Джийвс запретва ръкави

20

С определено задоволство Елен отбеляза, че е център на внимание. Всички очи се втренчиха в нея, а някои от тях, и в частност тези на Бил, с едва доловимо приплясване се прибраха в орбитите си след моментен скок в пространството.

— Да — потвърди тя. — Приготвях вечерния ви тоалет, мадам, и си казах, че сигурно ще искате отново да сложите огърлицата си тази вечер, затова погледнах в кутията с бижута, но нея я нямаше там, мадам. Била е открадната.

Госпожа Спотсуърт си пое въздух. Въпросното бижу не беше с особено голяма стойност — не би могло да струва, както беше казала на капитан Бигър, повече от десет хиляди долара — но както по същия повод беше споделила, за нея то имаше сантиментална стойност. И тъкмо щеше да изрази това с думи, когато Бил я прекъсна.

— Какво искаш да кажеш с това, че е била открадната? — попита той раздразнено. — Сигурно не си видяла добре.

Елен беше почтителна, но твърда.

— Няма я, милорд.

— Може би някъде сте я изпуснали, госпожо Спотсуърт? — предположи Джил. — Закопчалката беше ли хлабава?

— Да, но защо? — попита госпожа Спотсуърт. — Закопчалката беше хлабава. Но аз добре си спомням, че снощи я сложих в кутията си за бижута.

— Но сега я няма там, мадам — продължи да налива масло в огъня Елен.

— Хайде да отидем горе и да я потърсим отново — предложи Моника.

— Да отидем — съгласи се госпожа Спотсуърт. — Но се страхувам… много се страхувам…

Тя последва Елен и излезе от стаята. Моника, спирайки на вратата, хвърли злъчен поглед към Рори и после се обърна към Бил.

— Е, Бил, в края на краищата няма да продадеш къщата. Ако Голямата уста не беше влязъл в тоя момент, дърдорейки за вода и кофи, онзи чек щеше да бъде подписан.

Тя се завъртя на пета и излезе, а Рори погледна към Бил с изненада.

— Тоя камък май беше хвърлен в моята градина?

Бил се засмя сухо.

— Ако човек върви след тебе само месец, ще събере камъни, достатъчни за цял замък.

— Огърлицата отново ли е в играта? Мога ли с нещо да помогна?

— Да, стой далеч от нея.

— Мога да скоча в колата и да докарам някое от местните ченгета.

— Стой далеч от нея — повтори настойчиво Бил и погледна часовника си. — Дербито ще започне след няколко минути. Отивай в библиотеката и пусни телевизора.

— Добре — не се опъна повече Рори. — Но ако има нужда от мен, викай.

Той изчезна в съседната стая, а Бил се обърна към Джийвс, който отново се беше оттеглил в покрайнините. Във време на домашни кризи Джийвс имаше способността, притежавана от всички добри икономи, да създава впечатление, че не присъства. Той стоеше в най-отдалечения ъгъл на стаята и имаше вид на препариран.

— Джийвс!

— Милорд? — откликна Джийвс, съживявайки се като мъжка Галатея.

— Някакви предложения?

— Никакви с практическа стойност, милорд. Но току-що ми дойде наум една мисъл, която позволява един по-ведър поглед към ситуацията. Наскоро ние коментирахме действията на капитан Бигър като джентълмен, който със сигурност не ще видим вече сред нас. Но не ви ли се струва Ваша светлост, че в случай на победа на Балимор, капитанът, оказвайки се собственик на значителни парични средства, би могъл да реши да последва първоначалния план за откупуване на огърлицата, връщането й тук и съответно откриването й сред тревните площи?

Бил за дъвка устната си.

— Мислиш ли?

— Това ще бъде най-благоразумният начин на действие от негова страна, милорд. Подозренията, както вече споменах, неминуемо ще паднат върху капитана и решението да не върне огърлицата ще го постави в неблагоприятното положение на преследван от властите субект. Убеден съм, че ако Балимор спечели, ние отново ще видим капитан Бигър.

— Ако Балимор спечели.

— Именно, милорд.

— Значи цялото ни бъдеще зависи от тоя дяволски кон.

— В момента нещата стоят точно така, милорд.

Джил нададе отчаян вик.

— Започвам да се моля!

— Да, направи го — насърчи я Бил. — Моли се Балимор да тича така, както никога досега не е тичал. Моли се здраво. Моли се където и да мръднеш. Моли се…

Моника и госпожа Спотсуърт се върнаха.

— Е — потвърди Моника, — наистина я няма. Вече няма съмнение. Току-що телефонирах в полицията.

Бил отново изпълни популярния вече пирует във въздуха.

— Какво!

— Да. Розалинда се противеше, но аз настоях. Казах й, че ще съжаляваш, ако не си направил всичко възможно, за да хванеш крадеца.

— Ти… ти мислиш, че е била открадната?

— Това е единственото възможно обяснение.

Госпожа Спотсуърт въздъхна.

— О, скъпа! Наистина съжалявам, че ви създадох тези неприятности.

— Глупости, Розалинда. Бил не иска нищо друго освен този бандит да бъде хванат и тикнат зад решетките. Нали, Бил?

— Тъй вярно! — откликна послушно Бил.

— И то за дълго.

— Не трябва да бъдем отмъстителни.

