш да мислиш само за себе си, дори за миг не ти минава през ума какво ми причиняваш, как ме унижаваш. Имаш ли представа как се чувствам?

— Ето, това е проблемът, нали, Ол? — попита тихо Маги. — Въпросът не е в Еди, а в това, че ти се чувстваш унизен?

— Така ли смяташ? Че съм унизен? Мога да измисля много по-жесток и верен израз за това, което ми причини.

— Обзалагам се, че можеш. Ти си такъв лицемер, Оливър. Имаш голям опит в подобни ситуации, нали? Как ще опишеш отношенията си с Луиз?

— От къде на къде ще правиш подобно сравнение? Ти дори не познаваше Луиз. Ако не беше толкова любопитна, никога нямаше да разбереш за нея и нямаше да се чувстваш засегната. Направих всичко, което можах, за да те предпазя. Нищо не съм ти отнел.

— Не вярвам на ушите си, че можа да изречеш подобно нещо! — Маги се хвана за главата. — Да не мислиш, че ще се хвана на това твое гадно старо извинение, че си чукал Луиз, тъй като това не ми отнемало нищо? И било по-добре да не зная!

— Не ти е отнело. Чувствата ми към теб не се промениха, то нямаше нищо общо с брака ни.

— Прав си. То не може да се сравни с онова, което се случи между Еди и мен. Но тази ти връзка беше доста свързана с нашия брак, аз знаех какво тя ни отнема.

— Моите уважения.

— Тази твоя връзка ме отдалечи от теб — извика Маги.

— При нито една моя връзка не съм променял отношението си към теб.

— Сигурно. Защото в нито една своя връзка не си влагал нищо от себе си. Така. Значи не е била само Луиз. Признаваш, че си имал и други връзки, нали? С други жени?

— Да, имал съм. Сега вече няма какво да губя.

— Много добре. Сега няма какво да губиш. Но какво ще кажеш за всичките онези пъти, когато си ме лъгал, когато си ме наричал невротичка и параноичка, значи тогава си ме мамил, защото си смятал, че имаш какво да губиш, така ли? — Оливър сви рамене, сякаш въпросът не се отнасяше до него. — Така че всъщност, когато си имал какво да загубиш — мен, това не те е спряло да лягаш в леглото с други, нали? Страхът да не узная, е бил достатъчен, за да те накара да излъжеш, но не и за да престанеш да кръшкаш?

— Разбирай го както желаеш, Маги. Вече не ме е грижа.

Маги го зяпна. Колкото и пъти да си бе казвала, че вече не обича Оливър и че той се отнася към нея отвратително, когато чу съпругът й да потвърждава, че не го е грижа, това я засегна повече, отколкото подозираше. Оливър изучаваше задната част на пакета с овесени ядки.

— Между другото, Маги, да не забравя, че през уикенда прочетох една много интересна книжка в Бокхемптън.

— Така ли?

— Да. Заглавието й е „Тъжна история“. Признавам, че не е кой знае колко ефектно. Какво те накара да използваш Алек Боунс като псевдоним? Смятам, че така няма да стигнеш много далеч. Звученето й не ми харесва, ако разбираш какво искам да кажа.

— Престани, Оливър.

— Защо не си ми казала за книгата, Маги? Ти си я писала изцяло за мен. Дори си използвала името на Луиз. Трябваше да ме предупредиш.

Маги поклати глава недоумяващо.

— Тя не е за теб, Ол. Може би ти си ми подсказал сюжета, но само дотолкова, че ме правеше нещастна. Отнася се за мен, Оливър. Не можа ли да го разбереш? Тя е изцяло за мен, основава се на моите фантазии. Ако е за някой друг, тя е за Еди. Просто измислица. В нея съм искала да кажа как бих желала да бъда обичана.

— Това обяснява защо е такава… — Оливър замълча.

— Каква такава? Такъв боклук? Това ли щеше да кажеш? Че е сантиментална, глупава? Добре, съгласна съм. Може да е глупава. Но поне направих нещо за себе си, то е мое дело и само мое. — Маги толкова беше свикнала Оливър да я унижава, че единственият начин, по който можеше да се предпази, бе да го изпревари.

За разлика от семейство Макарти, чиито мнения рядко се различаваха, Калаханови бяха разработили специална военна стратегия. Двамата предпочитаха техниката на предварителния удар — да се обезоръжи противникът. Оливър беше склонен да излъже, преди да се е появила нужда от лъжа, а Маги атакуваше, преди да бъде нападната или се преструваше, че сваля гарда, когато всъщност се укрепваше.

— Глупава е, нали, Оливър? — Маги се молеше у съпруга й да е останало достатъчно великодушие, за да я насърчи. Макар безвъзвратно да бе загубила любовта си към него, мнението му все още имаше значение за нея. Все пак никой друг още не беше чел книгата.

— Да, глупава е, Маги — отвърна уморено Оливър. — Но не давам и пет пари за твоята книга. Малко късничко е да започна да се занимавам с литературна критика, нали? Дори не искам да разговарям с теб. Не желая да чуя нито дума повече. Връщам се в Англия. Имам много работа. Трябва да оправям много неща. Сам. Не мога да понеса и мисълта за теб.

Нервите на Маги не издържаха.

— Много впечатляващо, Оливър, Когато многократно чукаше Луиз и Бог знае още колко други жени в продължение на шест години, аз продължавах да те обичам и да се опитвам да те разбирам, а на теб ти трябваха само двайсет и четири часа, за да решиш да свършиш с мен й да си тръгнеш. Доста бързо действаш.

Оливър се изправи олюлявайки се. Не можеше да понася подигравателния й тон.

— Аз не само си тръгвам, Маги, аз бягам, за да спася живота си. Нямаш представа колко ме наскърби.

— За разнообразие помисли и за някой друг, Оливър. Ами децата? Не желаеш ли поне да ги видиш, преди да тръгнеш? Те са на езерото.

Той се наведе през масата и приближи лицето си до нея. Изразът му беше толкова гневен, че Маги се дръпна уплашена.

— Само не споменавай децата пред мен, Маги. Сега не мога да ги видя, иначе може да реша да остана при теб.

— Ти какво очакваш да направя? Как ще си тръгнеш така? Не можеш да ни оставиш в чужда страна в къщата на непознати… Да стягам ли багажа? Какво да правя?

— Ти ще решиш, Маги. Ще направиш каквото ти се иска. Нямаш нужда от мен, нали? Голяма жена си. Ако толкова желаеш да се опреш на някого, обади се на Еди.

