Джийвс запретва ръкави

11

Но количеството бренди, съдържащо се в една от онези миниатюрни чашки за след вечеря, не може да направи нищо конструктивно за човек, чиито дела са се наредили така, че са го оставили с усещането за здрав слонски ритник по дъното на панталоните. Възможно беше гарафа или бъчонка от споменатата номенклатура да помогнат на Бил да посрещне задаващото се интервю с безгрижна усмивка, но кой знае дали и това количество би стигнало. Няколкото глътчици, отпуснати му от протокола, го оставиха толкова блед и с омекнали кости, колкото след гаврътването на шише от нашумяло тонизиращо лекарство. Гледайки като през мъгла към капитан Бигър, той много му напомняше на онзи тип дебеловрати и нискочели човекоподобни, заради които полицията прави хайка, та да ги разпита във връзка с неотдавнашното нападение на бижутерски магазин на Осмо авеню. Лицето му успешно наподобяваше цвета на вътрешностите на умряла риба и Джийвс, поглеждайки го с почтително съчувствие, имаше силното желание да върне розите върху страните му чрез два-три цитата от „Избрани творби на Марк Аврелий“, които му бяха дошли наум.

Капитан Бигър, възприеман дори през мъгла, представляваше гледка, която можеше да стресне и най-сърцатите. На Бил му се струваше, че вместо очи насред лицето му са монтирани две горелки, бълващи дълги огнени пламъци. Освен това му беше абсолютно непонятно защо наричат човек с толкова червено лице Белия ловец. Силното вълнение, както винаги, беше подсилило червената боя върху капитанската фасада, придавайки му вид на по чудо спасил се след експлозия във фабрика за доматено пюре.

Нито пък гласът му, когато заговори, имаше за цел да успокои опасенията, които видът му би могъл да породи. Това беше глас на мъж, който се нуждае от много малко подканяне и окуражаване, за да извади револвера и да започне да патка наред.

— И така! — каза той.

Няма подходящи отговори за подобно начало на разговор, особено пък изречено с гореописания тон, затова Бил дори не се помъчи да ги търси.

— Значи вие сте Честния Пач Пъркинс!

Джийвс се намеси, давайки както винаги най-доброто от себе си.

— И да, и не, сър.

— Какво искаш да кажеш с това „и да, и не“? Не е ли това превръзката на негодника? — викна капитанът, размахвайки веществено доказателство А. — Не е ли това рижият мустак на кучия син? — продължи в същата октава той, разлюлявайки на пръста си веществено доказателство Б. — И мислите ли, че не познах това сако и вратовръзката?

— Това, което се стараех да ви внуша чрез израза „и да, и не“, сър, е че Негова светлост напусна бизнеса.

— Можеш да се обзаложиш, че го е направил. Жалко само, че не се беше сетил по-рано.

— Да, сър. О, Яго, колко жалко за нея! Яго!26

— Ъ?

— Цитирах Славеят от Авон27.

— Тогава престани да цитираш проклетият Славей от Авон.

— Разбира се, сър, щом желаете.

Бил бе успял да възстанови в определена степен някои от функциите на тялото си. Да твърдим, че се чувстваше като цъфнала маргаритка би било грубо преувеличение, но поне възвърна говорните си способности.

— Капитан Бигър — изхриптя той, — дължа ви обяснение.

— Дължите ми три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса — опонира му капитанът с хладна безпогрешност.

Това отново накара Бил да потъне в морето на мълчанието, а капитан Бигър се възползва от спечеленото предимство, за да го нарече с единайсет ругателни определения.

Джийвс пое защитата в свои ръце, тъй като на Бил все още му се виеше свят след словесното кроше на единайсетата попържня.

— Невъзможно е да се отрече, сър, че при стеклите се обстоятелства вашето раздразнение е разбираемо поради факта, че неотдавнашните действия на Негова светлост са от такъв характер, че търпят известна критика. Но може ли човек наистина да вини Негова светлост за това, което се случи?

Този въпрос се стори на капитана прекалено лесен.

— Да — отвърна той без да се замисли.

— Сигурно забелязахте, сър, че употребих наречието „наистина“. Днес следобед Негова светлост пристигна на Епсъм Даунс с най-добри намерения и с капитал, предполагащ един разумен риск. Едва ли би могло да се очаква от него да предвиди, че две толкова необещаващи животни като Великолепната Люси и Майката на Уистлър ще триумфират на финала. Негова светлост не е ясновидец.

