Джийвс запретва ръкави

4

Минута след като двамата излязоха, покоят на лятната вечер бе огласен от равномерните пръхтящи звуци на примерен съпруг, тътрещ куфари по стълба. Едва бяха заглъхнали и сънливата тишина на Роастър Аби отново бе нарушена. Отначало слабо, а след това все по-настойчиво отвън задолита боботене на приближаващ се автомобил. Той спря пред входа и малко след това през френския прозорец в дневната влетя млад мъж. Той дишаше тежко като елен, копнеещ за хладните струи на буен поток след разгорещена гонитба. Младият мъж най-накрая успя да открие кутията си с цигари и запали една с отчаяния жест на човек, чието съзнание е просмукано с тежки мисли като реванѐ със захарен сироп.

Или по-точно онова, което с много уговорки бихме могли да приемем за негово съзнание. Уилям, девети граф на Роастър, въпреки слънчевата благоразположеност на всички, които го познаваха, беше далеч от представите за мозъчен колос. Неговите близки от най-ранните му детски години бяха наясно с факта, че докато сърцето му си беше съвсем на място, сивите му клетки определено не бяха в нужното количество. Всички те биха се съгласили с твърдението, че следващият носител на Нобелова награда по никакъв начин няма да се казва Бил Роастър. В Клуба на търтеите, където навремето новобранецът в жизненото поприще бе приет веднага след като завърши полагащото му се образование, твърдяха, че интелектуалното му равнище клони към това на Фреди Уиджън и Понго Туисълтън, които се мъдреха почти в дъното на класацията. А се чуваха и отделни гласове, които поставяха коефициента му на интелигентност по-ниско от този на Барми Фотърингей-Фипс.

На тези не особено ласкави отзиви веднага можем да противопоставим факта, че като всички останали членове на семейството си и Бил предоставяше отмора за окото във вид на привлекателна външност. Но зървайки го точно в тоя момент, мнозина от споделящите горното мнение тутакси биха го ревизирали. В допълнение към въздългото карирано сако в сигнални тонове с огромни, торбообразни джобове и яркочервената вратовръзка на небесносини подкови, които дори поотделно можеха да навлекат на някой по-чувствителен страничен наблюдател нервни тикове, той бе прикрил лявото си око с огромна черна превръзка, а горната си устна с откровено рижи мустаци с колосални размери. В този гладкообръснат свят, в който живеем днес, не се срещат често мустаци с подобна тропическа разточителност, а не са много и тези, които искат да станат техни щастливи притежатели.

Черната превръзка и ръждивата растителност по горната устна са атрибути от външността на човека, които не могат да се преглътнат лесно. Но доказателство, че чувството за срам у деветия граф Роастър не беше хвърлило съвсем топа, бе конвулсивният начин, наподобяващ скок на балетист-виртуоз, с който реагира момент по-късно, когато неочаквано съзря отражението си в едно старовремско огледало, висящо на стената.

— Господи! — викна той ужасѐн.

С треперещи пръсти Бил дръпна превръзката и я пъхна в джоба на сакото, а после отстрани със замах тропическия храсталак от устната си. След този съществен ремонт на външността си той се върна обратно към прозореца и извика с нисък заговорнически глас:

— Джийвс!

След като не получи отговор, той отново изхриптя:

— Хей, Джийвс, къде си?

Отново му откликна само тишината.

Бил подсвирна, после пак. Той все още постоянстваше в имитациите си на славей с фарингит, стърчейки наполовина навън от френския прозорец, когато вратата на стаята се отвори, разкривайки солидна фигура.

Мъжът, който влезе — дори бихме могли да кажем без страх от преувеличение — мъжът, който еманира от нищото в стаята, беше висок, внушителен и облечен в тъмен костюм. Спокойно би могъл да мине за отлично подготвен мисионер, проповядващ някоя изтънчена и благородна религия. Очите му блестяха с огъня на интелигентността, а сурово изсеченото му лице изразяваше все по-рядко срещаната феодална ревност да бъде в услуга. Цялото му излъчване беше на човек, усъвършенствал своя мозък със средствата на строга рибна диета и сега горящ от желание да предостави тоя мозък в помощ на своя млад господар. Той носеше преметнати през ръка сако в убит цвят и връзка с доста консервативна кройка.

— Свирехте ли, милорд?

