Джийвс запретва ръкави

13

Излизането му бе последвано от дълго и дълбокомислено мълчание. Стаята изведнъж се стори на останалата част от заговорниците страшно тиха, както впрочем се случваше с всички стаи, които бяха напущани от капитан Бигър. Бил седеше с брадичка подпряна на ръката, същинска оживяла статуя на Роденовия Мислител. След малко той погледна към Джийвс и поклати глава.

— Не, Джийвс — каза той.

— Милорд?

— Виждам феодалната преданост да блести в очите ти. Джийвс, ти гориш от нетърпение да протегнеш ръка за помощ на младия си господар. Прав ли съм?

— В светлината на отношенията ни на суверен и васал, смятам, че е мое задължение да предложа на Ваша светлост цялата подкрепа, която е по силите ми.

Бил отново поклати глава.

— Не, Джийвс, не става. Нищо не може да ме накара да ти позволя да се забъркаш в начинание, което ако не премине според предварителния план, може да свърши с петгодишен престой в някоя от известните тъмници. Аз сам ще се справя с това изпитание… И никакви дискусии повече!

— Но, милорд…

— Казах!

— Много добре, милорд.

— Всичко, което искам от теб, е мнение и съвет. Нека да обобщим състоянието на нещата. Имаме диамантена огърлица, която в момента е във владение на госпожа Спотсуърт. Задачата, която трябва да изпълня, е по някакъв начин да разделя госпожа Спотсуърт от нейната собственост и да се измъкна без да бъда забелязан. Някакви предложения?

— Проблемът несъмнено изисква обмисляне на различни варианти. Трябва, предполагам, да изключим всякакви действия, свързани с проява на насилие, и да изградим план, изцяло крепящ се на предпазливостта и финеса.

— Със сигурност трябва да изхвърлим на боклука всяка една идея, която може да ни хрумне, предполагаща трясване на госпожа Спотсуърт по тила с бухалка.

— В такъв случай съм склонен да предположа, милорд, че най-резултатен би могъл да се окаже подхода, който условно може да бъде наречен „сцена с паяк“.

— Джийвс, нещо не зацепвам.

— Ако ми позволите, ще обясня, милорд. Предполагам, че Ваша светлост ще се присъедини към дамата в градината.

— Вероятно при дървената пейка.

— В такъв случай условията ще бъдат изключително благоприятни за осъществяването на плана, който ще предложа. Ако малко след като подхванете разговор с госпожа Спотсуърт Ваша светлост се престори, че забелязва паяк в косите й, сцената с паяка би последвала така естествено както денят сменя нощта. Вие ще предложите да отстраните насекомото. Това ще позволи на Ваша светлост да оперира с пръсти в непосредствена близост до тилната област на дамата. И ако закопчалката, както ни уверява капитан Бигър, е хлабава, ще бъде много лесно за милорд да откопчее огърлицата и да предизвика падането й на земята. Ясно ли се изразявам, милорд?

— Целиш направо в десетката. Но тя няма ли да я намери и да си я вземе обратно?

— Не, милорд, защото всъщност тя ще бъде в джоба на Ваша светлост. Ваша светлост ще симулира претърсване на околната тревна площ, но без успех и ще предложи търсенето да бъде отложено за следващия ден. А търсеният обект ще бъде открит в крайна сметка едва утре привечер.

— След като Бигър се върне?

— Именно, милорд.

— Кротнала се под храста?

— Или в тревата в близост до пейката. По всяка вероятност се е била търкулнала.

— Но огърлиците търкалят ли се?

— Тази специално ще го направи, милорд.

Бил задъвка замислено долната си устна.

— Значи това е „сцената с паяка“?

— Това е „сцената с паяка“, милорд.

— Не е лоша като идея.

— Предимството й е в нейната простота, милорд. А ако Ваша светлост усеща пристъп на сценична треска, какъвто е театралният термин, бих предложил да пристъпим към това, което според сценичната терминология се нарича бързо проиграване на епизода.

— Имаш предвид репетиция ли?

— Именно, милорд. Това ще даде възможност на Ваша светлост да усъвършенства думите и движенията. На Бродуей, където е събрана значителна част от театралната индустрия на Съединените американски щати, както ми беше казано, това се нарича изглаждане на гънките.

— В нашия случай по-скоро е изглаждане на паяците.

— Да, милорд. Но се осмелявам да отбележа, че никак не е разумно да се губят ценни мигове в словесни закачки.

— Времето е от кардинална важност?

— Именно, милорд. Би ли искал Ваша светлост да проиграем сцената?