— Тогава можеше да се откаже от залозите.

— Тук съм напълно съгласен с вас, сър. Rem acu tetigisti.

— А?

— Латински израз, който може да бъде предаден на английски с разговорната реплика „На място го каза“. Аз настоявах Негова светлост да се откаже от вашия залог.

— Ти?

— Аз изпълнявах длъжността на негов секретар.

Капитанът се облещи насреща му.

— Да не си онзи тип с червения мустак?

— Именно, сър, въпреки че бих го описал по-скоро като червеникавокафяв, отколкото като червен.

Капитанът светна.

— Ти си бил неговият секретар, а? Чудесно! Значи ще му правиш компания в дранголника.

— Да се надяваме, че произшествието няма да има такъв тъжен край, сър.

— Какво имаш предвид с това „тъжен“? — полюбопитства капитан Бигър.

Последва неприятна пауза. Капитанът я прекъсна.

— Добре, хайде да свършваме. Няма смисъл да губим време. Ако бъдем точни, аз трябва да удържа на този овчеглав, козекрак дявол…

— Името е лорд Роастър, сър.

— Не, не е. Той е Пач Пъркинс. Та ако бъдем точни, на тебе Пъркинс, пълзяща долна твар такава, трябва да ти удържа и за бензина от Епсъм Даунс до тук, за поправката на колата ми, която нямаше да се счупи, ако не бях я издувал до дупка, за да не те изпусна… и — прибави след малко размисъл — за двете бири, които изпих, докато чаках да ми я оправят. Но аз не съм алчен. Искам си само трите хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса. Пиши чека.

Бил прокара трепереща ръка през косата си.

— Как да го напиша?

Капитан Бигър цъкна нетърпеливо с език, раздразнен от увъртането.

— Имаш писалка, нали? А предполагам, че все някъде из тая къщата ще се намери и мастило. Ти си силен младеж, напълно способен да използваш дясната си ръка, нали? Нямаш парализа? Нямаш и ревматизъм в ставите и ако — продължи той с отстъпчив тон — се притесняваш, че ти е свършила попивателната хартия, не си го слагай на сърцето, аз ще духам.

Джийвс се притича отново на помощ на своя млад господар, който все още масажираше окосмената част на главата си.

— Смисълът, който Негова светлост искаше да вложи в горния въпрос, сър, е, че въпреки, както вие се изразихте, той е физически способен да напише чек за три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса, когато такъв чек бъде представен във вашата банка, той няма да бъде осребрен.

— Точно така — намеси се Бил, окуражен от разбираемия начин, по който Джийвс постави нещата по местата им. — Ще бъде изхвърлен като връхлитащ дервиш и ще се върне право вкъщи като пощенски гълъб.

— Две много добри сравнения, милорд.

— Нямам пукната пара.

— „Изчерпани авоари“ е техническият термин, милорд. Негова светлост, ако мога да използвам просторечие, е гол като пушка.

Капитан Бигър събра поглед.

— Искаш да кажеш, че ти притежаваш къща като тази тук, даже не съм виждал по-огромно нещо, и не можеш да напишеш чек за три хиляди лири?

Джийвс се нае с обяснението.

— Къща като Роастър Аби в днешни дни не е предимство, сър, а пасив. Страхувам се, че дългият ви престой на Изток не ви е позволил да бъдете в течение на променените условия в родната ви страна. Социалистическото законодателство намали изключително финансовите средства на наследствената английска аристокрация. Сега живеем в така наречената Социална държава, което на практика означава, че всички в нея мизерстват.

Може и да изглежда невероятно за всички туземци, хипопотами, носорози, пуми, зебри, алигатори и биволи, с които беше контактувал през дългия си стаж насред дивите простори, че здравата долна челюст на капитан Бигър е способна да се откъсне внезапно от горната и да увисне като неподпрян клон на аспарагус, но тя бе извършила движение точно в тази посока. Имаше нещо сърцераздиращо в начина, по който неговите сини очи, широко разтворени и ужасени, оглеждаха двамата мъже пред него.

— Искаш да кажеш, че няма да си получа парите?