— Не вярвах, че си толкова безотговорен. Трябва да решим как да постъпим. Какво ще правим отсега нататък?

— В съгласие с неморалните качества на твоя герой, Маги, въобще не ми пука.

Маги го чу как потегля с колата.

Вероятно женитбата няма за цел двама души непременно да вършат всичко заедно, но означава, че са заедно завинаги, а Оливър загърбваше проблемите като намусено малко момче след игра на футбол. Тя наистина се засегна заради „Тъжна история“, която въобще не заслужаваше подигравки. Маги бе достатъчно самокритична, за да знае, че книгата не е шедьовър, но все пак беше първият й опит да направи нещо, което действително желаеше, да извърши нещо самостоятелно и Оливър трябваше да я подкрепи. И сигурно би го направил, ако не бе толкова засегнат. След първоначалния гняв Маги откри, че се успокоява и изпита чувство на истинско облекчение. Реши да продължава, все едно че нищо не се бе случило. Що се отнася до Лили, дъщеря й знаеше, че баща й работи в Лондон и ще се прибере, когато успее. Артър още не бе стигнал възрастта да иска обяснения. Единствената, на която трябваше да съобщи, бе Лия, а Лия познаваше Оливър твърде добре, за да разбере ситуацията с малко думи. Маги отиде при семейството си край езерото.

— Лия, Оливър се върна в Лондон.

— Но той току-що пристигна!

— Пристигна, но се скарахме и той реши да хване обратния самолет за Лондон.

— Какво говориш по дяволите! Явно, че си му смачкала фасона.

— Би могло и така да се каже.

— Мъже. С тях не може да се живее…

— Вярно е — не може да се живее.

— Ти добре ли си, Маги?

— Никога не съм била по-добре.

Вечерта семейство Калахан бе поканено на скара у Ричардсови. Маги им бе обяснила, че би могло Оливър да пристигне навреме, но е възможно и въобще да не се върне, а те й бяха отговорили, че можела да заведе, когото си поиска. Ричардсови не държаха на условностите. Тя не бе в настроение да ходи на гости, но ако останеше вкъщи, това би представлявало морална победа за Оливър, а той прекалено дълго бе печелил. Тя се постара да направи по-голямо усилие от обикновено, за да се облече и да отиде у семейство Ричардс. Нямаше нужда да е официална, затова Маги си сложи къси панталонки и риза, но панталонките бяха копринени, а блузата — от лен. Дори отскочи до фризьорката на Кристи да й направи косата. Не можеше да си спомни откога не бе ходила на фризьор. Взе малката кола на Кристи, за да стигне до Ричардсови, които живееха извън града, на около шест километра и половина от Оук Ридж. Дворовете на съседните къщи бяха пълни с тикви, подредени в редици, готови за бране. Там вече бе пълно с коли, което показваше, че колкото и неофициално да бе партито, бяха пристигнали много гости.

— Маги, ела, мила, да се запознаеш с нашите хора! — Би Джей излезе да я посрещне. — Предполагам Оливър не е успял да се върне.

— Не, изникнала някаква работа. Ще трябва да се задоволите с мен.

— С най-голямо удоволствие, скъпа. Хайде, ела. Носиш ли банския си? Можеш да се разхладиш в басейна. Но първо да ти приготвим нещо студено за пиене. — Докато й сипваше, той продължи: — Маги, изненадващо дойде един гостенин… Току-що пристигна направо от летището. — Примигна с очи. За миг Маги с ужас си помисли да не е Оливър. Дали вместо на летището Оливър не е отишъл у семейство Ричардс? И това бе възможно. В миналото бе правил какви ли не неща, за да я постави в неудобно положение.

— Познавам ли го? — попита тя нервно.

— Всъщност не бих казал, че го познаваш, но сте доста близки. Гейб, ела да те запозная с нашата видна гостенка Маги Калахан — провикна се той, през поляната около басейна. — Маги, това е моят стар приятел Гейб Макарти, който току-що се върна от Англия.

— Господин Макарти, нямах представа, че се връщате толкова рано! Трябваше да ни известите.

— За мен е чест да се запозная с вас, госпожо Калахан. До тази сутрин аз самият не знаех, че ще се върна. Позвъних на Бейдж да ме вземе от летището и да ме подслони за една-две вечери.

— Но вие трябва да се върнете в Оук Ридж, знаете, че там има много място, бих могла да отведа децата обратно в къщата край брега, освен ако вие не искате да отидете там?

— Не, в никакъв случай не искам да смущавам почивката ви. Върнах се да свърша една работа, затова повечето време ще бъда в Шарлот. Там имаме апартамент. Може би ще се наложи да си взема някои неща от къщата, нищо повече.

— Естествено! Вижте, наистина ми е много неудобно. Ние можем да се преместим. Кристи върна ли се с вас?

Гейб отклони поглед встрани, после отвърна:

— Не, мисля, че тя ще довърши почивката си там, освен ако вие с Оливър нямате други планове.

— Нямаме никакви планове. Всъщност Оливър в момента е в Англия…

— Знам.

— Знаете ли? Всъщност как няма да знаете? Той спомена, че през уикенда ще се отбие в Бокхемптън, за да се запознае с вас.

— Отбил се е.

— Значи сте се видели?

Преди Гейб да успее да отговори, Линди дръпна Маги, за да я представи на свой приятел от Чарлстън. Линди много настояваше, преди да си замине Маги да отиде до Чарлстън и бе извикала приятеля си за подкрепа.

— По-късно ще си поговорите с Гейб, дете, той ще остане по-дълго. Ти си нашата почетна гостенка, затова ще трябва да чака на опашка.

Маги усети, че Гейб я наблюдава, докато я отвеждат. Изгаряше от нетърпение да си поговори с него и да разбере какво се е случило през уикенда и дали Оливър е казал нещо на семейство Макарти за разправията им.

Въпреки всичко Маги се отпусна. Семейство Ричардс бяха добри и щедри домакини и с изключение на една странна, политически невярна, расистка забележка, която би вцепенила хора на парти в Ню Йорк или Лондон, приятелите им бяха олицетворение на обаянието и гостоприемството. Маги се замисли защо хората в тази част на света са толкова различни от другите, с които се бе срещала. Отчасти може би защото мъжете се държаха като истински кавалери. Ако бе отишла на парти в Лондон или в Комптън Пърлу без съпруга си, Маги би прекарала вечерта сама или пък някой щеше да се опита да я сваля. Тук, в градчето Лорънсвил, не остана сама нито за миг. Все едно че бе попаднала в роман на Джейн Остин, където се описваше прием в Бат. Непрекъснато около нея се въртяха поне трима мъже — единият настояваше да й донесе ново питие, друг й предлагаше нещо за ядене, трети повеждаше непринуден разговор. Всички се държаха извънредно прилично. Те живееха в един благороден свят, който като че ли бе застинал от столетие насам, и Маги им завидя. Жените, отдавна привикнали на подобно внимание, бяха силни и в същото време нежни дами, чийто начин на говорене наподобяваше шумолене на коприна, и подвеждаха събеседниците си, че и душите им са нежни като коприна. Маги се зарадва, когато видя, че Гейб се присъедини към групичката около нея.