— Прав си — съгласи се госпожа Спотсуърт. — Справедливост, но не и отмъстителност.

— Едно нещо е сигурно — продължи Моника, — това е работа на вътрешен човек.

Бил се размърда неспокойно.

— О, така ли мислиш?

— Да, и дори подозирам кой е.

— Кой?

— Човекът, който беше страшно нервен тая сутрин.

— О?

— Чашата и чинийката му за кафе тракаха като кастанети.

— Кога беше това?

— На закуска. Искаш ли да кажа името му?

— Давай.

— Капитан Бигър!

Госпожа Спотсуърт зяпна.

— Какво!

— Ти не беше слязла, Розалинда, в противен случай нямаше как да не забележиш в какво състояние беше капитанът. Като стадо подгонени слонове.

— О, не, не! Капитан Бигър? В това не мога и няма да повярвам. Ако капитан Бигър е виновен, аз ще загубя вярата си в човешката раса. А това ще бъде много по-голяма загуба от тая огърлица.

— Огърлицата я няма и него го няма. Връзва се, нали? Няма смисъл да гадаем — каза помирително Моника. — Скоро ще узнаем.

— Какво те кара да бъдеш толкова сигурна?

— Кутията ти за бижута, разбира се. Полицията ще я вземе и ще я изследва за отпечатъци. Какво, по дяволите, ти става, Бил?

— Нищо, нищо — отвърна й Бил, връщайки се на мястото си след като отново се беше озовал във въздуха. — Ъ, Джийвс.

— Милорд?

— Лейди Кармойл говори за кутията за бижута на госпожа Спотсуърт.

— Да, милорд?

— Тя подхвърли интересното предположение, че злодеят може да е забравил да си сложи ръкавици, в който случай предметът, за който говорех, ще бъде покрит от горе до долу с отпечатъци. Това ще бъде голям късмет за нас, нали?

— Изключителен, милорд.

— Обзалагам се, че като се е сетил, сигурно сега си блъска главата някъде и се нарича с най-обидни имена.

— Да, милорд.

— И много му се иска да може да ги избърше.

— Да, милорд.

— Можеш да отидеш и да вземеш вещественото доказателство, така че да бъде готово за предаване, когато полицията пристигне.

— Много добре, милорд.

— Дръж го за краищата, Джийвс. За да не повредиш ония отпечатъци.

— Ще бъда много внимателен, милорд — каза Джийвс и излезе, но компанията пак остана в постоянен състав, защото точно в този момент през френския прозорец нахлу полковник Уайвърн.

В момента на появата му Джил, съвсем наясно с азбучната истина, че когато мъжът е в състояние на крайна възбуда се нуждае единствено от нежно женско съчувствие, беше взела Бил под крилото си и нежно го целуваше. Гледката накара полковникът да заоре на място като разярен бизон пред индиански шаман. Беше объркан. При подобно развитие на ситуацията беше трудно да осъществи операция „камшик“.

— Ха, хм-хм — беше първоначалният му коментар, който накара Моника да последва изпълнението на своя брат от преди малко.

— Боже мой! — възкликна тя. — Вие сте невероятно бърз. Аз телефонирах само преди пет минути.

— А?

— Здравей, татко — поздрави го Джил. — Ние те чакаме. Доведе ли хрътките? Носиш ли си лупата?

— За какво говориш, по дяволите?

Моника беше озадачена.

— Не дойдохте ли в отговор на обаждането ми, полковник?

— Продължавате да говорите за някакъв си телефон. Какво обаждане? Дойдох да видя лорд Роастър по личен въпрос. Какви са тия приказки за някакво телефонно обаждане?

— Диамантената огърлица на госпожа Спотсуърт е била открадната, татко.

— Какво?

— Това е госпожа Спотсуърт — обясни Моника. — Полковник Уайвърн, Розалинда, нашият околийски началник.

— Очарован съм — каза полковник Уайвърн, покланяйки се галантно, но след миг отново беше строгият безпощаден полицай. — Откраднали са огърлицата ви, така ли? Лошо, лошо. — Той извади бележник и молив. — Работа на вътрешен човек, предполагам?

— Така мислим и ние.

— В такъв случай ще ми трябва списък на всички, намиращи се в къщата.

Джил пристъпи напред с протегнати ръце.

— Уайвърн, Джил — каза тя. — Слагай ми белезниците, офицер. Няма да се съпротивлявам.

— О, я не се прави на палячо — скара й се полковник Уайвърн.

Чу се лек удар по вратата. Вероятно от обувка. Бил отвори вратата, пропускайки Джийвс. Той носеше кутията за бижута, подхваната с носна кърпа в краищата.

— Благодаря, милорд — каза той.

Той се упъти към масата и сложи върху нея кутията с предпазливи движения.

— Това е кутията, в която бях сложила огърлицата — каза госпожа Спотсуърт.

— Добре — полковник Уайвърн погледна Джийвс с одобрение. — Радвам се да видя, че се отнасяш така внимателно с вещественото доказателство, драги.

— О, за тия неща Джийвс няма грешка.

— А сега — впусна се в разследването полковник Уайвърн — имената.

Докато говореше, вратата на библиотеката се отвори с трясък и Рори се втурна в дневната с лице, върху което беше изписан ужас.