Бил се обърна.

— Къде, по дяволите, изчезна, Джийвс?

— Вкарах колата в гаража, милорд, а след това се отправих към помещенията на прислугата. Сакото ви, милорд.

— О, благодаря, Джийвс, Виждам, че си се преоблякъл.

— Намирам го за препоръчително, милорд. Когато завихме по алеята, онзи джентълмен не беше много далеч от нас и е възможно всеки момент да позвъни на вратата. Ако бъде посрещнат от иконом в кариран костюм и с фалшиви мустаци, твърде възможно е подозренията му да се увеличат. Радвам се да видя, че Ваша светлост е отстранил онази доста характерна вратовръзка. Тя е отлична за творческата атмосфера на конните надбягвания, но не е особено подходяща за изисканото общество.

Бил погледна упоменатия обект с потрес.

— Винаги съм мразил това дяволско нещо, Джийвс. Всичките тия глупави подкови… Мушни я някъде. И сакото.

— Много добре, милорд. Този скрин тук може да изпълни успешно ролята на временно хранилище.

Джийвс взе сакото и връзката и се отправи към стария дъбов скрин, дългогодишно притежание на рода Роастър.

— Е — каза той, — не е толкова дълбок колкото шахта и не е толкова широк колкото църковна врата, но ще свърши работа.

Джийвс грижливо сгъна смущаващите одежди, сложи ги вътре и затвори чекмеджето. Но дори и това най-обикновено действие той извърши с такова тихо достойнство, което би впечатлило дори и не толкова проджийвсовски настроен наблюдател колкото Бил Роастър. Джийвс изглеждаше като пратеник на велика нация, поставящ венец на гроба на починал монарх.

Но Бил, както вече споменахме, бе страстен негов почитател. В момента деветият граф размишляваше върху смисъла на словата, отронили се преди малко от устните на този исполински мозък.

— Какво искаше да кажеш с това, че джентълменът може всеки момент да позвъни на вратата? — попита той след малко. Възможността да поднови прекъснатия дебат с онзи ужасен мъж с червено лице и гръмовит глас, който през целия път от Епсъм Даунс до Саутмолтъншър беше сипал ругателни епитети по негов адрес, не беше сред въжделените му мечти.

— Много е вероятно да е видял и запомнил номера на колата ни, милорд. Той беше в удобна позиция да изучава табелката с номера ни през един доста значителен период от време, както може би си спомня Ваша светлост.

Бил се свлече в стола с омекнали крайници и избърса една капка пот от челото си. Дори намек за подобна вероятност, както би я нарекъл Джийвс, не бе навестявал мислите му. И сега, сблъсквайки се лице в лице с нея, той се чувстваше като осъден на смърт пред гилотината.

— О, боже, не бях се сетил за това. В такъв случай той може да открие кой е собственикът на колата и да дофучи тук всеки момент.

— Подобно развитие на събитията е напълно вероятно, милорд.

— Адът се разтваря, Джийвс!

— Да, милорд.

Бил отново повдигна кърпичката към челото си.

— Какво ще правя, ако той замърси с присъствието си терена?

— Бих посъветвал Ваша светлост да се придържа към невъзмутимо поведение и отхвърляне на всички обвинения, предявени от ищеца.

— Имаш предвид с безгрижен смях?

— Именно, милорд.

Бил опита да възпроизведе порция волен кикот.

— Как беше, Джийвс?

— Почти достоверно, милорд.

— Май звучеше повече като предсмъртно хъркане, а?

— Да, милорд.

— Ще имам нужда от една-две репетиции.

— По-скоро няколко, милорд. От особена важност е да сте убедителен.

Бил срита ядосано една подложка за крака.

— Как можеш да очакваш от мен да съм убедителен, след като се чувствам като пълна кофа прасешки деликатес?

— Мога да разбера безпокойството на Ваша светлост.

— Целият съм като оголен нерв. Джийвс, виждал ли си желе, връхлетяно от циклон?

— Не, милорд. Не ми се е предоставял такъв случай.

— Желето се тресе, Джийвс. И аз съм като него.

— След подобно изпитание е възможно Ваша светлост да се чувства леко разстроен.

— „Изпитание“ е точната дума. Въпреки че бяхме изпаднали в смъртна опасност, бягството ни беше позорно.