— Госпожо Калахан, надявам се, че добре се грижат за вас?

— Прекрасно, благодаря. Но, моля, наричайте ме Маги. — Той наклони тъмнокосата си глава.

— Вие така и не ми отговорихте дали сте се срещнали със съпруга ми през уикенда?

— Не успях. По това време не бях там и не бях известен, че ще идва, иначе непременно бих останал. Съпругата ми се е срещнала с него.

— Чудесно! Очаквам го да се върне — вероятно в края на седмицата.

Гейб я хвана под ръка и я поведе настрани от останалите.

— Говорили ли сте напоследък с него, Маги? С Оливър?

Маги овлажни устни.

— Съвсем накратко. Много е зает, понеже работи върху един проект за телевизията.

— Да, мисля, че Кристи го спомена.

— Вероятно е искал да му даде някоя идея. Филмът ще бъде за Южните щати.

— Би било интересно да се види през неговите очи.

— Нали знаете, туристите никога не стигат до най-важното, като че ли винаги се прибират вкъщи с погрешни впечатления.

— Ако въобще се приберат.

Маги го изгледа въпросително.

— Какво искате да кажете, Гейб? Надявам се не мислите, че никога няма да излезем от къщата ви и да ви оставим на мира? Обещавам ви, че ще си тръгнем.

— По-скоро мислех за моята съпруга, тя доста се е привързала към долината.

— На вас хареса ли ви престоя в Англия?

— Много приятна част на света — отвърна Гейб безизразно. Лицето му беше доста мрачно и Маги предположи, че е разочарован от Бокхемптън, вероятно къщата му се е сторила много занемарена или кучетата са го смущавали, или нещо друго го е отблъснало.

— Надявам се, че съседите ни са ви помагали, те не са особено гостоприемни към непознати както вашите приятели тук, но съм сигурна, че са ви харесали.

— Държаха се много добре.

— Чудесно. — На Маги й беше трудно да поддържа разговора, тъй като Гейб Макарти беше малко разсеян, макар че не проявяваше признаци, че желае да се лиши от компанията й.

— Маги… намирам се в много трудно положение. Нося неприятна новина, а не ми е лесно да ви я съобщя, понеже не ви познавам.

— Нещо свързано с къщата ли е? Или с кучетата? Нищо не се е случило със Снъф, нали? Той е много стар, казвах на Оливър, че не бива да го оставяме.

— Не, кучетата са много добре. По-скоро е свързано със съпруга ви.

— Само не ми казвайте, че е избягал от вас. Това би обяснило много неща — каза тя, преди да забележи безизразното лице на Гейб. — Нещо с крикета ли? Загубили са? Почувствал се е унизен?

— Боя се, че не знам нищо по тези въпроси.

— Така ли? Добре, какво тогава?

Той я отведе още по-далеч от останалите и наведе глава към нея.

— Оливър спомена ли нещо за съпругата ми? За Кристи?

Маги се замисли за миг.

— Май че не. Не, въобще не я е споменавал. Както ви казах, той бързаше. Тя добре ли е? Да не би да се е случило нещо?

— Маги, моята съпруга ми съобщи, че има връзка с вашия мъж. Поне така твърди. Може и да не е истина.

— Това е невъзможно. — Маги поклати глава нервно и се опита да се усмихне слабо, но не успя. Дяволите да го вземат Оливър, как можеше да изкарва кирливите си ризи на показ! — Боя се, че може би не сте разбрали както трябва. Вероятно е говорила за Едуард.

— Не. Тя ми заяви съвсем ясно, че е влюбена в Оливър, че са… прекарали нощта заедно, неделя вечер, мисля, и също, че не желае да оставам повече в къщата. Затова се върнах. Може би трябваше да си мълча. Като че ли в момента не разсъждавам както трябва.

— Но това е лудост! Та те дори не се познават! Има някакво огромно недоразумение, сигурно се чувствате ужасно, но то няма нищо общо с вас и Кристи, знам за какво се отнася, грешката е моя…

— Не вярвам грешката да е ваша, нито моя, Маги. Ние сме, както казват в съда, засегнатата страна. Напълно възможно е Кристи — той преглътна трудно, — жена ми да си е въобразила нещо и вашият съпруг въобще да не е замесен, но трябва да ви призная, че каквото и да се е случило, те… те…

— Са се любили? — Очите на Маги блеснаха, макар да се постара да запази спокоен израз на лицето си.

— Да. Имам причини да вярвам…

— Какви причини? Откъде знаете?

— Просто не мога да ви го кажа, Маги. Отнася се за вас и съпруга ви, сигурен съм, че това не е означавало нищо за него, въпреки че жена ми се надява да не е така.

— Разбирам. Добре. Много странно, че чувам подобно нещо в такава приятна вечер, но не съм чак толкова изненадана. Всъщност така получавам отговори на някои въпроси. Благодаря ви, че споделихте това с мен, Гейб. Явно ни свързват повече неща, отколкото си мислим. Сега, ако ме извините, ще си тръгна. — Маги се обърна твърде ядосана, за да се сбогува с когото и да било. Оливър сигурно бе разбрал за нея и Еди и бе преспал с Кристи като съвсем детинско и безотговорно отмъщение.

Докато Гейб я водеше към колата, всъщност към колата на Кристи, Би Джей ги забеляза и насила ги заведе до малка масичка на осветената поляна.

— Няма начин! Няма да си тръгнете, докато не опитате специалитета на Линди, Гейб, ти вече присвои най-хубавата дама тук. Седнете тук с Мейбъл и Джери, а аз ще довърша скарата. Не приемам отказ.

Така Маги и Гейб бяха принудени да седнат с унили лица и да слушат клюките на Мейбъл. Гейб се владееше и й задаваше въпроси, но Маги дори не се постара да направи подобно усилие. Когато я питаха нещо, тя отговаряше едносрично или въобще не отговаряше. Изведнъж се чу вик откъм грила, където Би Джей обръщаше ребрата.

