Близки непознати

Епилог

Единайсет месеца по-късно. Октомври 1994 г.

Кристи нае френски дизайнер за вътрешно оформление, за да преустрои Бокхемптън. Работата продължаваше вече шест месеца, но ремонтът далеч не беше завършен. Стига всичко да бъдеше готово за сватбата, Кристи пак щеше да бъде доволна. Телевизионната поредица „На юг“ се смяташе за успешна и получи положителни рецензии от двете страни на Атлантическия океан. Кристи и Оливър вложиха по-голямата част от хонорарите си — плюс част от сумата, която тя получи при развода — в ремонта и новото обзавеждане на Бокхемптън. Тъй като двамата с Оливър станаха известни личности, към Кристи се обърнаха списанието „Здравей!“ и „През ключалката“, но тя отказа интервюта и на двете. Не само затова че къщата не беше довършена, а най-вече заради сина си. Джейк сега учеше в Солсбъри и Кристи желаеше животът му да бъде колкото е възможно по-нормален за дете на известна личност от телевизията.

Кристи вече имаше две належащи задачи — първата — да събере сили и да съобщи на госпожа Мейсън, че нещата за сватбата щеше да поръча отвън, вече бе избрала и фирмата от Лондон. Милият Мартин Уърт се съгласи да благослови двамата с Оливър щом приключеха формалностите по уреждането на двата развода. Другият проблем я безпокоеше повече — Дани Бужевски имаше две идеи за тях — едната беше серия с работно заглавие „Блатната лисица и други приказки от Юга“, която двамата с Оливър щяха да снимат отново в Щатите. Поредицата съдържаше няколко истории от времето на Революцията и Гражданската война. Другата предвиждаше пътуване из западните щати, но Кристи се надяваше, че ще успее да убеди Оливър да откаже. Малко се боеше, че няма да се представи толкова добре в непозната среда, а не искаше да отстъпва от мястото, което вече си бе извоювала. Сега, след като Гейб и Джейк прекарваха заедно всички ваканции — единственото му условие за развода бе да получат еднакви настойнически права — тя разполагаше с доста време и трябваше да се занимава с нещо.

Съществуваше и друг проблем — продължаващата неохота на Оливър да направи нещо с „Тъжна история“. Моментът беше много подходящ да започне и литературна кариера — щеше да успее да завърши книгата, преди да започнат новата серия и сигурно повечето издатели биха останали доволни от предложението да издадат добър роман от известен журналист, превърнал се в телевизионна знаменитост. Предишната седмица Кристи се осмели дори да поговори с Маги по този въпрос. Тя наблегна на обстоятелството, че Маги и Оливър един ден сигурно ще станат утвърдени писатели и отбеляза, че между двамата не би трябвало да има професионално съперничество. За първи път се засякоха в училището, където водеха Джейк и Лили и оттогава Кристи навикна от време на време да се отбива в къщата на Едуард на кафе. Предишния петък, когато повдигна въпроса за „Тъжна история“ Маги бе доста уклончива — направо каза, че не знаела Оливър някога да е писал роман и я посъветва да не го кара да върши неща, които той не желае. Кристи малко се подразни от реакцията й. Тримата доста приятелски бяха уредили нещата и й се стори ограничено и злобно от страна на Маги да не пожелае успех на Оливър в бъдещите му начинания. Като се изключи това, тя харесваше Маги. Оказа се изненадващо, че имаха доста общи черти. Срамота, че Оливър и Едуард така и не успяха да уредят отношенията си — обикновено мъжете по-често успяват да се пригодят, дори когато жените не могат. Кристи реши сама да се заеме с въпроса. Това лято тя запълни празнината от отсъствието на Джейк, като се посвети на идеята романът на Оливър да бъде публикуван независимо дали той го желаеше, или не. От Дани Бужевски взе телефонния номер на един литературен агент и му изпрати „Тъжна история“ докъдето беше написана, без да каже нищо на Ол. Беше сигурна, че в края на краищата щеше да й бъде благодарен.

Само на километър и половина от Бокхемптън Едуард и Маги живееха в старата плевня в Комптън Пърлу. Едуард очакваше, че Маги ще поиска да се преместят — поне някъде по-надолу в долината, но тя настоятелно заяви, че при него се чувствала великолепно. За да прекарва повече време с нея и децата, Едуард се отказа от съдружието си в „Бишъп & Муди“, стана им консултант, както и на американска аукционна фирма. Двамата с Маги предложиха на Гейб Макарти да купят „Оушън Едж“, продажбата бе уредена шест месеца преди това и включваше мебелите и всичко, съдържащо се във вилата. Маги не направи абсолютно никакви промени нито в „Оушън Едж“, нито в къщата на Едуард. След като той беше около нея, тя почти не обръщаше внимание на заобикалящата я среда. Прекараха три месеца през лятото в „Оушън Едж“ и по време на престоя им семейство Ричардс ги посети три-четири пъти. Едуард хареса Линди и Би Джей и нямаше нищо против непрекъснатите шеги на американката, че се е оженил за много по-млада от него жена. Той знаеше какво мисли Маги по въпроса и за него то бе достатъчно.