— Схванали сте мисълта ми, сър. Който открадне портфейла на Негова светлост, напразно ще си е правил труда.

Капитан Бигър, изгубил своя железен самоконтрол, се превърна в човешки семафор.

— Но аз трябва да си получа парите и това трябва да стане преди утре на обяд. — Гласът му премина в нещо, което при по-обикновените хора би минало за стенание. — Слушайте. Ще ви кажа нещо, което е абсолютна тайна и ако изпуснете и дума пред някого, и двама ви ще удуша с голи ръце, ще ви разкъсам на парчета и ще танцувам върху останките ви с подковани ботуши. Разбрано?

Бил потвърди.

— Да, струва ми се доста ясно казано. А, Джийвс?

— Възможно най-разбираемо, милорд.

— Давайте, капитане.

Капитан Бигър сниши гласа си до хриптящ шепот.

— Нали помните онзи разговор, който проведох след вечеря? Беше със същите момчета, които ми подшушнаха печелившата комбинация днес следобед. Е, като казвам печелившата комбинация — каза капитан Бигър, повишавайки глас — такава щеше да бъде, ако не бях така подло измамен от този бъзлив, клепоух…

— Ясно, ясно — побърза да го прекъсне Бил. — Казвахте, че сте телефонирали на своите приятели.

— Бях нетърпелив да разбера дали всичко вече е уредено.

— Дали всичко е уредено?

Капитан Бигър отново сниши глас, този път толкова много, че думите му звучаха като съскане на газ, излизащ от спукана тръба.

— Нещо се гласи там. Както Шекспир казва „начинание от голямо значение“.

Джийвс трепна.

— „Начинания от голяма важност и значимост“ е точният цитат, сър.

— Тези момчета имат страхотна информация за Дербито утре. Най-големият фаворит в цялата история на състезанията е Ирландският кон, Балимор.

Джийвс повдигна вежда.

— Няма особено добри отзиви за него.

— Е, за Великолепната Люси и Майката на Уистлър имаше ли? Ето това прави информацията невероятна. Балимор е аутсайдер. Никой не знае нищо за него. По-тъмен е от черна котка в безлунна нощ. Но нека да ви кажа, че той два пъти е правил тайни обиколки на Епсъм и двата пъти е чупил рекорда.

Независимо от неговата убеденост, Бил подсвирна.

— Сигурен ли сте?

— Няма никакво съмнение. Аз сам, със собствените си очи наблюдавах животното и то беше като светкавица. Всичко, което се виждаше от него, беше само кафява мъгла. Ще заложим парите си на него в последния момент, внимателно разпределени между различни букмейкъри, за да не вдигнем цената. А сега — изджавка капитан Бигър — вие ми казвате, че няма да мога да заложа никакви пари.

Страданието му искрено трогна Бил. От малкото, което беше видял от него, той не вярваше, че капитан Бигър е човек, с когото можеш да завържеш едно от онези красиви приятелства, за които сме чели, че са съществували между Дамон и Питий28 или Давид и Ионатан29, но Бил можеше да го разбере и да му съчувства.

— Много неприятно, съгласен съм — каза той, дарявайки сащисания капитан с братски поглед и леко потупване по рамото. — При това положение човек като нищо може да си посипе главата с пепел и да си разкъса дрехите и вие няма да бъдете далеч от истината, ако кажете, че гледката на вашето страдание ме пробожда като с нож в гърдите. Но се страхувам, че това, което мога да направя, е да ви изплащам сумата на месечни вноски, започвайки след шест седмици.

— Това няма да ми помогне — въздъхна отчаяно капитан Бигър.

— Нито на мен — сподели Бил. — Това ще взриви моя бюджет и ще означава да сведа жизнените си потребности до минимум. Съмнявам се дали ще мога да си позволя пълноценна храна в следващите няколко години. — После погледна към Джийвс и въздъхна: — И ти ще трябва да напуснеш. Няма да съм в състояние да ти отпущам месечната кесийка с жълтиците.

— Бих бил доволен да служа на Негова светлост и без заплащане.

— Страшно мило от твоя страна, Джийвс, и аз високо го оценям. Това е най-страхотната проява на феодалния дух, с която някога съм се сблъсквал. Но как — попита Бил печално — мога да поддържам рибната ти диета?