— По дяволите! Боже мили! — Би Джей се бе изгорил, разтревожените гости го обградиха, жените предлагаха най-различни мазила за изгорено, а мъжете малко неохотно се наеха да продължат печенето.

— На скарата можеш да си направиш ужасни рани — отбеляза Мейбъл. — Винаги карам Джери да си слага ръкавици. Той свири на пиано, почти на професионално равнище е, затова трябва да пази ръцете си. Грижа се за него както за децата си. — Обърна се към Маги. — Вие сигурно също така се грижите за Оливър, след като е писател. Предполагам, че и той внимава за ръцете си.

Над купата със салатата Маги й отправи невинен поглед със зелените си очи.

— Искаш да кажеш, че е специалист онанист ли, Мейбъл?

Когато се върна в Лондон, Оливър изложи идеята си: за серията на Дани Бужевски, който незабавно предложи копродукция с някой американски канал. Трябваше само да направят пробни снимки на Оливър и Кристи заедно, но Оливър подразбра, че Бужевски вече е планирал всичко. Докато продуцентът подготвяше молби и пускаше колелата в действие, на Оливър не му остана нищо друго, освен да се върне в Бокхемптън и да чака. Кристи го посрещна на прага с отворени обятия, но не го целуна, защото нямаше никакво намерение да разстройва Джейк.

Оливър прекара остатъка от седмицата у дома — официално спеше в стаята за гости. След като Джейк и Мариела си лягаха, той се промъкваше по коридора до спалнята и се любеше с Кристи, призори се връщаше на пръсти в своята стая. На третата нощ се сблъскаха с Джейк, докато затваряше вратата на спалнята, но убеди момченцето, че е ходил до банята и забравил в коя стая спи. Избягваше Едуард, боеше се от още един сблъсък и казваше на всички в селото каква ирония на съдбата било, че се върнал вкъщи, точно когато Гейб бил извикан спешно по работа в Щатите. Вътрешно се наслаждаваше на отношенията си с Кристи. Тя нямаше никакви претенции към него. Оливър беше повече от щастлив да спи с нея при всяка възможност и не чувстваше неудобство от подредената й програма. Тя правеше всичко възможно да го държи настрани от досадния домашен живот, така че нямаше никакви разправии кой да хвърли боклука или кой е забравил да заключи външната врата, неща, с които бе свикнал по време на брака си. Кристи не би позволила нищо нормално или досадно да помрачи любовната им връзка. Той започна да вярва, че тя е най-доброто, което някога му се е случвало, но предпочете да не разсъждава много-много върху това. Петата нощ в Бокхемптън Кристи го изненада. Лежаха в леглото — Оливър полузаспал, Кристи — напълно будна.

— Оливър, трябва да поговорим.

— Хайде сутринта.

— Не. Не можем да говорим, когато Джейк и Мариела се въртят около нас.

Оливър се престори, че отново заспива, но не успя да заблуди Кристи, а следващите й думи го накараха направо да седне в леглото.

— Не искам да говорим за нас. Знаеш какво изпитвам към теб, щастлива съм както се развиват нещата, докато ти не поискаш да се променят. Не желая да говорим и за Луиз или за друга жена. Каза ми това, което пожела, на мен то ми е достатъчно. Искам да поговорим за бъдещето ти. — За моето бъдеще?

— За бъдещата ти кариера, Оливър. За кариерата ти като писател. Трябва да публикуваш „Тъжна история“. Знаеш, че трябва.

От завръщането си Оливър не беше споменавал за книгата, а нямаше никакво намерение да й съобщи, че Маги я е писала. Кристи се задоволяваше с идеята, че му е твърде болезнено да говори за нея. Фактът, че Кристи не спомена „Тъжна история“ цели пет дни го подведе, че и тя я е забравила. Той просто не знаеше, че Кристи никога нямаше да забрави, за нея тя винаги щеше да остане като пътека, която я бе отвела до него. В бъдеще тази лъжа щеше да му тежи много.

— Твърде хубава е, за да я забутваш, Оливър, повярвай ми. Разбирам от книги.

— Не мога да я публикувам, Кристи. Просто не мога. Тя е твърде…

— Лична ли? Причинява ти болка? Разбирам те, скъпи, но така ще прогониш демоните си. Може би това ще ти помогне да забравиш миналото. — Говореше му нежно, примамливо, гальовно шепнеше в ухото му. Думите й погъделичкаха самочувствието на Оливър. Беше затънал в толкова лъжи пред Маги, че формулира Първия закон на Калахан и се закле да го спазва. Той гласеше: когато си затънал до такава степен, трябва да се постараеш да прекъснеш навика. Желаеше да започне на чисто с Кристи и никога да не я лъже, но проклетата книга на, Маги му пречеше да изпълни намерението си.

— Вече ми се струва, че забравям, но още не съм готов да я направя достояние пред никого. Дори с теб не мога да говоря за нея, Кристи. Как мога да разкажа на целия свят какво съм преживял?

— Оливър, трябва ти само време. Ще дойде момент, когато ще бъдеш готов, когато ще осъзнаеш, че тя не се отнася само за теб, а за много хора.

— Не точно заради това. Заради Маги.

— Но Маги знае за нея, нали? Знае какво се е случило.

— Разбира се, че знае.

— Тогава няма да е изненада за нея.

— Не… няма да е точно изненада… Струва ми се, че не бива да я наранявам повече.

— Оливър… Ти си чудесен мъж. Възхищавам се на лоялността ти към Маги, но сега е време да помислим за теб. Ти толкова дълго си закрилял Маги, пожертвал си всичко заради нея, сега имаш нужда някой друг да се погрижи за теб. Защо да не бъда аз? Виждам нещата като външен човек, разбирам какво си преживял и съм готова да направя всичко, което е по силите ми, за да се уверя, че отсега нататък ще бъдеш щастлив. И ти заслужаваш малко щастие, Оливър.

— Благодаря ти, скъпа. Никой не ми го е казвал толкова отдавна. — Никой никога не беше му го казвал.

— Знам. Усещам, всичко ти е отнето, Оливър, ти си се отрекъл от много неща, сега е време да забравиш стария си живот и да погледнеш напред.

— Вероятно имаш право. Но все пак не мога да публикувам книгата. Не мога да постъпя така с Маги. Моля те, повече не споменавай за този роман.

— Добре, добре, скъпи, едно по едно. Първо да направим телевизионния ти филм, макар че въобще не разбирам за какво ти е притрябвала помощта ми, пък после ще видим какво ще ти хрумне. Но един ден ще се събудиш и ще откриеш, че си много известен и уважаван писател.

Оливър всячески се стараеше да отклони разговора от книгата.