— Не бих описал нашите действия като „бягство“, милорд. Много по-подходящо е да се нарекат „стратегическо отстъпление“. Това е класическа военна маневра, практикувана от всички велики стратези, когато случаят го е изисквал. Не се съмнявам, че и генерал Айзенхауер е прибягвал до нея от време на време.

— Но едва ли по петите го е следвал побеснял дивак, който през цялото време е крещял „гнусен шарлатанин“ колкото му глас държи.

— По всяка вероятност не, милорд.

Бил потъна в размисъл.

— Тъкмо тая дума „шарлатанин“ най-много ме нарани, Джийвс.

— Напълно разбирам чувствата ви, милорд. Мисля, че понятието се използва като характеристика на човек без морални принципи, който се обогатява за сметка на другите. А както Ваша светлост заяви няколко пъти по време на нашето опасно завръщане, вие най-искрено възнамерявате да изплатите сумата на господина.

— Разбира се, че възнамерявам. Две мнения по въпроса няма. Естествено, че ще му се изплатя до последното пени. Това е въпрос на… какво, Джийвс?

— Nobless oblige9, милорд.

— Точно това беше думата. Честта на Роастърови е поставена на изпитание. Но ми трябва малко време, дявол да го вземе, за да събера тия три хиляди лири, два шилинга и шест пенса.

— Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса, милорд. Ваша светлост забравя първоначалните пет лири, които господинът заложи.

— О, да. Вярно. Ти ги заприходи в твоя джоб.

— Абсолютно сте прав, милорд. С това вашите задължения към капитан Бигър възлизат на…

— Това ли е името му?

— Да, милорд. Капитан К. Г. Брабазон-Бигър, Юнайтид Ровърс клуб, Нортъмбърланд Авеню, Лондон WC2. Като ваш секретар записах името и адреса на капитана върху оня билет, който сега е в негово владение. Банкнотата, която той ми връчи и която аз като ваш официален представител надлежно приех, увеличава вашите задължения на три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

— О, по дяволите!

— Да, милорд. Сумата съвсем не е незначителна. Много бедни люде биха се радвали да притежават три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

Бил потръпна.

— Джийвс, ще ти бъда много благодарен, ако не повтаряш непрекъснато това словосъчетание.

— Много добре, милорд.

— То гори в душата ми с огромни огнени букви.

— Разбирам, милорд.

— Кой беше онзи, който казваше, че когато умре, ще намерят някаква си дума, издълбана в сърцето му.

— Кралица Мери10, милорд, предшественицата на великата кралица Елизабет. Думата е „Кале“, а забележката целяла да изрази огорчението й от загубата на този град.

— Е, когато умра, което ще стане съвсем скоро, ако бедите продължат да се леят като порой върху бедната ми глава, просто отворете гръдта ми, Джийвс…

— Разбира се, милорд.

— … и се обзалагам на петарка, че ще намерите прогорени върху сърцето ми думите: „три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса“.

Бил се надигна и заизмерва стаята с несигурни крачки.

— Как може човек да събере сума като тази, Джийвс?

— Може би чрез спестяване, милорд.

— Обзалагам се, че може. Но ще отнеме години.

— Капитан Бигър ми се стори доста нетърпелив джентълмен.

— Не е необходимо да ми го натякваш непрекъснато, Джийвс.

— Много добре, милорд.

— Нека да се съсредоточим върху настоящото положение на нещата.

— Да, милорд. Помни — животът на човека лежи единствено в настоящето, макар то да е само миг от безкрая на времето. Миналото е зад нас, а бъдещето е мираж.

— А?

— Марк Аврелий, милорд.

— О? Да не се разсейваме. Нека се съсредоточим върху това какво би станало, ако този Бигър вземе, че ни сгащи. Мислиш ли, че ще ме познае?

— Склонен съм да предположа, че едва ли ще ви разпознае, милорд. Мустаците и превръзката са една доста ефикасна дегизировка. Освен това през последните няколко месеца срещнахме редица познати джентълмени на Негова светлост…

— И нито един не ме разконспирира.

— Съвършено вярно, милорд. Въпреки това, ако погледнем фактите, страхувам се, че днешният инцидент се превръща в препятствие, което прави невъзможно утрешното ни участие на Дербито.

— Надявах се да спечеля куп пари от него.

