Джийвс запретва ръкави

21

— Случи се най-ужасното нещо — обяви с трагичен глас Рори.

Моника изстена.

— Само не пак!

— Дербито тъкмо започна…

— Рори, околийският началник е тук.

— … а проклетият телевизор изгърмя. Предполагам, че грешката е моя. Опитвах се да го настроя и сигурно съм завъртял някоя джаджа, която не е трябвало да въртя.

— Рори, това е полковник Уайвърн, началникът на полицията.

— Здравейте, господин началник. Разбирате ли нещо от телевизори?

Полковникът се отдръпна рязко.

— Абсолютно нищо!

— Не можете да го оправите, значи? — заключи Рори отчаяно. — А няма и време. Състезанието ще свърши. Къде е радиото?

— В ъгъла, сър Родерик — посочи услужливо Джийвс.

— Слава богу! — викна Рори и препусна натам. — Ела и ми помогни да включа тая машинария, Джийвс.

Полковник Уайвърн попита хладно:

— Кой е този господин?

— Моят съпруг, сър Родерик Кармойл — каза с извинение в гласа Моника.

Полицейският бос се приближи към Рори толкова величествено колкото му позволяваше ръстът и адресира информацията си към дъното на панталоните му, тъй като това беше единствената видима част от тялото му в момента.

— Сър Родерик, аз провеждам разследване.

— Но вие сигурно ще го прекъснете, докато свършат надбягванията.

— По време на служба, сър Родерик, не си позволявам нищо да ме разсее. Искам списък…

В тоя момент обаче радиото прогърмя и го прекъсна.

— … Тадж Махал, Сладкия Уилям, Гарнитура, Моук Втора, Бандит… Доста впечатляващ списък, не мислите ли? Ето го и Гордън Ричардс. Много хора мислят, че днес ще е щастливия му ден. Не виждам Главатар… Аха, сега се обръща и тръгва към вратата… Стартът ще бъде даден всеки момент… Съжалявам, не. Два други се обърнаха. Единият от тях е много темпераментен. Прилича ми на Семплия Саймън. Не, това е Ирландският аутсайдер Балимор.

Областният началник на полицията се намръщи:

— Наистина искам да помоля…

— Добре, ще го намаля — помирително каза Рори и веднага, бидейки Рори, го увеличи.

— Ето ги вече подредени и готови — ревна радиото като амбулантен търговец, призоваващ за внимание към своите червени портокали — всичките двадесет и шест… ТРЪГНАХА… Балимор остана на старта.

— О, не! — изпищя Джил.

— Бандит — продължи коментаторът, подпомогнат от Рори, в почти недоловим шепот като болник, изричащ последните си думи от смъртния одър — е начело, фаворитът на Босак. — Гласът му малко укрепна. — Тадж Махал е плътно зад него. Виждам Ескалатор. Той се движи много добре. Виждам и Сладкия Уилям. Виждам Моук Втора. Виждам… — тук отново немощта го хвана за гушата и останалата част от думите му се изгубиха в подобие на мише цвърчене.

Полковникът въздъхна с облекчение.

— Ха! Най-накрая! И така, лорд Роастър. Каква прислуга имате тук?

Бил не отговори. Като играчка с навита пружинка той се приближаваше към радиото, сякаш теглен от някаква невидима сила.

— Има готвачка — каза Моника.

— Вдовица, сър — допълни Джийвс. — Мери Джейн Пигот.

Рори се обърна.

— Пигот? Кой каза Пигот?

— Прислужничка — продължи Моника, след като и Джил подобно на Бил тръгна към радиото като в транс. — Името й е Елен. Елен чия, Джийвс?

— Френч, милейди.

— Френският лидер — измуча радиото, неочаквано получило прилив на сила — все още е начело, следван от Моук Втора, Ескалатор, Тадж Махал…

— А градинар имате ли?

— Не, не Градинар — поправи го Рори. — Името е Гарнитура.

— … Сладкия Уилям, Оратор… Бандит изостава, а Гарнитура…

— Видяхте ли? — попита Рори.

— … и Моук Втора дръпнаха напред.

— Това е моят кон — извика Моника и със странно унесено изражение на лицето започна да ситни към радиото.

— Изглежда все пак Гордън Ричардс има намерение да спечели надбягването. Те са долу при хълма и сега завиват покрай Татнам корнер, Моук Втора начело и Гордън след нея. Само три и половина фърлонги41…

— Да, сър — намеси се Джийвс делово, — имаме градинар, един старец на име Пърси Уелбелъвд.