— Да остана ли при теб, Кристи?

— Не знам, скъпи, предоставям това решение на теб. Както прецениш, тези мигове ми стигат за цял живот. — Тя се наведе и започна да го целува лекичко по гърдите. След известно време двамата заспаха. Кристи и Оливър наистина спяха заедно с преплетени ръце и крака. Той не помнеше подобно нещо да му се е случвало с Маги.

Лусиъс обикновено се събуждаше преди Джейк и започваше да лиже лицето на момчето, докато той не станеше да му даде да яде. Тази сутрин, когато двамата с кучето тръгнаха към площадката на стълбата, Лусиъс подуши позната миризма, приближи се до вратата на голямата спалня, започна да я дращи с лапи и да вие.

— Не, Лусиъс, стига! Мама спи. Тя ще слезе по-късно.

Хайде да намерим Мариела да ни даде да закусим. — Но Лусиъс бе много настоятелен и Джейк си помисли, че е по-добре да го пусне вътре, вместо кучето да се разлае и да събуди господин Калахан. Отвори вратата и Лусиъс се спусна право към леглото. Завесите на балдахина бяха спуснати. Джейк се приближи и ги дръпна. Майка му спеше дълбоко, чаршафът я закриваше до брадичката, а косата й бе разпиляна върху голите гърди на господин Калахан. Джейк ги зяпна безмълвно, а Лусиъс скочи върху леглото и започна да лиже лицето на господин Калахан и да скимти.

— Върви на майната си, Лусиъс. Защо ме вдигаш посред нощ? Върни се в кошницата си. — Оливър стискаше клепачи, опитвайки се да изблъска Лусиъс и без да иска отхвърли завивките. Кучето продължи да упорства, Оливър с неохота отвори очи и срещна вперения в него сериозен сив взор на момченцето, застанало на сантиметри от него.

— Какво правиш в леглото на баща ми? Защо си гол? — Тънкото гласче на Джейк веднага събуди майка му.

— Джейк! Какво правиш тук? Не бива да влизаш в чужди спални, без да чукаш.

— Какво става тук, мамо? Какво прави той в леглото на татко? Защо е гол? Виждам пишката му. — Оливър дръпна нагоре завивката, а Кристи се пресегна за халата си и го навлече, докато ставаше.

— Джейк, остави господин Калахан на мира и ела с мен. Долу ще си поговорим. Тя хвана Джейк за рамото и го изтика през вратата. Оливър чу как докато слизаше по стълбата, момчето продължаваше да задава настойчиви въпроси:

— Той защо няма пижама, мамо? Защо англичаните не носят дрехи? Беше гол като пушка. Видях пишката му, ама наистина я видях. — Оливър се усмихна колко настойчиво и прямо беше момчето. Ако човек иска да разбере същината на нещо, винаги трябва да се обръща към петгодишно дете.

На Кристи не й бе до смях. Боеше се тъкмо това да не се случи. Сложи Джейк да седне зад кухненската маса и без да каже нито дума му сипа овесените ядки. После седна срещу него със скръстени върху масата ръце.

— Джейк, трябва да поговорим, миличък.

— Ти не отговори на въпроса ми, мамо.

— Не ти отговорих, защото ми зададе много труден въпрос, Джейк. Трябва да се опиташ да разбереш. Виж какво, понякога големите вършат неща, които ти не можеш да проумееш, просто трябва да приемеш постъпките им и да разбереш, че имат съображения да го правят.

— Но защо този мъж беше в леглото на татко?

— Не го наричай този мъж, скъпи. Може да му казваш господин Калахан или „сър“, когато разговаряш с него.

— Защо господин Калахан беше в леглото ти? — Джейк бе не само добре възпитано, но и решително момче.

— Защото е мой приятел, скъпи.

— Татко не е ли твой приятел?

— Да, баща ти ми е приятел, освен това е твой баща, което е най-важното. Той винаги ще си остане твой баща. Но господин Калахан е много добър приятел на мама. Разбираш ли разликата?

— Май да. — Момченцето сви рамене. — Но не мога да си обясня защо беше в леглото ти?

— Понеже е мой приятел, скъпи, затова. Ти го харесваш, нали, Джейк?

— Не, не го харесвам. Не го искам тук. Искам татко да се върне.

— Скъпи, тази къща е на господин Калахан и той ни е пуснал да живеем тук. Баща ти си е в нашата къща.

— Тогава и аз искам да се върна в нашата къща! Искам да съм там, където е татко! — Той се мъчеше да сдържи сълзите си, но брадичката му потрепери.

— Джейк, скъпи, знаеш, че не можем да се върнем сега, тук имам работа, трябва да остана още известно време. Нали искаш да бъдеш с мен, Джейк? Няма да ме оставиш сама, нали?

— Искам да бъда с теб и с татко! Искам да бъда с теб и с татко! Искам да бъда с теб и с татко! — Джейк се беше разгорещил и повтаряше изречението като заклинание. Кристи коленичи на пода до него и прегърна слабото му телце.

— Знам, знам, хайде стига, миличък, всичко ще се оправи, тихо, моето момче, мама ще направи всичко…

— Мамо, искам да бъда с татко. Искам да се върна вкъщи. — В този момент Кристи реши да даде някакво обяснение на Джейк.

— Джейк, моля те, изслушай ме, защото не е много лесно за разбиране. Понякога големите вършат неща, които изглеждат погрешни, понякога те също грешат… Ние невинаги постъпваме правилно, макар така да казваме на вас, децата. Понякога големите постъпват зле, непослушни са…

— Да не би татко да е направил нещо лошо? Да не е в затвора? — Кристи се усмихна.

— Не, скъпи, той никога не би направил нищо лошо.

— Тогава защо не можем да бъдем заедно с него? Той не ни ли обича?

— Разбира се, че ни обича! Вината е моя, Джейк. Татко ти се сърди на мен. Ако някой е бил непослушен, това съм аз. Наистина много ще се постарая да сложа ред във всичко, обещавам ти. А ти трябва да помниш, че татко ти наистина те обича, аз също те обичам и след известно време всичко ще се оправи. — За пръв път Кристи се замисли дали ще успее да задържи Джейк при себе си. Боеше се, че заради Оливър щеше да се наложи да направи някаква жертва.

Тя залюля момченцето в ръце. Щеше да опита по един или друг начин да оправи нещата.