— Мисля, че да, щом твърдиш, че ще подейства успокояващо на нервната ми система. Чувствам се така, все едно трупа бълхи-танцьорки репетират назад-напред по гърба ми нов номер.

— Чувал съм господин Устър да се оплаква от същите симптоми в моменти на трудности и изпитания, милорд. Ще ви мине.

— Кога?

— Веднага щом Ваша светлост влезе в ролята. При дървената пейка ли се срещнахте?

— Там я намерих да седи преди известно време.

— Сцена: Дървена пейка в градината — обяви Джийвс. — Време: Лятна нощ. В момента на вдигането на завесата на сцената е госпожа Спотсуърт. Влиза лорд Роастър. Аз ще играя ролята на госпожа Спотсуърт, милорд. Започваме с няколко общи реплики и преминаваме към сцената с паяка. Ваш ред е, милорд.

Бил подреди мислите си.

— Ъ… кажи ми, Роузи…

— Роузи ли, милорд?

— Да, Роузи, по дяволите. Някакви възражения?

— Никакви, милорд.

— Познаваме се от Кан.

— Наистина ли, милорд. Не бях запознат с този факт. Какво казвате, милорд?

— Кажи ми, Роузи, страх ли те е от паяци?

— Защо пита Негова светлост?

— Защото един доста солиден екземпляр лази по косата ти.

Джийвс изпищя, а това негово действие накара Бил да подскочи една педя в посока на тавана.

— Защо го направи, по дяволите? — попита Бил ядосан.

Джийвс запази спокойствие.

— Единствената причина за вика, милорд, е да придам правдоподобност на сцената. Предполагам, че една дама с толкова деликатно възпитание, ще реагира по представения от мен начин при гореупоменатата информация.

— По-добре да не беше го правил. Едва не си разбих главата в тавана.

— Съжалявам, милорд. Но това беше моето виждане за сцената. Аз я почувствах, тук я почувствах — каза Джийвс, сочейки лявата страна на сакото си. — Ще бъде ли така добър Негова светлост да ми подаде отново репликата.

— Един доста солиден екземпляр лази по косата ти, Роузи.

— Ще бъда много благодарна, ако Ваша светлост бъде така любезен да го махне оттам.

— Не го виждам. А, ето го къде лази. Сега е на шията ти.

— А това — каза Джийвс, надигайки се от канапето, на което беше седнал в ролята си на госпожа Спотсуърт — е сигнал за действие, милорд. Ваша светлост едва ли ще отрече, че всичко е наистина просто за изпълнение.

— Така изглежда.

— Предполагам, че след тази репетиция бълхите-танцьорки, за които Ваша светлост спомена преди малко, ще намалят значително своята активност.

— Наистина забавиха темпо. Но все още съм нервен.

— Неизбежно е в навечерието на премиера, милорд. Мисля, че Ваша светлост трябва да премине към действие колкото се може по-скоро. Ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже33. Всички наши приготовления се базират на факта, че мястото на действие ще бъде градинската пейка и ще бъде доста объркващо, ако госпожа Спотсуърт се върне в къщата, принуждавайки Негова светлост да адаптира изпълнението си към нов интериор.

Бил кимна.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Пълен напред, Джийвс. До скоро.

— До скоро, милорд.

— Ако нещо се обърка…

— Нищо няма да се обърка, милорд.

— Но ако все пак се обърка… ти нали ще ми пишеш от време на време в Дартмур, Джийвс? По някое и друго писмо с последните новини от свободния свят?

— Разбира се, милорд.

— То ще ме ободрява, когато разтрошавам ежедневната купчина камъни. Чувал съм, че условията в днешните модерни затвори били къде-къде по-добри от тези в миналото.

— И до мен е достигала подобна информация, милорд.

— Току-виж съм го приел като временен дом.

— Много е вероятно, милорд.

— Да се надяваме, че няма да се стигне до там.

— Да, милорд.

— Да… Е, довиждане още веднъж, Джийвс.

— Довиждане, милорд.

Бил изправи рамене и отпраши навън. Той бе извикал гордостта на Роастърови на помощ и тя беше изгладила бръчките по челото му. С почти същата смелост един Роастър през седемнадесети век се беше изкачил на ешафода на Тауър Хил, кимайки приветливо на палача и махайки на приятели и роднини от публиката долу. Когато настъпват изпитания, кръвта заговаря.

Малко след като Бил пое своя път в нощта, в дневната се появи Джил.