Радиокоментаторът изведнъж нададе френетичен рев.

— Оо!… Оо!… Един кон се откъсва от задните редици. Приближава напред като експрес. Не мога да го разпозная…

— Страхотно вълнуващо! — намеси се госпожа Спотсуърт.

И тя се присъедини към тълпата около радиото. В обсега на полковника, който усърдно пишеше в бележника си, остана само Джийвс.

— Това е Балимор. Конят, спринтирал отзад, е Балимор. Той хвърля ръкавица на Моук. Чуйте как тълпата реве: „Давай, Гордън!“

— Моук… Гордън… — записваше полковник Уайвърн.

— Давай, Гордън — викна Моника.

Радиокоментаторът започна да заеква.

— Това е Балимор… Не, това е Моук… Не, Балимор… Не, Моук… Не…

— Я си събери акъла — посъветва го Рори.

Полковник Уайвърн беше застинал и стискаше бележника си в ръка. След това силна тръпка премина през тялото му, а очите му се разшириха и засвяткаха диво. Захвърляйки молива си, той се втурна към центъра на събранието.

— Давай, Гордън! — изрева той. — ДАВАЙ, ГОРДЪН!!!

— Давай, Балимор — включи се и Джийвс с тихо достойнство.

Радиокоментаторът се беше отказал от онова изобретение на цивилизацията, наречено самоконтрол и сдържане на чувствата. Даваше вид на човек, отпиващ от бокал с амброзия и райско мляко.

— Фотофиниш! — крещеше той. — Фотофиниш! Фотофиниш! За първи път в историята на Дербито. Фотофиниш. Ескалатор е на трето място.

Доста смутен полицейският бос се обърна и се върна обратно при Джийвс.

— Как каза, че беше името на градинаря? Кларънс Уибърфорс?

— Пърси Уелбелъвд, сър.

— Странно име.

— Мисля, че е шропшърско, сър.

— А? Пърси Уелбелъвд. Това ли е целият числен състав?

— Да, сър, с изключение на мен.

Рори се отлепи от радиото и потърка челото си.

— Тоя Тадж Махал ме провали с гръм и трясък — констатира той горчиво. — Защо никога не мога да улуча победителя в това проклето състезание?

— Нали не си заложил нищо на Моук? — попита Моника.

— А? Не. Защо?

— Бог да те благослови, Родерик Кармойл.

Полковник Уайвърн отново възвърна деловия си вид.

— Бих искал — каза той с твърд, официален тон — да огледам мястото на произшествието.

— Ще ви заведа — предложи госпожа Спотсуърт. — Ще дойдеш ли и ти, Моника?

— Да, да, разбира се — побърза да я увери Моника. — Някой да слуша и да разбере какво е показал фотофинишът.

Те излязоха, а Рори тръгна към вратата на библиотеката.

— Ще отида да видя дали наистина съм повредил оная машинария — каза той. — Нищо друго не съм пипал, освен една джаджичка. — Той се прозя с досада. — Проклето тъпо Дерби! Дори и Моук Втора да спечели, Моника заложи само десет шилинга при едно към осем.

Вратата на библиотеката се затвори зад гърба му.

— Джийвс — изхъхри Бил, — трябва да пийна нещо.

— Незабавно ще донеса, милорд.

— Не, не ми донасяй. Аз ще дойда при теб.

— И аз ще дойда с вас — каза Джил. — Но трябва да почакаме да чуем резултата. Да се надяваме, че Балимор е имал достатъчно ум в главата да си изплези езика.

— Ха! — викна Бил.

Радиото отново оживя.

— Стотици хиляди лири зависят от тази снимка — съобщи горчивия факт коментаторът с унилия глас на човек, току-що свален от бесилката. Изглеждаше леко засрамен от емоционалното си избухване преди малко. — Всеки момент ще имаме резултата. Ето го…

— Давай, Балимор! — викна Джил.

— Давай, Балимор! — ревна Бил.

— Давай, Балимор! — каза Джийвс сдържано.

— Печели Моук Втора — съобщи тържествено коментаторът. — Лош късмет за Балимор. Той бяга великолепно. Ако не беше неудачният му старт, той щеше да спечели без да му мигне окото. Неговото поражение спасява много букмейкъри от огромни загуби. Солидна сума беше заложена на Ирландския кон десет минути преди старта, изглежда…

Мълчаливо, с жеста на човек, полагащ венец върху гроба на скъп стар приятел, Бил затвори радиото.

— Хайде елате — каза той. — Добре че има все още останало шампанско.