Оливър, вече по анцуг, се облегна на вратата на кухнята и се загледа в тях. Заети един с друг, те го забелязаха, едва когато излезе в градината. Долавяйки болката в гласа на Кристи, той усети, че му е мъчно за децата му и се замисли дали и те чувстват липсата му така, както Джейк тъгуваше за баща си. Какво ли им казваше Маги? Прекара седмицата, без да се замисля за последствията от действията си. Сега, докато тичаше по пътеката към фермата, той се напрегна да разсъди сериозно как щеше да се промени животът им. Наум изброяваше доводите си, краката му определяха ритъма, в който препускаха мислите му. Снъф и Бумър тичаха заедно с него, а малкият териер се мъчеше да ги догони. Първо — все още беше много сърдит на Маги и нямаше намерение да я приеме обратно, дори и да го помолеше за това. Второ — знаеше, че Маги нямаше да го моли, цяла седмица тя дори не опита да се свърже с него по телефона. Трето — след като Маги нямаше да се върне, не виждаше никаква вероятност Лили и Артър да живеят с него. В момента не искаше да разсъждава по този въпрос. Четвърто — имаше нужда от Кристи. Не само заради телевизионната серия, но и заради себе си. Тя му вдъхваше самочувствие, караше го да вярва, че не е толкова късно да завладее света. Имаше безгранично доверие в него и в способностите му и това заличаваше какъвто и да е глождещ страх от бъдещето. Кристи би била любящ, подкрепящ го партньор. Той щеше да забрави приказките на Маги за общуване и споделяне на нещата в брака, макар самата тя да не споделяше всичко с него. От друга страна Кристи решително заявяваше, че щастието й зависи от него. Ако Оливър действително мислеше за бъдещето, по-добре Кристи да бъде до него, Маги само щеше да го дърпа надолу, към дъното. Пето — Кристи му се противопоставяше смело. Караше го да бъде по-настойчив, той знаеше, че тя заслужава много, имаше чувството, че тя е неговият късмет. Само за една седмица той вече гледаше различно на жените. Когато видеше хубаво момиче на улицата, за разлика отпреди, сега мислите му веднага се обръщаха към Кристи, Шесто — Кристи бе истински влюбена в него, забелязваше го по очите й, по начина, по който тялото й реагираше на допира му, и най-вече защото беше съгласна да промени живота си заради него. Само това бе достатъчно, за да го накара да я обикне, дори тя да нямаше и други качества. Когато се запозна с Маги, двамата говориха надълго и нашироко как тя вижда брака, с какви компромиси той трябва да се съгласи, какво беше склонна тя да направи и какво не, и ако през годините споразумението им загуби силата си, грешката беше на съпругата му, понеже се опитваше да постави правилото на първо място. Маги влезе в брака готова за борба. Кристи нямаше никакви изисквания, не водеше никакви преговори, тя само искаше той да бъде щастлив. Точка по въпроса. Седмо — тя беше почтена и вярна, никога не бе изневерявала на мъжа си, освен когато той я съблазни — Оливър живееше с убеждението, че именно той я е съблазнил. Кристи не беше жена, която ей така би преспала с най-добрия приятел на мъжа си. Осмо. Нямаше осмо. Всъщност имаше. Трудно му беше да го каже, защото това го удивляваше и плашеше, а той не обичаше да се плаши, но се насили да го признае и да го изрече на глас: „Осмо — влюбен съм в Кристи Макарти“. Откъдето и да погледнеше, везните се наклоняваха силно на страната на Кристи. Стига погледът му да не попаднеше на Лили и Артър. Докато тичаше, Оливър откри, че се осланя на Божията воля също като дете — ако пробягаше до фермата, ако успееше да издържи до последния дъб ако изминеше цялото разстояние за по-малко от четирийсет и пет минути, тогава всичко щеше да бъде наред.

Оливър тръгна към къщи и край пясъка откри някого, когото търсеше.

— Джейк? Играеш ли си, стари приятелю?

— Аз не съм стар. Само на пет години съм. Ти си стар. Сър. — Джейк продължи да рови из пясъка и му хвърли поглед, пълен с неприязън.

— Няма нужда да ме наричаш „сър“. Караш ме да се чувствам престарял. Нямам още четирийсет години. С майка ти сме на еднаква възраст. Исках да си поговорим за тази сутрин.

— С мама вече си поговорихме. Каза ми да те наричам „сър“. Само не ми каза защо беше гол.

— Сигурно ми е било топло. Понякога не си ли сваляш пижамата, когато ти е горещо?

— Не.

— Добре, баща ти никога ли не си сваля пижамата?

Джейк сви рамене.

— Може би понякога. Когато влиза да се къпе.

— Слушай, стари приятелю, представям си какво ти е. Сигурно ти е мъчно за баща ти. Аз имам момченце и момиченце и знам колко ми липсват. Искам да станем добри приятели.

— Това значи ли, че трябва да спя в твоето легло?

— Не непременно, освен ако не искаш.

— Не искам. Не искам и ти да спиш в леглото на мама.

— Разбирам. Радвам се, че си мъж, който знае какво иска. Уважавам това в хората. Сега предлагам да се споразумеем.

— Да се договорим?

— Точно така. Ще направя всичко възможно, за да уважа желанията ти по отношение на майка ти, ако и ти направиш нещо за мен.

— Какво? — Джейк го погледна подозрително.

— Обещай ми, че по един час на ден ще играем крикет.

— Не знам как се играе крикет.

— Крайно време е да се научиш. Защо да не започнем още сега? Тук има една бухалка на Лили, която е точно като за теб, аз ще ти хвърлям топката, а ти ще я посрещаш. Това е игра за джентълмени, Джейк. Ще ти хареса. Споразумяхме ли се? — Протегна ръка на малкото момченце и Джейк я разтърси тържествено. Вървяха хванати за ръце чак до къщата.

Луси Уикъм-Едуардс недоумяваше защо Оливър нито й позвъни, нито се отби у тях. Беше чула от Стив Вестника, че се е върнал в Бокхемптън, очакваше го щом се прибере и разопакова багажа си да отиде у тях и да разкаже на двамата с Чарлс за почивката. Оливър не се бе видял дори с Едуард Арейбин. Луси му се обади първо на него, за да научи повече подробности за телевизионния филм, но Едуард направо й отвърна, че Оливър сигурно е много зает или се крие. Луси имаше чудесно извинение да се отбие в Бокхемптън — беше обещала на Кристи рецептата си за сладкиш със сини сливи и лешници.