— Аз също, милорд. Но след това, което се случи днес, смятам, че би трябвало да прекратим дейността си на хиподрума за неопределено време.

— Значи смяташ, че не можем да рискуваме още някоя и друга лира?

— Да, милорд.

— Разбирам какво имаш предвид, Джийвс. Покажем ли се утре в Епсъм, първият човек, който ще ни налети, ще бъде въпросният капитан Бигър.

— Именно, милорд. Ще ни прегази като Аполон с колесницата си.

Бил прокара трепереща ръка през щръкналата си коса.

— Само ако се бях залепил за ония пари, които направихме в Нюмаркет.

— Да, милорд. От всички горестни слова, които устата изрича и ръката изписва, най-горестни са тъкмо тези — ако бях…

— Ти ме предупреди да не позволявам капиталът ни да се изчерпи до шушка.

— Усещах, че не сме подготвени да посрещнем някой по-голям риск. Затова настоявах толкова Ваша светлост да откаже двойното залагане на капитан Бигър. Имах предчувствие. Наистина, възможността тази двойна комбинация да се окаже печеливша не беше много голяма, но когато видях Майката на Уистлър да се отправя към стартовата си позиция, почувствах хлад да вледенява сърцето ми. Тези дълги крака, тази силна задница…

— Стига, Джийвс!

— Много добре, милорд.

— Опитвам се да не мисля за Майката на Уистлър.

— Напълно ви разбирам, милорд.

— Междувпрочем, кой, по дяволите, е този Уистлър?

— Известен художник-портретист и пейзажист, милорд, роден в Лоуел, Масачузетс през 1834 година. Неговата картина „Портрет на моята майка“, нарисувана през 1872 година, е доста ценена от познавачите и е закупена от френското правителство за Люксембургската галерия в Париж през 1892 година. Неговите произведения се отличават с индивидуалност на рисунъка и изтънченост при съчетаването на цветовете.

Последните думи на Джийвс бяха последвани от гъргорене.

— Изтънченост, значи?

— Да, милорд.

— Ясно. Благодаря за информацията. Сън не ме хващаше преди да разбера как е съчетавал цветовете тоя скапаняк. — След като се овладя, Бил продължи: — Джийвс, ако стане най-лошото и Бигър ме сграбчи за врата, ще мога ли да поискам отсрочка при изплащането?

— Страхувам се, че не, милорд. Вие сте взели парите на джентълмена. Това е кешова операция.

— Което предполага сигурно опанделване, нали?

— Смятам, че да, милорд.

— А тебе ще те бутнат ли в тъмницата като мой служител?

— Твърде е възможно, милорд. Но не съм съвсем сигурен. Ще трябва да се консултирам с адвоката си.

— Но аз сто процента съм вътре!

— Да, милорд. Надявам се присъдата да не бъде много строга.

— Помисли обаче за вестниците. Деветият граф на Роастър, чийто предци са удържали враговете при Азенкур11, драсва като подгонен заек от Епсъм от страх пред някакъв си скапан капитан. Репортерите ще ме изядат с парцалите.

— Несъмнено обстоятелствата, при които Ваша светлост е влязъл в букмейкърския бизнес, ще добият широка публичност.

Бил, който за пореден път кръстосваше стаята, спря като ударен с умряла риба по главата и отправи към събеседника си поглед, преливащ от възмущение.

— А кой ме натика в тоя бизнес? Ти, Джийвс. Не искам да бъда груб, но трябва да признаеш, че идеята излезе от теб. Ти беше…

— Fons et origo mali12, милорд? Признавам, че фактите отговарят на истината. Но ако Ваша светлост желае да си припомни, ние се намирахме на кръстопът. Бяхме достигнали до заключението, че наближаващата сватба на Ваша светлост изисква решителни действия в посока увеличаване на финансовия ресурс и по тази причина преглеждахме телефонния указател със служебните номера в търсене на подходяща професия за Негова светлост. И тъй като милорд не бе успял да открие нищо, което да отговаря на наклонностите му, когато стигнахме до буква „Х“, аз предложих „хиподрумен икономист“ faute de mieux.

— Faute de какво?

— Mieux, милорд. Френски израз. Бихме могли да го преведем като „поради липса на нещо по-добро“.

— Какви глупаци са тия французи! Защо не говорят на английски, та да ги разбира човек?