Маги изпрати ръкописа на „Неотдавнашните ни неприятности“ на издател и получи много ентусиазиран отговор. Започна и третия си роман, но й вървеше бавно, въпреки че Лили ходеше на училище — същото, което посещаваше и Джейк, но Артър много й пречеше. Нито Маги, нито Едуард повдигаха въпроса да се оженят. Смятаха се за бракосъчетани и изпитваха особен суеверен страх от самата церемония. Едуард се оказа отличен втори баща и посрещна Артър и Лили в дома си с отворени обятия. Отношението му към кучетата обаче не бе толкова сърдечно. Маги даде ясно да се разбере, че където и да живее, Бумър също ще живее с нея, така че Едуард прояви твърдост по отношение на Лусиъс. Според него кучето бе пострадало непоправимо от живота си в семейство с нарушени функции и намекна, че сърцето на Джейк щяло да се скъса, ако му вземели любимеца от Бокхемптън. Снъф реши сам за себе си да живее ту в едната, ту в другата къща и често успяваше да измами и двете семейства и да получи порция и от едното, и от другото място. Лили и Джейк се сприятелиха и се приспособиха към странната подредба. Онези, които явно страдаха, бяха учителите им в училището в Солсбъри — преди спортния празник репетираха цяла нощ фамилните имена: госпожа Макарти и господин Калахан, госпожа Калахан и господин Арейбин и се постараха да запомнят кой на кого беше баща. Бяха убедени, че Едуард, който не беше баща нито на единия, нито на другия, по някакъв начин бе отговорен и за тримата. Положението щеше да се обърка още повече, когато Маги и Едуард се сдобиеха със свое дете, то трябваше да се появи през март.

Месеци наред Маги бе под натиска на Едуард, на агента си и на новия си редактор да им даде да прочетат „Тъжна история“. Тя удържаше на опитите им, докато посещението на Кристи предишната седмица не я накара да размисли. Тя се съгласи да я публикува, след като набързо преосмисли досегашните си резерви. Романът щеше да се появи точно година след „Неотдавнашните ни неприятности“. Маги не можа да сдържи усмивката си, когато си представи как ще покани Оливър и Кристи на премиерата на книгата.

Гейб Макарти вече бе старши съдружник във „Уинклър, Бероус & Макарти“. Всъщност самите Уинклър и Бероус отдавна не бяха между живите. Той бе доволен, че се отърва от „Оушън Едж“, макар че с удоволствие навестяваше Маги и Едуард там и прие поканата да използва къщата, когато Джейк беше при него през ваканциите си. Остави Оук Ридж за себе си, след като изплати на Кристи нейния дял. Макар да отхвърляше всяка вероятност да продаде къщата, той прекарваше там много малко време, защото усещаше, че тя наистина се нуждае от женска ръка. За щастие на Гейб, на неговата супер експедитивна помощничка Лайла Бригс нищо не й костваше да се заеме и с тази грижа. През следващите дванайсет месеца Гейб изцяло се посвети на работата си, подпомаган от Лайла, на която можеше да разчита за всичко. Синът му пристигаше да прекарат заедно коледните празници и за още две седмици по Великден, по-късно двамата заминаха за Девън за десет дни преди да се върнат вкъщи за лятната ваканция. Оливър Калахан не му беше много симпатичен, но поне не се срещаха често. Кристи редовно се обаждаше на Гейб, за да го държи в течение за успехите на Джейк в училище, той получаваше фотокопия от бележника му и снимки как синът му печели награда на спортния празник на училището. Лайла му ги подреждаше в албуми, слагаше свежи цветя на бюрото му всеки ден. Тя казваше, че като вижда колко време прекарва в кабинета си, той поне малко би трябвало да му напомня на дом. Напоследък нещо се бе случило с Лайла — Гейб подозираше, че е влюбена в някого.

Един ден през февруари Каролин Гроуз — редакторката на Справочника за размяна на къщи седна зад бюрото си, опитвайки се да съгласува записаното в компютъра си и се взря в трите писма. На страницата пред себе си имаше записани две семейства — Кристи и Гейб Макарти и Маги и Оливър Калахан, както и три къщи — Оук Ридж, „Оушън Едж“ и Бокхемптън. След Коледа бе им изпратила писма, за да ги включи в новия справочник и получи три отговора. Госпожа Кристи Мур Калахан й отговори от Бокхемптън, съобщавайки й, че двамата с Оливър са твърде заети, за да пътуват, където и да било през годината. В отговора си госпожа Маги Калахан твърдеше, че ще прекара лятото в „Оушън Едж“ и едва ли имаше вероятност отново да разменя къщите си с друго семейство. Най-накрая госпожица Лайла Бригс й изпрати отговор на официална бланка, за да й съобщи, че в момента Оук Ридж е в ремонт, който нямаше да завърши преди лятото на 1995 година, което двамата с господин Гейб Макарти са решили да прекарат на почивка в Италия. Каролин Гроуз доста се обърка.