Когато следобеда отиде в Бокхемптън, откри, че в къщата няма никой и излезе в овощната градина. Там също не забеляза никого. Тъкмо се канеше да остави бележки до Оливър и Кристи, когато забеляза, че старата плетена люлка под голямото ябълково дърво се люлее и тръгна натам. Оливър и Кристи лежаха в люлката. Заедно. Един до друг. Вярно, че не е неприлично да се люлееш с някого в люлка, но на Луси й се стори много странна близостта на двама непознати. Оливър никога не я беше канил да се полюлеят на люлката, а тя го познаваше от много години. Двамата си говореха тихо и не забелязаха появата й. Когато стигна на около двайсетина крачки от тях, Луси спря, сложи ръце на хълбоците си и извика:

— На вас май ви е много… уютно. — Оливър едва не събори Кристи от люлката, когато скочи на крака на земята.

— Луси! Каква изненада!

— Виждам — отвърна Луси и присви очи.

— Тъкмо се канех да дойда да ви видя и да си поговорим. — Оливър отхвърли косата си назад и се засмя с непринудения си момчешки смях.

— Нямаш вид да си тръгнал, където и да е. Дори се беше настанил много удобно.

Оливър се изсмя малко нервно и направи жест към градината.

— Нали знаеш — слънце, късно лято, хубав обяд, ябълкови дървета, сигурно съм задрямал.

— Разбирам. Здрасти, Кристи. — Двете жени си размениха хладни погледи. Няколко седмици даваха вид, че са много близки приятелки. Но за част от секундата отношенията им се промениха на сто и осемнадесет градуса и станаха открито враждебни.

— Здрасти, Луси. Как влезе? Мислех, че съм заключила вратата.

— Никога не влизам през външната врата. Маги ми е казала да заобикалям откъм задната или да влизам направо в градината.

Кристи сви рамене и отново залюля люлката, като дръпна едно въже, вързано за дърво.

— Може би понеже съм американка, все мисля за сигурността.

— Предполагам, понеже си американка. — Луси тропна нервно с крак. Изгледа напрегнато Оливър, който от неудобство прехвърляше тежестта на тялото си от единия на другия си крак. — Е, няма да ви притеснявам повече. Дойдох да попитам само как е Маги, Оливър. Мисля да й позвъня по телефона.

— Добре е, чудесно, човек не може да я откъсне от плажа. Направо е тип-топ.

— Много добре. Както ти казах, ще й се обадя. — Когато се обърна да си тръгне, тя продължи сякаш тъкмо се беше сетила: — А, Кристи? — Кристи бе затворила очи, единия си крак бе прехвърлила отстрани на люлката. — Ще ти оставя рецептата, която поиска, на масата в кухнята.

— Добре. Ще я опитам, стига масленото съдържание да не е много високо. Вие, англичаните, използвате много масло.

— Така ли? Чудно. Бях останала с впечатлението, че не можеш да се наситиш на сладки неща. — Луси се озъби за миг и си тръгна.

Оливър крачеше в кръг около люлката и ругаеше тихичко.

— Не се притеснявай за нея, Оливър, тя просто е стара клюкарка, която само гледа да надуши нещо.

— Тъкмо това ме тревожи. Както и да е, струваше ми се, че двете много се разбирате. Ти ми каза, че я намираш за прекрасна.

— Така ли? Може би така ми се е сторило отначало. Държеше се много приятелски. Също като змия е, която се опитва да се сприятели с плячката си. Когато се запознах с нея, ми изглеждаше приятна и свежа като английска роза. Но ако се вгледаш в нея отблизо, тя въобще не е хубава. Може косата й наистина да е руса, но толкова пъти е изрусявана и боядисвана, че прилича на изсушено лико. Знаеш ли на какво ми напомня? — Тя отвори очи и Оливър забеляза злобно пламъче в тях. — Напомня ми на абажур за лампа, каквито правехме в детската градина, когато бях малка — нали ги знаеш — навити найлонови конци около грозна метална рамка. Ето на това ми прилича тя. В лицето е добре, има класически овално за бога! — тя обърна артистично очи. — Когато се усмихне, о! Все едно че виждаш гримаса на мъртвец. Ъгълчетата на устата й се извиват надолу, горната й устна изтънява толкова, че почти изчезва и единственото, което виждаш са дребните й, като на животно резци и кучешки зъби. От ключиците до челюстите сухожилията на врата й се изпъват като въжета, кожата й също е доста изсушена. — Кристи изимитира една от дежурните усмивки на Луси и преувеличеното й изпълнение беше толкова добро, че Оливър се разсмя въпреки желанието си. — Човек трябва да гледа Луси Уикъм-Едуардс само при такава светлина, при която изглежда добре и ако бях на нейно място, бих си носила лампа със себе си.

Оливър знаеше, че описанието, което прави Кристи на старата му приятелка, не е справедливо, но му бе забавно. Развесели се. В началото се боеше, че Кристи е твърде изискана и твърде много дама, за да се забавлява с нея, но колкото повече я опознаваше, толкова повече му правеше впечатление остротата на ума й. Тя беше много по-твърда, отколкото си я представяше и това направо го замая. Не можеше да се сдържа да не я докосва непрекъснато. Качи се в люлката и отново дръпна въжето.

Когато телефонът иззвъня, Маги още спеше. Прекара тежка нощ с децата и най-после в три часа сутринта Лили и Артър дойдоха в леглото при нея. На Артър му никнеха зъби, скимтеше и стенеше цяла нощ, а Лили никога не пропускаше възможността да спи в леглото при майка си. Маги се пресегна през спящата си дъщеря и стигна до телефонния апарат. Можеше да е Оливър. Би могло, разбира се, и да е грешка, но се надяваше да е той.

— Ало? — изрече глухо.

— Маги? Магс? Ти ли си? Гласът ти звучи много особено. Луси е.

— Луси! Направо фантастично е, че те чувам!

— Какво ти е на гласа? Да не си болна? Защо шепнеш?

— Току-що се събуждам. В леглото съм с децата и не искам да ги будя. Добре съм. Само че е много рано.

— Съжалявам, все не мога да свикна с тази часова разлика. Просто не мога да проумея защо целият свят не е със същото време като нашето. Би било толкова по-просто.

— Все едно някой говори за последните дни на английското господство. Лус, ти как си? Как са всички?

— Добре сме. Нали знаеш, в Комптън Пърлу никога нищо не се променя.

— Чудесно. Не обичам да стават промени, докато ме няма. Не е приятно да пропусна зрелището.

— Слушай, Маги, сега като го спомена, има нещо, което ми се струва малко странно…

Маги замълча за миг, боеше се от онова, което Луси се готвеше да й съобщи. Най-накрая, след пауза, през която биха могли да се родят три близначета, Маги я подсети.

— Какво, Лус? Какво е странното? Не ме дръж в напрежение.