Капитан Бигър прекъсна размяната на любезности. Първо започна да показва признаци на нервност, ако това е точната дума, за да се обрисува състоянието на Белия ловец с почти излязла пяна на устата. После се изказа така остро за рибната диета на Джийвс, че Бил от възмущение глътна обратно думите, които напираха отвътре, и остана да стои пулейки се с нямото смайване на човек, улучен неочаквано със саксия по главата.

— Трябва да имам тези пари! — протръби най-накрая желанието си капитан Бигър.

— Негова светлост вече ви уведоми, че поради своята финансова несъстоятелност, това е невъзможно.

— Триста змии и гущери! Не може ли да ги вземе тогава на заем?

Бил успя да вкара отново в употреба гласните си струни.

— От кого? — попита той заядливо. — Говорите така, сякаш заемането на пари е просто като да сечеш дърва.

— Проблемът, върху който Негова светлост желае да привлече вниманието ви — продължи с бележките под линия Джийвс, — е, че тенденцията господата да стават неотзивчиви, щом стане въпрос за заем от техните собствени спестявания, е станала универсална.

— Особено когато това, с което се опитваш да ги смушкаш в ребрата, е огромната сума от три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

— Именно, милорд. Озовавайки се лице в лице с такива числа, те стават като глухата пепелянка, която не чувала гласа на заклинателя, който никога дотогава не бил говорил по-мъдро и убедително.

— Не може да се разчита на социалното ми обкръжение — въздъхна Бил. — Няма да стане. Съжалявам.

Капитан Бигър започна да изригва пламъци през ноздрите си.

— Ще съжаляваш още повече — викна той — и аз ще ти кажа кога. Когато ти и този безценен твой секретар седнете на скамейката в Стария Бейли и съдията ви погледне над очилата. Тогава аз от залата ще ви се плезя насреща ей така — и капитанът изплези огромен червен език насреща им. — Тогава ще съжаляваш истински… тогава и малко след това, когато съдията произнесе присъдата, придружена със строго порицание и те отведат в Уормууд Скръбс, за да излежиш двете си годинки.

Бил се задави.

— О, не можеш да постъпиш така — запротестира той. — Не би направил нещо… какво, Джийвс?

— Толкова ужасно.

— Нали не би направил нещо толкова ужасно?

— Не бих ли!

— Човек не иска да си навлича неприятности.

— Какво човек иска и какво ще направи са две различни неща — каза капитан Бигър и излезе, скърцайки със зъби, за да охлади пламналата си глава навън в градината.

Той остави след себе си едно от онези мълчания, които често наричат напрегнати. Бил заговори пръв.

— Накиснати сме в супата, Джийвс.

— Действително делата ни са попаднали в доста остра криза, милорд.

— Той иска парите си веднага.

— Да, милорд.

— А ние нямаме никакви наличности.

— Не, милорд. Което прави състоянието ни изключително неудовлетворително.

— Като развалено яйце е този Бигър. Прилича на подивяла горила с болки в стомаха.

— Навярно има известна прилика със споменатото от Негова светлост животно.

— Видя ли го на вечеря?

— Кой аспект от поведението му иска да изтъкне Ваша светлост?

— Свирепия начин, по който се нахвърли върху печената патица. Заприлича ми на тигър, впиващ зъби в жертвата си. Създаде у мен усещането за човек без милост или жал.

— Не може да се оспори липсата на по-снизходителни чувства у джентълмена, милорд.

— Има една дума, която го описва страшно точно. Започва с „о“. Не беше опърпан. Не беше и отракан. Отмъстителен! Типът е отмъстителен. Мога да разбера, задето е кисел, но каква ще му е ползата да ме натъпче в помийната яма?

— Без съмнение той ще извлече определено мрачно задоволство от този акт, милорд.

Бил се замисли.

— Не мисля, че има някой, който да ми заеме малко парици.

— Никой, който да ми идва наум в момента, милорд.

— Какво ще кажеш за онзи банкер, дето живее по пътя за Дичингъм — сър Някой Някой-си.

— Сър Оскар Уопъл ли, милорд? Той се застреля миналия петък.

— О, тогава няма да го безпокоим.

Джийвс се покашля.

— Мога ли да направя едно предложение, милорд?

— Да, Джийвс?