На Джийвс се стори, че през последните няколко часа любимата на неговия млад господар е загубила голяма част от своята жизненост, която й придаваше такава привлекателност и беше прав. Последната й беседа с капитан Бигър я беше оставила тъжна и замислена, с тенденция да отпуща ъгълчетата на устата си надолу и да гледа намръщено. И в момента изражението й не беше от най-веселите.

— Виждал ли си лорд Роастър, Джийвс?

— Негова светлост току-що излезе в градината, госпожице Уайвърн.

— А къде са другите?

— Сър Родерик и Нейна светлост все още са в библиотеката.

— А госпожа Спотсуърт?

— Излезе в градината малко преди Негова светлост.

Джил настръхна.

— О? — бе целият й коментар и тя се запъти към библиотеката, за да се присъедини към Моника и Рори. Ъгълчетата на устата й бяха скъсили още малко разстоянието до брадичката й, а погледът й беше повишил процента на намръщеност с около двадесет пункта. Тя приличаше на момиче, което си мисли най-лошото, а случаят си беше точно такъв.

Две минути по-късно в дневната с песен на уста влезе капитан Бигър. Йогата и общуването с Дживатма или Душата изглежда бяха раздухали облаците над челото му. Очите му блестяха, а движенията му бяха енергични и отривисти като хрътка преди закуска.

— Бледите ръце, кои обичах аз при Шалимар, къде сте вий сега, къде сте вий сега? — пееше капитан Бигър. — Аз… как беше по-нататък проклетото нещо… потъвам аз във вашата магия. Ла, ла, ла. Ла, ла, ла. Къде сте вий сега? Къде сте вий сега? Заради тях обесиха Дени Дийвър — изтананика той, променяйки темата.

Белия ловец зърна Джийвс и мигновено спря гнетящото представление.

— Здрасти — викна той. — Quai Hai, мой човек. Как е положението?

— Положението се развива със задоволителни темпове, сър.

— Къде е Пач Роастър?

— Негова светлост е в градината, сър.

— С госпожа Спотсуърт?

— Да, сър. Поставил своята съдба на изпитание, за да загуби или спечели всичко в миг един.

— Значи сте измислили нещо?

— Да, сър. Сцена с паяк.

Капитан Бигър изслуша внимателно преразказа на сцената с паяка на Джийвс и когато той привърши, го възнагради с комплимент.

— Ти ще се справиш много добре на Изток, момко.

— Много мило от ваша страна да го кажете, сър.

— Това е самата истина, ако планът е изцяло твой.

— Изцяло, сър.

— Тогава ти си точно човекът, който ни трябва в Куала Лумпур. Имаме нужда от момчета като теб, които могат да използват мозъка си. Не можем да оставим диваците да се възгордеят с техните си дивашки мозъчета.

— Диваците изключително интелигентни ли са, сър?

— Ами такива са! Нека да ти разкажа какво се случи с Тъби Фробишър и мен един ден, когато… — той прекъсна разказа си и светът бе лишен от възможността да изслуша още една великолепна история. Бил се появи откъм френския прозорец.

Поразителна беше промяната у Деветия граф няколко минути след като излезе през същия този прозорец с висок дух, готов да се изсмее в лицето на Съдбата. Тогава раменете му, ако си спомняте, бяха изправени. А сега висяха надолу като на човек, мъкнещ тежък товар. Очите му бяха угаснали, веждите сключени. Гордостта на Роастърови изглежда бе духнала, оттегляйки подкрепата си. В държането му нямаше и намек за прилика с онзи прародител от седемнадесети век, който беше повдигнал толкова много духа на сбирката преди да го обезглавят на Тауър Хил. Онзи предтеча, на който най-много приличаше в момента, беше същият, хванат да лъже на карти от Чарлс Джеймс Лисицата през 1782.

— Е? — викна капитан Бигър.

Бил го удостои с дълъг, мълчалив смръщен поглед и се обърна към Джийвс.

— Джийвс!

— Милорд?

— Тази сцена с паяка…

— Да, милорд?

— Опитах.

— Да, милорд?

— Отначало всичко тръгна по план. Откопчах огърлицата.

— Да, милорд?

— Капитан Бигър беше прав. Закопчалката беше хлабава. И веднага се изхлузи.

Капитан Бигър нададе вик на задоволство на суахили.

— Дай ми я — изиска я той.

— Не е в мен. Изплъзна се от ръката ми.

— И падна?

— И падна.

— Искаш да кажеш, че сега лежи някъде в тревата.

— Не — каза Бил и тъжно поклати глава. — Не лежи в никаква проклета трева. Падна в дрехата на госпожа Спотсуърт и сега е някъде из гънките й.