— Отнася се за Оливър. — Луси също понижи глас, макар че беше сама вкъщи. Донякъде се чувстваше като заговорничка, затова зашепна като Маги. — Току-що ходих у вас и го видях.

— Така ли? — Маги дръпна изтръпналата си ръка изпод главата на Артър.

— Нещо много странно става между него и Кристи Макарти.

— Какво имаш предвид, имат връзка ли?

— Маги как можеш да предположиш подобно нещо! Боже опази! Съвсем не исках да кажа това. Ти защо си го помисли?

— Просто защото някой ми подсказа. Едно птиченце. По-скоро американски орел.

— Моля те, скъпа, бъди така добра и говори на английски. Нямам ни най-малка представа какво ми приказваш.

— Първо ти ми кажи защо толкова странен ти се е сторил Оливър.

— Ами, само между нас да си остане…

— Кой друг мислиш, че слуша, Лус? ЦРУ ли?

— Той лежеше в люлката, Магс.

— Това не е нещо ново за мен, Лус.

— С нея. Лежеше в люлката до нея, Магс.

— О! — Маги мълча толкова дълго, че Луси започна да се тревожи дали не е припаднала.

— Маги? Маги? Маги Още ли си там? Чуваш ли ме, Маги? Какво стана с теб?

— Мисля, че тя поне е накарала Оливър да върже люлката. Аз все не успявах да го направя. — Продължи да размишлява. — А може и сама да я вързала… ти как мислиш?

— Маги, ама ти дори не се изненадваш! Как може да си толкова спокойна? Това е направо ужасно! Всъщност отвратително. Истински скандал!

— Лус, казах ти, че ме предупредиха. Съпругът на Кристи. В момента той е тук. Така че не ми идва изневиделица. Имат връзка. Какво от това? Голяма работа. Браво на тях.

— Маги, какво ти става? Сигурна ли си, че не си болна? Говоря ти за Оливър. За твоя съпруг Оливър.

— Знам за кого ми говориш. Знам и за кого съм омъжена, Лус. За съжаление.

— Защо не се разстрои?

— За бога, Луси, нима не разбираш? Разстроена съм, но Оливър не ми изневерява за пръв път. Макар че за пръв път го прави публично, пред свидетели. Нито съм изненадана, нито съм шокирана, нито се чувствам съкрушена. Той просто ми е омръзнал. Той е низък лъжец, малодушен, егоистичен негодник и не съм в настроение да плача за него.

— Защо по-рано не си ми казвала всичко това?

— Луси, мила Луси. По две причини. Едната е, че имаш най-голямата уста в Южна Англия и докато сложа слушалката на място, цялата енория щеше да научи, и второ — все пак исках да запазя репутацията на Оливър. Сега не ме интересува нито дали ще разнесеш новината, нито пък доброто име на съпруга ми.

— Маги, ти ме обиждаш. Наистина е обидно. Нали не мислиш, че съм клюкарствала за теб?

Маги се засмя.

— Не си го правила нарочно, Лус. При теб е като болест. Не можеш да се спреш, както Оливър не може да престане да лъже и мами.

— На никого няма да кажа нито дума. Честен кръст.

— До гроб?

— Маги, ужасна си! — изсумтя Луси и изведнъж осъзна, че Маги се шегуваше с нея. — Виж какво, кажи ми какво да направя? Дали да си поговоря направо с Оливър? Или да накарам викария? Може би най-добре би било Едуард да го дръпне настрани.

— Не! — викна Маги и събуди децата. — Остави Едуард на мира! Обещай ми да не казваш на никого нищо, Лус. В никакъв случай на Едуард. Не желая съчувствие, не искам никой в долината да шепне за бедничката Маги, не желая да отслужват специална молитва за мен. Ако случайно някой повдигне въпроса, ти просто кажи, че знам какво става, че не давам и пукната пара и че възнамерявам да довърша почивката си на спокойствие. Разбра ли?

— Както кажеш — съгласи се Луси.

— А сега, само за да задоволиш любопитството ми, кажи ми нещо за Кристи. Наистина ли е толкова красива?

— Повече отколкото можеш да си представиш — изстена Луси. — Наистина е великолепна. Но не само поради външния й вид, а и защото прави всичко съвършено. Никога не греши, не можеш да си представиш колко е елегантна, умна е, привлича хората около себе си. Дори си мислех, че Чарлс си пада по нея, сигурна съм, че и Едуард е лапнал въдицата…

— Едуард?

— Нали го знаеш как се отнася към хубавите жени? Както и да е, тя е просто госпожа Съвършенство. Изглежда като манекен на Диор, готви прекрасно, има великолепен глас, говори за литература, за акции, за селскостопанска политика, за архитектура… Това ми напомня, Маги, че тя ми зададе много въпроси за някаква приятелка на Ол, някоя си Луиз. Имаш ли представа коя е?

— Луиз? Да, имам и много добре си представям откъде Кристи е чувала за нея. Много смешно. Идва ми да й се обадя и да я попитам какво мисли. Лус, казах ли ти, че започнах да пиша роман?

— Маги, колко вълнуващо! Никога не си споменавала.

— Преди малко ти обясних, Лус. Заради устата ти, която е колкото тунела под Ламанша…

— След като не ми вярваш, никога повече няма да ти казвам нищо, Маги Калахан.

— Луси, кажи ми още нещо — как е Еди?

— Еди ли? Добре е, така мисля. Не съм го виждала седмица или две. Всъщност от мача по крикет. Може да е заминал. Може също да има връзка с Кристи, никога не бих се учудила. Защо питаш?

— Просто така. Мъчно ми е за всички ви.

— Кога си идваш?

— Не знам, Лус. Може би след десетина дни. Всъщност още не съм решила.

— Когато се върнеш, ще си поговорим надълго и нашироко. Трябва да ми разкажеш всичко.

— Изключено — засмя се Маги.

— Ах, каква кучка си…

Докато Луси довършваше разговора си с Маги, Чарлс влезе незабелязано в гостната, сложи ръце около кръста на жена си и я прегърна. Когато тя затвори телефона, той попита нехайно:

— С кого говори?

— Не е твоя работа! — сряза го Луси.

— Извинявай, че дишам. Току-що чух, че наричаш някого „кучка“ и си помислих дали не си говорила с любимата ми тъща.

— Виж какво, няма защо да ти казвам всичко, което знам. Имам право на собствени мисли! За каква ме мислиш, за тунела под Ламанша ли? — Луси излетя от стаята, на прага спря и кресна обидено, по женски. — И остави майка ми на мира!

Чарлс се загледа след нея в пълно недоумение.