Плаха искрица на надежда припламна в угасналите зеници на Бил. Гласът му вече напомняше този на труп, говорещ от гроба.

— Хрумна ми, че ако успеем да влезем във владение на билета на капитан Бигър, положението ни забележимо ще се стабилизира.

Бил поклати глава.

— Не те разбирам, Джийвс. Билет? Какъв билет? Говориш все едно че сме на железопътна гара.

— Имам предвид билета, който в качеството си на ваш служител, аз връчих на господина като удостоверение за неговия залог на Великолепната Люси и Майката на Уистлър, милорд.

— А, значи говориш за онзи билет? — плесна се по челото Бил.

— Именно, милорд. След като капитанът напусна така внезапно състезанието, би трябвало все още да е в него. А това е единственото доказателство, че е правен подобен залог. Ако успеем да го лишим от него, Ваша светлост ще бъде в положение да изплати задължението си според желанието си.

— Разбирам. Да, би било чудесно. Значи ще вземем билета, така ли?

— Да, милорд.

— А мога ли да попитам нещо, Джийвс?

— Разбира се, милорд.

— Как?

— Чрез онова, което може да бъде описано като директно действие, милорд.

Бил се облещи насреща му. Това беше съвсем нова насока на мислене.

— Искаш да кажеш да се нахвърлим върху него? Да го хванем за гушата? Да му извием врата?

— Ваша светлост изтълкува думите ми съвсем точно.

Бил продължи да се кокори.

— Но, Джийвс, нали го видя? Този изпъкнал гръден кош, тези мускули като планини?

— Съгласен съм, че капитан Бигър е доста здраво сложен, милорд, но на наша страна ще бъде предимството на изненадата. Господинът излезе в градината. Би могло да се предположи, че ще се завърне по същия път, който използва за излизането си, т.е. през френския прозорец. Ако дръпна завесите, ще се наложи той да мине през тях. Ние ще видим движението и в този момент рязко дръпване ще предизвика падането на завесите върху него, оплитайки го като в мрежа.

Бил беше впечатлен.

— За бога, Джийвс! Мислиш ли, че това ще свърши работа?

— Без съмнение, милорд. Този метод е бил широко използван от рециариите30 в Древния Рим.

— Не бяха ли това онези юнаци, които се биеха помежду си с мрежа и тризъбец?

— Именно, милорд. Така че ако Ваша светлост одобрява…

— Можеш да се обзаложиш, че ще одобря.

— Много добре, милорд. В такъв случай още сега ще дръпна завесите и ще заемем позиции от двете страни.

Бил наблюдаваше подготвителните действия с дълбоко задоволство. След неуспешния старт слънцето се показваше иззад облаците и той се почувства щастлив.

— В кърпа ни е вързан, Джийвс!

— Много сполучлив образ, сър.

— Ако се разкрещи, ще затъкнем устата му с… как му викаха на онуй нещо?

— Велур, милорд.

— Ще му затъкнем устата с велур. И докато се търкаля на земята, с удоволствие ще се възползвам от възможността да му забия един хубав къч отзад.

— Това е допълнително предимство в акцията, милорд.

Бил задиша тежко.

— Участвал ли си в Първата световна война, Джийвс?

— В определена степен бях замесен, милорд.

— А аз я пропуснах, защото още не бях роден, но бях при командосите в последната. Това е същото, като да очакваш сигнала за настъпление.

— Има определено сходство, милорд.

— Сигурно скоро ще се появи.

— Да, милорд.

— Готов ли си, Джийвс?

— Да, милорд.

— Всичко подготвено ли е?

— Да, милорд.

— Ехо! — с йерихонска мощ прозвуча гласът на очакваната жертва в непосредствена близост до бойните позиции. — Искам да разменя още две думи с вас двамата.

Сред постоянните опасности и рискове на дивите пространства, животът, с течение на времето, развива у тези Бели ловци някакво шесто чувство, предупреждаващо ги за подготвяна клопка. Докато един обикновен човек, попаднал върху капан за тигри, би паднал върху острите шипове на дъното му, вашият Бял ловец, предупреден от шестото си чувство, ще го заобиколи.

И така — капитан Бигър, използвайки дяволското коварство, необходимо при лов на носорози, вместо да влезе, както би могло да се очаква, през френския прозорец, бе заобиколил къщата и бе влязъл през входната врата.