— По-скоро трябва да бъдат съжалявани, отколкото порицавани, милорд. Както вече споменах, това ми се видя добро разрешение на затрудненията на Негова светлост. В Съединените американски щати, доколкото знам, на букмейкърите гледат като на хора по-долна категория и полицията ги преследва, но в Англия положението е съвсем различно. Тук те са уважавани и почитани. Дори ги смятат за новата аристокрация. Те печелят огромни суми, а освен това се радват на привилегията да не плащат данъци.

Бил въздъхна шумно.

— Добри пари направихме в Нюмаркет.

— Да, милорд.

— И къде са те сега?

— Къде са, наистина, милорд?

— Не трябваше да се охарчвам толкова много, за да придам поне малко човешки вид на това местенце.

— Не трябваше, милорд.

— Беше грешка от моя страна да плащам сметката на шивача си.

— Да, милорд. Бих казал, че в този случай Ваша светлост малко пресили нещата. Както старите римляни са отбелязали ne quid nimis13.

— Да, това беше прибързано решение, но няма полза да го опяваме сега.

— Не, милорд. Щом ръката перото подхване и слова зареди, закон има вечен, който вели…

— Хей!

— Дори едничък ред написан назад да върнеш ти не можеш и цял един благочестив живот в замяна да предложиш; дори едничка дума няма да изтриеш и с океан сълзи земята да покриеш. Мисля, че казахте нещо, милорд?

— Исках само да те помоля да спреш с това.

— Както желаете, милорд.

— Не съм в настроение.

— Разбирам, милорд. Просто си позволих да цитирам стих от персийския поет Омар Хаям, който ми се стори много подходящ за случая. Питам се дали мога да ви задам един въпрос, милорд?

— Да, Джийвс?

— Госпожица Уайвърн запозната ли е с професионалните занимания на Ваша светлост?

Бил затрепера като трепетлика.

— Трябва да ти призная, че не е. Ще избълва тон лава, ако научи. Споменах й, че съм започнал работа към Земеделската управа.

— Най-уважаваната местна служба.

— Не се изразих с толкова много думи. Просто пръснах навсякъде формуляри от Земеделската управа и се постарах тя да ги види. Знаеш ли, че те имат сто седемдесет и девет различни бланки без да броим седемнайсетте въпросника?

— Не, милорд. Не бях запознат с този факт. Това показва усърдие.

— Не си поплюват тия момчета.

— Да, милорд.

— Но ние се отдалечихме от темата. Госпожица Уайвърн никога и при никакви обстоятелства не трябва да научи ужасната истина. Ще бъде фатално. Още в самото начало на нашия годеж тя заяви твърдо своето неодобрение срещу моята слабост да залагам по някоя и друга лира от време на време на конни надбягвания и аз тържествено й обещах, че кракът ми повече няма да стъпи по тия места. Ти можеш да оспориш това с довода, че да бъдеш букмейкър съвсем не е същото като да залагаш, но се съмнявам, че би имал успех пред госпожица Уайвърн.

— Разликата е очевидна, милорд.

— Ако й изложиш фактите, всичко ще бъде загубено.

— Сватбените камбани няма да зазвънят.

— Със сигурност няма. Тя ще развали годежа преди да успея да си отворя устата. Ако дойде да задава въпроси, отричай, Джийвс. Дори да ти забива запалени клечки под ноктите.

— Вероятността е нищожна, милорд.

— Може би. Просто искам да кажа, че каквото и да се случи, пази пълна секретност.

— Можете да разчитате на мен, милорд. Както казва Плиний Младши14…

Бил вдигна ръка.

— Не, Джийвс.

— Много добре, милорд.

— Не ми пука какво е казал Плиний Младши.

— Да, милорд.

— Ако искаш съвета ми, можеш да си го вземеш и да си го изядеш с гарнитура.

— Да, милорд.

— А сега ме остави сам, Джийвс. Предстои ми тежък размисъл. Иди и ми донеси едно силно уиски със сода.

— Много добре, милорд. Отивам веднага.

Джийвс се разсея из въздуха с почтително съжаление в погледа, а Бил седна и хвана главата си с две ръце. Глух стон се отрони от устните му. Той хареса резонанса и изпусна още един.

Тъкмо вземаше дъх за третия, когато някакъв глас над него проговори:

— За бога, Бил, какво има?

Пред него стоеше Джил Уайвърн.